Решение № 28 от 27.2.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 396/2025 г.

№ 20253300100396 по описа за 2025 година Производството е по чл.342 ал.1 КЗ. Депозирана е искова молба от С. И. Сали, който твърди,че на 13.02.2025 г. около 11:30 ч. на път III-2305 при км. 0 + 503, в района на индустриалната зона на гр.Исперих е настъпило ПТП между л.а. марка: „БМВ“, модел: „5EPPEUXE”, с peг. № •••, собственост на „Стиккредит“ АД, управлявано от Й.Л.Д. и МПС марка: „Ман“, модел: „ТГХ33480БЛС“ с per. № •••, собственост на „АМНОНА - Греин“ АД , управлявано от Т. О. Е., вследствие на което е пострадал в качеството му на пътник на предна дясна седалка в л.а.„БМВ“. Твърди,че л.а. „БМВ“ с peг. № •••, управляван от Й.Л.Д., предприел изпреварване на колона от автомобили без да се убеди, че никой от тях няма да промени посоката си на движение, и блъснал МПС Ман с per. № •••, управляван от Т. О. Е., който в същия момент е предприемал завой надясно, навлизайки в съседното пътно платно, в което се е движил л.а.„БМВ“. За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица с peг. № 2025-1041-50151 по описа на ОД на МВР- гр. Разград и е образувано ДП № 275- ЗМ- 59/ 2025 г. по описа на РП- Разград, което не е приключило. Видно от Констативния протокол за ПТП, отговорността за настъпване на произшествието е на водача на л.а.„БМВ“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 и чл. 41 ЗДвП. От ПТП ищецът е получил: Травматичен шок. Съчетана травма- глава, гърди, крайници. Контузия на глава. Комоцио церебри. Контузия на гръден кош. Фрактура на лакътната и лъчевата кост на дясна предмишница. Фрактура на дясна бедрена кост. Под обща анестезия в Операционната зала е извършена репозиция на дясната предмишница с последваща гипсова имобилизация и е поставена екстензия на дясно бедро.Изписан е на 16.02.2025г.Впоследствие е претърпял три последователни операции. На 18.02.2025 г. в 12:30ч. е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Анестезия: Интубационна. На същата дата в 13:10 ч. е извършена интервенция: Вътрешна фиксация на фрактура на патела. Под обща анестезия.На 21.02.2025 г. е извършено отворено наместване фрактура на шафт на радиус и улна с вътрешна фиксация. Анестезия: Интубационна. Назначено е медикаментозно лечение и са дадени препоръки за хигиеннохранителен режим, указано е лечението му да продължи в амбулаторни условия, да се придвижва с помощни средства без да натоварва оперирания крайник, както и да извършва профилактика с Fraxiparin 0.4 s.c. х1/дн за 30 дни. Насочен е за рехабилитация, която провел. Към 13.02.2025г. 11:30ч. л.а. с рег.№ ••• е имал валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, учредена с полица № BG/30/124003743606, с период на валидност от 26.11.2024 г. до 26.11.2025г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. В качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ и доколкото процесното МПС е имало сключена задължителна застраховка „Г|ражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП ищецът предявява прекия иск срещу застрахователя по ЗЗ“ГО“ на виновния водач за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди в резултат на ПТП, и за причинените му имуществени вреди. На основание чл.380, ал.1 от КЗ, ищецът е депозирал писмена претенция до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве““ АД с вх. № 930/14 02.2025 г., във връзка с която получил писмо с изх. № 1283/ 07.03.2025 г., с което ответникът изисква от увреденото лице с цел установяване на основанието и размера на претенцията допълнително следните документи: план- схема към съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, първични медицински документи; резултати от проведени контролни прегледи и консултации с рехабилитатор и евентуално проведена рехабилитация; всякаква друга медицинска документация относима към травмите, получени след настъпилото ПТП; препис от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвената към него скица, фотоалбум, протоколи за разпити на свидетели, автотехнически експертизи, съдебномедицински експертизи, постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем, обвинителен акт, краен акт по воденото наказателно производство- Постановление за прекратяване на наказателното производство, респективно Присъда, ведно с мотиви, сключено споразумение одобрено от съда и др. С писмо до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с вх. № 2231/ 23.04.2025 г. представил допълнителна молба, с която предоставихме на застрахователя цялата налична медицинска документация за периода от датата на настъпване на ПТП до изписването му от лечебното заведение на 24.02.2025 г., както и КП за ПТП с пострадали лица, в отговор на което получил писмо с изх. № 2277/ 09.05.2025 г., с което ответникът отказва изплащане на претендираното обезщетение. Претендира лихвите за забава се дължи от делинквента, считано от най-ранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до датата на окончателното погасяване на вземането, в случая от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане. Към настоящия момент продължава лечението си, приема медикаменти и се възстановява от тежките травми. Предстоят му бъдещи сигурни оперативни интервенции за изваждане на металните плаки, винтове, серклажната тел, както и прегледи, рехабилитация, прием на медикаменти с цел подобряване на здравословното му състояние.Във връзка с претърпените телесни увреждания е търпял, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време. Все още се нуждае от чужда помощ и медикаменти, за да може да се обслужва. От операциите, ще останат загрозяващи белези по тялото му. В първите седмици след инцидента болките му са били особено интензивни като са смущавали ежедневието и съня му. За продължителен период от време е трябвало да спазва ограничен двигателен режим без натоварване. Преди инцидента е бил активен жизнерадостен човек, с много приятели, а след инцидента бил във влошено емоционално и психическо състояние, изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдания, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП и депресия. Твърди,че е извършил разходи за лечение в общ размер на сумата от 6 259,70 лева, съгласно издадени фактури и касови бонове, а именно: Фактура № 2000000284 от 18.02.2025 г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград“ АД, на стойност 2040лв за комплект феморален пирон 2в1 в областта на трохантера- 2023; Фактура № 2000000290 от 20.02.2025 г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград“ АД, на стойност 480лв. за комплект „Остеосинтеза на Вебер“- 2023; Фактура № 203 от 24.02.2025г., издадена от „Ивона 2011“ ЕООД, на стойност 120лв. за транспорт на болен от гр. Разград до; Фактура № 6139 от 25.02.2025 г., издадена от „Общинска аптека“ ЕООД, на стойност 117,70 лв. за лекарства; Фактура № 2277 от 24.02.2025 г., издадена от „Вита-Мед-Асистанс“ ЕООД, на стойност 562лв. за комбиниран стол за тоалет и баня „Мобилукс“ 2С-10, активна проходилка „Мобилукс“ и митела лайт Ортотех; Фактура № 2000000295 от 24.02.2025 г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград“ АД, на стойност 2940лв. за 2 бр, закл. плака за медиална фрактура на хумерус, улна и радиус. Счита са справедлив размера на обезщетението за неимуществени вреди от 200000лв.,както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 259, 70 лв.- включваща медицински консумативи, стабилизации и такси, обезщетение за имуществени вреди,двете суми ведно със законната лихва от 14.02.2025г. Ответникът ЗАД“Далл Богг:Живот и здраве“ не е депозирал отговор в едномесечният срок. Исковата молба е връчена по СЕСВ на 25.08.2025г. /л.213 от том първи/. В с.з. поддържа депозирания след срока по чл.140 ГПК писмен отговор от 16.10.2025г., като оспорва иска както в неговото основание, така и в претендирания размер. Твърди липсата на елементите, ангажиращи деликтната отговорност на водача на л.а. БМВ, и наличието на независимо съпричиняване от страна на водача на т.а. МАН Т. Е.. Счита,че ищецът също с поведението си е допринесъл за получените травматични увреждания, като твърди съпричиняване в размер на 50%. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и изслушаните експертизи, съдът установи следните факти: На 13.02.2025 г. около 11:30 ч. на път III-2305 при км. 0 + 503, в района на индустриалната зона на гр.Исперих е настъпило ПТП между л.а. марка: „БМВ“, модел: „5EPPEUXE”, с peг. № •••, собственост на „Стик-кредит“ АД, управлявано от Й.Л.Д. и МПС марка: „Ман“, модел: „ТГХ33480БЛС“ с per. № •••, собственост на „АНОННА - Греин“ АД , управлявано от Т. О. Е., вследствие на което е пострадал в качеството му на пътник на предна дясна седалка в л.а.„БМВ“. Автомобилът се е движел със скорост около 99,2 км/ч се. Попътно пред л.а.БМВ се движил състав от превозни средства: седлови влекач МАН с per № P 8772 RA с полуремарке-цистерна с per № РP 1712 ЕА, управляван от Т. О. Е., след което още два леки автомобили. В района на км 0+ 503 съставът от превозни средства започнал да завива надясно, за да навлезе в земен път. По същото време л.а. БМВ започнал да изпреварва колоната леки автомобили, които се движили зад състава от превозни средства. Според заключението по назначената САТЕ, тъй като коридорът, по който се движил съставът от превозни средства при завиването надясно е по-широк от габаритната му ширина, по време на маневрата той навлязъл частично в половината от пътя предназначена за насрещно движение. Двете превозни средства продължили да се движат по описаните траектории в лентата, предназначена за насрещно движение, в резултат на което настъпил кос, челно-заден удар, започнал между предната дясна част на л.а. БМВ и лявата задна част на полуремаркето-цистерна. След удара л.а. БМВ се качил и спрял върху мантинелата на лентата за насрещно движение. Характеристиките на пътя в района на произшествието са прав, равен, хоризонтален. Геометричната видимост напред, от мястото където двете превозни средства са приближавали кръстовището със земния път е над 260м. и зависи от разположението на автомобила по ширина на пътя. Видимостта е била нормална за конкретните пътни условия. Като се съобрази височината на един стандартен лек автомобил и височината на състава от превозни средства вещото лице прави извод, че водачът на л.а. БМВ е имал видимост към полуремаркето-цистерна от разстоянието на геометричната видимост. От същото разстояние водачът на състава от превозни средства е имал видимост напред и в огледалата преди да започне да завива надясно. След като започне да завива, поради отклоняването на надлъжната ос на автомобила спрямо надлъжната ос на пътя водачът на т.а. МАН е нямал възможност през огледалата за обратно виждане да наблюдава пътя зад себе си. Съставът от превозни средства е започнал маневрата /завой надясно/ преди водачът на л.а. БМВ да реагира на опасност за движението.Л.а. БМВ с peг. № ••• се е движил със скорост около 99,2 км/ч непосредствено преди произшествието и със скорост около 68 км/ч в началото на удара със състава от превозни средства. Тъй като по делото няма данни, с които чрез използване на известните научни методи да се изчисли скоростта на състава от превозни средства непосредствено преди произшествието,при определянето й вещото лице е взело предвид предприетата маневра завой надясно, почти под прав ъгъл, дължината и начина, по който той прави маневра на подобно място, без да настъпи странично занасяне и е приело, че скоростта му на движение в конкретната пътно-транспортна ситуация не била е висока, найвероятно до около 20 км/ч. (5,56 м/сек).Опасната зона за спиране на л.а. БМВ за скорост на движение 99,2 км/ч е 95,2 м.Опасната зона за спиране на л.а. БМВ за скорост на движение 90 км/ч е 81,6 м. Опасната зона за спиране на състава от превозни средства за скорост на движение 20 км/ч е 13,2 м. От разпита на свидетелите Т. Е. и А. Б. се установява, че водача на л.аи. БМВ Й.Д. успял да излезе сам от автомобила, но краката на пътника до него /ищеца/ били затиснати от таблото на л.а. и той не можел да излезе. Неуспешни били и опитите на Й.Д. и А. Б. да извадят ищеца от л.а.При опита на отвори предната дясна врата Й.Д. си порязал ръцете.Обадили се на тел.112. През това време през огънатия преден капак се появил огън, който св.Т. Е. угасил с туба вода. След това пристигнали полиция, Пожарна и Бърза помощ. Ищецът бил изваден след известно време, тъй като бил затиснат. При изваждането му е колабирал и изгубил съзнание. Травмите били основно в дясната половина на тялото му. След като ищецът бил изваден от л.а. бил транспортиран до МБАЛ“Св.Иван Рилски-Разград“, където престоял до 24.02.2025г..Съгласно заключението по назначената СМЕ С. С. е получил: травматичен шок, резултат от политравма; .счупване на двете кости на дясната предмишница, счупване на дясната бедрена кост; счупване на дясно колянно капаче, „малка рана с оскъдно кървене“ на дясно бедро. По време на болничния престой на ищеца са извършени следните оперативни интервенции: На 13.02.25г. - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, фемур за налагане на директна скелетна екстензия; закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна за имобилизация с гипсова лонгета.На 18.02.2025г.- открито наместване на фрактура на бедрена кост с вътрешна фиксация /метална остеосинтеза/; открита репозиция на счупване на колянно капаче и фиксация с два телени серклажа; На 21.02.2025г. отворено наместване фрактура на тялото /шафт/ на лъчева /радиус/ и лакътна /улна/ кост с вътрешна фиксация. Първите две интервенции са рутинни и с малка сложност. Откритото наместване на фрактури с налагане на метална синтеза са оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност. Възстановяването е продължило с проведени два курса физиотерапия и рехабилитация: на 14.04.2025 - 22.04.2025 и 04.06.2025 - 11.06.2025г. Най-силна е била болката по време на болничния престой и постепенно е започнала за отшумява, като към момента е епизодична - при промяна във времето и при физическо натоварване, за което приема обезболяващи.Около 2 месеца след ПТП е бил напълно зависим от грижите на близките си. Към момента на извършване на експертизата ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства и без накуцване. Установява се леко ограничаване в движението на дясна ТБС и по-изразен дефицит за колянна става, причина за което е претърпяната травма и остеосинтезирането. По делото няма медицински данни за настъпили усложнения към момента. Прогнозирането за бъдещо лечение при ищеца е условно.Към момента би могло да се обсъжда евентуална екстракция на наложените остеосинтези.При промяна във времето е възможно ищеца да изпитва болки в областта на счупванията.Според вещото лице всички представени от ищеца разходно оправдателни документи на обща стойност 6259.70лв. са във връзка с претърпените от ищеца увреждания от ПТП и касаят закупени медицински изделия и лекарство за проведено лечение и рехабилитация. По делото са разпитани две свидетелки:Г.А., майка и С. О., баба на ищеца, които установяват идентични факти. След изписването от болницата С. бил един месец на легло, изцяло зависим от близките си.След това започнал да се изправя и да се опитва да се придвижва с проходилка, което отнело още месец.През това време му трябвала помощ за да ходи до тоалетна. След като станал на два пъти ходил в болницата за по една седмица за рехабилитация. По време на катастрофата С. бил ученик. Не отишъл на абитуриенстския си ал тъй като бил много потиснат и не искал да се среща с никога.Станал нервен, затворил се в себе си. Не искал да общува с никой.По цял ден стоял н а телефона. Преди имал желание след като се дипломира да вземе книжка за трактор и кола, а сега не искал.Вече започнал малко по малко да общува с приятели, да излиза от дома, но още изпитвал страх от коли. Съгласно заключението по назначената СПЕ в емоционалното състояние на ищеца в месеците след инцидента се отчитат продължаващи във времето актуални симптоми за наличие на Посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, което е възникнало като заскъснял или протрахиран отговор на стресогенного събитие /ПТП/. Това не е душевно заболяване в тесен смисъл на думата и не нарушава базисните психични годности на индивида. Симптомите се развиват в първите три до шест месеца от травмиращото събитие и се групират в няколко типа: - натрапливи спомени /оживяване на травмиращото събитие в спомените, мъчителни и разстройващи сънища относно психотравменото събитие/, - избягващо поведение или периоди на „вцепеняване”, нарастваща тревожност или възбудимост - прояви на отчуждение или самоизолация; загуба на настроение, липса на активност; избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата, раздразнителност, усещане за обща неудовлетвореност, чувство за несигурност, усещане за липса на перспектива /че няма да си възвърне физическата активност от преди събитието/ обусловени от преживения физически и психически стрес. Симптомите на ПТСР са с променлив интензитет. При налични симптоми на Посттравматично стресово разстройство базисните психични годности остават ненакърнени. Само по себе си, то се явява като неадаптивен отговор на преживения стрес, който пречи на механизмите за справяне и по този начин води до смущения в социалното функциониране. С напредване на възстановителния процес, благодарение на компенсаторните механизми свързани с преработване на стресовата ситуация повлияни от възрастта и стабилния личностов конструкт, заедно със социалните фактори, се постига спад в интензитета на негативните емоции и чувства и индивида се връща постепенно към обичайното си функциониране, макар и не в същата степен и ниво от преди инцидента. ПТСР в началото е с интензивни симптоми, които с течение на времето отслабват или могат да се активират в период на криза - при адаптация към нови условия на живот. Хода на посттравматичното стресово разстройство следва оздравителен резултат. С. по себе си тревожните и страхови чувства и преживявания, регистрирани в месеците след събитието се преработват успешно и без намесата на специализирана помощ от психолог или психиатър, и зависят от личностовите особености и ресурсите за справяне, които в случая са устойчиви, макар и в процес на доизграждане. Факторите на средата /семейство, приятели, близки/ са благоприятни и оказват своето позитивно въздействие за отработване на травмата. Съдът намира за безспорно установен и неоспорен от страните факт, че воденото ДП №275 ЗМ-59/2025г. по описа на РУ МВР-Исперих срещу Й.Д. за престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр . с чл.342 ал.1 НК е прекратено, тъй като пострадалият ищец е поискал това. Към 13.02.2025г. 11:30ч. л.а. с рег.№ ••• е имал валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, учредена с полица № BG/30/124003743606, с период на валидност от 26.11.2024 г. до 26.11.2025г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Въз основа на така установените факти,съдът направи следните правни изводи: От събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ищецът С. С. е пострадал на 13.02.2025г. от ПТП, причинено от Й.Д., водач на лек автомобил „БМВ“ : „5EPPEUXE”, с peг. № •••, собственост на „Стик-кредит“ АД. Страните не спорят, че към момента на ПТП, за лекия автомобил БМВ“ : „5EPPEUXE”, с peг. № ••• има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица BG/30/124003743606. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в хипотезата на чл.432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т.е. отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, възникнала на основание чл.45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие. Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС Й.Д.. В случая ДП № 375 ЗМ-59/2025г. е прекратено на основание чл.343 ал.2 т.2 НПК тъй като пострадалият С. С. е поискал това. В настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест и следва да докаже всички факти във връзка с деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно приетото и неоспорено заключение по назначената САТЕ се установява противоправно поведение на Й.Д. в разрез с нормата на чл.41 ЗДвП в двете й алинеи. Водачът е предприел маневра изпреварване на колона от четири автомобила, като не е съобразил, че първото превозно средство от колоната /т.а.Мен/ вече е бил подал сигнал и е бил предприел действия по изменение посоката си на движение, като водачът Йозал Джелил е имал възможност да възприеме маневрата на т.а. МАН и да преустанови предприетата маневра изпреварване, вкл. и чрез спиране. Водачът на л.а. БМВ не е установил пътната обстановка с цел да извърши изпреварването своевременно и за най-кратко време. Така също е нарушил и общата норма на чл.20 ЗДвП като не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка. Според вещото лице след като т.а. МАН е предприел маневрата завой надясно,водачът му не е имал видимост в страничните огледала и оттам не е имал възможност да предотврати ПТП. Такава възможност е имал единствено водача на л.а. БМВ Й.Д.. При установените нарушения на ЗДвП на ищеца е причинени средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен шок, резултат от политравма; счупване на двете кости на дясната предмишница, счупване на дясната бедрена кост; счупване на дясно колянно капаче, „малка рана с оскъдно кървене“ на дясно бедро. От заключението по изготвената САТЕ се установява механизма на ПТП и причинната връзка между противоправното поведение на водача на л.а. БМВ и настъпилия противоправен резултат. Непосредствено преди ПТП видимостта е била нормална за конкретните пътни условия, на разстояние 260м.. Водачът на л.а. БМВ е имал видимост към полуремаркето-цистерна от разстоянието на геометричната видимост. От същото разстояние водачът на състава от превозни средства е имал видимост напред и в огледалата преди да започне да завива надясно. След като започне да завива, поради отклоняването на надлъжната ос на автомобила спрямо надлъжната ос на пътя водачът на т.а. МАН е нямал възможност през огледалата за обратно виждане да наблюдава пътя зад себе си. Съставът от превозни средства е започнал маневрата /завой надясно/ преди водачът на л.а. БМВ да реагира на опасност за движението след завоя е прав, без неравности и препятствия или други участници в движението. Навлизането в лентата за насрещно движение от страна на водача Й.Д. и несъобразената с пътните условя скорост са причина за настъпилото ПТП, като т.а. МАН е бил в невъзможност да извърши маневра завой надясно, ако не се изтегли частично в лентата за насрещно движение. По делото не се установява противоправно поведение на водача на т.а. МАН при предприеме маневрата завой надясно, тъй като водачът Турпан Е. е съобразил пътната обстановка, липсата на движещи се автомобили в лентата за насрещно движение, а докато е имал възможност е съобразил и пътната обстановка отзад, чрез наблюдение в страничните огледала. Според вещото лице когато Йозал Джелил е предприел маневрата изпреварване когато св.Т. Е. вече не е имал възможност да наблюдава пътната обстановка през страничните огледала. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил сочените преки увреждания: травматичен шок, резултат от политравма; счупване на двете кости на дясната предмишница, счупване на дясната бедрена кост; счупване на дясно колянно капаче, „малка рана с оскъдно кървене“ на дясно бедро, относно които в с.з. вещото лице подробно обяснява наличието на причинно-следствената им връзка с ПТП. Възраженията на ответника за съпричиняване и за независимо съизвършителство/съпричиняване не подлежат на разглеждане, тъй като са направени след изтичане на срока за отговор и съответно преклудирани. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания, последиците от тях, продължителността на проведеното болнично и рехалибитационно лечение, понесените в резултат на това болки и неудобства за период от около 2 месеца, младата възраст на пострадалия- 19 години, възможността за пълно възстановяване. Установено е, че ищеца е претърпял множество травматични увреждания в дясната половина на своето тяло: счупени кости на горен и долен крайник, колянно капаче, всяко от които е било съпроводено и с болков симптом във високата скала. Възстановителния оздравителен период при ищеца е приключил, но той все още в определени моменти изпитва болки. Установено е и леко ограничаване в движението на дясна ТБС и по-изразен дефицит за колянна става, причина за което е претърпяната травма и остеосинтезирането, като се очаква евентуално оперативно отстраняване на остеосинтезата. При тези факти съдът счита, че в конкретния случай се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират със сравнително висок интензитет и продължително времетраене. Съобразявайки тежестта на уврежданията, възможността за пълно възстановяване, възрастта на пострадалия – 19-годишна възраст към момента на произшествието, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на претендираните 120000лв. /61355.03евро/, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл.52 ЗЗД. По тези съображения предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер. Претенцията за имуществени вреди касае изключително проведеното оперативно лечение и вложените в тялото на ищеца консумативи: феморален пирон 2 в 1, к-т Остеосинтеза на Вебер,2бр. закл.плака, както и комбиниран стол за тоалет и баня, проходилка,транспорт на болен и за фраксипарин.Предвид на това същите следва да се репарират изцяло в предявения размер от 6259.70лв. или 3200.53евро. Законната лихва върху обезщетението се дължи от предявяване на претенциите пред застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение №167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства – Протокол за ПТП, протоколи за оглед на местопроизшествие, застрахователна полица, копие от СМЕ, епикриза,документи, медицински документи. В такъв случай съдебната практика приема, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 29, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване. Застрахователната претенция е заведена при ищеца на 14.02. 2025г. /л.185 от том първи на делото/ и от този момент дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.Претенцията за имуществени вреди е заведена на 23.04.2025г./л.191 от том първи/ и от този момент се дължи законната лихва върху обезщетението за вреди. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на в размер на 2582.22евро. По делото са направени съдебни разноски за експертизи от бюджета на съда в размер на 1444.53 евро, от които ответникът следва да заплати сумата от 884.25евро. На адв.Н. Д. следва да се присъди адв.възнаграждение по чл.38 ЗА в към минимума по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа на 4959.735евро без ДДС или 5951.68евро с вкл.ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете. Върху определеното адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА следва да бъде начислен ДДС, тъй като пълномощникът представя доказателства за регистрация по ЗДДС /л.407 ,том втори/. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената от адвоката работа и броя на съдебните заседания. На ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска и представения списък по чл.80 ГПК за направените разноски са в размер на 923.02евро. От тях ищецът следва да заплати на ответника сумата от 358евро. Воден от изложеното, съдът