Решение № 567 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1700/2026 г.

наказателно дело № 20262120201700 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на Т. С. С. с ЕГН:••••••••••,с посочен адрес •••• против Наказателно постановление № 872939-F859840/29.01.2026 г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 4,вр.ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255, 65 евро за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1,вр. чл.4,ал.1,т.2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват доводи, целящи пренасочване на административно-наказателната отговорност и отклоняване възможността жалбоподателката да носи отговорност, т.к. с договор за възлагане на дружество, извършващо счетоводно обслужване е възложила на счетоводител своевременното депозиране на декларация образец 1. Настоява за цялостна отмяна на НП.Излага и съображения за процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП. В открито съдебно заседание жалбоподателят Т. С., редовно призована, не се явява.Представя писмена молба с подробни съждения по същество и моли за отмяна на НП. За административно - наказващият орган, редовно призован,се явява юрк.Ч., която развива аргументация за правилност и обоснованост на издаденото НП, моли за потвърждаването му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 17.03.26 г., а жалбата е депозирана на 23.03.2026 г. по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На 14.11.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като самоосигуряващо се лице е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подала в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец юни 2025 г. Посочено е, че мястото за подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас, гр.Бургас, ул. „Александровска“ №26,ет.1. или по електронен път. Декларация Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, УПФ /учителски пенсионен фонд/, здравното осигуряване,ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“„Гарантирани вземания на работниците и служителите“,дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,се подава до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца,в който е начислено или изплатено възнаграждението. Прието е в обстоятелствената част на АУАН, че декларацията е следвало да бъде подадена до 25.07.2025 г. Декларацията е подадена по интернет и подписана с КЕП на дата 19.08.2025 г.Прието е още,че нарушението е в режим на повторност с оглед влезлите в сила на 07.08.2025г. НП №499- F829125,498-F829184,500-F829186,501- F829183,502-F829181/23.07.2025 АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя Т. С. и предявен и връчен на 29.12.2025г. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентично фактическата обстановка с описаната в АУАН и бил извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл.4,ал.1,т.2 от Наредба №Н- 13/17.12.2019 г. МФ. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.4, вр.ал.1 КСО наложил на нарушителя глоба в размер на 255,56 евро. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност съдът прие, че по своето съдържание изграждат логическа последователност, позволяваща формиране на достоверни изводи по фактите. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л.16-18– Заповед № ЗЦУ 30 - 875/23.06.2025 г.т.1.1), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от тази заповед. АУАН е съставен в срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, а НП е издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН. Настоящият съд споделя логическата обсоновка при формираното в актуалната практика на касационния съд интерпретиране на въпроса за началния момент на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, конкретно и по повод неизпълнение в законоустановения срок на задължението в чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2309/2024 г. и Решение №1821/25.02.2025г. по к.а.н.д.39/2025 г.: /…/нарушението е установено на 04.10.2023 г., при подаване на декларацията. Едва от този момент са известни на приходния орган обстоятелствата, индивидуализиращи конкретното деяние, в т. ч. датата на нарушението, доколкото едва с подаване на декларацията последният е информиран за датата на начисляване/изплащане на възнагражденията за съответния месец, релевантна за определяне срока по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата.“ Споделими за настоящия състав са развитите аргументи в подкрепа на това становище с оглед правната същност на деянието по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като продължено нарушение ,чието изпълнение продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го преустановява. Според тази правна теза субектът непрекъснато осъществява съставомерните признаци на нарушението от момента на изтичане срока за валидно изпълнение на задължението за подаване на декларация обр. 1, -датата на преустановяване това неизпълнение чрез депозиране на декларация Образец 1 или установяването му от контролния орган, когато започва да тече и срокът по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Тази интерпретация използва един по-широк фундамент: Съставът на административното нарушение се осъществява през определен период от време, започващ с изтичане срока за законосъобразно изпълнение на определено задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Продължавайки бездействието до момента, в който това задължение бъде изпълнено, или се установи от упражняващите контрол органи, изпълнителното деяние се осъществява и контролира от дееца. Ето защо, и според настоящия състав въпросите, относими към правната същност на продълженото нарушение следва да се решават винаги на основата на фактическото му преустановяване, респ.на основата на момента на установяване характера и вида на нарушението от компетентния контролен орган,който момент резонно може да се свърже с датата на закъснялото подаване на декларация Обр.1, информираща органа за начисляване/изплащане на възнагражденията за съответния месец. В т.см. са Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2309/2024 г. и Решение №1821/25.02.2025г. по к.а.н.д.39/2025 г.РЕШЕНИЕ № 9723/ 07.11.2025 г. по КАНД 1340/2025г. на АдмС-Бургас. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Актуалната редакция на чл.4,ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. предписва, че Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица: а) до 25-о число на месеца , следващ месеца, за който се отнасят данните за тях; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност. Съдът намира,че формулировката относно формата на изпълнително деяние: „се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.“, корелираща във втората възпроизведена алтернатива с правилото на чл.4,ал.1,т.1, б“а“,предл.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., не обосновава аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение.Този пропуск в начина на изписване на изпълнителното деяние чрез включване на излишни бланкетни хипотези, нормативно присъщи на чл.4,ал.1, т.1,б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. не обуславя съществено разминаване в преценката за формата и вида на осъществения състав на административно нарушение. По този въпрос, при напълно идентичен по процесуална проблематика казус / бланкетен препис на чл.4,ал.1,т.1,б.“а“предл.2 Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. досежно задължение на самоосигуряващо се лице/, е налице формирана практика на касационния съд в Решение № 5292 от 10.06.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 774/2025 г., в която настоящият състав намира ръководна правно-оценъчна опора на настоящите си изводи: „Съставомерните признаци на нарушението са очертани с нормата на чл. 355, ал. 1 от КСО- неподаване в срок на декларация с данните, посочени в чл. 5, ал. 4 от КСО. Срокът за подаване на декларацията от самоосигуряващи се лица, какъвто е ответникът, е определен с посочената от наказващия орган разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, поради което следва да се приеме, че не е налице приетото от съда нарушение при подбора на приложимата правна норма. Не е допусната и неяснота относно фактическото основание за налагане на санкцията.“ В случая приложимата хипотезата на чл.4,ал.1,т.2,б.“а“ Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, която изрично фиксира срока на задължението за подаване на декларация образец 1 за самоосигуряващите се лица- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях; е намерила отражение в обстоятелствената част на АУАН и НП,поради което съдът намира за спазени критериите на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН. По приложението на материалния закон: Задължението за самоосигуряващите се лица да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 1 е регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б.“а“ от същата наредба, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Не се спори, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице, по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО , и като такова е следвало да подаде декларация образец № 1 в ТД на НАП-Бургас, като изводът, че това задължение е било изпълнимо до 25.07.2025 г. произтича от фактическата констатация за относимост на данните за м. юни 2025г. Липсва фактическо противопоставяне и относно извода за доказаност на твърдението,че жалбоподателят е изпълнила задължението си да подаде декларация Образец 1 едва на 19.08.2025 г. по интернет с КЕП. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Тази приложима в процесния случай хипотеза относно срока за подаване на декларация Образец 1 по чл.4,ал.1,т.2 Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ е тясно обвързана и със срока за аваносово внасяне на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица. Съгласно разпоредбата на чл.3 НООСЛБГРЧМЛ: „Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.“ Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО , лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. В случая, не могат да бъдат споделени възраженията,че представения по преписката договор №2023060101/01.06.2023 г. между „Т. Спиричуъл Шоп“ЕООД и „Голдън Вижън 1“ ООД за възлагане на абонаментно счетоводно обслужване, автоматично пренасочва отговорността за административното нарушение към трето лице- страна по договорни отношения. Жалбоподателят Т. С. , / а не трето лице, в т.ч. счетоводител /, като самоосигуряващо се лице, е длъжна да вземе мерки за правилно и своевременно организиране отчетната дейност пред приходната администрация, като подаде данни за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за различните видове осигуряване. В този смисъл, правно ирелевантно за вината като субективен елемент на състава на формалното нарушение по чл.5,ал.4,т.1 КСО е наличието или липса на договорно неизпълнение от страна на трето лице счетоводител по облигационното отношение със задълженото самоосигуряващо се лице. Отделно от изложеното ф актическото установяване на възможния субект на административно-наказателна отговорност е ясно лимитиран с разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 КСО- „Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни“.Ето защо, в тази му част административното обвинение не може да бъде съдържателно променено, нито личната отговорност да бъде заместена или изключена с произтичащи от договорни отношения на задълженото лице юридически факти. Не е възможно административно-наказателната отговорност да се регулира, съответно изключва чрез заместване на субекта, щом подобно указание не се съдържа в приложимия материален закон на чл.5,ал.4,т.1 КСО. Щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административно-наказателния процес единствено и само с възможните субекти на чл.5,ал.4,т.1 КСО,сред които самоосигуряващото се лице, то той е изключил от правното регулиране всички останали субекти, а с това и причините от субектвен характер,на които се позовава жалбоподателя, в т.ч. отклонения в облигационни отношения с трети лица, поради липсата на изрично нормативно адресиране на това задължение към релевираната със жалбата категория трети лица. Според чл. 5,ал. 2 от КСО „самоосигуряващ се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка . В този смисъл самоосигуряващо се лице е не ЕООД или ЕТ, а отново физическото лице, управител на съответното дружество или търговец, който има разширена правоспособност, изразяваща се във възможността да осъществява търговска дейност по занятие, поради което то, като физическо лице, е регистрирало дейността си като ЕТ, което, за целите на общественото осигуряване, се явява и самоосигуряващо се лице, съответно и такова, със задължение да подава съответните справки и декларации, вкл. процесните декларации обр. № 1. В този аспект налагането именно на глоба на физическото лице, за което е и уредено задължението да се самоосигурява, респективно да подава декларации обр. 1, а не на имуществена санкция, е законосъобразно.В т.см.и Решение № 70 от 16.10.2020 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 72/2020 г. .Съгласно чл.355,ал.4 /- ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./ КСО: „При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер 1000 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв., а по ал. 2 - глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв.“ Същевременно с приемане на ЗВЕРБ, редакцията на чл.355,ал.4 е претърпяла промяна,която предвид запазената в евро равностойност в минималния и максимален предел на санкциите не въвежда по-благоприятен закон - изм., бр. 27 от 2026 г. , в сила от 21.03.2026 г.) ,че „ При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 255,65 до 1022,58 евро или имуществена санкция в размер 511,29 евро за всеки отделен случай, но не повече от 5112,92 евро, а по ал. 2 - глоба от 255,65 евро за всеки отделен случай, но не повече от 5112,92 евро.“ В случая с приложението на по-тежко наказуемия състав на чл.355,ал.4 КСО наказващият орган е допуснал отстранимо процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.7 ЗАНН, което може и следва да се коригира с ревизионния потенциал на правомощията на съда по реда на чл.63,ал.7,т.1 ЗАНН. В случая признакът повторност по см. на по-тежко наказуемия състав на чл.355,ал.4 КСО според актосъставителя и наказващия орган се явява обоснован, чрез представените НП № 836158- F829181, 836156-F829183, 836149- F829184, 836152-F829185 и 836155-F829186, влезли в сила от 07.08.2025г. Този извод е неправилен. Датата на извършване на нарушението е 26.07.2026 г. /първия ден на просрочието след изтичане крайния възможен срок 25.07.2025г./, респ. нарушението е извършено преди влизане в сила на 07.08.2025г. на изброените НП, поради което квалифицираният състав на чл. 355, ал. 4 вр. ал. 1 от КСО, е неприложим. Съгласно легално дефинирания утежняващ признак "повторно" по смисъла на § 1, ал. 4, т. 1 от ДР на КСО : "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. При това положение, настоящото административно нарушение като извършено още на дата 26.07.2025 г. /първия ден от просрочието/ не е в условията на повторност и не обуславя приложение на чл.355,ал.4 КСО. В тази връзка според съда са налице предпоставките на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия: при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. " Съгласно разпоредбата на чл.355,ал.1 КСО: „ Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 25,56 до 255,65 евро за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 255,65 до 2556,46 евро, ако не подлежи на по-тежко наказание.“ Диапазонът на санкциите за физическите самоосигуряващи се лица не е кооригиран,като е запазена валутната равностойност в евро, на определените в предходната редакция на чл. 355,ал.1 КСО санкции –глоба от 50 до 500 лв. Предвид това и съдът намира,че в съответствие с невисоката степен на обществена опасност на деянието и нарушителя и при съблюдаване правилата на чл.27,ал.1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се наложи глоба в минималния предвиден размер 25.56 евро. За нарушението от конкретния вид на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2,б.“а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Административно нарушение от този вид е формално нарушение, чийто състав не предвижда настъпване на вредоносни последици, а се задоволява с очертаване само на типичните особености на общественоопасното деяние. Касае се за съществена функция на самоосигуряващото лице, което е задължено да декларира срочно и своевременно данните за дните в осигуряване, осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски. Ирелевантни са продължителността на закъснението, което не елиминира обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за квалифициране на случая като "маловажен", защото в законния състав на нарушението не е предвидено настъпване на вредни последици, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на структурата, към която принадлежи наказващия орган /НАП,гр.София/ следва да се определи възнаграждение в размер на 130 лв. /66,47 евро/. Мотивиран от гореизложеното, съдът