Решение № 1871 от 27.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17537/2025 г.

наказателно дело № 20251110217537 по описа за 2025 година , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН. Образувано е по жалба от Д. С. С. срещу наказателно постановление №КПК-НП- 150/16.09.2025 г., издадено от ••• - Председател на Комисия за протИ.действие на корупцията (КПК), с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за протИ.действие на корупцията (ЗПК-отм.) на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 52, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. В депозираната жалба са изложени съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Твърди се, че жалбоподателят не е бил поканен по надлежния ред за участие при съставяне на АУАН, в резултат на което съществено е било ограничено правото му на защита. Навеждат се доводи за незаконосъобразността на атакувания санкционен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Възразява се срещу констатацията на наказващия орган, че въззивникът попада сред лицата по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, задължени да подават ежегодни декларации за имущество и интереси. Сочи се, че „,•••“ ЕООД е самостоятелно юридическо лице, по смисъла на Търговски закон (ТЗ), а не държавно предприятие. Твърди се, че управителят му не изпълнява публични функции, т.е. не упражнява властнически правомощия в полза на обществото, а представлява конкретното търговско дружество и действа в интерес на частноправен субект, с цел постигане на икономически резултати. В условията на евентуалност се аргументира наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издадения санкционен акт. Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв. И. П.. Те поддържат жалбата с изложените в нея доводи. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, процесуалният представител и доверителят му не вземат участие, но с нарочна молба заявяват, че не възразяват следствието да бъде приключено и казусът да бъде разгледан по същество. Въззиваемата страна - председател на Сметната палата - правоприемник на Комисия за протИ.действие на корупцията, редовно призована, се представлява от гл. юрк. •••, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Изразява становище за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Приема, че АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя, при съобразяване на условията, поставени от чл. 40, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН. Позовавайки се на чл. 2 от Закона за публичните предприятия, застъпва становище, че „•••“ ЕООД е държавно предприятие, тъй като едноличен собственик на капитала му е „•••“ ЕАД – дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Държавата чрез Министерство на отбраната. Обосновава извод, че жалбоподателят Д. С. притежава качеството на лице, заемащо публична длъжност. ПротИ.поставя се на насрещните доводи за приложение на института на маловажния случай на административно нарушение, уреден в чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна и в условията на алтернативност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея аргументи. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Д. С. С., ЕГН ••••••••••, заемал към 2024 г. длъжност „управител“ на „•••“ ЕООД, с ЕИК: •••••••••. Едноличен собственик на капитала на дружеството било „•••“ЕАД, с ЕИК: ••••••••, чийто едноличен собственик на капитала била Държавата, чрез Министерство на отбраната. В съответствие с разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за публичните финанси, във вр. с чл.62, ал.1, вр. чл.61 от Търговския закон (ТЗ) управляваното от С. дружество изпълвало характеристиките на „публично предприятие“. В този смисъл и заеманата от въззивника длъжност била „публична“, поради което той се явявал задължен субект, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за протИ.действие на корупцията (ЗПК - отм., ДВ, бр. 16 от 10.02.2026г.), да подава декларация за имущество и интереси ежегодно в срок до 15 май за предходната година. В началото на месец юни 2025 г. в Комисия за протИ.действие на корупцията (КПК) била инициирана проверка относно задължени лица, които не са подали ежегодните си декларации по чл. 49 от ЗПК (отм.) за 2024 г. в сроковете, установени от чл. 52 от ЗПК (отм.). В нейните рамки била ангажирана и свид. В. Х. Б. - на длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на КПК. Проверявайки наличните в поддържаните регистри данни, на 05.06.2025 г. контролният орган констатирал, че Д. С. не е подал ежегодна декларация за имущество и интереси. По повод събраната информация, до постоянния адрес на жалбоподателя С. в гр. Варна, ул. „•••“ № 61 била изпратена писмена покана, с изх. №КПК-4299/05.06.2025 г. за участие в предстоящото иницииране на административнонаказателно производство срещу него. Тя не била връчена на С., а писмото било върнато с отбелязване - „непотърсено“. На 12.06.2024 г., в 10:46 часа, свид. Б. направила безуспешен опит да осъществи връзка с въззивника чрез установения за него мобилен телефонен номер ••••••••••, за което съставила констативен протокол. До жалбоподателя, на горепосочения адрес, била изпратена втора покана, с изх. № КПК-6670/12.06.2025г., която също била върната като непотърсена. На 27.06.2025 г., в 09:45 часа, свид. Б. набрала отново известния за С. телефонен номер, но не успяла да установи връзка, което удостоверила в констативен протокол. При тази фактология, въз основа на събраната относима писмена документация, на 27.06.2025 г. свид. Б. съставила против въззивника акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №ПР-589/27.06.2025г., в който били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, включително и тези по извършената проверка. Било прието, че С. е накърнил с бездействието си разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), тъй като не е изпълнил задължението си за подаване на ежегодна декларация за имущество и интереси за предходната календарна година в законоустановения срок. Изрично отразено било, че изпълнението на задължението е било изискуемо до 15.05.2025 г., вписана била датата на нарушението – 16.05.2025 г., както и липсата на депозирана от жалбоподателя декларация. Актът бил съставен в отсъствие на Д. С., в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН – изрично отбелязано в него, и в присъствието на двама свидетели. Документът бил изпратен за връчване чрез писмо до кмета на Район „Приморски“, гр. Варна. На 21.07.2025 г. в КПК постъпил писмен отговор, в който било посочено, че на 11.07.2025 г. адресът, посочен във възлагателното писмо, е бил посетен, но въззивникът не е бил открит. Бил изпратен и нарочно съставен от районната администрация констативен протокол. На 25.07.2025 г. АУАН бил изпратен за връчване чрез Директора на ОДМВР-Варна. Действието било изпълнено по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, на 29.07.2025 г., което изрично било удостоверено с подписа на нарушителя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН постъпили писмени възражения от жалбоподателя, идентични по своето съдържание с изложените в жалбата доводи. Въз основа на горепосочения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление №КПК-НП-150/16.09.2025 от ••• - председател на Комисия за протИ.действие на корупцията. С него, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за протИ.действие на корупцията (ЗПК-отм.), на въззивника било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 52, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - свидетелските показания на В. Х. Б. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: известие за доставяне на НП, заповед № КПК-РД-06- 159/15.05.2025г. на председателя на КПК, 2 броя покани с изх. №КПК-4299/05.06.2025г. и изх. № КПК-6670/12.06.2025г. за съставяне на АУАН, известия за доставяне, 2 броя констативни протоколи за уведомяване по телефон с № КПК-4299-1/12.06.2025 г. и с № КПК-6670-1/27.06.2025 г., писмо до кмета на Район „Приморски“, гр. Варна, отговор и констативен протокол, писмо до Директора на ОДМВР-Варна и постъпил писмен отговор, разпечатка от информационната система на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), разпечатка от електронно - информационна система за публичните предприятия, водена от Агенция за публичните предприятия и контрол, учредителен акт на „•••“ ЕООД, писмен отговор от КПК, с вх. № 49231/16.02.2026 г. по описа на СРС, с приложена кореспонденция между КПК и Министерство на отбраната и списък на публичните предприятия, регистрирани в Агенцията за публичните предприятия и контрол към Министерски съвет, пълномощни за процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие, списък с разноски. Съдебният състав кредитира последователните и безпристрастни показания на свидетел Б., в които тя излага своите непосредствени възприятия относно извършената проверка на документацията по случая и установени в тази връзка факти. В тях без протИ.речия са отразени етапите на протеклата контролна дейност, редът и моментът на нейното иницииране, констатираното в хода й и извършените действия по изпращане на покани за съставяне на АУАН, съставянето му в отсъствие на нарушителя и последващото му връчване чрез органите на МВР. Предоставените от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват заинтересованост и стремеж към изопачаване на фактите. Те намират подкрепа в приобщените към административнонаказателната преписка документи. По изложените по- горе съображения съдът кредитира показанията на свид. Б. и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото. За правилното изясняване на обстоятелствата по делото, включително за проверка на гласните доказателствени средства, допринасят и приложените по делото писмени доказателства, изброени по- горе. Те са надлежно приобщени към съвкупността от материали – носители на информация и затова съдът основа своите фактически изводи и върху тях. От заповедта на председателя на КПК се установява компетентността на актосъставителя, участвал в иницииращата административнонаказателното производство процедура и предхождащата я проверка. От прочита на справката в ТРРЮЛНЦ, разпечатката от електронно - информационна система за публичните предприятия, учредителния акт на „•••“ ЕООД, кореспонденцията между КПК и Министерство на отбраната и списъка на публичните предприятия, регистрирани в Агенцията за публичните предприятия и контрол към Министерски съвет, еднопосочно се достига до извод, че жалбоподателят С. е заемал длъжността управител на „•••“ ЕООД, че едноличен собственик на капитала на това търговско дружество е „•••“ ЕАД, а капиталът на същото е собственост на Държавата в лицето на Министерство на отбраната. Извежда се и обстоятелството, че двете юридически лица фигурират в представените списък и извлечение от регистър на публичните предприятия. Така изброените писмени доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива за извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи или фактическите констатации, заложени в АУАН и наказателното постановление. Съдът след проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. На следващо място се констатира служебно, че са спазени императивните процесуални правила относно формата и задължителните реквизити на процесуалните актове, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и последващото им възпроизвеждане в атакуваното НП. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок, уреден от чл.34, ал.3 от ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, в рамките на които би могло законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Частично основателен, макар и без да води до различни изводи по формата на процедурата, се явява единствено упрекът на жалбоподателя относно реда по съставяне на АУАН. Съгласно правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН, инициирането на производството следва да се извърши чрез осигуряване на участието на нарушителя. Когато последният е физическо лице, за да бъде изпълнена докрай законовата повеля, е необходимо неговото лично физическо присъствие при редовното му предварително уведомяване. Изключения от това правило са предвидени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която допуска актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя в две хипотези – 1) когато нарушителят е известен, но не може да се намери и 2) когато след покана нарушителят не се яви за съставяне на акта. С оглед установените по настоящия случай факти следва да бъде обсъдена единствено първата хипотеза. От доказателствата по делото се установи, че двукратно до постоянния адрес на жалбоподателя са били изпращани покани за съставяне на АУАН. Те обаче са били върнати като непотърсени. Предприети са и два неуспешни опита от страна на свид. Б. за осъществяване на връзка по телефона с нарушителя. За да приложи обаче процедурата по чл.40, ал. 2 от ЗАНН, актосъставителят следва да се увери, че са изчерпани възможностите за връчване на покана за участие при съставяне на АУАН. Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Съгласно чл. 178, ал. 1 от НПК, връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство, а според ал. 2 - когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието. От доказателствата по делото е видно, че не са направени опити поканите, адресирани до нарушителя, за явяване и съставяне на АУАН, да бъдат връчени, нито чрез съответната общинска администрация, нито чрез органите на МВР. Поради това не може да се приеме като правилен изводът, че нарушителят не е могъл да бъде намерен. Показателен в тази насока е и фактът, че след като административните органи са прибегнали към тази възможност за последващо връчване на съставения АУАН, последният е бил успешно предаден на С. от органите на МВР, видно от приложената кореспонденция и наличието на дата и подпис от жалбоподателя. В конкретния случай, доколкото не е процедирано по указания по – горе ред, действително е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Според този съд обаче, то не е съществено, тъй като макар и съставен не съобразно процесуалните правила, иницииращият административнонаказателното производство документ е бил връчен на санкционираното лице по реда на чл.43, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН. С валидното изпълнение на това действие допуснатият първоначален порок е преодолян, като е охранено правото на въззивника да се запознае с параметрите на предявената му отговорност и е обезпечена възможността му да организира адекватно своята защита (в този смисъл вж Илкова, Р., Панов, Л., „Процесът по ЗАНН“, С., Сиела, 2009, така и Решение № 6831 от 19.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8814/2021 г., Решение № 469 от 29.01.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8822/2020 г. и др.). Тези изводи, впрочем, се подкрепят и от подаденото в срока на чл.44 от ЗАНН възражение, свидетелстващо за запознаване на нарушителя със съдържанието на АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя не е било изначално ограничено. Предвид изложеното, тази съдебна инстанция приема, че на извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на издаденото наказателно постановление на формално основание. Административнонаказателната отговорност на въззивника С. е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 52, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК от ЗПК (отм.), като на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК му е наложена „глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева. Разпоредбата на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК (отм.) задължава лицата, заемащи публични длъжности, да подават декларация за имущество и интереси, която, съгласно чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК (отм.), следва да бъде депозирана пред контролния орган „ежегодно до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година“. Адресатите на уреденото задължение са изброени в чл.6, ал.1, т.1 – т.52 от ЗКП (отм.). Изрично сред тях попадат и „управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия…“. Съгласно чл. 2, ал. 1, т.1 и т.2 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), към категорията „публични предприятия“ са отнесени „т.1 търговските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние; 2. дъщерните дружества на търговските дружества по т. 1 и предприятията по т. 3, ако чрез тях държавата/общината контролира повече от 50 на сто от дяловете/акциите с право на глас или по друг начин упражнява доминиращо влияние“. Тези текстове са в синхрон с разпоредбата на чл. 61 от Търговския закон (ТЗ), съгласно който държавните предприятия могат да бъдат еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества. Изрично е регламентирана и възможността те, от своя страна, да образуват други търговски дружества. Редът за образуването на държавните предприятия, според текста на чл.62, ал.1 ТЗ, се установява със закон. Такъв нормативен акт е именно Законът за публичните предприятия, цитиран по- горе. При съпоставяне на формираната по делото доказателствена съвкупност с изложената по- горе нормативна рамка, се достига до безспорен извод, че „•••“ЕАД, с ЕИК: ••••••••, е публично предприятие по смисъла на чл.2, ал.1 Закона за публичните предприятия, тъй като Държавата, в лицето на Министерство на отбраната, е едноличен собственик на капитала му, т.е. държавното участие в капитала му е над 50 на сто. Доколкото се явява дъщерно дружество на държавно публично предприятие, което при това е едноличен собственик на неговия капитал, „•••“ ЕООД с ЕИК: •••••••••, също е държавно публично предприятие, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните предприятия. Установено е категорично, че към 2024 г. въззивникът Славчев е заемал длъжността „управител“ на „•••“ ЕООД и затова, по силата на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК (отм.), той е притежавал качеството на лице, заемащо публична длъжност, в което именно се е явявал адресат на нормите на цитирания акт, както и годен субект на нарушение. Тук е мястото да бъде отбелязано, във връзка с доводите на страните, че дефинитивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия не урежда като предпоставка за категоризация, предприятието да изразходва публични средства. Въведеният единствен критерий е свързан с държавното участие в капитала на търговското дружество. Без значение с оглед на посочените формални изисквания са обстоятелствата, дали дружеството реализира дейност в обществен интерес, съответно, дали жалбоподателят упражнява властнически правомощия. Цитираната нормативна уредба задължава лицата, които заемат посочените публични длъжности, да подават ежегодни декларации за имущество и интереси, без да поставя допълнителни условия. От подложените на анализ доказателствени материали по делото се установи убедително, че С. не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т.2 от ЗПК (отм.). Цитираният законов текст въвежда задължение за лицата, заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси. Действието, според чл. 49, ал.2 от ЗПК (отм.), е дължимо пред Комисията за протИ.действие на корупцията, в срок, установен в чл. 52, ал.1, т.2 от ЗПК - ежегодно до 15-ти май от годината, следваща тази, за която се отнасят данните. В конкретния случай декларацията за 2024 г. (с информация за имущество и интереси) е следвало да бъде подадена от жалбоподателя в срок до 15 май 2025 г. (работен ден - четвъртък). Д. С., като административнонаказателноотговорно лице, съобразно чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК (отм.) и адресат на посочените по- горе разпоредби, не е изпълнил своето задължение, с което е осъществил състава на вмененото му в отговорност административно нарушение. Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието. В съзнанието му са били отразени представи относно заеманата от него публична длъжност и произтичащите от това задължения, включително за подаване на ежегодна декларация за имущество и интереси, но въпреки това той е бездействал и не е изпълнил задължението си. Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 115, ал. 1 от ЗПК, която препраща към визираното в чл. 52, ал. 1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК правно задължение. Разкрива се пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН. Разглежданият случай не би могъл да се квалифицира като маловажен, доколкото индивидуалните му специфики не указват възможност за позоваване върху тази привилегия. Неизпълнението на публичноправни задължения е повлияло в достатъчна степен върху събирането и правилното обработване на изискуемата по закон информация, поради което и мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в охраняваните обществени отношения по ефективно протИ.действие на корупцията, създаването на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и предотвратяването на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Както бе посочено и погоре, по делото не са събрани доказателства за инициатива от С. да извърши, макар и със закъснение, дължимото деклариране. Бездействието на жалбоподателя да подаде ежегодната си декларация за имущество и интереси, е с достатъчен интензитет, за да бъде конституирана проявата му като административно нарушение. Отсъствието на предходни простъпки от вида безспорно следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, но то не е изключително, така че да обуслови извод за съществено занижена обществена опасност на извършеното, в сравнение с други случаи на такива нарушения и да послужи като предпоставка за характеризирането му като маловажно. Настоящият съдебен състав обаче приема, че при индивидуализация размера на наложената глоба, административнонаказващият орган не е изследвал в пълнота всички обстоятелства по делото и не е мотивирал своето решение върху техния анализ. Предвидената от законодателя санкция за физически лица в разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗПК (отм.) е относително определена в границите от 1000,00 лева до 3000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в размер, надвишаващ предвидения минимум, а именно 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева. Съдебният състав счита, че индивидуализирана в този размер тя се явява несправедлива, доколкото не са изложени аргументи за причините, поради които е определена в завишен размер спрямо минималния, предвиден в закона. В наказателното постановление не е отразено, дали са взети предвид отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, като тази констатация не би могла да бъде предявена едва към момента на съдебните прения пред въззивната инстанция. Не са посочени и конкретни факти от обективната действителност, които са отнесени към двете споменати категории и чиято оценка мотивира налагането на санкция в завишен размер. Не се твърди да са причинени реални, макар и несъставомерни вреди, пряко свързани с компрометирането на дейността по проверка на субекта. Не са релевирани и твърдения за допуснати други нарушения на правилата на ЗПК (отм.), които са били констатирани по надлежния ред, респ. по повод които е упражнена вече държавна принуда посредством влязло в сила наказателно постановление. Следва да се подчертае, че се касае за първо нарушение на правните предписания, установяващи реда за деклариране на конфликт на интереси. Няма сведения и за отправени предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН. Не е изследвано и имотното състояние на наказаното лице. Действително, дължимата декларация не е била подадена дори към момента на депозиране на въззивната жалба, но тази негативна последица, съпоставена с останалите факти, очертаващи облика на нарушението, би могла единствено да изключи приложението на хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Същевременно, недопустимо е да се изтъкват в подкрепа на определения завишен размер на наказанието аргументи, свързани с формалността на нарушението и с постигане на заложените в ЗПК (отм.) цели, доколкото те представляват общи съждения за обществената опасност на проявеното бездействие. Последната обаче е задължителен признак от обективната страна на всяко административно нарушение и нейното осъзнаване се проявява посредством формулирането от нормотвореца на отделни състави на простъпки, реализацията на които се санкционира. Касае се за елемент от фактическия състав на нарушението, който не следва да бъде коментиран при индивидуализация на наказанието като отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, по арг. от чл.11 от ЗАНН, вр.чл.56 от НК. От изложеното се налага извод, че в случая е допуснато нарушение на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, императивно повеляващи наказващият орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено наказание. Липсата на обосновка не би могла да бъде запълнена от съда, доколкото той не разполага с правомощието да допълва или презюмира волята на административнонаказващия орган. Констатираният порок обаче не влече цялостна отмяна на издадения санкционен акт, а последица от него е изменението му в частта относно размера на наказанието и индивидуализиране на последното върху законоустановения минимум от 1000,00 лева (с равностойност 511,30 евро) (в този смисъл, макар и по друг повод и Решение №37133/11.11.2025 г. по дело №7376/2025 г. на АССГ, Решение №24116/12.07.2025 г., по дело №4023/2025 г. на АССГ, Решение №17988/27.05.2025 г. по дело №2125/2025 г. на АССГ, Решение №16181/13.05.2025 г. по дело №1721/2025 г. на АССГ, Решение №19445/06.06.2025 г. по дело №3108/2025 г. по описа на АССГ и други). Отмерена в този размер, глобата ще отговори на критериите за справедлИ. и пропорционално наказание спрямо характеристиките на нарушението и данните за неговия автор. Същевременно така индивидуализирана тя би изиграла роля на своеобразен контрамотив срещу бъдещи протИ.правни прояви и би послужила за нуждите на генералната превенция, насочвайки и други правни субекти към въздържане от подобни деяния. При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр.ал.7, т.2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,