Решение № 16481 от 21.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 73662/2024 г.

№ 20241110173662 по описа за 2024 година При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД. С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 16.01.2025г., ищецът „••••••••••”ЕАД е предявил искове да бъдат осъдени петимата ответници да му заплатят поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, както следва : 1) ответникът Й. С. П. да заплати: 978,48 лв, представляващи 16/48 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••••••, с абонатен № ••••••, по договорни отношения между страните през периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; 261,32лв, представляващи 16/48 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2024г. ; 2,18 лв, представляващи 16/48 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г. , и 0,58 лв, представляващи 16/48 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.12.2021г. до 07.11.2024, заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 11.12.2024г. до окончателното плащане; 2) ответницата М. Г. М. да заплати: 182,71 лв, представляващи 3/48 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••••••, с абонатен № ••••••, по договорни отношения между страните през периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; 48,99лв, представляващи 3/48 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2024г. ; 0,40 лв, представляващи 3/48 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г. , и 0,10 лв, представляващи 3/48 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.12.2021г. до 07.11.2024, заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 11.12.2024г. до окончателното плащане; 3) ответницата С. Н. В. да заплати: 791,75 лв, представляващи 13/48 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••••••, с абонатен № ••••••, по договорни отношения между страните през периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; 212,32 лв, представляващи 13/48 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2024г. ; 1,77 лв, представляващи 13/48 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г. , и 0,47 лв, представляващи 13/48 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.12.2021г. до 07.11.2024, заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 11.12.2024г. до окончателното плащане; 4) ответникът В. В. В. да заплати: 182,71 лв, представляващи 3/48 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••••••, с абонатен № ••••••, по договорни отношения между страните през периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; 48,99лв, представляващи 3/48 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2024г. ; 0,40 лв, представляващи 3/48 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г. , и 0,10 лв, представляващи 3/48 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.12.2021г. до 07.11.2024, заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 11.12.2024г. до окончателното плащане, и 5) ответникът В. В. В. да заплати: 791,75 лв, представляващи 13/48 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••••••, с абонатен № ••••••, по договорни отношения между страните през периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г.; 212,32 лв, представляващи 13/48 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 07.11.2024г. ; 1,77 лв, представляващи 13/48 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г. , и 0,47 лв, представляващи 13/48 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.12.2021г. до 07.11.2024, заедно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 11.12.2024г. до окончателното плащане; В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете. При устните състезания в заседанието на 12.06.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Ответниците Й. С. П. , В. В. В. и В. В. В. не са представили отговори на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК , не са изразили изрично становище по исковете и не са посочили доказателства. Ответниците М. Г. П. и С. Н. В. не са представили редовни отговори на исковата молба. От тяхно име е депозиран на 18.03.2025г. отговор на исковата молба , подписан от адвокат А. А. , чието пълномощно не е представено по делото. С определението № 37242/05.09.2025г. , постановено по реда на чл.140 ГПК за насрочване на първото открито заседание, е указано на посочените две ответници най –късно в откритото заседание на 27.02.2026г. да представят пълномощно на адвоката , подписал отговорана исковата молба , като са им указани и неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията – оставяне без разглеждане на отговора на исковата молба. Указанията не са изпълнени нито до 27.02.2026г. , нито по-късно до 12.06.2026г. и не е представено пълномощно на адвоката , подписал отговора на исковата молба , т.е. отговорът на исковата молба е останал нередовен по смисъла на чл.132,т.1 ГПК . Поради тази причина отговорът на исковата молба, предявен от името на ответниците М. Г. П. и С. Н. В., следва да бъде ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по аргумент от чл.133 ГПК. В хода на съдебното производство, включително и в заседанието на 12.06.2026г., в което е даден ход по същество на делото , не са се явили представители на ответниците. Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното : Относно основателността на исковете : Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.10.2021г. до 30.04.2023г. между ищцовото дружество и всеки от петимата ответници са съществували правоотношения за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно доказване, че всеки от петимата ответници е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, доставена през процесния период в процесния апартамент. Не са представени надлежни доказателства относно тези факти, независимо че ищецът обосновава пасивната лигитимация на всеки от петимата ответници по предявените от него искове именно с твърдението, че са били неизправни страни по съществували правоотношения , по силата на които ползвали доставяна им топлинна енергия срещу задълженията да заплащат цената й. По делото не са представени нито писмени договори между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия, нито заявления за откриване на съответни партиди за имота на имената на ответниците , нито доказателства, че ответниците са били съсобственици или ползватели на процесния имот през процесния период от 01.10.2021г. до 30.04.2023г. , за да се приеме , че всеки от тях е бил „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ По делото не са представени никакви доказателства за правото на собственост на петимата ответници върху процесния имот. По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 27.02.1991г. , от който се установява , че процесния апартамент е бил закупен от С. Н. П.. Не са представени обаче надлежни доказателства за правоприемство между това лице и всеки от петимата ответници. Няма представени надлежни доказателства за смъртта на С. Н. П.. Не е представено и удостоверение за наследници на С. Н. П., от което да е видна датата на смъртта му , както и , че петимата ответници са единствените наследници по закон на посоченото лице. Представената с искова молба справка от НБД”Население” с данни относно адресите и семейното положение на С. Н. П. не е подписана от длъжностно лице и не е подпечатана , поради което не може да бъде кредитирана като писмено доказателство. Освен това справките от НБД „Население” не заместват удостоверенията за наследници , издавани от общинската администрация. С исковата молба са представени удостоверения за наследници на Н. С. П. и на Ц. С.а В.а , но не и на първоначалния собственик на процесния имот - С. Н. П.. Допълнително по делото е представено удостоверение за наследници на В. Й. П. , но не и на купувача на имота С. Н. П.. Представените по делото декларации по чл.14 ЗМДТ не са доказателства за права на собсвеност върху имоти. Приетите в съдебното заседание на 12.06.2026г. заключения на вещите лица по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответниците и за ползването от ответниците на топлоенергия през процесния период от 01.10.2021г. до 30.04.2023г. в процесния имот. Това е така, тъй като вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи , които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответниците през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните за ползването от всеки ответник на топлоенергия и ползването на топлооенергия от ответниците през процесния период не са безспорни факти по делото - ответниците не признават тези факти , дори ги оспорват според изявленията им по делото. Поради изложените причини наличието на договорни правоотношения между страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответниците не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК. По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответниците трябва да доказват, че не са били собственици и ползватели на имота през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че ответниците са били съсобственици или поне ползватели на имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства , че ответниците са били собственици на процесния апартамент през периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г. По делото няма надлежни доказателства и , че ответниците са били ползватели на този имот през посочения период. Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорни правоотношения между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответниците по предявените установителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност. Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска . При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите. Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца право, предявените от него субективно съединени главни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главните искове. Относно валутата , в която са посочени вземанията с настоящото решение: Според изричната разпоредба на чл.11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/обн.ДВ, бр.70/2024г. / -ЗВЕРБ в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. Съгласно изричната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗВЕРБ в съответствие с чл.6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти , се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 ЗВЕРБ и съответно закръгляване по чл.13 ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване , предвидени в ЗВЕРБ. Според чл.12,ал.1 ЗВЕРБ в съответствие с чл.4 от Регламент (ЕО) № 974/98 превалутирането от левове в евро се извършва като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс , изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая Дефиницията на понятието „правен инструмент” е посочена в чл.1 , абзац втори от Регламент (ЕО) № 974/98. В тази разпоредба изрично са посочени съдебните решения като правен инструмент. От правните норми на чл.11, ал.1, и ал.2 ЗВЕРБ следва , че въвеждането на еврото не засяга постановените до 01.01.2026г. съдебни актове – решения и други, тъй като те са „съществуващи правни инструменти” към датата на влизане в сила на новата валута, като посочените в тези съдебни актове стойности в лева се считат за стойности в евро при превалутиране съгласно чл.12 ЗВЕРБ. Решенията и другите съдебни актове,които са постановени след 01.01.2026г., но по искови производства или по други съдебни производства, образувани преди 01.01.2026г. , т.е. по т.нар. заварени съдебни дела , също са „съществуващи правни инструменти” по смисъла на чл.11,ал.1 и ал.2 ЗВЕРБ и за тях следва да се прилага същия правен режим като този за решенията и съдебните актове , постановени преди 01.01.2026г. Това е така, тъй като решенията , както и всички окончателни съдебни актове (с които се приключва съдебно дело) са част от съдебното производство и за тях се прилагат същите правни норми , които са приложими и за останалите процесуални действия /правни инструменти/, включени в същия съдебен процес. Гореизложеното означава , че след като актът, с който е сезиран съда (искова молба) и въз основа на който е образувано съответното исково съдебно производство преди 01.01.2026г. , има съдържание в левове, то и съдебния акт, приключващ това съдебно производтво (решение , определение, заповед) следва да е в същата валута, доколкото нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ не е установено задължение и право за съда да превалутира служебно или по искане на страните по висящи съдебни дела към 01.01.2026г. вземанията от левове в евро. Поради посочените причини съдът няма законови правомощия нито в хода на съдебното производство , нито в съдебното решение да променя валутата на вземанията , която е посочена от ищеца в исковата молба и по реда на чл.129,ал.2 ГПК в процедурата по отстраняване нередовностите на исковата молба. Казано опростено : Със съдебното решение вземанията следва да бъдат присъдени в тази валута , в която са предявени с исковата молба. Вземанията за разноски също следва да бъдат присъдени в тази валута , в която са претендирани с исковата молба.Изключение от този принцип може да бъде установено само изрично по законодателен път, но такова изключение не е регламентирано нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ. В конкретния случай в исковата молба , по която е образувано гр.д. № 73662/ 2024г. на СРС, 68 състав , е предявена преди 01.01.2026г. и вземанията в нея са посочени в левове. Това изисква и в съдебното решение тези вземания, включително и вземанията за разноски , да бъдат индивидуализирани чрез посочването на цената им в левове. Нито в ГПК , нито в ЗВЕРБ/2024г./ , нито в Регламент (ЕО) № 974/98 относно въвеждане на еврото няма установено изрично изискване за съдилищата по т.нар. заварени (висящи) съдебни производства към датата на приемането на еврото (01.01.2026г.) служебно да превалутират вземанията от нацианалната валута в евро. Относно разноските по делото : На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като исковете са отхвърлени. На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото исково дело , тъй като не са представени доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с исковото производство. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ