Решение № 4534 от 30.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1661/2025 г.

Обективно съединени искове на основание на чл. 379 от ГПК във вр. чл. 148, ал. 1, т. 4 и чл. 186, ал. 3 и ал. 1 от ЗЗП във вр. чл.143, ал.2, т.т. от ЗЗП и чл.33 и чл.34 от ЗПК.

Предявени от Комисията за защита на потребителите - гр. София 1000, ул. "Врабча" № 1 против „Хелп Кредит" АД – гр.София, ЕИК 203569425. Моли съда да постанови решение, с което:

1. бъде признато за установено на основание чл. 148, ал. 1, т. 4 от ЗЗП наличието на 5 неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП – т.2, т.8, т.12, т.13 и т.17 в подчертаната им част, от типовия договор за потребителски кредит на „Хелп Кредит" АД и да бъдат прогласени за нищожни;

2. да бъде осъдено „Хелп Кредит" АД да отстрани неравноправните клаузи от предлагания типов договор за потребителски кредит;

3. да бъде постановена забрана за бъдещото ползване на неравноправните клаузи в типовия договор за потребителски кредит на „Хелп Кредит" АД и 4. да бъде задължено „Хелп Кредит" АД да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него. Претендира съдебни разноски – юрк. възнаграждение.

Ответникът „Хелп Кредит" АД – гр.София, ЕИК 203569425 оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

Конституираното на основание чл.383 от ГПК сдружение „БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ"

– гр.София, ЕИК 121869918 заявява, че поддържа предявената исковата молба, като моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковете за неравноправност на клаузите.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е образувано по предявени колективни искове от Комисията за защита на потребителите (Комисията) против „Хелп Кредит" АД – гр.София, ЕИК 203569425 колективен иск за преустановяване прилагането на неравноправните клаузи в типов Договор за потребителски кредит на дружеството. Ищецът се позовава на възприетите разрешения в практиката на ВКС, съгласно която една договорна клауза е неравноправна, ако: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2. е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3. създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. е сключена във вреда на потребителя – така решение № 95/13.09.2016г. пот. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017г. по т. д. № 2780/2015г.

С решение на Комисията за защита на потребителите, прието на заседание, състояло се на 04.11.2024 г., т.32 от Протокол № 37/04.11.2024 г. е установено наличието на следните 5 неравноправни клаузи - т.2, т.8, т.12, т.13 и т.17 от типовия договор за потребителски кредит на „Хелп Кредит" АД , по смисъла на чл.143 от ЗЗП, в подчертаната им част, от типовия договор за потребителски кредит на „Хелп Кредит" АД, а именно:

т.2 „ … края на първия работен ден, следващ деня на получаването на подписания оригинал на Записа на заповед на хартиен носител от КРЕДИТОРА, в случаите, когато е налице съгласие на КРЕДИТОЛОЛУЧАТЕЛЯ за издаването му; ";

т.8 „... Ако датата е неработен ден, вноските падежират в края на предхождащия работен ден….“;

т.12 „При неизпълнение на задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за плащане на дължимата сума (главница, лихва за ползване, такса) или на част от нея в сроковете, посочени в настоящия договор,

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на ДРУЖЕСТВОТО обезщетение лихва

просрочие за забава в размер законната лихва върху забавената сума за дните на забавата, чийто размер към датата на сключване на договора възлиза на 13.53% годишно /ОЛП + 10 пункта/. Процентът по предходното изречение се променя в зависимост от промяната на ОЛП обявен от БНБ, през периода на забавата".;

т.13 „КРЕДИТОЛУЧАТЕЛЯТ се съгласява да издаде Запис на заповед за сума в размер на 2174.56 BGN за гарантиране на изпълнението на задълженията си по настоящия ДОГОВОР” и т.17 „... КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е получил преддоговорната информация във Формата на Стандартен европейски ФОРМУЛЯР за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общите Условия за предоставяне на потребителски кредит от разстояние „Хелп Кредит" АД, запознат е с тях и ги приема”, като неоснователни.

При така установеното и на основание чл. 148 от ЗЗП Комисията указала на ответника, с писмо изх. № Ц-03-9247/04.11.2024 г., да отстрани неравноправните клаузи от типовия си договор за потребителски кредит и да уведоми по подходящ начин потребителите за направените промени в 14 - дневен срок. Писмото не било получено от ответника и поради това Комисията взела решение по т. 6 от Протокол №11 от заседание на 07.02.2025 г. да бъде предявен колективен иск срещу дружеството, като бъде прогласена нищожността на процесните клаузи, като неравноправни, бъдат отстранени и не се предлагат в бъдеще от предлаганите типови договор и бъде извършено разгласяване от ответника на постановеното решение или частни от него.

Ищецът е посочи в исковата молба кръга на увредените лица, който според него съвпада с кръга на физическите лица, ползващи предоставяните от ответника услугите, което използване не е за извършване на търговска или професионална дейност и които лица действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според ищеца точният брой на увредените лица е известен и може да се определи от ответника.

В исковата молба ищецът е изложил и подробни обстоятелства за възможността сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес съгласно чл. 380, ал. 3 от ГПК, тъй като по силата на Закона са й вменени изрични компетентности за това и в изпълнение на същите разполага и с главна дирекция „Контрол на пазара", като част от основните функции на това звено е да анализира договори с общи условия, предлагани на потребителите, и договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност, да преценява наличието на неравноправни клаузи в тях и да предлага на комисията мерки за отстраняването им, както и да предлага на комисията насоки или препоръки във връзка с конкретни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност. От ищеца е декларирано, че е в състояние да води настоящия процес като използва всички натрупани знания, опит и професионализъм от водените до момента около 100 колективни иска.

По отношение възможността да понесе тежестта на разноските по водене на делото ищецът посочва, че той е създаден като държавна комисия към министъра на икономиката и индустрията, а председателят й е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията. Бюджетът на Комисията се утвърждава ежегодно от министъра на икономиката и индустрията и включва всички постъпления и плащания за дейността на институцията за съответната година. Освен това Комисията е оторизиран разпоредител с бюджет, в системата на който всички средства по бюджетни сметки в лева и валута се организират, извършват и обслужват чрез системата на "Единната сметка". Като краен извод посочва, че Комисията е финансово обезпечена в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка.

От така посоченото в исковата молба, съдът прецени, че ищецът, освен необходимото по ГПК съдържание на исковата молба, е установил и наличието на специалните предпоставки по чл.380, ал.2 и ал.3 от ГПК, като е очертал кръга на увредените лица, предложил е начин на разгласяване на предявяването на иска - в един национален ежедневник - „24 часа”, както и на интернет страницата му, обосновал е своята компетентност и добросъвестност да защити увредения интерес, а също и възможността да обезпечи и понесе съдебните разноски по спора. По установеното съдът намери предявените искове за редовни и допустими и с определение № 5384/18.03.2025г постанови връчване препис от исковата молба на ответника.

С подадения от него отговор, дружеството оспори допустимостта на предявените искове, тъй като в исковата молба липсвали твърдения за увреден или застрашен от нарушение колективен интерес и твърдения да се увредени повече от едно лица.

По същество оспорва изложените от ищеца мотиви, въз основа на които приема, че петте клаузи по исковата молба са неравноправни. Конкретно ответникът се позовава на чл. 34, ал. 1 от ЗПК, според който „Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница", с което ЗПК не изключвал априори възможността да бъде издаден менителничен ефект от потребителя.

Заявява, че разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД е диспозитивна и това дава свобода на страните да договорят нещо различно, което и било сторено.

По отношение формирането на законната лихва в типовия договор посочва, че съответства на действащото законодателство - чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

На следващо място изразява своето виждане, че клаузата на т.13 следвала да се тълкува не изолирано, а в контекста на целия договор, като запис на заповед са издавал само при съгласие на кредитополучателя и се определя стойността му във връзка с т. 4 и т. 5 от договора.

Оспорва твърдението на ищеца, че правените от кредитополучателя декларации противоречат на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и възлагат доказването в тежест на потребителя, а то би следвало да е за другата страна по договора. Позовава се и на вмененото от чл. 5 и 6 от ЗПК задължение на търговеца да предостави съответната преддоговорна информация на потребителя, за да може той да вземе информирано решение за сключване на договора и това съответствало на насрещното право на потребителя да получи цялата релевантна информация, която му е необходима. Позовава се и на това, че всички сключвани договори с насрещна страна банки, застрахователни компании, пенсионно осигурителни дружества, доставчици на мобилни и телевизионни услуги и др., били налице аналогични клаузи, с които потребителите декларират в договорите, които подписват, че са получили ОУ на съответните компании.

Ответникът изрично оспорва ищецът да му е давал препоръки да отстрани неравноправни клаузи в договора и също, че не е получил взетото по т. 32 от Решение на КЗП по протокол № 37 от 04.11.2024г, а действията на ищеца били да изпрати едно писмо.

Възраженията на ответника за недопустимост, съдът намери за неоснователни с постановено по делото определение №14167/23.07.2025г като се позова на твърденията в исковата молба, които предопределят допустимостта, а твърденията са за увредени колективни права на потребители като страна по сключен между всеки от тях и ответника договор за потребителски кредит. Доколкото ответникът е действащо търговско дружество, установено от общоизвестните вписани и обявени обстоятелства по партидата му в ТРРЮЛНЦ, може да се направи обоснован извод за повече от едно договарящо с него лице и в този смисъл съдът указа на ответника, че ако той твърди обратното, следва да го докаже като единствено, който държи тази информация, без да е общодостъпна. Със същото определение съдът допусна делото до разглеждане, на основание чл.381, ал.3 от ГПК, като го насрочи в открито заседание с призоваване на страните за изслушване на становищата им по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска - чл. 382, ал. 1 ГПК. С протоколно определение от 28.10.2025г, влязло в сила като необжалвано, съдът определи начин на разгласяване чрез публикация в национален ежедневник, а именно вестник „24 часа“, както и на електронната страница на ищеца, определи кръга на засегнатите лица, които са физически лица и ползват услугите на ответното дружество не за извършване на търговска и професионална дейност и които физически деца действат извън своята търговска и професионална дейност и са сключили договори съдържащи атакуваните от ищеца клаузи. Съдът определи едномесечен срок от датата на публикациите, а ако датите са различни, от по-късната от двете дати, на всички заинтересовани лица, които желаят да встъпят по делото.

Ищецът представи доказателства за извършено разгласяване в срок и пак при спазване на определения от съда срок от сдружение „БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ" – гр.София,

ЕИК 121869918 постъпи молба с искане да бъде конституирано за участие в процеса като организация за защита на колективните интереси на потребителите. Правният си интерес обоснова с обстоятелството, че е представително сдружение на потребителите на национално равнище, признато със Заповед № РД-16-220/07.03.2023 г. на Министъра на икономиката и индустрията и е сред сдруженията, които на основание чл. 164, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на потребителите, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 24.10.2006 г. относно критериите за квалифицираните организации в Република България, имат правен интерес да предявяват и да се присъединяват към искове за защита на колективните интереси на потребителите. Предвид това, сдружението било включено в списък на организациите, които могат да водят колективни искове за защита интересите на потребителите. Заявява, че поддържа предявената от Комисията исковата молба, като исковете за неравноправност на клаузите счита за основателни, а възраженията на ответното дружеството – за неоснователни, тъй като не били представени доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при определяне на което следвало да се съобразят приетите промени в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.), на основание Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22. Според него, посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. били уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, за което от значение били вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, позовава се и на Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК, I отделение на ВКС.

Във връзка с въведените по делото от страните твърдения и възражения, на първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не му е давал препоръки да отстрани неравноправни клаузи в предлаганите типови договори за кредит и също, че не е получил взетото по т. 32 от Решение на КЗП по протокол № 37 от 04.11.2024г, тъй като до ответника е било изпратено писмо, което той не е проявил активност да получи.

Конкретно по твърденията от ищеца за наличие на неравноправни клаузи, първата от тях е посочена да е тази по т.2 от типовия договор за кредит на ответника. Пълният й текст е следният:

„т.2. Кредитът по т. 1 се предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в брой, превод ИзиПей или по сметка IBAN: …………………., след попълване

на Формуляра за кандидатстване в срок до:

••• края на първия работен ден, следващ деня на сключването на договора:

••• края на първия работен ден, следващ деня на получаването на подписания оригинал на Записа на заповед на хартиен носител от КРЕДИТОРА, в случаите, когато е налице съгласие на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за издаването му; *

Приложимата хипотеза се отбелязва с „х"“

Според ищеца тази клауза е неравноправна в подчертаната част от нея - „… края на първия работен ден, следващ деня на получаването на подписания оригинал на Записа на заповед на хартиен носител от КРЕДИТОРА, в случаите, когато е налице съгласие на КРЕДИТОЛОЛУЧАТЕЛЯ за издаването му; ". Ищецът посочва, че клауза, предвиждаща задължение за потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед е в нарушение на забраната на чл.34, ал.1 от ЗПК и поради това се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, във вр. с ал.2, т.20 от ЗЗП. Продължава, че тази уговорка е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, като задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед.

По същите мотиви ищецът счита за неравноправна и клаузата по типовия договор по т. 13 „КРЕДИТОЛУЧАТЕЛЯТ се съгласява да издаде Запис на заповед за сума в размер на 2174.56 BGN за гарантиране на изпълнението на задълженията си по настоящия ДОГОВОР”, който е и нейния пълен текст. Посочената конкретна сума от 2174,56лв е по конкретен договор за предоставен кредит в размер на 2000лв. За тази клауза ищецът посочва, че издаването и представянето на запис на заповед обвързва влизането в сила на договора в зависимост от представен от потребителя запис на заповед в случаите, когато такъв е издаден, а това противоречи на чл.34, ал.1 от ЗПК, представлява недобросъвестна уговорка, която противоречи на добрите нрави и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

По отношение тези две клаузи, съдът намира за основателно възражението на ищеца, че те следва да бъдат в тяхното цялостно съдържание и с оглед съдържанието на договора. Нито тези клаузи, нито друга част от договора въвеждат като задължително и единствено условие за сключване на договора издаването на запис на заповед от кредитополучателя. Текстът на чл.34, ал.1 от ЗПК също не забранява издаването от потребителя на запис на заповед, а забранява това потребителят да бъде задължаван да издава такава, т.е. потребителят да не може да направи избор дали да издаде или да не издаде запис на заповед. В случая, т.2 от типовите договори предвижда различни срокове, най-късно до които кредитът се предоставя, като единият от тях е при условие, че е издаден запис на заповед. Съдът взема предвид и обстоятелството, че в конкретния коментиран договор предоставената в заем сума е в размер на 2000лв, като записът на заповед е издаден за сумата от 2174,56лв, която изцяло кореспондира с размера на заема и не сочи нито на принуда, нито на възлагане в тежест на кредитополучателя на необосновано високи разходи. Ето защо съдът намира, че тези клаузи, така, както са формулирани и в контекстна на целия договор не представляват необоснована тежест за потребителя, която да бъде квалифицирана като злоупотреба то страна на ответника или като друго укоримо действие, с което да нарушава добросъвестното поведение на търговец или добрите нрави. При постигнато между страните съгласие за издаване на запис на заповед, няма никаква законова пречка за бъде договорено задължение за потребителя да я представи, като условие за предоставяне на кредита, каквато практика за документална обоснованост на настъпване на условията на предоставяне на креди сама по себе си не е неравноправна, напр. предоставяне на вписан ипотечен акт като условие за превод на парична сума и др.

На следващо място ищецът счита за неравноправна в подчертаната част и клаузата на т.8 – „... Ако датата е неработен ден, вноските падежират в края на предхождащия работен ден….“. Пълният й текст е следният:

„т.8. ПАДЕЖ:

••• при една вноска /еднократно погасяване/ общата дължима сума падежира на последния ден от срока на договора Срокът започва да тече от деня на предоставянето на кредита и изтича на съответното число на последния месец от този срок.

••• при погасяване на месечни вноски падежът е датата на договора всеки месец, като първата вноска се заплаща иай-късно до датата на първия следващ календарен месец от срока на договора, а последната - най-късно до края на последния ден от срока на договора. Ако датата е неработен ден. вноските падежират в края на предхождащия работен ден.

• Приложимата хипотеза се отбелязва с ..х”.

Според ищеца клаузата е неравноправна на основание на чл.143, ал.1, във вр. с ал.2, т.20 от ЗЗП, тъй като е уговорка във вреда на потребителя, в противоречие с добрите нрави и води до съществено неравновесие между правата и задълженията на Кредитора и потребителя, като дават незаконосъобразно право на Кредитора да изисква погасителна вноска по кредит по-рано от предвидения срок в чл.72 от ЗЗД, според която разпоредба когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.

Съдът намира, че на първо място разлика в изпълнение по договорен падеж от един или от два дни, които да го предхождат като дата, не води до съществено неравновесие между правата и задълженията на договарящите, доколкото в случая се касае за потребителски договори на малка парична стойност. На второ място съдът намира за основателно възражението на ответника, че разпоредбата на чл.72 от ЗЗД няма императивен характер, следователно договорната свобода на страните по чл.9 от ЗЗД им позволява да се договорят нещо различно от нея и това е и сторено в случая, като договореното различно не е в противоречие с добрите нрави и не води до съществено увреждане на потребителя.

Следващата считана от ищеца за неравноправна клауза е тази на т.12 от типовия договор, в подчертаната част, а именно: „При неизпълнение на задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за плащане на дължимата сума (главница, лихва за ползване, такса) или на част от нея в сроковете, посочени в настоящия договор, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на ДРУЖЕСТВОТО

обезщетение лихва просрочие за забава в размер законната лихва върху забавената сума за дните на забавата, чийто размер към датата на сключване на договора възлиза на 13.53% годишно /ОЛП + 10 пункта/. Процентът по предходното изречение се променя в зависимост от промяната на ОЛП обявен от БНБ, през периода на забавата". Ищецът са позовава на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ищеца процесната клаузата предвижда да се плаща обезщетение за забава и върху такса и лихва просрочие, което противоречало на чл.33, ал.1 от ЗПК и поради това била неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, във вр. с ал.2, т.5 от ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена във вреда на потребителя, която не отговаряло на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Разпоредбата на чл. 33, ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал.2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Именно и този размер на обезщетение за забава е предвиден и в процесната клауза и поради това съдът намира, че тя съответства на предоставената от ЗПК защита. Следва да се има предвид обаче, че обезщетението за забава се дължи върху неплатената в срок сума, което се формира от дължимата погасителна вноска, състояща се от главница и възнаградителна лихва, в този смисъл е постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 50225 от 07.07.2023 г. по гр.д.№ 2977/2021г на ВКС, IV г.о. В процесната клауза е включена като олихвяема сума и задължение за такса, в която част клаузата е в противоречие на цитираната разпоредба на ЗПК, явява се неравноправна и следва да бъде обявена за нищожна.

На последно ищецът счита за неравноправна и т.17 от типовия договор в подчертаната част - „ ... КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е получил преддоговорната информация във Формата на Стандартен европейски

ФОРМУЛЯР за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общите Условия за предоставяне на потребителски кредит от разстояние „Хелп Кредит" АД, запознат е с тях и ги приема”.

Целият текст на клаузата гласи:

„т.17. Всички спорове, породени от този Договор или отнасящи се до него в тази връзка Общи Условия следва да бъдат решавани от страните чрез преговори. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право да подава възражения и жалби до КРЕДИТОРА, като последния е длъжен да уведоми

КРЕДИТ01ЮЛУЧАТЕЛЯ за своето становище/решение в срок от 30 дни. считано от получаването на жалбата или възражението. Независимо от реализирането на процедурата по предходното изречение споровете могат да бъдат отнасяни за разрешаване до Помирителната комисия към Комисията за Защита на потребителите, гр. София 1000, ул. ..Врабча" № 1. ет. 4:

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е предоставил на КРЕДИТОРА доброволно личните си данни и дава съгласието сн зa тяхната обработка в съответствие със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 Април 2016 г. (Регламент (ЕС) 2016/679) като получава справки от регистри на трети страни - частни и държавни.

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е получил прсддоговорната информации вьв формата на Стандартен европейски формуляр зa

предоставяне на информации зa потребителски кредити и Общите Условия зa предоставяне на потребителски кредит от разстояние „ХЕЛП КРЕДИТ”, запознат е с тях и ги приема.

Приложения, представляващи неразделна част от настоящия договор:

1/Стандартен европейски формуляр зa предоставяне на информация зa потребителски кредити;

2/ОУ нa „ХЕЛП КРЕДИТ”;

3/ Погасителен план /когато е приложимо/.

4/ Декларация КЗЛД.“

Според ищеца подчертаната част от т.17 е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1, във вр. с ал. 2, т. 17, предложение последно от ЗЗП, съгласно която е неравноправна клауза, която налага на потребителя тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. Продължава, че клаузата съдържала бланкетни декларации, ограничаващи процесуално-правните възможности на потребителя да докаже евентуалното нарушаване на нормите на чл. 147а от ЗЗП, чл. 5 и чл.6 от ЗПК от страна на кредитора по време на сключване на договора. Разпоредбите на чл.5 и чл.6 от ЗПК поставяли в задължение на търговеца да предостави на потребителя цялата релевантна информация, необходима му, за да вземе информирано решение за сключване на договора, а съгласно общите правила за доказване, всяка страна била длъжна да установи фактите, на които се позовава, освен фактите, за които съществува установено по закон предположение, чл. 154 ГПК. Бланкетните декларации на потребителя в клаузата имали за цел да освободят търговеца от задължението му да докаже изпълнението на негови задължения, предвидени в закон, за изпълнението на които не съществува установено по закон предположение. Едновременно с това клаузите прехвърляли върху потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, доказателствената тежест и евентуално неблагоприятните последствия при неизпълнение от търговеца на задължението му за представяне на релевантната преддоговорна информация.

Ответникът е възразил с довод, че за него съществува законово задължение да предостави на потребителите подобна информация, съгласно чл.5 и чл.6 от ЗПК и действията му не са недобросъвестни.

Съдът намира, че целият текст на клаузата е с информативен за потребителя характер, съдържа описания на приложенията към договора, част от които е и Стандартният европейски формуляр зa предоставяне на информация за потребителските кредити, за който ответникът е задължен да предостави на потребителя. Доколкото договорите за кредит се сключват в писмена форма, то юридическата логика предполага също в писмен вид да бъде удостоверено и извършването на други действия, свързани със сключения договор, каквито са и предоставянето на информация на потребителя. Декларирането от него, че му е предоставена подобна информация не го препятства и не преклудира възможностт във всеки последващ момент да твърди обратното, като тежестта за доказване за това твърдение, в един евентуален исков процес, произтича от характера на договора на частен документ и приложимите към него процесуални правила за разпределение на доказателствената тежест в зависимост от това какъв вид документ или волеизявление се оспорва. Тази доказателствена тежест не е предоставена и не произтича от волята на страните, поради което е и неоснователно твърдението на ищеца, че подобна клауза прехвърля върху потребителя неблагоприятни последици, които да са резултат от недобросъвестност на ответника, като по-силна страна.

На следващо място, съдът изиска по делото от ищеца и от сдружение „БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ"

– гр.София представянето на подадените до тях жалби от потребители на ответника. От сдружението не бяха представени жалби, тъй като не е било сезирано с такива. От ищеца бяха представени 17 броя жалби със заличени индивидуализиращи данни потребителя и конкретния кредит. В

преобладаващата си част същите са с оплакване за забавено и лошо обслужване и за събиране на такса от 10лв/15лв за предварително одобрение. Пет от жалбите са за погрешно усвоени или преведени суми от физически лица на ответника, по които е налице забавяне в разрешаване на спора и една жалба е за подадена некоректна информация от ответника до ЦКР за задължения на кредитополучател на ответника. Съдът намира, че макар предметът на така установените жалби е извън предмета на предявения колективен иск, който цели обща защита от неравноправни клаузи, от тях не се установява подадени оплаквания във връзка с процесните клаузи от типовия договор за кредит и приемането им по делото не води до промяна на вече направените изводи на съда за частична неоснователност на исковете.

По изложените мотиви, съдът намира, че на основание чл. 187, т. 2 от ЗЗП ответникът следва да бъде осъден да преустанови включването в облихвяемата сума и на дължимите от потребителя такси, в който смисъл е текстът на т.12 от типовия договор за кредит, както и да преустанови използването занапред подобна редакция на същата клауза.

На основание чл. 187, т. 2 от ЗЗП ответникът следва да бъде задължен да огласи за своя сметка настоящото решение в частта по обявената като неравноправна част от клаузата по т.12 в един национален ежедневник.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на съдебни разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете.

Ищецът е заплатил ДТ от 150лв, от която по съразмерност има право на 120лв, равностойни на 61,36евро, като съдът намира, че следва да определи и юрк. възнаграждение в размер на 200 евро или общо 261,36 евро.

Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането на възнаграждението. По този размер ищецът е направил възражение за прекомерност предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се произнесе, съдът взема предвид, че по делото са предявени пет неоценяеми иска, по които е оказана правна защита с изготвяне на отговор на исковата молба, процесуално представителство при разглеждането на делото в открито заседание, като бяха проведени две такива, бяха формулирани доказателствени искания и се представи писмена защита. Съдът взема предвид и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвиждаща възнаграждение при неоценяеми искове в размер на 1000лв и намира, че следва да определи такова в размер на 2000лв, равностойни на 1022,58 евро. Съобразно отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски от 818,07 евро, дължими от ищеца.

Всички превалутирания на суми са извършена при спазване на привилата за превалутиране и закръгляване по чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария.

Мотивиран от горното, съдът