Решение № 1383 от 29.9.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 410/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр чл.197, ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано е по повод подадена жалба от Г. Н. М. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Лом, [населено място], [улица], Вх.А, ет.4, ап.10 с email [електронна поща] против Решение №95 от 31.07.2026г. издадено от заместник ТД на НАП [населено място], упълномощен със Заповед №З-ЦУ-30-1315/24.07.2026г. на изпълнителния директор на НАП с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-12-19/21.07.2026г. по описа на ТД на НАП [населено място] и са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№ С240012-022-0025478/15.04.2024г.; ПНОМ изх.№ С250012-022-0115292/08.10.2025г. и ПНОМ изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г. издадени по изп. дело №221217812/2022г. от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана.В жалбата се излагат доводи за обхвата на съдебната проверка в производството по чл.197 ДОПК, анализират се фактите установени в самото решение и приложените документи, като се твърди неизяснени предпоставки за засягане на вещ, регистрирана на името на съпруг недлъжник и липса на данни за изпълнение по чл.259 от ДОПК, тъй като наложения запор върху МПС с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г. издадени по изп. дело №221217812/2022г. от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана е наложен на цялата вещ, без да се отчете режима на СИО. Твърди се неустановяване на стойността на обезпечението, към момента на издаване на ПНОМ изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г., тъй като същото се налага по обезпечителна стойност каквато в постановлението не е отразена. Това води и до липса на преценка за съразмерност по чл.195, ал.7 от ДОПК и чл.6 от АПК, тъй като обезпечението следва да съответства на вземанията на държавата, а определената стойност от 3700евро по отношение на автомобила СИО и чл.259, ал.8 от ДОПК се предвижда половината от получената продажна сума да се изплати на съпруга недлъжник. Твърди се, че обезпечението е прекомерно по числов размер и органът не е определил действителния обезпечителен принос на мярката и не го е съпоставил с интензитета на засягането. Отделно от това е налице обезпечение и по отношение на постъпващите суми в банки по наложените банкови запори. Липсва посочване на актуалния обезпечителен принос по банковите запори и причината да продължават същите, след като се приема, че са потенциално неефективни. Излагат се доводи и за забавено връчване на актовете по доброволно изпълнение и Постановленията за налагане на обезпечителни мерки, което е довело и до ограничаване на правото на защита свързани с тяхното оспорване. На следващо място се твърди неизяснено актуално и изискуемо вземане, както и депозирано възражение за изтекла погасителна давност, по което е налице произнасяне което не е обсъдено в настоящето решение. С оглед приложената заповед за заместване при издаване на Решението се иска служебна проверка по чл.168 от АПК. Иска се отмяна на решение №95/31.07.2026г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърдените с него постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С240012-022-0025478/15.04.2024г.; изх.№ С250012-022-0115292/08.10.2025г. и изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г., като при условията на евентуалност да бъде отменено решението в частта, с която е потвърдено постановление изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г. за запор върху лек автомобил SUZUKI SX4 с рег. №[рег. номер]. Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат Д. Х. от САК, като поддържа жалбата си и моли за отмяна на потвърдените постановления за налагане на обезпечителни мерки, като претендира сторените по делото разноски. В писмени становища лично жалбоподателката излага доводи за отмяна на решението и потвърдените с него ПНОМ, като твърди оценка и несъразмерност на обезпечението, липса на надлежно уведомяване и знание за воденото изпълнително производство, твърди несъобщаване на съпруга недлъжник. Депозира искане за отмяна на определението с което е даден ход на устните състезания, като представя нови доказателства относно кореспонденция с публичен изпълнител по изп. Дело №242/2014г. Депозира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита адв. Х. излага доводи, че жалбоподателката не е уведомена за образуването изп. Дело, както и какво е задължението по него, поради което не би могъл да се направи обоснован извод, че длъжникът ще откаже да плаща, нито да се мотивира налагането на обезпечителни мерки. Твърди се, че длъжникът е уведомен едва през м юли 2026г. за образуване на делото. В самите запорни съобщения липсват изложени мотиви, които да налагат нуждата от обезпечителни мерки. В постановлението за налагане на запор върху МПС притежавано и от съпруга на жалбоподателката липсва посочено стойност. В заключение се твърди, че има образувано изпълнително дело през 2022г. и четири години бездействие в които не е уведомен длъжника, не са предприети евентуални изпълнителни действия и са начислени лихви по задължения, които са погасени по давност. Моли се за отмяна на обезпечителните мерки, като неоснователни, немотивирани и преждевременно наложени, предвид факта, че длъжникът е уведомен за образуваното дело повече от три години след налагане на първата обезпечителна мярка, с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът по оспорването - Директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. П. намира жалбата за неоснователна, а решението по жалба срещу ПНОМ издадено от и.д. Директор на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на Г. М. и са потвърдени ПНОМ от публичен изпълнител за правилни и законосъобразни, поради което моли да бъде оставено в сила. В писмено становище развива подробни доводи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка. По допустимостта. Жалбата е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК чрез административния орган на 13.08.2026г., където е заведена с вх.№Ж-12-21, видно от л.6 по делото, като обжалваното решение е изпратено по пощата до жалбоподателката и е получено лично на 06.08.2026 г. видно от известие за доставяне на л.37 от делото, което налага извода за нейната допустимост. От фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени доказателствени средства, съдът намира за установено следното: От представената по делото административна преписка е видно, че в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана е на производство изп. д. №221217812/2022г. относно неплатени публични задължения възникнали от здравно осигуряване , ДОО, УПФ, данък върху доходите на физически лица по подадена данъчна декларация по ЗДДФЛ в периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., ведно с дължимата лихва към 13.07.2022г. общо 5740,60лв. от тях 5291,40 главница и 449, 20лихва. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) по чл. 200 и чл.202, ал.1 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№ С240012-022-0025478/15.04.2024г. от главен публичен изпълнител И. Г. – Б. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателката – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми, по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Обединена Българска Банка“ в размер на 6865,43лева. От публичен изпълнител е изпратено запорно съобщение на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК с изх.№ С240012-003-0019922/15.04.2024г., видно от л.93 по делото, по което в отговор на ОББ е посочено, че запорът е наложен и чака ред поради наложен по-рано запор по изп. Дело. До ОББ от главен публичен изпълнител с изх.№ С240012-029-0023768/06.06.2024г., видно от л.91 по делото е издадено Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение, в отговор на което от страна на ОББ е посочено, че превод не може да бъде излъчен поради наложени по-рано запори, като при липса на средства за обслужване, сметката може да бъде закрита. Документите до ОББ са изпращани по електронен път, видно от приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път на л.130,131 по делото. Издадено е ново Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение изх.№С260012-029-0014781/23.03.2026г. на главен публичен изпълнител на л.82 по делото, в отговор на което от страна на ОББ е посочено че по сметката няма наличност на л.83 по делото С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) по чл. 200 и чл.202, ал.1 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№ С250012-022-0115292/08.10.2025г. от главен публичен изпълнител И. Г. – Б. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателката – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми, по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в размер на 7907,65лева. От публичен изпълнител е изпратено запорно съобщение на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК с изх.№ С250012-003-0080151/08.10.2025г. до Ти Би Ай Банк“ ЕАД, видно от л.90 по делото. връчени по електронен път, видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път на л.132 по делото. Издадено е Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение изх.№С260012-029-0014780/23.03.2026г. на л.84 по делото, в отговор на което от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е посочено, че по сметката няма наличност на л.86 по делото. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) по чл. 200 и чл. 201, ал.3 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г. от главен публичен изпълнител И. Г. – Б. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателката – запор върху МПС - лек автомобил [Марка], модел „ SX4“ с рег. №[рег. номер] с рама №JSAGYA21S00311415, двигател №М16А1475963 със застрахователна оценка 0.00лв. От публичен изпълнител е изпратено запорно съобщение на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК с изх.№ С250012-122-0017918/08.10.2025г. до ОД на МВР - Монтана, видно от л.89 по делото, връчени по електронен път, видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път на л.129 по делото. Изпратено е съобщение за доброволно изпълнение изх. №С220012-048-0085502/13.07.2022г. от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана за възникналите публични задължения от страна на жалбоподателката, видно от л.97,98 по делото, ведно с Постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Видно от приложеното известие за доставяне до адреса на Г. Н. М. в обл.Монтана, общ.Лом, [населено място], [улица], Вх.А, ет.4, ап.10 на л.96 по делото, като същото е върнато в цялост с отметка „непотърсено“. На 13.07.2026г. на жалбоподателката са връчени лично, видно от приложените разписки съобщение за доброволно изпълнение и Постановленията за налагане на обезпечителни мерки. С искане изх.№С250012-007-0006872/08.10.2025г. на главен публичен изпълнител са изискани от жалбоподателката представяне на справки за налични недвижими имоти, МПС, машини и др., като е посочено публичното задължение в размер на 7911,93лева, видно от л.53 по делото. С придружително писмо на л.55 и сл. по делото от страна на Г. М. са представени пред публичен изпълнител изисканите от нея справки относно имущественото й състояние, в това число, че МПС – то е в режим на СИО. С искане на осн. чл.212 от ДОПК с изх.№С260012-008-0020811/22.07.2026г.на главен публичен изпълнител от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ е изискана информация за застрахователната стойност на запорирания лек автомобил [Марка], модел „ SX4“ с рег. №[рег. номер], видно от л.125 по делото. От приложеното на л.81 по делото удостоверение №00003116/22.07.2026г. е видно, че застрахователната стойност на лекия автомобил с година на производство 2010г. е 3700,00евро. По делото е приложено и изискано от Община – Лом с изх.№АО-17-2251 от 29.07.2026г. удостоверение за семейно положение на жалбоподателката, видно от л.127, 128 по делото, както и подробна справка за общите задължения към 10.07.2026г. По постъпила жалба от Г. М. сезираният административен орган Директор на ТД на НАП – Велико Търново е постановил Решение № 95/31.07.2026 г. на л.34-36 по делото, с което жалба вх.№Ж-12-19/21.07.2026г. е оставена без уважение, като са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№ С240012-022-0025478/15.04.2024г.; ПНОМ изх.№ С250012-022-0115292/08.10.2025г. и ПНОМ изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г. издадени по изп. дело №221217812/2022г. от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана по чл. 200 и чл. 201, ал.3 от ДОПК, чл.202, ал.1 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, като правилни и законосъобразни. По делото е приложена Заповед №5038/20.07.2026г. на изп. директор на НАП, с която се разрешава на Директор на ТД на НАП Велико Търново ползването на платен годишен отпуск в периода от 27.07.2026г. до 05.08.2026г., както и заповед №З-ЦУ-30-1315/24.07.2026г. на изп. Директор на НАП за определяне на изпълняващ длъжността Директор на ТД на НАП [населено място], А. П. В. заместник териториален директор в ТД на НАП Велико Търново издател на оспореното решение. В настоящето производство към доказателствата са приети и приобщени: Решение № 95/31.07.2026 г. на Директора на ТД НАП – В. Търново, Съобщение за постановено решение на директора на ТД на НАП - В. Търново, Жалба на осн. чл.197, ал.1 ДОПК от Г. М. до Директора на ТД на НАП – В. Търново срещу 3 броя ПНОМ, Товарителница на Еконт за изпращане на жалбата на 20.07.2026 г., СРМПС с рег. № [рег. номер] на името на О. И. Т., Удостоверение за сключен граждански брак от 27.03.1984 г., Разпореждания с № 5807176406/05.06.2023 г. и № 11252898036/01.07.2025 г. и двете на ТП на НОИ – Монтана и Разпореждане изх. № С260012-137-0002989/24.07.2026 г. на ТД на НАП – В. Търново, офис Монтана; Придружително писмо изх. № Ж-12-19#2/31.07.2026 г., ведно с Решение срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 95/31.07.2026 г. на ЗА Директор на ТД на НАП – В. Търново, ведно с ИД на решението, Жалба на осн. чл.197, ал.1 ДОПК от Г. М. до Директора на ТД на НАП – В. Търново с вх. № Ж-12-19/21.07.2026 г. срещу 3 броя ПНОМ, ведно с приложените към нея Справка за общи задължения от НАП за лицето Г. Н. М., актуални към 10.07.2026 г., ПНОМ изх. № С250012-022-0115292/08.10.2025 г., ПНОМ изх. № С240012-022-0025478/15.04.2024 г., ПНОМ изх. № С250012-022-0115317/08.10.2025 г., Съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл.221 ДОПК с изх. № С220012-048-0085502/13.07.2022 г., Искане за представяне на документи и обяснения от задължено лице с изх. № С250012-007-0006872/08.10.2025 г., Придружително писмо и справка № 2 за МПС, Искане от Г. М. по чл.208, ал. 1 ДОПК за отмяна или редуциране на обезпечителни мерки, ведно със Справка № 2 за наличните МПС; Молба-възражение вх. № 54-12-1141/21.07.2026 г. от Г. М., Придружително писмо вх. № 54-12-1142/21.07.2026 г. от Г. М., ведно със Справка № 1 за налични НИ, Справка № 2 за налични МПС, Справка № 3 за налични машини, стоки, оборудване, стоп. Инвентар, Справка № 4 за дългосрочни и краткосрочни инвестиции, Справка № 5 за вземания от банки и трети лица и Декларация за задължения към кредитори/доставчици; Разпореждане по молба за давност изх. № С260012-137-0002989 от 24.07.2026 г., Удостоверение № 00003116/22.07.2026 г., № С260012-008-0020811/22.07.2026 г. за застрахователна стойност на МПС от 22.07.2026 г., Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до ОББ АД изх. № С260012- 029-0014781 от 23.03.2026 г., Отговор от ТБ ОББ АД № С260012-000-0185167от 31.03.2026 г., Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до „ТИ БИ АЙ Банк“ изх. № С260012-029-0014780 от 23.03.2026г. ПНОМ изх. № С250012-022-0115292 от 08.10.2025 г., Отговор № С250012-000-0596298/09.10.2025 г., ПНОМ изх. № С250012-022-0115317 от 08.10.2025 г., ведно с разписка за лично връчване на 13.07.2026 г., Запорно съобщение до ОД на МВР изх. № С250012-122-0017918 от 08.10.2025 г., Запорно съобщение до „ТИ БИ АЙ Банк“ с изх. № С250012-003-0080151 от 08.10.2025 г., Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до „ОББ“ с изх. № С240012-029-0023768/06.06.2024 г., Отговор от „ОББ“ АД изх. № 230-ОП3/240048240/07.06.2024 г., Запорно съобщение до ОББ с изх. № С240012-003-0019922/15.04.2024 г., Отговор от ОББ изх. № 230-ОП3/240031721/15.04.2024 г., ПНОМ изх. № С240012-022-0025478/15.04.2024 г., Известие за доставяне на изпратени писма до Г. Н. М. от с отбелязване „непотърсена“ от 06.11.2025 г., Съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 ДОПК с изх. № С220012-048-0085502/13.07.2022 г., Справка в регистър на имуществените отношения на съпрузите за лицето Г. Н. М., Справка данни предоставени от КАТ за Г. Н. М. към 31.08.2025 г., Справка данни предоставени от КАТ за О. Т. (съпруг на Г. М.) към 30.06.2026г., Справка за семейно положение съпруг и деца на ЗЛ Г. Н. М., Справка на изпратени документи чрез портала за електронни услуги до Г. Н. М. , Заповед за отпуск на Директора на ТД на НАП с № 5038/20.07.2026 г. и Списък на страните в настоящото производство; Искане по чл.212 ДОПК изх. № С260012-008-0020811/22.07.2026 г., Отговор от общ. Лом № АО-17-2253-1/29.07.2026 г. с приложено към него Удостоверение за семейно положение с изх. № АО-14-1378/27.07.2026 г., Удостоверение за връчване по ел. път на Запорно съобщение изх. № С250012-122-0017918/08.10.2025 г. до ОДМВР – Монтана, Удостоверение за връчване по ел. път на Запорно съобщение изх. № С240012-003-0019922/15.04.2024 г. до ОББ АД, Удостоверение за връчване по ел. път на Запорно съобщение изх. № С240012-029-0023768/06.06.2024 г. до ОББ АД, Удостоверение за връчване по ел. път на Запорно съобщение изх. № С250012-003-0080151/08.10.2025 г. до „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Удостоверение за връчване по ел. път на Запорно съобщение изх. № С260012-029-0014780/23.06.2026 г. до „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД; Заповед № 1075/26.09.2016 г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново и Заповед № З-ЦУ-30-1315/24.07.2026 г. на изп. директор на НАП. Както и представената от ответника Актуална справка за общи задължения на жалбоподателката към - 08.09.2026 г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът следи служебно за допуснати нарушения при издаване на обжалвания административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, дори да няма наведени доводи за това, като е длъжен да се произнесе и относно нищожността на оспорения акт. Съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган съобразно правомощията му по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и при изложени мотиви, от които могат да се направят нееднозначни изводи за волята на административния орган. Видно от приложените по делото доказателства изпълнителното производство №221217812/2022г. е образувано през 2022г. пред публичен изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана. От приложената по делото заповед за преназначаване е видно, че И. Г. - Б. е назначен по служебно правоотношение в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – ИРМ Монтана от 01.10.2016г. на длъжност „главен публичен изпълнител“. Решението с което са потвърдени ПНОМ също е издадено от компетентен орган предвид приложените по делото Заповед №5038/20.07.2026г. на изп. директор на НАП и заповед №З-ЦУ-30-1315/24.07.2026г. за определяне на изпълняващ длъжността Директор на ТД на НАП [населено място], т.е. не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК, поради което и доводите в жалбата са неоснователни. При издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) по чл. 200 и чл.202, ал.1 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№ С240012-022-0025478/15.04.2024г. ; Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) по чл. 200 и чл.202, ал.1 от ДОПК вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№ С250012-022-0115292/08.10.2025г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) по чл. 200 и чл. 201, ал.3 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№ С250012-022-0115317/08.10.2025г. издадени от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана И. Г. – Б. по изп. дело № 221217812/2022г. и на потвърждаващото го решение не са допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. ПНОМ е в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.196 ДОПК. В постановленията са посочени фактическите и правни основания за издаването им, т. е. същите са мотивирани съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК. Съгласно чл. 196, ал. 1, т. 5 ДОПК един от задължителните реквизити на постановлението за налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и лихвите. Видно от съдържанието на всяка от ПНОМ е посочен общия размер на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д. №221217812/2022г. по описа на ТД на НАП в общ размер към 15.04.2024г. по ПНОМ изх.№ С240012-022-0025478 от 6865,43лева – главница 5291,40лв. и лихва 1574,03лева, а към 08.10.2025г. по ПНОМ изх.№ С250012-022-0115292 и изх.№ С250012-022-0115317 в общ размер от 7907,65лева – главница 5291,40лева и лихва 2616,25лева. Необходимостта от налагане на обезпечение е мотивирана с размера на задължението по образуваното изпълнително дело. Следва да се посочи, че както приходните органи, така и съдът, в производството по чл. 197 от ДОПК, не могат да преценяват изводите на ревизиращите органи досежно дължимостта на публичните задължения и техния размер, за което в хода на делото е представена и справка за актуалните задължения на жалбоподателката. Мотиви относно изпълнителното основание и необходимостта от обезпечението се съдържат и в оспореното решението на директора на ТД на НАП. Същото е издадено в предвидената писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, вкл. са формирани изводи по всички релевирани от жалбоподателката възражения с жалбата й. Оспорените актове са и материалноправно законосъобразни. С потвърдените постановления са наложени запори на постъпващи суми по банкови сметки и запор на МПС, за което не се отрича наличието на режим на СИО. Анализът на доказателства по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1-3 ДОПК за издаване на ПНОМ. С визираните разпоредби е предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено. Спазени са условията на чл. 195, ал. 1 ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието събиране е значително затруднено поради наличие на задължения, същите не са погасени доброволно, поради което е образувано посоченото изпълнително дело. С оглед на изложеното и възраженията на оспорващия в тази насока са неоснователни. Основанията за отмяна на наложената обезпечителна мярка са уредени в чл.197, ал.3 ДОПК, като от доказателствата по делото е видно, че в случая не са налице предпоставките за отмяна на наложените обезпечения. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените запори, в който случай съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът може да отмени обезпечителната мярка. Установените в хода на административното производство релевантни за спора факти се подкрепят от събраните в производството доказателства, с оглед на което обжалваният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 213, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, ако същия не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна мярка има възможност да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199 ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 ДОПК същата да бъде насочена върху други негови движими или недвижими вещи. По делото липсват данни да е било направено такова предложение от страна на жалбоподателя. Безспорно е, че обезпечителните мерки трябва да отговарят на обезпечителната нужда, което е намерило нормативен израз в чл. 195, ал. 7 ДОПК, изискващ обезпечението да съответства на вземанията на държавата и общините. Следователно, при определянето им трябва да се отчита както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и наложените обезпечителни мерки да не водят до прекомерно обременяване интересите на длъжника. Това изискване произтича пряко от посочения по-горе основен принцип в административното производство, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК. В случая не е налице противоречие с принципа за "съразмерност", установен в чл. 6 от АПК в каквато насока се прави възражение. Обезпечителната мярка е предприета за обезпечаване на установено по основание и размер публично задължение в размер на 7907,65 лв. към 08.10.2025г. и 6865,43 към 15.04.2024г. датата на налагането им, като е изпълнено изискването на чл.195, ал.7 от ДОПК. Отделно от това във всяко от ПНОМ по отношение на постъпващите суми по банкови сметки е посочено до кой конкретен размер се налаган. Действително административния орган не е изискал застрахователната стойност на запорираното МПС, а това е сторено по –късно, но това отново не води до основание за отмяна на тази ПНОМ при което и наложените обезпечителни мерки са съответни на вземането. Отделно от това жалбоподателката разполага и с възможността по чл. 199 ДОПК да изиска замяна на наложените обезпечителни мерки. За прецизност следва да се посочи, че ангажираните след устните състезания писмени доказателства, касаещи друго изпълнително производство, са неотносими към настоящето оспорване и не са основание за отмяна на устните състезания. Оплакването за неправилност на обезпечението по отношение на МПС – то е неоснователно, тъй като по преписката е налично удостоверение за неговата застрахователна стойност, т. е. спазена е разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 2 ДОПК, като видно от текста на чл. 196, ал. 1 ДОПК, в закона няма изискване тя да бъде посочена в самото ПНОМ. Отделно от това по арг. от чл.195, ал.4 от ДОПК длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение, поради което и доводите в писмената защита се явяват неоснователни. По отношение наведените аргументи относно запора върху автомобила в режим на СИО, следва да се посочи, че по ДОПК публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки за установени и изискуеми публични вземания, когато без тях събирането на задължението ще бъде невъзможно или затруднено чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Една от изрично предвидените мерки е запор върху движими вещи на длъжника, включително МПС чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При запор върху моторно превозно средство се изпраща съобщение до органите на МВР, което в случая е сторено и не се допуска промяна на регистрацията до вдигане на запора чл. 201, ал. 3 от ДОПК. По делото липсват доказателства публичния изпълнител да е изпълнил задължението си по чл.196, ал.2 от ДОПК, като съобщи на трето лице съпруга на жалбоподателката за наложения запор върху МПС-то, това обаче не прави запора автоматично недопустим. Самото обстоятелство, че вещта е съпружеска имуществена общност, не изключва налагането на обезпечителна мярка, но при преценка дали това обезпечение е достатъчно следва да се има предвид, че при евентуално изпълнение съпругът-недлъжник има самостоятелни права. В този смисъл е Определение № 17198 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16518/2013 г., I о., докладчик председателят Й. К., където се приема, че при вещ СИО след продажбата половината от сумата се изплаща на съпруга-недлъжник. Отделно от това режима на СИО има значение при последващо принудително изпълнение и за реалната обезпечителна стойност. Процесуалния закон допуска възможност трети лица да обжалват обезпечителната мярка, както и съпруга – недлъжник разполага с искова защита по граждански ред, ако веща е негова лична собственост и не следва да се третира като имущество на длъжника – настоящ жалбоподател в този см. са Решение № 69 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М. и Определение № 540 от 4.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Д.. Вярно е, че по преписката няма данни да е изследвано дали допуснатото обезпечаване върху запорираните активи на жалбоподателката ще доведе до възпрепятстване или спиране на дейността й, но конкретни факти в тази връзка нито се сочат от нея, нито се установяват в хода на производството, доколкото от нейна страна не са представени доказателства и не е поискано събирането на такива. Освен това налагането на запор върху МПС-то ограничава само възможността за разпореждане с него, но не осуетява ползването му. От друга страна запорът на движими вещи и на сметки на длъжника е допустим обезпечителен способ, който изрично е предвиден в чл. 198, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК, като в случая не е налице някое от изключенията по чл. 213 от с. з., поради което законосъобразно е бил приложен от публичния изпълнител. Доколкото публичният изпълнител е преценил, че без обезпечението ще се затрудни събираните на публичните вземания, той може да наложи всякакви обезпечителни мерки, като следва да се съобрази единствено въведеното с чл. 195, ал. 7 ДОПК задължение - обезпеченията да съответстват на вземанията на държавата, а в случая според съда това е сторено. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че оспорените постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с решение № 95/31.07.2026 г. от Директора на ТД на НАП – В. Търново са законосъобразно, постановени от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при правилното приложение на закона и при липса на основанията за нищожност на ПНОМ и потвърждаващото го решение, поради което следва да бъде оставено в сила, а оспорването отхвърлено При този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира за основателно своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателката възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 155,00 евро, като съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, осъщественото процесуално представителство, с оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено за сумата от 102.26 евро, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а за горницата до претендирания размер от 155,00 евро да се остави без уважение, както и 2,56 евро държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. чл.172а, ал.4 от АПК и чл. 197, ал. 3 и ал.4 от ДОПК и чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав състав: