Решение № 152 от 24.8.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 1316/2024 г.

Производството е образувано по исковата молба от С. М. П. ЕГН •••••••••• - Частен съдебен изпълнител peг. № 874, в КЧСИ на РБ, с адрес: гр. Хас-ково, чрез пълномощника адв. Н. З. - В. при АК Хасково, против Д. И. Г. ЕГН •••••••••• от гр. Харманли и „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, представлявано от управителя Д. И. Г.. Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 ал.1 от Граждански процесуален кодекс вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ГПК вр. чл. 78 и 79 от Закон за частните съдебни изпълнители и ТТРЗЧСИ. В исковата молба се твърди, че по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД от 22.V.2015г. било образувано ИД № 20158740400551, по описа на ищеца - ЧСИ, peг. № 874 срещу длъжниците (ответници в настоящето производство): Д. И. Г. и „Авто колорс“ ЕООД гр. Харманли - за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 452/2013 по описа на Районен съд Харманли. Сочи се, че на длъжниците по изпълнителното дело били изпратени покани за доброволно изпълнение с изх. № 10935/02.VІ.2015г. и № 10927/02.VІ.2015г., в които бил указан размера на задължението, включително и разноските по изпълнителното дело. Поканите били надлежно връчени на 10.VІ.2015г.(получени лично). Тъй като длъжниците не изпълнили задължението си в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство ЧСИ, предприел редица действия за установяване имущественото състояние на длъжниците, действия по изпращане на книжа и документи е оглед принудително събиране на вземането. Акцентира се, че вземането било с ипотекиран имот, което довело до допълнителни действия по изпълнение, набавяне на документи и действия по възбрани и др. За извършените действия взискателят заплащал авансово дължимите такси и разноски, като имало и такива, които не били заплатени. В исковата молба се сочи, че на 24.VІІ.2015г. страните по Изпълнителното дело сключили извънсъдебно споразумение за плащане на сумите, от съдържанието на което било видно, че ответниците дължат: 16 849евро - главница, 812.97евро - лихви, 767.38евро съдебни разноски, както и 135.60евро - законна лихва. Със споразумението била уговорена месечна вноска в размер на 2 401.98евро, дължим адвокатски хонорар в размер на 1 007.40лв. Уговорен бил и падеж за вноските - на всяко 30 число на месеца. Сочи се, че в чл. 9 от процесното споразумение било договорено и че, длъжниците се задължават да се уведомят за размера на всички такси и разноски по изпълнителното дело (ИД № 20158740400551), включително и дължимите по т.26 от ТТРЗЧСИ , както и че те се задължават да ги погасяват по сметка на ЧСИ- т.е. тези суми били част от изпълнението, доколкото споразумението било постигнато след образуване на изпълнителното дело. Твърди се, че след постигнатото между страните по изпълнителното дело споразумение, ЧСИ е вдигнал запорите и другите обезпечения по делото, като получавало почти ежемесечно молби от взискателя за погасените по споразумението суми. За всяка от тези молби, ЧСИ начислявал съответната дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и уведомявало длъжниците с нарочно съобщение. Всички молби и съобщения до длъжниците по изпълнителното дело били редовно връчени и длъжниците, били редовно уведомени за дължимостта на сумите. Сочи се, че междувременно по делото било присъединено вземане за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1 007.40лв. – макар същия да бил описан в споразумението като дължим - не е бил платен от длъжниците. За това обстоятелство било съставено Постановление на ЧСИ от 11.ІІІ.2016г. - връчено лично на длъжниците на 13.ІІІ.2016г. Твърди се, че на 12.VІІІ.2016г. взискателя „Уникредит Булбанк“ АД подал молба до ЧСИ, че вземането е изцяло погасено и моли, след събиране на дължимите по делото такси и разноски, съгласно ТТРЧСИ, да прекрати делото, с произтичащите от това последици. Въз основа на платените към взискателя суми била начислила и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Наред с това, тъй като взискателят не бил внесъл авансово дължимите към ЧСИ такси и разноски, същите останали неплатени и били за сметка на длъжника. В исковата молба се сочи, че преди прекратяване на изпълнителното дело, ищеца уведомил длъжниците, че дължат сума в размер на 3 604.54лв. със съобщение изх. № 15297/15.VІІІ.2024г. по ИД № 20158740400551, като и двете съобщения били върнати с отразяване „пратката не е потърсена от получателя“, което според ищеца се дължи на умишленото поведение на длъжниците (ответници по дело). Твърди се, че съобщение със същото съдържание по делото изх. № 11729/ 27.VІІ.2018г. било връчено лично на длъжника Д. Г. на 13.VІІІ.2018г. Въпреки това задължението не било погасено и към момента на депозиране на исковата молба. Процесуалния представител на ищеца сочи, че въпреки многократното и ре- довно уведомяване на длъжниците за дължимостта на процесната сума, те не предприели действия по плащането й. Длъжниците оспорили дължимостта на сумата пред Окръжен съд Хасково, като по тяхна жалба било образувано гр. д. № 840/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, по което било постановено Решение № 463/06.ХІІ.2019г., с което жалбата на длъжниците била оставена „Без уважение“. Дори след влизане в сила на постановеното решение длъжниците не заплатили дължимите суми. Пълномощника на ищеца счита, че оспорването на сумите по съдебен ред, представлява и признаване на вземането- по аргумент на противното. Отделно от това с постановеното решение съда констатирал дължимостта на сумите. В исковата молба се твърди, че плащането на вземането по изпълнителното дело на взискателя, било направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът бил погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Сочи се, че съгласно чл.426 ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържало в чл.53 ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79 ал. 1 ГПК, била за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. (Сочи се съдебна практика в тази насока: Тълкувателно решение № 2 от 22.ХІ.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г. на Върховен касационен съд, ОСГТК и Решение № 393 от 15.V.2015г. по гр. д. № 5473 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение). В исковата молба се сочи, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не било сторено - дължимите такси оставали за събиране направо от длъжника, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител можел да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от Граждански процесуален кодекс - независимо от техния размер (чл.79 ал.3 от ЗЧСИ). Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013г., ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл.79 ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Според чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението били за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1./делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2./ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В настоящият случай делото било прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т. е. разноските по изпълнението били за сметка на длъжника. Обстоятелството, че те не били събрани авансово от взискателя - не освобождавало длъжника от отговорността за тях. В случая не било налице нито едно от изключенията от общия принцип (чл.79 ал.1 от ГПК) и ЧСИ, който не е събрал авансово от взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл. 410 от ГПК. Същевременно таксата по т. 26 от Тарифата се дължала по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. Твърди се, че поради липсата на плащане на дължимите такси по изпълнителното дело и предвид предоставената в чл. 79 ал. 3 от ЗЧСИ възможност, ищеца подал срещу ответника пред Районен съд Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 8432 от 24.ІХ.2024г. Съдът уважил подаденото заявление, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1004/ 2024 по описа на Районен съд Харманли ответника бил осъден да заплати сумата от 3604.54лв., представляваща дължими и незаплатени такси и разноски начислени по Изпълнително дело № 20158740400551, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски. Сочи се, че депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК пред PC Харманли на 20.ІХ.2024 г. е действие прекъсващо давността, тъй като било извършено преди изтичане на 5 годишния давностен срок. Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност. На 04.ХІ.2024г. на ищеца било връчено съобщение по ч. гр. д. №. 1004/2024г. по описа на Районен съд Харманли, с което бил уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника и било указана, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, възможността да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението. Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Моли се съда да постанови решение с което да приеме за установено, че длъжниците Д. И. Г. ЕГН •••••••••• и „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ••••, дължат солидарно заплащането на сумата от 3 604.54лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението до съда - 20.ІХ.2024г., подробно описани в Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ЧГД 1004/ 2024 по описа на PC Харманли Претендира се присъждане на разноски: държавни такси и адвокатски хонорари за двете производства - заповедно и исково. С молба вх.№11277/ 18.ХІІ.204г.ищеца, чрез пълномощника адв.Н. З. – В. е заявила, че се поддържа изцяло подадената искова молба от вх. № 10646/02.12.2024г., само и единствено по отношение на подалия възражение длъжник Д. И. Г. ЕГН ••••••••••. Сочи, че доколкото заповедния съд с разпореждане № 2601/03.ХІІ.2024г. е разпоредил издаване на Изпълнителен лист по отношение на длъжника „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ••••, гр. Харманли, за ищеца е отпаднал правния интерес от устано-вяване на вземането по отношение на него, след подаване на исковата молба от 02.ХІІ.2024г. С оглед заявеното с молбата е конкретизиран петитума на предявения иск както следва: Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че длъжника Д. И. Г. ЕГН •••••••••• дължи заплащането на сумата от 3 604.54 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението до съда - 20.ІХ.2024г., подробно описани в Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ЧГД 1004/2024 по описа на РС - Харманли. Претендира се присъждане на разноски. В законоустановения срок, ответника Д. И. Г., чрез пълномощника адв. Г. Г. при АК Хасково, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен и се оспорва изцяло. Според проц.представител на ищеца описаната фактическа обстановка не съответства на действителната, а възприетите от ищеца правни изводи били погрешни. С отговора не се оспорва, че ответниците Д. Г. и „Авто колорс“ ЕООД са били длъжници по изпълнително дело №551/2015г. по описа на ЧСИ С. П., с район на действие ОС-Хасково. По това изпълнително дело двамата длъжници и взискателя „Уникредит Булбанк“АД сключили извънсъдебно споразумение за заплащане на дължимите суми, в резултат на което те били погасени изцяло. На 09.VІІІ.2016г. взискателят изпратил молба до ЧСИ, с която го уведомил за погасяването на задължението и помолил да прекрати изпълнителното производството. Оспорват се твърденията в искова молба, че длъжниците са уведомени за задължението им в размер на 3 604.54лв.- представляваща такси по изпълнителното дело по т.26 от ТТРЗЧСИ, с две поредни съобщения съответно с изх.№15297/15.VІІІ.2016г. (адресирано до Д. Г.) и с изх.№15298/15.VІІІ.2016г. (адресирано до „Авто колорс“ ЕООД), тъй като те ни били връчени – т.е. длъжниците не били уведомени за задължението. Не се оспорва, че съобщение с изх.№11729/27.VІІ.2018г. е било получено от ответника Д. Г.. От изложеното в исковата молба не ставало ясно какви действия са били предприетите от страна на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането му и дали изобщо такива са били предприети. В отговора на исковата молба са изложени съображенията на процесуалния представител на ответника, че с настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК, изпълнителното производство се прекратявало ех lege - по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само констатирало настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК - взискателят уведомил за изплащане на цялото вземане и поискал прекратяване на изпълнителното производство с молба от 09.VІІІ.2016г. Тази дата следвало да се приеме за релевантна по отношение на момента на прекратяване на делото, тъй като нямало значение кога ЧСИ е издал постановление за прекратяване и дали въобще издал такова. С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност, като са изложени съображения в тази насока. Сочи се, че съдебната практика била единодушна, че вземането на ЧСИ се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като то имало характеристиката на възнаграждение на частно лице, упражняващо юридическа професия. Давността в случая започнала да тече от 09.VІІІ.2016г., като до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.ІХ.2024г. ищецът не бил предприел никакви действия в посока удовлетворяване на вземането си спрямо ответника Г., а напротив - бездействал е. Оспорват се твърденията изложени в исковата молба, че длъжника е оспорил дължимостта на сумата в размер на 3 604.54лв. пред ОС-Хасково вследствие на което е било образувано гр.д.№840/2019г. От представеното съдебно решение било видно, че производството е образувано по повод жалба от ответника против действията на ЧСИ С. П. по ИД №551/ 2015 – т.е. касаело за обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.2 от ГПК. По този ред се обжалвали незаконосъобразни действия или откази на съдебния изпълнител и нямал нищо общо с оспорване на вземането, за което била предвидена друга възможност - по общия исков ред, посредством иска по чл.439 от ГПК. Постановеното Решение №463 от 06.ХІІ.2019г. на ОС-Хасково нямало нищо общо с установяване дължимостта на вземането, а касаело единствено въпроса за законосъобразността на действията на частния съдебен изпълнител. Процесуалния представител на ответника сочи, че е обжалвано действие на ЧСИ изразяващо се в налагане на запор върху банковата сметка на Д. Г.. Това действие обаче не прекъснало давността по изпълнителното дело, тъй като в случая не се касаело за настъпила перемция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, поради което в случая не намирали приложение задължителните постановки на Тълкувателно решение №2/ 2023 г. от 04.VІІ.2024г. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения от С. М. П. срещу Д. И. Г. иск. Претендира се присъждане на разноски, като е направено и възражение за прекомерност относно претендираните от ищеца разноски. В срока по чл.131 от ГПК, ответника „Авто колорс“ ЕООД гр. Харманли, чрез пълномощника адв. Г. Г. при АК Хасково, е депозирал отговор на исковата молба - идентичен (от към твърдения, оспорвания и съображения) с отговора на исковата молба постъпил от ответника Д. И. Г.. С Определение №251 от 14.IV.2025г., постановено по делото, съдът е оставил без разглеждане предявения от ищеца С. М. П. ЕГН •••••••••• - Частен съдебен изпълнител peг. № 874, в КЧСИ на РБ, против „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, представлявано от управителя Д. И. Г. иск за установяване съществуване на вземане, намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ГПК вр. чл.78 и 79 от Закон за частните съдебни изпълнители и ТТРЗЧСИ, като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част. Определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено: От представените от ищцовата страна писмени доказателства – неоспорени от ответника с отговора на исковата молба се установява, че по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД от 22.V.2015г. е образувано ИД № 20158740400551, по описа ЧСИ – С. П., peг. № 874 срещу длъжниците (ответници в настоящето производство): Д. И. Г. и „Авто колорс“ ЕООД гр. Харманли - за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от издаден по ч. гр. д. № 452/2013 по описа на Районен съд Харманли. Със същата взискателят е посочил и способи за изпълнение. Установява се от представеното копие на изпълнително дело № 551/2015г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № 874, район на действие ОС-Хасково, че ищецът е частен съдебен изпълнител, пред който срещу Д. И. Г. и „Авто колорс“ ЕООД е образувано посоченото изпълнително дело за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от 27.V.2013г., издаден по ч. гр. дело №452/2013г. по описа на РС - Харманли. Съгласно изпълнителния лист Д.Г. и „Авто колорс“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, сумата 19 914.96евро, от които главница 19497.30евро, дължима лихва по договора за кредит за периода 20.08.2012г. – 21.05.2013г., 417.66евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2013г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 779.01.лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение - 503.70лв. От материалите по представеното към настоящето дело, изп. д. № 551/2015г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № 874, район на действие ОС-Хасково се установява, че ЧСИ е изпратил искания за справки до ОДМВР- Хасково, НАП, НОИ, Община Харманли и др., както следва с цел цялостно проучване на длъжника. До длъжника и ответник в настоящото производство Д.Г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 10935/02.06.2015г., след получаването й е депозирана молба, с която е представено споразумение между „Уникредит Булбанк“+ АД и Д. И. Г. и „Авто Колорс“ ЕООД, в което е посочено, че е постигнато съгласие за промяна в размера на дълга и уговорен ред за неговото плащане. Представени са молби от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД за извършвани плащания. С молба, входирана при ищеца с вх. № 8514 от 12.VIII.2018г. година взискателя "Уникредит Булбанк" АД е посочил, че задължението по изпълнително дело №551/2015г. е изцяло погасено. Моли след събиране на дължимите такси по изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ да прекрати същото и да вдигне наложените запори и възбрани. Издадено е уведомление изх. № 11729/27.VII.2018г. от ЧСИ С. П., с което уведомява длъжника Д.Г. за дължимите такси в размер на 3604.54лв., с указан срок за изпълнение, както и за последиците от неизпълнението. Уведомлението е получено лично от длъжника Д.Г. на 13.VIII.2018г. След което предприетите действия от страна на ищеца ЧСИ С. П. са както следва: Със Запорно съобщение изх.№20364/01.XI.2019г. до „Райфайзенбанк“ ЕАД е наложен запор на всички вземания на Д.Г. от банката на договорно и извън договорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на общото задължение по изпълнителното дело към 01.XI.2019г. в размер на 4 004.24лв. Със Запорно съобщение изх.№20366/01.XI.2019г. до „Юробанк България“ е наложен запор на всички вземания на „Авто Колорс“ ЕООД, Булстат •••• от банката на договорно и извън договорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на общото задължение по изпълнителното дело към 01.XI.2019г. в размер на 4 004.24лв. Със Запорно съобщение изх.№20360/01.XI.2019г. до „Моба“ ЕООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.Г.. С жалба вх.№13343/13.XI.2019г. длъжника обжалва наложения запор върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД. Оспорва и че дължи сумата от 3 454.54лв. за разноски по делото. Въз основа на така депозираната жалба е образувано В.гр.д. №840/2019г. по описа на Окръжен съд – Хасково, която с Решение №463 от 06.XII.2019г. е оставена без разглеждане, като неоснователна. С уведомление изх.№23626/18.XII.2019г. ищецът -ЧСИ С. П. е насрочил извършване на опис на движими вещи на адреса на длъжника. Със Запорно съобщение изх.№7230/07.VII.2020г. до „ЦКБ“ АД е наложен запор на всички вземания на Д.Г. от банката на договорно и извън договорно основание, в това число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на общото задължение по изпълнителното дело към 07.VII.2020г. в размер на 4 070.24лв. Видно от призовка за принудително изпълнение до Д.Г. с изх. №11158/14.IX.2020г. е, че ищецът -ЧСИ С. П. е насрочил извършване на опис на самостоятелен обект в сграда с идетнификатор 77181.12.354.2.51 в гр.Харманли, ул. „България“№75, бл.16-4, вх.Б, ет.6, ап.51. Предвид незаплащане на дължимите разноски, ЧСИ С. П. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 24.IX.2024г., по повод на което било образувано ч. гр. д. № 1004/2024г. по описа на Районен съд-Харманли. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 639/25.IX.2024г., с която е разпоредено длъжниците Д. И. Г. с ЕГН: •••••••••• от адрес: •••••••••• и "Авто Колорс" ЕООД с ЕИК: •••• и адрес: •••••••••• да заплатят солидарно на ЧСИ С. П. сумата от общо 3 604,54 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва, считано от 24.IX.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 72,09 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. В цитираната Заповед е посочено, че паричното вземане произтича от разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ вр.чл.79 ГПК вр. чл.79 ЗЧСИ по изпълнително дело №20158740400551 по описа на ЧСИ С. П., рег.№874, с район на действие ОС-Хасково Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 02.X.2024г. -лично, на същата дата е връчено и съобщението на съдлъжника "Авто Колорс" ЕООД. Ответникът Д. Г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с възражение вх. № 9156/15.X.2024г. Моли за обезсилване на заповедта в тежест на заявителя и в негова молба да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Няма спор по делото, че длъжника Д. Г. не е заплатил към датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК в РС-Харманли – 24.IX.2024г. претендираните като дължими такси и разноски по изпълнително дело № 551/2015г. по описа на заявителя - ЧСИ С. П., като същите не са заплатени и към момента. Въз основа на това оспорване на кредитора с Разпореждане № 2172/ 15.X.2024г. е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника - ответник, от която заявителят се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство. Това се установява от факта, че съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено от ищеца на 04.XI.2024г., а исковата молба, с която заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск е входирана в РС-Харманли на 02.XII.2024г. Горепосочените обстоятелства се установяват от приложеното по настоящото дело приобщено към доказателствената съвкупност ч. гр. д. № 1004/2024г. по описа на Районен съд-Харманли и изпълнително дело №20158740400551 по описа на ЧСИ С. П., рег. №874, с район на действие ОС-Хасково При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 79 от ГПК вр.чл.78 и чл.79 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника. По същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя е подадено от длъжника възражение. Разгледани по същество, исковете са основателни. По делото не е спорно, че ответникът е бил длъжник по изп. дело № 551/2015г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № 874, район на действие ОС-Хасково, че му е връчена надлежно Покана за доброволно изпълнение и че е погасил изцяло директно към взискателя сумите, предмет на изпълнителното дело. Установи се и че претендираните от ищеца такси и разноски по изпълнителното дело не са заплатени. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва най вече да се отговори на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се прекратява ex lege, т. е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. В настоящия случай изпълнителното производство е прекратено поради плащане ( въпреки, че в изпълнителното дело не се съдържа Постановление за прекратяване), извършено след започване на изпълнителното производство и взискателят е уведомил за изплащане на цялото вземане с молба от 12.VІІІ.2016г. От тук следва изводът, че след като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането на разноски. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство. Длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Неоснователно е твърдението на ответника в писмения отговор, че в случая следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено с молба от 09.VIII.2016г. и именно тази дата следва да се приеме за релевантна по отношение на момента на прекратяване на делото без значение кога ЧСИ е издал постановление за прекратяване и дали изобщо е издал такова.Посочва, че именно и от този момент -09.VIII.2016г. е започнала да тече давността за погасяване вземането на Частния съдебен изпълнител, както и че до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.IX.2024г. ищецът не е предприел никакви действия в посока на удовлетворяване на вземането си, в която връзка прави възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на изпълнително действие. В случая кредиторът по изпълнителния лист е депозирал молба при ЧСИ С. П. на 22.V.2015г. за образуване на изпълнително производство, въз основа на Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №452/2013г. по описа на РС-Харманли, като е възложил на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия. Образувано е въз основа на молбата изпълнително дело №20158740400551 по описа на ЧСИ С. П., рег.№874, с район на действие ОС-Хасково. Доколкото изпълнително дело № 551/2015 г. при ЧСИ Самил П. е образувано през м.май 2015г., то спрямо него следва да намерят приложение разясненията на ППВС № 3/18.XI.1980 г. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3 от 28.III.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.VI.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.VI.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Разяснения относно течението на погасителната давност се съдържат и в Тълкувателно решение № 2 от 04.VII.2024 г. на ВКС, в което се сочи, че давността започва да тече от 26.VI.2015 г., но само ако са налице двете кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо. Въз основа на гореизложеното, следва че от момента на образуване на изпълнително дело № 551/2015 г. при ЧСИ С. П. на 22.V.2015г. петгодишната погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и е спряла да тече по силата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, като това е продължило до 26.VI.2015 г.(в настоящия случай 1месец) Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. Видно от данните по делото, след образуване на изпълнително дело №20158740400551 по описа на ЧСИ С. П., рег.№874, с район на действие ОС-Хасково, са предприети и поискани различни изпълнителни действия. Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от взискателя от 22.V.2015г. Съдебният изпълнител е изготвил искания за справки относно имуществото на длъжника, които сами по себе си не водят до прекъсване на давността. С молбата за образуване на делото на 22.V.2015г. взискателят е направил и първото си искане за извършване на изпълнителни действия спрямо имущественото на длъжника, вследствие на което с молба вх.№7396/27.VII.2015г. взискателя е посочил, че с длъжниците са сключили споразумение и с оглед на него са депозирани молби (съответно на страници: 137, 139, 140, 142, 143, 151, 153, 154, 156, 158 от ИД №551/2015г.;) за погасяване на задълженията. Предвид постъпили плащания с молба вх.№8514/12.VIII.2016г. взискателя „Уникредит Булбанк“ АД подал молба до ЧСИ, че вземането е изцяло погасено и моли, след събиране на дължимите по делото такси и разноски, съгласно ТТРЧСИ, да прекрати делото, с произтичащите от това последици. След като ищецът уведомил ответника за размера на дължимите такси с уведомление изх.№11729/27.VII.2018г., получено лично на 13.VIII.2018г. предприел редица изпълнителни действия, а именно: запорно съобщение изх.№20364/01.XI.2019г., Запорно съобщение изх.№20366/01.XI.2019г., Запорно съобщение изх. №20360/ 01.XI.2019г., уведомление изх.№23626/18.XII.2019г. за насрочен опис, Запорно съобщение изх. №7230/07.VII.2020г. и призовка за принудително изпълнение до Д.Г. с изх. №11158/14.IX.2020г. за насрочен опис, (което се явява последно изпълнително действие, видно от л.191 от изпълнително дело №551/2015г. по описа на ЧСИ С. П.). От всяка от горепосочените дати, на които са поискани или предприети изпълнителни действия срещу длъжника, давността следва да се счита за прекъсната, като е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок. Следва да се отбележи, че при преценка изтекла ли е приложимата 5-годишна погасителна давност съдът съобрази и спирането на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на спиране на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни. Предвид осъществяването на горепосочените изпълнителни действия съдът приема, че считано от 14.IX.2020г. до датата на сезиране на съда – 20.09.2024г. не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, тъй като същата е била многократно прекъсвана в посочения период. Поради това съдът намира искане на процесуалния представител на ответника за неоснователно. Предвид горното вземането не е погасено по давност на посочените основания. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно изхода на делото, на ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство. На същия са присъдени със заповедта разноски за действително дължима в заповедното производство държавна такса в размер на 72.10 лв. и 600.00лв. адвокатско възнаграждение. По отношение на разноските в исковото производство ищеца претендира сторените разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. За исковото производство ищеца е сторил разноски за държавна такса в размер на 72.10лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 710.00 лв. и 250.00лв. за адвокатско възнаграждение - или всичко в общ размер на 1704.20лв.. С оглед изложеното за основателност на исковете на основание чл.78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да заплати изцяло направените от ищеца разноски в производството, възлизащи в общ размер на 1704.20лв. Предвид уважаването на исковата претенция, разноски по делото на ответника Д. Г. не се дължат. Предвид постановеното от съда Определение № 251 от 14.IV.2025г.,съдът намира искането на процесуалния представител на ответника направено в открито с.з., съдът да се произнесе по молба от 16.IV.2026г. с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК, подадена от името на „Авто Колорс“ ЕООД, с която е направено искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските за основателно. На основание чл.78 ал.4 ГПК, този ответник има право на разноски и при прекратяване на делото в размер на 1500лв. за адвокатски хонорар. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р.България, обн. ДВ бр.70 от 20.VІІІ.2024г., в сила от 01.І.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.І.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1.95583лв.). Водим от гореизложеното, съдът