Решение № 14 от 30.9.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 3/2026 г.

Производството е по глава III, раздел V, чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата: Жалбоподателят „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. № ••, обжалва наказателно постановление № НП - 3 от 12.01.2026 г. на административнонаказващ орган (АНО) – Кмет на Община Ивайловград, връчено му на 13.01.2026 г., като постановено в нарушение на закона, необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи от фактическа и правна страна. Твърди, че при абсолютно същите фактически констатации от същата проверка, от същата дата и час, бил съставен предходен АУАН № 18/10.11.2025 г. за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по който е издадено НП № 2 от 02.01.2026 г. на Кмета на Община Ивайловград. Съгласно чл. 18 ЗАНН с едно деяние може да са извършени няколко административни нарушения, или едно лице да е извършило няколко отделни административни нарушения, но в настоящия случай неправилно се приемало, че е налице идеална съвкупност от нарушения и законът е приложен неправилно. Приело се, че е извършено едно деяние, в първия случай „ползва“, а в другия – „използва“ земеделска земя общинска собственост. Невъзможно било с едно и също деяние спрямо един и същ обект на защита да се извършат две отделни нарушения. Такава хипотеза била допустима, ако обектите на защита са различни, като и съставите на административните нарушения трябвало да са различни от обективна страна. Следователно, с НП – 3/12.01.2026 г. дружеството се наказвало повторно за едно и също деяние, което било недопустимо и водело до незаконосъобразност. На следващо място, жалбоподателят твърди, че в АУАН и в НП деянието се квалифицирало по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, като законът изрично сочел, че субект на подобно нарушение можел да е единствено физическо лице, а жалбоподателят се явявал търговско дружество. Освен това не било конкретизирано по надлежен начин мястото на евентуалното нарушение – имало позоваване на замерване с техническо средство, което не е предвиден от закона начин за установяване на имотни граници. Не се проверило и подаденото срещу АУАН възражение, че се извършвало укрепване на коларски път, а не се касаело за изхвърляне на отпадъци. С тези аргументи моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят „БУЛГНАЙС“ ООД, редовно призован, не се явява лично техен представител, за тях се явява адв. Н. К. от ХАК. Поддържа жалбата. АНО – Кмет на Община Ивайловград, редовно призован, представлява се от юрк. Д. Н.. Оспорва жалбата. В с.з. е приета като доказателство пълната административна преписка по издаване на оспорвания административен акт. РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не встъпва в процеса. Факти от съдебното дирене: С наказателно постановление № НП – 3 от 12.01.2026 г. на търговско дружество „БУЛГНАЙС“ ООД, ЕИК ••••••••••, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. № ••, с управител С.И.Г. на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 евро за това, че на 24.11.2025 г. в 11:15 часа при извършена проверка от М. Н. А. – на длъжност главен инспектор в Дирекция „Административно, правно, информационно обслужване и човешки ресурси“ към Община Ивайловград в присъствието на свидетелите Х. Д. И. – специалист „Други дейности по икономика“ при Община Ивайловград и С. Д. Б. – горски стражар в Община Ивайловград, с адрес гр. Ивайловград, ул. България № 49, на общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 (номер по предходен план 000075), с начин на трайно ползване – пасище, общинска собственост с площ 43 715 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид и общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.74 (номер по предходен план 000074) с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път с площ 4811 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид, община Ивайловград, е установено, че в поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 (номер по предходен план 000075) с начин на трайно ползване пасище, общинска собственост с площ 43 715 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид, са насипани минни отпадъци, представляващи парчета от гнайсови камъни и парчета от дебели гнайсови плочи за настилка. В наказателното постановление са описани фактическите обстоятелства по извършване на констатираното нарушение. Посочено е, че с техническо средство на община Ивайловград, джипиес марка Trimble, модел Juno SB, е измерена точно площта, върху която са складирани и разстелени минните отпадъци. Общо е засегната площ от 247 кв.м. при посочени координатни точки, представляваща част от общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 (номер по предходен план 000075) с начин на трайно ползване пасище – общинска собственост с площ от 43715 кв.м. в землище на село Черни рид, община Ивайловград. На терен е присъствал А.М., живущ в град Ивайловград, който се представил като работник в „БУЛГНАЙС“ ООД. Посочено е, че при служебно извършена проверка по документи в архива на Община Ивайловград се установило, че за описания общински поземлен имот, дружеството няма разрешение за струпване на минни отпадъци, няма договор за ползване на имота, няма учредени права на преминаване и сервитут, няма разрешение за промяна на земеделска земя на неземеделски цели. АНО е посочил в НП, че с използването на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й в размер на 247 кв..м. при посочените координатни точки, представляващи част от общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 дружеството „БУЛГНАЙС“ ООД е нарушило чл. 41, ал. 1, т . 2 от ЗОЗЗ. Констатирано е, че от нарушението не са претърпени имуществени вреди. При съставянето на АУАН са направени писмени възражения от управителя на дружеството, с което се твърди, че от „БУЛГНАЙС“ ООД са положени минни отпадъци на площ от 24 кв.м. в основата на коларски път, попадащ в поземлен имот № 80995.64.75, а останалата част с площ 247 кв.м. не са положени от тях. Във възражението се посочва, че е налице статистическа грешка при измерването на площта на натрупаните от „БУЛГНАЙС“ ООД отпадъци и границите на посочените в АУАН поземлени имоти. Във възражението се посочва, че на 24.11.2025 г. в 14.00 часа отпадъците били извозени от имота. АНО е приел, че направените възражения са неоснователни, а установеното нарушение и авторството на извършителя са потвърждават. Прието е, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай на административно нарушение. С тези съображения в мотивната част на наказателното постановление АНО е постановил налагането на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 евро за извършеното нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. В АУАН са описани идентични обстоятелства. По делото бяха допуснати до разпит актосъставителя и свидетелите по съставянето на АУАН – М. Н. А., Х. Д. И. и С. Д. Б.. От техните показания се установява, че св. А., в присъствието на св. Б. и св. И., извършили на 24.11.2025 г. проверка в общински поземлен имот 80995.64.75 в землището на село Черни рид. Според А. при проверката се установили две нарушения. Първото нарушение се отнасяло до това, че ползва пасище без правно основание (договор за наем, договор за право на ползване), а второто нарушение се отнасяло до това, че използва земеделски имот за неземеделски цели, изграждане на коларски път с насипване на отпадъци. Относно тяхното разположение А. посочва, че минните отпадъци били поставени между двете нива на пътя, който е в пасището и е коларски път. Едната част на пътя била по-висока и за да се изравни се насипали минните отпадъци. Целта, според свидетеля, била да се направи подход към горната площадка, където се намирали палети и фургони. Пътят, върху който били насипани отпадъците, попадал в общинското пасище. Твърди се, че дружеството можело да обслужва концесионната си площ от полски път, одобрен по документи и съгласуван. От показанията на св. И. се установява, че тя е присъствала на проверката, извършена на 24.11.2025 г. в землището на село Черни рид. На място се констатирало, че има разпилени гнайсови камъни върху имот общинска собственост, а площта била измерена от А. с помощта на джипиес и възлизала на 247 кв.м. И. смята, че тези отпадъци били разпилени, за да се направи път за преминаване на МПС, като оттам можело да се достигне до кариерното гнездо или до пасище-земеделски имот. Свидетелката обяснява и начина на извършване на замерването, като св. А. замервал с джипиес площта, върху която били разхвърляни парчетата гнайсови камъни, казвал данните на св. Б., който от своя страна ги диктувал на св. И. и тя ги записвала в бележник. Уточнява, че всички гледали в джипиеса определената точка. Св. Б. твърди, че проведената проверка е била една от много други такива регулярни проверки на кариерите. Според него измерената площ е била около 240 – 250 кв.м., което съответства на отбелязаното в наказателното постановление. Б. наблюдавал замерването, какво показва джипиеса и какво записва И. като данни. Правни съображения: Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Обжалваното наказателно постановление № НП – 3 от 12.01.2026 г. на Кмет на Община Ивайловград е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1 ЗОЗЗ, доколкото се касае до имот – пасище от общинския поземлен фонд. НП е връчено на жалбоподателя на 13.01.2026 г., като жалбата е постъпила в Община Ивайловград на 15.01.2026 г. и е изпратена в РС – Ивайловград на 22.01.2026 г. Жалбата, преценена по същество, е основателна. В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Цитираната разпоредба гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:… използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й“. Впоследствие в НП е посочено, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, поради което и на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 41, ал. 3 от ЗОЗЗ му е наложена имуществена санкция. Така използваните формулировки в АУАН и в НП сочат, че длъжностните лица и АНО са посочили неправилно нарушената разпоредба с оглед правния статут на нарушителя. В ал. 1, т. 1-6 на чл. 41 ЗОЗЗ всички отделни състави на административни нарушения могат да бъдат извършени единствено от лице, което има качеството на физическо лице. Когато същите нарушения са извършени от юридическо лице, приложимата норма е чл. 41, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 1 ЗОЗЗ. Тази правна квалификация на административното нарушение следва да бъде формулирана първо в АУАН, а впоследствие и в НП. Само по този начин се постига правилно прилагане на материалния закон и се спазват административнопроизводствените правила при ангажиране отговорността на нарушителя. Освен това тази формулировка е гаранция и за спазване правото на защита на лицето, тъй като само така то може да научи именно в какво качество е привлечен към административно-наказателна отговорност. От това обстоятелство се определя и в какво качество лицето бива санкционирано със съответното административно наказание – за физическите лица е предвидена глоба, а за юридическите лица – имуществена санкция. Тази прецизност в съдържанието на АУАН и НП е задължителна с още по-голямо основание, като се има предвид, че съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Между административнонаказателната отговорност на юридическото лице и представляващото го физическо лице не съществува идентичност, поради което наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин, че нарушението е извършено във връзка именно с дейността на юридическото лице с оглед диференциране на административното наказание. В настоящия случай в АУАН се сочи, че е нарушена единствено разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗОЗЗ, с която обаче се ангажира отговорността на физическите лица, докато жалбоподателят има качеството на юридическо лице, а именно дружество с ограничена отговорност, което се представлява по надлежния ред от своя управител. Впоследствие в съдържанието на НП отново се посочва същата разпоредба като нарушена, след което АНО въвежда в текста, че на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 41, ал. 3 ЗОЗЗ се налага имуществена санкция на нарушителя. Въвеждането за първи път на нормата на чл. 41, ал. 3 ЗОЗЗ не отстранява допуснатото нарушение на административно-производствените правила, тъй като правната квалификация следва да бъде посочена в нейната цялост както в АУАН, така и в НП. При така проведеното сравнение между текста на АУАН и НП се установява, че е налице неправилно посочване на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ първо в АУАН, а след това и в текста на НП. Това нарушение не може да бъде преодоляно в производството по обжалване на НП по съдебен ред, тъй като е необходимо в санкционната част на АУАН и на НП изцяло да се възпроизвежда правилно и коректно правната квалификация на нарушението. При така допуснатия пропуск се препятства и правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него се затруднява да разбере дали е наказан за нарушение, извършено от физическо лице или за нарушение, извършено от юридическо лице. По този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. За пълнота, съдът не споделя останалите доводи за отмяна, сочени в жалбата на „БУЛГНАЙС“ ООД. На първо място намира, че не е налице нарушение на чл. 18 ЗАНН. Цитираната разпоредба гласи, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай от установената фактическа обстановка се изяснява, че на 24.11.2025 г. е извършена една проверка от длъжностни лица на Община Ивайловград. В резултат на тази проверка са съставени два отделни акта за установяване на административно нарушение, които са от различни дати и носят различни номера –АУАН № 18/10.11.2025 г. и АУАН № 19/11.12.2025 г. Въз основа на тях впоследствие са издадени и две отделни наказателни постановления – НП - 2 от 12.01.2026 г. и НП - 3 от 12.01.2026 г. С първото е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗСПЗЗ, а с второто – за нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. На настоящия съдебен състав са служебно известни обстоятелствата по съставяне на двата АУАН и издаването на двете НП, доколкото срещу НП - 2 от 12.01.2026 г. също е подадена жалба и е образувано АНД № 2/2026 г. по описа на РС – Ивайловград. Нарушение на чл. 18 ЗАНН би имало в хипотезите, когато е съставен един АУАН, а впоследствие са издадени две отделни НП или когато са съставени два АУАН, а е издадено едно НП. В такива случаи несъблюдаването на чл. 18 ЗАНН се изразява в това, че административно-наказващият орган приема, че са нарушени две законови разпоредби и са извършени две нарушения, а налага само едно наказание, или противното на това – приема, че е извършено само едно нарушение, а налага две или повече отделни санкции. По този начин не се провежда разграничение между отделните нарушения и не се диференцира административно-наказателната отговорност за всяко едно от тях. В резултат се нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като същият има право да узнае за колко на брой нарушение се ангажирана административно-наказателната му отговорност. Ако има две или повече отделни нарушения, при доказана вина и авторство, нарушителят следва да понесе и да търпи санкция за всяко от тях отделно. Нарушителят може да бъде наказан само за деянието, което му е вменено с АУАН и за него следва да е съставено НП. С други думи, трябва да е налице съответствие между установеното в АУАН (което изразява фактическите данни за възникване на административно-наказателната отговорност) и наказването с НП (което изразява правомощието на АНО да наложи санкция). При две или повече нарушения това съответствие следва да е налице за всяко от тях, ако АНО е решил да санкционира виновния извършител за всяко деяние, за което е обвинен (от практическа гледна точка е възможно АНО да се произнесе по различен начин за всяко от отделните нарушения – да не санкционира нарушителя, да сключи споразумение при наличие на предвидените в закона предпоставки, да отправи предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН и т. н.). В настоящия случай е извършена една проверка от длъжностни лица на Община Ивайловград, но впоследствие са съставени два отделни АУАН и са издадени две отделни НП, като в тях ясно и точно е посочено, че дружеството се санкционира за нарушаването на различни разпоредби от два различни нормативни акта – ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. Следователно, с конкретното НП е наложено само едно наказание за посочено едно нарушение, с което разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е спазена и не е налице твърдения от жалбоподателя недостатък, който да обуслови отмяна на процесното НП. На второ място - Възразява се, че не било конкретизирано мястото, на което е извършено нарушението, като замерването с техническо средство не било предвидено в закона за установяване на имотни граници. Всъщност, в наказателното постановление изрично е описан поземления имот, представляващ пасище, с посочване на трайно ползване, местоположение (землище) и площ. С използването на техническо средство „джипиес“ не са установявани имотни граници, а са установени само координатните точки в границите на общинския поземлен имот, за да се уточни и конкретизира площта, върху която е имало насипани минни отпадъци. На трето място - Не се споделят и аргументите на жалбоподателя, че възраженията на управителя в АУАН за укрепване на коларски път не били проверени. Възраженията на управителя на дружеството са обсъдени в НП и АНО е достигнал до извода, че същите са неоснователни, с което това изискване на закона е изпълнено. По изложените по – горе съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна. По разноските: На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал. 2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай в представеното по делото адвокатско пълномощно е посочена сумата от 400 евро (782,33 лв.). Не се представят доказателства за други разноски. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждането на сумата от 400 евро, а процесуалният представител на АНО отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а чл. 7, ал. 2, т. 2, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Следователно, с оглед наложената санкция в размер на 1000 евро (1955,83 лв.), размерът на адвокатско възнаграждение следва да бъде 495,58 лв. (с равностойност 253,39 евро). Ето защо, съдът счита, че исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно и с оглед искането на насрещната страна, следва да бъде редуцирано до размер от 253,39 евро. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от Община Ивайловград. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът