Решение № 1291 от 20.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 540/2024 г.

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производство по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

2. Образувано е по жалба на М. А., [ЛНЧ], с Разрешение за пребиваване № 701261471, издадено на 13.07.2023 г. от МВР, с адрес [населено място], [улица], с посочен съдебен адрес [населено място], ул. И. В., •••. •••, ••• срещу Заповед №5364з- 182 от 18.01.2024 г. на комисар М. Д., на длъжност зам. директор на дирекция „Миграция“ към МВР, с която спрямо М. А. е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на продължително пребиваване в Република България“

3. Основното възражение на жалбоподателя е, че законността на прекратяването на трудовото му правоотношение е оспорена, по повод на което е образувано съдебно производство по гр. дело № 563 по описа на Районен съд Пазарджик. Счита се, че разрешаването на този съдебен спор, предопределя и разрешаването на въпроса относно законосъобразността на процесната Заповед №5364з- 182 от 18.01.2024 г.

Иска се оспорения акт да бъде отменен, като в полза на жалбоподателя се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответника М. Д., на длъжност зам. директора на дирекция „Миграция“ към МВР в писмена молба от 28.05.2024 г. възразява относно местно компетентния съд, който следва да разгледа и разреши правния спор. Счита се, че в случая това е Административен съд град София.

II. За компетентността на съда да разгледа жалбата и допустимостта на същата :

5. Действително, М. А. не пребивава в страната въз основа на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, а въз основа на Единно разрешение за пребиваване и работа, при условията на чл. 24и от ЗЧРБ.

При условията на чл. 28, ал. 3 от ЗЧРБ, О. Т., в качеството си на управител на дружеството работодател „Екоинвест“ЕООД, ЕИК, 115784420 е представил Декларация от 15.06.2023 г.(л. 64), в която е заявил, че за целият период на пребиваване на А. в страната, ще осигури жилище и адресна регистрация в [населено място], [улица]. Този именно адрес е регистриран и вписан в предоставеното на жалбоподателя Единно разрешение за пребиваване и работа № 7012614713 издадено на 13.07.2023г., със срок на валидност до 11.07.2026 г.(л.27).

6. Съобразно чл. 133, ал 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.

Очевидно, цитираното процесуално правило е установено в полза на оспорващия акта жалбоподател, с оглед осигуряване на улеснен достъп до съд при защита на правата и законно установените му интереси.

В конкретния случай, А. макар и да няма постоянна адресна регистрация в страна, има заявен и регистриран адрес в [населено място], който неспорно обитава. Това ще рече, че прилагането па правилото на чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК, с оглед осъществяване на търсената от законодателя цел, определя като местно компетентен да разгледа и разреши текущия правен спор, именно Административен съд Пазарджик.

7. Според представената по делото разпечатка от Системата за сигурно електронно връчване(л.120), Решение № 812100-8132 от 26.04.2024 г. на горе стоящият в йерархията на администрацията орган, с което подадената по административен ред жалба на А. срещу процесната заповед е отхвърлена, е връчена на неговия представител на 26.04.2024 г. Жалбата по повод на която е сложено в ход настоящото производство е регистрирана в деловодството на съда на 10.05.2024 г. Тоест, оспорването е предприето в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

III. За фактите :

8. От „Екоинвест“ЕООД, ЕИК, 115784420, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Б. Б. до директора на ОД на МВР, Пазарджик е било подадено Заявление УРИ №312000-21868 от 11.10.2022г.(л. 74), за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на основание чл. 24и от ЗЧРБ, относно М. А., роден на [дата]., гражданин на Бангладеш.

Между дружеството, като работодател и жалбоподателя, като работник е бил сключен трудов договор(л.95 и сл.), като според приложената длъжностна характеристика, поетите от А. задължения са за извършване на дейности по подреждане и сортиране на продукция. Определеното с договора работна място е предприятието на дружеството намиращо се в [населено място], Южна индустриална зона, ул. Заводска.

9. След получаване на положително Писмено становище № СМ-3358 от 05.04.2023 г. от Агенция по заетостта(л.56), директора на Дирекция „Миграция“ с Решение № 1004694 от 11.07.2023 г.(л.48), на основание чл. 24и от ЗЧРБ е предоставил на жалбоподателя, право на продължително пребиваване в Република България за срок до 11.07.2026 г. От Дирекция „Миграция“ на МВР, спрямо М. А. с личен номер на чужденец 1005839989 е издаден документ за самоличност - Единно разрешение за пребиваване и работа № 7012614713 от 13.07.2023г., със срок на валидност до 11.07.2026 г.(л.27 и л. 52). Като работодател в разрешението е посочено „Екоинвест“ЕООД, а като административен адрес на А. каза се, е посочен [населено място], [улица].

10. Със Заповед № 1711 от 13.12.2023 г. на управителя на „Екоинвест“ЕООД(л.53), трудовото на М. А. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, н. 6 от Кодекса на труда.

Със Заявление вх. №312000-28695 от 15.1.2.2023 г.(л.51), адресирано до директора на ОД на МВР, Пазарджик, „Екоинвест“ЕООД е поискало да бъде прекратена преписката на М. А. с личен номер на чужденец 1005839989, като са приложени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и уведомление по чл. 62 от КТ. Заявлението е било съответно препратено на директора на Дирекция „Миграция“ на МВР с писмо рег. № 312р-32464 от 20.12.2023 г.

11. В рамките на тази хронология е била издадена процесната Заповед №5364з- 182 от 18.01.2024 г.(л.33), с която комисар М. Д., на длъжност зам. директора на дирекция „Миграция“ към МВР, с която спрямо М. А. е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на продължително пребиваване в Република България“.

Фактическото основание за прилагане на мярката е постъпилото уведомление от „Екоинвест“ЕООД за това, че трудовия договор на А. е прекратен, а правното – чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

Заповедта е била обжалвана по административен ред(л. 115), като с Решение № 812100-8132 от 26.04.2024 г. на министъра на вътрешните работи, жалбата е била отхвърлена.

12. Заповед № 1711 от 13.12.2023 г. на управителя на „Екоинвест“ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение е била обжалвана от А. по съдебен ред, като с Решение № 683 от 29.05.2024 г., постановено по гр. дело № 563 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 г. е признато за незаконно и отменено уволнението на А., извършено с въпросната Заповед № 1711 от 13.12.2023 г., като същият е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „обслужващ работник промишлено производство“ при работодателя „Екоинвест“ЕООД. По реда на инстанционалния контрол, с Решение № 314 от 24.09.2024 г., постановено по в. гр. дело № 559 по описа на Окръжен съд Пазарджик е било потвърдено Решение № 683 от 29.05.2024 г. по гр. дело № 563 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 г. С Решение № 59 от 30.01.2026 г., постановено по к. гр. дело № 99 по описа на Върховния касационен съд за 2025 г. е било оставено в сила Решение № 314 от 24.09.2024 г., по в. гр. дело № 559 по описа на Окръжен съд Пазарджик. Тоест Решение № 683 от 29.05.2024 г., постановено по гр. дело № 563 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 г. е влязло в законна сила, считано от 30.01.2026 г.

IV. За правото :

13. Според чл. 44, ал. 1, изр. първо от ЗЧБР, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая, оспорената заповед е издадена от комисар М. Д., на длъжност зам. директора на дирекция „Миграция“ към МВР, по пълномощие във връзка със Заповед № 5364з-4651 от 08.10.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 5364з-3306 от 07.12.2022 г.

Въпреки указанията на съда за представяне на цялата административна преписка, въпросните две заповеди не са представени по делото, но между страните не се формира спор по отношение на предприетите по пълномощие действия от страна на комисар М. Д.. При това положение, следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган.

14. Властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, фактическото основание за прилагане на принудителната административна мярка е постъпилото уведомление от „Екоинвест“ЕООД за това, че трудовия договор на А. е прекратен, а приложеното материално правило е това, установено в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

15. Според чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ(в действалата към момента редакция ДВ, бр. 21 от 2021 г.), отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато: са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице в срока по чл. 25, ал. 11 или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;

16. В случая от страна на административния орган е прието, че са отпаднали основанията за пребиваване на А., предвидени в чл. 24и от ЗЧРБ.

Според чл. 24и, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002, като разрешението по ал. 1 се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

Според чл. 24и, ал. 5, т. 9 от ЗЧРБ(в действалата към момента редакция ДВ, бр. 21 от 2021 г.), към заявлението за издаване на разрешение за пребиваване и работа се прилагат: заверено от работодателя копие на сключен срочен трудов договор за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника – чужденец, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора.

17. С оглед постановения с влязло в законна сила Решение № 683 от 29.05.2024 г., по гр. дело № 563 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 г. резултат обаче, следва да се приеме, че трудовото правоотношение между М. А. и работодателя „Екоинвест“ЕООД не е прекратено. Това ще рече, че не се установява да са налице, фактическите и правни предпоставки, посочени от административния орган за прилагане на процесната административна принуда.

V. За разноските :

18. Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството, които съобразно представения списък и платежни документи се констатираха в размер на € 383,47(750,00лв.).

Ето защо, Съдът