Решение № 1 от 5.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 957/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по протест на прокурор от СГП срещу присъда №84 от 18.06.2025г., постановена по нохд № 3021/2025г. на СГС 40 н.с., с която подсъдимият Л. П. К. е бил признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН на основание чл.304 от НПК, вр.чл.9, ал.2 от НК по обвинението в престъпление п о чл. 278 ал.6 от НК за това, че: В периода от време - от неустановена дата през месец октомври 2024г. до 20.11.2024 г., на адрес: гр. •••, кв. •••, ул. „•••“ № *, комплекс „Бяла черква“, държал движими археологически обекти и културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 53, т. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН, които не представляват национално богатство според чл. 54, ал. 2 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответният ред - Наредба № 1 от 16.02.2021 год. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, издадена на основание чл. 107 от ЗКН, обнародвана в ДВ, бр. 16 от 26.02.2021г., издадена от Министъра на културата, както следва: 2 /два/ броя бронзови монети от IV в. в средно състояние, сечени в периода от 321-324 г. - фолиси на имп. Лициний II (317-324) с реверсни типове: IOVICONS-ERVATORI/Юпитер гол, прав, наляво, с наметало през лявото рамо; в дясната протегната ръка държи Виктория, лявата е облегната на изправен жезъл, пред краката му орел с обърната към него глава и с венец в клюна и PROVINDENTIA /Юпитер гол, прав, наляво, с наметало през лявото рамо; в дясната протегната ръка държи Виктория, лявата е облегната на изправен жезъл с орел, пред краката му клонка, в полето буква А, в отреза SMN – Никомедия, всички на обща стойност от 30.00 /тридесет/ лева. На основание чл.278, ал.7 от НК, вр.чл.53, ал.2, буква „а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства - 2 /два/ броя бронзови монети от IV в. в средно състояние, сечени в периода от 321-324 г. - фолиси на имп. Лициний II (317-324) описани по-горе. В протеста са изложени доводи за нарушения на закона с оглед неправилна преценка на съда за приложението на чл.9 ал.2 от НК. Според държавното обвинение подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и с оглед реализираната процедура по чл.371 т.2 НПК изводите на съда се явявали необосновани и незаконосъобразни. Неправилно на преден план бил изведен паричния еквивален на инкриминираните обекти и тяхното количество, което не следвало да е водещо, а степента на обществената опасност на деянието, преценени на плоскостта на всички правнозначими обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност. От доказателствата се установявало, че подсъдимото лице нямало намерение да изпълни задължителните законови предписания за регистриране на археологическите обекти съгласно Закона за културното наследство, а предприело действия за нерегламентираното им идентифициране и отчуждаване чрез установяване на комуникация в специализиран сайт. Законодателят криминализирал държането на археологически обекти и културни ценности съгласно нормата на чл.278 ал.6 от НК, в която очертавал основни, привилегировани и квалифицирани състави, преценявайки наличието на изключително високата степен обществена опасност на подобен род деяния, препятстващи държавата да опазва културното наследство. В тази връзка държавното обвинение се позовава на Решение №30 от 15.04.2021г. на ВКС по н.д.№987/2020г на II н.о. и Решение №75 от 11.07.2019г. на ВКС по н.д. №298/2019г. н.о. на ВКС, Решение №61 от 9.05.2019г. на ВКС по н.д. №176/2019г на I н.о. НК. Претендира се от въззивната инстанция на основание чл.334 т.1 от НПК да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимият К. за виновен по внесеното обвинение, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл.66 от НК, както и глоба в максимален размер. В съдебно заседание прокурорът от Апелативната прокуратура не поддържа протеста, но и не го оттегля. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Подсъдимият К. се явява лично с упълномощения си защитник адв.Б.. Също изразяват становище за правилност и законосъобразност на съдебния акт на първата инстанция. Считат за ниска степента на обществената опасност на деянието по вмененото обвинение, за което правилно била приложена нормата на чл.9 ал.2 от НК. Според защитника целите на законодателя били постигнати с водения наказателен процес прямо подсъдимия, който изпитвал сериозни притеснения за него и семейството му, като искрено съжалявал за извършеното. Иска се потвържадаване присъдата на първостепенния съд като обоснована и законосъобразна. В последната си дума подс. К. моли да бъде оправдан и да бъде потвърдена присъдата на СГС. Настоящият въззивен състав като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт намери за установено следното: Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдата на СГС е постановена при пълно, всестранно и обективно изясняване на всички релевантни факти, касаещи повдигнатото обвинение на подсъдимия К.. Направен е задълбочен и прецизен анализ на всички доказателства, събрани в рамките на наказателното производство за изясняване на фактическата обстановка, поради което изводите на първата инстанция се явяват правилни и законосъобразни, в това число относно приложението на чл.9 ал.2 от НК с вярна преценка за обществената опасност на извършеното деяние. Правилно е установена фактическата обстановка, според която на 16.11.2024г. подс.Л. К. публикувал във „Фейсбук“ в група „Форума на иманярите“ снимки на два броя монети, с вид на антични римски монети, които придобил предходния месец, като посочил, че търси повече информация за същите. В групата му било отговорено, че монетите са от периода на император Лициний. Подс.К. държал монетите на адрес гр.•••, •••, ул.“•••“№*, комплекс „Бяла Черква“ . На 20.11.2024г. подсъдимият бил поканен в СДВР Сектор 06 ОПКП за разпит във връзка с монетите, които предал с протокол за доброволно предаване л.15 от ДП. Назначено било археологическо становище изготвено от д-р М. Д. – Главен уредник отдел „Археология и Нумизматика“ при РИМ София, според което става въпрос за два броя бронзови монети от IV век в средно състояние – фолиси на имп. Лициний II (317-324) с реверсии типове: IOVICONS-ERVATORI/Юпитер гол, прав, наляво, с наметало през лявото рамо; в дясната протегната ръка държи Виктория, лявата е облегната на изправен жезъл, пред краката му орел с обърната към него глава и с венец в клюна и ROVINDENTIA / Юпитер гол, прав, н аляво, с наметало през лявото рамо; в дясната протегната ръка държи Виктория, лявата е облегната на изправен жезъл с орел, пред краката му клонка, в полето буква А , в отреза SMN - Никомедия. Монетите били сечени в периода 321-324г., като общата оценка на двете монети възлиза на 30 лева. Същите представляват движими археологически обекти и културни ценности по смисъла на чл.7 ал.1 и ал.3, чл.53 т.1 и чл.146 ал.1 от Закона за културното наследство, които нямат характеристиките на национално богатство. Според нормативните изисквания е следвало монетите да бъдат идентифицирани и регистрирани като движими културни ценности съобразно Наредба №1 от 16.02.2021г., издадена на основание чл.107 от Закона за културното наследство, обнародвана в ДВ бр.16/26.02.2021г. Подсъдимият обаче не предприел действия по идентифициране и регистриране на същите съобразно посочените разпоредби, поради което и е осъществил деянието по чл.278 ал.6 предл.1 от НК. Правилно и обосновано първостепенния съд въз основа на събраните доказателства по делото е направил извод, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.278 ал.6 предл.1 от НК е с явно незначителна степен на обществена опасност и не е престъпно съгласно чл.9 ал.2 от НК. В конкретния случай е ирелевантно по какъв начин е приключило производството пред първата инстанция за извършване оценъчната дейност на съда по отношение на доказателствените източници. Действително производството е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият К. е признал изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. Подсъдимият е дал обяснение пред съда, в което подробно е разказал къде е държал двете монети и поради какви причини ги е показал на групата във Фейсбук, тъй като не знаел какво точно притежава. Твърди, че до момента не се е занимавал със стари монети, като се признава за виновен и съжалява за случилото се. Същият е с чисто съдебно минало, женен, със средно образование, работещ като шофьор. Незначителната степен на обществената опасност на извършеното от него деяние е изводимо не само от броя на монетите и тяхната ниска стойност, но и от всички факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието. Монетите са били държани от подсъдимия в сравнително кратък период от време и показването им в групата във Фейсбук е било заради отправеното запитване дали са ценни – т.е. подсъдимият не е бил напълно наясно относно тяхната културна ценност. Впоследствие действително е получил отговор, че са доста стари от времето на император Лициний и въпреки, че подсъдимият не е предприел стъпки за тяхното идентифициране и регистриране съобразно действащото законодателство незабавно ги е предал доброволно на органите на МВР, след призоваване от инспектора в СДВР. След това монетите са били оставени на отговорно пазене в Регионалния исторически музей гр.София, като с отнемането им на основание чл.53 ал.2 буква „а“ от НК в полза на държавата не лишава обществото от възможността да има досег с тях като исторически културни ценности, тъй като въпросните две монети ще останат като експонати в музей, където могат да бъдат гледани поколения наред. Изрично експертното становище е отбелязало, че монетите нямат характеристиките на национално богатство съгласно чл.54 ал.2 от Закона за културното наследство, което визира и по-леко наказазуемия състав на чл.278 ал.6 от НК. Неоснователно е възражението в протеста на прокурора, че първостепенния съд се е ръководил преди всичко от паричния еквивалент на инкриминираните римски монети. Съдът е обсъдил абсолютно всички релевантни факти и обстоятелства относно извършеното от подсъдимия деяние, като е направил изводите си и въз основа на доказателствата за инкриминирания период, предмета престъплението съставляващ само два броя монети, мотивите и подбудите за извършеното, липсата на каквито и да било вредни последици от деянието, добрите характеристични данни на подсъдимото лице, неговото самопризнание и съжаление за извършеното, обстоятелството, че монетите са били предадени на съхранение в Регионалният исторически музей гр.София. Позоваването на посочената от прокурора съдебна практика е неправилно, тъй като същата е несъотносима за конкретния случай, който е самостоятелен и уникален сам за себе си, още повече, че видно от Решение №75 от 11.07.2019г. на ВКС по н.д. №298/2019г. н.о. на ВКС инкриминираните археологически обекти са били 81 римски монети и множество други обекти – бронзова римска шпора, бронзов римски пръстен, т.е деяние с по-висока степен на обществена опасност от настоящия случай. По отношение соченото от прокурора Решение №30 от 15.04.2021г. на ВКС по н.д.№987/2020г на II н.о. казусът касае също деяние със значително по-висока обществена опасност, от настоящия, тъй като инкриминирания предмет на престъплението е 196 броя археологически обекта на обща стойност 25 510 лв. и деянието е било извършено в съучастие от две лица посредством моторно превозно средство. Казусът по посоченото от прокурора Решение №61 от 9.05.2019г. на ВКС по н.д. №176/2019г на I н.о. НК разглежда друг вид престъпление, а именно хулиганство по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, с извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, при условията на продължавана престъпна дейност и от осъждано лице, което категорично е несъвместимо с деянието, фактите, обстоятелствата и направените от съда изводи в конкретния случай по настоящото дело. Следва да се има предви също, че с държането на въпросните две монети от подсъдимото лице, обществото не е било лишено от възможността да се докосне до тяхната културна стойност като археологически обект, тъй като монети на император Лициний II / 317-324 г. сл.Христа/, намерени по българските земи се съхраняват вече в няколко големи музея в страната – Регионалния исторически музей гр.Сливен, Националния исторически музей гр.София, Регионалния исторически музей Пловдив и Нумизматимния музей гр.Русе. Повечете от монетите на император Лициний II, управлявал източната част от Римската империя, откривани в България са подобни на инкриминираните по делото от типа фолиси, бронзови монети с тънък слой сребро със стандартния надпис IOV ICONSERVATORI /на Юпитер спасителя/ на гърба. Състоянието на предадените от подс.К. 2 броя бронзови римски монети видно от археологическото становище/ л.25 от ДП/ не е много добро, става въпрос за римски монети в средно запазено състояние, което също следва да се има предвид при изводите за наличието на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК. При това положение въззивния съд се солидаризира с направените от СГС изводи за явно незначителната степен на обществена опасност на извършенатото от подс.Л. К. деяние по чл.278 ал.6 от НПК предмет на разглеждане и приложението на чл.9 ал.2 от НК в конкретния казус, признаването му за невиновен и оправдаването му по това обвинение. Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, САС НО седми състав