Решение № 463 от 15.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1402/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по подадена жалба от Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност (СНЦОПД) "Асоциация за защита правата на децата "Деца под дъгата", със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя Еленков срещу заповед № ЛС-04-462 от 03.12.2025 год. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 2 от Семейния кодекс (СК) във вр. с чл. 29 от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации (Наредба № 2 от 24.10.2014 год./Наредбата) са дадени задължителни предписания за подобряване дейността на сдружението-жалбоподател. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, като се претендира отмяната й. В о.с.з. жалбоподателят не се представлява. Постъпили по делото са писмени бележки. Ответникът-министърът на правосъдието се представлява от юриск. Христов, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се юриск.възнаграждение. Софийска окръжна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Административен съд София-област, в настоящия състав, след като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Със заповедта, предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, ответникът на основание чл. 112, ал. 2, т. 2 от СК във вр. с чл. 29 от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. и по предложение на Съвета по международно осиновяване (СМО) от заседанието, проведено на 13.11.2025 год., и предвид установеното нарушение на чл. 20, т. 24 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата е дал задължителни предписания на сдружението-жалбоподател за подобряване на дейността му, като е наредил управителят и представляващ същото да осигури изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. (за заявителя задължително работи технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден без прекъсване за срока на издаденото разрешение за посредничество при международно осиновяване). Задължителните предписания следва да се изпълнят в 14-дневен срок, а за изпълнението се предоставя информация в ресорното министерство в едномесечен срок от изтичане срока за изпълнение. За да постанови акт с това съдържание ответният орган е приел за установено следното: Сдружението "Асоциация за защита правата на децата "Деца под дъгата" е акредитирана организация за посредничество при международно осиновяване с разрешение № 203 от 30.04.2025 год., валидно до 13.05.2030 год. за държавата Италия. В Министерство на правосъдието по акредитационната преписка на сдружението на 25.09.2025 год. е постъпило заявление от управителя, с което е предоставена информация за промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, а именно: прекратяване, считано от 15.09.2025 год. на трудовото правоотношение на пълен работен ден за заемане на длъжността "технически сътрудник" в нарушение на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. Към писмото е приложен документ от управителя на дружеството, в което се мотивира взетото решение с причини от финансов характер. Със същото се възлага да се изпълняват временно, до настъпване на промяна в националната и международна среда, в която работи сдружението, функциите на технически сътрудник от управителя и представляващ сдружението въз основа на граждански договор. Последният (сключен на 15.09.2025 год. между сдружението и управителя) е приложен към писмото. Постъпилото заявление е докладвано на заседанието на СМО на 16.10.2025 год., като е взето решение подателят му писмено да бъде уведомен за последиците от неизпълнението на задължението съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. Наред с това, от управителя на сдружението на основание чл. 28 от Наредбата е изискано в 7-дневен срок да представи писмена информация по случая, а именно: - как се изпълнява задължението по чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата - технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден; - наличие или липса на друга длъжност за сдружението, заета по трудов договор на пълен работен ден; - предприети действия и/или начини за предоляване на финансовите трудности на сдружението, мотивирали решението на управителя; - отражение на финансовите трудности на сдружението, мотивирали решението на управителя, върху изпълнението на компетентностите и задълженията на акредитираната организация за посредничество при международно осиновяване. Наред с изложеното, СМО е изразил становище по взетото решение при съобразяване разпоредбата на чл. 11а от Хагската конвенция, която акцентира върху идеалните цели на акредитираните организации, с оглед на което евентуални затруднения от финансово естество при изпълнение изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредбата, не могат да бъдат противопоставяни на хуманната дейност при ефективното осъществяване на посредничеството при международното осиновяване. В тази вр. сдружението-жалбоподател е уведомено, че съгласно чл. 20, т. 24 от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. акредитираната организация е длъжна да осигурява изискването на чл. 4, както и че съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 от същата Наредба министърът на правосъдието отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при неизпълнение на задължение по чл. 20 и 21. В нарочно писмо от 27.10.2025 год. (л. 45 и сл.) от управителя на сдружението е представена исканата информация, както и е изразено подробно становището му досежно законосъобразността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата. СМО, при позоваване и на издадената заповед № ЛС-04-103 от 05.04.2024 год. на министъра на правосъдието, е взел решение да предложи на последния да бъдат дадени задължителни предписания на сдружението за подобряване на дейността му, като се осигури изпълнението на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата без прекъсване за срока на издаденото разрешение за посредничество при международно осиновяване. Като е съобразил подробно изложената по-горе хронология и предвид установеното нарушение на чл. 20, т. 24 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, ответният орган е дал задължителни предписания на сдружението чрез неговия управител и представляващ, като му е наредил да осигури изпълнението на изискването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата (за заявителя задължително работи технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден без прекъсване за срока на издаденото разрешение за посредничество при международно осиновяване). Заповедта е връчена на сдружението на 09.12.2025 год., а с жалба от 19.12.2025 год. същото го е оспорило пред настоящия съд. Приети и приложени по делото са всички посочени по-горе писмени доказателства. При така установената фактология, съдът намери от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Това е така по следните съображения: Процесната заповед е валиден административен акт, като издадена от материалнокомпетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от СК във вр. с чл. 26, т. 2 вр. с чл. 29 от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. Същата е издадена в писмена форма и е мотивирана, вкл. с препращането й към предложението на СМО от заседанието на 13.11.2025 год. При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяната й. Не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-3 от АПК. По материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с целта на закона. Следва да се отбележи, че между страните няма спор по фактите: сдружението-жалбоподател в настоящото съдебно-административно производство притежава разрешение, валидно от 13.05.2025-13.05.2030 год., да извършва като акредитирана организация посредничество при международно осиновяване в Италия (л. 102), както и че, считано от 15.09.2025 год., функциите на технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден се изпълняват от управителя на сдружението по силата на граждански договор между сдружението, представлявано от управителя Еленков, и Еленков, който ще съвместява и възложените му с договора функции. Спорът е по прилагането на материалния закон и се свежда до отговор на въпроса със сключването на горния граждански договор сдружението изпълнило ли е изискването съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен по следните съображения: Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. гласи, че разрешението се издава след проучване на възможностите, знанията и ресурсите, необходими за осъществяване на посредничество, и при следните условия: по т. 5, б. "в": за заявителя работят задължително технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. гласи, че заявителят е длъжен да разполага с постоянен офис за осъществяване на дейността, който не се ползва за други цели, и осигурява: присъствие на служител 8 часа дневно. Законосъобразността на цитираните разпоредби е била предмет на съдебен контрол в производство по реда на чл. 185 от АПК по адм.дело № 7730/2018 год. по описа на ВАС, 5-членен състав, в което е прието, че процесното изискване е съответно на материалния закон и е съобразено с обществения интерес, макар да изисква финансови разходи от акредитираните организации. Изискването е задължително и нспазването му не може да бъде оправдано със съображения от финансово естество. При цитираната правна регламентация настоящият състав намира, че акредитираната организация не е изпълнила задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 2 от 24.10.2014 год. за нает технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден и за да продължи дейността си същото следва да изпълни задължителните предписания на ресорния министър. Процесната заповед съответства и на целта на закона, като при издаването й министърът на правосъдието е действал в рамките на предоставената му по чл. 28 от Наредбата оперативна самостоятелност. От предвидените в разпоредбата две възможности за действие от страна на ответния орган-да издаде задължителни предписания или да издаде заповед за отнемане на разрешението за извършване на посредническа дейност, същият е приел по-благоприятната за акредитираната организация възможност. Не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК и жалбата на сдружението срещу заповед № ЛС-04-462 от 03.12.2025 год. на министъра на правосъдието следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юриск.възнаграждение, ще следва сдружението да се осъди да заплати такова в полза на Министерство на правосъдието в размер на 153,39 евро/300,00 лв. Воден от горното, съдът