Решение № 62 от 15.2.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1114/2020 г.

на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 529/2020 г. по описа на с.с. – ...., с ЕИК ..., представлявано от ..... – изпълнителен директор, чрез процесуален представител юк. К. М., адрес: ..... е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение № 230/09.07.2020 г. по горепосоченото частно гражданско дело срещу Н. Ц. Н. с ЕГН ••••••••••, адрес ...... с цена на иска: 4777,05 лв., от които: 4312.67 лв. /четири хиляди триста и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, 413.99 лв. /четиристотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - лихва за периода 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., 43.17 лв. /четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/- главница за дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., 7.22 лв. /седем лева и двадесет и две стотинки/ - лихва за периода 01.12.2017 г. до 22.05.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението /02.06.2020 г./ до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски от заявителя общо в размер на 365.54 лв. /триста шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ........, инсталация .... за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. Твърди се, че по горепосоченото ч.гр.д. е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Последния е възразил срещу издадената заповед, което обосновало завеждането на настоящия иск. Твърди се в исковата молба, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 от закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се още и, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от .... и се одобряват от комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.3 от ЗЕ /чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от .... на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IХ от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал.1 е определен реда и срока, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за потребената ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45- дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. .... начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. /влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на .... – проверка на сметка. Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период /м.05.2016 г. – м.04.2019 г./ и към настоящия момент не е погасил задължението си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ..... Съгласно чл. 32 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от .... по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – .... на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Правят доказателствените искания да бъдат назначени съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза и привличане на трето лице помагач по реда на чл.219 от ГПК. Твърди се още, че фактическите твърдения, обуславящи правния интерес от привличане на .... като трето лице – помагач по делото на основание чл. 219, ал.1 от ГПК са следните: на основание чл. 146, ал.1 от ЗЕ и чл. 51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 31 от 26.03.2002 г./ .... има сключен договор при общи условия с .... за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между клиенти в СЕС. През процесния период .... е остойностявала ТЕ за процесния имот по данни предоставяни от ..... Отношенията между дружеството и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите между .... и търговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС в гр. София /приети с Решение по т.1 от Протокол № 43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на ........ и одобрени с Решение №ОУ- 013/20.06.2005 г. на ДКЕВР, на основание чл. 146 ал.2 от ЗЕ и чл.298, ал.1 от ТЗ/. Съгласно чл.14 от тези ОУ търговецът разпределя потребената ТЕ между клиентите в сградата по правилата на наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата. Разпоредбите на чл. 7 ал.1 т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за .... да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на ТЕ за разпределение, и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известия подадени на търговеца. За .... съществува правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на ТЕ е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор. С молбата са представени: Заявление за издаване на заповед за изпълнение; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; нотариален акт за дарение; решение; удостоверение за идентичност; извлечение от сметки по месеци за процесния период; договор между СЕС и .... за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между .... и ....; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на потребители в гр. София; Пълномощно, приложено е и ЧГр.д. № 21357 по описа на СРС за 2020 г. След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и на ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, с който се оспорва вземането. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД по отношение на претендираните суми. Не оспорва доказателствените искания на ищеца и искането за привличането на трето лице помагач, като бъде добавена допълнителна задача, към поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза за проверка на местоотчета и годността на уредите за измерване. ИЩЕЦА – ........, редовно призован процесуалният представител не се явява. В писмена молба поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства. ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява в съдебно заседание. Оспорва иска. Трето лице помагач .... редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. В писмена молба вземат становище за основателност на иска. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. От приложеният като доказателство по делото: Заявление за издаване на заповед за изпълнение; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; нотариален акт за дарение; решение ; удостоверение за идентичност; извлечение от сметки по месеци за процесния период; договор между СЕС и .... за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между .... и ....; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на потребители в гр. София; Пълномощно, Приложено и копие на ЧГр.д. № 21357 по описа на СРС за 2020 г., се установява активната и пасивната легитимация на страните. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Ищецът, чрез процесуалния си представител юк. К. М. твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно действащото за процесния период законодателство в областта на енергетиката, а ЗЕ, по смисъла на § 1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно 150, ал. 1 от ЗЕ и ОУ ........ е изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. Съгласно Раздел VІІ от ОУ ”Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплатят месечните дължими суми за ТЕ, ответника е следвало да заплати стойността на топл. енергия и дължими сума за извършения принос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цени на снабдяване и на разпределение, в 30 дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят. От своя страна ответника за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. не е изпълнил това си задължение, не е заплатил ползвана топлинна енергия, като задължението възлиза на сума в размер на 4312.67 лв. /четири хиляди триста и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, 413.99 лв. /четиристотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - лихва за периода 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., 43.17 лв. /четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/- главница за дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., 7.22 лв. /седем лева и двадесет и две стотинки/ - лихва за периода 01.12.2017 г. до 22.05.2020 г. Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното: От фактическа страна: По делото са приети и приложени като доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; нотариален акт за дарение; решение; удостоверение за идентичност; извлечение от сметки по месеци за процесния период; договор между СЕС и .... за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между .... и ....; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на потребители в гр. София; Пълномощно, Приложено и копие на ч.гр.д. № 21357 по описа на СРС за 2020 г. От събраните в хода на горепосоченото дело доказателства се установява, че ответника дължи на ........ сумата от 4312.67 лв. /четири хиляди триста и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, 413.99 лв. /четиристотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - лихва за периода 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., 43.17 лв. /четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/- главница за дялово разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., 7.22 лв. /седем лева и двадесет и две стотинки/ - лихва за периода 01.12.2017 г. до 22.05.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението /02.06.2020 г./ до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски от заявителя общо в размер на 365.54 лв. /триста шестдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ........, инсталация .... за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. От заключението на изготвената и приета по делото ССЕ, се установява, че: размерът на дължимата сума за топлинна енергия за процесния период, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период, възлиза на 4355.84 лв., от които – реално консумирана топлинна енергия за отопление и БГВ – 4312.67 лв.; сума за дялово разпределение 43.17 лв. Размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 09.07.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ възлиза на 413.99 лв. /четиристотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/. При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи: ........, чрез процесуалният си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д. № 21357 по описа на СРС за 2020 г. (прието като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответника е подал такова. Ищеца е приложил справка – Заявление за издаване на заповед за изпълнение ; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; нотариален акт за дарение; решение ; удостоверение за идентичност; извлечение от сметки по месеци за процесния период; договор между СЕС и .... за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между .... и ....; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на потребители в гр. София; Пълномощно, Приложено и копие на ЧГр.д. № 21357 по описа на СРС за 2020 г. Продажбата на топлинна енергия, съгласно Закона за енергетиката /ЗЕ/ се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между производител и различни субекти, включително и пряко присъединили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС. Потребителите на ТЕ в сграда – ЕС, могат да купуват ТЕ от доставчик, избран с решение на ОС на ЕС. З-а избора се съставя Протокол, съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в ЕС. Това в настоящия казус е сторено. Правната същност на облигационната връзка между страните, закрепена в Договора от 14.10.2009 г. сключен между ищеца и ЕС на сградата е да регулира отношенията породени от задължението на доставчика на ТЕ да достави такава и задължението на потребителя – ЕС да заплати потребената ТЕ. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от Общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението – Договора. Правоотношението между страните е създадено/породено от сключения между страните договор. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ – „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия…“. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че страните се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договора продажба на топлинна енергия на ........ и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил използваната топл. енергия. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер. По разноските: Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен. Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. По делото са направени разноски, както следва 95,54 лв. довнесена държавна такса за образуване на делото; 300.00 лв. за назначената и приета от съда СТЕ; 300.00 лв. за назначената и приета от съда ССЕ. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 270.00 лв. В заповедното производство по ч.гр.д. № 529 по описа на ЧРС за 2020 г. са сторени разноски в общ размер на 365,54 лв. На основание разпоредбите на закона за въвеждане на еврото в България /ДВ. бр.70 от 20.08.2024 г./ след 01.01.2026 г. всички суми се превалутират в евро по определения и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 евро. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и хонорар на вещи лица в общ размер на 965,54 лв. – 493,67 евро, както и направените такива в заповедното в размер на 365,54 лв. – 186,90 евро. Воден от гореизложените мотиви, съдът