Решение № 2474 от 15.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14453/2023 г.

Ищецът Н. С. К., е предявил против „ВП БИЛД“ ЕООД, ЕИК 204914237, гр. Несебър, ул. „Хан Крум“ № 33А, ет. 3, ап. 28 иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 362 ГПК В исковата молба се твърди, че на 06.01.2021 г. ищецът сключил Предварителен договор за покупко-продажбата с „ВП БИЛД" ЕООД на следния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 3.9 с площ 76,23 кв. м., разположен на третия етаж на сградата /над партер/, на кота + 8,55, състоящ се от: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, баня с тоалетна, тераса и склад, при граници: стълбище, асансьор, коридор, апартамент № 3.8 и от две страни двор, заедно с прилежащите му 2,01 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се съгласно таблица за площообразуване на 14,13 кв.м., който Апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изп. директор на АГКК и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.2820.2101.1.42 с адрес на имота, съгласно схема, издадена от АГКК - СГКК: град София, СО, район ••••••••, в сграда с идентификатор № 68134.2820.2101.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.2820.2101, с предназначение: жилище, апартамент, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ от 76.23 кв.м., прилежащи части: 2.01%, при съседи съгласно схема, изд. от АКГГ – СГКК - гр. София: на същия етаж: № 68134.2820.2101.1.41, под обекта: № 68134.2820.2101.1.33, над обекта: № 68134.2820.2101.51, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с описания по-горе идентификатор; СКЛАД № МС-7, с площ 3,92 кв. м:, разположен на сутеренния етажа на сградата на кота - 2,80 метра, при граници: рампа, гараж ГС-7, склад № МС-8 и коридор заедно с прилежащите му 8.63% идеални части от общите части на сутеренния етажа, равняващи се съгласно таблица за площообразуване на 2.26 кв.м., които недвижими имоти са изграждани в „груб строеж" във Високоетажна жилищна сграда с подземни гаражи, предвидена за изграждане в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.2820.2101 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/ 20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, СО, Връбница, с площ от 1 519 квадратни метра съгласно документ за собственост НЕУРЕГУЛИРАНО ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, представляващ имот пл.номер 1 566, от кадастрален лист № 155 по неодобрен кадастрален план на гр. София, „Надежда Бакърена фабрика" от 1993 г. с площ от 1 540 квадратни метра, при граници: от север — черен път, изток — К.П., юг — паркинг, запад — Т.П.. С подписването на процесния предварителен договор, ответното дружество се задължило да построи със свои сили и средства и да прехвърли правото на собственост на ищеца по предвидения от закона ред с окончателен договор срещу заплащането на обща покупна цена за двата имота съгласно чл. 2 от Договора в размер на 66 890 евро с включен ДДС. Към датата на подписване на предварителния договор, а именно 06.01.2021 г., с платежно нареждане, ищецът превел на ответното дружество първата вноска съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Договора, представляваща авансово плащане в размер на левовата равностойност на 26 756 евро или сумата в размер на 52 330,19 лв., която представлява 40% от стойността на двата имота. На 04.02.2022 г., ищецът заплатил на ответното Дружество сумата в размер на 39 248 лв., представляваща левовата равностойност на 20 067 евро - съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Договора, като тази сума представлява 30% от покупната цена на имотите. На 10.02.2023 г. ищецът заплатил на ответното дружество сумата в размер на 19 623,82 лв., представляваща левовата равностойност на 10 033.50 евро, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Договора, като тази сума представлява 15% от покупната цена на имотите. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 Купувачът по предварителния договор заплаща на Продавача последната четвърта вноска в размер на 15% от продажната цена след снабдяване на сградата, в която се изграждат процесиите имоти с разрешение за ползване, издадено от компетентния административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от процесния Договор Продавачът се задължил да построи и въведе в експлоатация сградата в срок от 28 м. от съставянето на Акт Обр. 2, който е съставен на 07.05.2020 г. или към датата на завеждане на ИМ, ответникът е в забава по предварителния договор с повече от единадесет месеца. На 14.08.2023 г. ищецът твърди, че е получил уведомление от ответното дружество, че едностранно увеличава договорената продажна цена по Договора с 50% и предоставя петдневен срок на ищеца да му я заплати, в противен случай Договорът се прекратява. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен, сключения между ищеца и „ВП БИЛД" ЕООД предварителен договор от 06.01.2021 г., като ищецът заплати на ответното дружество, уговорената в чл. 6, ал. 1, т. 4 сума в размер на10 033,50 евро, с предмет АПАРТАМЕНТ № 3.9 с площ от 76,23 кв. м., разположен на третия етаж на сградата /над партер/, на кота + 8,55 метра, състоящ се от: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, баня с тоалетна, тераса и склад, при граници: стълбище, асансьор, коридор, апартамент № 3.8 и от две страни двор, заедно с прилежащите му 2,01 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се съгласно таблица за площообразуване на 14,13 кв.м., който Апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изп. директор на АГКК е нанесен и представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.2820.2101.1.42 с адрес на имота, съгласно схема, издадена от АГКК - СГКК: град София, СО, район ••••••••, в сграда с идентификатор № 68134.2820.2101.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.2820.2101, с предназначение: жилище, апартамент, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ от 76.23 кв.м., прилежащи части: 2.01%, при съседи съгласно Схема, изд. от АКГГ – СГКК - гр.София: на същия етаж: № 68134.2820.2101.1.41, под обекта: № 68134.2820.2101.1.33, над обекта: №. 68134.2820.2101.51, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с описания по-горе идентификатор. Претендира разноски. Ответникът „ВП БИЛД“ ЕООД оспорва исковата молба изцяло, като неоснователна и недоказана. На първо място заявява, че процесният предварителен договор е прекратен с едностранно волеизявление, отправено от ищеца до ответника по повод подадена искова молба, предмет на друго дело пред СГС, по която производството по делото е прекратено. Счита, че след като договорът е бил веднъж развален и договорната връзка е била прекратена, няма как с предявяването на настоящия конститутивен иск да се упражнят предявените потестативни права и прекратеният вече предварителен договор да бъде обявен за окончателен. На следващо място счита, че не са налице основанията за обявяването на договора за окончателен. Съгласно чл. 4, ал. 1 от предварителния договор падежът за сключване на окончателния договор настъпва в десетдневен срок от поканата на продавача, в която уведомява купувача, че е завършил строителството и имотът е въведен в експлоатация. Заявява, че сградата не е въведена в експлоатация и купувачът не е поканен за сключване на окончателния договор, поради това и искът по чл. 19 от ЗЗД е неоснователен. Заявява, че купувачът е неизправна страна, след като не желае да заплати увеличената цена на имота, поради което и ответникът прави изрично изявление за прекратяване на самостоятелно правно основание на сключения между страните предварителен договор. Моли да бъде допуснато назначаване на вещо лице, което да изготви заключение относно размера на повишението на стойността на строителните материали и работната ръка в периода от сключване на процесния предварителен договор до момента на предявяване на настоящата искова молба. Конституираното трето лице – помагач на страната на ответното дружество - „Виктория имоти инвест“ ЕООД ЕИК 203410939, счита искът за неоснователен, като сочи, че е придобил правото на собственост върху спорния имот на публична продан, с влязло в сила постановление за възлагане на имота. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С него се упражнява потестативното право да се иска сключване на окончателен договор, насочено към постигане правните последици на несключения договор чрез съдебно решение, което го замества. За да може да бъде обявен предварителен договор за окончателен е необходимо да са налице следните предпоставки: договорът, чието обявяване за окончателен се иска, да е валиден, да е сключен в изискуемата от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, да съдържа уговорки относно съществените условия за окончателния договор ( чл. 19, ал. 2 от ЗЗД ) и да има характера на предварителен договор, т.е. да съдържа клауза за сключване на окончателен договор. За да бъде налице основание за обявяване на договора за окончателен следва да са настъпили правопораждащите условия, уговорени от страните, касаещи правото да се иска сключване на окончателен договор. За да може да бъде обявен за окончателен предварителния договор, той трябва да има за предмет сключването на окончателен договор и ищецът да е изправна страна по договора. Разглеждайки предявен иск на процесното правно основание в тежест на съда е да извърши проверка и за предпоставките за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимост по нотариален ред - чл. 362 ГПК, в това число и факта, дали ответникът е собственик на имота и дали има годен за прехвърляне обект и да съобрази специалните изисквания на ДОПК и ЗННД. Ето защо, в тежест на ищеца по предявения конститутивен иск е установи валидно възникнало между страните правоотношение от сключен предварителен договор за продажба на описаните недвижими имоти, елемент от съдържанието на което е задължението на процесуално легитимирания ответник да обективира волеизявление за сключване на договор за продажба в изискуемата форма, настъпила изискуемост на задължението, като процесуално условие за уважаване на иска е и правото на собственост, с обект процесните недвижими имоти, да е елемент от правната сфера на продавача към приключване на устните състезания. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 06.01.2021 г. е сключен писмен договор със смесена форма – ответникът се е задължил да изгради, продаде и осигури прехвърлянето на правото на собственост , а ищецът – да закупи и придобие правото на собственост върху имоти, самостоятелни обекти от високоетажна жилищна сграда с подземни гаражи, която ответникът изгражда в ПИ с идентификатор 68134.2820.2101, по инвестиционен проект, одобрен от СО, „Направление архитектура и градоустройство“ на 29.1.2020г. и разрешение за строеж № 31/19.2.2020г., на главния архитект на СО, в сила от 10.3.2020г, на два обекта – апартамент 3,9, и склад МС – 7, и съответните идеални части, при обща продажна цена 66890евро с ДДС – за апартамента – сумата от 65036 евро, а за склада – 1854 евро, като е уговорено прехвърлянето на имотите да се извърши в срок до 10 дни от датата, на която купувачът е уведомен, че сградата, в която се намират, е въведена в експлоатация, като е предвидена възможност купувачът да поиска прехвърлянето при достигане на етап „груб строеж“, при задължително условие да се получи цялата продажна цена преди сключване на окончателен договор. С чл.5 е предвидено задължение продавачът да извърши всички необходими действия за въвеждане в експлоатация на сградата в срок до 28 месеца от открИ.е на строителна площадка, удостоверено с протокол –образец 2. Продажната цена следва да се плати: авансово плащане от 40 % - 26756 евро, в деня на сключване на договора, междинно плащане 30 % от 20067 евро в срок до 5 дни от получаване на уведомление, че сградата има акт – образец 14, междинно плащане на 15 % - 10033,50 евро, в 5-дневен срок от получаване на уведомление, че сградата има акт – образец 15, и окончателно плащане на 15 % - 10033,50 евро в деня на сключване на окончателен договор и преди вписването му в СлВп, но не по – късно от 20 дни от получаване на уведомление, че сградата е редовно въведена в експлоатация. Представени са: платежно нареждане от 6.1.2021г., за заплащане в полза на ответника на сумата 52230,19 лева, с основание „за апартамент 3,9“, на 4.2.2022г. – сумата от 39248 лева, със същото основание, на 10.2.2023г.- думата 19623,82 лева. Ищецът е представил покана от ответника, с оглед променени цени на строителството, да заплати сумата от 33445 евро – увеличена цена на имота в срок до 18.8.2023г., при посочване, че при неплащане, ответникът ще счита договора за прекратен. Представен е и констативен акт обр. №15 за установяване годността за приемане на строежа от 31.1.2023г. и разрешение за ползване № 613/18.11.2024г., с което сградата се въвежда в експлоатация. Исковата молба, предмет на делото, е предявена на 24.8.2023г., като е разпоредено да бъде вписана на 28.12.2023г., като същата е била вписана на 10.1.2024г. От представените доказателства и хронология на дело се установява, че по вписана на 6.10.2023г. искова молба, с която Н. С. К. е предявил против „ВП Билд“ ЕООД и „Консулт енд Мениджмънт“ ЕООД иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 130, т. II, рег. № 3744, дело № 296/09.08.2023 г. на помощник-нотариус С.Д.Т. по заместване при нотариус М.П., рег. № 236 на НК, с район на действие РС-София, вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. № 55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37, по силата на който договор „ВП БИЛД“ ЕООД е учредил в полза на „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 3.9. с площ от 76.23 кв.м. в гр. София, район Връбница, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1.42 , съдът с влязло в сила на 9.12.2025г. решение е обявил за относително недействителен по отношение на ищеца К. договора за ипотека от 9.8.2023г. Третото лице – помагач на страната на ответника, представи препис на постановление за възлагане на имот от 16.1.2025г., вписано в СлВП на 19.3.2025г., с което по ИД № 20247860400260 имотът, собственост на ВП Билд ЕООД – апартамент 3,9, е възложен на третото лице при цена 158000лева без ДДС и 31600лева ДДС, като на постановлението е посочено, че същото е влязло в сила на 25.2.2025г. По доводите на ответника, че договорът е бил прекратен от ищеца с предявения иск – видно от представената искова молба, претенцията е заявена като евентуална, на заявения обусловен иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД. Липсва произнасяне със сила на пресъдено нещо по соченото т.д.№ 1575/2023г. по тази претенция,отделена от делото с определение на съда. Ето защо, липсва произнасяне със сила на пресъдено нещо между страните, че договорът е бил развален, включително в хода на настоящото дело. За ответното дружество не е възникнало правото да заяви „прекратяване „ на договора, с изявлението, получено от ищеца преди предявяване на иска. Ответното дружество основава претенцията си на твърдението за завишаване на цените на строителните материали. Възможността продажната цена да се измени не по взаимно съгласие на страните има своето основание в предвидения институт на „ стопанска необходимост“, който дава възможност при съществено изменение на икономическата конюнктура, изправната страна по договора, да предяви конститутивен иск с правно основание чл.307 ТЗ, с който да поиска от съда да измени съществено условие по договора, каквото е продажната цена на правото на собственост. Липсват каквито и да е твърдения, още по – малко са представени доказателства, ответното дружество да е предявило такъв иск против ищеца. Ето защо, едностранното изявление, че цената се изменя, поканата горницата да се плати в необосновано кратък срок, и изявлението, че в противен случай договорът ще бъде „прекратен“, следва да се приеме за опит на ответника да развали договора. Съгласно разпоредбата на чл.87 ЗЗД, право да развали договора има само изправната страна, след предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Към изпращане на изявлението за „прекратяване“ с опит да се измени цената / посочената дата на получаване на изявлението в исковата молба е 14.7.2023г./, ответникът е бил в забава в изпълнение на поетото с разпоредбата на чл.5,1 от договора задължение продавачът да извърши всички необходими действия за въвеждане в експлоатация на сградата в срок до 28 месеца от открИ.е на строителна площадка, удостоверено с протокол –образец 2 /на 7.5.2020г./. Ето защо, в негова полза не е възникнало правото да развали договора. Видно от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация, с разрешение за ползване № 613/18.11.2024г. , сградата се въвежда в експлоатация, поради което и от издаването му за прехвърлителя възниква задължението да уведоми приобретателя, за да започне да тече уговореният десетдневен срок, считано уведомяването на ищеца, че същото е издадено, за прехвърлянето на правото / чл.4,ал.1 от договора/, респективно – за доплащане на последната вноска по уговорената продажна цена. Ответникът не твърди и не доказва да е изпратил уведомление на посочения в договора адрес за кореспонденция или ел. адрес, което да е получено от ищеца, поради което и за ищеца не е настъпила изискуемостта на последната вноска, уговорена в чл.6,ал.4 от договора, която е в 20- дневен срок от получаване на уведомлението, че сградата е въведена в експлоатация, респективно – ищецът да е поставен в забава. Изискуемостта на задължението за съответната вноска от продажната цена настъпва след изтичането на съответния срок от момента, в който купувачът е уведомен за достигането на съответния етап на строителството и подписването на съответния акт – в случая, разрешение за ползване. Издаването актове в хода на строителството, какъвто е посоченият акт, е регламентирано в чл.170 ал.2 от ЗУТ и Наредба № 3 /31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Актовете, съставяни по време на строителството, видно от тяхната уредба, имат само установителен характер и не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Съгласно чл.170 ал.1 вр. ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по извършване на строежа като предаване, приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на закрИ.е, междинни заключителни актове за приемане и предаване на СМР и др. се документират от представители на страните по сключените договори. В случая, ищецът не се явява страна по договора за строителство, т.к. няма качеството възложител по смисъла на чл.160 от ЗУТ. Той се явява трето за строителния процес лице, имащо облигационни отношения с възложителя – ответника. Ето защо, продавачът-строител е поел задължението да го уведомява за достигането на съответните етапи на строителството и едва с уведомяването, а не с фактическото подписване на съответния акт, следва да се свързва настъпването на изискуемостта на задължението на ищеца за заплащане на съответната вноска. Като взе предвид гореизложеното, съдът приема от правна страна, че доколкото ищецът не е бил валидно /в съответствие с уговореното между страните/ уведомен за съставянето на разрешение за ползване от ответника, то падежът на задължението за плащане на последния транш от цената не е бил настъпил, респ. ищецът не е бил в забава за изпълнение на същото към момента, когато ответникът твърди да е развалил процесния договор. Следователно, за ответника изобщо не се е породило потестативното право на разваляне по чл.87 от ЗЗД, което предполага неизправност на насрещната страна. Относно възражението на третото лице – помагач, придобило на публична продан имота, предвид разпоредбата на Чл.496,ал.2 ГПК, чл.135 ЗЗД . Разпоредбата на чл.496,ал.2 ГПК гласи: От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. ПридобИ.ето на публична продан е деривативно – купувачът придобива имота, в случай, че длъжникът е негов собственик. Същевременно, с разпоредбата на чл.135 ЗЗД е дадена възможност на кредитор на длъжника, да поиска да се обяви за относително недействителна сделка, с която длъжникът го уврежда. Правото, което кредиторът упражнява, е преобразуващо, а искът – конститутивен, но облигационен – с уважаване на иска, кредиторът не придобива вещни права върху правото, в случай, че увреждащата го сделка е с недвижим имот, нито се формира сила на пресъдено нещо относно вземането му по отношение на длъжника. Съдебното решение, с което се прогласява относителната недействителност, няма осъдителен характер, не може да служи като основание ищецът да събере вземането си, заради което е кредитор. Съдебното решение по предявен отменителен иск няма сила на присъдено нещо относно вземането на кредитора, като последиците му ползват само този, който го е предявил, като за всички трети лица, извън страните в процеса, сделката, която се атакува по реда на чл.135 ЗЗД, е валидна и поражда правни последици. От посочените по – горе данни е видно, че по иска по чл.135 ЗЗД, предявен от настоящия ищец против ВП Билд ЕООД и „Консулт енд Мениджмънт“ ЕООД, исковата молба е вписана на 6.10.2023г., исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е вписана на 10.1.2024г., а постановлението, с което третото лице по възлагане придобива имота, е вписано на 19.3.2025г. Решението, постановено по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, с което се обявява за относително недействителен договора за ипотека, е влязло в сила на 9.12.2025г. – при вписана искова молба по иска по чл.135 ЗЗД, както и при вписана искова молба по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД. Видно от данните по т.д.№ 1575/2023г.- образуваното дело по иска по чл.135 ЗЗД, въпреки искането на ищеца К. за налагане на обезпечителна възбрана по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като обезпечителна мярка, искането е отхвърлено от съда. Разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК е ясна, точна и безпротиворечива. В нея изчерпателно е посочено, че само кредитор, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, следва да се счита за присъединен по право взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Разпоредбата е императивна и спрямо нея не може да се прилага разширително тълкуване, поради което и не може да се приеме, въпреки че публичната продан върху имота е проведена при вписана искова молба по чл.135 ЗЗД и по вписана искова молба по чл.19 ЗЗД, че ищецът е присъединен по право взискател в изпълнителното производство /той няма изпълнителен лист за вземането си/ , още по – малко, че двете вписани искови молби са противопоставими на купувача на публична продан – в негова полза не е наложена възбрана върху имота, нито ищецът К. има издаден изпълнителен лист за вземането си, обосноваващо качеството му „кредитор“ за целите на отменителния иск. Ето защо, следва да се приеме, че имотът – ап.3,9 е придобит от страна на третото лице, същият към приключване на устните състезания не е собственост на длъжника, поради което и за този обект, искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Следва да се приеме, че към датата на приключване на устните състезания ответникът не е собственик на процесния апартамент, като правото на собственост е напуснало патримониума му по силата на сделка, която е противопоставима на ищеца, което обстоятелство се зачита със съдебното решение, а не е въпрос по допустимостта на иска, тъй като за изследването му съдът дължеше горното обсъждане. По отношение на втория обект – склад МС – 7. Доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива те, съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС, следват главната вещ и по изключение могат да бъдат придобИ.и отделно от жилищните обекти в сграда в режим на етажна собственост чрез правни сделки или по давност единствено от лица, които притежават жилищни обекти в сградата / в този смисъл е утвърдената практика, например: решение №207/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Когато складовите обекти са самостоятелни или са принадлежност към дворното място, те могат да бъдат придобИ.и от трети лица, вкл. и от съсобственици на дворното място / така е прието в решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/. Предмет на самостоятелно придобИ.е може да бъде само такава част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект. Съгласно пар.5, т.39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в пар.1, т.1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава ІV от ЗС „Етажната собственост”. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността му като етаж, или част от етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно. Затова функционалното предназначение е основна кадастрална информация в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно чл. 27 ЗКИР. Другата характеристика е да е обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост – да е етаж, или част от етаж със самостоятелен вход за него. Заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър каквото е предназначението на имота и другите му характеристики съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила. По делото липсват каквито и да е данни, че складовото помещение склад МС – 7 е заснето с отделен идентификационен номер в КККР. Към исковата молба не е представена отделна схема на същото, нито същото има отделно вписване в издаденото удостоверение за данъчна оценка. Същевременно, в предварителния договор е посочено, че същото помещение се намира на кота – 2,80 метра, а апартамент 3,9 – на трети надпартерен етаж. Изложеното обуславя извод, че складовото помещение не съставлява отделен обект по смисъла на цитираните разпоредби, не съставлява отделна част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ и не отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект. Поради изложеното, искът се явява неоснователен, в цялост. По разноските: При този изход на спора, право на разноски би имал само ответникът, на основание чл.78,ал.3 ГПК, но същият не доказва разноски. С оглед изложеното, съдът