Решение № 2943 от 30.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4375/2025 г.

Производството е по реда на вр. чл. 463, ал.1 ГПК, вр. чл.278 ГПК и чл.462, ал.2 ГПК. Образувано е по жалба на „Инвер София Мотописта“ ЕООД, подадена на 03.02.2025г., срещу Разпределение, извършено по изп.д.№20208440401954 по описа на ЧСИ С.Я., peг.№844 на КЧСИ, обективирано в Протокол за разпределение от 31.01.2025г. Счита, че разпределението е извършено неправилно и в противоречие с материалния закон и с процесуалните правила. Поддържа се, че „Инвер София Мотописта“ ЕООД е изключен от разпределението, независимо, че е ищец по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с предмет обявяване на относителната недействителност на действия по разпореждане с имота, предмет на проведена публична продан, стойността на който именно е предмет на разпределението. Посочва се, че за обезпечаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, на основание чл. 390 от ГПК върху процесния имот е наложена обезпечителна възбрана в полза на „Инвер София Мотописта“ ЕООД, вписана на 03.04.2023 г., като исковата молба е вписана 22.06.2023г., а възбрана в полза на взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД, в полза на който е разпределена сума от стойността на имота, била вписана едва на 29.08.2024 г. Твърди, че неправилно са определени и привилегиите на удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД, като за всички вземания е приета привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Сочи се, че неправилно не са включени в разпределението и всички разноски, направени от „Инвер София Мотописта“ ЕООД, които били своевременно предявени за събиране. Моли съда да отмени обжалваното Разпределение и да бъде постановено извършване на разпределение в съответствие с чл.460 във вр. с чл.459, ал.1 от ГПК. По делото е подадена и втора жалба от „Инвер София Мотописта“ ЕООД на 17.03.2025г. срещу Разпределение, извършено по изп.д.№20208440401954 по описа на ЧСИ С.Я., обективирано в Протокол за разпределение от 13.03.2025г. Посочва се, че с разпределението от 13.03.2025г. е разпределена постъпила по делото сума в размер на 4235,28 лв., получена от наложен запор на пенсията на длъжника В.А. Л., като сума в размер на 3939,78лв. била разпределена в полза на взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че ЧСИ неправилно е приел, че извършените от взискателя разноски се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Сочи се и, че сумата от 3939,78лв. вече е разпределена на взискателя с разпределение от 31.01.2025г., поради което е на лице двойно разпределение на една и съща сума. В отговор взискателят „ОТП Лизинг“ ЕООД оспорва жалбите. По отношение на жалба срещу разпределение от 31.01.2025г. посочва, че към датата на извършеното разпределение не е на лице влязло в сила решение, с което да е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от „Инвер София Мотописта“ ЕООД срещу длъжника по изп.дело, поради което дружеството не можело да черпи права от възбраната, наложена по искане на „ДСК Лизинг“ ЕАД – сега „ОТП Лизинг“ ЕООД, и съответно не са на лице основания за разпределяне на част от получената сума от продажбата на имота в полза на жалбоподателя. По отношение на жалба срещу разпределение от 13.03.2025г. счита, че съдебния изпълнител правилно е погасил сторените разноски от взискателя „ОТП Лизинг" ЕООД за проведени изпълнителни действия по делото. Посочва, че „Инвер София Мотописта“ ЕООД е присъединен взискател, който не е заплащал такси за извършване на изпълнителни действия по делото и е неоснователно да претендира да му се разпределят разноски, преди да е удовлетворено вземането на първоначалния взискател. ЧСИ С.Я. излага мотиви, в които заявява становище за неоснователност на жалбите. Посочва, че към датата на извършване на разпределението единствено взискателят „ОТП Лизинг“ ЕООД може да се ползва от обявената относителна недействителност на договорите за дарение на недвижими имоти, посредством които длъжника се е разпоредила с имуществото си, поради което и само в негова полза е разпределена припадащата се сума от продажбата на имота. Излага подробни съображения за правилността на разпределенията. Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадените жалби и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното от фактическа и правна страна: Изпълнително дело №20208440401954 по описа на ЧСИ С.Я., peг. №844 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано на основание чл.426 от ГПК по молба на взискателя „ДСК Лизинг“ ЕАД /понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД /, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.07.2020г. на основание съдебно решение по гр.д. № 14240/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-23 с-в, за събиране на парично вземане от длъжника ЧСИ В.А. Л.. По молба с вх.№26290/24.04.2023г. въз основа на приложен изпълнителен лист, издаден на 29.04.2022 г. на основание съдебно решение по гр.д. №8070/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-14 с-в и на основание чл. 456 от ГПК, с разпореждане от 26.04.2023г., в изпълнителното производство е присъединен взискателят „Инвер София Мотописта“ ЕООД за събиране на свое парично вземане от В.А. Л.. По изп.дело са приети без оспорване две разпределения на постъпили суми от наложен запор върху пенсията на длъжника – от 07.09.2023г. и 13.02.2024г., като са разпределени суми за разноски в полза на двамата взискатели. С молба от 20.08.2024г. „ДСК Лизинг“ ЕАД е представил влязло в сила на 10.06.2024 г. Решение № 260838/09.03.2022 г., постановено по гр. дело № 992/2021 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, 19 състав, ведно с Решение № 499/ 19.04.2023г., постановено по възз. гр. дело № 2740/2022 г., по описа на Софийски апелативен съд, 10 състав, вписани на 23.08.2024г., с което на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, са били обявени за недействителни по отношение на „ДСК Лизинг“ ЕАД разпоредителни сделки с два имота, извършени от длъжника В. Л.. С постановление от 27.08.2024 г. по изпълнително дело №20208440401954 върху имотите е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията - гр. София на 29.08.2024 г. В следствие на публичната продан на Ателие 1Б, находящо се на адрес: гр.София, ул.“••••••••, по изп. дело е постъпила сума в размер на 309999лв. Видно от разпределение от 31.01.2025г. след приспадане от продажната цена на съответните 2/6 ид.ч. от имота, собственост на А.П.Л., който не е длъжник в изп.производство, на същия е определена за превод сума в размер на 103 333лв., поради което е прието, че постъпилата сума за разпределение между взискателите възлиза на 206 666лв. Поради това, че сумата е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели е направено следното разпределение: I.Разноски на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД – признати обикновени и държавни такси по ТТР към ЗЧСИ според способа на изпълнение както следва: 1.на взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД 167,50лв. такси по ТТР към ЗЧСИ във връзка с продадения имот; 2.за ЧСИ С.Я. 152лв. обикновени и държавни такс във връзка с продадения имот; 3.за взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД 5068,80лв. авансово заплатена пропорционална такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на опис на недвижимия имот, както и 250лв. разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, представляващи хонорар на вещото лице за изготвяне на оценка на продавания имот; II.На основание чл.136, ал.1, т.1, пр.3 от ЗЗД за вземания на взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД: 1.36лв. – разноски в изп.производство; 2.36935,09лв. – присъдени разноски с изпълнителен лист, издаден на 23.07.2020г. на основание съдебно решение по гр.д. № 14240/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-23 с-в; 3.164056,61лв. – законна лихва, обективирана в изпълнителен лист, издаден на 23.07.2020г. на основание съдебно решение по гр.д. № 14240/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-23 с-в. С разпределение от 13.03.2025г. е разпределена сума в размер на 4235,28лв., получена от наложен запор върху пенсията на длъжника, както следва: I.Разноски по чл.79, ал.2 от ГПК вр. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД – признати обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ според способа на изпълнение както следва: 1.на ЧСИ 73,50лв. сторени разноски по т.4 ТТР към ЗЧСИ за 3 бр. призовки за предявяване на разпределение по електронна поща, по т.13 – изготвяне и предявяване на разпределение, т.31 – банков комисион за превод към взискателя; II. Разноски без предпочтително удовлетворяване 1.На ЧСИ 222лв. сторени разноски не във връзка с горепосочените изп.способи; 2.на взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД 408лв. сторени разноски в изп.производство, представляващи такси по т.4 – съобщение до взискателя за такси, по т.5 съобщения ПП, т.31 хонорар вещо лице; 3.на взискателя „ОТП Лизинг“ ЕООД 3531,78лв. сторени разноски в изп.производство, представляващи заплатена пропорционална такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ. От изп.дело е видно, че от „Инвер София Мотописта“ ЕООД на 20.04.2023г. също е подадена искова молба с предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу В. Л., вписана на 22.06.2023г. От Обезпечителна заповед от 31.03.2023г., издадена на основание Определение №3800/23.03.2023г. по гр.д.№3512/2023г. по описа на СГС е видно, че на основание чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 ГПК, предявим от „Инвер София Мотописта“ ЕООД срещу В. Л., чрез налагане на възбрана по отношение на три недвижими имота, единя от които именно Ателие 1Б, находящо се на адрес: гр.София, ул.“••••••••. С Решение №496/25.01.2024г. по гр.д.№4675/2023г. по описа на СГС, влязло в сила на 22.04.2025г. е уважен иска по чл.135 ЗЗД на „Инвер София Мотописта“ ЕООД, като дарението на Ателие 1Б, находящо се на адрес: гр.София, ул.“•••••••• е обявено за относително недействително спрямо дружеството. Жалбите на „Инвер София Мотописта“ ЕООД са подадени в срока по чл.462, ал.2 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Съгласно чл.460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – вземанията за разноски по обезпечението и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Към момента на извършване на разпределение от 31.01.2025г. единствения кредитор, който се ползва от правото на удовлетворяване от стойността на продадения недвижим имот Ателие 1Б, находящо се на адрес: гр.София, ул.“•••••••• е този, който провел защита по иск с правно основание чл.135 ЗЗД и по отношение на него 4/6 ид.ч. от имота се приемат за собственост на длъжника. За всички останали кредитори, които се явяват трети лица, договора за дарение, с който длъжника се е разпоредила с имота, е произвел вещно транслативното си действие. Право да се удовлетвори от стойността н недвижимия имот има единствено взискателя спрямо който този имот се счита част от патримониума на длъжника. Постъпилата по изп.дело сума от продажбата на имота не представлява общо постъпление на суми по изп.дело, продажбата е осъществена единствено поради това, че стойността на имота е върната в собственост на длъжника и доколкото този ефект е относителен и ползва само провелия защитата по чл.136 ЗЗД, само този взискател може да се удовлетвори от събраната сума. Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен и съдебното решение има действие само за напред, поради което единствения взискател, който може да се ползва от относителната недействителност на договора за дарение на недвижимия имот е „ОТП Лизинг“ ЕООД. Към датата на извършване на разпределението от 31.01.2025г. „Инвер София Мотописта“ ЕООД е обезпечил по реда на чл.390 ГПК подадения иск с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на договора за дарение на същия имот, чрез възбрана на имота. Съгласно чл.459, ал.1 ГПК Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. Обстоятелството, че нормата предвижда заделената сума да бъде предадена след представяне на изпълнителен лист, сочи че разпоредбата касае наложено обезпечение по осъдителни искове, целта на което е да запази целостта на имуществото на длъжника, с цел удовлетворяване на вземането. В случая „Инвер София Мотописта“ ЕООД е наложило обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот по отношение на имот, предмет на иск с правно основание чл.135 ГПК, при който след постановяване на крайния съдебен акт не се получава изпълнителен лист за реализиране на вземане, предмет на иска. Съгласно чл.112, б.з и чл.114 ЗС исковата молба по иск за обявяване на относителната недействителност на договор с вещно транслативен ефект подлежи на вписване, като има защитно действие - придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Видно от мотивите на т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 - 453 ГПК - извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната. Идентичен е и правният ефект от вписването на искова молба, имащо оповестително - защитна функция да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот и да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат противопоставени на ищеца (чл. 114 ЗС; чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД). Предвид идентичния правен ефект на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот, когато исковата молба е вписана не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна мярка. Ефектът на непротивопоставимост на правата на ищеца е постигнат с вписването на исковата молба - всяко извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването е недействително. Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. Следователно целта на обезпечаването на исковете, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие е да бъде изместен напред във времето ефекта на вписването, т.е. да се получи по-рано защитата, предвидена в чл.114, б.б ЗС. Обезпечаването по реда на чл.390 ГПК на иск с правно осн. чл.135 ЗЗД води до това, че права, придобити от трети лица по отношение на имота, не са противопоставими на ищеца, но не осигурява защитата по чл.459, ал.1 ГПК, поради това, че ищеца има право да се удовлетвори от стойността на имота едва след постановяването на крайния съдебен акт. В случая ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, който е взискател по изп.дело за вземане, предмет на осъдителен иск, може да осигури възможност да удовлетвори вземането си по изпълнителния лист от стойността на недвижимия имот, ако е поискал като обезпечение на иска по чл.135 ЗЗД да бъде спряно изпълнението до влизане в сила на решението по иска. Такова искане с правно основание чл.389 ГПК от „Инвер София Мотописта“ ЕООД не е направено и не са на лице основания за дружеството да бъде заделена сума от реализираната продажба на имота, поради което разпределението от 31.01.2025г. не подлежи на отмяна. От разпределение от 13.03.2025г. се установява, че е разпределена сума, получена от наложен запор върху пенсията на длъжника, но въпреки това в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД са разпределени суми за разноски по извършване на друг изпълнителен способ – публична продан на недвижим имот. Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени. Въпреки, че разноските, свързани с публичното изпълнение върху втория имот, предмет на иска по чл.135 ГПК, подаден от „ДСК Лизинг“ ЕАД, се ползват с предпочтително удовлетворяване от стойността на имота, с атакуваното разпределение същите са разпределени в полза на направилия ги взискател от сумата, реализирана чрез съвсем различен способ. Разпределението в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено. Видно от приетата по делото ССчЕ, в задача 5.2. е посочено, че сумата, подлежаща на разпределение след приспадане на такси в полза на ЧСИ е в размер на 4161,78 лв., които следва да се разпределят по следния начин: 1956,04лв. за „ОТП Лизинг“ ЕООД, представляваща законна лихва върху сумата 397354лв. и 2205,75лв. в полза на „Инвер София Мотописта“ ЕООД, представляваща разноски по изпълнителен лист. Доколкото се разпределя сума, постъпила от изпълнително действие, ползващо и двамата взискатели и не са на лице вземания, които се ползват с предпочтително удовлетворяване, разпределението от 13.03.2025г. следва да се отмени и да се постанови извършването му съгласно направеното такова от вещото лице. При този изход на спора право на разноски имат както жалбоподателя, така и ответника по жалби. Доколкото се уважава само една от подадените от „Инвер София Мотописта“ ЕООД две жалби, в полза на жалбоподателя следва да се присъди половината от претендираните разноски за заплатени държавни такси по жалби и депозит за съдебно-счетоводна експертиза или разноски в общ размер 325лв., които да се присъдят като 166,17 евро. Не следва да се присъждат разноски за заплатени такси за преписи по изпълнителното дело и такси за връчване на преписи от жалбата, които следва да се съберат като разноски по действието подаване на жалби срещу разпределения, по самото изп.дело. В полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД следва да бъде присъдени половината от претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а именно 540лв., платими в евро в размер на 276,10 евро. Водим от гореизложеното, съдът