Решение № 239 от 8.7.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 317/2025 г.

С решение № 27/25.03.25 г., постановено по т.д. № 136/24 г. на ОС Пазарджик, е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от А. Б. И. ЕГН •••••••••• срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407 за заплащане на обезщетение от 30000 лв. / 15338,76 евро за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от влошено здравословно състояние (ексцес) в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2019 г., причинено виновно от застрахован при ответника водач на т. а. Ландроувър Дифендър, рег. № *, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. А. Б. И. е осъден да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД разноски в размер на 1 532 лв., от които: 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ и 1 432 лева - депозити за СМЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Въззивна жалба против горното решение е подадена от А. Б. И., като се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят не е съгласен с извода за липса на причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и получените травми при процесното ПТП, направен въз основа прието заключение на СМЕ, като се позовава на издадените му ЕР на ТЕЛК от 13.04.23 г. и 24.02.25 г. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде уважен като основателен, в пълния му претендиран размер, с произтичащите от това последици за разноските. Претендират се разноски за втора инстанция, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Въззиваемата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция. Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното: С влязло в сила съдебно решение № 129/12.12.22 г., постановено по т. д. № 157/2021 г. на ОС - Пазарджик, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъдено да заплати на А. Б. И. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 06.08.2019 г. поради виновно и противоправно поведение на застрахован при ответника водач на т. а. Ландроувър Дифендър, рег. № *. Прието е, че от страна на пострадалия ищец е налице съпричиняване в размер на 20 % /поради непоставен обезопасителен колан/. Прието е, че: В резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания: контузия на главата в лявата слепоочна и лицева област, мозъчно сътресение. Предвид леката степен на ЧМТ и при липса на придружаващи заболявания последиците следвало да отшумят напълно за период от 3 седмици, но в резултат на травмата при ищеца се проявили посттравматична церебрастения и постравматичен отоневрологичен синдром с нарушени вестибуло-очедвигателен, постурален и локомоторен рефлекси – вестибуларен дефицит. Посттравматичната церебрастения е била тежка и затова възстановителният й период продължил по-дълго – около 6 месеца. Проведено е успешно медикаментозно лечение на вестибуларния дефицит. Към момента са установени отклонения от нормалния му статус – цервикална спондилоза и цервикална радикулопатия на гръбначния стълб, хоризонтален нистагъм при поглед встрани, които обаче не могат категорично да бъдат свързани с процесния инцидент, като за изясняване на тяхната етиология, характер и клинична форма са необходими хоспитализация и целенасочени високоспециализирани изследвания поради спецификата на случая. Ищецът е имал и оплаквания с тревожно –афективноастенен характер с депресивна оцветка, еднократно регистрирани суицидни мисли, във връзка с което му е било предписано медикаментозно лечение, без данни доколко действително е било проведено такова, като депресивният период не е бил преодолян и е продължавал и към момента. Не е установено ищецът да страда от епилепсия и сомнамбулизъм. Във връзка с така установеното, е прието, че И. е търпял не толкова силни като интензитет, но продължителен физически дискомфорт, което обстоятелство е ангажирало и грижата на неговите близки. Страданието му е дало отражение върху психичното му здраве, обусловило е промяна на навиците и обичайното му живеене, което във взаимодействие с личностови особености е и вероятната причина за афективните изменения. При така установените обстоятелства е прието, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е 30 000 лв., който следва да се редуцира с приетия 20 % процент съпричиняване, или до размер на 24 000 лв. След приспадане на10 000 лв. - доброволно платената сума от застрахователя, е присъдена сума от 14 000 лв. Съдебното дирене по горното дело е приключило към дата 31.10.2022 г. Няма спор, че процесното ПТП е признато за трудова злополука по реда на чл. 66, ал.1 от КСО – декларирана от осигурителя „Асарел Медет“ с вх. І 6101-12-47/13.08.2019 г., призната с разпореждане № 48/5.9.19 г. на НОИ ТП Пазарджик /конкретни данни, посочени в ЕР № 99274 от 26.01.26 г. /л. 117 от настоящето дело/. Твърденията в исковата молба са, че след приключване на съдебното дирене по горното дело, е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, във връзка с което са му извършени последващи медицински изследвания, като ищецът се позовава на Експертно решение на ТЕЛК от 13.04.2023 г. на състав към МБАЛ - Пазарджик АД, с което му е била определена 68 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „последици от вътречерепна травма“ , според мотивите на което същият бил получил усложнения в здравословното си състояние (ексцес), като: остатъчен посттравматичен церебрастенен синдром, остатъчен енцефалопатен синдром (енцефалопатия), вторична епилепсия, артериална хипертония III степен, шийна радикулопатия рецидивиращо депресивно разстройство. Множеството усложнения имали траен и персистиращ характер, поради което ищецът продължавал да изпитва интензивни негативни преживявания, свързани с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение; това се отразявало крайно негативно върху качеството му на живот, вкл. отношенията с неговите близки, работоспособност, жизненост, ментална кондиция и когнитивни функции; настъпилата инвалидизация го лишила от възможност за водене на пълноценен и щастлив семеен живот с успехи в личен и професионален план, какъвто имал преди настъпването на ПТП. Предявената претенция е за сумата от 30 000 лв. като обезщетение за болките и страданията, преживявани във връзка с настъпилия ексцес. В обжалваното решение е прието, че действително по делото е доказано влошено здравословно състояние на ищеца, но не е доказано същото да се намира в причинна връзка с увреждането от процесния инцидент, напротив постоянният световъртеж, нестабилността в походката, слабостта в левите крайници, неясното виждане, когнитивният дефицит не са с травматичен произход, а се дължат на влошеното здравословно състояние, което е болестно, в частност обусловено от анатомичните особености на вертебробазиларната система (ВБС) и предната мозъчна артерия при ищеца. Поради липса на кумулативно предвидена предпоставка - липса на причинна връзка между деянието и влошаването на здравословното състояние искът отхвърлен изцяло като неоснователен. Горните изводи са изключително база прието заключение на КСМЕ, в което е направен категоричен извод за липса на такава причинно – следствено връзка, като заключението е изготвено на база многобройната представена по делото медицинска документация, събраните свидетелски показания и осъществен личен преглед от вещите лица. В хода на въззивното производство е допусната повторна КСМЕ с участието на съдебен лекар, офталмолог и отоневролог, по въпросите, по които е работила и първоначалната такава, като приетото заключение изцяло потвърждава изводите на първоначалната експертиза. Според заключенията при ПТП ищецът е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, като липсват данни както при приемането му в болничното заведение след ПТП, така и при изписването му за развитие на мозъчен оток, травматични увреждания на черепни кости и мозъчния паренхим и кръвни колекции, при което е направен извод, че дори да са били налице промени в съзнанието, то те са лекостепенни - зашеметяване и/или объркване. След мозъчно сътресение може да е налице церебрастенна симптоматика, протичаща с астения, лесна уморяемост, вегетативна лабилност, нарушение в концентрацията, с продължителност не повече от няколко месеца. Резултатите от магнитнорезонансна томография (МРТ) от септември 2019 г. категорично изключва ищецът да е получил по-тежка степен на черепно-мозъчна травма поради липса на хемосидерин разпадни продукти, т. е. не са визуализирани патологични натрупвания на хемоглобин разпадни продукти, каквито следва да бъдат открити при магнитния резонанс при контузия на мозъка. От това е направен извод, че оплакванията на ищеца не са свързани с преживяното мозъчно сътресение, а са болестно обусловени, със съдова генеза, обусловени от особености на мозъчното кръвообращение във вертебробазиларната система (ВБС) с компресия на сегменти от ЧМН и мозъчния ствол, обективирани с МРТ ангиография. Клиничните изяви, които персистират и до момента не са свързани с преживяното мозъчно сътресение. Те са изява на мозъчно-съдова болест във връзка с особеностите на мозъчното кръвообращение при ищеца с данни за непълно отвеждане на лява очна ябълка наляво, неясно виждане, с двойно виждане в крайно положение, световъртеж, координационни нарушения, слабост в левите крайници. При ищеца се наблюдават анатомични особености, изразяващи се в долихо-ектазия на ВБС с колена на вертебралните артерии наляво и васкуларна компресия върху интрацистерналните сегменти на черепномозъчните нерви вляво и от лява вертебрална артерия върху мозъчния ствол, както и намален лумен на А1 сегмента на лява ПМА, кореспондиращи с МРТ находка за микроваскуларна енцефалопатия - точковидни огнищни лезии със съдова генеза до окципиталните рога на латералните вентрикули и фронтално. Находката кореспондира с клинични данни за нарушено мозъчно кръвообращение в басейна на вертебралната система и предната мозъчна артерия. В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице обяснява, че това е анатомичен вариант, който е патологичен; вертебралната артерия при ищеца е по-дълга и по- широка, нагъната и упражнява компресия върху мозъчния ствол, което е предпоставка за тромбоцитно развитие. Поради това експертите правят извод, че протрахираното (продължително) протичане на световъртежа, вкл. и към настоящия момент, с нестабилност в походката, слабост в левите крайници, неясно виждане, когнитивния дефицит с последваща депресивна симптоматика не са с травматичен произход, а са обусловени от анатомичните особености на ВБС и предната мозъчна артерия при ищеца. По отношение диагнозата епилепсия вещите лица сочат, че е поставена по анамнестични данни за четирикратни нощни изпускания на тазови резорвоари, косвени данни за голям ТКП и повтарящи се състояние на сомнамбулизъм, за които не е търсена медицинска помощ, няма наблюдение от медицински персонал; същевременно с направените ЕЕГ, направени през годините не са отчетени маркери за епилептична готовност, а само физузни неспецифични промени; отказана е диспансеризация, няма доказателства за прием на антиепилептични медикаменти; няма доказани епилептични пристъпи. Без данни за пароксизмална готовност е и допълнителното приложено ЕЕГ. По отношение шийна радикулопатия се сочи, че в ЕР на ТЕЛК не се обсъжда травматичен произход на диагнозата; касае е се за дегенеративни увреждания на шиен отдел на гръбначния стълб – цервикална спондилоза и остеохондроза; заболяването е с неопределена давност с хронично рецидивиращо протичане и обостряне при простуда, принудителна работна поза, неудобна поза по време на спане. Обяснено е, че цервикалната спондилоза е дегенеративно заболяване на гръбначия стълб, с напредването на възрастта настъпва дехидратация на междупрешленните дискове, което води до намаляване на тяхната височина и настъпване на вторични промени – остеофити за задната повърхност на прешленните тела, хипертрофия на връзките, укрепващи структурата на гръбнака – всичко това може да доведе до засягане на околните нервни структури /излизащи от гръбначния мозък нервни коренчета или самия гръбначен мозък/ с клинчни прояви на болки във врата и раменете, слабост в ръцете с отслабване на мускулатурата. Диагнозата рецидивиращо депресивно разстройство е лекувана само амбулаторно,не налага стационарно лечение, не се обсъжда да е свързана с преживяната травма, а с възможни други неблагоприятни житейски ситуации. Артериалната хипертония е заболяване от общ характер, обща давност от 2012 г., т. е. значително преди инцидента, с данни за хоспитализация в периода 02.07 - 06.07.2012 г., свързана с изострена хронична сърдечна недостатъчност. От осъществения личен преглед от отоневролог от 8.5.26 г. е установен неврологичен дефицит, какъвто има и при предходни консултации с невролог, като в заключението се сочи, че се касае за трайно състояние, не се очаква възстановяване с оглед ЯМР находка за съдово нервен конфликт със съдова компресия върху мозъчния ствол и при наличие на рискови фактори – артериална хипертония с кризисно протичане, нарушение на сърдечния ритъм и други неуточнени при амбулаторни условия. Сочи се, че отоневрологичният синдром е комплекс от симптоми: световъртеж, замайване, шум в ушите, нарушено равновесие, гадене, повръщане и други. При ищеца е констатиран вестибуларен дефицит, като заключението са описани подробно конкретните констатации от прегледа на вещото лице. Сочи се, че при откланяне на вниманието пациентът отвежда напълно очните ябълки наляво, не се позитиварт патологични рефлекси, както се очаква при централна увреда на левите крайници, от което вещото лице прави извод, че пациентът засилва оплакванията си или отклоненията в статуса са в резултат на психоемоционално състояние. Мотивиран е извод, че в бъдеще са възможни усложнения, свързани с МРТ находка за анатомичната особеност на ВБС с постепенно задълбочаване на неврологичния дефицит и/или възникване на остри мозъчно-съдови инцидентни с тромбоемболична патегенеза. Извършен е и личен преглед от в.л. – офталмолог, при който не са установени данни за нарушение в зрението /ВОД=0.9, ВОС = 0.8/0.9/, няма двойно виждане, няма данни за нистагъм По отношение обсъждането на травмите и оплакванията на ищеца, спрямо това направено по предходното дело № 157/21 г. на ОС Пзарджик, се сочи, че разликата се състои в обсъждането на динамиката на патофизиологичните механизми и наличната МР находка за съдово –нервен конфликт, който се диагностицира при съдова програма от ЯМР и няма нищо общо с процесната травма, а е обусловен от особеностите на мозъчното кръвообращение във вертебробазиларната система при ищеца: вертебробазиларна ектазия и васкуларна компресия върху мозъчния ствол с клинични изяви от: централен отоневрологичен синдром с пристъпен световъртеж, гадене, неустойчивост в походката при прав стоеж и движение, очедвигателна симптоматика с непълно отвеждане на лява очна ябълка, при поглед наляво двойни образи, слабост в левите крайници; Направен е категоричен извод, че влошеното зравословно състояние на ищеца е болестно обусловено и не е последица от преживяното мозъчно сътресение. В хода на първоинстанционното производство е представено ЕР на ТЕЛК 90666/24.02.25 г., с което на ищеца е призната 30 % нетрудоспособност вследствие на трудовата злополука. Това решение е отменено в частта му относно оценката за нетрудоспособност вследствие на трудова злополука с решение № 90274/26.01.26 г. на НЕЛК, с което се определя 56 % нетрудоспособност вследствие на трудова злополука , в това число 20 % от сбора на оценките на придружаващите заболявания, с дата на инвалидизация - 07.04.23 г. , като е призната причинна връзка между трудовата злополука – състояние след вътречерепна травма и влошеното здравословно състояние на ищеца. И двете решения са издадени след датата на приключване на устните състезания по т.д. № 157/2021 г. на ОС – Пазарджик. След тази дата е и признатата начална дата нетрудоспособност вследствие на ПТП, признато за трудовата злополука – 7.4.23 г. Т.е. налице са две противоположни медицински становища, едното обективирано в приетите експертизи пред първата и втората инстанция, второто – в посочените ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, които са индивидуални административни актове, определящи процент нетрудоспособност. Основателни са доводите на жалбоподателя, че от друга страна, тези решения имат и характер на официални свидетелстващи документи относно удостоверените в тях медицински факти, вкл. причинната връзка между трудовата злополука и получените увреждания, така и настъпилите усложнения от тези увреждания – чл. 72 и чл. 74 от Наредбата за медицинската експертиза изрично предвиждат компетентност на ТЕЛК/НЕЛК да се произнасят по въпроса за причинната връзка между трудовата злополука и получените увреждания, съответно настъпилите последствия от уврежданията и усложнения /ексцес/. Тази материална доказателствена сила следва да бъде зачетена и в настоящето производство, тъй като именно процесното ПТП е признато за трудова злополука /което обстоятелство е безспорно по делото/. Вярно е, че ответното по делото застрахователно дружество не е било страна в административното производство по издаване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК, но в тази връзка следва да се посочи, че същото не е оспорило нито ЕР на ТЕЛК 90666/24.02.25 г;, представено в о.з на 11.03.25 г. пред първата инстанция, нито решението на НЕЛК, прието като доказателство в хода на въззивното производство. Инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на посочените решения като административни актове, вкл. и относно удостоверената с тях причинна връзка между ПТП като трудова злополука и получените увреждания и влошеното здравословно състояние на пострадалия към момента на издаването им, може да бъде упражнен от гражданския съд при условията на чл. 17 от ГПК, при наличие на оспорване от страна на застрахователя, каквото в случая не е осъществено. Освен това, експертизите по настоящото делото влизат в противоречие с влязлото в сила съдебно решение 129/12.12.22 г., постановено по т. д. № 157/2021 г. на ОС – Пазарджик, с което е прието, че като пряк и непосредствен резултат от ПТП и полученото мозъчно сътресение при ищеца са се проявили посттравматична церебрастения и постравматичен отоневрологичен синдром с нарушени вестибуло-очедвигателен, постурален и локомоторен рефлекси – вестибуларен дефицит, като посттравматичната церебрастения е била тежка и затова възстановителният й период продължил по-дълго – около 6 месеца. За да обосноват извод, че оплакванията на ищеца не се дължат на преживяното мозъчно сътресение, а на особености в на мозъчното кръвообращение във вертебробазиларната система (ВБС), вещите лица основно се позовават на резултатите от проведено изследване – ЯМР от м. септември 2019 г., т.е. направено около месец след процесното ПТП, което датира от 6.8.19 г., от които черпят доводи, че мозъчното сътресение е било леко и не е налице по-тежка форма на ЧМТ. Това обаче влиза в пряко противоречие с мотивите на постановеното съдебно решение по т. д. № 157/2021 г. на ОС – Пазарджик за това, че при ищеца е получена тежка посттравматична церебрастения и постравматичен отоневрологичен синдром с много по-дълъг възстановителен период. Наличието на пряка причинна връзка между ПТП и посочените увреждания не може да се преразглежда с настоящето решение, като този въпрос е решен със сила на пресъдено нещо между страните. Ето защо съдебният състав на ПАС приема, че по въпроса за наличието на причинна връзка между влошеното здраве на ищеца и получените увреждания от ПТП не може да се кредитират заключенията на експертизите, приети по делото, а следва да се зачете материалната доказателствена сила на ЕР на ТЕЛК и последващото ЕР на НЕЛК, което изменя първото само по отношение определения процент неработоспособност вследствие на злополуката. Влошаването на здравословното състояние категорично е налице и същото е признато в мотивите на първоинстанционния съд, като по същество не се оспорва и в отговора на въззивната жалба, подаден от застрахователя. При това положение искът е доказан по своето основание. По делото са събрани гласни доказателства: Свид. Р. И.а, съпруга на ищеца, разпитана в с.з. на 13.01.25 г., заявява, че през последните две години се установило, че не може да се върне на работа и да продължи нормалната си трудова дейност, трябвало е да се трудоустрои и да премине към по-ниско платена работа; имал болки в главата, врата, гръбначния стълб, в кръста, започнал да пада без причина, да изпуска предмети, да губи зрение, вестибуларният му апарат не работел добре; започнал да вижда живота си безсмислен, тъй като не можел да помага в семейството, нито финансово; понякога губел реч, трябвало да обяснява с ръце; започнал да се напикава, не можел да прецени, че му се ходи до тоалетна, нямал чувствителност; поради болките непрекъснато пиел обезболяващи; не можел да спи, изпитвал страх от затворени помещения; преди с лекарствата тези симптоми се потушавали, но през последните години лекарствата не помагали много; нямал правилна преценка за времето, за различните ситуации, не можел да прецени как да се облече; започнал да забравя – напр. какво трябва да купи, като го прати в магазина. Свид. И. И. , брат на ищеца, също заявява, че през последните две години здравето му се е влошило, предишните симптоми прогресирали, все повече бил отвян, забравял мисълта си, забравял неща от няколко дни; влошавала се координацията на движенията му в пространството; бил подписнат, изпитвал страх от затворени помещения, имал проблеми със съня, с шофирането. Тези свидетелски показания следва да се кредитират, макар и дадени от лица в близки семейни и родствени отношения с ищеца. Показанията са конкретни, убедителни и кореспондират с останалия доказателствен материал относно влошеното здравословно състояние на ищеца, което е станало и причина за определяне сравнително висок общ процент на трайна нетрудоспособност 70 % - от общо заболяване 38 %, от трудова злополука 56 % /според решението на НЕЛК/. При така събраните доказателства въззивният състав на ПАС намира, че след датата на приключване на устните състезания по т.д. № 157/21 г. на ОС Пазарджик - 31.10.22 г. е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, вследствие на което същият е претърпял и продължава да търпи болки и страдания, за които не е присъдено обезщетение по цитираното дело. Симптомите от посттравматичната церебрастения и постравматичния отоневрологичен синдром не само не са възстановени, а са се задълбочили, като са станали причина за определяне посочения процент трайна нетрудоспособност вследствие на трудова злополука /ПТП. Същевременно не може да се приеме, че всички посочени от свидетелите страдания се дължат единствено на посттравматичната церебрастения и постравматичния отоневрологичен синдром, тъй като при ищеца са налице и редица други заболявания, за които не е установена пряка причинна връзка с процесното ПТП – такива са посочените в исковата молба шийна радикулопатия и артериална хипертония, за които не се обсъжда травматичен произход и в решенията на ТЕЛК/НЕЛК, като вещите лица по делото са обяснили, че първото заболяване е дегенеративно увреждане с неопределена давност и хронично рецидивиращо протичане, а по отношение на второто, че е заболяване от общ характер, обща давност значително преди инцидента, от 2012 г., откогато датират и данни за хоспитализация поради изострена хронична сърдечна недостатъчност. Не е установено и твърдението в исковата молба за „вторична епилепсия“, което да представлява ексцес спрямо вече обезщетените болки и страдания. Налице е влошено емоционално състояние на пострадалия, като диагнозата рецидивиращо депресивно разстройство се свързва не само с преживяната травма при ПТП, но и с общия комплекс заболявания, които има при ищеца. При съобразяване на всички посочени обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд приема, че справедливият размер на дължимото обезщетение за доказания екцес следва да се определи на 12 500 лв., който следва да бъде намален с определения процент съпричиняване /ползващ се със сила на пресъдено нещо/ - 20 %, или искът се явява доказан и основателен до размер на 10 000 лв. Мотивиран от горното съставът на ПАС приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която се отхвърля предявения иск до размер на 10 000 лв., като вместо това се присъди обезщетение за неимуществени вреди от ексцес до размер от 10000 лв. / 5112,92 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.08.24 г. до окончателното плащане. Решението следва да бъде потвърдено в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 10000 лв. / 5112,92 евро до 30000 лв. / 15338,76 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.08.24 г. до окончателното плащане Съразмерно с уважената част от исковата претенция с настоящето решение в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 877,34 лв. / 448,58 евро, както и разноски за въззивна инстанция в размер на 1118.23 евро. В полза на процесуалния представител на ищеца, сега жалбоподател следва да се присъдят възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1560 лв. / 797,62 евро /с включен ДДС/ за всяка от инстанциите – първа и втора. Съобразно отхвърлената част на въззивната жалба в полза на застрахователното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Мотивиран от горното ПАС