Решение № 7963 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1327/2026 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Образувано е по жалба на И. А. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Баните, [улица], подадена чрез адв. Е. М. В., АК - Смолян, със служебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е потвърден Акт за установяване на задължения по декларация № 263-1/03.02.2026 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, за установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. С оспорения акт на жалбоподателя са установени задължения за два недвижими имота, а именно: Магазин № 5, находящ се в [населено място], район „Южен“, [улица], вх. „В“, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], както и апартамент Д-20, находящ се в [населено място], район „Южен“, [улица], вх. „Д“, ет. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградите и правото на строеж. С АУЗД са определени задължения по партида № 6609Н529077 за такса битови отпадъци за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2025 г. в размер на 728,38 евро, от които главница 636,46 евро и лихва 91,92 евро. По партида № 6609Н652303 са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 5,55 евро, от които главница 5,39 евро и лихва 0,16 евро, както и задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 8,02 евро, от които главница 7,79 евро и лихва 0,23 евро. Макар жалбата да е насочена срещу Решение № 23/16.04.2026 г. в неговата цялост, с което е потвърден АУЗД № 263-1/03.02.2026 г. относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за двата недвижими имота, изложените в нея фактически и правни доводи са насочени единствено срещу определените задължения за Магазин № 5, находящ се в [населено място], [улица], като не са развити конкретни оплаквания относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за апартамент Д-20. В жалбата се заявява, че се обжалва изцяло Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е потвърден АУЗД № 263-1/03.02.2026 г. Въпреки формулираното искане за цялостна отмяна на решението и потвърдения с него акт, изложените в жалбата съображения по същество са насочени основно срещу установените задължения за такса битови отпадъци по отношение на Магазин № 5, находящ се в [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 1. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение и потвърденият с него АУЗД са неправилни и незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при липса на правни и фактически основания за определяне на процесните задължения. Твърди се, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ при потвърждаване на АУЗД и при определяне на задълженията за такса битови отпадъци. В жалбата се излагат подробни доводи, че за Магазин № 5 не е възникнало задължение за заплащане на такса битови отпадъци, тъй като имотът не е въведен в експлоатация, не се ползва и не може да бъде ползван по предназначение. Сочи се, че сградата, в която се намира процесният магазин, е изградена единствено на етап „груб строеж“, поради което не е налице реална възможност за ползване на обекта и съответно не е налице основание за начисляване на ТБО. Жалбоподателят поддържа, че таксата за битови отпадъци е възмездна по своя характер и е свързана с възможността имотът реално да бъде ползван и спрямо него да се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Навеждат се съображения, че нито в ЗМДТ, нито в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив е предвидена дължимост на такса битови отпадъци за обекти в процес на изграждане, които не са завършени или не са започнали да се използват. Според жалбоподателя задължение за ТБО може да възникне едва от момента, в който сградата е годна за ползване, съответно след въвеждането ѝ в експлоатация или след издаване на разрешение за ползване, когато е налице реална възможност имотът да служи по предназначението си. В тази връзка се твърди, че административният орган неправилно е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, която урежда възникване на задължение за данък върху недвижимите имоти при определени хипотези, но не може автоматично да обоснове дължимост на такса битови отпадъци за обект, който не е въведен в експлоатация и не се ползва. Посочва се, че липсва надлежно установяване на предпоставките по чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, доколкото не е съставен констативен акт от служители на общината, с който да са удостоверени релевантните обстоятелства по нормативно предвидения ред. Жалбоподателят сочи, че представените по административната преписка строителни книжа, включително удостоверение за степен на завършеност и акт образец № 14 за приемане на конструкцията, не могат да заместят изискуемия от закона констативен акт и не могат сами по себе си да обосноват възникване на данъчно задължение, още по-малко на задължение за такса битови отпадъци. Поддържа се, че в случая не са налице документи от категорията на посочените в ЗУТ, удостоверяващи въвеждане на сградата в експлоатация или разрешение за ползване, поради което изводът на административния орган за дължимост на ТБО е незаконосъобразен. В жалбата се сочи още, че в предходни производства жалбоподателят е подавал възражения и жалби по повод начисляване на аналогични задължения за същия обект, като твърди, че въпросът за липсата на основание за облагане на процесния магазин е бил предмет и на съдебни производства. Излага се довод, че административният орган не е съобразил тези обстоятелства и не е обсъдил относимите възражения на адресата на акта. Жалбоподателят поддържа и че неправилно е определена данъчната основа на процесния магазин, както и че неправилно е приложена разпоредбата за освобождаване от заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, въпреки наличието на изрични искания и възражения от негова страна в предходни жалби. С жалбата се иска отмяна като неправилно и незаконосъобразно на Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е потвърден АУЗД № 263-1/03.02.2026 г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят И. А. К., се представлява от адв. Е. В.. По същество поддържа депозираната жалба и изложените в нея съображения, като моли съда да отмени Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и потвърдения с него АУЗД № 263-1/03.02.2026 г. В съдебно заседание адв. В. излага доводи, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, без да са налице предпоставките на закона, както и че не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ. Поддържа, че административният орган се е позовал на акт, който има значение за строителното производство, но не е съставен констативен протокол по реда на ЗМДТ. Сочи още, че представените заповеди на кмета на Община Пловдив относно сметосъбирането и сметоизвозването не установяват надлежно предоставяне на услугата спрямо процесните недвижими имоти по начин, който да обоснове начисляването на такса битови отпадъци. Претендира присъждане на разноските по делото, като представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Ответникът - директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Я., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че административната преписка е представена в цялост. В съдебно заседание представя писмо на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив от 04.06.2026 г. до директора на ОП „Чистота“ към Община Пловдив за представяне на информация относно районите, в които се намират процесните недвижими имоти, съгласно заповедите на кмета на Община Пловдив, издадени на основание чл. 62 от ЗМДТ, както и писмо на директора на ОП „Чистота“ с изх. № 3037/15.06.2026 г., ведно с приложени заверени първи страници на маршрутни графици и схеми за изпълнение на дейностите по поддържане на чистотата, сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2023 г. - 2025 г. По същество юрисконсулт Я. моли жалбата да бъде отхвърлена, като поддържа, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че по отношение на втория имот - жилището, доводите на жалбоподателя не са относими. Поддържа, че по чл. 62 от ЗМДТ се определят границите на районите и видът на предоставяните услуги, а не предоставяне на услугата за всеки имот индивидуално. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят И. А. К. е собственик на два недвижими имота, находящи се в [населено място], а именно: самостоятелен обект - Магазин № 5, находящ се в [населено място], район „Южен“, [улица], вх. „В“, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е открита партида № 6609Н529077, придобит с [нотариален акт]/11.08.2023 г., както и апартамент Д-20, находящ се в [населено място], район „Южен“, [улица], вх. „Д“, ет. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е открита партида № 6609Н652303, придобит с [нотариален акт]/24.10.2025 г. За двата имота са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ, съответно с вх. № 66090019625/05.09.2023 г. за Магазин № 5 и с вх. № 66090032342/18.11.2025 г. за апартамент Д-20. На 03.02.2026 г. А. С. В. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023 г. на Кмета на Община Пловдив, е издал Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г. на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 ЗМДТ. С акта на И. А. К. са установени публични общински вземания в общ размер на 741,95 евро, съответно 1451,14 лв., представляващи данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за двата притежавани от него недвижими имота. По партида № 6609Н529077, отнасяща се до магазин № 5, са определени задължения единствено за такса за битови отпадъци за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2025 г. в общ размер 728,38 евро, съответно 1424,59 лв., от които главница 636,46 евро (1244,80 лв.) и лихви към 03.02.2026 г. 91,92 евро (179,79 лв.). По партида № 6609Н652303, отнасяща се до апартамент Д-20, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.11.2025 г. - 31.12.2025 г. в размер на 5,55 евро (10,86 лв.), както и задължения за такса за битови отпадъци за същия период в размер на 8,02 евро (15,69 лв.), ведно със съответните лихви за просрочие. В акта е отразено, че сградата, в която се намира апартаментът, е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-423/28.07.2025 г., издадено от Началника на ДНСК. Актът е връчен на жалбоподателя на 05.02.2026 г., като срещу него е подадена жалба по административен ред с вх. № 26СГ-245/19.02.2026 г. до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. С Решение № 23/16.04.2026 г., постановено на основание чл. 107, ал. 4 ДОПК, директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил изцяло Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г. В хода на административното производство, във връзка с наведените от жалбоподателя възражения относно дължимостта на таксата за битови отпадъци за процесния магазин, административният орган е предприел действия по събиране на допълнителни доказателства относно статута на имота, степента на неговата завършеност и предоставянето на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. В тази връзка с писмо изх. № 26СГ-245-(1)/10.03.2026 г. директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е изискал от кмета на район „Южен“ информация относно административния статут на процесния магазин, намиращ се в [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 1, както и относно наличието на строителни книжа и документи, удостоверяващи степента на завършеност на сградата, в която се намира същият. В отговор с писмо вх. № 26СГ-245-(2)/17.03.2026 г. кметът на район „Южен“ е уведомил директора на дирекция „Местни данъци и такси“, че за процесния строеж е издадено Разрешение за строеж № 267/22.05.2007 г. на Община Пловдив, като към писмото са приложени заверени копия от относимите строителни книжа, а именно: Разрешение за строеж № 267/22.05.2007 г., Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа /образец 2/ от 08.08.2007 г., Констативен акт за установяване съответствието на строежа с одобрените инвестиционни проекти и строителните книжа /образец 3/ от 25.09.2007 г., както и Акт за приемане на конструкцията /образец 14/, като в Решение № 23/16.04.2026 г. и в кореспонденцията по административната преписка същият е посочен с дата 17.03.2008 г., докато в приложеното по делото копие на акта е отразена дата 17.09.2008 г. Към преписката е приложено и Удостоверение за степен на завършеност № 097/02.08.2023 г., издадено от район „Южен“. От представеното Удостоверение за степен на завършеност № 097/02.08.2023 г. се установява, че към датата на издаването му строежът е достигнал степен „груб строеж“, удостоверена по реда на чл. 181, ал. 3 ЗУТ, като удостоверението е издадено въз основа на представените строителни книжа и акт образец 14 за приемане на конструкцията. По административната преписка е приложена и декларация по чл. 71, т. 2 ЗМДТ във връзка с чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, заведена с вх. № 2375/31.12.2024 г., с която И. А. К. е декларирал, че процесният магазин няма да бъде ползван през цялата 2025 г. и е поискал освобождаване от заплащане на таксата за услугите по сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръженията и инсталациите за тяхното третиране поради неползване на имота. По делото са приети заповедите на Кмета на Община Пловдив, издадени на основание чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ за процесните години, с които са определени районите на предоставяне и видът на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, включително приложените по делото Заповед № 2204-2707/01.12.2022 г., Заповед № 230А-1467/25.10.2023 г. и Заповед № 240А-2967/30.10.2024 г. Към доказателствения материал са приложени и Решение № 388, взето с Протокол № 21 от 28.12.2019 г. на Общински съвет - Пловдив, както и Решение № 510, взето с Протокол № 21 от 19.12.2024 г. на Общински съвет - Пловдив, с които са одобрени план-сметките и е определен размерът на таксата за битови отпадъци за процесните периоди. Към административната преписка са приложени също решенията на компетентните органи по околната среда относно експлоатацията на регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място] и на депото и инсталацията за биологично третиране на отпадъци в [населено място], представени във връзка с установяване начина на обезвреждане и третиране на битовите отпадъци на територията на Община Пловдив през процесния период. По делото е приета в цялост административната преписка по издаването и административното обжалване на Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г., ведно с приложените към нея писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в предвидената от закона писмена форма и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на съдебния контрол в настоящото производство е Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г., издаден от А. С. В. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ при дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за притежаваните от него недвижими имоти, ведно със съответните лихви за забава. Актът е издаден от материално и териториално компетентен орган, оправомощен със Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023 г. на Кмета на Община Пловдив, при спазване на предвидената в закона писмена форма, поради което представлява валиден административен акт, годен за съдебен контрол. По същество жалбата е частично основателна. Макар жалбата да е насочена срещу Решение № 23/16.04.2026 г. в неговата цялост, с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г., изложените в нея фактически и правни доводи са насочени единствено срещу определените задължения за такса за битови отпадъци по отношение на самостоятелен обект - магазин № 5, находящ се в [населено място], [улица], като не са наведени конкретни възражения относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за апартамент Д-20. Основният спор между страните се свежда до това дали по отношение на процесния магазин са били налице материалноправните предпоставки за възникване на задължение за такса за битови отпадъци през процесния период, респективно дали административният орган правилно е приложил разпоредбите на Закона за местните данъци и такси при определяне на процесните задължения. В тази връзка страните спорят дали обстоятелството, че сградата е достигнала степен „груб строеж“, удостоверена по реда на чл. 181, ал. 3 ЗУТ, е достатъчно основание за възникване на задължение за такса за битови отпадъци, както и дали за процесния имот са били налице законовите предпоставки за начисляване на отделните компоненти на таксата през процесния период. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, за третирането на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образования в общината. По силата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите на територията на съответната община. Таксата за битови отпадъци, за разлика от данъка върху недвижимите имоти, има възмезден характер. Тя представлява публично вземане, дължимо като насрещна престация за предоставяни или поддържани от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ, поради което възникването на задължение за заплащането ѝ не може да бъде изведено автоматично единствено от факта на притежаване на вещно право върху недвижим имот. За разлика от данъка, който възниква при осъществяване на предвидения в закона данъчен фактически състав, таксата е обусловена от наличието на законово основание за начисляването ѝ, както и от фактическата възможност спрямо конкретния имот да бъдат предоставяни услугите, за които тя се събира. Ето защо за възникването на задължение за такса за битови отпадъци следва да е налице не само собственост върху недвижимия имот, но и годен за ползване обект, който може да бъде използван по предназначение и съответно да генерира битови отпадъци. В този смисъл следва ясно да се разграничи правният режим на данъка върху недвижимите имоти от режима на таксата за битови отпадъци. Разпоредбата на чл. 15 ЗМДТ е систематично разположена в глава втора „Местни данъци“, раздел I „Данък върху недвижимите имоти“ и урежда единствено началния момент, от който възниква задължението за данък за новопостроени сгради или части от сгради. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който сградата е завършена, а по силата на чл. 15, ал. 3 ЗМДТ завършването се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или с разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията. Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ въвежда специално правило единствено относно възникването на задължението за данък върху недвижимите имоти при сгради, достигнали степен „груб строеж“, но невъведени в експлоатация или без издадено разрешение за ползване в предвидените от закона срокове. Посочената разпоредба обаче урежда единствено дължимостта на данъка върху недвижимите имоти, а не дължимостта на таксата за битови отпадъци. В глава трета, раздел I от ЗМДТ, регламентираща таксата за битови отпадъци, не се съдържа изрично препращане към чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, нито е предвидено правило, съгласно което достигането на сградата до степен „груб строеж“ само по себе си поражда задължение за заплащане на такса за битови отпадъци. Законодателят съзнателно е уредил различни фактически състави за възникване на двата вида публични задължения, поради което съдът не може чрез тълкуване да разшири приложното поле на разпоредба, отнасяща се до местен данък, и да я приложи към местна такса. Подобно тълкуване би било в противоречие с принципа на законоустановеност на публичните задължения, закрепен в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с основния принцип, че в публичното право аналогията е допустима единствено когато законът изрично я допуска. При липсата на нормативно препращане между режима на данъка върху недвижимите имоти и режима на таксата за битови отпадъци, съдът не може да приеме, че разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ поражда автоматично задължение за ТБО. Обратното разбиране би означавало чрез тълкуване да се създаде ново основание за възникване на публично задължение, каквото законодателят не е предвидил, което е недопустимо. Този извод съответства на трайната практика на Върховния административен съд, включително Решение № 1365/08.02.2023 г. по адм. д. № 3483/2022 г. на ВАС, I отделение, както и Решение № 1749/14.02.2024 г. по адм. д. № 6976/2023 г. на ВАС, VIII отделение. В посочените съдебни актове е прието, че дължимостта на ТБО при новопостроени сгради или части от сгради е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си, съответно с възможността за реално ползване на предоставяните от общината услуги. Прието е още, че за сграда, която е изградена само на етап „груб строеж“ и не е въведена в експлоатация, не възниква автоматично задължение за ТБО единствено въз основа на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. В Решение № 1749/14.02.2024 г. по адм. д. № 6976/2023 г. ВАС изрично е подчертал, че нормата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не е приложима при определяне на задължения за такса за битови отпадъци, доколкото в разпоредбите относно ТБО липсва аналогично правило. Съдът е приел, че откриването на партиди за ток и вода, както и наличието на довършителни строително-монтажни работи, сами по себе си не доказват ползване на сградата по предназначение и генериране на битови отпадъци. Същата правна логика е проведена и в Решение № 1365/08.02.2023 г. по адм. д. № 3483/2022 г., в което е възприето, че ТБО не се дължи за обекти в процес на изграждане, които не са годни за ползване и не служат по предназначението си. Приложени към настоящия спор, тези разрешения водят до извод, че административният орган неправилно е обосновал дължимостта на такса за битови отпадъци за процесния магазин единствено с обстоятелството, че сградата е достигнала степен „груб строеж“, удостоверена с Удостоверение за степен на завършеност № 097/02.08.2023 г. и акт образец 14 за приемане на конструкцията. Тези документи имат значение за установяване на определен етап от строителството, но не удостоверяват въвеждане на сградата в експлоатация, нито разрешават нейното ползване по предназначение. По делото не се установява процесният магазин да е въведен в експлоатация през периода, за който са начислени задълженията за ТБО. Не се установява и да е налице разрешение за ползване или друг акт по реда на ЗУТ, от който да следва, че обектът е годен да бъде използван като магазин. Обстоятелството, че за строежа са съставени протокол образец 2, акт образец 3 и акт образец 14, както и че е издадено удостоверение за степен на завършеност, не е достатъчно да обоснове извод за реална възможност имотът да се използва по предназначение и да генерира битови отпадъци. Наред с изложеното следва да се посочи, че дори при хипотетичното възприемане на тезата на административния орган за приложимост на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ при определяне на задължения за такса за битови отпадъци, оспореният акт отново би се явил незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общинската администрация, който се съобщава на данъчно задълженото лице. Законодателят е предвидил тази процедура като задължителна процесуална гаранция за установяване наличието на материалноправните предпоставки по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ и за осигуряване правото на защита на адресата на административния акт. В настоящия случай по административната преписка не се съдържат доказателства за съставянето и връчването на констативен акт по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. Административният орган се е позовал единствено на Акт образец 14 и на Удостоверение за степен на завършеност № 097/02.08.2023 г., които обаче не могат да заместят констативния акт по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. Посочените документи се издават по реда на Закона за устройство на територията, от различни компетентни органи, при различен фактически състав и с различна правна цел, поради което не могат да изпълнят функцията на специалния констативен акт, изискуем от данъчния закон. Следователно, дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ е приложима в разглежданата хипотеза, процесният АУЗД би бил незаконосъобразен и поради неспазване на императивно предвидената в чл. 15, ал. 7 ЗМДТ процедура за установяване на предпоставките за възникване на задължението. Не променя този извод и обстоятелството, че район „Южен“ е удостоверил, че имотът попада в регулационните граници на [населено място] и че за района е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Тези данни са относими към принципната организация на услугата на територията на населеното място и района, но не преодоляват липсата на доказателства, че конкретният самостоятелен обект е бил годен за ползване и действително е могъл да генерира битови отпадъци през процесния период. В случая самият жалбоподател е подал декларация по чл. 71, т. 2 ЗМДТ във връзка с чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата на Община Пловдив, с която е заявил, че процесният магазин няма да се ползва през цялата 2025 г. и е поискал освобождаване от заплащане на таксата за услугите по сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръженията и инсталациите за тяхното третиране. Тази декларация допълнително кореспондира с останалите доказателства по делото относно липсата на реално ползване на магазина като търговски обект. При тези данни съдът приема, че по отношение на магазин № 5 не са били налице материалноправните предпоставки за начисляване на такса за битови отпадъци за процесния период, доколкото обектът е бил в сграда, достигнала степен „груб строеж“, но невъведена в експлоатация и без установено ползване по предназначение. Следователно Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г. е незаконосъобразен в частта, с която по партида № 6609Н529077 за магазин № 5 са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2025 г. в общ размер 728,38 евро, съответно 1424,59 лв., от които главница 636,46 евро / 1244,80 лв. и лихви 91,92 евро / 179,79 лв. По отношение на установените с Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за Апартамент Д-20, по партида № 6609Н652303, за периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г., съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, а по силата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите недвижими имоти. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ предвижда, че при придобиване на недвижим имот през течение на календарната година данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца на придобиването. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е придобил собствеността върху Апартамент Д-20 с [нотариален акт]/24.10.2025 г., като за имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 66090032342/18.11.2025 г. Установява се също, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-423/28.07.2025 г., издадено от Началника на ДНСК. Следователно към момента на придобиване на собствеността сградата е била въведена в експлоатация и годна за ползване по предназначение, поради което за процесния имот са били налице материалноправните предпоставки за възникване както на задължение за данък върху недвижимите имоти, така и на задължение за такса за битови отпадъци. При тези данни административният орган правилно е приел, че задълженията за двата вида публични общински вземания възникват считано от 01.11.2025 г. - първия ден на месеца, следващ придобиването на собствеността, съобразно императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Определеният с АУЗД период - от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г., съответства изцяло на законовата уредба и не се установява административният орган да е начислил задължения за период, през който жалбоподателят не е бил данъчно задължено лице. Неоснователни са и основанията за отмяна на установените задължения за такса за битови отпадъци по отношение на този имот. Съгласно чл. 62 и чл. 64 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите, намиращи се на територията на общината, за които се предоставят услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, третиране на битовите отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По делото липсват доказателства процесният апартамент да попада в някоя от предвидените в закона хипотези, освобождаващи собственика от заплащането на таксата. Не се установява и жалбоподателят да е подал декларация по чл. 71 ЗМДТ при условията и в сроковете, предвидени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, която да обоснове освобождаването му от заплащане на компонентите на таксата, за които законът допуска това. Наред с изложеното, съдът отчита, че макар жалбата формално да е насочена срещу административния акт в неговата цялост, в нея не са развити конкретни фактически или правни доводи относно установените задължения за Апартамент Д-20. Жалбоподателят не оспорва нито придобиването на собствеността, нито момента на възникване на данъчното задължение, нито наличието на разрешение за ползване на сградата, както и не ангажира доказателства, които да оборят констатациите на административния орган в тази част. При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът не констатира нарушения на материалния закон или на административнопроизводствените правила при установяване на задълженията по партида № 6609Н652303. Ето защо съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г., потвърден с Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е законосъобразен в частта, с която по партида № 6609Н652303 са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г., ведно със съответните лихви за забава, поради което жалбата в тази ѝ част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изложеното съдът приема, че по отношение на Магазин № 5, по партида № 6609Н529077, административният орган е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че за процесния период е възникнало задължение за такса за битови отпадъци единствено въз основа на достигането на сградата до степен „груб строеж“, без да са налице материалноправните предпоставки за това. Поради това Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г., потвърден с Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, следва да бъде отменен в тази му част. По отношение на Апартамент Д-20, по партида № 6609Н652303, съдът приема, че установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци са определени при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата в тази ѝ част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо жалбата следва да бъде уважена частично, като Акт за установяване на задължение по декларация № 263-1/03.02.2026 г., потвърден с Решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, бъде отменен в частта относно установените задължения за такса за битови отпадъци за Магазин № 5, а в останалата му част - относно установените задължения за Апартамент Д-20 - бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и доказани по делото разноски съразмерно с уважената част от жалбата. Жалбоподателят е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, от който се установява, че е направил разноски в общ размер на 355,11 евро (триста петдесет и пет евро и единадесет евроцента), от които 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента) - държавна такса, и 350,00 евро (триста и петдесет евро) - адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства за извършването им. Съобразно уважената част от жалбата в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 348,62 евро (триста четиридесет и осем евро и шестдесет и два евроцента). От страна на ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да е посочен конкретен размер. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 450 лв., равняващи се на 230,08 евро. Съобразно отхвърлената част от жалбата в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4,21 евро. При наличието на две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания за разноски съдът намира, че следва да бъде извършена компенсация до размера на по-малкото от тях, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 344,41 евро (триста четиридесет и четири евро и четиридесет и един евроцента). Така мотивиран, Административен съд - Пловдив, XXX състав,