Решение № 118 от 5.10.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 360/2026 г.

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „М. Г. Б.“ ЕАД, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ул. „А.. М. П.“ № •••• против Наказателно постановление № ••••/•••••г. на Директора на О. д.по б. на х. - гр. Б.,с което на жалбоподателя е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на ••••• /........./ лева,за това че на•••••г., около ••••• часа при извършване на проверка в склад за съхранение на храни от неживотизски произход, находящ се на адрес: гр. Г. Д., ул. „Р.- п.“, притежаващ Удостоверение за регистрация №•••••/ •••••г. и per. №•••••, стопанисиан от жалбоподателя е констатирано, че обекта е преустановил дейност и не извършва съхранение на храни. В съдебно заседание - жалбоподателя, редовно призован не се явява. Същият депозира писмено становище, в което поддържа жалбата по изложените в нея съображения,претендира присъждане на направените разноски. За административно-наказващият орган - Директор на О.д. по б. на х. - гр. Б., редовно призован - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на евро. Районна прокуратура - Благоевград, ТО –Гоце Делчев , редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка. В хода на установяване на фактите по делото се разпитаха в качеството им на свидетели лицата А. И. Я. -К., С. С. К., Г. Н. Т. и О. Й. Х. – служители на О.- Б..Последните на ••••година ,във връзка с изпълнение на издадена Заповед №••••/••••••г. на изпълнителен директор на Б. а.по б. на х. ,извършили проверка на склад за съхранение на храни от неживотизски произход, находящ се на адрес: гр. Г. Д., ул. „Р.- п.“, притежаващ Удостоверение за регистрация №••••/ •••••г. и peг. №•••••, стопанисиан от фирма „М. Г. Б.“ Е., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., район И., ул. „А. М. П.“ №••••, ет. ••, ап. •••.Проверяващите лица пристигнали пред обекта на контрол около •••• часа. На място първоначално не успели да влезнат , поради факта, че складовото помещение било затворено със спусната портална врата .След проведен разговор по телефона пристигнал началниксклад,същия представил пълномощно от „М.Г. Б.“ Е. и заявил ,че от 4 месеца те вече не стопанисват и не използват помещението и няма ключ ,за да влезнат вътре. След •••• ч. се появил и наемодателя на имота,който предоставил достъп до склада.Вътре свидетелите не видели да се съхраняват храни, нито на „М. Г. Б.“ Е., нито на друга фирма ,а имало поставена битова техника и уреди.С оглед на констатираното на •••• година свидетеля в присъствието на колегата си и упълномощено лице на фирмата нарушител съставил АУАН,връчен по надлежния ред.В последствие в правния мир намира приложение атакуваното НП. Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок ,индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред. Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна поради следното: Убежденията,настоящият състав изгради въз основа на показанията на свидетелите П. и А. И. Я. -К., С. С. К., Г. Н. Т. и О. Й. Х. – служители на О.-Б. . Съдът кредитира изцяло изложеното от тези свидетели ,показанията им са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към управителя на дружеството жалбоподател , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност.Кредитирайки показанията на служителите на О. приема ,че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.29 ал.1 от Закона за храните . По аргумент на чл.29 ал.1 от ЗХ законодателя е предвидил в 7-дневен срок от спиране на дейността в обект, регистриран по реда на чл. 26, бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2, в което посочва периода на спиране. В конкретния случай правилно дружеството е било санкционирано на основание чл. 132, ал. 1 от ЗХ,съгласно тази разпоредбата наказва се с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му не изпълни задължение за уведомяване. Съвкупната преценка на доказателствата дава основание на съдебния състав да приеме за доказани констатациите от проверката на инкриминираната дата , а именно, че обекта е бил заключен и на практика не е работил и не е извършвал дейност повече от няколко месеца, за което дружеството не е уведомило О. Б. по реда на чл. 29 от Закона за храните в 7-дневен срок от спиране на дейността. Безспорно жалбоподателят е спрял дейността на обекта, което не се опровергава и от самия него. Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В случая не се изисква настъпването на вредоносни последици, но се касае за неизпълнение на задължение, което може да рефлектира пряко върху здравето на потребителите. С нарушението се засягат обществени отношения, охраняващи безопасността на храните, с оглед защита на здравето и интересите на потребителите. Всичко това говори за немалка степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото. В конкретния случай не следва да се обсъждат въпросите за вината, тъй като в конкретния случай субект на отговорността не е физическото лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическото лице, съобразно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на юридическите лица и Едноличните търговци е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице или Едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното: Носителят на административно наказателната власт е издал наказателното постановление след като е установено по безспорен начин извършване на нарушение и субекта . Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.От показанията на свидетелите може да се направи категоричен извод ,че жалващия се от обективна страна е извършил нарушение по чл.29 ал.1 от ЗХ. След служебна проверка не се констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е подробно описано в Наказателното постановление.Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци на чл. 42 ЗАНН ,съответно чл. 57 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН , издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 29, ал. 1 от ЗХ. По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна на проц. представител на жалбоподателя, което с оглед на изхода по делото е неоснователно. Основателна се явява искането за заплащане на разноски от страна на АНО в размер на •••• евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗАНН съдът,