Решение № 327 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 173/2026 г.
Районен съд - Несебър27.07.2026reporting judge Йорданка Георгиева Майска Иванова
Ruling
ОСТАВЯ без уважение, искане на ответната Етажна собственост на сграда с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••••, в.с.Е••••, м.“К•••“, апартаментен хотел „А••••“, представлявана от управителя Ц.И., инкорпорирано в молба вх.№ 7944/14.07.2026г. за отмяна на определението, с което съдебното следствие е приключено и делото е обявено за решаване и разпореждане за връчване на исковата молба на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛНО. ОТМЕНЯ на осн.чл.42, ал.2 от ЗУЕС по иск на „П••••••"••• с ЕИК-2••••, в качеството на собственик на самостоятелни обекти в ЕС на сграда с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••••, в.с.Е••••, м.“К•••“, апартаментен хотел „А••••“, заявена чрез пълномощника адв.Д. К. от АК-Х••• с посочен съдебен адрес в гр.П•••••, ул.К••••••• № •••, решенията, взети от общото събрание на етажната собственост /ЕС/ на сграда с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••••, в.с.Е••••, м.“К•••“, апартаментен хотел „А••••“, представлявана от управителя Ц.И., проведено на 24.01.2026г. от 11,00ч., като проведено изцяло онлайн чрез платформа Zoom, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ. ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажна собственост на сграда с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••••, в.с.Е••••, м.“К•••“, апартаментен хотел „А••••“, представлявана от управителя Ц.И. да заплати на „П••••••"••• с ЕИК- 2•••• сумата от 640,90евро, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
Grounds
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „П••••••"••• с ЕИК-2••••, в качеството на собственик на самостоятелни обекти в ЕС на сграда с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••••, в.с.Е••••, м.“К•••“, апартаментен хотел „А••••“, заявена чрез пълномощника адв.Д. К. от АК-Х••• с посочен съдебен адрес в гр.П•••••, ул.К••••••• № •••, с която е предявен иск по чл.40 ЗУЕС. Отправено е искане за отмяна поради незаконосъобразност на всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост /ЕС/ на сграда с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••••, в.с.Е••••, м.“К•••“, апартаментен хотел „А••••“, проведено на 24.01.2026г. от 11,00ч., като проведено изцяло онлайн чрез платформа Zoom. Предявената искова претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът посочва, че е собственик на подробно описани в исковата молба седем самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 1•••• по КККР на гр.С••••. Твърди се, че управителят на ищцовото дружество е бил информиран, че по покана, подписана от Г. Г.-собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС и поставена от Ц.И. на 16.01.2026г. в 15,00ч. на входа на сградата е свикано ОСЕС на 24.01.2026г. в смесен режим на работа-присъствено и онлайн чрез видеоконференция, при обявен дневен ред с място на физическо провеждане – паркинга пред сградата. На посочените дата и час управителя на ищцовото дружество е осигурил представител по пълномощие за физическо присъствие пред сградата, където при обявения дневен ред, след регистрация в 09,00ч., отложено с час и проведено ОС в 11,00ч., за което се представя протокол и присъствен лист. ОС е било проведено изцяло присъствено, като не е била осигурена възможност за смесен режим на работа. По-късно същия ден в групата на собствениците в WhatsApp е била проведена дискусия по повод изпратена от Г. Г. проект на Декларация по чл.17а, ал.3 ЗУЕС за неприсъствено гласуване по отделните точки от дневния ред, придружена с молба да бъде попълнена и подписана от собствениците, тъй като част от собствениците взели участие чрез пълномощници, както на проведеното същия ден ОС на паркинга пред сградата, така и са взели лично участие във вземането на решения в онлайн проведеното през деня ОС, организирано от нея в платформата Zoom. Отправено е било от ищеца искане за представяне на протокол от проведеното онлайн ОСЕС на 24.01.2026г., но се твърди, че до подаване на исковата молба такъв не му е бил представен. Изтъква се нарушение на разпоредбите на чл. 12 ЗУЕС, тъй като ОС е свикано по покана на един от собствениците на ЕС, а същата не е новоучредена; нарушение на чл. 13 ЗУЕС досежно реквизитите на поканата и разгласяването на свикваното ОС; нарушение на чл. 16 от ЗУЕС поради липса на съставен протокол от проведеното изцяло онлайн събрание в законовоустановения срок и неговото разгласяване; нарушение на чл.27, ал.3 ЗУЕС тъй като едно и също лице е съвместило недопустимо качествата на председателстващ и протоколчик, без да е проведено гласуване за избор на председател или протоколчик; липса на процедура по установяване самоличността на участниците и дали са собственици на самостоятелни обекти, както и нарушения при представителството, като част от присъстващите са посочили, че представляват повече от трима собственици на различни самостоятелни обекти, липса на пълномощни на представителите, участвали на оспореното ОС; избор на управител при нарушения на изискването за кворум, доколкото избрания управител не е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост; взето е незаконосъобразно решение при нарушение на изискванията за кворум за събиране на средства от етажните собственици за възстановяване и СМР на сградата след наводненията от 03.10.2025г., които да се събират по сметка, разкрита на името на новоизбрания управител, вместо по специална сметка на името на етажната собственост; незаконосъобразно решение за разкриване на самостоятелни партиди на отделните самостоятелни обекти, доколкото се твърди, че сградата не е въведена в експлоатация; упълномощаване на конкретно посочена адвокатска кантора да завежда от името на етажната собственост искове за обезщетяване на вредите от наводнението от 03.10.2025г., като не твърди, че поради особената правосубектност на ЕС, легитимни да водят подобни дела са отделните етажни собственици, но не и самата ЕС, а при загуба на съдебни производства заведени от името на ЕС, отговорност за разноските на насрещната страна ще следва да бъде понесена от етажните собственици. Сочи писмени и гласни доказателства. Претендира съдебни разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответната ЕС не е депозирала писмен отговор по исковата молба. В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и пледира за уважаването й. Претендират се съдебни разноски. Ответната страна, редовно уведомена не се представлява. След о.с.з. по същество от 24.06.2026г. е постъпила молба, вх.№ 7944/14.07.2026г. от ответната ЕС на апартаментен хотел "А•••••", представлявана от управителя Ц.Б.И., заявена чрез адв.Г. Г. от САК, с която е отправено искане да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното дирене и делото е обявено за решаване, да се разпореди надлежно връчване на исковата молба и да се предостави възможност на ответната страна да вземе становище по иска и да упражни правата си по делото. Твърди се, че ответната страна случайно е разбрала за делото, не й е бил връчван препис от исковата молба, като на адреса на ответника, посочен от ищцовата страна не е постъпвала нито призовка, нито съобщение по делото. За да се произнесе по искането, отправено с докладваната молба, вх.№ 7944/14.07.2026г. от ответната ЕС на апартаментен хотел "А•••••", представлявана от управителя Ц.Б.И., съдът установи следното: По делото е постановено разпореждане № 405/12.02.2026г. по реда на чл.131 ГПК, което ведно с препис от исковата молба и приложенията е било връчено лично на управителя на ответната ЕС – Ц.И. на 23.02.2026г./отрязък от съобщение на л.50 по дело/. По делото е постановено Определение № 212/12.02.2026г. по реда на чл.389 ГПК, вр.чл.40, ал.3 ЗУЕС, препис от което е връчен лично на Ц.И. на 23.02.2026г./отрязък от съобщение на л.51 по дело/. Видно от посочените две съобщения, съдебните книжа са били връчени от Л.Т. „Ч•••••“, а Ц.И. е положил подпис и е вписал саморъчно двете си имена като получател. Призовката за о.с.з. е върната в РС-Несебър от връчител към кметство гр.С••••, като видно от извършените отразявания, адреса на ответника е бил посетен на 28.04.2026г. в 15,00ч., на 17.05.2026г. в 18,35ч. и на 29.05.2026г. в 10,15ч., като при трите посещения не е открит никой на адреса, поради което на 29.05.2026г. е било залепено уведомление на входната врата на сградата. С оглед отразеното от лицето, извършващо дейност по призоваване към кметство гр.С•••• /Л.Т./, както и редовното връчване на съдебни книжа/преписи от искова молба и приложенията към нея, разпореждане по чл.131 ГПК и определение по чл.40, ал.3 ЗУЕС/ с горните две съобщения, съдът е преценил, че ответната страна е редовно уведомена по реда на чл.41, ал.2 ГПК. При така констатираното се установява, че ответната страна е била редовно уведомена за настоящото съдебно производство, като представляващия лично е получил препис от разпореждане на съда по чл.131 ГПК, на препис от исковата молба и приложенията, включително на препис от определението по чл.389 ГПК, вр.чл.40, ал.3 ЗУЕС. Доколкото с връчването на препис от разпореждането на съда по чл.131 ГПК на ответника са указани правата и последствията от бездействието, то при връчването на призовката е била налице хипотезата на чл.41, ал.2 ГПК, същата е приложена към делото и е прието, че страната е редовно уведомена. Съдебният състав счита, че не следва да се допуска ответната страна неправомерно да черпи права от поведението на представляващия я управител, като последният носи отговорност за бездействието си, но само пред представлявания. При тези съображения съдът намери молбата за своевременно постъпила, но неоснователна. Ето защо следва да се пристъпи към произнасяне по делото по същество. Досежно посочените в определението по чл.140 ГПК указания до ищеца във връзка с чл.237, ал.1 ГПК, касае се до техническа грешка, от която не са настъпили последици, доколкото по делото липсва подаден писмен отговор от ответника и това е двукратно отразено в същото определение. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Видно от представен по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••/••••г., том ••, рег.№ ••••, дело № ••/••••г. по описа на нотариус с рег.№ ••• на НК, ищецът собственик на ПИ с идентификатор № 1••••• по КККР на гр.С••••, целият с площ от •••кв.м. по кадастрална схема, а по нот.акт за собственост е с площ от ••••кв.м.. В качеството си на собственик на ищцовото дружество е издадено разрешение за строеж № ••/•••••г. за строеж на апартаментен хотел в ПИ с идентификатор № 1•••••, местност „К••••“, землище гр.С•••• със застроена площ от •••••кв.м. и РЗП – •••кв.м.. От приложените доказателства се установява, че за построената в посочения поземлен имот сграда с идентификатор 1•••• на четири етажа от които три надземни и един подпокривен с обща РЗП ••••кв.м., състояща се от ••• самостоятелни обекта съответстваща на к/с "А•••••" е подадено на 27.07.2018г. от управляващата компания „З•••••“ •••• до кмета на община Несебър, заявление за вписване на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, съгласно чл.2 от ЗУЕС. Видно е, че това заявление е регистрирано като постъпило в община-Несебър, но по делото липсват данни дали е извършено съответното отразяване. Представен е договор от 18.06.2018г. за възлагане извършване на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование "А•••••", представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 1•••••, с възложител „З•••••“ •••• /което видно от ТР е едноличен собственик на капитала на „П••••••"•••/ и изпълнител“А•••••" •••. Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба, все още е собственик на следните апартаменти в изградения от него горния апартаментен хотел, както следва СОС с идентификатор №№ 1•••••.*; 1•••••; 1•••••.••; 1•••••.••; 1••••••; 1•••••• и 1••••••. По делото е представена покана, в която е посочено, че изхожда от Г. Г., в качеството на управител на Еднолично адвокатско дружество Г. Г.“ с ЕИК-1••••, собственик на самостоятелни обекти в апартаментен хотел "А•••••", на осн.чл.12, ал.6, изр.2-ро от ЗУЕС свиква Общо събрание на собствениците на апартаментен хотел "А•••••", в.с.Е••••, гр.С••••, общ.Н••••, което ще се проведе от 10,00ч. на 24.04.2026г. – комбинирано – присъствена на паркинга пред сградата и онлайн, чрез видеоконференция чрез платформата Zoom, на посочен в поканата линк, при посочен дневен ред, състоящ се от шест точки. Липсват данни поканата да е поставена на видно място в сградата, за което да е бил съставен протокол. Представен е протокол от ОСЕС от 24.01.2026г., проведено в присъствена форма, ведно с присъствен лист, видно от които при започнала в 09,50ч. регистрация, към 10,00ч., когато е било обявено начало на събранието не е имало кворум, поради което то е отложено с един час, а в 11,00ч. са били регистрирани собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС от 29,879%ид.ч. от общите части на сградата, поради което събранието е започнало при обявения в поканата дневен ред. Видно от този протокол по т.1 от дневния ред, поради липса на предложения не е взето решение за избор и определяне на управител на ЕС; по т.2 за решение относно ел. и ВиК мрежа и по т.3 от дневния ред за възстановяване на стените на сградата в западната част и цялата фасада на първия етаж, също не са взети решения, поради липса на предложения. По т.4 за вземане на решение за формиране на целеви фонд и определяне на парични вноски за възстановяване на щетите от наводнението по общите части и прилежащия терен, както и за реда за разходване на средствата е взето решение „всички собственици, които до момента не са платили задълженията си към управляващата компания-А••••• ••• във връзка с извънредните разходи по почистването на комплекса след бедствието от 03.10.2025, съобразно списъка, да ги платят на А••••• •••. С получените средства да се финансират следващите действия.“ По т.5 и т.6 от дневния ред, решения не са били взети поради липса на предложения. От показанията на св.Л.Л. се установява, че като собственик на апартамент във в.с.“А••••“ е получил телефонно обаждане от Г. Г., която също била собственик на апартамент в сградата, при което г-жа Г. го поканила на ОСЕС на 24.01.2026г.. Св.Л. отишъл на посочената дата на място пред самата сграда, тъй като било обявено, че ОС ще се проведе на паркинга пред сградата. На место пристигнали и други собственици и на групи разговаряли, докато изчаквали да стане 10,00ч., като св.Л. твърди, че се намирали на около 10метра разстояние от паркинга на сградата. Тъй като в 10,00ч. нямало кворум, събранието се отложило с един час. Събранието започнало в 11,00ч., но нямало осигурена техническа възможност да се достъпи онлайн събранието, което се провеждало в същото време. Св.Л. твърди, че след събранието получил множество обаждания от други собственици, които му казали, че се е провело друго ОС, което било изцяло онлайн. Част от собствениците, които били на паркинга също получили такива телефонни обаждания. Общото събрание на паркинга продължило около 30- 40минути и свършило. По-късно свидетеля получил по ел.поща и чрез Вайбър декларация, изпратена от Г. Г., в която пишело как е протекло онлайн събранието и какви решения са били взети на него. Там пишело, че е избран за управител Ц.И. и е било взето решение да се извърши ремонт на общите части, като за този ремонт било взето решение да се събира такса по 80евро на кв.м.. Св.Л. твърди, че не е подписал изпратената му декларация, защото не бил съгласен с решенията, които са взети на онлайн събранието. От показанията на св.Ц. също етажен собственик се установява, че след наводненията собствениците на апартаменти във вила "А•••••" в гр.С•••• си направили обща група във Вайбър, но заради рускоговорящите собственици на апартаменти, които имали ограничения в достъпа до тази платформа, групата се преместила в Уатсап. Именно в тази обща група получили съобщение от г-жа Г. Г., също собственик на апартамент, че иска да направи общо събрание за учредяване на Етажна собственост. В съобщението било посочено, че ОС ще се проведе на 24.01.2026г. на паркинга пред сградата, а за тези, които не могат да присъстват, ОС ще е през платформата Зуум. Св.Ц. присъствала на ОС онлайн. Посочва, че не е разбрала колко и кои собственици се намират на ОС на паркинга пред сградата същия ден, но някой от тях се включил в онлайн събранието чрез лаптоп, за да имат връзка двете събрания. Онлайн връзката между двете събрания имала технически проблеми, като първоначално имало само картина без звук, а в последствие се включил собственик/свидетелят твърди, че се представил с името И./, който съобщил, че на место има събрани собственици, които чакат да започне общото събрание, но те се намирали до басейна, а не на паркинга. Така онлайн събранието било отложено с един час, след което започнало, но св.Ц. съобщава, че й направило впечатление, че в онлайн събранието присъствали двадесет и няколко човека, а апартаментите във вила "А•••••" били сто и няколко. Бил осигурен преводач за рускоговорящите собственици в онлайн събранието. Отново нямало връзка със събранието на собствениците пред сградата. Тогава г-жа Г. обяснила, че след като И. съобщил, че етажните собственици не са на паркинга, както е обявено в поканата, а се намират до басейна, то при това положение ОС, което е на место е нелегитимно, тъй като не се провежда на обявеното в поканата место. Онлайн събранието започнало по обявения в поканата дневен ред, като бил избран за управител „Ц.“, който бил препоръчан като местен човек, който помагал в разчистването. За следващите няколко точки относно изграждането на стена и разглеждането на оферти за това, обсъждането много се разводнило и ОС не успяло да вземе решения, тъй като рускоговорящите собственици имали множество въпроси. Св.Ц. посочва, че било взето решение да бъде ангажирано адвокатското дружество на г-жа Г. да регистрира „нещо като гражданско сдружение на Е••••“ и от негово име да заведе дела срещу общината за разчистване на Е••••. Тогава отново в онлайн събранието се включил И. от паркинга пред сградата, който съобщил, че на место други собственици го заплашвали, че ще го бият, но отново имало смушения в звука и св.Ц. не могла да разбере нищо повече. Свързала се по телефона със св.Л. и му съобщила, че не се намират на правилното място, но той й казал „не е вярно, преместили сме се“. Св.Ц. разбрала от този телефонен разговор, че собствениците се намират на паркинга пред сградата и обсъждат въпроси, свързани с етажната собственост, но не разбрала какви точно и дали са същите, каквото се обсъждат на онлайн събранието. След това продължила да слуша обсъжданията в онлайн събранието, което продължило до 15,00/15,30ч. следобед. След това през Уатсап получила от г-жа Г.Г. декларация за проведеното онлайн събрание и взетите на него решения, но не я подписала, защото не била съгласна с решенията и изказванията. Представена е по делото декларация по чл.17а, ал.3 ЗУЕС за неприсъствено гласуване на проведено общо събрание от 24.01.2026г. на етажната собственост на апартаментен хотел "А•••••", в.с.Е••••, съгласно която по т.1 от дневния ред е взето решение, съгласно което ОС избира за управител на ЕС Ц.Б.И.; по т.2 е взето решение за извършване на ремонт и възстановяване, а при невъзможност поставяне на нови електрически и ВиК инсталации в и към сградата, като е възложено на управителя на ЕС да събере три оферти при едни и същи технически спецификации и да организира изпълнението на ремонтните дейности при най-ниската предложена цена; ОС е възложило на управителя да предприеме всички необходими действия партидите да бъдат самостоятелни, като в случай, че за общите партиди на ЕС доставчикът изисква същите да бъдат на името на един от собствениците, то ОС дава съгласие те да са на името на „Еднолично адвокатско дружество Г. Г.“ с посочен ЕИК; по т.3 ОС е приело решение за извършване на ремонт и възстановяване на стените на сградата в западната част и на цялата фасада на първия етаж, като е възложило на управителя да събере три оферти при едни и същи технически спецификации и да организира изпълнението на ремонтните дейности при най-ниската предложена цена; по т.4 е посочено, че ОС учредява целеви фонд за възстановяване на щетите от наводнението от 03.10.2025г., настъпили по общите части и прилежащия терен, като определя: размер на индивидуалните вноски – ежегодно по 10,80евро за един кв.м. обща площ на обекта, притежаван от всеки собственик; срок за внасяне-30 април; посочено е, че средствата се разходват от управителя в изпълнение на решението и в рамките на приетата цел, като управителя следва ежемесечно да поставя на видно място отчет за разходените средства, както и през общата онлайн платформа за комуникация; средствата следва да се събират по банкова сметка, която управителят да разкрие на етажната собственост; фондът се учредява до края на 2027г. , след което се трансформира във фонд „Резервен“; по т.5 ОС е възложило на управителя да предприеме всички необходими административни действия за снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация, като за внасяне на съответните административни такси може да използва целевия фонд по т.4; по т.6 ОС е приело решение за предявяване на искове от името на Етажната собственост за обезщетяване на вредите, причинени на общите части, в следствие наводнението от 03.10.2025г. като упълномощава управителя да представлява ЕС пред съдилища и административни органи с право на упълномощаване на „Еднолично адвокатско дружество Г. Г.“ и адвокат Г. Г. от САК, като при неуспех на адвокатското дружество и на адвоката няма да се дължи възнаграждение, а заплащане на необходимите държавни такси управителят може да извършва със средства от целения фонд по т.4; по т.7 е взето решение да се свика следващо комбинирано ОСЕС на 28.02.2026г. при предварително посочен дневен ред. При така установеното от фактическа страна по делото и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС. Съдът намира молбата, с която е сезиран за процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице – собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост. Исковата молба е предявена в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, считано от получаване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Искът е насочен срещу легитимирана страна – етажната собственост, която се представлява от избрания към момента на иницииране на производството управител. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване правото на иск. По основателността на молбата: За успешното провеждане на предявения конститутивен иск за отмяна решенията на общото събрание, ищецът следва да установи, че е собственик на обект в ЕС, че са приети решения на ОС с атакуваното съдържание. В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът следва да докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изговен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби. Както беше обсъдено по допустимостта на производството и не е спорно по делото, че ищецът е собственик на обекти, в сградата в режим на етажна собственост, и са приети решения на онлайн проведено ОС с атакуваното съдържание. Тоест, налице са положителни решения, от които могат да настъпят правни последици за ищеца, което обуславя правния му интерес да иска тяхната отмяна и легитимацията му да води предявения иск. На отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС подлежат решения, които са взети при нарушение на процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането на заседанията на общото събрание или решения, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби на закона. Съдът следва да се произнесе в рамките на наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията. Като основание за отмяна на решение т о е въведено оплакване, че процесното ОСЕС е проведено изцяло онлайн, в нарушение на чл. 16, ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС, който допуска само смесен режим на работа на ОС, но не и изцяло видеоконферентен. В случая, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства е било свикано на 24.01.2026г. от 10,00ч. учредително ОС по реда на чл.12, ал.6, изр.2-ро от ЗУЕС от един от собствениците на самостоятелни обекти при посочен дневен ред. В поканата е посочено, че се свиква ОС на осн.чл.12, ал.6, изр.2-ро от ЗУЕС при смесен режим – присъствено на место – на паркинга пред сградата и онлайн на конкретен адрес, за който е посочен линк в конкретно посочена платформа. На указаната в поканата дата са се отзовали собственици на самостоятелни обекти както на место, така и онлайн, но поради технически причини етажните собственици не са имали връзка едни с други. По тази причина са били паралелно проведени две отделни общи събрания по един и същ дневен ред, при които по едни и същи точки са взети различни решения, посочени по-горе. В конкретния случай съдът не е сезиран, поради което не подлежи на разглеждане ОСЕС от 24.01.2026г., проведено изцяло присъствено. Предмет на разглеждане по предявената искова претенция е законосъобразността на проведеното на 24.01.2026г. изцяло онлайн ОСЕС, за което следва да се посочи следното: Принципът за режима на провеждане на ОС е уреден в чл. 16, ал. 1 изр. 1 от ЗУЕС, който предвижда изцяло присъствено ОС, а изключението е уредено в чл. 16, ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС, който предвижда смесен режим на работа на ОС – присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяването на самоличността на участващите лица. Тъй като в чл. 16, ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС се касае до норма изключение, то същата не може да бъде тълкувана разширително – така в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че норми изключения не подлежат на разширително тълкуване. Посоченото отнесено към настоящия казус и предвид императивния характер на нормата по чл. 16 от ЗУЕС, означава, че след като законът не предвижда изрично възможност за провеждане на ОСЕС изцяло онлайн, то такава възможност не съществува. Обратното би довело до разширително тълкуване на чл. 16, ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС чрез разширяване на предметния обхват на разпоредбата. Отделно от това, възможността за смесен режим на провеждане на ОС не дерогира, а съществува едновременно с изискването за място на провеждане на ОС - ОС се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата и площ или на друго място в близост до нея. Именно поради изискването ОС да бъде проведено в ЕС или в близост до нея, законът не урежда възможност ОС да бъде проведено изцяло чрез видеоконференция и като минимум следва председателя и протоколчикът да се намират в ЕС или в близост до нея, а останалите собственици могат да участват чрез видеоконференция. На посоченото основание оспорените решения, взети на общо събрание, което е проведено изцяло онлайн по описания по-горе начин, следва да бъдат отменено като незаконосъобразни поради провеждането му в нарушение на чл. 16, ал. 1 изр. 2 от ЗУЕС. Въпреки указаната доказателствена тежест на ответната страна с определение № 482/23.04.2026г. по делото, че следва да докаже законосъобразното свикване и провеждане на оспореното общо събрание, доказателства по делото не са ангажирани. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства за законосъобразно свикване на оспореното общо събрание, доколкото не се установява хипотезата на чл.12, ал.6 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл.12 ЗУЕС, законодателят е предвидил като правило ОСЕС да бъде свиквано най-малко един път годишно от управителния съвет, респ.управителя или контролния съвет, респ.контрольора. В чл.12, ал.2 ЗУЕС е предвидено изключение ОС да бъде свикано по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, което съгл.ал.3 с.чл. следва да бъде отправено до УС/управителя, който свиква общото събрание в 10- дневен срок от получаването му. С ал.4, чл.12 ЗУЕС е предвидено, че ако в 10-дневния срок от получаване на искането от собствениците, управителя не свика ОС, то тогава събранието се свиква от собствениците по реда на ал.2. Според ал.5 ОС може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Посочената в поканата за свикване на тук оспореното ОС ал.6, на чл.12 ЗУЕС регламентира, че при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат наймалко 20 на сто идеални части от общите части, а когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател. В конкретния случай ал.5 и ал.6 на чл.12 ЗУЕС са неприложими за свиканото на 24.01.2026г. ОС, доколкото св.Л. твърди, че след наводнението на 03.10.2025г. е било преведено общо събрание, следователно не е изминала една година от последното свикано ОС, нито се установява нововъзникнала ЕС с оглед горното. На следващо место за пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсва яснота по делото дали в случая се касае за комплекс по см.на чл.2 от ЗУЕС, доколкото представените, макар е недостатъчни писмени доказателства индикират именно тази хипотеза. Установените нарушения-незаконосъобразно свикано ОС, което е проведено изцяло онлайн, са достатъчни, за да се обоснове извод за незаконосъобразност на проведеното ОС, респ. за отмяна на взетите решения и без да се обсъждат останалите нарушения при свикването и провеждането на ОС, за които има оплакване в исковата молба. По изложените съображения, съдът приема, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Настоящото решение не е пречка за повторното, законосъобразно вземане на процесните решения при стриктно спазване на процедурните правила на ЗУЕС по свикване и провеждане на общото събрание на етажната собственост. С оглед изхода на делотои съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски в размер на 640,90евро, от които 40,90евро за заплатена държавна такса и 600евро за заплатено адв.възнаграждение. Воден от изложеното, съдът
Cited provisions
21- чл. 131 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 12 ЗУЕС
- чл. 40 ЗУЕС
- чл. 140 ГПК
- чл. 237, ал. 1 ГПК
- чл. 389 ГПК
- чл. 41, ал. 2 ГПК
- чл. 12, ал. 2 ЗУЕС
- чл. 12, ал. 6 ЗУЕС
- чл. 13 ЗУЕС
- чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
- чл. 16 ЗУЕС
- чл. 17, ал. 3 ЗУЕС
- чл. 2 ЗУЕС
- чл. 27, ал. 3 ЗУЕС
- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
- чл. 40, ал. 3 ЗУЕС
- чл. 42, ал. 2 ЗУЕС
- чл. 12, ал. 6
- чл. 16, ал. 1