Решение № 27 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 700/2025 г.

Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН. Жалбоподателят А. Н. А., чрез защитник адв. Р. И. от ВТАК, обжалва НП № 25-0268-000929/13.11.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което му е наложено наказание Глоба в размер от 500.00 лв. по чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП. Моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от една страна. От друга излага, че административнонаказващият орган не е извършил преценка за наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган - Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица не се представляваше и не зае становище по наведените основания в жалбата. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 18.10.2025 г. „Тео Ауто 2015“ ЕООД, представлявано от Т.Л., закупило л.а. „Нисан Кашкай“ с № на рама ••• от „Костадинов 777“ ЕООД с. Яхиново. Авто-къщата се намирала в ••••. Там работел и жалбоподателя А.. Закупения автомобил бил ремонтиран, поради които причини на 03.11.2025 г. жалбоподателят решил да изпробва техническото му състояние по ул.“Антон Страшимиров“. Автомобилът не бил регистриран в Република България, като бил обявен за продажба в авто-къщата. Около 16:00 часа жалбоподателят излязъл с автомобила от авто-къщата и го управлявал по ул.“Антон Страшимиров“ към ул.“Съединение“, когато бил забелязан от св. Р. и М., които патрулирали в района като смесен авто-патрул. Решили да спрат водача, тъй като видели, че автомобила няма поставена регистрационна табела. Подали светлинен и звуков сигнал и спрели жалбоподателя непосредствено преди авто-къщата. След като А. се свързал със собственика на превозното средство представил документите за собственост на автомобила и обяснил, че го управлява по улицата, за да изпробва техническото му състояние след извършен ремонт. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 4225467 за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП от св. М. в присъствието на св. Р.. АУАН бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С мотивирана резолюция № 25-0268-М000085/04.11.2025 г. било прекратено административнонаказателното производство, провеждано против А. Н. А.(л.14), предвид образувано БП № 594/03.11.2025 г. по описа на РУ Горна Оряховица. Бързото производство започнало с първото действие по разследването – разпит на свидетел (л. 1 от ДП). След извършване на необходимите действия по разследването, то приключило с мнение за прекратяване предвид на това, че извършеното деяние макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345 НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или обществената му опасност е явно незначителна. С Постановление от 11.11.2025 г. на прокурор Николова провежданото наказателно производство против А. по чл. 345 ал. 2 НК било прекратено, като прокурорът възприел съображенията, изложени от разследващия полицай досежно приложение на чл. 9 ал. 2 НК. В същото постановление било посочено, че материалите следва да се изпратят на РУ – Горна Оряховица за започване на административно производство против А.. След изпращане на препис от постановлението на РУ Горна Оряховица, на 13.11.2025 г. било издадено атакуваното НП № 25-0268-000929/13.11.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на жалбоподателя А., за извършено нарушение на 03.11.2025 г. на чл. 140 ал. 1 ЗДП, било наложено административно наказание Глоба в размер от 500.00 лв., както и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 17.11.2025 г., като жалбата е депозирана на 18.11.2025 г. (л.3). По същество се явява основателна, поради следните съображения: В настоящото производство след съставяне на АУАН на А. от св. М., е започнало наказателно производство за престъпление по чл. 345 НК, на основание чл. 212 ал. 3 НПК, с факта на извършване от разследващ полицай на разпит на свидетел. Именно съществуването едновременно на административнонаказателно и наказателно производство е довело до изготвяне на резолюция № 25-0268-М000085/04.11.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица за прекратяване на административнонаказателното производство, на основание чл. 33 ал. 2 ЗАНН. При проведеното досъдебно производство е установено, че на 03.11.2025 г. А. е управлявал МПС – л.а. „Нисан Кашкай“ с № на рама ••••, собственост на „Тео Ауто 2015“ ЕООД, представлявано от Т.Л.. След събирането на необходимите доказателства за изясняване на обективната истина във връзка с извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК от А., прокурорът изготвил Постановлението от 11.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство, в което приел, че деянието е с ниска обществена опасност, тъй като управлението на автомобила е било свързано с неговото тестване. Прокурорът приел, че макар деянието формално да осъществява признаци на престъпление по чл. 345 ал. 2 НК, то неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което не е престъпление. След приключване на наказателното производство с влязлото в сила постановление за прекратяването му, са отпаднали пречките за провеждане на административнонаказателно производство за деянието против А., предвид на това, че извършеното не е престъпление, но осъществява признаците на административно нарушение. Административнонаказателното производство започва отново на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН. Произнасянето на прокурора по провеждано досъдебно производство с постановление за прекратяване не елиминира възможността за провеждане на административоннаказателно производство съобразно ТР №3/22.12.2015 г. Предвид изложеното в него, ако приключи административнонаказателно производство с наложено наказание на дееца и се установи, че това деяние е престъпление, за да се образува наказателно производство, първо следва да се възобнови административнонаказателното и да се отменят всички актове по него. Едва тогава е допустимо да се образува спрямо същото лице, за същото деяние наказателно производство. Спрямо А. не е провеждано административнонаказателно производство преди наказателното, за да може да се приеме, че не е допустимо след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, да се проведе административнонаказателно производство против дееца. Важно е да се отбележи, че с влизане в сила на резолюция № 25- 0268-М000085/04.11.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, предвид прекратяване на започналото административнонаказателно производство, издаденият АУАН серия GA № 4225467 е отменен и затова при изпращане на БП № 594/25 г. на РУ – Горна Оряховица производството се развива по реда на чл. 36 ал. 2 ЗАНН и той не следва да се обсъжда като документ относно неговата законосъобразност в настоящото производство. В процесния случай нямаме проведено първо административнонаказателно производство и последващо наказателно, тъй като липсва наказуемост по първото. Предвид на това законодателството(чл. 36 ал. 2 ЗАНН) позволява след прекратяване на наказателното производство да се развие административнонаказателно, тъй като спрямо дееца не е приложена санкция. Според ТР № 3/22.12.2015 г. прекратяването на второто по ред производство, независимо дали е наказателно или административнонаказателно с характер на наказателно по автономното значение на Конвенцията, не може да се избегне, тъй като се явява единственият съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ процесуален инструмент за ефективно преодоляване на последиците от нарушението на едно от основните човешки права - никой да не бъде подлаган на повторно наказателно преследване за едно и също деяние. С прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на административнонаказателно производство с наказателен характер за същото деяние, респ. с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му, националните власти принципно признават и цялостно компенсират допуснатото нарушение на забраната ne bis in idem. Това обаче не се отнася до случаите, когато преди образуването на наказателното производство административнонаказателното производство с наказателен характер (каквото е настоящото) по смисъла на Конвенцията е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН или съответно възобновено на основание чл. 70 ЗАНН, а постановените по него актове - отменени. В тези хипотези няма пречки за развитие на последващо наказателно производство, тъй като липсва bis елементът - недопустимо дублиране на производствата. При тези обстоятелства се е развило наказателното производство. В конкретния случай обаче липсва първоначалната преценка на прокурора - дали следва да се образува ДП, който се явява единствено компетентния орган по чл. 33 ал. 3 ЗАНН да я извърши. Наказателното производство е започнало с факта на първото действие по разследването, а преценката дали действително извършеното от А. е престъпление е извършена на по-късен етап - при анализ на доказателствата по делото и изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В процесния случай не е налице незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл.33 ЗАНН административнонаказателно производство по повод деяние, което не е административно нарушение, а престъпление, тъй като преценка при започването му от страна на прокурора не е извършвана. Според ТР № 3/22.12.2015 г. неприемливо е разбирането, че с отстраняването на нарушението на правилото ne bis in idem се изключва възможността за поправяне на нарушението, допуснато при определянето на органите, компетентни да разгледат и санкционират деянието, представляващо престъпление. Такъв подход недопустимо противопоставя възможностите за поправяне на различни по естеството и значението си нарушения. Действително, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норма с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения(както е в настоящия случай), правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление, както е приел и прокурора в своя акт. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси. Деецът е осъществил на 03.11.2025 г. нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП, като е управлявал по пътищата отворени за обществено ползване - в гр. Горна Оряховица по ул.“Антон Страшимиров“ в посока ул.“Съединение“ нерегистрирано по съответния ред МПС - л.а. „Нисан Кашкай“ с № на рама ••••, собственост на „Тео Ауто 2015“ ЕООД, представлявано от Т.Л.. Нарушението се доказа въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. Р., обясненията на жалбоподателя, БП №594/25 г. на РУ – Горна Оряховица, Постановление от 11.11.2025 г. Правилно за извършеното нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП, от страна на административнонаказващия орган е приложена разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 3 ЗДП. При съставяне на АУАН и НП са спазени правилата на чл. 42 и сл. ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, като обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са описани в достатъчна степен по начин, че да бъдат разбрани от жалбоподателя, без да се ограничи правото му на защита. При преценката обаче по чл. 53 ал. 1 ЗАНН наказващият орган е игнорирал възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН, каквато е налице. Случаят е маловажен предвид на това, че управлението на превозното средство е извършено по повод преценка на техническото му състояние след ремонт и то на същата улица, където то домува. Превозното средство е собственост на авто-къща „Тео Ауто 2015“ ЕООД, представлявано от Т.Л., където работи жалбоподателя и за него са налични редовни документи за собственост. Жалбоподателят не е личност, която демонстративно нарушава правилата за движение по пътищата, което е видно от минималния брой наложени наказания по ЗДП. Още в хода на БП са събрани доказателства, че управлението на превозното средство без регистрация не е с намерение да се нарушават правилата за движение по пътищата, а само и единствено, за да бъде проверено техническото му състояние. В този смисъл обществената опасност на деянието е ниска, още повече, че МПС се намира в авто-къща и подлежи на продажба, след която следва извършване на регистрация по съответния ред, за да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване. Не на последно място обществената опасност на дееца също е ниска, тъй като се установи превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства(самопризнания, добри характеристични данни, обусловени от липсата на наложени множество наказания за нарушения по ЗДП, съдействие на контролните органи. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките на чл.63 ал. 2 т. 2 ЗАНН, а именно НП № 25-0268- 000929/13.11.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица следва да бъде отменено и жалбоподателят (нарушител) да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Водим от горното, съдът