Решение № 193 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 584/2026 г.

наказателно дело № 20262120200584 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на „В.“ ЕООД с ЕИК: •••• против Наказателно постановление № 857929-F848493/24.10.2025 г., издадено от Заместник -директора на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4 , т.1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват съображения за неспазване на срока по чл.34,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К. Т., която отстоява становище процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП със съображения, преповтарящи и доразвиващи отразените в жалбата. Претендира отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски. За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Г.А., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на упълномощено лице от жалбоподателя на 13.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 27.01.2026 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: На 17.09.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО , като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец февруари 2025 г. Посочено е, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице подава декларация Образец 1 по електронен път или в сградата на ТД на НАП Бургас, гр.Бургас, ул. „Александровска“ №26,ет.1. Декларация Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, УПФ /учителски пенсионен фонд/, здравното осигуряване,ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“„Гарантирани вземания на работниците и служителите“,дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване,се подава до 25-то число на месеца,следващ месеца,за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца,в който е начислено или изплатено възнаграждението. Прието е в обстоятелствената част на АУАН, че декларацията е следвало да бъде подадена до 25.03.2025 г. Декларацията е подадена по интернет и подписана с КЕП на дата 19.06.2025 г.и е приета с вх. №02000253300534. До лицето е била изпратена покана по интернет и чрез лицензиран пощенски оператор за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок не се е явило упълномощено от законния представител на дружеството лице и АУАН му бил съставен в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН и връчен на 01.10.2025 г. на упълномощено от управителя на дружеството лице. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентично фактическата обстановка с описаната в АУАН и бил извършен идентичен подбор на правна квалификация на нарушението чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 и вр. чл.4,ал.1,т.1 от Наредба №Н- 13/17.12.2019 г. МФ. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 355,ал.1 КСО наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност съдът прие, че по своето съдържание изграждат логическа последователност, позволяваща формиране на достоверни изводи по фактите. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 16– Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2. Съдът намира обаче, че при описание на фактическите белези на нарушението и в изложението относно обстоятелствата, при които е извършено, са допуснати съществени непълноти, рефлектиращи негативно върху правото на защита на санкционираното лице и препятстващи въззивния съдебен контрол,с което са дерогирани задължителните изисквания на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. I.На първо място, актуалната редакция на чл. 4, ал.1, т.1, б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ гласи,че Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Следователно, разпоредбата на чл. 4.,ал.1,т.1 б.“а“ НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ регулира две хипотези на крайния срок, до който валидно се изпълнява задължението за депозиране на декларация Образец 1- а именно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая в НП липсва дължимата детайлизация относно релевантния въпрос, кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. февруари 2025 г., което е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1 и конкретния пораждащ отговорността факт, свързан с възникване задължението за подаване на декларация обр. 1. Изцяло в този смисъл е актуалната практика на касационната инстанция в Решение № 1903 от 27.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2309/2024 г. : „В съобразителната част на наказателното постановление е посочено, че не е изпълнено от "Биляна сън травел" ЕООД задължението да подаде в законоустановения срок декларация образец 1 за м. юли 2023 г. Прието е от наказващия орган, че срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 25.08.2023 г., а такава е подадена по електронен път на 04.10.2023 г. Не е изследван обаче въпросът кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. юли 2023 г., а това обстоятелство е от значение за възникване на задължението за подаване на декларация обр. 1 и определяне на срока за подаването и, респ. за преценката относно съставомерността на деянието.“ Наказващият орган и актосъставителят не са посочили, въз основа на какви факти приемат, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.03.2025г. Сам по себе си преписът на индивидуализиращото бланкетния текст на чл.5,ал.4, т.1 КСО вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., правило, уреждащо две самостоятелни алтернативи по никакъв начин не обуславя приложимостта на правото с оглед конкретните факти на случая. И това е така, т.к. липсата на описание на елементите на изпълнителното деяние рефлектира винаги върху възможността за упражняване правото на защита.Последното предпоставя недопустимо разширяване предмета на административно-наказателно обвинение, до степен на съдържателно неуточнено и бланкетно обвинение. Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяване на всеки елемент от фактическия състав на нарушението зависи от значението, което детайлизацията има за правилното решаване на делото. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти, която никога не може да е заместена от препис на бланкетния текст на изпълнително деяние на нарушената норма на чл. 4.,ал.1, т.1 НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. С разпоредбата на чл.102 НПК се подчертава строгата целенасоченост на доказателствения процес,като на доказване подлежат извършеното нарушение и неговото авторство. В случая предметът на доказване се определя от самата материално-правната норма, от една страна, а от друга от индивидуалното значение на съвкупността от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на делото. Съответно, на вниманието на жалбоподателя,а и на съда административно-обвинителната теза относно деянието и свързаните с него обстоятелства, се представят в резюмиран вид, сведени до един единствен извод на актосъставителя,съответно на наказващия орган относно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Съответно, ограничен от волята на актосъставителя и задължен от посочената разпоредба, съдът трябва да ориентира и да ограничи процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН да е извършено от посочения в АУАН нарушител и при посочените в АУАН конкретни обстоятелства, правно и логически свързващи се с конкретно нарушено правило за поведение. Съдът не е оторизиран да обсъжда, а жалбоподателят не е длъжен да се защитава срещу непълно поднесени факти, които не се съотнасят категорично към сочената за нарушена разпоредба на чл. 4.,ал.1,т.1 б.а. НАРЕДБА № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. Изцяло в този см. е касационната съдебна практика в Решение № 938 от 31.01.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2227/2024 г.Решение № 9687 от 28.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1330/2024 г., в които по напълно аналогичен от процесуално гледище, тежест и степен недостатък в излагане на фактическата обосновка в АУАН и НП за нарушение на чл.5,ал.4,т.1 КСО е прието: „В случая видно от текстовата част на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и фактически констатации въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая..“ Изцяло в т.см. е и и Решение № 9102/23.10.2025 г. по НАХД 1339/2025 г. на АдмС-Бургас II.На второ място, не е налице спор, че дружеството „В.“ ЕООД не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение - в качеството на осигурител по чл. 5, ал. 4 от КСО - да представи пред ТД – Бургас на НАП необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за месец февруари 2025г. В наказателното постановление не е посочено, за кое лице, подлежащо на осигуряване, задълженото лице (осигурител) не е декларирало необходимите данни, който въпрос е релевантен при положение на необходимо подаване на повече от една декларация образец 1 през процесния период (за 02/2025 година). Предвид изложеното съдът намира,че възниква неяснота – за кой работник/служител се дължи такава декларация. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Ето защо и сама по себе си, липсата на индивидуализация на наетото лице при дружеството работодател, обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение.В този смисъл са и актуалните разрешения в практиката на касационната инстанция Решение № 9687 от 28.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1330/2024 г.: „ Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на нарушението, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО говори за "конкретно лице". /../ така допуснатото нарушение е от категорията на съществените“ В т.см. и РЕШЕНИЕ № 9723/ 07.11.2025 г. по НАХД 1340/2025 г. на АдмС-Бургас: „ Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за неяснота досежно конкретното лице за което в случая е подадена със закъснение изискуемата декларация, при липсата на каквито и да било посочени индивидуализиращи данни за него както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателното постановление. Посочването на тези данни е от съществен означение /…/“Изцяло в т.см. е и и Решение № 9102/23.10.2025 г. по НАХД 1339/2025 г. на АдмС-Бургас и Решение № 11373 от 19.12.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1952/2025 г. III. На трето място, съдът намира,че АУАН е съставен извън срока по чл.34,ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този срок започва да тече от първата дата, на която е можело да се установят извършеното нарушение и нарушителят. В случая, според фактическото установяване в АУАН,дружеството не е подало декларация обр. 1 за месец февруари 2025 г., в срок до 25.03.2025 г., поради което първи възможен момент, в който е можело да се установи, както извършеното нарушение, така и нарушителят е 26.03.2025 г. (срядаприсъствен ден), тъй като Националната агенция за приходите поддържа регистър и база данни за задължените лица. Този регистър е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение, а дали наказващият орган "ще узнае" факта на неподаване на декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Бездействието на длъжностните лица от ТД на НАП при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. В този смисъл, без правно значение за срока е датата на която дружеството фактически е подало декларацията – 19.06.2025 г.. Наказващият орган, след като разполага с базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на по-късното подаване на декларацията, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи нарушението в дадения законов срок. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството. /така виж актуалната касационна съдебна практика в Решение № 10249 от 20.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1424/2025 г./ Изцяло в т.см. е и Решение № 918 от 2.02.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2085/2025 г. “ Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН , не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Този срок започва да тече от първата дата, на която е можело да се установят извършеното нарушение и нарушителят. В случая, според фактическото установяване в АУАН,дружеството не е подало декларация обр. 6 за месец март 2025 г., в срок до 30.04.2025 г., поради което първи възможен момент, в който е можело да се установи, както извършеното нарушение, така и нарушителят е 02.05.2025 г. (петъкприсъствен ден), тъй като Националната агенция за приходите поддържа регистър и база данни за задължените лица. Този регистър е в рамките на същата административна структура, която администрира и води отчетността по изпълнението на вмененото задължение, а дали наказващият орган "ще узнае" факта на неподаване на декларацията е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята продължителност за това, съответната администрация да извърши служебно необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи извършеното административно нарушение, чрез съставянето на АУАН. Бездействието на длъжностните лица от ТД на НАП при упражняване на това им правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. В този смисъл, без правно значение за срока е датата на която дружеството фактически е подало декларацията – 19.06.2024 г.. Наказващият орган, след като разполага с базата данни на задължените лица, няма основание фактически да удължава срока, като се позовава на момента на по-късното подаване на декларацията, след като съобразно ресурса, който притежава, обективно възможно е да установи нарушението в дадения законов срок. Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството. /така виж актуалната касационна съдебна практика в Решение № 10249 от 20.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1424/2025 г./ Изцяло в т.см. е и Решение № 10680 от 2.12.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2086/2025 г. “ Предвид функциониращата в НАП електронна система за регистрация на подадените декларации следва да се приеме, че с изтичането на срока и липсата на подадена декларация е започнал да тече срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. "Откриване на нарушителя" по смисъла на чл. 34 ЗАНН е налице когато при ведомството, в което изпълняват длъжността си контролните органи, компетентни да съставят АУАН, са били на разположение всички необходими данни, можещи след доказването им да обосноват извода за наличие на предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност от конкретното лице. В случая такива данни са били налични при контролните органи още от 26.06.2024 г., при което тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл на 26.09.2024 г“ Изцяло в този смисъл са и разясненията по приложението на чл.34,ал.1 ЗАНН в Решение № 10492 от 26.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2087/2025 г. Решение № 1388 от 21.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1667/2020 г.и в Решение № 1493 от 3.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1774/2020 г. Решение № 476 от 9.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2023 г. и мн. др./ Срочността на образуване на административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено адаптирани към свободното усмотрение на наказващия орган и закъснялата служебна инициатива на проверяващите субекти, особено за обществени отношения в сферата на административно-наказателната отговорност. След като пред органа са били налице всички документи, от които да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. “ Изцяло в този смисъл са и разясненията по приложението на чл.34,ал.1 ЗАНН в Решение № 10492 от 26.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2087/2025 г. Решение № 1388 от 21.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1667/2020 г.и в Решение № 1493 от 3.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1774/2020 г. Решение № 476 от 9.05.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2023 г. и мн. др./ Срочността на образуване на административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви Отделно от изложеното в правилото на чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба №Н- 13/17.12.2019 г. се открояват хипотези на два различни срока за изпълнение на задължението за подаване на декларация Образец 1, при нормирането на които като изходна база е използван и различният момент на начисляване и изплащане на възнаграждението на съответното осигурено лице за конкретния месец. Ерго последователното и пълно установяване на тези факти има значение за правилното решаване на делото. На тази база и като прецени,че АУАН е издаден ивън срока по чл.34,ал.1 ЗАНН, а с АУАН и НП не е достигнато нужното ниво на осведоменост за отделните правнозначими факти, съдът намира, че е засегната информативната стойност на АУАН и НП, дерогирани са формалните изисквания на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,а оттук съществено е засегната възможноста за ефективно упражняване правото на защита,което налага отмяна на НП като процесуално незаконосъобразно издадено. По приложението на материалния закон и единствено в сферата на пълнота на изложението съдът намира следното: Задължението за осигурителя да подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 1 е регламентирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата наредба , декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; Тоест, в случая визираният източник възприема две алтернативни форми на реализиране на изпълнителното деяние, чрез разграничителния ориентир – момента на начисляване или изплащане на възнаграждението за съответния месец, като в случая недоказаността на нарушението се предпоставя от неизясняване на въпроса относно този момент. Не се спори, че жалбоподателят е осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО , и като такъв е следвало да подаде декларация образец № 1 в ТД на НАП-Бургас, като изводът, че това задължение е било изпълнимо до 25.03.2025 г. е фактически немотивиран. Действително жалбоподателят е изпълнил задължението си да подаде декларация Образец 1 едва на 19.06.2025 г. по интернет с КЕП. Деянието принципно следва да се субсумира като нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл.2,ал.1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ и подведе под санкционната норма на чл. 355, ал. 1 КСО . Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО , който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание Единствено в принципен аспект и за нарушението от конкретния вид на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. МФ съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Административно нарушение от този вид е формално нарушение, чийто състав не предвижда настъпване на вредоносни последици, а се задоволява с очертаване само на типичните особености на общественоопасното деяние. Касае се за съществен дял от дейността на работодателя, обезпечаващ осигурителните права на заетите лица, чието законосъобразно организиране и отчитане е въведено в система от обвързващи в своята задължителност норми в КСО и нормативните източници по прилагането му. Предвид това липсата на ощетяване на бюджета чрез невнасяне на осигуровки сама по себе си не е фактор, разкриващ по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други от същия вид. Ирелевантни са продължителността на закъснението, което не елиминира обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за квалифициране на случая като "маловажен", защото в законния състав на нарушението не е предвидено настъпване на вредни последици. С тези мотиви съдът намира, че поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им и е представил доказателства, удостоверяващи реалното им заплащане в размер на 255, 65 евро за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител. В унисон с изхода на спора и формулираното и документално обосновано искане за присъждане на разноски, в тежест на НАП, гр.София следва да бъдат възложени извършените от жалбоподателя разноски. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът Така мотивиран, съдът