Решение № 629 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 578/2026 г.

РЕШЕНИЕ Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА при секретаря Силвия Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 578 по описа за 2026 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А. П. П., ЕГН •••••••••• подадена чрез адв. К. Ж.– М. от САК, против НП № 25-0442-001816/07.12.2025год. на н. с. в ОД на МВР В., РУ 04 В. с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв./ 1022.58евро, както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДП. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в НП не съдържало ясно, точно и недвусмислено описание на вмененото нарушение като АНО бил възприел едновременно и двете алтернативни хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДП. Твърди, че липсвали достатъчни годни и категорични доказателства за категоричен и осъзнат отказ да бъде изпробван с техническо средство, както и доказателства за това, че те бил изпълнил предписанието за медицинско изследване. Заявява, че НП било издадено и при неправилно приложение на материалния тъй като нарушението не било доказано. Отделно от това излага доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН като сочи, че АНО не бил направил нужната преценка в тази насока. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а в случай, че се приеме че е извършено нарушение да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила молба от неговия процес. Представител в която последният сочи, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания, а по същество отправя искане за отмяна на НП както и за присъждане на направените разноски. За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. - А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такова в минимален размер. Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 03.10.2025год., вечерта около 21:15ч., свидетелите С. Д. и Ж. М., и двамата полицейски служители в ПУ „Б.“ към ІV РУ при ОД на МВР В., изпълнявали служебните задължения. Същите извършвали обход със служебен автомобил на територията на гр.Белослав като се движели по ул. „Трети март“. По същото време по същата улица, но в срещуположната посока на движение се движел въззивника управлявайки л.а. „М.“ с рег. № ••. Същият криволичел по пътното платно. Това било възприето от полицейските служители. На кръстовището с ул. „Хр. Б.“ въззивникът извършил маневра ляв завой отнемайки предимството на полицейските служители, които веднага с включен и светлинен сигнал го последвали. Въззивникът продължил да се движи криволичейки по ул. „Хр. Б.“ и след около 300м. спрял. Свидетелите отишли при него, легитимирали се и му поискали документите за проверка. Въззивникът ги предоставил. В хода на проверката полицейските служители поискали да тестват въззивника с Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARNJ-0044 за употреба на алкохол, но въззивникът отказал да бъде изпробван. На място св. С. Д. съставил срещу въззивника АУАН № 4024557/03.10.2025год. за това, че отказва да му бъде извършена проба с техническо средство. Актът бил предявен на въззивника от св. Д., но той отказал да го подпише в присъствието на св. К. и да получи екземпляр от него. На въззивникът бил издаден и талон за медицинско изследване, като същият бил уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Св. А. – В.“ в срок до 90 минути за даване на кръвна проба. Въззивникът отказал да подпише и този талон съответно не получил екземпляр и от него. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 07.12.2025год. началникът на сектор в ОД МВР В., РУ 04 В. въз основа на акта, издал атакуваното НП № 25-0442-001816 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, посочил, че на въззивникът е бил издаден и талон за кръвна проба и след допълнителна проверка било установено, че не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Междувременно на 07.10.2025год. във връзка с това нарушение, срещу въззивника била издадена ЗЗПАМ № 25-0442-000396/07.10.2025год. с която било временно отнето СУМПС до решаване на въпроса на отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била получена лично от въззивника на 16.10.2025год. Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани С. Д. (актосъставител) и Ж. К. (свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от проверката извършена на въззивника с нужната конкретика. И двамата сочат, че са спрели въззивника за проверка като водач на МПС, като повода за спирането е бил криволиченето му по пътното платно и отнемане на предимството им, че той е отказал да бъде изпробван за употреба алкохол с техническо средство, както и да подпише всички издадени документи. Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още справка от АИС АНД досежно атакуваното НП, талон за изследване № 302232; ЗППАМ № 25-0442-000396/07.10.2025год.; справка за нарушител; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; талон за изследване № 276695. Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени Справка от изп. директор на МБАЛ „Св. А.“ – Варна с Изх. № 558-1/02.03.2026г., с приложена служебна с Изх. № 4/02.03.2026г.; Справка от началника на сектор ПП при ОДМВР-В. УРИ 819000-11599/05.03.2026год. ; писмо от началника на ІV ОД МВР Варна УРИ УРУ 442000-3981/05.03.2026г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на АНО и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените наказания са индивидуализирани. Действително видно от приложения към преписката АУАН в същият липсва подпис на въззивника. Отказа му да подпише акта обаче е бил удостоверен с подписа на надлежен свидетел. Допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника съдът не констатира. Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. Съдът обаче намира, че това не е ограничило правото на защита на въззивника, тъй като става ясно за какво е наказан. От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат единствено отказ от проверка с техническо средство. За каквато и да било неяснота за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника и дума не може са става. На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол. Установяването на употребата на алкохол се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско изследване по арг. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001г.. В този смисъл, за да е налице административно нарушение по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка, било с техническо средство, било посредством медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи. Посочената разпоредба е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е лице с качеството "водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП. Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието "управлява пътно превозно средство" и то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е загубило своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с определението за "участник в движението" по чл. 2 от ППЗДП, какъвто е и водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. В случая по делото не е спорно, а и по категоричен начин от показанията на свидетелите Д. и К. се установява, че въззивникът е управлявал лек автомобил по ул. „Хр. Б.“ в гр. Б. към момента на спирането му за проверка. На следващо място от показанията на посочените по-горе двама свидетели се установява и това, че въззивникът е отказал да бъде изпробван на място с техническо средство дрегер за употреба на алкохол. Установява се по несъмнен начин и това, че на въззивника е бил издаден талон за изследване, че му е било разяснено че трябва да отиде да даде кръвна проба, но той е отказа да подпише и талона и да получи екземпляр от него, както и че не е посетил лечебното заведение отразено в талона и не е дал кръвна проба. Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. То е формално и е довършено в момента, в който въззивникът е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер. Следва да бъде посочено още и това, че в случая с неизпълнение на предписанието за даване на кръвна проба въззивникът е осъществил и втората форма на изпълнителното деяния предвидена в нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДП. От субективна страна нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото въззивникът като водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова разпоредба. Причините поради които е било отказано извършването на пробата са абсолютно ирелевантни. В случая изпълнителното деяние се състои в отказ да се извърши проверка с техническо средство. Що се касае до изложените в жалбата твърдения за липса на доказателства за осъзнат отказ съдът намира същите за голословни и не подкрепени с каквито и да било доказателства. Напротив от показанията на разпитаните свидетели се установява, че въззивникът се е дължал арогантно и отказал е да подпише всички документи. Отделен е въпроса, че както бе посочено по-горе в мотивите той като водач на МПС, преминал през надлежно обучени е и изпит по ЗДП би следвало да знае както правата си, така и задълженията си по този закон и изобщо не е нужно някой да ум ги разяснява допълнително както се твърди в жалбата. В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващите му се съобразно санкционната норма наказанията, които определил във фиксираните в закона размери – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Горното не дава възможност на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да ревизира размера на наложените наказания. И според съда както очевидно и според АНО нарушението не представлява маловажен случай, доколкото не се отличава по никакъв начин от останалите подобни нарушения. Напротив нарушението е типично, а и видно от предвидените санкции самият законодател го е определил като такова с висока степен на опасност. Отделен е въпросът, че видно от приложената справка за нарушител въззивникът многократно е бил наказван за нарушения по ЗДП и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било самоцелно като не би породило никакъв ефект. Напротив само би култивирало у въззивника чувство за безнаказаност и то досежно едно от най-тежките по ЗДП нарушения. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. По разноските. Разноски се претендират от двете страни в процеса като и двете искания за направени своевременно. Пи този изход на спора (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете, че въззивника дължи разноски съобразно чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер, а именно в размер на 80лв. (40.90евро) като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника А. П. П. в полза на ОД МВР В.. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският районен съд