Решение № 174 от 8.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 198/2026 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 29, ал. 3 от ЗОЗ. Образувано е въз основа на жалба вх. № 6012/13.02.2026 г., подадена от „Дупница Солар“ АД, със седалище гр. Пловдив против Решение рег. № 30 от 27.01.2026 г., постановено по т. д. № 751/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказ №•••••••••••••/10.12.2025 г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания – Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/, постановен по заявление вх. №•••••••••••••/08.12.2025 г. за вписване на особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя „Дупница Солар“ АД във връзка с притежаваните общо 100 поименни налични акции с право на глас от капитала на „Дупница Солар – Пропко“ ЕАД. Жалбоподателят настоява обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в несъответствие с материалния и процесуалния закон. В отговора на Агенцията по вписванията са развити съображения за обоснованост и законосъобразност на постановения отказ и се настоява подадената жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Жалбата на „Дупница Солар“ АД е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановеното решение срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Жалбата е подадена от пълномощник, снабден с изрична представителна власт. Поради това жалбата подлежи на разглеждане по същество. Разглеждайки спора по същество, съдът констатира следното: На 08.12.2025 год. пред ЦРОЗ е подадено заявление №••••••••••••• за вписване на обстоятелства относно особен залог по партидата на залогодателя „Дупница Солар“ АД. Заложеното имущество е посочено в т. 100 /предмет на залога/ като „вземания“, а в т. 105 /договор за залог/ е посочено, че основанието за вписване на особен залог е договор от 05.12.2025 год. за залог върху акции, сключен между „Банка ДСК“ АД като заложен кредитор и заемодател и“Дупница Солар“ АД като залогодател, учредяващ залог върху всички издадени акции от капитала на „Дупница Солар – Пропко“ ЕАД и свързаните с тях вземания за предаване на сума пари. В т. 111 от заявлението, при описание на вземанията, е посочено – всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя „Дупница Солар“ АД от „Дупница Солар – Пропко“ ЕАД във връзка с притежаваните от „Дупница Солар“ АД общо 100 поименни, налични акции с право на глас с номинална стойност 500 лв. всяка, съставляващи 100% от капитала на „Дупница Солар – Пропко“ ЕАД, включително но не само: дивиденти, ликвидационна квота, приходи от обратно изкупване на акции, намаляване на капитала или други парични приходи, подлежащи на разпределение от „Дупница Солар“ АД във връзка с акциите. Към заявлението е представен цитирания в него договор за особен залог, сключен на 05.12.2025 год. между „Банка ДСК“ АД като заемодател и заложен кредитор, „Дупница Солар“ АД като залогодател и „Дупника Солар – Пропко“ ЕАД „като дружество“. По заявлението е постановен отказ рег. №•••••••••••••/10.12.2025 год. на Агенция по вписванията, обжалван от заявителя пред ОС – Пловдив. С Решение рег. № 30 от 27.01.2026 г., постановено по т. д. № 751/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е потвърден отказ №•••••••••••••/10.12.2025 г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания – Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/, постановен по заявление вх. №•••••••••••••/08.12.2025 г. за вписване на особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя „Дупница Солар“ АД във връзка с притежаваните от него общо 100 поименни налични акции с право на глас от капитала на „Дупница Солар – Пропко“ ЕАД. За да постанови обжалваното решение, Окръжният съд на първо място е анализирал разпоредбата на чл. 4, т. 3 от ЗОЗ, според която предмет на особен залог могат да бъдат вземания и безналични ценни книжа, като наличните ценни книжа, каквито са поименните акции, предмет на процесния залог, са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Приел е, че залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно приложение намират правилата за залога върху вещи - чл. 156 - 161 ЗЗД, и на залога върху вземания - чл. 162 - 165 ЗЗД, поради което и по аргумент от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. Позовал се е и на чл. 185, ал. 3 от ТЗ и е приел, че поименните акции се залагат с джиро; залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери и е обосновал извод, че този вид имущество /поименните налични акции/ не попадат в изчерпателно изброеното в чл. 4 от ЗОЗ имущество, което може да бъде предмет на особен залог, като това се отнася и до правата, които произтичат от притежаването на такъв вид акции. Първоинстанционният съд е приел, че след като по силата на чл. 163 от ЗЗД залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложено вземане, в хипотезата на вземания, произтичащи от притежавана налична поименна акция, залогът на вземането по нея е немислим без залог на самата налична поименна акция, а той се извършва чрез джиро и вписването му в книгата на акционерите, а не чрез вписване в ЦРОЗ. Съобразил е и разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. Счел е, че по този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. И като е приел, че залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги е недействително, то нищожно би било вписването на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги, е потвърдил оспорения отказ. В жалбата на „Дупница Солар“ АД, адресирана до Апелативен съд - Пловдив се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че документът и материализираните в него права не могат да бъдат залагани поотделно, тъй като имуществените права са отделен актив, който произтича от членствената връзка между акционера и акционерното дружество и с този актив залогодателят може да се разпорежда отделно и независимо от самите акции. В ТЗ липсвала разпоредба, която да разпростира действието на залога върху акциите и върху всички вземания, произтичащи от тях. Липсвала колизия между правата на заложния кредитор по ЗОЗ и заложния кредитор по договор за търговски залог по чл. 310 ТЗ. Липсвала и изрична забрана в ЗОЗ, която да изключва вземанията, произтичащи от акции от кръга от активи, които могат да бъдат залагани по реда на ЗОЗ. Чл. 73в ТЗ предвиждал еднакви права както за акционерите, така и за съдружниците в ООД, но ЦРОЗ не отказвал вписване на особен залог върху вземания, произтичащи от дружествени дялове. Така спорът се концентрира около въпроса дали вземанията, произтичащи от поименни налични акции, могат да бъдат обект на особен залог по см. на чл. 4 от ЗОЗ. След обсъждане на изложените доводи и преценка на представените по делото доказателства, Апелативен съд - Пловдив констатира и прие следното: С чл. 3 от договора за залог от 05.12.2025 год. залогодателят се е задължил да учреди (а) залог съгласно чл. 310 от ТЗ върху заложените акции, притежавани от него и (б) особен залог съгласно ЗОЗ върху вземанията в полза на заложните кредитори и учреди залог съгласно ЗЗД върху вземанията в полза на заложните кредитори. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОЗ пpи ycлoвиятa и пo peдa нa тoзи зaĸoн мoгaт дa ce зaлaгaт: 1. движими вeщи c изĸлючeниe нa ĸopaби и въздyxoплaвaтeлни cpeдcтвa; 2. мaшини и cъopъжeния; 3. взeмaния, бeзнaлични цeнни ĸнижa и дялoвe нa ĸoлeĸтивни инвecтициoнни cxeми; 4. дpyжecтвeни дялoвe oт cъбиpaтeлни и ĸoмaндитни дpyжecтвa, ĸoмaндитни дpyжecтвa c aĸции или дpyжecтвa c oгpaничeнa oтгoвopнocт; 5. пpaвa въpxy пaтeнти зa изoбpeтeния и пoлeзни мoдeли, peгиcтpиpaни мapĸи, пpoмишлeни дизaйни, тoпoлoгии нa интeгpaлни cxeми и cepтифиĸaти зa copтoвe pacтeния и пopoди живoтни; 6. тъpгoвcĸи пpeдпpиятия; 7. ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция, cypoвини, cтoĸи и мaтepиaли; 8. cъвĸyпнocти oт взeмaния, oт мaшини и cъopъжeния, oт cтoĸи или мaтepиaли и oт бeзнaлични цeнни ĸнижa ĸaĸтo и дялoвe нa ĸoлeĸтивни инвecтициoнни cxeми. Според чл. 1 от ЗОЗ с този закон се урежда залогът, учредяван без предаване на заложеното имущество, а според чл. 2 от същия залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи - в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Видно е, че наличните ценни книги, каквито са поименните акции, са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Настоящият състав възприема напълно извода, застъпен в доктрината /проф. А. Калайджиев, Акционерно дружество, Сиби 2019/ и трайната съдебна практика, формирмирана през последните години, че залагането на права, произтичащи от налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи (чл. 156 – 161 ЗЗД) и на залога върху вземания (чл. 162 – 165 ЗЗД), поради което и по арг. от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. От характеристиката на наличните ценни книги следва, че заложните права от договора за залог възникват едновременно - както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. Действително в специалния ЗОЗ не се съдържат ограничения по отношение вземанията, предмет на особения залог. Тъй като обаче залогът на вземания намира своята обща уредба в ЗЗД, то съответно субсидиарно за неуредените въпроси по отношение на него се прилагат и правилата на този закон. В чл. 162 от ЗЗД е предписано изискване към залаганите вземания, а именно да са прехвърлими, а това изискване не би могло да бъде спазено без преценка относно естеството и източника на вземането. В случая заложените вземания произтичат от налични ценни книжа, а те не могат да се залагат по реда на ЗОЗ. По отношение на наличните ценни книжа намират приложение разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, тъй като при тях залогът изисква и предаване на ценната книга, а това е несъвместимо с договора за особен залог, който е без предаване на фактическата власт върху вещта. Според чл. 310 ТЗ договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен: 1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице; 2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора. Несъмнено е, че акцията е ценна книга /чл. 175, ал. 1 ТЗ/, която след изменението на ТЗ от 2018 год. може да бъде само поименна /чл. 178, ал. 1 ТЗ/. Поименната акция е ценна книга на заповед. Съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва чрез джиро, а според ал. 3 залагането на поименни акции също се извършва чрез джиро с уговорка „за гаранция“, „за залог“ или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложените акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. В тези случаи чл. 473 от ТЗ не се прилага. В случая, в чл. 3.3. от договора за залог изрично е предвидено, че залогодателят има право да упражнява правата си по заложените акции, включително правото на глас, в съответствие с чл. 4 от договора за залог. От описаната нормативна уредба се налага извод, че когато се касае за залог на налични поименни ценни книги, каквито са поименните акции и за упражняване на правата по тях, приложима е разпоредбата на чл. 185, ал. 3 от ТЗ. В тази разпоредба е предвиден различен ред за залога на този вид акции и за свързаното с това упражняване на правата по тях. Този вид имущество /поименните налични акции/ не попада в изчерпателно изброеното в чл. 4 от ЗОЗ имущество и не може да бъде предмет на особен залог. В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, която гарантира, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. По този начин законодателят е осигурил защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги. Този механизъм е аргумент за недопустимостта на вписване на особен залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи парични вземания във връзка с имуществени права по поименни налични акции, доколкото при залог по реда на ТЗ и ЗЗД на тези налични ценни книги, с права на заложния кредитор по реда на чл. 73в от ТЗ, и при отделно вписан особен залог върху вземанията във връзка с тези налични акции в ЗОЗ, би възникнала неразрешима колизия между правата на двете групи кредитори в случай, че заложният кредитор по реда на ЗОЗ и заложният кредитор по договора за търговски залог по чл. 310 от ТЗ на тези акции, са различни лица. За „Дупница Солар – Пропко“ ЕАД би възникнала невъзможност да вземе обосновано решение дали да извърши плащане, произтичащо от акциите, на кредитора, приел акциите в реален залог по ТЗ и ЗЗД или на кредитора по ЗОЗ, в чиято полза е вписано обезпечение върху вземанията, произтичащи от акциите. В процесния договор за особен залог е уговорено, че залогът върху наличните ценни книжа се учредява чрез полагане на заложно джиро - "за обезпечение", както и предаване на акциите, предмет на залога във владение на заложния кредитор. От тази договореност следва, че правата на заложният кредитор върху вземанията във връзка със заложените поименни налични акции (временни удостоверения), които залогодателят притежава, са охранени от разпоредбата на чл. 73в от ТЗ. С оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, нищожно би било вписването и на особен залог върху вземания във връзка с налични ценни книги. Предвид изложеното обжалваното Решение на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказ №•••••••••••••/10.12.2025г. на длъжностно лице към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх. №•••••••••••••/08.12.2025 г. за вписване на особен залог по партидата на залогодателя „Дупница Солар“ АД – гр. Пловдив, се явява правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.