Решение № 272 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2137/2022 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е по искова молба, подадена от А. М. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••••, М. И. П., ЕГН ••••••••••, от гр. ••••• и А. Б. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••, против Д. А. ••••, ЕГН •••••••••• (сега с фамилно име Л.), град ••••••, В. Д. С., ЕГН ••••••••••, гр. •••••, Д. В. Д., ЕГН ••••••••••, гр.•••••, Б. К. А., ЕГН ••••••••••, ••••••, Е. И. П., ЕГН ••••••••••, гр. •••••, вх. Б, Б. С. С., ЕГН ••••••••••, гр. ••••••5 и А. Д. Б., ЕГН ••••••••••, гр. •••••9. Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно (активно и пасивно) съединяване множество искове по чл. 108 ЗС. В законоустановения едномесечен срок за отговор ответникът А. Д. Б., чрез пълномощника си адв. Р. Н. е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Настоящият съдебен състав е констатирал, че в срока за отговора на исковата молба ответникът А. Д. Б. е предявил и насрещен иск по чл. 72, ал. 1 ЗС срещу ищците за осъждането им да заплатят сумата от 15 500 лв., представляваща стойността на извършени подобрения. Предявеният насрещен иск е бил приет за съвместно разглеждане, като по отношение на същия е била изпълнена процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК, като ищците (ответници по насрещния иск) са депозирали отговор на насрещната искова молба. Съобразно протоколно определение на съда от 26.03.2026г. по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на насрещната искова претенция в посока нейното увеличаване от сумата в размер на 15 500 лв., равностойни на 7925,03 евро, на сумата от 16,220 лв., равностойни на 8293,15 евро. Направено е искане за задържане на имота, който е във владение на ответника А. Д. Б. до заплащане на подобренията. В депозираните от ответниците отговори се оспорват предявените искове. В хода на делото, с протоколно определение № 333 от 17.02.2025г., постановено по гр.д. № 2137/2022г. по описа на РС – Благоевград производството по отношение на ответницата Е. И. П. е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на предявените искове. На основание чл. 228, ал. 3 ГПК е допуснато изменение на исковете, като са конституирани като ответници и лицата Ц. Т. З., ЕГН •••••••••• и С. С. З., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр.•••••. Новоконституираните ответници са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Ищците твърдят, че са наследници на •••••• – бивш жител на гр. Благоевград, починала на 20.08.1959 г. Поддържат, че наследодателят им бил собственик на поземлен имот с идентификатор 04267.601.335. Заявяват, че с решение № 2863/07.01.2012 г. на ОСЗ- Благоевград правото на собственост било възстановено всички наследници на общия наследодател •••••а, като с влязло в сила на 09.01.2018г. Решение по гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград било признато по отношение на ответницата Д. ••••, че са собственици на идеални части от имота. Поддържат, че от възстановения им имот били образувани процесните шест имота, подробно индивидуализирани в исковата молба. Излагат подробни съображения, че били извършени 28 сделки на процесните имоти между ответниците по делото и трети неучастващи по делото лица, с които били прехвърляни техните общо 2/3 ид.части от имотите. Заявяват, че към настоящия момент фактическата власт върху процесните шест имота се упражнява от ответниците, както следва: ответникът А. Д. Б. владее поземлен имот с идентификатор ••••; ответникът Б. С. С. владее поземлен имот с идентификатор 04279.601.491; ответниците Ц. Т. З. и С. С. З. владеят поземлен имот с идентификатор •••••; ответниците В. Д. С. и Д. В. Д. владеят поземлен имот с идентификатор 04279.601.493; ответниците Б. К. А. и Д. В. Д. владеят поземлен имот с идентификатор 04279.601.494 и ответниците Ц. Т. З. и С. С. З. владеят поземлен имот с идентификатор ••••. Всички ответници изразяват позиция за неоснователност на предявените срещу тях равандикационни искове, като излагат подробни съображения за тяхната неоснователност. Ответникът А. Д. Б. е предявил и насрещен иск срещу ищците за осъждането им да заплатят сумата от 16 200 лв., (8293,15 евро) представляваща стойността на извършени подобрения в имот с идентификатор 04267.601.490. В тази връзка излага доводи, че бил направил масивна плътна ограда в този имот. С протоколно Определение № 1688 от 30.09.2024г. производството по настоящото гр.д. № 2137/2022г. по описа на РС - Благоевград е спряно по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 229, ал.1, т.1 ГПК. Впоследствие делото е възобновено и разгледано в открито съдебно заседание. Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно (активно и пасивно) съединяване множество искове по чл. 108 ЗС, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху общо 2/3 ид.ч.от процесните шест недвижими имота, както и за осъждане ответниците да предадат владението върху спорните 2/3 ид.ч. на ищците, както следва: ответникът А. Д. Б. да предаде владението на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••••; ответникът Б. С. С. да предаде владението на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.601.491; ответниците Ц. Т. З. и С. С. З. да предадат владението на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор •••••; ответниците В. Д. С. и Д. В. Д. да предадат владението на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.601.493; ответниците Б. К. А. и Д. В. Д. да предадат владението на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.601.494 и ответниците Ц. Т. З. и С. С. З. да предадат владението на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••••. Предявените ревандакациони искове са допустими. В тази връзка следва да се изтъкне, че годен обект на съдебна искова защита по реда на чл. 108 ЗС може да бъде не само цялото право на собственост върху недвижим имот, но и идеални части от него (вж. като пример за такива хипотези Решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г., I г. о. на ВКС, Решение № 107 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 4580/2018 г., I г. о. на ВКС, Решение № 95 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 3892/2016 г., I г. о. на ВКС и Решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о. на ВКС). Предмет на разглеждане е и предявен от ответника А. Д. Б. срещу първоначалните ищци насрещен иск по чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждането им да заплатят сумата от 16 220 лв., (8293,15 евро) представляваща стойността на извършени подобрения в имот с идентификатор 04267.601.490, както и направеното от този ответник възражение за задържане на владения от него имот с идентификатор •••• до заплащане на направените от него подобрения. Основателността на предявените ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от техния наследодател •••••• – бивш жител на гр. Благоевград, починала на 20.08.1959 г. и влязло в сила реституционно решение, като имотите да се владеят или държат без правно основание от ответниците по горепосочения начин, т.е. ищците да са лишени от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото им на собственост. От своя страна ответниците следва да установят наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху спорните имоти. По отношение на насрещния иск по чл. 72, ал. 1 ЗС ответникът и насрещен ищец А. Д. Б. носи тежестта за доказване при условията на главно и пълно доказване на следните обстоятелства: че има качеството на добросъвестен владелец по отношение на имот с идентификатор 04267.601.490; че е извършил подобрения в имота, изразяващи се в изграждането на масивна плътна ограда.както и стойността на подобренията. От своя страна ответниците по насрещния иск, при доказване на горните факти, следва да установят, че са заплатили стойността на подобренията. От представените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Безспорно е по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява. че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху имотите, предмет на спора, се упражнява, както следва: ответникът А. Д. Б. владее поземлен имот с идентификатор ••••; ответникът Б. С. С. владее поземлен имот с идентификатор 04279.601.491; ответниците Ц. Т. З. и С. С. З. владеят поземлен имот с идентификатор •••••; ответниците В. Д. С. и Д. В. Д. владеят поземлен имот с идентификатор 04279.601.493; ответниците Б. К. А. и Д. В. Д. владеят поземлен имот с идентификатор 04279.601.494 и ответниците Ц. Т. З. и С. С. З. владеят поземлен имот с идентификатор ••••. Ответницата Д. Л. не упражнява фактическа власт върху нито един от процесните шест недвижими имота. Няма спор между страните по делото, а и от приетото Удостоверение за наследници с изх. № 198/30.01.2015 г, издадено от длъжностно лице при Община Благоевград, се установява, че Д. ••••• е починала на 20.08.1959г., като е оставила за свои наследници тримата си сина ••••••. Ищците А. Д. и М. П. са внучки на Д. •••••, като същите са деца на нейния син ••••. Ищцата А. Б. също е внучка на Д. •••••, като същата е дъщеря на нейния син Б. •••••. Наследници на Д. ••••• са и нейната правнучка ответницата В. Д. С. и внучката й •••••, които са деца на третия й син •••• Д. •••••. Останалите наследници на •••• Д. ••••• са синът му Д. ••••• и дъщери Е. П. (производството по отношение на която бе прекратено поради оттегляне на предявения срещу ней иск) и •••• А.. Наследник на Д. ••••• е и •••• С., която е била съпруга на сина й Б. •••••. По делото се установява, че със заявление с вх. № 212 от 04.11.1991г. •••• С., като един от наследниците на общия наследодател Д. •••••, е подала пред ПК Благоевград искане за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Д. ••••• върху две ниви, находящи се в кв. ••••• с обща площ от 4,5 дка. По това заявление са издавани предварителни решения за признаване на правото на собственост включително и откази за възстановяване, поради липса на удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и поради реализирано мероприятие върху имота. Има постановено решение и за определяне на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост за същия бивш земеделски имот. С решение № 2851 от 21.04.2012 г. органът по земеделската реституция е отказал да възстанови правото на собственост на наследниците на Д. ••••• върху нива от 4 дка, девета категория, находяща се в землището на Благоевград, в местността „Срещу ••••• – ВПИ“, поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността – чл. 10б ЗСПЗЗ. С влязлото в сила решение № 9104 от 19.11.2012 г. по административно дело № 36 по описа за 2012 г. на Районен съд Благоевград същото е било отменено и постановено възстановяването на правото на собственост върху имота на наследниците на Д. •••••. След този съдебен акт, наследниците са се снабдили със скици по чл. 13 ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Правото на собственост е било възстановено с окончателно решение № 2863 от 07.01.2012 г. с изх. № 08 – 3914 от 06.06.2013г., влязло в сила на 21.06.2013 г., с което на наследниците на Д. ••••• е възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 4 дка, девета категория, находяща се в землището на гр. Благоевград в местността „Срещу ••••• – ВПИ“, представляваща имот с пл. № 355, при граници и съседи: север – имот с пл. № 274 и пл. № 245, запад – имот пл. № 3186, пл. № 3187, пл. № 3188 и пл. № 73, юг – имот пл. № 74, изток – имот с пл. № 77, пл. № 78, пл. № 79, пл. № 80 и пл. № 81. Впоследствие един от наследниците на общия наследодател Д. •••••, а именно нейната внучка ••••• се е снабдила на 29.11.2013г. с констативен нотариален акт № 200, т. пети, д. №777/2013г. по описа на нотариус •••••, с който е била призната за едноличен собственик на реституирания имот на основание давностно владение. След това ••••• на 11.02.2024г. дарила на внучката й ответницата Д. А. Л. възстановения на наследниците на общия наследодател Д. ••••• недвижим имот, като сделката помежду им била обективирана в нотариален акт № 74, т. първи, н.д. №63/2014год. по описа на нотариус •••••. От материалите по делото се установява, че ищците А. М. Д., М. И. П. и А. Б. Б. предявили срещу ••••• и ответницата Д. А. Л. ревандикационни искове по чл. 108 ЗС. В тази връзка било образувано и гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград. Производството по това гражданско делото било приключило с влязло в сила на 09.01.2018г. решение № 5277/04.7.2016 г., с което ищците А. М. Д., М. И. П. и А. Б. Б. били признати на основание наследство и земеделска реституция за собственици на общо 2/3 ид.ч. от реституирания имот, като било прието, че съответно А. М. Д. притежава 1/6 ид.ч. от имота; М. И. П., ЕГН •••••••••• притежава 1/6 ид.ч. от имота, а А. Б. Б. притежава 1/3 ид.ч. С този съдебен акт ••••• и ответницата Д. А. Л. били осъдени да предадат на ищците владението на описаните идеални части от имота. С него бил отменен и констативният нотариален акт № 200 от 29.11.2013г., т. пети, д. №777/2013г. по описа на нотариус •••••, издаден в полза на праводателката на ответницата Л., а именно •••••. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Р. С. става ясно, че възстановеният с решение № 2863 от 07.01.2012 г. с изх. № 08 – 3914 от 06.06.2013г. на наследниците на общия наследодател Д. ••••• недвижим имот е бил с идентификатор ••••. В хода на гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград възстановеният имот е разделен на три имота – имот с идентификатор •••••, имот с идентификатор •••••• и имот с идентификатор •••••, който е отреден за улица и е отчужден със заповед № 579 от 20.04.2015 г. на кмета на Община Благоевград. Впоследствие на 13.04.2015г. по искане на ответницата Л. тези два имота с идентификатори ••••• и •••••• са разделени на процесните общо шест имота, както следва: на мястото на заличения обект от КККР - поземлен имот с идентификатор ••••• са обособени нови обекти в КК - поземлени имоти с идентификатори ••••• и •••••; на мястото на заличения обект от КККР - поземлен имот с идентификатор ••••••, са обособени нови обекти в КК - поземлени имоти с проектни идентификатори ••••• и ••••. От заключението на вещото лице С. става ясно, че процесните 6 имота са частично идентични с реституирания на наследниците на Д. •••••, бивш жител на гр. Благоевград, починала на 20.08.1959 г. земеделски имот. Разликата е относно имот с идентификатор •••••, който е бил отреден и е станал част от улицата. От заключението на вещото лице става ясно, че в процесния имот с идентификатор •••• (владян от ответника А. •••• Б.) и по-точно в неговата западната граница е материализирана плътна бетонова стена с дължина 14,00 м, височина 2,50 м и дебелина 0,25м.; по югозападната граница на същия имот, са изпълнени: плътна бетонова стена с дължина 6,00 м., височина 2,50 м. във видимата част и дебелина 0,25м.; плътна бетонова стена с дължина 4,50 м, дебелина 0,25 м и неизвестна височина, тъй като е изпълнен обратен насип. Не са установени строителни книжа за тези подпорни стени. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна и техническа експертиза, и от уточненията на вещото лице инж. •••••, направени при проведения му разпит в открито съдебно заседание на 01.12.2025г. от 14:00 часа, се установява, че в поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на гр. Благоевград има изградена масивна ограда. Изпълнена е изцяло от стоманобетон по предварително оразмерен детайл, в зависимост от наклона на терена. Дължината на оградата е изпълнена както следва: По южната граница /стена 1/ е 8,50 м., по западната граница /стена 2/ е 14 м, а по северната граница /стена 3/ е 6 м. Височините на оградата /подпорната стена/ са изпълнени със стъпки в зависимост от наклона на терена по сечения 1-1 и 2-2, посочени по-горе. Функцията, която изпълнява изпълнената до момента ограда, е подпорна стена, с която се укрепват земните маси от потенциално им свличане, поради изключително стръмния характер на западната част на поземления имот. С това се постига и подравняване на поземления имот по целия му периметър във връзка с монтирането на бъдеща надземна ограда /плътна или ажурна/. Установява се, че общата стойност на извършените СМР за изграждане на тази масивна ограда е 24 330 лв. Става ясно от договор за строителство от 01.04.2021г., сключен между ответника А. Д. Б., ЕГН •••••••••• — възложител и третото лице „Л енд Билд” ЕООД, ЕИК 205337817 – изпълнител, че този ответник е бил възложил на изпълнителя изграждането срещу възнаграждение със сили, средства, включително техника, човешки ресурси и уговорени в договора материали на „Масивна плътна ограда от бетон” до етап пълно завършване, находяща се в процесния имот с идентификатор •••• по кадастралната карта на Благоевград. Било уговорено възнаграждението за дейностите по договора да се определя въз основа на предварителна оферта и количествено-стойностна сметка, изготвена от изпълнителя и одобрена от възложителя, а именно на сума в размер на 23 250 лв. с ДДС. Уговорено било, че дължимото възнаграждение в размер на 23 250 лв. с ДДС се заплащало от възложителя на изпълнителя, както следва: а/дължима сума за закупуване на строителни материали - в срок до две седмици от доставката им на обекта, като възложителят заплащал възнаграждението на изпълнителя в брой срещу касов ордер или по банкова сметка на изпълнителя № •••••. От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т. става ясно, че в „Ленд Р Билд” ЕООД няма издадени касови бонове за плащанията с ПКО № 5/03.01.2022г и ПКО № 13/10.01.2022г, както и издадени фактури. Става ясно, че платените суми по двата броя ПКО-ри от 03.01.2022г за 6 000 лв. и от 10.01.2022г за 5 250 лв., общо за 11 250 лв. в счетоводството на „Ленд Р Билд” ЕООД не са осчетоводени. Във връзка с изпълнение на Договор за строителство от 01.04.2021г. от счетоводството на „Ленд Р Билд” ЕООД е издадена една фактура - № 0000000098/13.01.2022г. на стойност 12 000 лв. с ДДС. В хода на висящия процес по гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград ответницата Л. се е сдобила на 30.11.2016г. с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК №137, том III, рег. №10366, дело №407/2016 г. по описа на нотариус •••••, рег. № 415 на НК, с който била призната за едноличен собственик на процесните шест недвижима имота на основание договора за дарение от 11.02.2024г. и изменението на плана за регулация. Впоследствие с шест договора за покупко-продажба на 20.12.2016г. ответницата Л. е прехвърлила собствеността върху процесните 6 имота на трети по делото лица. При сделките се е легитимирала като собственик на основание горепосочения нотариален акт от 30.11.2016г. Установява се по делото, че след това купувачите от сделките от 20.12.2016г. прехвърлят на дата 07.02.2017г. собствеността на процесните шест имота на третото лице ••••, като на тази дата са осъществени общо шест сделки. От материалите по делото става ясно, че впоследствие в периода от 28.03.2019г. до 24.08.2022г. са осъществени още нови 16 различни видове сделки (продажби, замени, дарения) касаещи процесните шест имота. Третото лице •••• прехвърля на ответниците собствеността върху имотите. В крайна сметка шестте имота са във владение на посочените по-горе ответници. По делото се установява, че реституираният имот е бил предмет на разглеждане и по друго производство, а именно гр.д. № 1633/2016г. по описа на РС-Благоевград. В рамките на това производство са разгледани искове на наследниците на общия наследодател Д. ••••• •••••• Д. Д.а, В. Д. С. и •••• И. А. против ••••• и против ответницата Д. А. Л.. По това дело е било постановено влязло в сила на 10.03.2018 г. решение № 3088 от 12.04.2017 г., с което •••••• Д. Д.а е била призната за собственик на 1/24 идеална част от имота, ответницата В. Д. С. е била призната за собственик на 1/24 идеална част от имота, а •••• И. А. е била призната за собственик на 1/12 идеална част от имота. От заключението на вещото лице инж. Д. Х. по изготвената от него съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно Заявление вх. № Г212/04.11.1991 г. реституираният на наследниците на общия наследодател Д. ••••• имот е описан като нива от 4,500 дка, в местност „срещу кв. •••••“ в лозята, без посочени съседи и с уточнението, че попада в регулация (над ВПИ в площадките) на база представена Декларация, за притежавани непокрити земеделски имоти от 17.06.1949 г. от Д. •••• •••••. В нея е посочено, че земята е купена е турски документ, без посочени съседи. Установява се, че процесният имот попада в строителните граници на гр. Благоевград, поради което за възстановяването му е необходимо провеждането на процедура съгласно заложеното в чл. 11 във връзка с чл. 13 от ППЗСПЗЗ, за което са изготвени Удостоверение № 294 от 21.05.2013 г. и Скица от община Благоевград № 405 от 13.05.2013 г. , въз основа на които е издадено Решение № 08-3914 от 06.06.2013 г. за възстановяване на земи в стари реални граници на Поземлена комисия гр. Благоевград. Установява се, че в представената опис-декларация до емлячния регистър от 11,10.1950г. от един от синовете на Д. •••• ••••• •••• Д. •••••, са описани следните имоти: нива от 1,700 дка в местност „срещу ••••• в лозята“, при съседи •••• и Траян и нива от 1,300 дка в месност „срещу ••••• в лозята“, при съседи •••••••. Този експерт е категоричен, че поради големия времеви диапазон, липсата на графични данни, както и недостатъчната информация относно съседните имоти, не е възможно да се установи идентичност между имотите, описани в опис - декларацията на •••• Д. ••••• и процесиите шест имота. Исковата молба на ищците по гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград е била вписана в Службата по вписванията - Благоевград на 07.05.2015 г. Влязлото в сила на 09.01.2018г. решение № 5277/04.07.2016 год. по гр. д. № 269/2015 год. на РС - Благоевград, с което правата на ищците върху процесния имот са съдебно признати, е вписано в Службата по вписванията – Благоевград в хода на настоящия процес на 20.02.2025 г. В хода на настоящия процес ищците са се снабдили с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК от 06.06.2025г. с № 78, т. I, дело № 75/2025г. по описа на нотариус ••••••, с който било признато, че А. М. Д. притежава 1/6 ид.ч. от процесните имоти; М. И. П. притежава 1/6 ид.ч. от процесните имоти и А. Б. Б. притежава 1/3 ид.ч. Документите, послужили за издаване на този констативен нотариален акт на нотариуса е влязлото в сила на 09.01.2018г. решение № 5277/04.07.2016 год. по гр. д. № 269/2015 год. на РС – Благоевград и възстановителното решение № 2863 от 07.01.2012г. на ОСЗ-гр. Благоевград. С оглед така установената фактическа страна се налагат следните правни изводи: Претендираните шест имота с идентификатори ••••• и •••••, ••••• и •••• са образувани от бивш земеделски имот с номер ••••. Собствеността върху този земеделски имот е била възстановена по реда на земеделската реституция, уредена от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Това е реализирано с горепосоченото решение № 2863 от 07.01.2012г. В него изрично е посочено, че правото на собственост се възстановява на наследниците на Д. ••••• и след представяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Това решение е по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и имотът е индивидуализиран с площ, местонахождение и граници, както и с идентификатор (неправилно посочено пл. №) по действащата кадастрална карта на Благоевград, в чието землище е същият. Съгласно чл.14, ал.1, т.1, изр.3 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт. Следователно по настоящия спор са налице документи за съсобствения характер на имотите. Това решение, придружено от скица, има конститутивно действие, защото индивидуализирането на имота запълва съдържанието на правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот. Приема се в тълкувателната и казуистичната практика на ВКС, че с решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността. При това положение правото на собственост на всички наследници на Д. ••••• е възстановено и те са получили съответна идеална част от него в партимониума си с обсъжданото решение от 07.01.2012г. Ответниците по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК поискаха да се извърши косвен съдебен контрол за законосъобразността на горепосоченото решение на ОСЗ, като тази връзка въведоха и доводи, че този административен акт е нищожен и материално незаконосъобразен. Преди да се пристъпи към разглеждането на валидността на оспорваното решение от 07.01.2012г. е необходимо да бъде даден принципен отговор на въпроса кога един административен акт следва да се счита за нищожен, което ще бъде и изходна база за формирането на фактическите и правните изводи по конкретното дело. Макар обсъжданото понятие да е легално (т. е. понятие на действащото право), същото не е легално дефинирано. По тази причина то е получило определение в административноправната доктрина и в съдебната практика по административни дела. В тази връзка като нищожни се определят онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, формата в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, те се дисквалифицират като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи (вж. Ив. ••••• – „Административно право на Република България“, Четвърто издание, 2001 г., стр. 186). Следователно касае се за толкова тежък порок на административния акт, в резултат на който той не може да породи, измени или погаси каквито и да било юридически последици. Ето защо и съдът е длъжен да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК), като съдебната преценка не е ограничена само от доводите, изложени от оспорващия. Самото решение е било постановено от компетентен орган, а именно Общинска служба „Земеделие“ – гр. Благоевград, заседавала в законен състав: посочените в него председател и членове. То е подписано от председателя и от членовете. В самия административен акт са изложени мотиви за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти. Останаха недоказани и възраженията на ответницата Д. Л., че имотите били на прадядо й •••• Д. •••••. В тази връзка експертът инж. Х. бе категоричен, че не може да се установи идентичност на процесните имоти с декларираните с опис-декларацията от 11.10.1950г. до емлячния регистър от •••• Д. ••••• В крайна сметка може да се направи обобщаващата констатация, че не се установява атакуваното решение № 2863/07.01.2013 г. да страда от пороци, които да са основание за квалифицирането му като нищожен административен акт. Не се констатира и материална незаконосъобразност на този индивидуален административен акт. Ответницата Д. Л. е първият прехвърлител по множеството сделки, отнасящи се до процесните имоти. Тя е придобила само толкова права, колкото е притежавал праводателката й •••••, а именно само до размера на наследствената квота на ••••• от наследството на Д. ••••• – 1/12 идеална част. В този смисъл всички останали приобретатели на имотите по веригата от сделки са придобили само правата, които е притежавала първата праводателка, а именно ответницата Д. Л.. Обстоятелството, че влязлото в сила на 09.01.2018г. решение № 5277/04.7.2016 г., постановено по гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград, с което ищците А. М. Д., М. И. П. и А. Б. Б. били признати на основание наследство и земеделска реституция за собственици на общо 2/3 ид.ч. от реституирания имот, а не по отношение на процесните имоти, не означава, че силата на пресъдено нещо не обхваща и самите процесни имоти. Това е така, защото тези процесни шест недвижими имота са били обособени именно в хода на горепосоченото исково производство от реституирания земеделски имот. В тази връзка процесните имоти са част от възстановения имот, поради което същите са станали съсобствени на всички наследници на общия наследодател Д. •••••. Основното възражение на ответниците е, че влязлото в сила на 09.01.2018г. решение № 5277/04.7.2016 г., постановено по гр.д. № 269/2015г. по описа на РС-Благоевград не било отбелязано в Службата по вписванията - гр. Благоевград по реда и в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, поради което то не им било противопоставимо. По отношение на това възражение следа да се има предвид следното: Регламентираното в глава ХІ от Закона за собствеността вписване се отнася до ограничен брой актове и искови молби, изрично посочени в закона. По принцип вписването има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие. В този смисъл чл. 114, б. "а" ЗС урежда, че когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба; при липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. С оповестителнозащитното действие на вписването се цели не само да се даде гласност на вписания акт, но и да се създаде т. нар. непротивопоставимост – по-късно вписаните актове не могат да се противопоставят на по-рано вписаните. Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната – ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Изискването за вписване по чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС и чл. 114 ал.2 ЗС има за цел оповестително-защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица – приобретатели на спорното вещно право. Разпоредбата на чл. 114, б. "а" ЗС, във вр. с чл. 115 ЗС предвижда отбелязване на препис от влезлите в сила решения, постановени по исковите молби, за които е предвидено вписване, като правната последица от липсата на отбелязан препис в шестмесечния преклузивен срок по чл. 115, ал. 2 ЗС е загубване на действието на вписаната искова молба. В правната доктрина (В. Л., Българско вещно право, С., 1994) и в съдебната практика (така: решение № 413/29.06.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 414/29.10.2012 г. по гр. д. № 222/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 422/13.03.2013 г. по гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, І г. о.), се приема, че ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана, не бъде отбелязано в горепосочения шестмесечен срок, действието на вписването на исковата молба се заличава с обратна сила, т. е. все едно, че исковата молба не е била вписана. Това означава, че положението се приравнява към начална липса на вписване на предявената искова молба с всички неблагоприятни от това последици за ищеца, с оглед на конкуренцията с вписани след исковата молба актове, от които трети лица черпят права върху имота срещу същия праводател. Същевременно съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК урежда, че постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 ЗС), и за придоб••••е на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се отнася до движими вещи. Изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК относно действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот, има предвид хипотезите на оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба, при което съдебното решение, с което се уважава искът, не представлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, когато той е придобил спорното право преди вписване на исковата молба. В останалите случаи - когато вписването на исковата молба няма оповестително-защитно действие спрямо третото лице, а има значение само да даде гласност на съдебния спор, съдебното решение разпростира действието си и по отношение на третото лице, без да е необходимо срещу него да се води отделен процес. В процесната хипотеза действително не се установява отбелязване на решението на РС- Благоевград по гр. д. № 296/2015 г. в шестмесечния срок от влизането му в сила, поради което несъмнено не е спазено предвиденото в чл. 115 ЗС правило. Липсата на отбелязване на решението обаче не може да измести обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС. Следва изрично да се отбележи, че ищците са доказали в хода на настоящето производство твърдяното от тях правно основание – наследствено правоприемство от техния наследодател •••••• – бивш жител на гр. ••••, починала на ••••9 г. и влязло в сила реституционно решение. В тази връзка са се снабдили и констативен нотариален акт по реда на 587, ал. 1 ГПК от 06.06.2025г. с № 78, т. I, дело № 75/2025г. по описа на нотариус ••••••, с който било признато, че А. М. Д. притежава 1/6 ид.ч. от процесните имоти; М. И. П. притежава 1/6 ид.ч. от процесните имоти и А. Б. Б. притежава 1/3 ид.ч. В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените ревандикационни искове се явяват основателни и като такива подлежат на уважаване. В настоящия казус се установиха и предпоставките за уважаване на предявения от ответника А. Д. Б. срещу ищците насрещен иск за осъждането им да заплатят сумата от 16 200 лв., (8293,15 евро) представляваща стойността на извършени подобрения в имот с идентификатор 04267.601.490. От приетия доказателствен материал се установява, че насрещният ищец е направил подобрения в този имот в сочения размер, които подобрения се изразяват в изградена масивна ограда, която функция е на подпорна стена, с която се укрепват земните маси от потенциално им свличане. Същият е имал качеството на добросъвестен владелец, тъй като не е знаел, че придобива от несобственик. С оглед уважаване на насрещния иск следва да се уважи и възражението на този ответник за задържане на владения от него имот с идентификатор 04267.601.490 до заплащане на направените подобрения Относно искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Независимо дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се следва от резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнасяне „свръх петитум“. От основателността на осъдителните искови претенции за собственост следва изводът, че и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт с № 137 от 30.11.2016 г., том III, peг. № 10366, издаден по нот. дело № 407 от 2016 г. по описа на кантората на нотариус •••••, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград за собственост на недвижим имот, придобит на основание придобивна сделка чрез дарение на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, за над 1/12 ид.ч. от процесните имоти също трябва да се уважи. Относно разноските: Предвид изхода на спора право на разноски имат ищците А. М. Д., М. И. П. и А. Б. Б. и ответникът А. Д. Б.. Останалите страни нямат право на разноски. На ищците следва да се присъдят разноски в размер на 2658,72 евро. На ответника (ищец по насрещния иск) А. Д. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 1421,13 евро. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение: