Решение № 270 от 27.2.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2515/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба от ДА „Държавен резерв и военновременни запази“ против Решение №3714/23.07.2025г., постановено по гр.д. №22324/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XXIV гр.състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Пловдивска консерва“ АД по предявения от последното дружество иск с правно основание чл.59 ЗЗД, сумата в размер на 19 359 лв. – обезщетение за ползването на собствените на „Пловдивска консерва“ АД цистерни, разположени на площадката на дружеството в град Пловдив, бул. "Коматевско шосе" № 35, пълни с гориво, собственост на Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, за периода 01.01.2020г. – 30.06.2020 г., с която сума Държавната агенция неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на „Пловдивска консерва“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.12.2024 г., до окончателното плащане. Жалбоподателят оспорва извода на Районния съд, с който е прието за установено, че за процесния период ищцовото дружество е съхранявало 248.192 тона ГПКЦ, като в случая се доказвало различно количество гориво. Сочи се, че на 19.01 и 20.01.2011г., на ГСМ площадка, собственост на „Балканкар Рекорд“ АД, била извършена проверка от Агенция „Митници“, която установила наличност на гориво в общо количество от 268,578 тона, представляващо непредадено на купувача по борсовия договор гориво, като в резервоар №2 наличното гориво от 65,342 тона било „тежко масло- газьол“, а в резервоар №6 наличното гориво от 203,236 тона било „тежко масло – тежко гориво“. Така установените горива били запечатани от митическите органи поради неплатен акциз. Твърди се, че в периода 06.07.2011г. – 15.07.2011г. било извършено преместване на това количество в цистерни, разположени на площадка на „Пловдивска консерва“ АД в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ №35, като с Протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г. установеното гориво било оставено за отговорно пазене на изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД, като отново били постановени пломби от Митница Пловдив. Сочи, че с влязло в сила НП №36/2011г. в полза на държавата било отнето 65,342 тона „тежко маслогазьол“. Ищецът не доказал, че соченото от него количество гориво – 248,192 тона, се опазвало на негова територия за времето на претендирания период. От протокола за отговорно пазене от 2011г. се установявало, че преместеното количество гориво било 203,236 тона, като за разликата до 248.192 тона ищецът не ангажирал доказателства. Твърди, че с Борсов догово𠹕••г. находящото се на площадка на „Пловдивска консерва“ АД гориво било реализирано. От приемо-предавателни протоколи, съставени в периода 11.03.2022г.-23.03.2022г. се установявало, че преди всяко предаване на гориво по борсовия договор, то било претегляне на кантар. Цялото налично количество газьол за промишлени и комунални цели в размер на 178,740 т., съхранявано в резервоарите на ГСМ площадката на „Пловдивска консерва“ АД, било преместено. Предаденото количество гориво от запечатаните резервоари не съответствало на количеството от 248,192 тона, твърдяно от ищеца. Резервоарите били запечатани от АМ през 2011г., през исковия период от 01.01.2020г.-30.06.2020г. не били извършвани замервания и премествания на горивото, поради което могло да се приеме, че приетите по делото писмени доказателства от 2021г. и 2022г., установяващи различно количество на горивото, били относими към процесния период. В подкрепа твърденията на жалбоподателя били Решение на ПАС от 26.02.2024г. по в.гр.д. №15/2024г. и Определение №123/15.01.2025г. на ВКС. Неправилно било прието, че съгласно чл. 24, ал.6 ЗДРВЗ не възниквало ново договорно отношение между страните. Прекратяването на договора за съхранение не водело автоматично до прекратяване на правната връзка. Претенциите на ищеца не се основавали на извъндоговорно основание и ищецът не разполагал с иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото имал друг иск на разположение. Предмет на претенцията били периодични плащания по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, които били погасени по давност. От друга страна, дори искът да бил такъв по чл. 59 ЗЗД, то фактическият състав на неоснователното обогатяване не бил налице, във вр. с което се излагат подробно съображения. Неправилно било прието и заключението по ССЕ, което жалбоподателят оспорил в първоинстанционното производство. Постановените предходни решения между същите страни не се ползвали със СПН, поради което не били обвързващи за решаващия съд. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Пловдивска консерва“ АД, с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения относно неоснователността на твърденията на жалбоподателя. Преклудирани и неправилни били доводите на жалбоподателя относно вида на въпросното гориво, както и относно това, че цистерните били предмет на договор за наем с „Филикон-97“ АД, като последното възражение на жалбоподателя вече било отхвърляно като неоснователно по предходни правни спорове. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното Решение на първоинстанционния съд- потвърдено. Претендира сторените и във въззивното производство разноски. Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното от фактическа страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Пловдивска консерва“ АД против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запази“ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 13 402.38 лв., представляваща обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за периода 01.01.2020г. – 30.06.2020г. за ползването на собствените на „Пловдивска консерва“ АД цистерни, пълни с 248.192 тона гориво, собственост на Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното плащане. Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за съхранение на военновременни запази №23 от 14.03.2008г., като същият бил прекратен с писмо от 09.11.2009г. и считано от 01.01.2010г. отношенията между страните не били уредени с нов договор. След прекратяването на договора ищцовото дружество продължило да съхранява в собствени цистерни 248.192 тона гориво, включително и през процесния период от 01.01.2020г. до 30.06.2020г. Счита, че за посочения период ответникът неоснователно се обогатява за негова сметка, тъй като е спестил разходи за наем, а ищецът е бил лишен от възможността да ползва своите 13 бр. цистерни, в които било съхранявано описаното гориво - 248,192 тона, като обедняването, поради лишаване от ползването им се определя на средния пазарен наем на вещите в размер на сумата от 13402,38 лв. С постъпилия отговор на исковата молба, ответникът е изложил становище за недопустимост и неоснователност на иска. Посочил е, че искът е недопустим, тъй като бил погасен по давност. Касаело се за периодични плащания по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а именно за заплащане на месечен наем за резервоари за период от 01.01.2020г. до 30.06.2020г. На следващо място, претенцията не била такава по чл. 59 ЗЗД, тоест на извъндоговорно основание, тъй като след прекратяването на сключения договор, правната връзка между страните продължавала да съществува до момента на фактическото преместване на горивото, доколкото ищцовото дружество носило отговорност по чл. 24, ал.6 ЗДРВВЗ. Ищецът не доказал, че в исковия период съхранявал посоченото от него количество гориво – 248.192 т. От протокол за отговорно пазене от 2011г. се установявало, че количеството гориво, което било преместено в резервоарите на ищеца било 203,236 тона, а 65,342 т. били отнети в полза на държавата, тоест ищецът не ангажирал доказателства за разликата в размер 44,956 тона. В периода септември – януари 2021г. бил извършен контрол за наличното гориво в резервоарите на ищеца, като измереното количество било 183,527т., което не отговаряло на сочените 248,192 т. Сочи се, че с борсов договор от 17.02.2022г. цялото налично количество, съхранявано в резервоарите на „Пловдивска консерва“ АД, което било в размер на 178,740 т., било преместено, което също не съответствало на 248,192 т. Излагат се и съображения, че ищцовото дружество не обедняло, не бил реализиран фактическият състав на чл. 59 ЗЗД. Представен по делото е договор за съхранение на ВВЗ №23 от 14.03.2008г., сключен между Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в качеството си на възложител и „Пловдивска консерва“ АД, в качеството си на съхранител, като в чл. 1 от договора е уговорено, че възложителят предава на съхранителя за съхранение и опазване материали, собственост на ДА „ДРВВЗ, срещу възнаграждение. Представено по делото е и предизвестие за прекратяване на Договор за съхранение на ВВС №23 с изх.№344/09.11.2009г., изпратено от „Пловдивска консерва“ АД до председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което последният е уведомен за прекратяването на договора, считано от 01.01.2010г. В съдържанието на Констативен протокол с изх.№1866/22.06.2010г. от държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е посочено, че дизелово гориво в размер на 263 тона се намира на база и се съхранява на територията на „Пловдивска консерва“ АД, а останалите 706.358 тона дизелово гориво се съхраняват на територията на „Балканкар Рекорд“ АД на ул. „Кукленско шосе“ №17. /общо 969.358/ Представен е и Констативен протокол с изх.№ УКДР 70-11-2526/06.08.2010г., като в т. I – “Количество и качество на материалите, места и условията на съхранението им“ е посочено, че в „Пловдивска консерва“ АД, съгласно Ведомост за движение на наличностите на материали и стоки, се съхранява промишлено дизелово гориво от 969.358 т. Видно от съдържанието на протокола съхраняваното промишлено дизелово гориво в резервоарите на територията на „Пловдивска консерва“ АД е 261.555 т., а в резервоарите на територията на „Балканкар-Рекорд“ АД е 707,991 т. Посочено е, че общо намереното количество промишлено дизелово гориво в резервоарите в деня на проверката е 969.546 тона. Последното количество гориво е описано и в Протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво №2526/06.08.2010г. Видно от протокол за отговорно пазене от 01.06.2011г. на Б. И. К., в качеството му на изпълнителен директор на „Пловдивска консерва“ АД, в изпълнение на чл. 107б, ал.2 от ЗАДС, са оставени за отговорно пазене задържаните на основание чл. 107б, ал.1 от ЗАДС стоки, намиращи се в метални резервоари в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ №17, на ГСМ площадка на „Балканкар-Рекорд“ АД, същата наета по договор за наем от 24.04.2009г., а именно: „Тежки масла“ - „Тежки горива“ в общо количество от 203.236 мт, намиращи се в резервоар №6, с поставени митнически пломби, както и „Тежки масла – „газьол“ в общо количество от 65.342 мт, намиращи се в резервоар №2, с поставени митнически пломби. Приети са и 6 бр. протоколи от Агенция „Митници“ за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки от следните дати: от 06.07.2011г.; 11.07.2011г.; 12.07.2011г.; 13.07.2011г.; 14.07.2011г. и 15.07.2011г., видно от които последно посочените количества горива са преместени от металните резервоари на ул. „Кукленско шосе“ №17, площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, в 13 броя резервоари, намиращи се в производствената база на „Пловдивска консерва“ АД на бул.“Коматевско шосе“№35 в гр. Пловдив, като резервоарите са запечатани с пломби. В съдържанието на Протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г. е посочено, че Б. И. К. приема на отговорно пазене в производствената база, собственост на „Пловдивска консерва“ АД, на бул. „Коматевско шосе“№35 в гр. Пловдив задържаните на основание чл. 107б, ал.1 вр. с чл.107а ЗАДС стоки, както следва: „Тежки масла“ – Тежки горива“ в количество от 203.236 мт, както и „тежки масла“-„газьол“ в количество от 65.342 мт. От съдържанието на протокола е видно още, че стоките се намират в 13 бр. резервоара, пломбирани с митнически пломби, респ. са описани резервоарите. Представено е и писмо от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запази“ с изх.№451/28.03.2012г., адресирано до изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД, в което е посочено, че съгласно анекс от 23.12.2011г. към Борсов догово𠹕•г. количеството на продаден газьол за промишлени и комунални цели, съхраняван в „Пловдивска консерва“ АД, се изменя от 969.600 т. на 655,824т., предвид което в „Пловдивска консерва“ АД се съхранява ГПКЦ в размер на 313.776 т., собственост на ДА „ДРВВЗ“. Представени по делото са: 1) Решение №3120 от 10.05.2013г. на Административен съд – София- град, II касационен състав, с което е отменено Решение на СРС от 28.01.2013г. по нахд. №4046/2013г. и е потвърдено Наказателно постановление №36/2011г., издадено от зам.директора на Агенция „Митници“; 2) Решение от 17.07.2014г. на Административен съд – Пловдив, XIX състав, с което е оставено в сила Решение №628 от 24.03.2014г. на РС-Пловдив, отменящо НП №475 от 18.10.2011г., с което на „Пловдивска консерва“ АД е наложена имуществена санкция, като на основание ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизни стоки общо 203.236 мт „тежко масло“ – „тежко гориво“. ; 3) Решение №496 от 05.12.2016г. на ПОС, търговско отделение, XII- ти състав, постановено по т.д.№784/2015г., с което са отхвърлени предявените искове от ДА“Държавен резерв и военновременни запаси“ – София против „Пловдивска консерва“ АД- Пловдив за заплащане сумата от 331.341 лв. – парична равностойност на 248.192 тона гориво, получен на съхранение газьол за промишлени и комунални цели по силата на договор за съхранение на военно временни запази от 14.03.2008г. и прекратен на 31.12.2009г., както и Определение №272 от 30.05.2018г. на ВКС, първо търговско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №313/14.11.2017г. по т.д. №46/2017г. на ПАС, с което е потвърдено решение № 496 от 05.12.2016г. на ПОС. Представени още са Решение №18 на ВКС от 25.02.2021г., търговска колегия, състав на I т.о.; Решение №260565 от 21.04.2021г., постановено по гр.д.№451/2021г. на ПОС, VII гр.състав; Решение №795 от 10.06.2022г., постановено по гр.д.№891/2022г. на ПОС, IX гр.състав; Решение №1448 от 22.11.2023г., постановено по гр.д.№1933/2023г. на ПОС, X гр.състав; Определение №593/13.03.2024г. по т.д.№330/2023г. Решение №334/11.03.2024г., постановено по в.гр.д.№3354/2023г. на ПОС, VI състав; Решение №1126/27.09.2024г., постановено по в.гр.д.№1549/2024г. на ПОС, Х състав; Решение №1562/19.12.2024г., постановено по в.гр.д.№2221/2024г. на ПОС, IX състав; Като доказателство е приет и Борсов догово𠹕•г., сключен между ДА „Държавен резерв и военновременни запаси, от една страна и ЕТ „Анри 64- А. К.“, като КУПУВАЧ от друга страна, респ. представено е и приложение към Договор №402, в което е посочено количество на горивото от 2 684.723 тона. Приложен е и Анекс към борсов догово𠹕•г. от 23.12.2011г., в чл.3, т.3 на който е посочено, че количеството газьол за промишлени и комунални цели, съхранявани от „Пловдивска консерва“ АД се намалява с 313,776 тона, като същото се променя от 969.600 т. на 655.824 тона. В писмо с изх.№ 1319/09.03.2022г. от „Държавен резерв и военновременни запаси“, адресирано до ТД „Държавен резерв“ и до изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД е посочено, че Агенцията води на отчет в съхранителя запас от газьол за промишлени и комунални цели в размер на 248.192 тона. Представени са и приемо-предавателни протоколи за предаване на гориво, съставени в периода от 11.03.2022г. до 23.03.2022г. По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, в заключителната част на която е посочено, че средномесечният пазарен наем за периода от 01.01.2020г. до 30.06.2020г. на цистерни, разположени върху площадката на „Пловдивска консерва“ АД, ул. „Коматевско шосе“ №35, съдържащи 248,192 тона гориво, възлиза в размер на 19 359 лв., без ДДС. С протоколно определение №4202/28.04.2025г. е допуснато увеличение на размера на предявения иск от сумата на 13 402,38 лв. на сумата от 19 359 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане. За да постанови обжалваното Решение, районният съд е приел, че до 31.12.2009г. страните били обвързани от договорни отношения, като не било спорно, че към процесния период горивото се съхранявало изцяло в цистерните на ищеца на бул. „Коматевско шосе“ №35. След обсъждане на представените по делото доказателства решаващта инстанция е стигнала до извода, че към процесния период ищеца „Пловдивска консерва“ АД съхранявал в свои собствени цистерни 248.192 тона тежко гориво, последното собственост на ответника, като между страните не било налице договорно правоотношение във вр. с това съхранение. За неоснователни са приети възраженията на ответника, че през 2021г. и 2022г. установеното количество гориво в цистерните на ищеца било по-малко от заявеното. В тази връзка съдът е приел, че тези факти настъпили след процесния период, поради което били неотносими. Неотносимо било позоваването и на решение №37/26.02.2024г. по гр.д.№15/2024г. на ПАС, с което се установявали липси в съхраняваното гориво, тъй като тези липси били установено към 2022г. Посочено е, че след констатиране на количеството гориво по констативните протоколи от 2010г., не се установявало да е правено друго замерване на цялото гориво, съхранявано при ищеца, поради което били недоказани твърденията на ответника, че през процесния период съхраняваното количество било по-малко от 248.192 т. На следващо място е прието, че по силата на чл. 24, ал.6 ЗДРВВЗ не възниквало ново договорно отношение между страните, а се възлагало само задължение за съхранителя да опазва запасите, поради тяхната значимост. Въз основа на приетото по делото заключение по ССчЕ съдът е приел, че пазарният наем за съхранение на горивото за процесния период е в размер на 19 359 лв. Неоснователно било възражението за погасяване вземането по давност. При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните. Не е спорно, но също се установява от представените по делото доказателства, че между страните е съществувало договорно правоотношение по силата на сключен договор за съхранение на ВВЗ №23 от 14.03.2008г., с който „Пловдивска консерва“ АД се задължила да съхранява и опазва материали, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, срещу възнаграждение, като същият договор е и считано от 01.01.2010г. съглашението между страните е преустановило действие си. След прекратяване на договорните отношения между страните, „Пловдивска консерва“ АД е продължило да съхранява стоките, представляващи горива, собственост на Агенцията. Спорен се явява въпросът относно точното количество гориво, което се съхранявало в резервоварите на ищцовото дружество през процесния период, а именно 01.01.2020г. - 30.06.2020г. В тази връзка от представения в първоинстанционното производство Констативен протокол с изх.№1866/22.06.2010г., изготвен от служители на Агенцията се установява, че „Пловдивска консерва“ АД е съхранявало дизелово гориво в общо количество от 969.358 тона, като в тази връзка е и представения по делото Констативен протокол с изх.№ УКДР 70-11-2526/06.08.2010г., съставен от комисия на ДА ДРВВЗ, с който е установено, че в „Пловдивска консерва“ АД се води на отчет военновременен запас от промишлено дизелово гориво от 969,358 тона, като при фактическото му измерване то е установено в количество от 969,546 тона, което се съхранява, както следва: 261,555 тона във вместимости на производствената площадка на дружеството и 707,991 – във вместимости на територията на „Балканкар-Рекорд“ АД – Пловдив. От представения Борсов догово𠹕•г., както и от Анекс към борсов догово𠹕•г. от 23.12.2011г. се установява, че 655.824 т. газьол за промишлени и комунални цели, съхранявани от „Пловдивска консерва“ АД са продадени, респ. предадени на купувача по договора ЕТ „Анри 64- А. К.“. По този начин на съхранение при ищцовото дружество са останали 313.534 тона гориво. Безспорно е по делото, че на основание чл. 107б, ал.1 ЗАДС, митническите органи задържали стоки, които се намирали в резервоари в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“№17, на ГСМ площадка на „Балканкар-Рекорд“ АД, а именно 203.236 мт. „Тежки масла“ - „Тежки горива“ и 65.342 мт и „Тежки масла – „газьол“. Същите количества горива, с Протокол за отговорно пазене от 01.06.2011г., били оставени за отговорно пазене на изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД. Тези горива впоследствие били преместени, с разрешението и под контрола на митническите органи, от резервоарите на ул. „Кукленско шосе“ №17 в 13 бр. резервоари, намиращи се в производствената база на „Пловдивска консерва“ АД на бул.“Коматевско шосе“№35 в гр. Пловдив, като резервоарите били запечатани с пломби, което обстоятелство се установява от представените по делото 6 бр. протоколи от Агенция „Митници“ от 06.07.2011г.; 11.07.2011г.; 12.07.2011г.; 13.07.2011г.; 14.07.2011г. и 15.07.2011г. С влязло в сила наказателно постановление №36/2011г. на Агенция „Митници“ е постановено отнемането в полза на държавата на 65,342 тона „тежки масла- газьол“, а останалите 203,236 тона не били отнети. От така изложеното следва извод, че общото количество гориво, съхранявано от ищцовото дружество, било в размер на 969.358 тона. От това количество било продадено, респ.предадено на купувача по посочения по-горе Борсов договор ЕТ“ Анри 64-А. К.“ количество гориво в размер на 655.824 тона, а 65,342 тона били отнети в полза на държавата. Следователно, към 2011г. при ищцовото дружество е останало общо количество 248.192 тона, каквото се твърди и от ищеца. В тази връзка правилно районният съд е приел, че след последното констатиране на количеството гориво не е правено друго замерване на горивото, съхранявано при ищеца, поради което не може да се приеме, че и в процесния период съхраняваното количество гориво е различно от полученото – 248,192 тона. Не на последно място, следва да се обсъди и приетото по делото писмо с изх.№ 1319/09.03.2022г., което представлява извънсъдебно признание, тъй като в него е посочено, че към 2022г., видно от изходящия номер на писмото, Агенцията води на отчет в съхранителя запас от газьол за промишлени и комунални цели в размер на 248.192 тона, каквото количество бе установено и от събрани в хода на производството доказателства. Следва да бъде зачетена и силата на пресъдено нещо на предходни съдебни решения, постановени за същото вземане, между същите страни и на същото основание, но за предходни периоди. Такова е Решение №260565/21.04.2021г. на ОС- Пловдив, постановено по гр.д.№451/2021г., което касае периода 01.07.2016г. до 31.12.2016г., Решение №795/10.06.2022г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д. №891/2022г., което касае периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г., Решение №1448/22.11.2023г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д.№1933/2023г., което касае периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г., Решение №334/11.03.2024г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д.№3354/2023г., което касае периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., както и решение №1126/27.09.2024г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д. №1549/2024г., което касае периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г., Решение №558/13.05.2025г., което касае периода 01.07.2019 г. - 31.12.2019 г., тоест това е периодът преди процесния. С тези съдебни актове по производства между същите страни и на същото основание, са присъждани обезщетения за съхранявано гориво в размер на 248.192 тона. Формирана е СПН за това, че до 31.12.2019г. съхраняваното в „Пловдивска консерва“ АД гориво е именно в това количество. Липсват събрани доказателства за осъществени различни факти след последния период, предхождащ процесния. По делото са представени приемо-предавателни протоколи от месец март 2022г., както и доклад, които касаят направени замервания на горивото при изтегляне на количествата от резервоарите на ищеца във връзка с Борсов договор №143/21.02.2022г. От същите действително се установява, че наличното гориво на площадката на „Пловдивска консерва“ АД е 178,740 тона, вместо 248,192 тона, в каквато насока са и твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба. Следва обаче да се посочи, че тези обстоятелства са ирелевантни, тъй като замерванията са направени около 2 години по-късно след процесния период, тоест не се установява тази липса да е констатирана преди или по време на исковия период. Поради това тези писмени доказателства са неотносими към периода, предмет на настоящия иск и не водят до извод, че през това време количеството гориво е било различно от 248,192 тона. Жалбоподателят се позовава на Решение № 37 от 26.02.2024г., постановено по в.гр.д. №15/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. Това производство е по повод предявен от ДА „Държавен резерв и военновременни запази“ иск против „Пловдивска консерва“ АД за сумата от 70 857,71 лв., представляваща равностойността на липсващо количество от 69.452 тона газьол, предоставено на ответника за съхранение. С това решение се установяват липси, но не към процесния период, а към 2022г., поради което изложените по-горе мотиви намират съответно приложение и тук. В случая претенцията на ищеца не е за плащане на дължимия наем за ползването от ответника на резервоарите за процесния период, а се касае за присъждането на обезщетение поради невъзможността за ищцовото дружество да използва собствените си вещи – резервоари, доколкото в същите се съхранявало гориво, собственост на ответното дружество, след прекратяване на сключения между страните договор. Така претендираното вземане не отговаря на особеностите на периодичните вземания, които се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Поради горното напълно неоснователно се явява и възражението, че процесното вземане за присъждането на обезщетение за лишаване от ползване се погасявало с кратката три годишна давност, до какъвто извод правилно е достигнал и районният съд. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване поради липса на обедняване. По делото няма спор, че след прекратяване на договора за влог и по силата на закона / чл. 24 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси / ищцовото дружество „Пловдивска Консерва“ АД е продължило да съхранява процесното гориво в собствени резервоари, а ответникът не е заплащал разходите за това съхранение, поради което се е обогатил неоснователно. Напълно ирелевантно е дали ищецът е спрял производствената си дейност и дали същият е бил в наемни отношения с дружеството „Филикон-97“ АД по отношение на складовата база на бул. „Коматевско шосе“ №35. Обезщетението по чл. 59 ЗЗД, което се претендира от ищеца се дължи поради това, че съхранителят е бил лишен от възможността да използва имуществото си. Следва да се посочи и, че при неоснователното ползване на чужда вещ вредата за собственика не се доказва, като тя е резултат от невъзможността за последния да използва собственото си имущество за конкретния период от време. След като собственикът не може да използва собствеността си, тъй като друг го прави вместо него, то несъмнено собственикът търпи вреди, които следва да бъдат обезщетени. На следващо място размерът на обезщетението е определен от вещото лице по назначената ССчЕ по предоставен ценоразпис от „Сакса“ ООД, като е дадена цена от 3226.50 лв., без ДДС за един месец и за количество гориво от 248.192 т., а за исковия период от 01.01.2020г. до 30.06.2020г., тоест за шест месеца, е посочена цена от 19 359 лв., без ДДС., до която сума съдът е уважил претенцията. Неоснователни са възраженията по оспорване заключението по допуснатата експертиза. Жалбоподателят е могъл да заяви искане за повторна или допълнителна експертиза, но не го е сторил. Не са представени и доказателства от въззивника, които да обуславят различен размер на обезщетението за процесния период и за процесното количество гориво. С оглед изхода на спора в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени и сторените разноски. Представен по делото е Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2025г. между „Пловдивска консерва“ АД и адв. С. С., като договореното възнаграждение е в размер на 1124,84 евро /2200 лв./ В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивната страна е релевирала и възражение за прекомерност на исканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Основен ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото. В случая фактическата сложност на делото е завишена. Наведени са множество факти касателно точното количество гориво, съхранявано от ищеца. Материалният интерес също е завишен - 19 359 лв. Поради това настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е справедливо, съответства на особеностите на делото и следва да се присъди. Водим от горното съдът: