Решение № 255 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 507/2026 г.

Производството е по чл.60 и сл.от ЗАНН. Постъпила е жалба от „ГИГА СОФРОНОВА“ ЕООД със седалище гр.Русе, представлявано от Г. В. С., против Наказателно постановление № 877813- F866924/04.03.2026 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ НАП, с което за административно нарушение по чл.26 ал.І т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 евро.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, недоказаност на вмененото административно нарушение и неправилно приложение на закона.Направено е искане за преквалифициране на случая за маловажен, както и за намаляване на размера на санкцията- в условията на алтернативност. Наказващият орган счита жалбата за неоснователна. РРП не изпраща представител и не взема становище по жалбата. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства: Към 05.01.2026 г. дружеството жалбоподател стопанисвало търговски обекткозметично студио „ЕДА“, намиращо се на ул.“••• в гр.Русе. На същата дата, на място била извършена проверка във връзка със спазване на разпоредбите на чл.15 ал.4 и чл.20 от ЗВЕРБ, както и Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ.При същата били изискан КЛЕН от ползваното фискално устройство, като от представените от жалбоподателя такива се установило, че не съдържат реквизитите по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. Констатирано било, че липсва точно наименование на вида извършена на клиента в студиото услуга, като общо било посочено „маникюр“ или „фризьорска услуга“. По повод на тези констатации бил съставен АУАН № F866924/16.01.2026 г., сочещ нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ.Актът бил предявен на представляващ дружеството и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното наказание- имуществена санкция в размер на 600 евро. В настоящото производство се твърди, че това НП е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Представени са доказателства за отстраняване на нарушението- корекция в обозначаването на извършените и заплатени услуги. Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № F866924/16.01.2026 г., фискални бонове, сочещи отстраняване на нарушението, кореспонденция с проверяваното лице, протокол за извършена проверка по документи от 16.01.2026 г., КЛЕН, ценоразпис от обекта, договор за наем на недвижим имот, оправомощителна заповед, показанията на св.А. Д.- актосъставител.Съдът кредитира изцяло гласните доказателства, като преценява, че същите кореспондират с писмения доказателствен материал в пълна степен. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е допустима, а по същество- основателна: Формално, съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми по закон реквизити. Независимо от това, съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотивирано произнасяне от страна на наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото обстоятелства сочат, че е извършена проверка в няколко аспекта, вкл. и за спазване на разпоредбите на ЗВЕРБ- за необосновано повишение на цени.Същата проверка очевидно е приключила без установяване на нарушение, като единственото заключение е за осъществено административно такова по чл.26 ал.1 т.7 от ЗАНН. Като е издал наказателното постановление, наказващият орган изрично е посочил лаконично, че случаят не е маловажен, преценен от гледна точка на тежест на нарушението, смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Мотиви към това заключение не са приложени, което сочи на формално произнасяне, без възможност то да бъде отнесено към конкретното лице и конкретната проверка. Действително, разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ въвежда задължение фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:7. (доп. - ДВ, бр. 76 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност; Няма спор относно конкретно установените факти, а именно- че в студиото са предлагани фризьорски и услуги и маникюр, като обозначаването им при заплащане и издаване на фискален бон не е било прецизирано. Формално е налице нарушение. От друга страна, налице са обстоятелства, които сочат на маловажност на случая. Видно от материалите по делото, жалбоподателят е предприел мерки и е коригирал неправомерното обозначение на ползваните услуги при отчитането им с фискалното устройство. Няма никакви данни за други нарушения, установени при извършената всеобхватна проверка, като от друга страна няма и данни за предходно налагани санкции при проверки на органите на НАП. Предвид изложеното, на първо място наказващият орган по същество е приложил неправилно закона, като не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и в същото време е допуснал и процесуално нарушение, като не е изложил мотиви относно отказа за приложение на цитираната разпоредба.Така, издаденото наказателно постановление се явява необосновано и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна изцяло. В настоящото производство са претендирани разноски- 246 евро за адвокатски хонорар.Съдът намира искането за допустимо и основателно, като разноските са дължими на основание чл.63 д от ЗАНН. Същевременно е направено възражение за прекомерност, което съдът преценява също като основателно. Като съобрази правната сложност на делото, продължителността му, както и изготвените актове от страна на пълномощника, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя хонорар в размер на 150 евро. Необходимо е да се посочи, че доводите във връзка с коефициента на съдебното дело, почерпени от правилата на ВСС за натовареност на съдиите, не са относими към адвокатската работа, доколкото участието на страната в съдебното производство не е тъждествена на дейността на решаващия орган в същото. С тези мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН съдът