Решение № 476 от 26.6.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 3015/2025 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. Р., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. П , В. С. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Благоевград, ж.к. „З и С. М. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес с. П , чрез пълномощника адв. В. У., с адрес: гр. Б , срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 1, представлявана от кмета МБ. Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, установено през 1972г. от ССЯ (баща на първите две ищци и съпруг на третата ищца), починал на 30.09.2020г., и продължено след смъртта му, и понастоящем от ищците, на по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците на недвижим имот с идентификатор № 55107.501.91, индивидуализиран в исковата молба. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове за неоснователни. Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно владение на процесния недвижим имот. Твърдят, че този недвижим имот е бил завладян и ползван приживе от бащата на първите две ищци и съпруг на третата ищца С С Ян бивш жител на с. П , починал на 30.09.2020 г., като от 1972 г. наследодателя им заедно със съпругата му ищцата С. Я. са започнали да ползвали и владеели имота. Излагат, че съпрузите С Я и С. Я. били изградили в имота жилищна сграда, която била обитавана от цялото семейство. Сочат, че в имота през 1987 г. наследодателят им С Я бил изградил и допълнителна постройка, представляваща хангар, депо. Заявяват, че след смъртта на наследодателя им С Я единствено ищците ползвали и владеели недвижимия имот, ведно с изградените в него сгради, като ищците Б. Р. и С. Я. и към момента живеели в жилищната сграда. Поддържат, че имотът от 1972г. до момента се е владял от наследодателя им С Я , както и самите ищците, а след смъртта на наследодателя им само от ищците. Твърдят, че повече от 50 години, наследодателят на ищците, както и самите ищци владеели имота като собствен, като през този период владението им било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че считат същия за тяхна собственост. Навеждат, че през 2025 г. решили да се снабдят с документ за собственост за притежавания имот, като на 19.11.2025 г. подали молба декларация до Община Благоевград за снабдяване с документ за собственост и на 03.12.2025 г. Община Благоевград съставила АЧОС № 15147/03.12.2025 г. Поддържат, че Община Благоевград незаконосъобразно е съставила АЧОС за процесния имот, тъй като ищците били собственици на основание давностно владение на процесния имот. Считат, че ответникът оспорвал на ищците правото на собственост върху имота, тъй като се легитимирал като собственик на целия недвижим имот на основание АЧОС № 15147/03.12.2025 г. Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота, тъй като същият е придобит от държавата. Ответникът твърди, че се легитимира като носител на вещно право на собствеността върху процесния имот и правоприемството от държавата е настъпило по силата на закон. Заявява, че на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1. т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1. т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, на 02.01.2024 г. или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, процесния имот е негова собственост. Поддържа, че имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот. Предявените установителни искове са допустими. Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение, установено от 1972г. и упражнявано от наследодателя им ССЯ , починал на 30.09.2020 г., както и че след смъртта на наследодателя им са продължили упражняването на фактическата власт върху процесния имот. В тази връзка трябва да установят, че праводателят им, съответно ищците след неговата смърт са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време. Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1. т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1. т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, на 02.01.2024 г. или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона. От приетото по делото удостоверение за наследници на ССЯ, с изх. № 48/15.09.2025г., издадено от Община Благоевград, се установява, че ищците С. М. Я., В. С. Д. и Б. С. Р. са наследниците по закон на ССЯ , починал на 30.09.2020г. Това е така, защото ищцата С. М. Я. е негова преживяла съпруга, а ищците В. С. Д. и Б. С. Р. са негови деца. Безспорно е между страните, а и от представения Протокол № 4 от 03.10.1969 г. става ясно, че в полза на наследодателя на ищците ССЯ е отстъпено право на строеж за жилищна сграда в процесния недвижим имот, находящ се в село П , Б описан в протокола като държавна собственост. От приетите по делото копие на строителни книжа се установява, че наследодателят на ищците през 70-те години на 20-ти век е построил двуетажна жилищна сграда в процесния имот, понастоящем с идентификатор 55107.501.91.1 по КККР на гр. Благоевград. От представената по делото скица на поземления имот се установява, че в процесния имот има построена още една сграда, а именно гараж с идентификатор 55107.501.91.2. по КККР на гр. Благоевград. С нарочна молба-декларация от 19.11.2025г. ищците са поискали от ответната община да им бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № 55107.501.91 по КК на Благоевград. На 03.12.2025г. от страна на ответника е съставен Акт за частна общинска собственост № 15147 (АЧОС), с който имотът е актуван като частна общинска собственост, за което ищците са уведомени. В АЧОС е било отразено, че за процесния имот има съставен по-рано Акт за държавна собственост (АДС) № 54/06.04.1986г. За изясняване на местоположението, границите, съседите и историята на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Ди Х , направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 28.05.2026г. се установява, че процесният поземлен имот е нанесен за първи път в регулационния и кадастрален план за с. П . одобрен 1935 г. като УПИ XIV, кв. 29, отреден за ТКЗС, попадащ в строителните граници на селото. Впоследствие е изработен е нов, към настоящия момент действащ регулационен план от 1985 г., където процесният имот представлява УПИ II94, кв. 6. с отреждане за жилищно строителство. Установява се, че в представената справка към разписния лист към РП от 1985 г., че за собственик на УПИ II94, кв. 6 бил записан наследодателят на ищците ССЯ с документ Протокол № 4 от 03.10.1969 г. за отстъпено право на строеж. В графа „Забележка“ е записано, че имотът е държавен и е застроен през 1970 г. със сграда с площ от 80 кв.м. Става ясно, че на 06.04.1986 г. е издаден Акт № 54 за държавна собственост на недвижим имот за УПИ II, кв. 6, с площ 558 кв.м. В документа също е отбелязано отстъпеното право на строеж в полза на ССЯ с Протоколно решение № 4 от 03.10.1969 г. След това е изработен кадастрален план от 1999 г., където процесният имот е отразен под № 94, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда и масивен гараж. В регистъра е записан с НТП - двор, а като собственик - наследници на ССЯ , с вписан документ - договор № 4 от 03.10.1969 г. Вещото лице, след направената от него графичната съпоставка по горепосочените планове, е категорично, че имотните граници на процесния имот не са променяли конфигурацията си съгласно плановете от 1935 година до настоящия план, като е установена идентичност на процесния имот с идентификатор 55107.501.91.1 с предходните планове от 1935г., 1985г., 1999г. и 2022г. Установеното разминаване в площите е в нормативно допустимите стойности съгласно критериите, заложени в чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С цел да докажат, че праводателят им С Я , а и след неговата смърт и самите ищци, са придобила спорния имот в резултат на давностно владение ищците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ЙТР и РБР. /съседи/, от които не може да се направи извод за основателност на твърдението на ищците за придобиване на имота по давност. От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – ЙТР , става ясно, че познавал ищците вече над 40 г. Познавал Б., нейната сестра В. и тяхната майка С.. Познавал тяхното семейство. Знаел, че те имали имот в село П , те имали къща с парцел в това село. Този имот се намирал на ул. „В“ и представлявал къща с парцел и гараж. Къщата била на два етажа. В този парцел имало и гараж. Къщата се построила от С , който бил баща на Б. и на В., а С. била съпруга на С Ян . Тази къща била построена преди повече от 40 г. от Ст Я . Там той живеел със съпругата и децата си. Гаражът се построил някъде към 80-те години на 20-ти век. Първо се построила къщата, преди повече от 40 г., като нейното строителство завършило някъде към 70-те години на миналия век. С живял в къщата до 2020 година, до преди да починел. След смъртта му в тази къща останали да живеели съпругата му С. и детето му Б.. Другото му дете В. живеела в Б . Събота и неделя В. понякога идвала в селото. Освен къщата и гаража нямало други постройки в този имот. Другата част от парцела се ползвала за зеленчукова градина – чушки и домати и други зеленчуци. Докато бил жив С , в имота също се гледали такива култури. След неговата смъртта през 2020 г. отново в този имота се гледали такива култури. В имота имало няколко овощни дръвчета – четири-пет дръвчета, имало круши, сливи. Имотът бил ограден с обикновена телена мрежа. Не си спомнял кога точно бил ограден имотът, но сигурно било след построяването на къщата. Съседи на имота на Ст Я били М К , Б Т и М Н . Отпред имотът граничил с улица. Този свидетел не знае как С е бил придобил и взел имота. От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – Ро Б Р. също става ясно, че в имота имало къща и гараж. Сочи, че към къщата имало градина. Имало и овощни дръвчета, които били около пет или шест на брой – сливи, ябълки, круши. Също така имало и зеленчукова градина. В къщата сега живеели С., Б. и В.. Не знаела кой точно бил построил къщата. Когато за пръв път отишла в с. Падеш, имотът бил ограден с колци и мрежа. Имало и външен портал. От едната страна съсед на имота била М Н . От другата страна съсед бил Б . В средата съсед бил М К . Отпред пред имота имало улица. С Я починал преди четири или пет години. След неговата смърт в този имот продължили да живеели дъщерите му В и Б., и неговата съпруга С.. По принцип В живеела в Б Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Въпреки това обаче ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване придобиване на имота по давност. Аргументите за този извод са следните: Във всички цитирани документи спорният имот е посочен като държавен. По изложеното, следва изводът, че изобщо за спорния имот, като такъв с неустановен собственик по силата на чл. 6 ЗС /отм./, към датата на издаването на строителното разрешение и сключване на договор за учредяване право на строеж с наследодателя на ищците ССЯ е бил държавна собственост, по отношение на който е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност до 01.06.1996г. Следователно, до тази дата ищците не могат да присъденият владение от 1972г. от наследодателя им С Ян до 01.06.1996г., тъй като не може да се присъедини владение, което не е могло да тече по силата на императивната норма на чл. 86 ЗС. От събраните доказателства не може да се направи извод, че наследодателят на ищците е установил владение върху спорния имот през 1972г. На лицето С Я е учредено право на строеж върху държавна земя по силата на чл.15 ЗС /отм./ вр. с чл.130 ЗТСУ /Отм./ и чл. 103 НДИ /отм/. Към датата на учредяване на правото на строеж е била в сила разпоредбата на чл.15 ЗС в редакцията след изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., според която граждани могат да придобият право да построят сграда върху държавна земя и да придобият право на собственост върху нея, а съгласно ал.3 правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята. Ето защо, праводателят на ищците С Я е установил по силата на учреденото му право на строеж фактическата власт върху недвижимия имот на облигационно основание – по силата на договор за възмездно отстъпване на право на строеж върху държавна земя. Учреденото по силата на този закон право на ползване върху държавен (общински) парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него, и съгласно чл. 15, ал. 3 (отм.) ЗС и чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.) се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж. Правилото на чл. 15, ал. 3 ЗС е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 ЗС, обнародвано в ДВ, бр. 87/1974г. С това изменение е установен нов режим за държавните имоти, върху които е отстъпено право на строеж на граждани като е разширен обемът на правата им, включително и при вече придобито право на строеж. Следователно в случая упражняваната фактическа власт е на основание правото на ползване на държавна земя, което означава, че наследодателят на ищците, а след това и самите ищци, се явяват държатели, а не владелци на имота, като държат вещта не за себе си, а за другиго. Ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика), презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота, и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно (вж. в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 12/19.02.2014г. по гр. д. №1840/2013г. II г. о., Решение №115 от 28.10.2016 г. по гр. д. №977/2016 г. на II г. о., Решение №50087 от 19.10.2022 г. по гр. д. №3914/2021г. и Решение №196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №137/2018г.). Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се брани. В тежест на този, който се позовава на придобивната давност, е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от терена – правното основание за упражняването на такава фактическа власт е изрично предвидено в чл. 15, ал. 3 ЗС (ред. ДВ, бр. 87/1974 г.). В случая първият момент, в който може да се приеме, че ищците са демонстрирали открито на собственика на имота, че са преобразували държането във владение, е подаването на 19.11.2025г. на молбата-декларация до ответната община, във връзка със снабдяването им с констативен нотариален акт за имота. По този начин ищците ясно и недвусмислено са заявили намерението си да своят имота и с това са отрекли правото на собственост на ответната община. Предвид горното разрешение, следва извода, че на наследодателя на ищците по силата на разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗС /Отм./ е предоставено правото да ползва земята след осъществяване на учреденото право на строеж и по отношение на нея има спрямо действителния собственик качеството на държател. От учредяване на правото на строеж през 1969г. до 2025г. от събраните гласни или писмени доказателства не се установиха факти, от които да се приеме, че това държане е било трасформирано от наследодателите на ищците във владение, това да е демонстрирано спрямо собственика на вещта, за да може това владение впоследствие да се присъедини като такова от ищците. Всички установени от разпитаните двама свидетели фактически действия, които са извършвани в процесния имот, както от ищците, така и от техния наследодател, не установяват трансформиране на държането във владение. Всички действия са такива по ползване и стопанисване на недвижимия имот по предназначението му като дворно място. Всички действия по обработването му като градина и овощна такова, застрояването му и дори ограждането му са все действия, свързани с типичното и нормално ползване на един имот от държателя, на който по силата на закона му е предоставено правото да ползва и земята към сградата, която му е било разрешено да построи. След като от събраните гласни доказателства не може да се установи превръщане на държането във владение, както от праводателите на ищците, така и от самите ищци, следва, че спорния имот ищците не могат да придобият по давност. Нито при условията на присъединяване на владение от наследодателя им и период, нито при осъществяване на собствено такова, считано от 30.09.2020г. В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските: Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят направените от ответната страна разноски в размер на 741,69 евро, от които 665 евро възнаграждение за вещо лице по приетата основна съдебно-техническа експертиза и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение