Решение № 1703 от 8.4.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 184 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Община Пазарджик, подадена чрез Кмета на Община Пазарджик - П. К., срещу Решение № ПК-01-АУПДВ от 23.10.2025 год. на Директора на РИОСВ – Пазарджик. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото като преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание оспорващият не изразява становище по същество на спора. Ответникът - Директорът на РИОСВ – Пазарджик не изразява становище по жалбата. Административен съд – Пазарджик, седми състав, въз основа на приетите по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Общината Пазарджик, чрез Кмета на общината е подала заявление на 27.06.2025 год. до Директора на РИОСВ – Пазарджик за разсрочване на непогасения остатък от установени публични задължения по чл. 64 от ЗУО за 2018 год., за 2019 год. и за м. януари, и м. февруари на 2020 год., , както и законната лихва върху тях за срок 24 (двадесет и четири) месеца, като е представила план-график за плащания. В заявлението и графика е посочен общ размер на исканото разсрочване е в размер на 1 328 977,14 лева, от които 405 020,94 лева – главница и 923 956,20 лева – законна лихва. Размерът на задълженията за всеки един от посочените периоди е безспорен, видно от Решение № 5338 от 21.05.2025 год. по адм. дело № 627 от 2025 год. по описа на Върховния административен съд, с което е потвърдено Решение № 4092 от 28.10.2024 год. по адм. дело № 688 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. С оспореното Решение № ПК-01-АУПДВ от 23.10.2025 год. органът е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането, тъй като сумата е над прага по чл. 184, ал. 2 от ДОПК и е посочил, че компетентен е министърът на финансите и Община Пазарджик да входира до него, чрез Директора на РИОСВ – Пазарджик, всички необходими доказателства по чл. 183, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка ответникът е приел искането за недопустимо предвид некомпетентността му да се произнася по искане за разсрочване и отсрочване на задължения над 300 000,00 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок за оспорване на процесното решение, от легитимиран субект – негов адресат и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съдът извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По отношение на компетентността на органа съдът намира, че Решение № ПК-01-АУПДВ от 23.10.2025 год. е подписано от С. И. А. - За Директор на РИОСВ - Пазарджик, като в самия акт изрично е посочено, че тя действа съгласно Заповед № РД-08-5 от 14.01.2021 год. С тази заповед Директорът на РИОСВ - Пазарджик К. Г. е упълномощил инж. С. И. А. – Директор на Дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ - Пазарджик, при отсъствието му по обективни причини да изпълнява правомощията на директор на инспекцията в пълен обем. От представените заявление за ползване на платен годишен отпуск и разрешителна заповед на министъра на околната среда и водите се установява, че към датата на издаване на оспореното решение - 23.10.2025 год., титулярът на длъжността е бил в разрешен отпуск, като заместването е следвало да се осъществява именно от инж. С. А.. При това положение съдът приема, че оспореният акт е подписан от надлежно оправомощено длъжностно лице и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК. Актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, поради което изискването за форма е спазено. Незаконосъобразността му обаче се изразява в допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимата разпоредба на чл. 184, ал. 4 от ДОПК. Съгласно чл. 184, ал. 2 от ДОПК, извън случаите по ал. 1, разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 300 000,00 лева и при условие, че разсрочването се иска до две години от датата на разрешението, а в останалите случаи – от министъра на финансите. В случите, когато компетентен да издаде разрешение е министъра на финансите приложение намира нормата на чл. 184, ал. 4 от ДОПК. С нея се уреждат задължителни действия на органа, установил задължението, а в разглеждания случай това е Директорът на РИОСВ – Пазарджик. Следователно молбата за издаване на разрешение за разсрочване на задължения се подава чрез Директора на РИОСВ – Пазарджик, като се прилагат доказателства по чл. 183 от ДОПК, органът изразява мотивирано становище, окомплектова преписката и я изпраща на компетентния орган за произнасяне по същество на искането. По делото е безспорно, че общият размер на исканото разсрочване е в общ размер на 1 328 977,14 лева, от които 405 020,94 лева – главница и 923 956,20 лева – законна лихва. Следователно сумата надхвърля определения законодателен праг от 300 000,00 лева и за суми, превишаващи тази разрешението за разсрочване на задължения по чл. 64, ал. 8 от ЗУО следва да се издаде от министъра на финансите, а не от Директора на РИОСВ - Пазарджик. В оспореното решение Директорът на РИОСВ – Пазарджик е направил правилен извод, че не е компетентен, с оглед разпоредбата на чл. 184, ал. 2 от ДОПК, но е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид ал. 4 на чл. 184 от ДОПК. Последната норма има задължителен характер, от която следва, че Директорът на РИОСВ – Пазарджик следва да изпълни процедурата по чл. 184, ал. 4 от ДОПК, а именно, че: когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок. От посоченото се налага изводът, че при задължения над установения от законодателя праг, ДОПК не допуска органът по установяване да издаде акт, с който да прекрати административното производство, вместо да реализира задължителната процедура по чл. 184, ал. 4 от ДОПК. Тук е мястото да се посочи, че в този смисъл е възприетата съдебна практика, включително Определение № 252 от 21.01.2025 год. по адм. дело № 923 от 2024 год. на Административен съд - Пазарджик, постановено след даване на задължителни указания в Определение № 12060 от 11.11.2024 год. по адм. д. № 10495 от 2024 год. на Върховния административен съд, където е прието, че при задължения над прага по чл. 184, ал. 2 от ДОПК Директорът на РИОСВ – Пазарджик не следва да издава отказ поради некомпетентност, а да изпълни действията по чл. 184, ал. 4 от ДОПК, като неизпълнението им води до отмяна на административния акт и връщане на делото като преписка на органа. Съдът споделя тези изводи и ги приема за приложими към разглеждания казус. Предвид изложеното, ответната страна, след като не е спазила разпоредбата на чл. 184, ал. 4 от ДОПК и е издала оспореното решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налага отмяната на акта и връщането на делото като административна преписка на Директора на РИОСВ – Пазарджик за изпълнение разпоредбата на чл. 184, ал. 4 от ДОПК, като в двуседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт да провери дали заявлението е комплектована с необходимите документи и доказателства по чл. 183 от ДОПК, а в случай, че се установят непълноти – да се дадат указания за отстраняване на недостатъците в срок, както и да се изготви мотивирано становище и да се изпрати преписката на министъра на финансите за произнасяне по заявлението на Община Пазарджик за разсрочване на задълженията. С оглед изхода на делото и липсата на претенции за разноски съдът не следва да присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,