Решение № 855 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 78/2026 г.

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК. Постъпила е касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Б. Кантутис, против решение № 200 от 20.11.2025 г., постановено по АНД № 184/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла (РС - Бяла), с което е отменено наказателно постановление (НП) № РД-09-4 от 11.03.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), с което на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, за нарушение по чл.48, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) и на основание чл.204 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева като Изпълнителна агенция по лозата и виното е осъдена да заплати на дружеството сумата в размер на 1 700 лева - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Като касационно основание се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да да бъде отменено решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Подробни съображения излага в представената писмена защита с вх.№ 1330/23.03.2026 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба „Винпром Бяла 2002“ ЕООД не взема становище по жалбата. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна РС - Бяла е приел за установено, че на 15.10.2024г. служители в ТЗ на ИАЛВ - Русе извършили проверка в производствения обект на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, находящ се в гр.Бяла, обл.Русе, [улица], в присъствието на технолога П. К. К.. Проверката била извършена съвместно със служители на НАП и Агенция „Митници“. При проверката на 15.10.2024г. било констатирано, че при входа на производствения обект цистерна е готова да напусне обекта, с направление за Полша, с изготвен електронен придружителен документ за превоза на товара с № 24BG00000000082378855. В документа продуктът, натоварен в цистерната, чието количество възлизало на 24 214 л., бил обозначен с тарифен код по КН на ЕС 22059010, отнасящ се за ароматизирани видове вина от прясно грозде. При извършената проверка на технологичните дневници за производствения процес, водени от „Винпром Бяла 2002“ ЕООД по реда на Глава шеста, Раздел III от ЗВСН се установило, че за производството на продукт 24 214 л. „Ароматизирана напитка на основата на кадарка бяло вино-полусладко“ (АНОВ) не са извършени записи в технологичните дневници, които винопроизводителят е длъжен да води - нямало записи за постъпването на суровините, от които е произведен описаният продукт, няма записи за обработките и манипулациите, на които е подлаган, няма записи за готов краен продукт със задължителните по ЗВСН данни. Въз основа на тези данни проверяващите приели, че при производството на 24 214 л. „Ароматизирана напитка на основата на кадарка бяло вино-полусладко“ не е спазено изискването на чл.48, ал.2 от ЗВСН за всеки отделен продукт, суровина и енологична манипулация да се извършва вписване в дневниците за водене на технологичния процес, без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност по незаличим начин. На същата дата, 15.10.2024 г., били предоставени акцизните декларации за алкохол и алкохолни напитки, представляващи Приложение №15 към чл.82, ал.1, т.1 от ЗАДС, подадени от управителя на дружеството към Агенция „Митници“ за предходните три месеца на 2024г. - юли, август и септември. Записите в тях показвали, че в обекта на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД са произведени и реализирани „Ароматизиран коктейл лозаро-винарски продукт (ЛВП) - бял и червен-наливен“; „Бяло наливно вино“; „Червено трапезно вино“. Всички те били изведени от обекта с акцизни документи и с тарифен код по КН, отнасящ се за „ВИНО“ или за продукти, получени от „вино от прясно грозде“. Данните от акцизните декларации били съпоставени със записите в технологичен дневник № 6 „За заприходена за реализация продукция“, като се установило, че няма съответствие на записите в дневника и в акцизните декларации нито по вид лозаро-винарски продукт (ЛВП), нито по количество. За трите проверени месеца - юли, август и септември 2024 г. по акцизни декларации било изведено общо количество 1 745 909 л., включващо „Ароматизиран коктейл ЛВП - бял и червен-наливен“; „Бяло наливно вино“ и „Червено трапезно вино“, като от тях само 3 104 л. били вписани в дневник № 6 като реализирана продукция. За разликата между двете количества, а именно за 1 742 805 л., производството не било документирано в технологичните дневници, нито за него била представена технологична документация като документи за произход на суровината, актове за производство, актове за купаж, декларации за извършени манипулации „Подслаждане“. Проверяващите приели, че за количества от над 1 742 800 л. лозаро-винарски продукти, изведени от „Винпром Бяла 2002“ ЕООД през месец юли, август и септември 2024г. не са извършени вписвания по реда на чл.48, ал.2 от ЗВСН в дневниците за водене на технологичния процес. Записи в дневник №6 за извеждането на тези количества също липсвали към 15.10.2024 г. За извършените действия от служителите на ИАЛВ бил съставен констативен протокол № ТЗ-13-522/15.10.2024 г., в който били отразени фактическите констатации от проверката. Относно натовареното в заварената при проверката цистерна количество от 24 214 л. ароматизирана напитка, за която ответникът по касация твърдял, че била произведена на основата на вино, е отбелязано, че е произведено от стафиди и няма издадена фактура, тъй като е по договор за изработка със „Смарт Ютилизейшън“ ЕООД от 01.12.2023г. Посочено било още, че при физическата проверка в обекта е констатирана активна дейност, изразяваща се в голямо количество ново ферментиращо производство на стафиди, инсталации за прехвърляне на продукти и обработки. (л.л.18-23 от въззивното дело) На 08.01.2025 г. срещу дружеството, за нарушение на чл.48, ал.2 от ЗВСН, бил съставен АУАН. Актът бил връчен на същата дата на пълномощника Д. М., който вписал, че ще направи писмени възражения. Такива постъпили от страна на дружеството. Независимо от възраженията, въз основа на АУАН, АНО на 11.03.2025г. издал обжалваното пред РС – Бяла НП, с което за нарушение на чл.48, ал.2 от ЗВСН наложил имуществена санкция в размер на 15 000 лв. на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД на основание чл.204 от с.з. За да отмени наказателното постановление РС – Бяла е формирал правни изводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно контролираната съдебна инстанция е счела, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не била посочена датата на извършване на нарушението - за количеството 24 214 л. ароматизирана напитка на основата на вино не ставало ясно кога е следвало да се извърши съответното вписване в дневниците, а за количеството 1 742 805 л. не ставало ясно защо е приет именно посочения период на нарушение. На следващо място, според въззивния съд, от фактическите констатации, отразени в НП, било невъзможно да се изведе точно изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на нарушението по чл.48, ал.2 от ЗВСН, което от своя страна водело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице чрез запознаването му в цялост с обвинението и организиране на защитата в пълна степен. По отношение на продукт 24 214 л. „Ароматизирана напитка на основата на кадарка бяло вино-полусладко“ не ставало ясно в кои конкретно дневници липсвали вписвания, кога и какво вписване е следвало да се извърши, а по отношение на количеството от 1 742 805 л. било посочено, че няма записи за технологичния процес - за използвани суровини, производство и реализация на количеството и също не ставало ясно кога, какъв запис, в кой дневник е следвало да се извърши. На следващо място, според контролираната съдебна инстанция, било налице и неправилно приложение на материалния закон, тъй като при проверката било установено, че въпросните количества продукт бил произведен от ферментирали стафиди, а стафидите като суровина не попадали в обхвата на ЗВСН и поради това липсвала законова уредба относно начина, по който следвало да се отбелязват в съответните дневници, което от своя страна обуславяло и несъставомерност на деянието. Решението на РС – Бяла е неправилно. Съгласно обстоятелствената част на НП, административнонаказателната отговорност на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършената на 15.10.2024 г. проверка на място в обекта за винопроизводство на дружеството е установено, че в дневниците за водене на технологичния процес на производителя, които са задължителната документация по ЗВСН, няма точно отразяване на технологичния процес, както и няма записи за продукт, суровина и енологична манипулация за производството на реализираните от „Винпром Бяла 2002“ ЕООД продукти, а именно: за 24 214л. АНОВ, изведена от обект с е-АД № 24BG00000000082378855 от 15.10.2024 г. няма проследими записи в дневниците за използваните суровини, както и за манипулациите, производството и реализацията на този ароматизиран продукт; за 1 742 805л. лозаро-винарски продукт от 3 бр. акцизни декларации „Приложение№15 към чл.82, ал.1, т.1 от ЗАДС“ за изведена продукция от обекта през месеците юли, август и септември 2024 г. няма проследими записи в технологичните дневници за използваните суровини, както и производството и реализацията на описания в посочените декларации лозаро-винарски продукт. Описаното деяние, изразяващо се в бездействие при правно дължими действия от страна на винопроизводителя, правилно е квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.2 от ЗВСН, тъй като „Винпром Бяла 2002“ ЕООД не е вписвало в технологичните си дневници получените суровини, енологичните манипулации при производството, както и реализацията на продуктите, които извежда от обекта си и реализира като „Вино“ или като продукти, получени от „Вино от прясно грозде“. Съгласно правната норма на чл.47, ал.1 от ЗВСН, регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да водят дневници за лозаро-винарските продукти, суровини и енологични манипулации. Според ал.2 на същата разпоредба дневници се водят поотделно за всеки производствен обект. Текстът на чл.47, ал.3 от ЗВСН гласи, че формата, съдържанието и начинът на водене на дневниците по ал.1 се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно § 3, ал.1 от ПЗР на ЗВСН, Министерският съвет приема правилника за прилагането на закона в тримесечен срок от влизането му в сила. Такъв нормативен акт както към датата на проверката, така и към настоящия момент няма приет, но съгласно § 4 от ПЗР на ЗВСН издадените въз основа на отменения ЗВСН подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на този закон. Поради това в случая приложение намира Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им. Същата се явява действащо право, както към момента на проверката, така и към настоящия момент, с оглед на което обектите за винопроизводство следва да извършват вписвания, съгласно Глава четвърта от нея, в Дневници за водене на технологичния процес /чл.31-чл.37 от наредбата/. Съгласно чл.31, ал.1 от наредбата, регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино и регистрираните производители на спирт, дестилати и спиртни напитки водят дневници по образци съгласно приложение № 3. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от наредбата гласи, че вписванията в дневниците се извършват четливо, по незаличим начин, без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност на всеки ред и при точно отразяване на технологичния процес. Операциите се изписват с думи съгласно текста в отделните колони. Последващите разпоредби дават и подробна регламентация на отделните видове дневници - съдържание, кога следва да се извършват вписванията и т.н. Разпоредбата на чл.48, ал. 1 от ЗВСН предвижда, че вписвания на продуктите, суровините и енологичните манипулации в дневниците по чл.47, ал.1 могат да правят само регистрираните производители или упълномощени от тях енолози, вписани в удостоверението за регистрация по чл.27, ал.8. Съгласно визираната като нарушена материалноправна разпоредба на чл.48, ал.2 от ЗВСН, вписванията в дневниците се извършват за всеки отделен продукт, суровина и енологична манипулация без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност по незаличим начин. Касационната инстанция не споделя изводите на въззивния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, по-конкретно на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съображенията за това са следните: Описаното по-горе деяние е осъществено непрекъснато през установения период от време, в който субектът е бил длъжен да действа, но е бездействал – не е вписал изискуемата съгласно чл.48, ал.2 от ЗВСН информация. Установеният период на бездействие започва да тече от възникване на задължението за действие – в случая досежно 1 742 805 л. ЛВП, описан в акцизните декларации, от 01.07.2024 г. и продължава до момента, в който бездействието е установено от контролните органи – до 15.10.2024 г. За месеците юли, август, септември 2024 г. няма изобщо записи в дневниците за водене на технологичния процес съгласно ЗВСН, съответстващи на представените акцизни декларации. Нарушението е установено на 15.10.2024 г. – датата на извършване на съвместната проверка. Предвид изложеното процесното административно нарушение, за което е бил санкциониран ответникът по касация, осъществено чрез бездействие от негова страна, има характер на продължено нарушение. При нарушения като процесното, за „дата на нарушението“ е напълно законосъобразно и в съответствие и с константната съдебна практика да се визира един определен период от време. В случая този период правилно е бил фиксиран както в АУАН, така и в НП от 01.07.2024 г. до датата на проверката – 15.10.2024 г. От значение за санкционирането на винопроизводителя е не началният момент, от който е започнало бездействието, а фактът, че същото е продължавало, включително и до момента на проверката от страна на контролните органи. Именно към този момент следва да бъдат преценявани и сроковете по чл.34 от ЗАНН, които в случая безспорно не са изтекли – арг. от чл.80, ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Освен това установеният период на бездействие - от 01.07.2024 г. до 15.10.2024 г. не е произволно избран, тъй като той се основава и на съпоставката между акцизните декларации Приложение № 15 към чл.82, ал.1, т.1 от ЗАДС, подадени от управителя на дружеството към Агенция „Митници“, и съответно липсата на записи в дневниците по ЗВСН за три месечен период преди проверката. Като друго съществено нарушение Районен съд - Бяла е отчел невъзможността, според съда, от фактическите констатации в НП да бъде изведено точно изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на нарушението по чл.48, ал.2 от ЗВСН, което от своя страна водело до нарушение правото на защита на санкционираното лице. Според районния съд по отношение на административнонаказателното обвинение за продукт 24 214л. „Ароматизирана напитка на основата на кадарка бяло вино-полусладко“ не ставало ясно в кои конкретно дневници липсвали вписвания, кога и какво вписване е следвало да се извърши, а по отношение на количеството от 1 742 805л. също било посочено, че няма записи за технологичния процес - за използвани суровини, производство и реализация на количеството, като също не ставало ясно кога, какъв запис, в кой дневник е следвало да се извърши. Касационната инстанция не споделя и този довод на първоинстанционния съд по следните съображения: Не съставлява нарушение обстоятелството, че не е посочено в кой конкретно дневник липсва вписване, щом такова вписване липсва във всички дневници, които санкционираното дружество е било длъжно да води. Дневниците се водят за различни обстоятелства – получено грозде, постъпили други суровини и материали, извършени производствени манипулации, а в случая на контролиращите органи не е конкретно известно в резултат на кои точно от тях е произведено констатираното количество. Освен това ответникът по касация е дългогодишен производител на лозаро-винарски продукти и от надлежно водените в предходни периоди дневници е видно, че той е бил напълно наясно със следващите се от закона негови задължения. Липсата на посочване в кой дневник следва да са извършени вписванията не води до засягане правото на защита на ответника по касация, не го лишава от възможността да разбере нарушението и не препятства преценката на съда за това налице ли е съставомерно деяние. А по съществото на спора, с оглед преценка за правилното приложение на материалния закон - съставомерно деяние е налице, тъй като липсват каквито и да е записи в дневниците по ЗВСН за използваните суровини, извършваните манипулации, производството, реализацията, количеството, изведено от обекта, видно от акцизните документи. Неправилен е и изводът на контролираната съдебна инстанция за несъставомерност на деянието като нарушение по чл.48, ал.2 от ЗВСН поради влагането на неразрешени за производството суровини - ферментирали стафиди. Очевидно е, че липсата на редовно водени технологични дневници в случая е предприето именно с цел укриване на обстоятелството, че при производството се влагат такива неразрешени суровини (стафиди), от които се произвежда лозаро-винарския продукт и този факт не може да служи като обстоятелство за освобождаване на ответника по касация от задължението по чл.48, ал.2 от ЗВСН. Ответникът е следвало да попълни дневниците като опише в тях своите фактически действия, предприети в хода на технологичния процес, включително влагането на стафиди като суровина като това задължение не е поставено в зависимост от очевидната незаконосъобразност на подобна практика. Целта на тези дневници е именно осигуряването на проследимост на извършените технологични действия и упражняването на контрол, включително в случаите на подобни груби закононарушения. Неоснователно се явява и възражението на санкционираното дружество, наведено с въззивната жалба, за това, че щом е представен дневник за складовата наличност по чл.76 от ППЗАДС, то по арг. от чл.53, ал.1 от ЗВСН задължението по чл.48, ал.2 от същия закон се счита изпълнено. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗВСН действително предвижда, че вписванията в дневника по чл. 76 от ППЗАДС, извършвани от лицензирани складодържатели, се приемат и за вписвания, извършени по този закон. В случая няма спор, че ответникът по касация е лицензиран складодържател, което се установява и от доказателствата по делото. При съпоставяне обаче на нормативно изискуемото съдържание на дневника по чл.76 от ППЗАДС с това на дневниците по приложение № 3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им, е видно, че предвидените в тях данни, които подлежат на деклариране, само частично съвпадат по отношение на количествата по дневник № 6 за заприходена и реализирана продукция и дневника за складовата наличност по чл.76 от ППЗАДС, в частта относно данните за акцизните стоки, произведени и изведени от данъчния склад. Липсва обаче пълно съвпадение на данните, поради което воденето на дневника по чл.76 от ППЗАДС не може да замести воденето на технологичните дневници по чл.48, ал.2 от ЗВСН, в които се записват получените суровини, конкретните технологични действия с тях и други чисто енологични манипулации. След като в дневника на складовата наличност липсва вписване на всички изискуеми от технологичните дневници данни, то липсва и основание да се приеме, че такива данни в технологичните дневници са били налице, тъй като условието по чл.53, ал.1 от ЗВСН те обективно да са били вписани в дневника по чл.76 от ППЗАДС, за да могат да се приемат те и за вписвания, извършени по реда на ЗВСН. В заключение касационната инстанция счита, че процесното нарушение на чл.48, ал.2 от ЗВСН е доказано по безспорен начин, с оглед на което законосъобразно и обосновано с процесното наказателно постановление на ответника по касация е била наложена на основание чл.204 от същия закон имуществена санкция. Същата е правилно индивидуализирана в размер над предвидения за юридическите лица законов минимум от 10 000 лева като е определена в размер на 15 000 лева, отчитайки наличието на отегчаващи отговорността на ответника по касация обстоятелства, а именно че последният в предходен период (през 2023 г.) е извършил друго такова нарушение. С оглед изложеното и при извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че оспореното решение на Районен съд - Бяла следва да бъде отменено и вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство както във въззивното, така и в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на по 130 лева за всяка съдебна инстанция или в общ размер на 260 лева или 132, 94 евро след превалутиране и закръгляване в евро. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция по лозата и виното, която има качеството на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.3 от ЗВСН. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът