Решение № 741 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2181/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0273- 000067/20.03.2025 г. на Началник РУ Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Г. И. В. с ЕГН •••••••••• са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № 1з- 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят Г. И. В. се явява в съдебно заседание лично, представлява се в съдебно заседание и от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Т. К. от АК Пловдив. По съображения изложени в жалбата и поддържани и в съдебно заседание се иска от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно – с аргумент за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на приетото за извършено нарушение, сочи се допусната грешка при изписване номера на регистрационната табела и посоката на движение на МПС, оспорва се наличие на осъществен състав на административното нарушение, поради липса на умисъл. Излага се становище за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Началник РУ Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител. В молба-становище излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение. Не се претендират разноски, моли се съда да бъде намалено претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минимално предвидения от законодателя размер в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Г. И. В. от гр. Хисаря е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „М“, „В“ и „ТКТ“. До м. декември на 2024 г. спрямо него имало издадени 5 наказателни постановления и 28 фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. На 09.12.2024 г. в гр. Хисаря на бул. „Генерал Гурко“ жалбоподателят В. управлявал лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алхамбра“ с номер на рама , който се движил с поставени на моторното превозно средство регистрационни табели – немски образец, с № ...., които били издадени в Германия за друго моторно превозно средство – марка „Опел“ модел „Астра“, който автомобил „Опел“ бил притежаван от жалбоподателя по-рано, но бракуван в Германия. Автомобилът „Сеат Алхамбра“ с номер на рама не бил регистриран в България, респ. не били издадени табели с регистрационен номер. Около 09:30 ч. до административен адрес с № 25 на същия булевард движещия се в посока север-юг лек автомобил „Сеат“ с чуждестранни регистрационни табели с № ...., управляван от Г. В., бил забелязан и спрян за полицейска проверка от автопатрул при РУ Хисаря, в чийто състав били свидетелят Т. С. Ч. - старши полицай, и колегата му Ц Д, които полицейски служители изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и контрол по спазване правилата за движение по пътищата. Извършена била проверка на документите на водача и управляваното от него превозно средство. При запознаване с представения от В. талон на автомобила на св. Ч. му направило впечатление, че посочения в талона регистрационен номер на моторното превозно средство не отговарял на номера по регистрационните табели поставени на управлявания автомобил. За така констатираното несъответствие жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че преди това притежавал и ползвал в Република Германия друг лек автомобил „Опел Астра“, който го бил бракувал и предал за скраб, а регистрационните табели с № .... на стария автомобил запазил и впоследствие поставил на закупеното от него в Германия ново превозно средство - лекият автомобил „Сеат Алхамбра“ с номер на рама .... След установяване на управление от водача В. на лек автомобил марка „Сеат Алхамбра“ по път отворен за обществено ползване – в населено място – в гр. Хисаря на бул. „Генерал Гурко“, който автомобил не е бил регистриран, а използвал регистрационни табели с № , издадени и предназначени за друго превозно средство – автомобил „Опел Астра“, св. Т. Ч. съставил на Г. И. В. акт за установяване на административно нарушение – АУАН Серия АД с бл. № 0539516/09.12.2024 г., за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Актът бил връчен на В., който не оспорил констатациите по акта, като в полето за обяснения и възражения от нарушителя било вписано „не“. Възражения против констатациите по АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В обстоятелствената част на акта св. Ч. вписал, че посоката на движение на автомобила „Сеат“ била юг-север, а не север-юг. За случая в Районна прокуратура гр. Пловдив било образувано досъдебно производство № 212/2024 г. по описа на РУ Хисаря – по прокурорска преписка № 15244/2024 г., водено срещу Г. В. с оглед данни за престъпление по чл.345 ал.1 от НК. Въз основа на събраните доказателства с Постановление от 07.02.2025 г. прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив прекратил досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.1 от НК, приемайки че извършеното от страна на Г. И. В. деяние от 09.12.2024 г. не съставлява състав на престъпление от общ характер, и изпратил материалите по преписката на Началника на РУ Хисаря по компетентност с оглед предприемане на действия за реализация на административно-наказателна отговорност спрямо В. за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Въз основа на материалите по преписката и постановлението за прекратяване на досъдебно производство административно-наказващият орган Началник на РУ Хисаря издал атакуваното НП № 25-0273-000067/20.03.2025 г., с което на Г. И. В. били наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, като с НП било постановено и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539/17.12.2012 г. В НП № 25-0273-000067/20.03.2025 г. управляваният от В. в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП автомобил бил индивидуализиран по марка, модел, както и с номера на поставените регистрационни табели, на който номер обаче била пропусната една буква – вместо пълния текстово регистрационен № .... бил вписан рег. № SL X 750. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Т. С. Ч. и на св. ... В.а, АУАН Серия АД с бл. № 0539516/09.12.2024 г., материали по пр. пр. № 15244/2024 г., мотивирана резолюция № 24-0273-М000113 от 10.12.2024 г. на Началник РУ Хисаря, постановление за прекратяване на досъдебно производство от 07.02.2025 г. на прокурор при РП гр. Пловдив, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Ч. като последователни, логични, съответстващи и кореспондиращи си с останалите доказателства, а и неоспорени от страните по делото. В казаното от свидетеля съдебният състав не констатира никакви разминавания относно съществените релевантни с оглед на вмененото на наказаното лице административно нарушение факти и обстоятелства с изключение на разминаване между отразената в акта посока на движение на процесния лек автомобил че е югсевер, и посочената от актосъставителя в показанията му като свидетел – че е север-юг /както и е вписано в обжалваното НП/, което разминаване не следва да се счита за съществено процесуално нарушение. Това обстоятелство – каква е била посоката на движение при спиране на автомобила за полицейска проверка според съда не е от такова значение, че да се преценя като несъответствие, като разминаване относно съставомерен елемент на вмененото деяние по чл.140 ал.1 от ЗДВП – достатъчно ясно, категорично и несъмнено е мястото на което автомобилът „Сеат“ с поставени на него чужди регистрационни табели е бил спрян след като е бил управляван от жалбоподателя В. – на път отворен за обществено ползване – посочено е населеното място, посочен е булеварда, конкретизирано е и точното място на спиране на автомобила за проверка – до административен адрес с № 25. По никакъв начин посоката на движение не се отразява на възможността на нарушителя да разбере вмененото му нарушение и да упражни надлежно своето право на защита. Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаната в хода на настоящото производство по инициатива на страната жалбоподател свидетелка - ... В.а – съпруга на жалбоподателя, също като логични и съответстващи на останалия доказателствен материал. От тях се установява, че познато на нея и на съпруга й лице им е съдействало за новопридобития лек автомобил „Сеат“, като им било обяснило, че в Германия нямало проблем да управляват новопридобития лек автомобил с регистрационните номера на стария им бракуван автомобил, както и че съпругът й решил да отиде да регистрира процесния лек автомобил в България /т. е. у жалбоподателя е било налице съзнание за липса на надлежна регистрация за автомобила „Сеат“ и необходимостта от извършването на такава/, но бил спрян за проверка. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Г. И. В. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като на 09.12.2024 г. около 09:30 часа е управлявал по път, отворен за обществено ползване – на бул. „Генерал Гурко“ в гр. Хисаря, до административен адрес с № 25, моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алхамра“ с № , който автомобил не е бил регистриран, въпреки забраната за такова управление. Според съда извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя Г. В. се доказва по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателства – гласните – показанията на св. Ч. и св. В.а, както и писмени такива. Следва да се отбележи, че съдебният състав ползва като годно писмено доказателство АУАН серия АД с бл. № 0539516/01.02.2023 г., в който са изложени обстоятелствата на нарушението, доколкото редовно съставените актове по ЗДВП имат съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. В процесния случай жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е с поставени регистрационни табели, издадени за друго МПС в чужда държава - с регистрационен № ...., и към момента на управлението му въпросното МПС не е било регистрирано по съответния ред в страната, което несъмнено е в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП и в този смисъл е налице от обективна страна осъществено административно нарушение по така повдигнатото обвинение. Събраните по делото доказателства налагат извод за наличие и на умисъл у жалбоподателя да е знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, но въпреки това да го е управлявал. Доколкото жалбоподателят е имал знание, че управлява МПС с регистрационни табели на друг автомобил, който автомобил е бил бракуван от него в чужда държава, имал е намерение да регистрира процесното МПС в България, последното изводимо от показанията на св. В.а, то се изгражда убеденост у съда за извод за наличие на съзнание у В., че такава регистрация на автомобила „Сеат“ е необходима и задължителна съгласно закона, и която не е била направена към 09.12.2024 г., и въпреки това е управлявал МПС- о по път, отворен за обществено ползване. В този смисъл нарушителят е действал умишлено, което налага извода за съставомерност на вмененото на В. административно деяние по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП и от субективна страна. Правилно според решаващия производството съдебен състав е подведено нарушението и от актосъставител в АУАН, и от административнонаказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма – по чл.140 ал.1 от ЗДВП /“По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“/. Не се споделя развитият в съдебно заседание довод на процесуалния представител на жалбоподателя за неточно и неправилно описание на нарушението, което да е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението както в АУАН, така и в НП всички такива, които са от значение за преценката за правната съставомерност на нарушението, а и са така описани в АУАН и в НП, че наказаното лице да е наясно за какво се подвежда под отговорност. Конкретизирани са в описателната част на НП време, място на извършване на нарушението, моторното превозно средство – по вид, марка, модел, вписано е това, че автомобила не е регистриран по надлежния ред, отбелязано е воденото досъдебно производство и издаденото постановление за прекратяване на досъдебно производство от 07.02.2025 г. Неправилно отразената в АУАН посока на движение на лекия автомобил, в каквато насока се възразява в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, не е съставомерен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние по чл.140 ал.1 от ЗДВП, поради което и не е самостоятелно отменително основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционирания, още повече, че този факт е бил коректно отразен от наказващия орган в НП и се потвърждава от показанията на актосъставителя. Пропусната в НП буква при изписване на номера на регистрационните табели, поставени на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, е техническа грешка, която също не се отразява върху съставомерността на вмененото нарушение и не нарушава правото на защита на наказаното лице. Последното е било наясно с всички фактически обстоятелства по повдигнатото му с АУАН административно обвинение, където регистрационния номер е изписан коректно, още в началото на образуваното срещу него административно производство, така че да организира и реализира пълноценно защитата си, което обосновава и неоснователността на направеното в този смисъл възражение. По никакъв начин според съда при така излаганите обстоятелства на нарушението от страна на административно-наказващият орган – при спазване на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП, жалбоподателят не е бил ограничен във възможността за разбиране на вмененото нарушение, съответно и в реализация на правото му на защита. Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, която в относимата й редакция към датата на извършване на нарушението предвижда наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В същото време съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, съобразявайки разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, който размер не би и могъл да бъде променян от съда в насока на евентуалното му намаляване. Тези така определени размери на наложените наказания съответстват на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, явяват се според съда и най – ефикасни с оглед на тяхната целесъобразност. За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на §.1 т.4 от ДР на ЗАНН. По делото не се твърдят от жалбоподателя, нито се представят доказателства, които да сочат многобройни и/или изключителни и все смекчаващи административната отговорността обстоятелства, които да омаловажават деятелността на нарушителя към 09.12.2024 г. до степен да не следва да носи никаква административна отговорност за незаконосъобразното си и общественоопасно поведение. На следващо място при преценка за обществената опасност на деянието и дееца съдът отчете и данните от представената по административната преписка справка за нарушител/водач, видно от която до извършване на нарушението на 09.12.2024 г. по чл.140 ал.1 ЗДВП жалбоподателят е бил многократно санкциониран като водач на пътни превозни средства за други нарушения на правилата за движение по пътищата – с пет наказателни постановления и двадесет и осем фиша. В случая процесното административно нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДВП не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на В. като водач на пътно превозно средство, което допълнително обоснована извода за противоправно поведение, което не следва да бъде квалифицирано като маловажно. Що се отнася до възражението на защитата за липса на мотиви относно приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се отбележи, че ЗАНН не вменява задължение за административно-наказващия орган да изложи писмени мотиви в НП относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, поради което и в тази насока съдът не констатира съществени процесуални нарушения. С издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. В съответствие с изискванията на Наредба № Із–2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно-наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания В. на направените от него разноски по делото за възнаграждение на процесуален представител адвокат с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда неоснователно и не следва да бъде уважено. Пак с оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН въвзиваемата страна има право на разноски, но доколкото липсва изрично искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива не следва да се присъждат в нейна полза. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §. 5, т. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл. 4 и чл. 12 от ЗВЕРБ. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.