Решение № 1580 от 10.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Столична община срещу решение № 13206/07.07.2025г., постановено по гр. д. № 18978/2025г. на СРС, 177 с-в. С обжалваното решение Столична община, ЕИК: 000696327, с адрес на управление гр. София, ул. Московска № 33, представлявана от Васил Терзиев – кмет, е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 с адрес гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 627,21 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.11.2022г., около 00:10 часа, в гр. София с лек автомобил марка БМВ, модел 320, с рег. № ••••, както и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от 642,21 лева за периода от 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 181,07 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2023 г. до 01.04.2025 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че не може да бъде ангажирана отговорността на служители на общината, тъй като за поддържането на процесния участък отговаря АПИ. Счита, че не е доказан механизмът на ПТП и причинно- следствената връзка. Намира, че неправилно СРС е отхвърлил направеното възражение за съпричиняване. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на жалбата. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно наведените с въззивната жалба доводи, съдът намира следното. Искът е с правно основание чл. 410 от КЗ – /която разпоредба се явява приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. По делото не е спорно, че е налице валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество. Това се установява и от представената пред СРС застрахователна полица № 0312220855014576 от 20.05.2022г., видно от която между ЗАД "Дженерали застраховане" АД, в качеството му на застраховател и Б.Б.Б., в качеството на собственик/застраховащ, е сключен договор за имуществена застраховка "Каско на МПС" по отношение на лек автомобил марка „BMW“, със срок на валидност от 18:00 часа на 20.05.2022г. до 23:59 часа на 19.05.2023г. Основният спорен по делото въпрос е отговаря ли жалбоподателят за поддръжката на пътния участък, на който е реализирано застрахователното събитие. По делото не се спори, че същото е настъпило на Околовръстен път, в района на № 757. Спорно е дали за посочения пътен участък отговаря Столична община или АПИ. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП ремонтът и поддържането на републиканските пътища са възложени на Агенция „Пътна инфраструктура”. По отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗП установява правилото, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта им при условията и по реда, определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ППЗП, агенцията осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. На основание чл. 48, т. 2, б. „в” от ППЗП на общините са възложени същите дейности за републиканските пътища, които са в границите на градовете, а агенцията участва във финансирането на тези дейности. Съгласно чл. 31 ЗДвП ремонтът и поддържането на общинските пътища /публична общинска собственост съгласно ЗОС/ са осъществява от общините. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа пътищата в гр. София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях, обезопасяване и др. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. По делото се установява, че Околовръстен път, на който е реализирано произшествието, е включен в списъка на републиканските пътища, утвърдени с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г., издадено на основание чл. 4, ал. 1 ППЗП и обнародвано в ДВ, бр. 109/2004 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 е регламентирано, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Процесният пътен участък, на който е настъпило произшествието, е част от урбанизираната територия на Столична община. Съгласно чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100000 души са задължение на съответните общини. Следователно по силата на посочената разпоредба организирането и дейностите по поддържането на Околовръстен път е задължение на Столична община, като Агенция "Пътна инфраструктура" само участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км. от съответния клас път, предвидени в бюджета на фонда за текущата година. Съгласно чл. 55, ал. 2 ППЗП директорите на областните пътни управления и кметовете на съответните общини до 30 септември определят в споразумителен протокол размера на средствата по чл. 48, т. 2, буква "в" за следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на общините. В изпълнение на това нормативно задължение е сключен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на Столична община. Съгласно чл. 1 от протокола страните приемат съвместно да финансират поддържането, в т. ч. зимно поддържане на платното/ платната за движение на републиканските пътища в границите на Столична община, изброени в Приложение № 1, включително и за процесния пътен участък, който е част от републикански път. Съгласно чл. 4 от споразумителния протокол, организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т. ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Следователно, макар и процесният път да е част от републиканската пътна мрежа, той се намира в урбанизираната територия на гр. София и по силата на чл. 48, т. 2, б. "в" ППЗП на общината е вменено задължението да поддържа републиканските пътища в границите на града в изправно състояние - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че Столична община не е отговорна за поддръжката на пътния участък, в който е настъпило застрахователното събитие. С оглед на това, че наличието на отворена необезопасена шахта на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. От приетата по делото САТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел Б.Б. се установява, че механизмът на настъпилото ПТП е именно описаният в исковата молба - попадане в необезопасена и открита шахта, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила, поради което неоснователни са оплакванията във въззивната жалба. В показанията си, свидетелката посочва, че докато пътувала с автомобила си чула силен удар и разбрала, че гумите й са спукани. Последствие установила, че минала през отворена шахта, която не била сигнализирана или обезопасена по какъвто и да било начин. Шофирала е в ограничението, с не повече от 80 км. ч. Механизмът на ПТП се установява и от подаденото искане за оценка и опис - заключение по претенция. С оглед изложеното, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не се установява механизмът на настъпилото застрахователно събитие. Показанията на свидетеля са пълни, последователни и непротиворечиви и няма основание съдът да не ги кредитира. Свидетелката ясно си спомня за случая. Същата е получила застрахователно обезщетение към датата на завеждане на иска, поради което и не може да се счете за заинтересована страна, в какъвто смисъл са изложени оплаквания в жалбата. Ето защо, съдът счита, че вредите са причинени именно в следствие на противоправното бездействие на служители на Столична община, които са имали задължение да извършат съответното действие: обезопасяване или поне сигнализация. В показанията си, разпитаният по делото свидетел, посочва, че не е имало сигнализация, която да обозначи наличието на препятствие на платното за движение. По никакъв начин не се установява собственикът на увредения автомобил да е допринесъл за настъпването на ПТП-то, поради което не се установява съпричиняване. Неоснователни са изложените оплаквания, че свидетелят се е движел със скорост над разрешената. Напротив, разпитаният свидетел посочва, че се е движел в ограничението. Не са събрани доказателства каква е разрешената скорост в пътния участък, нито се установява с каква скорост е управлявал водачът на автомобила. В съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да каже каква е допустимата максимална скорост. Не са събрани и никакви доказателства, че при управление на автомобила с по – ниска скорост от избраната от водача, то не би стигнало до същия вредоносен резултат. Доколкото въззивникът не обори презумпцията за вина, установена в чл. 45 ЗЗД, се приема, че причинителят е действал виновно. Налице е и причинна връзка между бездействието и настъпили щети в МПС-то, което се установява от свидетелските показания и приетата по делото САТЕ. По делото не се спори, че жалбоподателят е заплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение за нанесените на МПС-то щети, а това се установява и от приложените по делото доказателства. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента. Относно размера на дължимото обезщетение законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл. 51, ал. 1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши. Установено е по делото въз основа на цененото заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени, поради което искът правилно е бил уважен от СРС до посочения в исковата молба размер, с оглед диспозитивното начало. Д р у г и оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди. По разноските: На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер н а 102.26 евро /200 лв./. Водим от горното, Софийски градски съд