Решение № 6611 от 17.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл. 156 и чл.107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образуване е след отмяната по реда на касационния контрол по глава ХІІ АПК с постановеното от ВАС решение № 1788/21.02.2025 г. по адм. дело № 9424/2024 г. по описа на ВАС на решение № 5914/07.06.2024 г. по адм. дело № 2594/2023 г. на Административен съд Варна, ХІV състав, и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Първоначалното административно производство е образувано по жалба на „Ловос“ ООД, ЕИК 130478831, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Генерал Суворов бл. 41, ап. 14, представлявано от Л. Д. Г. – управител, подадена чрез адв. И. З., против Акт за установяване на задължение (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. на главен инспектор КРД към дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, за които дружеството е подало декларация с вх. № 5305027899 от 12.03.2014 г. Задълженията са установени за 2018 г. и 2019 г. във вид на главница в размер на 57 441.44 лв. и лихва към 13.10.2020 г. в размер на 9 619.04 лв. Процесният АУЗ от 13.10.2020 г. е изменен от директора Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с решение № МД-РШ-007/03.12.2021 г. - лихва за довнасяне към 03.12.2021 г. в размер на 7 049.70 лв. за ДНИ за 2018 г. и лихва в размер на 4 776.82 лв. за ДНИ за 2019 г. По тази жалба при новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд дължи произнасяне с решението, спазвайки дадените от ВАС задължителни указания в мотивите на решение № 1788/21.02.2025г. по адм. дело № 9424/2024г. за извършване на преценката на компетентността на органа по приходите, издал спорния АУЗ и за приобщаване на доказателства - препис от Заповед № 2888/15.07.2019 г. в цялост и доказателства за отсъствие на кмета на Община Варна на 15.07.2019 г. В жалбата подадена по адм. дело № 2594/2023 г. на Административен съд – Варна се настоява, че АУЗ е незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон и неговата цел. Навеждат се доводи, че след първоначалния период, в които дружеството е освободено от заплащане на ДНИ за срок от десет години, са налице предпоставки за освобождаване за нов тригодишен срок от ДНИ, съгласно представения от дружеството нов Сертификат № 088ЕСТ054 от 30.01.2017 г. за енергийни характеристики за сграда с идентификатор №10135.513.505.1. Жалбоподателят обосновава тезата, че чл. 24, ал. 6 ЗМДТ, в сила от 01.01.2014 г., не е приложим за конкретния случай, защото има действие за напред. Предвид факта, че сградата е била въведена в експлоатация през 2004 г. счита, че цитираната разпоредба няма обратно действие и не следва да се прилага. Сочи, че въз основа на издадения Сертификат от 30.01.2017 г. са налице предпоставки да ползва правото на освобождаване от ДНИ за нов период от три години за периода от 01.01.2018 г. до 01.01.2021 г. На следващо място се оспорва решението на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с довода, че неправилно е погасено задължението за ДНИ за 2018 г. и 2019 г. с платени средства от дружеството, което изрично е посочило, че са заплатени за задължения ДНИ за 2021 г. При новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания от процесуален представител – адв. З., който в съдебно заседание пледира за отмяната на оспорения АУЗ. Сочи, че в ЗИД на ЗМДТ от 2014 г. няма преуреждане на заварените случаи относно правото на жалбоподателя да бъде освободен от ДНИ. Дружеството е било в заварено положение, ползващо се от предходен сертификат за енергийна ефективност, освобождаващ го от задължението да плаща ДНИ. Счита, че целият фактически състав за освобождаване от плащане на ДНИ следва да бъде разположен след началната дата на действие на новата норма. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Ж. Х., в съдебно заседание поддържа изложеното становище и писмените бележки по адм. д. № 2594/2023 г. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорения АУЗ, изменен с Решението на Директора на Дирекция „Местни данъци“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Като съобрази процесуалната допустимост на оспорването, както и задължителните съгласно чл. 224 АПК указания на касационната инстанция, дадени в мотивите на решение № 1788/21.02.2025 г. по адм. дело № 9424/2024 г. на ВАС, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прие за установено следното от фактическа и правна страна: Оспорващото дружество „Ловос“ ООД е собственик на Хотел „Голдън Бийч“, находящ се гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представляващ земя с площ 9675 кв.м. и застроена площ 2945 кв.м., с РЗП – 16745 кв. м. Сградата е въведeна в експлоатация през 2004 г. За процесната сграда е издаден на 30.09.2006 г. Сертификат за енергийни характеристики № 001ЕНА082, с клас на енергопотребление „А“ и посочен срок на валидност до 29.09.2016 г. (л. 62 от адм. д. 2594/2023 г.). От страна на дружеството по отношение на процесната сграда е упражнено правото по освобождаване от ДНИ на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2016 г. Дружеството подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 5305034125/20.12.2017г. (л. 74-82 от адм. преписка) в Дирекция „Местни данъци“ за сграда ид. № 10135.513.505.1 по КККР на Варна Парк хотел „Голдън бийч“ к.к. Златни пясъци, към която е приложен Сертификат №088ЕСТ054 от 30.01.2017 г. (л. 80 от адм. преписка) за енергийни характеристики на сграда в експлоатация. В сертификата е посочено, че същият е валиден до 29.01.2027 г., като е направено искане за освобождаване от данък сгради по ЗМДТ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. От приложения по административната преписка сертификат е отбелязано, че сградата е въведена в експлоатация през 2004 г., както и че същата е с близко до нулата потребление на енергия. По подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ по служебен почин е образувано е административно производство. На 13.10.2020 г. гл. инспектор КРД е издал АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., с който е установил задължения на оспорващото дружество, представляващи ДНИ за 2018 в размер на 33 306.29 лв. и лихва за забава в размер на 6 563.73 лв. и за 2019 г. в размер на 29 650.29 лв. и лихва за забава в размер на 3 055.31 лв. Като е съобразил, че дружеството е внесло сумата в размер на 5 515.14 лв., компетентния орган към датата на издаване на АУЗ е редуцирал размера на главницата до 57 441.44 лв. за 2018 г. и 2019 г. и лихви в размер на 9 619.04 лв. В мотивите на акта е посочено за сграда - хотел „Голдън Бийч“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, за която има издаден предходен сертификат № 001ЕНА082 по ЗЕЕ от 30.09.2006 г. е упражнено право на освобождаване от данък от 01.01.2007 г. до 31.12.2016 г. вкл., поради което дружеството дължи ДНИ за данъчен период 2018 г. и за 2019 г. за процесната сграда. АУЗ е връчен на жалбоподателя на 19.10.2020 г. В законоустановения 14 – дневен срок на 02.11.2020 г. „Ловос“ ООД подава жалба до Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна срещу АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. (видно от клеймото на пощенския плик – л. 9 от адм. преписка). Решаващият орган не се е произнесъл с решение в срока по чл.155, ал.1 ДОПК. Вместо това в срока за произнасяне по жалбата срещу АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., от страна на приходните органи е издаден АУЗ №МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. от гл. инспектор КРД, с който е изменил предходно издадения АУЗ от 13.10.2020 г., като е установил задължения на оспорващото дружество, представляващи ДНИ за 2018 в размер на 24 414.48 лв. главница и лихва за забава в размер на 5 621.44 лв. и за 2019 г. в размер на 21 232.59 лв. главница и лихва за забава в размер на 2 730.23 лв. Екземпляр от издадения АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. е връчен на упълномощено лице на жалбоподателя на 21.12.2020 г. Подадена е жалба до решаващия орган на 31.12.2020 г. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 152 ДОПК. В законоустановения срок по чл. 155, ал.1 ДОПК решаващия орган не се е произнесъл, поради което на 06.03.2021 г. дружеството е подало жалба до Административен съд - Варна против АУЗД № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. По жалбата от 06.03.2021 г. на „Ловос“ ООД е било образувано адм. д. № 1515/2021 г. по описа на Административен съд Варна. С Решение № 1291/15.10.2021 г. по адм. д. №1515/2021 г. по описа на Административен съд Варна, е прогласена нищожността на АУЗ № МД-АУ-3220-1/14.12.2020 г. на главен инспектор при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Съдът е приел, че същият е издаден в срока за произнасяне на Директора на Дирекция „Местни данъци“ по жалбата на „Ловос“, срещу АУЗ №МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., респ. последния не е влязъл в сила. Съдът е установил, че първата жалба на дружеството от 02.11.2020 г. против първо издадения АУЗ №МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. не е администрирана по реда на чл. 146 ДОПК, поради което преписката е върната на административния орган за разглеждане и произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението. Решение № 1291/15.10.2021 г. по адм. д. №1515/2021 г. по описа на Административен съд Варна е получено, чрез процесуален представител от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна (решаващия орган) на 28.10.2021 г. В изпълнение на чл. 173, ал.2 АПК и в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е издал Решение № МД-РШ-007/03.12.2021 г., с което е съобразил извършените от дружеството плащания на 05.07.2021 г. и на 26.11.2021 г. и е изменил АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г., като е установил задължение за ДНИ за 2018 г. в размер на 7 049.70 лв. лихви, и задължение за ДНИ за 2019 г. в размер на 4 776.82 лв. лихви. Видно от обратната разписка на л. 7 от административната преписка Решение № МД-РШ-007/03.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е връчено на „Ловос“ ООД на 20.12.2021 г. В законоустановения 14-дневен срок на 04.01.2022г. оспорващо дружество е подало жалба до Административен съд – Варна. В изпълнение на задължителните указания, дадени в решение № 1788/21.02.2025 г. по адм. дело № 9424/2024 г. по описа на ВАС от ответната страна се представиха следните документи – заверено копие на Заповед № 2888/15.07.2019г. за определяне на органи по приходите, издадена от кмета на община Варна, Заповед № К-056/19.09.2019 г. на кмета на община Варна, справка – дневник за ползване на платен годишен отпуск, фиш за заплата на кмета на община Варна. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспореният в настоящото производство АУЗ № МД-АУ-1452-1/13.10.2020 г. е издаден от лицето К. Г. Б., заемащо длъжност главен инспектор "Контролно-ревизионна дейност" в Дирекция "Местни данъци" при община Варна. На основание чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ същата е определена от Кмета на община Варна с приложената по делото Заповед № 2888/15.07.2019г. за орган по приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ на територията на общината. В заповедта под т. II.4 е определен за орган по приходите „Главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности“. Съгласно издадената справка от директор дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при община Варна, приложена на л. 67 от адм. дело № 1515/2021 г., К. Г. Б., считано от 15.09.2014 г. е преназначена на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ към отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ при дирекция „Местни данъци“ и изпълнява тази длъжност и към настоящия момент. Към 13.10.2020 г. няма данни К. Г. да е била в законоустановен отпуск. Заповед № 2888 от 15.07.2019г. не е издадена от кмета на Община Варна, който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ да определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по приходите, а от заместник кметът на Община Варна, въз основа на Заповед № К-045 от 12.07.2019г., т.е. в хипотезата на заместване. Съгласно Заповед № К-045/12.07.2019г. на осн. чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА кметът на община Варна е наредил на 15.07.2019г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник кмета на общината – П. Х. П., с всички произтичащи от това права и задължения. От диспозитива на тази заповед ясно може да се извлече волята на нейния автор да възложи на свой заместник изпълнение функциите на кмет на 15.08.2019г. Съгласно чл. 39, ал.2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. При заместването функциите на титуляра се изпълняват от лице, натоварено да ги осъществява, като това заместване може да се изпълнява само в случай, когато е налице хипотезата на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, т. е. отсъствие на титуляра. В цитираната Заповед № К-045/2019г. на кмета на Община Варна са посочени както фактическото, така и правното основание въз основа на които кметът е разпоредил неговото заместване за един работен ден във връзка с ползване на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 38 от ЗМСМА орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството. Кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени със закон. Кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. От цитираната разпоредба е видно, че кметът на община, район или кметство се избира пряко от населението, т. е. няма работодател по смисъла на Кодекса на труда. Следователно, разпоредбата на чл. 173 от КТ, съгласно която платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение на работодателя, не може да се приложи. Анализът на цитираната правна регламентация налага извод, че по повод ползването на платен годишен отпуск от кмет на община не се издава писмено разрешение от работодател и поради тази причина доказването на неговата обективна невъзможност да изпълнява своите задължения при ползване на платен годишен отпуск не се осъществява посредством писмено разрешение от работодател по смисъла на чл. 173 от КТ. Събраните доказателствени материали по настоящото дело – справка – дневник за ползване на платен годишен отпуск, фиш за заплата на кмета на община Варна убеждават в истинността на вписаното фактическо основание на издадената заповед за заместване. При така представените доказателства, съдът приема, че е налице надлежно оправомощаване на К. Г. Б. да издава актове за установяване на задължения за местни данъци и такси битови отпадъци. Жалбата срещу АУЗД е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Гореизложеното обуславя извод, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК – поради неплащане на задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по чл. 108 от ДОПК (ревизия), поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Оспореният акт е издаден в императивно изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и е мотивиран. В същият, органът по приходите е посочил имота, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената за него декларации по чл. 14 от ЗМДТ, номера на откритата партида, вид и административен адрес на имота, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на приложените документи за собственост, както и данъчната оценка на имота. В разпоредителната част на акта са посочени периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие. Поради това настоящият състав на съда намира, че материализираното в него волеизявление на административния орган е достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици. По делото не се установиха данни за издаване на акта при наличието на толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи целените правни последици. Оспореният акт е издаден при наличието на нормативна опора за това, като не се установява юридическото му съществуване да е свързано с тотална липса на визираните в хипотезата на приложимата материално-правна норма предпоставки. Поради това издаването му не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно нарушаване на материалноправните разпоредби, което да води до изначална юридическа невъзможност за проявление на правните му последици. При изследване материалната законосъобразност на акта съдът съобрази, че страните не спорят по фактите, а по правото. Между страните не се спори, че „Ловос“ ООД притежава сграда – хотел „Голдън Бийч“ в гр. Варна, к.к. Златни пясъци“, въведен в експлоатация през 2004 г. Съгласно изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, в открито съдебно заседание проведено на 28.09.2021 г. по адм. дело № 1515/2021 г. /л. 71 от адм.д. № 1515/2021г./, за сградата е издаден сертификат по ЗЕЕ с клас на енергопотребление „А“, като собственикът е бил освободен от ДНИ за процесната сграда за периода 2007- 2016 г. включително, или общо за десет години. През 2017 г. е издаден нов Сертификат №088ЕСТ054 от 30.01.2017 г. за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, валиден до 29.01.2027 г. Подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 5305034125/20.12.2017 г. за ползване на данъчно облекчение за процесната сграда по реда на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ. По делото липсва спор по размера на определения ДНИ и лихви за имота за процесните периоди. Спорът между страните е изцяло правен – по прилагането на чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ и налице ли са основания за ползване на данъчно облекчение за установените публичните задължения. В мотивите на оспорения АУЗ органът по приходите, позовавайки се на чл. 24, ал. 6 ЗМДТ отрича претенцията на жалбоподателя за съществуване на субективното право на освобождаване от данък и за данъчен период 2018 г. и 2019 г. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗМДТ освобождават се от данък сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата. С ДВ, бр. 101 от 2013 г. е приета нова ал. 6 на чл. 24 от ЗМДТ (в сила от 1.01.2014 г.), съгласно която освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години. Видно и от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗМДТ /л. 31 от адм.д. № 1515/2021 г./ целта на разпоредбата е данъчното облекчение по чл. 24, ал.1 от ЗМДТ за една и съща сграда да важи за общ срок от 10 години, без значение на броя издадени сертификати по ЗЕЕ за сградата и период на тяхната валидност. Както се установи, между страните не спорно, че жалбоподателят е бил освободен от ДНИ за процесната сграда за периода 2007- 2016 г. включително, или общо за десет години. Нормата на чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ е материалноправна. Правилото за действието на новия закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, включително и за заварените правоотношения, тъй като не става въпрос за обратно действие на закона, при което е налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правоотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение № 5/11.05.2017 г. на Конституционния съд на Република България и Решение № 4/11.03.2014 г. на Конституционния съд на Република България, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл. 14 от ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения. Поради изложеното, съдът счита за неоснователна тезата на жалбоподателя, че всички елементи от фактическия състав на нормата трябва да са възникнали след датата на влизането в сила, съответно дружеството следва да се ползва от освобождаване на дължимите ДНИ за периода от 01.01.2018 г. до 01.01.2020 г., независимо от обстоятелството, че се е ползвало от данъчни облекчения за процесната сграда за предходен 10 годишен период, по предходен сертификат. За данъчен период 2018 г. и 2019 г. дружеството-жалбоподател дължи местен данък поради изтекъл срок по чл. 24, ал. 6 от ЗМДТ към 01.01.2017 г. В контекста на гореизложеното атакуваният АУЗ е законосъобразен индивидуален административен акт и поради тази му правна характеристика не подлежи на отмяна по съдебен ред. Жалбоподателят поддържа, че с решението на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е погасено неправилно задължението за ДНИ за 2018 г. и 2019 г. с платени средства от дружеството, което изрично е посочило, че са заплатени за задължения ДНИ за 2021 г. Съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Според чл. 169, ал. 3 „а“ от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 94/04.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. до заявяването им за принудително събиране задълженията от съответния вид, установени от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Цитираната норма е специална спрямо ал. 3, отнася се до установени от общините задължения и позволява посочване от длъжника кое задължение погасява, само ако няма по стари задължения, както е в случая. В случая няма спор, че най-старото възникнало задължение на дружеството е именно за 2018 г., а след това за 2019 г. Процесните задължения не са за една и съща година, поради което дружеството няма възможност да избира кое от двете иска да погаси. В съответствие с разпоредбата на чл. 169, ал. 3 „а“ от ДОПК, с постъпилите суми от „Ловос“ ООД за извършени плащания от 05.07.2021 г. и 26.11.2021 г. приходният орган е погасил задълженията за 2018 г. и 2019 г., независимо, че е посочено, че се погасява задължението за 2021 г. В допълнение следва да се посочи, че поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на данък за недвижими имоти, на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК жалбоподателят дължи определените с акта лихви за просрочие. Предвид гореизложеното настоящия състав намира, че АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в съответствие на изискванията на формата, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, както и целта на закона, поради което следва да бъде оставен в сила като законосъобразен, а жалбата отхвърлена. При този изход на делото и направеното своевременно направеното искане от ответника чрез гл. юрисконсулт Х., на основание чл.161, ал. 2 от ДОПК на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1320 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав