Решение № 174 от 15.7.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 219/2026 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Г. Л. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, подадена чрез пълномощника му адв.В. Ч., против постановление от 04.03.2026 г. (изх. № 2606/12.03.2026 г.) по изп.д.№ 934/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Б., с рег.№ 722 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, с което е отказано да бъде освободена от изпълнение като несеквестируема постъпилата по банковата сметка на жалбоподателя-длъжник сума в общ размер от 6 952,53 евро. В жалбата се поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, немотивирано и несъобразено с доказателствата по делото. Посочва се, че на 23.01.2026 г. от ТП на НОИ, гр.Враца в запорираната банкова сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД е била преведена сума в размер на 6 952,53 евро (13 597,97 лв.), представляваща всички полагащи му се пенсии за инвалидност за периода от 02.04.2024 г. до 01.01.2026 г. При опит да изтегли тази сума, на Г. С. е било обяснено, че върху същата е наложен запор. След подадена молба до ЧСИ Б. за освобождаване на тази сума от наложения запор, с обжалваното постановление е било отказано с мотиви, че длъжникът получава работна заплата и пенсия. Според изложеното в жалбата, работодателят ежемесечно удържа от трудовото възнаграждение на длъжника сума от около 300 евро и му оставя на разположение сума в размер на минималната работна заплата. Навеждат се доводи, че получаваната пенсия за инвалидност е около 1/2 от минималната работна заплата. Жалбоподателят счита за неправилни мотивите на ЧСИ Б., че получава два дохода – заплата и пенсия, поради което доходът, който е над сбора от двете суми, е секвестируем. Навежда доводи, че получаваната пенсия е за инвалидност по чл.78-79 КСО, поради което е изцяло несеквестируема и цели осигуряване на средства за съществуването, лечението и социалната интеграция, като и пенсиите за инвалидност, изплатени в период на преосвидетелстване, също трябва да се третират като защитен доход. На следващо място посочва, че дори и секвестируемата част да се определи от двата получавани дохода, то при изчисляването й е нарушена разпоредбата на чл.446, ал.1, т.1 ГПК, т.к. ако длъжникът получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния й размер и няма деца, които да издържа, може да му се удържа 1/3 част. Твърди се, че в случая от трудовото възнаграждение на длъжника ежемесечно се удържат около 300 евро (600 лв.) и ако се удържа и инвалидната му пенсия, която е в размер на 337,73 евро, то би бил надвишен допустимия секвестируем размер. Посочва се, че за периода от 02.04.2024 г. до 01.01.2026 г., за който са получените инвалидни пенсии, работодателят в изпълнение на запорното съобщение е превеждал на ЧСИ сумите, надвишаващи размера на МРЗ и след като съдебният изпълнител изтегли и инвалидните пенсии, за този период месечно удръжките общо са в размер на около 635 евро (1240 лв.), което надвишава секвестируемата 1/3 част, при което е налице незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход. В жалбата се посочва какви са били нетните трудови възнаграждения за този период и какъв би бил секвестируемия доход от 1/3 при прибавяне на инвалидната пенсия. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и отменяне като незаконосъобразни действията на ЧСИ Б., изразяващи се в изпълнение върху несеквестируем доход, както и за задължаване на същия да възстанови в банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД сумата в размер на 6 952,53 евро, представляваща полагащите му се пенсии за инвалидност за периода от 02.04.2024 г. до 01.01.2026 г., и освободи тази сума от изпълнение. Претендира се присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Към жалбата са приложени платежни нареждания за получавани трудови възнаграждения от Г. Л. С.. Преписи от жалбата са връчени на взискателите „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ТД на НАП, както и на другия длъжник А. Т. С.. В срока по чл.436, ал.2 ГПК писмени възражения са подадени само от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, който изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК всяко възнаграждение, включително и пенсията на длъжника, е частично секвестируемо, поради което наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея. От своя страна секвестируемата част за едно вземане се определя по различен начин според величината на дохода, както и от обстоятелството дали длъжникът има деца, които да издържа. Поддържа се, че съдебният изпълнител законосъобразно е наложил запор върху пенсията на длъжника и третото задължено лице следва да прецени дали и каква част от дохода е секвестируема и подлежи на изпълнение. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Навеждат се доводи за неоснователност на претенция за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност – за намаляване на адвокатското възнаграждение. На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Г. Н. е представил копие от изп.д.№ 934/2011 г. и мотиви по обжалваното действие, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че запорът по изпълнителното дело е наложен по молба на взискателя и ЧСИ няма правомощия по свой почин нито да налага, нито да вдига наложените запори, с изключение на случаите, в които изпълнителното производство е прекратено. Счита за неоснователно твърдението на длъжника за несеквестируемост на сумата в размер на 6 952,53 евро, тъй като липсва законово основание за освобождаването й от изпълнение. Излага съображения, че длъжникът получава два дохода – работна заплата и пенсия, като липсва специална забранителна норма, която да определя инвалидната пенсия като несеквестируемо вземане. Посочва, че е наложен запор на заплатата, в изпълнение на който работодателят прави удръжка, която превежда по делото и оставя на разположение на длъжника минималната работна заплата за страната, съобразно чл.446 ГПК. Твърди, че тъй като този доход на длъжника е несеквестируем изрично са дадени указания на третото задължено лице „Уникредит Булбанк“ АД да оставя на разположение на длъжника всички постъпили средства по сметката с произход трудово възнаграждение, като по този начин е гарантиран минимум за нормалното съществуване на длъжника. Според ЧСИ, ако двата дохода на длъжника бъдат разгледани поотделно или бъде направен сбор от същите, като се изчисли удръжката в общ сбор и се направи различна преценка и се счете за несеквестируема сумата, представляваща пенсия за конкретен месец или се остави на разположение на длъжника по-голямата сума, оставаща след облагане на двата дохода, която е над МРЗ, тази преценка би била изцяло незаконосъобразна. В тази насока се позовава на практика на ВКС и на съдилища в страната. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на основание чл.437, ал.1, пр.2 ГПК, в рамките на което е изслушана съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключението й като обективно и компетентно. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: О т приложеното копие на изп.дело № 20117220400934 по описа на ЧСИ Г. Н. Б., с рег. № 722 и с район на действие ОС-Враца, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД на 09.06.2011 г. въз основа на изпълнителен лист от 16.03.2011 г. срещу солидарните длъжници А. Т. С., с ЕГН ••••••••••, и Г. Л. С., с ЕГН ••••••••••. Със Запорно съобщение изх. № 12969/15.09.2014 г., адресирано до трето задължено лице - работодателя „НК Железопътна инфраструктура", със седалище гр. София, е наложен запор върху трудово т о възнаграждение на длъжника Г. Л. С.. Запорното съобщение е получено от работодателя на 17.09.2014 г., като с писмо от 01.10.2014 г . същият е уведомил ЧСИ, че длъжникът Г. Л. С. работи в компанията, няма други наложени запори и какъв е размера на получаваното нетно месечно възнаграждение. Установява се също, че в хода на изпълнението по делото са превеждани суми от третото задължено лице-работодател в изпълнение на запора. Със Запорно съобщение изх. № 24062/30.10.2024 г., адресирано до „Първа инвестиционна банка“ АД и Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г., адресирано до „УниКредит Булбанк“ АД, са наложени запори на всички вземания на длъжника Г. Л. С. от банките на договорно и извъндоговорно основание. В запорните съобщения ЧСИ е дал указания, че запорите не следва да се изпълняват по отношение на постъпления от трудово възнаграждение от „Железопътна секция-Враца“ (сумите, които постъпват от трудово възнаграждение да се предоставят на длъжника в пълен размер), обезщетения, пенсия и детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер, както и тези по чл.520, ал.1 ГПК. С писмо от 11.11.2024 г. третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД е уведомило ЧСИ, че признава вземането, върху което е наложен запор, че няма претенции от други лица върху същото вземане, че има други наложени запори, че по запорираната сметка лицето получава доходи от трудово възнаграждение и пенсия. С писмо вх.№ 896/28.01.2026 г. същата банка е посочила, че по сметката на длъжника Г. Л. С. постъпват доходи от възнаграждение за труд и пенсия и на основание чл.446а, ал.5 ГПК е поискала инструкции от ЧСИ за сумата, която следва да се превежда в изпълнение на запора. Върху тази молба е поставена писмена резолюция, че по това запитване вече са дадени указания със Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г. По изпълнителното дело е депозирана молба вх.№ 922/29.01.2026 г. от длъжника Г. Л. С., с която уведомява ЧСИ, че по запорираната му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД са постъпили пенсии за периода от 04.2024 г. до 01.2026 г. Моли постъпилата сума да бъде освободена, като бъдат дадени указания до банката в тази насока, както и че следва да си ползва сумите от пенсиите. Към молбата са приложени удостоверение за получен доход от пенсии за посочения период и банково удостоверение, от което е видно, че на 23.01.2026 г. по разплащателната сметка на Г. Л. С. е постъпила сума в размер на 13 597,97 лв./6 952,53 евро от пенсии. Препис от молбата на длъжника е връчен на взискателя, който на 11.02.2026 г. е депозирал становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. С писмено разпореждане от 11.02.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да изпрати указания до „УниКредит Булбанк“ АД, поради липса на законово основание. Изложени са мотиви, че длъжникът Г. С. получава минималната работна заплата, която му се предоставя от работодателя и е несеквестируем доход, който гарантира нормалното му съществуване. Отказът е съобщен на длъжника Г. С. по телефона в рамките на същия ден – 11.02.2026 г. С нова молба вх.№ 2754/26.02.2026 г., подадена от длъжника Г. С., чрез пълномощник адв.В.Ч., е поискано частично вдигане на запора и разпореждане на длъжника да бъде предадена на ръка сумата 6 952,53 евро. С Постановление от 04.03.2026 г. ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор върху банковата сметка на длъжника Г. Л. С. и да освободи от изпълнение сумата 6 952,53 евро. Изложени са мотиви, че запорът по изпълнителното дело е наложен по молба на взискателя и съдебният изпълнител няма правомощия да го вдига по свой почин, без изричното искане на взискателя. Посочено е, че твърдението на длъжника за несеквестируемост на посочената сума, представляваща сбор от изплатени пенсии за определен период, е неоснователно, поради липса на законово основание. Изложени са доводи, че длъжникът получава два дохода – работна заплата и пенсия, като върху заплатата е наложен запор, в изпълнение на който работодателят прави удръжка, която превежда по изпълнителното дело, и оставя на разположение на длъжника минималната работна заплата за страната, съобразно чл.446 ГПК. Посочва се, че този доход е несеквестируем и ЧСИ е дал изрични указания на третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД, че следва да оставя на разположение на длъжника всички постъпили средства по сметката с произход трудово възнаграждение с наредител работодателя „ЖП Секция-Враца“. ЧСИ счита, че ако разгледа поотделно двата дохода на длъжника и направи различна преценка, а именно – да счете за несеквестируема сумата, представляваща пенсия, която е под МРЗ, тази преценка би била незаконосъобразно, тъй като това би довело до неравноправно третиране на длъжниците с един доход и тези с два или повече дохода. От заключението на изслушаната в хода на съдебното производство ССЕ се установява, че за периода м.04.2024 г.-м.01.26 г. размерът на брутното трудово възнаграждение на длъжника Г. Л. С. възлиза на 20 151,58 евро, а размерът на нетното му трудово възнаграждение, след приспадане на дължимите лични осигурителни вноски и ДДФЛ, възлиза на 15 765,36 евро, като в таблица са посочени месечните размери. В заключението е посочен размерът на определената пенсия за инвалидност, която е била изплатена накуп в общ размер от 6 952,53 евро, за всеки месец същия период. Вещото лице е изчислило помесечно общия доход, включващ нетното трудово възнаграждение и пенсия, както и общия размер на този общ доход за целия период, възлизащ на 22 727,23 евро. Вещото лице е дало първи вариант, при който след като от посочения общ доход (формиран от сбора на нетното трудово възнаграждение и пенсията) се приспадне сума, равняваща се на сбора от минималните работни заплати за страната за периода м.04.2024 г. – м.01.2026 г., остатъкът за м.04.24 г., м.05.24 г., м.06.24 г., м.06.25 г. и м.07.25 г. е по-малък от минималната работна заплата, а за всички останали месеци този остатък е между една МРЗ и двукратния размер на МРЗ, като е изчислило помесечно на колко възлиза 1/3 част от същия, както и че общо за периода възлиза на 3 784,91 евро. Даден е и втори вариант, в който изчисленията са направени върху целия общ доход (формиран от сбора на нетното трудово възнаграждение и пенсията). Посочено, че и при този вариант за м.04.24 г., м.05.24 г., м.06.24 г., м.06.25 г. и м.07.25 г. общият доход е по-малък от МРЗ. За всички останали месеци е посочено дали общият доход е между една и две МРЗ или между две и четири МРЗ, като е изчислено, че общо за периода секвестируемата част възлиза на 10 667,60 евро. В заключението е отразено, че за периода м.04.24 г. – м.01.26 г. от трудовото възнаграждение на Г. Л. С. са правени удръжки въз основа на наложения запор, като общият размер на удържаните суми от работодателя, които са преведени по сметка на ЧСИ по изп.д.№ 934/2011 г. възлиза на 4 946,76 евро. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: І. По допустимостта на жалбата. Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК – препис от обжалваното постановление е връчен на пълномощника на длъжника на 17.03.2026 г., а жалбата против същото е депозирана на 25.03.2026 г., т.е. в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване. В разпоредбата на чл.435 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване както от страните в производството – взискател и длъжник, така и от трети лица. Длъжникът, каквото качество притежава жалбоподателят Г. С., може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2 ГПК), както и постановлението за възлагане, ако счита, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена (чл. 435, ал. 3 ГПК). Доколкото в жалбата се навеждат твърдения, че незаконосъобразно е отказано освобождаването от изпълнение на постъпилата по банковата сметка на жалбоподателя-длъжник сума в общ размер от 6 952,53 евро, която е несеквестируема, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирана страна и насочена против обжалваемо действие по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 ГПК и следва да бъде разгледана по същество. ІІ. По основателността на жалбата. На първо място длъжникът навежда доводи, че постъпилата сума в общ размер от 6 952,53 евро представлява сбор от пенсии за инвалидност по чл.78- 79 КСО за периода м.04.2024 г.-м.01.2026 г., поради което е изцяло несеквестируема, тъй като цели осигуряване на средства за съществуването, лечението и социалната му интеграция, като и пенсиите за инвалидност, изплатени в период на преосвидетелстване, също трябва да се третират като защитен доход. За да се произнесе по тези доводи, настоящият съдебен състав отчита актуалната практика на касационната инстанция, залегнала в Решение № 132 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр.д.№ 1877/2025 г., ГК, ІІІ ГО. В този съдебен акт е разяснено, че разпоредбата на чл.114а КСО предвижда, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ТПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5. Прието е, че обезщетенията и помощите са уредени в Глава ІV от КСО, а инвалидната пенсия е уредена в Глава VІ от КСО, поради което не може да се приеме, че инвалидната пенсия е обезщетение или помощ по смисъла на чл.114а КСО. Пояснено е още, че тълкуването на ал.2 на чл.114а КСО, води до извод, че пенсиите, включително и инвалидната пенсия, са изключени изрично от обхвата на ал.1, т.е. липсва специална забранителна норма, която да определя инвалидната пенсия като изцяло несеквестируемо вземане. Възприемайки тази практика, настоящият съдебен състав намира, че получената от длъжника Г. С. сума в общ размер от 6 952,53 евро не представлява изцяло несеквестируемо вземане с оглед източника си - инвалидна пенсия, а същата попада в обхвата на чл.446, ал.1 ГПК и наложеният запор следва да обхване само секвестируемата част от нея. При това положение следващият въпрос е по какъв начин следва да бъде определена секвестируемата, съответно – несеквестируемата част от тази сума. Дължимата на длъжника С. инвалидна пенсия за периода 04.2024 г. – м.01.2026 г. е преведена по банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, върху която има наложен запор. Съобразно мотивите към т.13 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор върху банковата сметка не прави постъпленията от възнагражденията за труд или пенсия изцяло секвестируеми. Пояснено е, че секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане“, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т.3 от същото ТР. Това становище на ВКС е получило и своята законодателна уредба през 2017 г., когато е приета разпоредбата на чл.446а ГПК, в чиято алинея първа е предвидено, че несеквестируемостта на доходите по чл.446 ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Иначе казано, предвиден е срок от един месец, в рамките на който длъжникът следва да се разпореди с намиращата се в банковата му сметка сума, която е несеквестируема по произход или размер. В противен случай сумата става изцяло севкестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка по наложения запор в цялост. Законодателят е презумирал, че длъжникът, въпреки предоставените му несеквестируеми средства, не ги е използвал, нямал е нужда от тях и ги е спестил, а спестяванията могат да бъдат секвестирани. В конкретния случай не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.446а, ал.1 ГПК и сумата от 6 952,53 евро е изцяло секвестируема. Както бе посочено, тази сума представлява сбор от дължимите на жалбоподателя-длъжник пенсии за инвалидност за периода м.04.2024 г. – м.01.2026 г., отпуснати от НОИ с Разпореждсане № •••••••••• от 16.12.2025 г. Тази сума е преведена по банковата сметка на Г. С. на 23.01.2026 г. и на 29.01.2026 г. длъжникът е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал сумата да бъде освободена от наложения запор и да му бъде предадена. Следователно не е изтекъл един месец от превода, в който жалбоподателят да не е предприел действия за изтегляне на сумата от получените пенсии, поради което същата не е придобила характер на спестяване и не се е трансформирала в изцяло секвестируема, а е запазила характера си на частично секвестируем доход по чл.446, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.446а, ал.2 ГПК предвижда, че з апорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. В случая обаче се установи, че за периода м.04.2024 г. – м.01.2026 г., за които са изплатените накуп пенсии за инвалидност, длъжникът С. е имал и доход от трудово възнаграждение. Този факт поражда въпроса по какъв начин следва да бъде определена несеквестируемостта на вземането за пенсия, когато длъжникът получава и трудов доход – дали отделно за всяко вземане или общо за целия получаван доход. Отговор на този въпрос е даден във вече посоченото Решение № 132 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр.д.№ 1877/2025 г., ІІІ г.о., ГК, в което се приема, че разпоредбата на чл.446 ГПК е озаглавена „Несеквестируем доход“, от където следва, че нормата урежда частичната несеквестируемост на доход, а не на отделни вземания. Под термина „месечно възнаграждение“ в т.1,2 и 3 се има предвид „месечен доход“ съгласно заглавието, и в месечния доход по ал.1 се включват вземанията от труд и от пенсия, както посочва закона. Посочено е още, че приетата през 2025 г. разпоредба на ал.3 в първата си част има тълкувателен характер и сочи, че дробните части по ал.1 се изчисляват от пълния размер на дохода, т.е. смисълът на нормата е да се определя частична несеквестируемост на общия доход, а не на отделните вземания. Според касационната инстанция, целта на нормата е не да препятства имуществената отговорност на длъжника, доколкото той отговаря за задълженията си с цялото си имущество, а да се остави част от дохода на длъжника, необходима и достатъчна за неговата издръжка, поради което частичната несеквестируемост се определя на база общия доход, а не върху отделните вземания за труд и пенсия. Тази практика е съобразена от ЧСИ в мотивите на обжалваното постановление, като правилно е посочено, че не следва да се разглеждат двата дохода поотделно. Съдебният изпълнител обаче се е ограничил само до тази констатация, без да извърши произтичащите от нея последващи действия, свързани с формирането на общия доход и изчисляване на дробните части по чл.446, ал.1, т.1-т.3 ГПК, предвид безспорния факт, че сборът от отделните вземания на длъжника за труд и пенсия надвишава МРЗ. Вместо това ЧСИ е приел, че в изпълнение на наложения запор работодателят прави удръжка от трудовото възнаграждение, която превежда по изпълнителното дело и оставя на разположение на длъжника абсолютно несеквестируемия минимум в размер на МРЗ, който превежда по банковата сметка, поради което на третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД със Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г. са дадени указания, че следва да оставя на разположение на длъжника всички постъпващи средства по сметката с произход трудово възнаграждение. След постъпването на процесната сума, банката в изпълнение на задължението си по чл.446а, ал.4 ГПК е съобщила на съдебния изпълнител, че по запорираната сметка на длъжника постъпват и доходи от пенсия и е поискала указания от ЧСИ относно сумата, която следва да бъде превеждана в изпълнение на запора. В отговор на това запитване, съдебният изпълнител не е уведомил банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл.446 ГПК, каквото задължение има съгласно чл.446а, ал.5 ГПК, а единствено е посочил, че указания вече са дадени със Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г. Със същото обаче, освен посочените по-горе указания, касаещи постъпващите средства по сметката с произход трудово възнаграждение, съдебният изпълнител е дал и указания, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от обезщетения, пенсия, детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер, както и тези по чл.520, ал.1 ГПК. Буквалното тълкуване на тези указания налага извод, че запорът не обхваща постъпилата сума от пенсия и тя би следвало да се изплати изцяло на длъжника С.. В противоречие със собствените си инструкции ЧСИ обаче е отказал на длъжника да освободи от изпълнение сумата 6 952,53 евро, представляваща постъпилия по банковата сметка сбор от пенсии за определен период от време. Настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето на Запорно съобщение № 24064/30.10.2024 г. не е съобразено, че пенсията е частично секвестируемо вземане. Освен това към момента на това запорно съобщение не е била приета ал.3 на чл.446 ГПК, която, както бе посочено по-горе, има тълкувателен характер и пояснява, че дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата. Ето защо съдебният изпълнител, след получаването на съобщението от банката, с което е уведомен, че по запорираната сметка на длъжника постъпват и доходи от пенсия, освен трудовото възнаграждение, е следвало да извърши нова преценка относно частта, която следва да се преведе съгласно чл.446 ГПК, като определи общия размер на дохода на длъжника С., формиран от месечното трудово възнаграждение, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски (чл.446, ал.2 ГПК), и дохода от пенсия, след което да определи секвестируемата част съобразно правилата на чл.446, ал.1, т.1 и т.2 ГПК според величината на получения общ доход и според това дали длъжникът има деца, които издържа, като съобрази, че за длъжника трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата. Не може да бъде възприето становището на ЧСИ, че несеквестрируемият размер от доходите на длъжника се равнява само и единствено на минималната работна заплата. Действително несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и пенсията. Секвестируемата част обаче се определя по различен начин, съобразно величината на дохода и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Доколкото наложените запори пораждат своето действие само спрямо секвестируемата част, то същата следва да бъде определена по указания в закона начин. Разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК, въз основа на която е наложен запорът, допуска насочването на изпълнение върху доход, чийто размер е над минималната работна заплата, т. е. наложеният запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея, доколкото правният институт на несеквестируемостта дава защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и на неговото семейство и урежда изрично прогласена от закона забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. С оглед посочената законова разпоредба, ако доходът на длъжника е над размера на минималната работна заплата - над несеквестируемия праг и в зависимост от това дали той има деца, които издържа, то същият е частично секвестируем в посочените в нормата размери и ще произведе действие за тази секвестируема част, и съответно няма да действа спрямо вземането, което е до размера на минималната работна заплата. Нито от закона, нито от друго правило може да се изведе, че от общия доход следва да се извади размера на МРЗ и остатъкът да се раздели на три, за да се получи секвестируемата част, както твърди жалбоподателят. При съобразяване с тези правила и за изясняване размера на секвестрируемата част от общия доход на длъжника-жалбоподател в периода м.04.24 г. – м.01.26 г. съдът е допуснал и изслушал ССЕ . От заключението на експерта се установи, че общият доход на Г. С., включващ нетното трудово възнаграждение и пенсия, за посочения период възлиза общо на 22 727,23 евро. Секвестируемата част от този общ доход възлиза на общо 10 667,60 евро, като е изчислена съобразно чл.446, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, при липсата на твърдения за наличие на деца, на които жалбоподателят да дължи издръжка, и при отчитане, че за част от месеците този доход е под МРЗ, за друга част е между една и две МРЗ и се изчислява в размер на 1/3 част, а за останалата част – между две и четири МРЗ и се изчислява на ½ част. От заключението на ССЕ се установява още, че в рамките на същия период от трудовото възнаграждение на Г. С. от работодателя са правени удръжки въз основа на наложения запор, които са превеждани по сметката на ЧСИ по изп.д.№ 934/2011 г., в общ размер от 4 946,76 евро. След приспадане на тази вече удържана сума от общия секвестрируем доход в размер на 10 667,60 евро, формиран след добавяне на пенсията към нетното трудово възнаграждение, се получава секвестируем остатък от 5 720,84 лв. Ето защо само тази част от общо преведената сума в размер на 6 952,53 евро се обхваща от наложения запор, а разликата от 1 231,69 евро представлява несеквестируем доход. Според разясненията, дадени в мотивите към т.1 и т.13 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. От изпратеното копие на изпълнително дело не става напълно ясно дали в изпълнение на наложения запор третото задължено лице „УникКредит Булбанк“ АД е превело сумата от изплатени пенсии по сметка на ЧСИ. В случай, че банката погрешно е платила на съдебния изпълнител пълния размер от 6 952,53 евро, последният е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част от преведената сума в размер на 1 231,69 евро на длъжника С.. В случай, че банката не е превела тази сума на съдебния изпълнител, то наложеният запор няма действие по отношения на същата, поради което следва да бъде освободена от изпълнение като несеквестируема. Задължение на съдебния изпълнител е да следи за несеквестируемостта на доходите на длъжника и да му възстанови несеквестируемата част, дори и при липсата на подадено искане от страна на последния. При изложените погоре съображения, съдът намира, че ЧСИ незаконосъобразно не е проследил дали е налице пълна или частична несеквестируемост на постъпилата по банковата сметка на длъжника сума в общ размер от 6 952,53 евро. Доколкото при обжалване действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект на събиране на предявеното вземане, с оглед изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав счита, че част в размер на 1 231,69 евро от общо получената сума за пенсии в размер на 6 952,53 евро се явява несеквестируема. Отмяна на запора върху тази част не се налага, доколкото същият обхваща само секвестируемата част от вземането, но следва да бъде отменен като незаконосъобразен отказът на ЧСИ за освобождаване от изпълнение на тази част от сумата. Следва да се отбележи, че доколкото при обжалване действията на съдебния изпълнител съдът действа като контролно-отменителна инстанция, извършвайки преценка за законосъобразност на конкретни изпълнителни действия, то в случая не разполага с правомощия да задължи съдебния изпълнител да възстанови несеквестриуемата сума на длъжника (в случай, че същата вече е преведена по неговата сметка), а следва единствено да отмени незаконосъобразното действие. Водим от горното, съдът