Решение № 897 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1189/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „В•••” ЕООД против НП № 008583/ 16.02.2026г. на ВРИД Председетел на КЗП, с което на „В•••” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 15338,76 евро на основание чл.59 ал.5 т.14 от ЗВЕРБ. В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява лично, не се представлява. Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: При направена проверка на 09.10.2025 г. в обект КЗП - гр. София с адрес: гр. София, ул. Врабча 1 е било установено нарушение. Във връзка с контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите на дружеството "В•••" ЕООД била извършена проверка за изпълнението на задълженията съгласно чл. 556 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Императивната разпоредба на чл. 556, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България постановява, че в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. – търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти и реализирали оборот за предходната финансова година, надвишаващ 10 000 000 лв., са длъжни ежедневно, до 7.00 часа, да публикуват на интернет страниците си информация за индивидуалните продажни цени на стоките, включени в състава на голямата потребителска кошница, определена от Комисията за защита на потребителите. Посочената информация следвало да бъде представена в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той е длъжен ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Чл. 55б, ал. 7 от ЗВЕРБ задължава Комисията за защита на потребителите да издаде указания по прилагането на ал. 1, 2 и 3 на чл. 556 от ЗВЕРБ. В изпълнение на тази разпоредба, КЗП издаде „Указания относно прилагането на чл. 556, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България“, които са публикувани на интернет страницата на Комисията в раздел „Указания за търговци“. В Указанията бил посочен редът, по който се прилагат разпоредбите на чл. 556, ал. 1, 2 и 3, в т. ч.: „Обхват на задължението: Разпоредбите на чл. 556, ал. 1 и 2 ЗВЕРБ се прилагат за всички търговци, извършващи търговия на дребно с един или повече от следните видове стоки: хранителни стоки; алкохолни и безалкохолни напитки; тютюневи изделия; нехранителни стоки; лекарствени продукти. Задължението касае единствено тези търговци, чийто оборот за предходната финансова година надхвърля 10 000 000 лв. (големи търговски вериги).; С цел централно събиране и контрол, търговските вериги следва да подават данните за цените към КЗП чрез специализиран програмен интерфейс (API) за подаване, разработен за нуждите на КЗП. Подробна процедура за работа с АРІ е описана по-долу в раздел III." Подаването на информация за цените не може да се извършва по друг начин, освен по детайлно описания в публикуваните на сайта на КЗП „Указания относно прилагането на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България“. В хода на извършената проверка дали търговецът е изпълнил, цитираните по-горе изисквания относно разпоредбите на чл. 556 ал. 1 и ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, била установена "интернет страница", поддържана от задължения субект, а именно - https://polivalens.bg/. В рамките на цитираното онлайн място не била публикувана информация за индивидуалните продажни цени на стоките, включени в състава на голямата потребителска кошница, определена от Комисията за защита на потребителите в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, съгласно изискванията на чл. 556 ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Тъй като търговецът, "В•••" ЕООД, не е публикувал на своята „интернет страница" информацията по чл. 556, ал. 1, от Закона за въвеждане на еврото в Република България, съгласно реда и формата, определени в Указанията относно прилагането на чл. 556, ал.1 - 3, публикувани от Комисията за защита на потребителите, същият не е изпълнил императивните изисквания на нормативния акт. Това представлява нарушение на чл. 556, ал. 1 от ЗВЕРБ, свързано със задължението за ежедневно публикуване в предвидения формат и в установения срок. С писмо на КЗП, управителят на "ВАЛЕНС" ЕООД е уведомен за констатираното нарушение и е поканен да се яви в КЗП София на 27.10.2025 г. за съставяне и връчване на АУАН. Същият не се яви лично или чрез пълномощник, поради което АУАН е състъвен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 09.10.2025 г. в гр. Варна от дружеството "В•••" ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, п.к. 9022 р-н Приморски, ж.к. ВИНИЦА, бул./ул. ул. ЧЕРНО МОРЕ № 2. Представлявано от управителя В••• Ц••• Н•••. Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивникът. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателната постановление е издадено от компетентен орган – ВРИД председателя на КЗП, съгласно заповед. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Съдът намира, че правилно, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.55 б ал.1 от ЗВЕРБ и на основание чл. 59 ал. 5 т. 14 от ЗВЕРБ е ангажирал отговорността на дружеството, като отнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява категорично от обективна страна противоправното неизпълнение на задължението по чл.55б ал.1 от ЗВЕРБ. Според настоящия съдебен състав е налице достатъчно описание на нарушението, съгласно изискуемия фактически състав, както и неговото доказване по един несъмнен и безспорен начин. В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 55б, ал. 1 от ЗВЕРБ, който гласи, че в периода на двойно обозначаване от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. – търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти и реализирали оборот за предходната финансова година, надвишаващ 10 000 000 лв., са длъжни ежедневно, до 7.00 часа, да публикуват на интернет страниците си информация за индивидуалните продажни цени на стоките, включени в състава на голямата потребителска кошница, определена от Комисията за защита на потребителите. Посочената информация следвало да бъде представена в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той е длъжен ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Доказа се, че дружеството-жалбоподател – „В•••“ ЕООД, осъществява дейност с предмет търговия на дребно с лекарствени продукти ереализирало оборот за предходната (съгласно годината на приемане и влизанев сила на ЗВЕРБ) 2024 г., надвишаващ 10 000000 лева, което обстоятелство не е оборено от жалбоподателя с доказателства въпреки наведените в тази насока твърдения. Това е лесно установимо след проверка на публикувания ГФО за 2024 г. и представените данни от НАП. Това обстоятелство прави санкционираното ЮЛ задължен субект по чл. чл. 55б, ал. 1 и ал.2 ЗВЕРБ, което го задължава да публикува ежедневно до 07:00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страницата си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите или в условията на алтернативност, ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. Безспорно се доказа, че дружеството не е изпълнило това задължение към процесната дата – 09.10.2025 г., която попада в периода на двойно обозначаване на цените въведен със ЗВЕРБ. Като следва да се посочи, че дружеството е било категорично запознато с указанията за работа със специализирания сайт към КЗП и е следвало да положи необходимите усилия да обучи служителите и пълномощниците си да подават изискуемата информация, доколкото от материалите по делото е видно, че не се касае за някакъв доказан технически проблем, а за неопитност или неразбиране на указанията на КЗП свързани с подаване на информацията. Поради това неоснователно се явява и възражението за технически затруднения от различно естество, като същите очевидно не са представлявали някакви непреодолими препятствия, правещи невъзможно пунктуалното спазване на релевантното законодателство. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид.Ч., че интернет страницата на дружеството по това време била в процес на разработка. Прави впечатление факта, че жалбоподателя навежда тези твърдения едва в съдебно заседание, като същите доводи не са застъпени в изложените възражения до АНО след съставяне на АУАН. Дори и да се приеме, че интернет страницата на дружеството не е била активна, то съгласно ал. 2 на чл.55б , когато търговец по ал. 1 не поддържа интернет страница, той е длъжен ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. В тази връзка съдът не споделя изложените твърдения на жалбоподателя в тази насока. От обективна страна, чрез неизпълнение на вменените по чл. 55б ЗВЕРБ (и по ал. 1 и по ал. 2 от същия) задължения, „В••• “ ЕООД е извършил в качеството си на търговец, представляващ задължено лице по см. на ЗВЕРБ състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Дружеството е следвало да организира дейността си по начин, по който да осигури спазването на всички законови изисквания, в частност тази по чл. 55б, ал. 1 и ал. 2 ЗВЕРБ и да действа с необходимата грижа, така че да допринася за коректното поднасяне на информацията в периода на двойно обозначение на цените, предвидено в ЗВЕРБ. Доказаното неизпълнение на това задължение неминуемо води и до санкциониране на носещото на административнонаказателна отговорност дружество, какъвто е и настоящият случай. Доколкото става въпрос за административнонаказателна отговорност на юридическо лице, която е безвиновна и обективна, субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане. Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в конкретния случай. Жалбоподателят безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗВЕРБ. Съдът намира, че като ЕООД жалбоподателят е следвало да е запознат с разпоредбите на ЗВЕРБ и същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдът намира, че не би могло конкретното нарушение да се квалифицира като маловажен случай. В този смисъл съдът намира, че горепосоченото задължение на търговеца е особено важно и не може да бъде квалифицирано като маловажен случай обстоятелството, че не е изпълнено. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗВЕРБ. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия тип. В случая обществените отношения свързани с интересите на потребителите в момент на смяна на националната валута на Републиката, са в достатъчна степен засегнати, от икономически силен субект – ЮЛ със значителни приходи, ангажиран с разпространението на фармацевтични продукти (лекарства), с чиито цени гражданите следва да са прозрачно и ежедневно запознати. Въпреки това, санкционираното дружество е пренебрегнало това си задължение и е попречило на потребителя да знае във всеки един момент цените на лекарствата, предмет на търговия от „Валенс“ ЕООД, чрез създадената мрежа от аптеки. Въпреки изложеното дотук, съдът намира, че АНО е завишил необосновано размера на наложената имуществена санкция, при това за определено от него самия нарушение извършено за първи път, което, според настоящият съдебен състав е в колизия с чл. 27 ЗАНН. АНО не доказва, а и не твърди каквито и да е отегчаващи обстоятелства, противопоставими на основното смекчаващо, което е приел – нарушението е извършено за първи път. Този подход няма как да изпълни целите визирани в чл. 12 ЗАНН, като същия следва да бъде упрекнат от настоящия съдебен състав. Изложеното дава основание, съдът да приложи правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 2 ЗАНН като намали размера на административното наказание до законоустановения минимум от 5112,92 евро. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Комисия за защита на потребителите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Съдът намира обаче, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева или 40,90 евро, тъй като при разглеждането на делото в съдебно заседание юрисконсултът не се е явил, като също така случаят не се отличава с фактическа или правна сложност. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 13,63 евро, като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на наказващия орган. Присъждане на разноски е претендирало и въззивното дружество. В производството същото е представлявано от адвокат. В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 1200 евро, което е към минимума определен в Наредбата №1/09.07.2004г. за размера на адвокатските възнаграждения-чл.18 ал.4 вр.чл.7 ал.2 т.4. Тъй като санкцията наложена на жалбоподателя се намалява от следва и частично да се уважи искането на разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата 800 евро. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът