Решение № 142 от 22.5.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1525/2025 г.

Производството е образувано по повод жалба от „Евро-транс 2001” ЕООД, представлявано от управителя И. С. И. против НП № 20-250081 от 21.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, с което на дружеството на основание чл. 416, ал.3 от КТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 7000 лева за извършено нарушение на чл. 402, ал.2, вр.чл.402, ал.1, т.2 от КТ. Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата. В с.з. административно-наказващият орган изпраща свой представител, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 16.10.2025 г., във връзка с образувано в Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен административно производство (ПР 2541249), на място в Дирекцията в гр. Сливен е била връчена призовка лично на И. С. И., ЕГН: ••••••••••, в качеството му на управител на „Евро-транс 2001“ ЕООД, с ЕИК: ..... „Евро-транс 2001“ ЕООД, в качеството си на работодател е бил поканен да се яви в Д“ИТ“ Сливен на 20.10.2025 г. в 15,00 часа и да представи документи, във връзка с осъществяван контрол от страна на Дирекцията. В призовката били изчерпателно описани изисканите документи, в т.ч. трудови досиета на работници и служители с непрекратени към 16.10.2025 г. трудови правоотношения; ведомости за начислени трудови възнаграждения, както и документи, удостоверяващи изплащането им. Във връчената призовка изрично е било отразено, че явяването лично на лицето И. С. И. (като законен представител) или на упълномощен представител е задължително, както и че при неявяване без да е уведомена писмено Дирекцията със седалище Сливен ще бъде потърсена административнонаказателна отговорност. На 20.10.2025 г., във времето от 09.00 до 15.15 часа, когато в Д“ИГ“ Сливен, е следвало да се яви управителят на дружеството или негов упълномощен представител, не се явил никой. Поради това на същата дата в 15.21 ч. е бил проведен телефонен разговор с г-н И. (GSM ....). При разговора същият отново е уведомен, че при невъзможност да представи изисканите документи, следва да уведоми писмено Д „ИТ“ Сливен, като в противен случай, ще бъде потърсена административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят е обяснил, че тъй като от счетоводството не са му предоставили документите, ще представи същите на 22.10.2025 г. Поради това, че на посочената от самия него дата за явяване в Д „ИТ“ Сливен, а именно 22.10.2025 г. във времето от 09.00 до 17.30 часа в Дирекцията отново не се е явил лично той, в качеството му на управител или негов законен представител, на 23.10.2025 г. отново е проведен телефонен разговор. В същия жалбоподателят е заявил, че ще се яви на същия ден в 17.00 часа. На 23.10.2025 г. отново никой не се е явил, респ. не са представени изисканите документи. Жалбоподателят се е явил на 29.10.2025 г. в Дирекция „ИТ“ – Сливен, но не е представил изисканите с призовка № ПР2541249/ 16.10.2025 г. документи. Въз основа на така установеното, доколкото проверяващите са приели, че с непредставянето на изисканите документи „Евро-транс 2001“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е оказал съдействие на контролните органи (Инспекция по труда) при изпълнение на техните функции, на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл.402, ал.2, вр.чл.402, ал.1, т.2 от НК. В съставения АУАН е прието, че нарушението е извършено и установено на 29.10.2025 г. – в деня, в който И. И. се е явил и не е представил изисканите с призовка ПР2541249/ 16.10.2025 г. документи в Д „ИТ“ Сливен. Въз основа на съставения акт, е издадено обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. Въз основа на така установената фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество обаче, съдът намира жалбата за неоснователна. Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът прие за достоверни, логични и безпротиворечиви, че дружеството е допуснало нарушението, за което му е съставен АУАН. Проверяващите са дали изрични предписания, посочили са дата на явяване за представяне на документи, дали са възможност на жалбоподателя да стори това в посочени ден и час от самия него и то на няколко пъти, но същият не се е явил, въпреки че сам е определял тези дати. Когато се е явил в Дирекцията едва на 29.10.2025 г., не е представил каквито и да е от изисканите документи. С това безспорно същият, в качеството си на управител на проверяваното дружество е не е оказал съдействие на контролните органи (Инспекция по труда) при изпълнение на техните функции. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, които показания бяха в смисъл, че жалбоподателят е ходил многократно в ИТ, но не успявал да намери проверяващата и затова не е представил документите. Дори да се приемат за достоверни тези показания, то жалбоподателя е имал няколко възможности да се яви и да представи документи, но не го е сторил. Отделно от това на 29.10.2025 г. все пак се е явил и ако беше изпълнил указанията нямаше да бъде съставен акт на дружеството. Същият изрично е декларирал, че не е представил исканите от проверяващите документи. Горното мотивира съда да приеме, че правилно и законосъобразно актосъставителят и наказващият орган са определили, че „Евро- транс 2001” ЕООД е допуснало нарушение на чл. 402, ал.2, вр. чл.402, ал.1, т.2 от КТ съгласно който работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, като неизпълнението на това задължение е юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност по посочения по-горе текст.. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на издаденото НП. И съставения акт, и издаденото НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, визирано е нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата при които е извършено. Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения, но около неговия среден размер, който съдът намира, че не отговаря на допуснатото нарушение. АНО е посочил, че налага имуществена санкция над минималния, но под средния размер, но не се е мотивирал защо налага този размер. Посочено е бланкетно, че АНО е взел предвид характера и степента на обществена опасност, но с какво те са по-високи в конкретния случай, още повече, че нарушението е допуснато за първи път, не е мотивирано. Ето защо съдът прецени, че за постигане на генералната и индивидуалната превенция е достатъчно да се определи наказание в минималния размер и НП следва да се измени, като се намали размера на наложената имуществена санкция. С оглед изхода на делото /доколкото съдът приема, че е налице допуснато нарушение, но променя само размера на санкцията/ следва на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото е със средна фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение от 76,70 евро /150 лева/ и този размер да се редуцира съобразно уважената част от жалбата, а именно 27,40 евро /53,57 лева/. Следва да се присъди и адв. възнаграждение и на жалбоподателя, което след като се редуцира съобразно уважената претенция, да се осъди ТД на ПАП да заплати на жалбоподателя сумата от 98,60 евро /192,86 лева/. Предвид изложеното, съдът: