Решение № 10427 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 954/2024 г.

Производство по чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на ЕТ „В.-И. Коева“, ЕИК 126158211, седалище и адрес на управление в [населено място] срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ с №Р-126-1/16.01.2023г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“, дирекция „МДТ“ при Община [област], потвърден с Решение № 13/08.04.2024г. на директор дирекция „МДТ“ при Община [област], с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. и лихви за просрочие към 16.01.2023г. в общ размер на 14841.47лв., в качеството му на ползвател (концесионер) на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], Жалбоподателят счита, че АУЗД се явява незаконосъобразен с оглед механизма на определяне на ДНИ и ТБО. Сочи, че неправилно е променен размерът задълженията, въз основа на подадена на 21.01.2022г. от Община [област] декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Твърди се, че АУЗД е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. В случай, че се приеме, че АУЗД е издаден в предписаната от закона форма и при изяснена правна и фактическа обстановка, се поддържа, че липсва основание за промяна в размера на дължимите ДНИ и ТБО за 2017г. и 2018г. Иска се отмяна на АУЗД, потвърден с решението на директора на дирекция „МДТ“ при Община [област]. Подробни съображения по същество на спора се излагат в писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя. Претендират се направените по делото разноски за адвокатска защита. Ответникът по жалбата директор на дирекция МДТ при Община [област], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като моли да се потвърди АУЗД като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище са изложени допълнителни доводи. Моли се жалбата да се отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна: С декларация по чл.14 ЗМДТ вх.№6609001094/21.01.2014г подадена от Община [област], ЕТ В.-И. К.-[област] е декларирана като ползвател на недвижим имот, представляващ сграда на адрес [населено място], ул.Т. К., посочена като "обществена тоалетна", с индитификатор 56784.521.1471.7, РЗП 17.00км.м., за която е открита партида №6609F64397. Към декларацията са били подадени акт за частна общинска собственост №1546/08.11.2013година, Скица на сграда № 25984/21.08.2013г. с [идентификатор] от СГКК-[област]. Установено е, че от страна на ЕТ „Ванеса-И. Коева” са заплащани задължения за ДНИ и ТБО за обществената тоалетна с [идентификатор], по партида № 6609F64397. С Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 66090001473/21.01.2022г., подадена от Община [област] ЕТ „ВАНЕСА-И. Коева”, ЕИК 126158211 е деклариран като ползвател (концесионер) на общински имот, представляващ сграда, находящ се в [населено място], [улица], определен като Търговски обект - Лятно кино „Христо Смирненски“ с [идентификатор], с РЗП на обекта 138.00 кв.м. Към подадената декларация са приложени: Акт за публична общинска собственост № 1928/28.12.2018г.; Скица на сграда № 15-284534-09.05.2018 г. с [идентификатор], издадена от СГКК - [населено място]. Приложен е Договор за концесия от 03.12.2001г., сключен между Община [област] и ЕТ „Ванеса-И. Коева” и допълнителни споразумения към него от 11.07.2006г. от 05.03.2021г.; Решение № 325, Прот. № 17 от 09.11.2021г. на Общински съвет – [област]; Приемо-предавателен протокол от 09.12.2021г.; Заповед № 210А-3262/07.12.2021г. на кмета на Община [област]; Характеристики на дълготраен актив 310543. Откритата партида за имота е с партиден № 6609F447006. От приложените към подадената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001473/21.01.2022г. документи е констатирано, че Лятно кино „Христо Смирненски“, представлява сграда с [идентификатор] с площ по КК 948.00 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Сграда за култура и изкуство (лятно кино), разположена в ПИ с [идентификатор], УПИ 1-521.1621, за озеленяване и природна защита - парк „Д. хълм”, кв. 65 по плана на ЦГЧ. Така посочения ПИ е публична общинска собственост, видно от съставения АОС № 1926/2018г. Съгласно геодезическо заснемане от юли 2018г. застроената площ на актуваната страда е - 138.00 кв.м., а останалата част от сградата с площ 810.00 кв.м. по КК представлява трибуни, сцена и екран. Съгласно Договор за концесия от 03.12.2001г., концедентът е учредил на концесионера особено право на ползване – концесия, чрез издаване на разрешение за извършване на културна, сценична и търговска дейност, пряко свързана с функционирането му като лятно кино, касаеща трайно задоволяване на потребности от общинско значение върху обект, публична общинска собственост представляващ недвижим имот - лятно кино „Христо Смирненски” с площ 930.00 кв.м, , попадащо в терена на хълм „В. К.”, кв. 65 - нов по плана на ЦЕЧ, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г.„ на Община [област], при граници на имота, както следва: на север - хълма „В. К.”; на юг - хълма ”В. К.“; на изток - хълма „В. К.“; на запад - [улица]. Договорът е сключен за срок от 15 години, с възможност за продължаване на срока с още 10 години, при приемане на такова решение от Общинския съвет. Във връзка с приложение на чл. 11, ал. 4 ЗМДТ и чл. 64. ал. 1 от ЗМДТ, от органите на данъчната администрация е извършена проверка спрямо ЕТ „Ванеса-И. Коева“ като данъчнозадължено лице /в качеството му на концесионер на недвижим имот, представляващ публична общинска собственост/ за данък недвижими имоти и ТБО. За концесионираният търговски обект сграда с РЗП 138.00 кв.м., находящ се на административен адрес [населено място], [улица]е установено, че до подаването на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 66090001473/21.01.2022г., не е бил деклариран нито от Община [област], нито от ЕТ „ВАНЕСА - И. Коева”, респ. за него не са били заплащани задължения за ДНИ и ТБО. На основание чл. 109 от ДОПК, от органите по приходите, са начислени задължения за процесния имот от 01.01.2017г.. От извършена проверка на ЕТ „ВАНЕСА-И. Коева” са установени задължения на ЕТ за ДНИ и ТБО, в която връзка е издаден оспорваният АУЗД. Съгласно същият на ЕТ са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2017г.-31.12.2021г. и лихви за просрочие към 16.01.2023г., в общ размер на 14 841, 47лв., по партида № 6609F447006, както следва: за ДНИ, в общ размер на 2 801, 20лв. и лихви за просрочие към 16.01.2023г., в общ размер на 961, 45лв.; за ТБО, в общ размер на 8 247, 90лв. и лихви за просрочие към 16.01.2023г., в общ размер на 2 830, 92лв. Срещу АУЗД от страна на ЕТ е подадена жалба до директора на дирекция „МДТ“. В жалбата са направени възражения, че имот с РЗП – 138 кв.м., не представлява сграда и няма характеристики на търговски обект, има общественообслужващо предназначение, поради което подлежи на освобождаване от данък, съгласно чл.24, т.10 от ЗМДТ. Твърди се, че неправомерно се начисляват задължения за ДНИ и ТБО за минал период и че вземанията за 2017г. и 2018г. са погасени по давност: Във връзка с изложените в подадената жалба твърдения, от дирекция „МДТ” при Община [област] е изискана информация от НАП за наличие на монтирани и въведени/изведени от експлоатация регистрирани /дерегистрирани в НАП фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби на стоки или услуги, чрез издаване на фискални касови бележки за процесните обекти в периода 2017г.-2021г.. Поискани са идентификационни данни за субектите, регистрирали и отчели извършени доставки/продажби в обектите, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за същия период, декларирани приходи и разходи по годишните данъчни декларации на търговеца за периода 2017г.-2021г., наличие на регистрирани трудови договори за периода 2017г.-2021г.. От предоставена справка се е установило, че в посоченият обект е имало регистрирано 1 бр. фискално устройство, тип 2-ФПр с № ФУ/ИАСУ ТД-[рег. номер], № ФП2356683, свидетелство №540, като за обекта е посочен код питейно заведение и наименование „Кафе-аперитив „О.““, дата на въвеждане в експлоатация – 21.03.2012г. и дата на регистрация в НАП също 21.03.2012г., с посочена дата на изтичане на контракта-20.11.2020г.. За същият обект е имало 8 бр. регистрирани трудови договори за периода 01.01.2017г.-31.12.2021г.. В подадените от задълженото лице годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни от 2018г. до 2021г. в Приложение 2 - доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, част II - Данни за дейността е деклариран код на основна дейност: 5610 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. В подадената от ET Г. по чл.50 от ЗДДФЛ за отчетна 2017г. в Приложение 2 - доходи от стопанска дейност като ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ, част II - Данни за дейността лицето е деклариран код на основна дейност: 6832 - Управление на недвижими имоти. В Приложение 2 на подадените от ET Г. по чл.50 от ЗДДФЛ за визирания период са декларирани приходи и разходи/по отчета за приходи и разходи/, както следва: за отчетна 2017г. ГДД с вх. № 1600И0542434/25.01.2018г., декларирани общо приходи в размер на 51 662 лв. и общо разходи в размер на 16 261лв.; за отчетна 2018г. ГДД с вх. №1600И0714398/08.03.2019г., декларирани общо приходи в размер на 128 695лв. и общо разходи в размер на 80 767лв.; за отчетна 2019г. ГДД с вх. №1600И0866327/17.02.2020г., декларирани общо приходи в размер на 128 785 лв. и общо разходи в размер на 80 229лв.; за отчетна 2020г. ГДД с вх. №1600И1054634/17.03.2021г., декларирани общо приходи в размер на 117 234лв. и общо разходи в размер на 62 881лв.; за отчетна 2021г. ГДД с вх. №1600И1248957/07.03.2022г., декларирани общо приходи в размер на 10 509лв. и общо разходи в размер на 11 573, 79 лв. От всички тези доказателства бил направен извода, че се касае за търговски обект, а не се ползва само за обществено предназначение. С Решение № 13/08.04.2024 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община [област] обжалваният АУЗД № 126-1/16.01.2023г. е потвърден. В хода на съдебното производство е допуснато и изслушано заключение по комплексна съдебно-техническа експертиза (КСЕ). Със същата се установи, че съгласно действащите КК и КР на [населено място] в процесния имот се констатират налични два обекта: сграда с идентификатор № 56784.521.1471.6, вид общинска публична собственост, с функционално предназначение „сграда за култура и изкуство“, брой етажи 1, застроена площ 948 кв.м.. Посочени са Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КК и КР № 18-2398-23.03.2018/23.03.2018г. на началник на СГКК-[област]. Обект сграда с идентификатор № 56784.521.1471.7, вид общинска частна собственост, с функционално предназначение „сграда за битови услуги“, брой етажи 1, застроена площ 17 кв.м, като са приложени Заповед за одобрение на КК и КР № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КК и КР № КД-14-16-1099/02.06.2010г. на началник на СГКК-[област]. В тази връзка заключението посочва, че обект „сграда за битови услуги“ представлява обособени тоалетни с умивални, представляващи отделна самостоятелна сграда извън обема на лятното кино. Констатира се, че в източната част на обект лятно кино, попадащо в терена на хълм „Васил Коларов“, кв. 65-нов по плана на [населено място]-ЦГЧ, с [идентификатор] е реализирана сграда с дъговидна форма с общо застроена площ от 138 кв.м, заснета през юли 2018 г. (в срока на действия на концесията) при геодезическо заснемане и отразена в същото като масивна, обществена. При заснемането са отразени три части на сградата: северна част - ложа със застроена площ от 44 кв.м и височина 5, 44 кв.м. При огледа на място от ВЛ е установено, че посочената част се състои на първо ниво от вътрешно стълбище за достъп до ложи, с отвор/вход от пространството на трибуните на киното и на второ ниво - покрита ложа; средна част - прожекционна с ложа със застроена площ от 50 кв.м и височина 6, 49 кв.м. При огледа е установено, че тази част се състои на първо ниво от три помещения - два склада и прожекционна кабина, с достъп през врата (вход) от пространството на трибуните на киното, а на второ ниво от покрита ложа, с достъп от северната и от южната ложи; южна част - ложа със застроена площ от 44 кв.м и височина 5, 44 кв.м. За тази част при оглед е установено, че се състои на първо ниво от вътрешно стълбище за достъп до ложи, с отвор/вход от пространството на трибуните на киното, а на второ ниво от покрита ложа. В така отразената по геодезическо заснемане сграда от 138 кв.м, декларирана в приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 66090001473/21.01.2022г., съгласно данните от геодезическото заснемане са налични следните помещения: два броя вътрешни масивни стълбища за достъп от трибуни до ложи, една ложа с три сектора, два склада и една прожекционна кабина. Сградата е на две нива с РЗП - 276 кв.м. Дадено е заключение на въпроса каква е данъчната оценка на обектите с обща площ 138 кв.м., декларирани от Община [област] с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 21.01.2022г.. В тази връзка е направен извод, че за 2017г. и 2018г. търговски обект с РЗП от 138 кв.м. не е съществувал/не е бил актуван и в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 21.01.2014г., относима за посочените две години е отразен обект ЧОС, сграда за битови нужди с площ от 17 кв.м. с данъчна оценка 21088, 40 лв. Относно данъчната оценка за 2019г., 2020г. и 2021г. е отразено в заключението, че Община [област] е подала декларация вх. № 66090001473/21.01.2022г., три години след съставяне на акта за публична общинска собственост № 1928/ 28.12.2018 г., в който е актувана застроена площ на сграда от 138кв.м.. Данъчната оценка на този недвижим имот, партиден № 6609F447006, е в размер на 103675.20 лв. определена от общинската администрация по определена методика с прилагане на изискуемите коефициенти. Вещите лица са уточнили по този въпрос, че в заключението е записана данъчна оценка определена към датата/момента на утвърждаване на АОС № 1928/28.12.2018г. в размер на 181588.70 лв., която е относима за целия актуван имот от 948 кв.м. (138 кв.м.+810 кв.м.). Отчетната стойност на обектите с обща площ от 138 кв.м., декларирани с деклараците по чл. 14 от ЗМДТ от 21.01.2014г. и 21.01.2022г. за периода от 2017-2021г. е отразена в части I и II на декларациите. Обсъдено е, че втората декларация чл. 14 от ЗМДТ е подадена на 21.01.2022г., след изтичане на концесионния договор /периода на ползване/, ползвателят /концесионера/ следва да е бил уведомяван съгл. чл. 19 от ЗМДТ за дължимия данък за всяка от годините 2017, 2018, 2020 и 2021г. на основание първата декларация, подадена от Община [област], в която е записана отчетна стойност в размер на 21088.40 лв. на сграда за обществени нужди от 17 кв.м.. С декларацията от 21.01.2022г. е декларирана промяна на обстоятелства (акт за ПОС), като е включен търговски обект към лятно кино с РЗП от 138 кв.м. и отчетна стойност 311242лв.. Предвид датата на актуване, а именно 28.12.2018 г., без да извежда извод за правната норма и стойност на определянето на отчетната стойност и на данъка със задна дата, вещите лица сочат, че периодите за които е относима тази отчетна стойност не включват 2017г. и 2018г., а касае периода 2019г., 2020г. и 2021г.. На задачата да се определи размера на дължимите ДНИ и ТБО за обектите с обща площ 138 кв.м., декларирани с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090001473/21.01.2022г. към 01.01.2017г., 01.01.2018г., 01.01.2019г., 01.01.2020г., 01.01.2021г., експертизата е изготвила два варианта на отговор, поради промяната в обстоятелствата във връзка с издаване на АОС № 1928/28.12.2018г. и подадената нова декларация по чл.14 от ЗМДТ. При Вариант 1 е прието, че АУЗД не е относим за всички годишни периоди: 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. и основание за определянето на дължимите ТБО и ДНИ е декларация вх. № 6609001094/21.01.2014г., т.е. че не се счита за допустимо декларирането през 2022г. с обратна сила. При този вариант размерът на дължимите ДНИ и ТБО е: 111 77 лв. и 37 96 за всяка година от 2017г. до 2021 г. вкл. При Вариант 2 експертизата приема, че АУЗД е установил задължения през 2023г. за годишни периоди: 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., като промяната на обстоятелства, изискващи подаване на нова декларация по чл.14 от ЗМДТ., е на основание издаване на АОС № 1928/28.12.2018г.. Новите обстоятелства са основание за промяна на размера на ДНИ и ТБО за периодите 2019г., 2020г. и 2021г., но не и за 2017г. и 2018г., поради факта, че АОС е издаден в края на 2018г. Определянето на ДНИ и ТБО за 2017г. и 2018г. е по декларация вх. № 6609001094/21.01.2014г., а за 2019г., 2020г. и 2021г. по декларация вх. № 6609001473/21.01.2022г. При този вариант екпертизата сочи размер на ДНИ и ТБО, както следва: за 2017г. – 11 700лв. и 37 96лв., за 2018г. – 111 77лв. и 37 96лв., за 2019г. – 560.24лв. и 1649.58лв., за 2020г. – 560.24лв. и 1649.58лв., за 2021г. – 560.24лв. и 1649.58лв. Дължимите лихви, изчислени към 16.01.2023г., върху ДНИ и ТБО по двата посочени варианта на отговор са в следния размер: При Вариант 1 дължимите ДНИ и ТБО са внесени за всеки един от периодите /година/. При Вариант 2: за 2017г. не се следват лихви, данъка и ТБО са внесени /платени/, за 2018г. не се следват лихви, данъка и ТБО са внесени /платени/, за 2019г. - ДНИ 560.24лв. и следващата се лихва е 192.37лв., ТБО 1649.58лв. и следващата се лихва е 565.41лв., за 2020г. - ДНИ 560.24лв. и следващата се лихва е 135.33лв., ТБО 1649.58лв. и следващата се лихва е 398.48 лв., за 2021г. - ДНИ 560.24лв. и следващата се лихва в размер на 78.61лв., ТБО 1649.58лв. и следващата се лихва в размер на 231.45лв.. На следващо място експертизата е изчислила размер на дължимите лихви върху ДНИ и ТБО за 2019г., 2020г. и 2021г. от датата на възникване на задължението на концесионера до датата на издаване на АУЗД, като е приела, че към 28.12.2018г. (датата посочена в задачата) ДНИ и ТБО за съответните години /периоди не са били определени и не е имало възникнало задължение, върху което да се изчисляват лихвите. При тези обстоятелства размерът на лихвите е определен, както следва: за 2019г. - ДНИ 560.24лв. лихвата е 192.37лв., ТБО 1649.58лв., лихвата е 565.41лв.; за 2019г. - НИ 560.24лв. лихвата е 192.37лв., ТБО 1649.58лв., лихвата е 565.41лв.; за 2020г. - ДНИ 560.24лв. лихвата е 135.33лв., ТБО 1649.58лв., лихвата е 398, 48лв.; за 2021г. - ДНИ 560.24 лв. лихвата е 78.61лв., ТБО 1649.58лв., лихвата е 231.45лв. На задачата да определи размера на лихвите върху ДНИ и ТБО за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., и 2021г. за периода от подаването на втората декларацията по чл.14 от ЗМДТ до датата на връчване на АУЗД, вещите лица са изчислили за периода 21.01.2022г. - 16.01.2023г. следното: за 2017г. и за 2018г. не се следват лихви за периода 21.01.2022г. - 16.01.2023г., тъй като ДНИ и ТБО са внесени; за всяка от годините: 2019г., 2020г. и 2021г. при задължение за ДНИ в размер на 560.24 лв. лихвите за периода 21.01.2022г. - 16.01.2023г. са 56, 53лв., а при задължение за ТБО в размер на 1649.58 лв. лихвите за същия период са 166.45 лв. По делото са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля С. И. И., пълномощник на жалбоподателят ЕТ Ванеса- И. К.. Съдът изцяло кредитира същите като обективни, логични, безпротиворечиви. Свидетелят изразява факти и обстоятелства, на които е бил непосредствен очевидец. В тази връзка излага факта, че за времето на концесията обектът е работел като „лятно кино“, което е основното му предназначение за предоставяне на събития с културно значение за [населено място]-кино, тетри, изложби, литературни четения, благотворителни вечери, концерти и представяне на книги. Свидетелят сочи, че за периода 2017г.-2021г. са подавани данъчни декларации. Постъпвали приходи от продажба на билети и на напитки от обект „кафе-аператив“ само по време на използването му във връзка с културни събития. Твърди, че приходите били от културна дейност и когато нямало такава, не се продавало нищо. Посочва, че не е имало отделен търговски обект с отделно работно време. От страна на общината са правени регулярни проверки, вкл. и за заплащане на данъци, застраховка. Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ подавала общината. Свидетелят е запознат с протокола за предаване на обекта, приет без възражения от приемателна комисия. Той лично е плащал на каса в „Местни данъци и такси“. Посочва, че разрешение за дадено събитие се давало само при заплатени МДТ. Същите се сочат да са за целия обект, а тоалетната, според свидетеля, не е била предмет на концесионния договор, била е заключена с верига и не е декларирана. Казано му било, че е на „Чистота“. Допълва се, че тоалетната била отворена, имало допълнителен анекс. Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените в съдебното производство писмени и гласни доказателства, вкл. заключение на комплексната СЕ, което изцяло кредитира като обективно, подробно обосновано, без възникнали съмнения в неговата правилност, неоспорено от страните по делото. Установява се и от приобщените писмени доказателства- преписка по издаване на оспорения административен акт, постъпила с вх.№7812/07.05.2024г., договор за предоставяне на концесия и допълнителните му изменения и доказателства за прекратяването му и предаване на обекта на концендента, писмени доказателства за приходите и разходите за поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметозивозването за процесния период, заповеди за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването през процесния период, комплексни разрешителни, издадени на Община [област] за екплоатация на инсталации и съоръжения за депониране на отпадъци, маршрутни графици и схеми за сметосъбиране и сметозивозване и договори за възлагане на обществена поръчка по услуги за транспортиране и събиране на отпадъци. При така установеното от фактическа страна, на база събраните и обсъдени поотделно писмени доказателства по делото, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като депозирана от лице, адресат на АУЗД, след осъществено административно обжалване, както и в предвидения срок за това, като оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателя и поради това за него съществува правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: В конкретния случай установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е осъществено с един административен акт, който е издаден от А. В., на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община [област], който въз основа на Заповед № 17ОА 2683/27.10.2017г. на кмета на община [област] е определен за служител, имащ правомощия на орган по приходите, да извършва дейности по чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ. С оглед на това, съдът намира, че оспорваният акт е издаден от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия. Актът е издаден в предвидената от закона форма, съдържа фактически основания по обстоятелствата, въз основа на които е издаден, при липса на съществени нарушения от формална страна, които да обосновават неговата нищожност. При издаване на АУЗД не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на основните принципи на административния процес, които като краен резултат да водят до незаконосъобразност на оспорвания акт. От доказателствата, съдържащи се в преписката, се установява, че органите на данъчната администрация са действали при спазване на процесуалните правила, като безпристрастно са установили фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на жалбоподателя, като издадения от тях административен акт е мотивиран и се основава на действителни факти от значение за случая. Няма основание да се приеме, че някое от действията на общинската администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти не са извършени по законоустановения ред. Относимостта и значението на събраните доказателства за публичните задължения е въпрос по съществото на спора. Освен това, дори и да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя досежно допуснати пропуски при събирането и обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на жалбоподателя да предяви аргументите си в този смисъл пред съда не е преклудирана на този етап. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от събраните в производството доказателства и процесуалното поведение на ответника, не опорочава крайния акт до степен, водеща до отмяната му. Фактът, че при анализа на събраните доказателства административният орган е направил извод различен от този, който страната е очаквала, не прави издаденият въз основа на така извършения всестранен и обективен анализ на доказателствата акт незаконосъобразен. По аргумент от чл.160, ал.1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, следва да реши въпроса дължат ли се определените с АУЗД задължения и, ако да, дали в посочения размер. Независимо, че административният орган не е възприел за логични и достоверни твърденията на жалбоподателя и не е кредитирал представените доказателства по начина, очакван от задълженото лице, не е основание да се приеме, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на това основание. По отношение на спорния административен акт са спазени и изискванията за форма, като са изложени правните и фактически основания за издаването му съгласно изискванията на чл.59, ал.2 от АПК приложим по силата на §2 от ДОПК. При издаването на АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК, като основание за определяне размера на задълженията, административният орган се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ и решения на Общинския съвет, послужили за определянето им. Способът за определяне размера на публичните задължения, на ставката и на данъчната основа са посочени в Наредба за определянето и администрирането местните такси и цени на услуги на територията на община [област]. В мотивите по издаване на акта административният орган изрично се е позовавал на въпросните решения и наредбите, като по този начин съдържащите се в тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. В съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и, като всяко тълкувателно решение, е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване. Освен това, в решението си горестоящият административен орган също се е позовал на приетите от Общинския съвет административни актове, като в допълнение е посочил и начина, по който се изчислява данъчната оценка на процесния имот. Няма причини да се изисква самото пресмятане да бъде детайлно отразено, както в АУЗД, така и в контролния акт. Отделно от това, следва да се отбележи, че в решение № 13/08.04.2024г. административният орган подробно е описал и фактическата обстановка, като е посочил подробно, както всички актове, така и информацията, събрана от трети лица, относима към изясняване на фактите. По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК посочва, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид, чл.144, ал.1 от ДОПК означава, че, когато става въпрос за АУЗД, на обжалване пред съда подлежи самият акт, а не решението на решаващия орган, с което той е потвърден. Съобразно изложеното и предвид приложимия процесуален закон ДОПК, съдът следва да извърши проверка на законосъобразността на АУЗД, а не на решението, с което е потвърден. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В случая се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена служебна проверка на жалбоподателя по данни от декларациите, подадени от самия него в ответната администрация относно ползвания от него по договор за предоставяне на концесия на обект-публична общинска собственост, представляващ недвижими имот лятно кино „Христо Смирненски“ от 03.12.2001г. Извършената проверка е констатирала, че съответните публични общински задължения не са платени, което по смисъла чл.107, ал.3 изр. посл., предл. посл. от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за издаване на АУЗД. Както от приходния, така и от решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ определя, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, на което условие несъмнено отговарят всички недвижими имоти, собственост на жалбоподателя. Видно от приложените декларации по чл.14 от ЗМДТ, недвижимият имот, ползван на концесия от жалбоподателя се намира в очертанията на населено място - [населено място], в рамките на строителните му граници, поради което данъкът се явява дължим. Данъчно задължен за заплащането му, съгласно чл.11, ал.4 от ЗМДТ е концесионерът - ЕТ „ВАНЕСА-И. Коева“, ползващ на облагаемия с данък недвижим имот. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облагане на територията на държавата. Той е проява на териториалния й суверенитет, затова чл.10, ал.1 от ЗМДТ разпорежда, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти, при което дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и това изрично е предвидено в нормата на чл.13 от ЗМДТ. Упражняването на фактическа власт върху имота не е елемент на фактическия състав за данъка за недвижими имоти, като следва да се има предвид, че в ЗМДТ не е предвидена недължимост или освобождаване от задължение за заплащане му от собствениците, които не владеят собствените си недвижими имоти. Както се посочи по-горе, възможност за освобождаване на собственика от заплащането на ДНИ е предвидена само при учредено вещно право на ползване или въз основа на концесионен договор, който случай, данъчно задължен е концесионерът - чл.11, ал.4 от ЗМДТ. Следва да се отграничава правото на ползване, като едно от правомощията, включени в съдържанието на правото на собственост, като неговото упражняване или не, е предоставено на волята на самия титуляр, от ограничено вещно право на ползване, учредено от собственика на вещта на трето лице, което не притежава други права върху вещта. Предвид това, след като към момента на издаване на АУЗД жалбоподателят е концесионер на посочения имот, и не са налице обстоятелствата за освобождаваното му от задължението за заплащане на ДНИ, то той е данъчнозадължено лице. В тази връзка, съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 6609001094/21.01.2014г., подадена от Община [област], в качеството й на собственик, ЕТ „Ванеса-И. Коева“ е деклариран като ползвател на недвижим имот, представляващ сграда, находящ се в [населено място], р-н „Централен“, [улица], както следва: - обществена тоалетна с [идентификатор], с година на построяване 1971 г., РЗП на обекта 17.00 кв.м. От друга страна, от събраните по административната преписка доказателства относно процесния имот, безспорно се установява, че в последния ЕТ „Ванеса-И. Коева“ извършва търговска дейност, предвид основния критерий при определянето на един обект дали е търговски или не, който е: дали в обекта се извършват продажби на стоки и/или услуги. Не е спорно, че в обекта е регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, декларирана стопанска дейност – дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, управление на недвижими имоти, тип обект – питейно заведение, наименование – „Кафе–аперитив „О.“, декларирани приходи и разходи, наличие на персонал по трудови правоотношения. Противно на твърденията на свидетеля, пълномощник на ЕТ, в случая се касае се за търговски обект, а не обществена тоалетна. Предвид така посочените обстоятелства, търговският обект категорично не попада в обхвата на чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ, който факт е отчетен от страна на административния орган, който е начислил задълженията единствено и само за търговския обект с площ от 138кв.м., а не за целия недвижими, имот включващ сцена, екран, трибуни с обща площ 810кв.м. Възможност за недължимост на ДНИ от лице по чл.11 от ЗМДТ, е обстоятелството, имотът да попада в някоя от изброените в чл.10 ал.2 - 4 от ЗМДТ хипотези, но, в настоящия случай, ползваният на концесия от жалбоподателя обект не попада в никоя от тях. Освен това, законодателят в чл.24 от ЗМДТ, по свои, свързани с други цели съображения, е решил да освободи съответното задължено лице от заплащането на данък, въпреки наличието на пораждащата данъчното задължение правна връзка между обекта и субекта. От доказателствата по делото е безспорно установено, че имотът не попада в нито една от категориите по чл. 24, поради което не са налице основания за освобождаване от заплащането на данъка. Неоснователно е възражението, че едва две години след прекратяване на концесионния договор, на жалбоподателя е издаден и връчен АУЗД, предвид променени първоначално декларирани данни от Община [област]. По делото е установено, и това обстоятелство се признава от жалбоподателя, че предназначението на процесния имот е променено след геодезическо заснемане от юли 2018г., както следва: - лятно кино „Христо Смирненски“, представлява сграда с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], с площ 948кв.м., брой етажи -1, в Сграда за култура и изкуство (лятно кино), разположена в [ПИ] по КК и КР – [област], УПИ I-521.1621, за озеленяване и природна защита – Д. парк, кв.65 по плана на ЦГЧ, като застроената площ на актуваната сграда е 138кв. м., а останалата част от сградата с площ 810кв.м. по КК, представлява трибуни, сцена и екран. Предвид факта, че въз основа на договора за концесия от 2001г., с който концедентът е учредил особено право на ползване – концесия, пряко свързана с функционирането на обекта като лятно кино, и за извършване на култура и търговска дейност, то на основание чл.11, ал.4 от ЗМДТ, ЕТ „Ванеса-И. Коева“ се явява задължено лице за ДНИ. Предпоставките по чл.11 от ЗМДТ за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета е задълженото лице да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ. Тълкуването на чл.15, ал.1 от ЗМДТ налага извод, че, за да се дължи данък за сградата или за част от нея, е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т.е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. Анализът на сочените две разпоредби на чл.15 от ЗМДТ показва, че дължимостта на ДНИ не е поставена в зависимост от подаването декларация от страна на задълженото лице. Дали ще е подадена декларация за конкретен имот или не, както и, кога ще бъде подадена същата, са обстоятелства ирелевантни за дължимостта на ДНИ (Решение № 9483 от 25.06.2013г. на ВАС по адм.д. № 4247/2013г.). Ответният административен орган е посочил в АУЗД данъчните оценки, както за жилищен, така и за нежилищен имот, но изчисленията на задълженията за ДНИ и ТБО са направени въз основа на данъчната оценка за нежилищен недвижим имот, съобразно ставките за ДНИ и ТБО, определени в Наредбата за определяне размера на местните данъци на Общинския съвет [област] и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област], именно за такива имоти през процесния период. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва промяна в обстоятелствата, която да налага подаване на нова данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. Категорично е установено и доказано от административния орган, че за периода 2017г.-2021г. обектът е работил като търговски, поради което и дължи процесния данък. Показанията в тази връзка на свидетеля не установяват обратното, с оглед наличието на писмени доказателства за дейността на обекта като търговски такъв. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че ДНИ следва да се дължи от датата на новото актуване, т.е. само за 2019г., 2020г. и 2021г.. Неоснователни са и доводите на оспорващия за допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорения административен акт. Действително органът по приходите не е посочил изчерпателно данъчната оценка и приложимите ставки за ДНИ и ТБО, въз основа на които е направил своите изчисления за задълженията на оспорващия, но тези изчисления не се отличават с математическа сложност и от получените резултати лесно може да се стигне до извода, че органът по приходите е ползвал данъчната оценка и приложимите ставки за ДНИ и ТБО за нежилищни недвижими имоти. В този смисъл недостатъчно ясната мотивировка на оспорения административен акт не е довела до ограничаване правото на защита на оспорващия, поради което не представлява съществено процесуално нарушение. Горното не може да се приеме, като липса на мотиви, каквито доводи се навеждат от жалбоподателя. Съдът, след като извърши служебна проверка намира, че посоченият данък е правилно и законосъобразно определен, въз основа на декларираните от страна на Община [област] данни, съдържащи се в декларация по чл.14 от ЗМДТ. За нуждите на данъчното право недвижимият имот представлява данъчен обект и е част от сложния фактически състав, от който възниква задължение, като връзката с данъчния субект се явява правото на собственост върху имота. Следователно, като задължено лице по смисъла на чл.11, ал.4 от ЗМДТ жалбоподателят дължи заплащането на ДНИ върху посочения недвижим имот. Както се посочи по-горе, задължението за данък за недвижимите имоти е публично общинско вземане по смисъла на чл.162 ал. 1 от ЗМДТ, като същият се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот, като тази на предприятията се определя от по-високата между отчетната стойност и данъчната основа, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Следва да се посочи, че съдът кредитира заключението по приетата по делото комплексна СТЕ и ССчЕ, дотолкова, доколкото е математически точно и в трите представени варианта, но същото не променя по никакъв начин изводите на административния орган, още повече, че същото е изготвено въз основа на задачи, поставени от жалбоподателя. Във връзка с дотук направените от съда изводи заключението, освен с математическите изчисления, които прави и предвид правния характер на част от задачите, не допринася за други установявания във връзка със спорния по делото въпрос. За собствениците на недвижими имоти възниква и кумулативно задължение за заплащане на ТБО за предоставените от общината услуги по изпълнение на задълженията ѝ за поддържане чистотата в населените места и тяхното благоустройство. Такса битови отпадъци, съгласно чл.62, ал.1 от ЗМДТ е общото наименование на четири вида самостоятелни услуги, които общината може да предоставя и за които ползвателите на услугата са задължени лица, а именно: услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Четирите вида, визирани в чл.62 от ЗМДТ услуги, имат специфики - доколкото се касае за такса, а не за данък, то за заплащането на същата е необходимо жалбоподателят да е ползвал съответната услуга. Съгласно действащата към момента на издаване на процесния акт разпоредба на чл.71 от ЗМДТ, таксата не се събира, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното ѝ непредоставяне, или, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите. Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки конкретен случай и за всяка отделна услуга, при което законодателят е допуснал, също така, таксата да не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл.64, ал.1 от ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея по силата на чл.8, ал.5 от с.з. Редът, по който това става, се определя с наредбата на Общинския съвет, издадена на основание на чл.9 от закона. По делото е приложена посочената Наредба издадена въз основа на тази законова делегация, а именно: Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област]. Изрично в чл.15а от същата е предвидено в кои случаи не се дължи ТБО, само за услугите – сметосъбиране и сметоизвозване. Уредени са три хипотези: едната касае собственици и ползватели на читалищата; молитвените домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени. Освобождаването е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им богослужебна дейност; и третата хипотеза е - музеите, галериите и библиотеките. Няма спор по делото, че жалбоподателят не попада в нито една от посочените хипотези за освобождаване от заплащане на ТБО. Всички това обуславя дължимост на ТБО за процесния имот от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, към която препраща чл.64 от този закон, изрично определя като данъчно задължени лица за заплащането на ТБО собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, ползвателят – при учредено право на ползване върху имота, концесионерът при концесия, а за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Безспорно се установи от представените по делото доказателства, че жалбоподателят е концесионер на площ от 138 кв.м., а заплащал ТБО само за 17.00 кв.м. от общо 930 кв.м. площ на процесния недвижим имот, което означава, че е задължено лице по чл.11 от ЗМДТ във връзка с чл.64 от ЗМДТ за такса битови отпадъци за ползваната от него част от имота, в качеството му на концесионер. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област] отговаря на изискванията на чл.62 от ЗМДТ, определяща компонентите на ТБО четири вида услуги - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, чл.66 от ЗМДТ - размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За да се осъществи целия фактически състав за заплащане на услугата, е необходимо имотите да попадат и в район, в който се предоставят услугите, което се установява от приложените по делото писмени доказателства - заповеди на кмета на община [област], издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, схеми, маршрутни графици и схеми. Същите доказват, че процесният недвижим имот попада в район, в който се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ. За да възникне задължение за плащане на услугата, е необходимо да е осъществено престирането й. Законодателят изрично е посочил в чл. 71 от ЗМДТ, кога услугата не се ползва, като настоящият случай не попада в така уредените в закона хипотези - когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят; когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци или при т.нар. обективното непредоставяне на услугите. Т.е., тогава, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите. Следователно, по аргумент за обратното, във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира даден имот, таксата да се дължи. В настоящия случай, видно от представените писмени доказателства по делото коментираните услуги са предоставяни от страна на Община [област]. Втората хипотеза е посочена в чл.8, ал.5 от ЗМДТ и предвижда таксата да не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл.64, ал.1 от ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея. Правомощие на Общинския съвет е да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса, а правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за услуга, когато не ползват през определен период от време е предвидено и следва от самия закон - чл.71, т.1 от ЗМДТ. В този смисъл е и горепосочената разпоредба на чл.19в от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община [област]. Следователно, и в закона и в наредбата е предвидено, че при предоставяне на услугата такса се дължи освен, ако собственикът или ползвателят е освободен от заплащането ѝ при подаване на декларация и неползване на имота. Освен недължимост на услугата поради нейното неползване законодателят е предвидил и възможност за освобождаване от заплащане на таксата - чл.8, ал.6 ЗМДТ. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т.е., то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й, без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Видно от изложеното недължимостта на такса битови отпадъци може да е резултат на неползване на услугата - било поради непрестиране от общината, било поради неползване от субекта, или да е резултат на надлежно освобождаване от нейната дължимост. В настоящия случай, безспорно не е налице хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗМДТ, не е подавана и декларация за неползване на услугата, както и декларация за заявяване на съдове за сметосъбиране, поради което правилно приходните органи са намерили за неоснователна жалбата срещу АУЗД. Необходимо е да се посочи, че такса битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда, само и единствено, от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект. Законодателят обаче изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл.11 от ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата, каквото в случая е налице, и не се отрича дори от самия жалбоподател. В тази връзка се явява неоснователно и възражението в жалбата за недължимост на посочените в оспорвания акт ТБО. Предвид изложеното, оспореният АУЗД следва да се потвърди. С оглед този изход на спора и своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на направените разноски по делото за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати същите. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК, на администрацията се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. В съответствие с чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение за осъществената от процесуалния представител на ответника защита, възлиза на сумата от 1736 лв., и следва да бъде присъдено в този размер. По изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът