Решение № 2159 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2432/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е на 08.12.2025г. след разделяне на производството по административно дело № 908/2025г. на АдмС Бургас с определение № 10944/08.12.2025г., с което е разпоредено жалбата на С. Б. С. срещу Заповеди №№ ЛС-9/13.05.2025г., ЛС-10/14.05.2025г. и ФСД-36/19.05.2025г., всички на Командира на Военно формирование (ВФ) 26720, да се образуват в отделно производство. С постановено по настоящото дело определение № 11155/12.12.2025г., оставено в сила с определение № 1898/18.02.2026г., постановено по административно дело № 1597/2026г. на ВАС, ІІ отд., е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК жалбата срещу Заповед № ЛС-10/14.05.2025г. и Заповед № ФСД-36/19.05.2025г., двете издадени от Командира на ВФ 26720, и производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо. Производството по делото продължава по жалбата на С. С. срещу Заповед № ЛС-9/13.05.2025г. на Командира на ВФ 26720, с която на основание чл.162, т.2 вр. чл.160, ал.1, т.2 и чл.170, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ и чл.76, ал.1, т.4 от ППЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба и жалбоподателят е освободен от длъжност и военна служба, считано от 19.05.2023г. Заповедта се оспорва в доводи за нищожност и незаконосъобразност. В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът - Командирът на ВФ 26720, действащ чрез представител по пълномощие, е подал отговор, в който жалбата се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адвокат М. П. от АК Бургас, която поддържа жалбата и заявява претенция за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът Командирът на ВФ 26720 се явява лично и заедно с представител по пълномощие – лейтенант К. И., на длъжност „Младши експерт ІІІ степен“ в „Канцеларията на командира на ВВС“, притежаващ юридическа правоспособност. Ответникът и пълномощникът оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощникът на ответника е представил писмена защита, в която са развити подробни съображения по същото на спора. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Със Заповед № РД-126/20.02.2023г. на Командира на ВФ 26720 на жалбоподателя С. – на длъжност „Командир на отделение“ в първи зенитно – ракетен канал на огнева команда на ВФ 26720 Черноморец, е наложено на основание чл.245, ал.2 вр. чл.242, т.9 и чл.200, ал.2 от ЗОВСРБ вр. т.5.8.2 от Етичния кодекс и чл.137, ал.7 от ППЗОВСРБ, т.9.2 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021г., т.5 от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022г. дисциплинарно наказание „уволнение“, затова че е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, което е констатирано от компетентните за това органи. Със Заповед № ЛС-2/22.02.2023г. на Командира на ВФ 26720 е прекратен на основание чл.165, ал.1, т.5 от ЗОВСРБ, чл.91 от ППЗОВСРБ и Заповед № РД-126/20.02.2023г. на Командира на ВФ 26720 договора за военна служба и жалбоподателят С. С. е освободен от длъжност и военна служба. Със Заповед № ЛС-3/27.02.2023г. на Командира на ВФ 26720 жалбоподателят С. С. е отчислен на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ и във връзка със заповед по предходния пункт от списъчния състав, считано от 27.02.2023г. И трите заповеди са отменени с решение № 1329/15.02.2024г., постановено по административно дело № 470/2023г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение № 1460/18.02.2025г., постановено по административно дело № 4888/2024г. на ВАС, ІІ отд. Със заявление, подадено от адвокат П. – пълномощник на жалбоподателя, адресирано до Командира на ВФ 26720, е заявено изрично, че жалбоподателят не желае да бъде възстановен на предишната или друга длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и професионална [жк], поради което се иска от адресата да издаде нова заповед за прекратяване на договора за военна служба на основание чл.162, т.6 вр. чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ вр. чл.80 от ППЗОВСРБ. Направени са и други искания, произтичащи от отмяната на заповедта за уволнение. (листове 21-22). Заявлението е изпратено на 24.03.2025г. и получено на 25.03.2025г. във ВФ 26720 (лист 23). На 16.05.2025г. до АдмС Бургас е подадена молба вх. № 5783, въз основа на която е образувано административно дело № 908/2025г. В молбата са изложени доводи за мълчалив отказ на Командира на ВФ 26720 да се произнесе по заявлението по предходния пункт. Заедно с молбата е изпратена жалба, отправена до АдмС Бургас чрез Командира на ВФ 26720, срещу мълчалив отказ на Командира на ВФ 26720 да се произнесе по заявлението по предходния пункт. Към молбата са приложени доказателства, че жалбата е изпратена на 07.05.2025г. и получена във ВФ 26720 на 09.05.2025г. (листове 3-9). С писмо рег. № ЗНК-829/19.05.2025г. Командирът на ВФ 26720 изпратил до АдмС Бургас жалбата срещу мълчалив отказ, решенията на АдмС Бургас и на ВАС и отменените с тях три заповеди, както и постановените след получаването й три заповеди, както следва : 1/Обжалваната по делото Заповед № ЛС-9/13.05.2025г., издадена от Командира на ВФ 26720, с която е прекратен на основание чл.162, т.2 вр. чл.160, ал.1, т.2 и чл.170, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ и чл.76, ал.1, т.4 от ППЗОВСРБ договора за военна служба и жалбоподателят е освободен от длъжност, считано от 19.05.2023г., на която дата жалбоподателят е навършил 55 години. Тъй като жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия при условията на КСО, същият не попадал в разпоредбата на чл.160, ал.4 от ЗОВСРБ – 55 години е пределната възраст за военна служба по чл.160, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ. По време на навършване на пределната възраст цитираните заповеди били действителни, поради което не е имало основание за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на жалбоподателя по изричните разпоредби на чл.162, т.2 от ЗОВСРБ. След постановяване на решението на ВАС на 18.02.2025г. жалбоподателят не бил подал писмено заявление до Министъра на отбраната за възстановяване на длъжност на основание чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ, съответно процедурата по чл.98 от ППЗОВСРБ не била инициирана и извършена. Заповедта съдържа изрично указание, че може да бъде обжалвана по административен ред, както и по съдебен ред пред АдмС Бургас. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на 15.05.2025г. 2/Заповед № ЛС-10/14.05.2025г. на Командира на ВФ 26720, с която на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВСРБ жалбоподателят е отчислен от списъчния състав, считано от 19.05.2023г. 3/Заповед № ФСД-36/19.05.2025г. на Командира на ВФ 26720, с която на основание чл.55, ал.4 вр. чл.227 и чл.234 от ЗОВСРБ е заповядано да се изплати на жалбоподателя полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от военна служба в общ размер 38208.00 лева. Жалбоподателят подал жалба и срещу трите заповеди (листове 54-60). Жалбата е изпратена по пощата на 29.05.2025г. (лист 141) и препратена по административно дело № 908/2025г. с писмо рег. № ЗНК-929/02.06.2025г. (лист 42). Твърди се в жалбатна, че и трите заповеди са нищожни, респ. незаконосъобразни административни актове, постановени при наличие на отменителните основания на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което се иска да бъдат отменени. Доводите касателно Заповед № ЛС-9/13.05.2025г. са следните : след като жалбоподателят не желаел да бъде възстановен на предишната си длъжност, административният орган следвало да издаде заповед за прекратяване на договора за военна служба на основание чл.162, т.6 вр. чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.80 от ППЗОВСРБ от датата на влизане на съдебното решение, с което се отменяла предходната заповед за прекратяване на договора за военна служба, т.е. новото прекратяване следвало да е с дата 18.02.2025г., а не от посочената в обжалваната заповед дата 19.05.2023г. С определение № 5258/09.06.2025г., постановено по административно дело № 908/2025г. на АдмС Бургас, производството по това дело е било прекратено, като е прието, че ответникът не е имал задължение да се произнесе с изричен акт по заявлението от 25.03.2025г., поради което не е бил формиран мълчалив отказ, затова жалбата срещу него се явява недопустима. Освен това е прието, че по заявлението ответникът се произнесъл с три изрични акта, с които целените от жалбоподателя правни последици били постигнати, затова правният му интерес бил отпаднал. С определение № 11023/06.11.2025г., постановено по административно дело № 9218/2025г. на ВАС, V отд., определението по предходния пункт е отменено по съображения, че договорът за военна служба е прекратен със Заповед № ЛС-9/13.05.2025г., но на основание, различно от посоченото от жалбоподателя, поради което за него е налице правен интерес да го оспори. С Разпореждане № 6805190665 от 26.11.2015г. на Ръководителя Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас на жалбоподателя С. е отпусната на основание чл.69 от КСО пенсия за лична пенсия и осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 15.08.2015г. (лист 131). С декларация без дата жалбоподателят декларирал, че на основание чл.69, ал.1 от КСО му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (лист 132). На 26.03.2020г. между жалбоподателя и Командира на ВФ 26720 било сключено на основание чл.148 от ЗОВСРБ Допълнително споразумение № 92, с което страните се споразумели на основание чл.65, ал.3, т.8 и чл.66 от ППЗОВСРБ и във връзка с подаден рапорт от военнослужещия, срокът на договора за военна служба да се удължи до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание с 2 години, 11 месеца и 23 дни, считано до 18.05.2023г. (лист 81). При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който според чл.171 от ЗОВСРБ, подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Обжалваната заповед е валиден писмен акт, издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити. Заповедта е подписана от лицето, персонализиращо административния орган – Командир на ВФ 26720 подполковник И. С.. Заповедта е издадена при делегирана компетентност, поради което са изцяло неоснователни доводите за нищожност. Според чл.161, т.3 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба на сержантите, какъвто е бил жалбоподателят, се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед № ОХ-672/15.08.2023г. на Министъра на отбраната, т.8.2, командирите на самостоятелни батальони и приравнените на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан ІІ ранг“), са оправомощени да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им ВФ (листове 135-139). Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаване, като така са спазени минималните изисквания за съдържание, очертани в чл.73, ал.2 от ППЗОВСРБ, а именно : длъжностното лице, което я издава; правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба; разпоредителна част, която съдържа права и задължения и ред за изпълнение, разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет, срок за сдаване на длъжността, имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба, срок и ред за обжалване на заповедта. Съдът не установи в някой от етапите на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Към тази категория нарушения може да се отнесат доводите за преклудирано право на произнасяне след изтичане на 14-дневният срок от подаване на заявлението от 25.03.2025г. Според задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2017г. по тълкувателно дело № 4/2016г. на ВАС, сроковете за произнасяне на компетентен административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни и неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност. Компетентността произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичане на сроковете органът не губи възможността да се произнесе. Аргумент в тази насока се извлича от нормата на чл.58, ал.3 от АПК, в който е предвидено, че при отмяната на мълчалив отказ се смята за отменен и последвалият го изричен такъв, т.е. органът може да се произнесе и след срока за това, в това число и при постъпила жалба против мълчалив отказ. Сроковете по чл.57 и чл.58 от АПК са създадени за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок, да обжалват мълчаливия отказ. След влизане в сила на АПК не е загубила действие съдебната практика, изложена в т. 8 от Постановление №4/1976 г. по гр.д. №3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издадения по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. По съответствието на заповедта с материалния закон : По делото не е спорно, че жалбоподателят е заемал длъжността сержант, че на 19.05.2023г. е навършил 55 години и че е упражнил правото си на пенсия и прослужено време. Спорният по делото въпрос е откога следва да бъде прекратен договорът за военна служба, при положение че жалбоподателят е навършил пределната възраст в хода на съдебното производство по обжалване на Заповед № РД-126/20.02.2023г., с която му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и която заповед е отменена с постановяване на окончателното решение на ВАС на 18.02.2025г. Според чл.72 от ППЗОВСРБ, военнослужещите се освобождават от длъжност в три хипотези, между които и прекратяване на договора за военна служба – т.3. Решението на ВАС, с което се оставя решението на АдмС Бургас за отмяна на заповедта за уволнение, е постановено на 18.02.2025г., откогато е започнал да тече 14-дневният срок по чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ, в който жалбоподателят е следвало да подаде писмено заявление до министъра на отбраната и да бъде възстановен в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация. Четиринадесетдневният срок е изтекъл на 04.03.2025г. Нещо повече, жалбоподателят подал на 25.03.2025г. изрично заявление, че не желае да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. При тази хипотеза договорът за военна служба се прекратява при условията на чл.162, ал.1, т.6 от ЗОВСРБ – без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато военнослужещият не се яви за заемане на длъжността в срока по чл.172, ал.2, освен ако този срок не бъде спазен без уважителни причини. Искането в заявлението от 25.03.2025г. е договорът за военна служба да бъде прекратен именно на това основание. Искането би било основателно, ако жалбоподателят не беше навършил пределната възраст от 55 години в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта за уволнение. Според чл.160, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ, пределната възраст за военна служба е 55 години за сержантите, която възраст е навършена от жалбоподателя на 19.05.2023г. – след като му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и е бил прекратен договорът за военна служба. Тъй като жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е неприложима ал.4. Редът за прекратяване на договора за военна служба поради навършване на пределна възраст е разписан в чл.76 от ППЗОВСРБ, където в ал.1, т.1, б.“а“ е поставено изискване командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври изготвят и представят по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекратява договорите за военна служба, списък на военнослужещите, които през следващата календарна година навършват пределна възраст за притежаваното военно звание по чл.160, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ. По делото такъв списък не е представен, което е без значение в случая, щом по делото е безспорно, че жалбоподателят е представил декларация, че му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изрично в ал.2 се казва, че списъците по ал.1, т.1 се изготвят въз основа на подадена от военнослужещия декларация, че е упражнил или не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Според чл.76, ал.5 от ППЗОВСРБ, договорът за военна служба на военнослужещ, който е навършил пределна възраст за притежаваното военно звание, се прекратява независимо дали е придобил право на пенсия по чл.69 от КСО. Според чл.162, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по чл.162, ал.1, т.2, когато договорът се прекратява от датата на навършване на пределната възраст. Следователно, правилно и в съответствие със закона договорът за военна служба е прекратен от датата, на която жалбоподателят е навършил 55 години – пределната възраст за длъжността сержант. Достигането на пределната възраст за военна служба представлява юридически факт, т. е. факт от реалната действителност, който има значение за правото, доколкото се съдържа в хипотезата на относимите и цитирани норми от ЗОВСРБ, които свързват с него настъпването на правните последици в диспозицията на нормите. Този юридически факт има характеристиката на прост факт - обективен факт от действителността, който има характеристиките на факт от категорията "събития" и има правопрекратяващ ефект. Събитието като юридически факт настъпва по силата на природна закономерност - навършването на определена възраст и не зависи от волята на лицето – така Решение № 7673 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2021 г., V о., докладчик председателят Г. К.. Съдебният процес по обжалване на предходна заповед за прекратяване на военна служба не променя закона и разписания в него краен срок за военна служба, свързан с навършване на пределна възраст – така Решение № 10730 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2020 г., V о., докладчик съдията Е. Д., и Решение № 1798 от 11.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 9274/2020г. V о. Обратното би означавало пределната възраст да се измести във времето и да се удължи в зависимост от времетраенето на съдебното производство. Такъв ефект не е разрешен от закона, тъй като договорът за военна служба щеше се прекрати, когато жалбоподателят е на 57 години, т.е. с две повече от пределната възраст, предвидена в ЗОВСРБ. В обобщение, жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. По разноските : Предвид неоснователността на жалбата, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 2315.16 евро се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на ответника е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за административни дела за една инстанция е от 102.26 евро до 153.39 евро. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер към минималния от 110.00 евро. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,