Решение № 526 от 23.4.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 39/2026 г.

Производството по делото е по чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ по жалба, подадена от „Бг Билд Макс“ ЕООД, [населено място], [улица], чрез адв.Д. Т., АК-* срещу Ревизионен акт № Р-16002125000571-091-001/18.09.2025 г., издаден от С. М. И. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и М. К. И., главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 417/05.12.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП.

С оспореният акт е установена солидарна отговорност по чл. 177, ал.6 ЗДДС на жалбоподателя „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД до установения размер на дължимия и невнесен размер на данъчно задължение на „ПИКУЛЕВ“ ЕООД, в периода от м.10.2024 г. за ДДС в размер 74 973,49 лв.-главница и 8 287,39 лв. – лихви.

В жалбата се сочи, че ревизионния акт е необоснован и неправилен, като ревизиращият орган не е установил правилно фактите и обстоятелствата касаещи ревизирания период.

Освен това се твърди да е допуснато грубо процесуално нарушение, водещо до нищожност на административния акт.

Твърди се, че в хода на данъчната ревизия не са установени и не са доказани посочените в нормата на чл. 177 ЗДДС положителни и кумулативни предпоставки за наличие на особения вид солидарна отговорност, като административния орган си служи единствено с косвени предположения, без преки доказателства, че дружеството-жалбоподател е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Сочи се добросъвестност преди сключване на процесната доставка, освен това е проверено дали продавачът фигурира в списъка на длъжниците към НАП. Счита, че ревизионният акт изцяло противоречи на практиката на съда на ЕО, дело С-384/04, по тълкувателно дело разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета.

Сочи, че административният орган не е събрал никакви доказателства за водената между страните търговска кореспонденция или действителните фактически отношения и причината за извършеното плащане в чужбина, с оглед фактите около икономическите и финансови санкции. Твърди, че за дружеството било невъзможно или изключително трудно откриване на разплащателна банкова сметка в страната. От справка в БНБ приходните органи можели да установят, че действително ревизираното дружество не разполага с банкови сметки в страната и е нямало как да получи директно плащане.

На следващо място, според жалбоподателя ревизионният акт е нищожен, но конкретни доводи оспорващия не посочва. Изтъкват се общи принципни понятия свързани с понятието нищожност, но такива открити в оспорения административен акт не се цитират. Най-общо счита, че правните и фактически изводи на решаващия орган са изцяло опорочени поради липсата на надлежно спазване на основните принципи в данъчния процес, свързани със служебното начало, законност и обективност.

По тези съображения, моли съда да обяви ревизионния акт за нищожен, при условията н евентуалност да бъде отменен като неправилен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. От пълномощника е постъпила писмена молба /л.296-297/ в която поддържа жалбата и направените в нея доказателствени искания. Поддържа оспорването като уточнява, че в искането си към БНБ погрешно е посочен титуляра на банковата сметка в страната. Претендира за присъждане на сторените деловодни разноски. В дадения от съда срок, и до момента на изготвяне на решението, писмени бележки по делото не са представени от жалбопотаделя.

Ответникът по жалба, редовно и своевременно призован не изпраща представител. С писмени молби ангажира становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира над размера, определен в Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 г. Допълнително в писмена защита развива съображения за неоснователност на оспорването.

Административният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и изразеното в представените по делото становища от ответника и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №РД-09-518/22.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив са определени органите по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, ведно със заместващи функции длъжностите - началник сектор „Ревизии“ в случай на отсъствието съгласно Приложение 1. С последващи заповеди №РД-09-520/22.03.2024 г. и №РД-09-521/22.03.2024 г. от директора на ТД НАП Пловдив са възложени дейности по неприключили административни производства в сектор „Ревизии“ и в утвърденото ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи в отдела поименно са изброени /в приложение/, измежду които е С. М. И. – определена да изпълнява длъжността началник на сектор „Ревизии", ръководител на екип. Със Заповед №РД-09-3451/28.11.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е утвърдено разпределение на органите по приходите по сектори и и екипи в отдел „Ревизии“, поименно посочени в В Списък-Приложение № 1 към тази заповед са посочени разпределенията по сектори и екипи на органите по приходи с месторабота в градовете Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, които ще изпълняват правомощията им, определени със заповедта, сред тях фигурират лицата М. К. И. и С. С. Ч. с ИРМ-*. Със Заповед №РД-09-3377/22.11.2024 г. на Директор ТД на НАП [населено място], изм. със Заповеди № РД-09-789/13.05.2022 г. са определени органите по приходите, изпълняващи функции на ръководители на екипи отдел „Ревизии“ като в т.22 фигурира титуляра М. К. И.-ръководител ревизия. (Заповедите за оправомощаване и приложенията към тях са приложени на л. 7 – 19)

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002125000571-020-001/06.02.2025 г., издадена от С. М. И. - началник на сектор „Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, (л. 234), за проверка на „Бг Билд Макс“ ЕООД с [ЕИК] [населено място], [улица], представлявано от Н. Т. Х. за установяване на отговорността му за задължения на „ПИКУЛЕВ“ЕООД [населено място], [улица], ет.*, ап.*. В цитираната заповед е определено ревизията да бъде извършена от М. К. И. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С. С. Ч. – Главен инспектор по приходите. Обект на ревизията е установяване на отговорност за задължения за ДДС по доставки, извършени от „ПИКУЛЕВ“ЕООД в периода от 01.09.2024 г. до 31.10.2024 г. Определено е Ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР, която е получена електронно на 19.05.2025 г. (разписки на л.237)

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002125000571-020-002/14.05.2025 г. (ЗИЗВР на л.92, получена електронно, вж. л.94) срокът за приключване на ревизията е продължен до 14.07.2025 г. и за резултатите от извършената ревизия да се състави ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията. Ревизионен доклад № Р 16002125000571-092-001 е издаден на 22.07.2025 г. и е в срока по чл. 117 ДОПК.

Видно от изложеното в съдържанието на ревизионен доклад и ревизионен акт, ревизиращите органи са предприели действия по събиране на информация за факти, обстоятелства и доказателства досежно определянето на основание за ангажиране на отговорност на ревизираното лице „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД за непогасени задължения на „ПИКУЛЕВ“ ЕООД, на основание чл. 177 ЗДДС. Извършвани са множество проверки, справки и съответно събрани писмени обяснения от ревизираното лице „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД, в т.ч. и посредством отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица /ИПДПОТЛ/ към „П.“ ЕООД, във време на ревизирания период от 01.09.2024 г. до 31.10.2024 г. Отразено е в изготвения доклад, че събраните доказателства са надлежно приобщени в ревизионното производство.

Ревизията установява, че дружеството „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 04.09.2024 г., регистрирано е по ЗДДС от 17.10.2024 г. Управител на дружеството е Н. Т. Х., за когото е установено, че има участие в други пет дружества /свързани лица/; седалище и адрес на управление е в [населено място] ,[улица]. Основната икономическа дейност, деклариран от дружеството е реализиране на инвестиционни проекти за сгради. Конкретно обект на ревизията е продажбата на 65 бр. самостоятелни обекти в масивна жилищна сграда „Вила М.", в [населено място], м. *, изградена на етап груб строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор 11538.1.1.1, със застроена площ 1089,90 кв. м. и разгърната застроена плащ от 4214,25 кв.м. за сумата 850 000,00 евро, съгласно присъединения в ревизията предварителен договор, сключен на 02.09.2024 г. за продажбата на недвижим имот – 65 самостоятелни обекти, описани подробно в приложение към предварителния договор /л. 128 и следв./. Продавач по договора е ревизираното лице /РЛ/ „Бг Билд Макс“ЕООД - в процес на учредяване, купувач е дружеството „ВП Къмпани Несебър" ООД с [ЕИК] със седалище [населено място], [улица]. В тази връзка се сочи в ревизионния доклад, че „БГ БИЛД МАКС" ЕООД през м.10.2024г. купува недвижими имоти /53 бр. самостоятелни обекти/ по Нотариален акт № 89/03.10.2024г. от „ПИКУЛЕВ" ЕООД, [ЕИК], представляващи част от жилищна сграда „Вила *" - находяща се в [населено място], местност * ведно с всички подобрения и степен на завършеност „груб строеж" за сумата от 230 000,00 евро с ДДС /приложено копие от НА на л.156-166 и л.204-214 от делото/.

В процеса на ревизията са присъединени актове за сключени сделки и продажби във връзка с процесния недвижим имот и участие на ревизираното дружество. Първият е НА за продажба на право на собственост върху недвижим имот № 27/14.11.2024г. с който „БГ Билд Макс" ЕООД с пълномощник Г. С. С., закупува от „Люис К" ЕООД, [ЕИК] с пълномощник Я. И. И., поземлен имот с идентификатор 11538.1.1.1. в [населено място], м. *, с площ 3754 кв.м. за сумата от 120 000,00 лева с ДДС /л.150-151, РД, стр.2 е записано в евро/ С втория НА за продажба на право на собственост върху недвижим имот № 28/14.11.2024г. „БГ Билд Макс" ЕООД закупува от „Люис К" ЕООД, 12 бр. самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 11538.1.1.1. за продажна цена общо в размер 91 229,64 лв. с ДДС /л.152-155/

Ревизиращите са установили, че „БГ БИЛД МАКС“ЕООД няма регистрирани ЕКАФП и че в ревизирания период дружеството е използвало банковата сметка BG6STSA93000031158433, в лева, Банка ДСК, открита на 05.09.2024 г. На дружеството не са извършвани предходни ревизии.

В процеса на ревизия са връчени на ЗЛ искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №П-16002125004985-040-001/15.01.2025г., № Р-16002125000571-040-001/07.02.2025г. и № Р-16002125000571-040-002/29.04.2025г. От получените отговори на ревизираното лице и извършените справки ревизиращите установили, че дружеството не притежава МПС, няма дългосрочни и краткосрочни инвестиции и няма вземания от банки и трети лица. Дружеството е представило справка за притежавани 64 бр. апартаменти и кафе във ваканционна сграда с дворно място в [населено място], м. *, в ПИ 11538.1.1.1 №1. От извършена проверка в ИМ на Местни данъци ревизорите установили, че на РЛ се води недвижим имот - Земя и сграда, [населено място], м. Юрта, с данъчна оценка 1 721 144,70лв. Представените от дружество документи: НА, споразумения, предварителни договори, счетоводни справки, банкови извлечения, фактури и др.са присъединени към ревизионното производство.

Анализа на счетоводството на ревизираното лице през ревизирания период е показал, че дружеството се финансира от отчитани приходи от дейността. Закупените апартаменти се завеждат в сметка 3041 „Стоки- ПИ и сграда Вила */ид. 11538.1.1.1/", която по данни от ревизията към 31.10.2024г. е с крайно дебитно салдо в размер на 415 258,98лв.

Във връзка с целта на ревизията - установяване задължения по ЗДДС /в т.ч. отговорност по чл.177 ЗДДС/ ревизорите открили, че за ревизирания период „БГ БИЛД МАКС" ЕООД е ползвано право на пълен данъчен кредит от покупката на 53 бр. самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 11538.1.1.13 по НА № 89/03.10.2024г. с доставчик „ПИКУЛЕВ" ЕООД с ИН по ЗДДС BG200790824 и предварителен договор от 30.08.2024г. Във връзка с последното от дружеството „Пикулев“ ЕООД са издадени следните фактури с получател „БГ БИЛД МАКС ЕООД“, а именно: фактура № 0000000001 от 09.09.2024 г. основание „Авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба сключен на 30.08.2024 г. с данъчна основа 37 486,74 лв. и ДДС 7 497,35 лв. и фактура № 0000000002 от 04.10.2024 г. с основание „Продажба на 53 бр. СО в сграда идентификатор 11538.1.1.13 по НА № 89/03.10.2024г.“ на стойност 337380,68 лева и ДДС 67476,14 лева /ф-рите приложени на л.108-109 от делото/

Във връзка с авансовото плащане по фактура №0000000001 от 09.09.2024г. приходния орган установил, на база представена от дружеството операционна бележка за SWIFT превод от 02.09.2024г. /вж.л.121/, че в лично качество Н. Т. Х. нарежда сума в размер на 23 000,00 евро по банкова сметка № 40817978123100021988 с бенефициент P. A. P.. Във връзка с плащането по тази фактура е извършена проверка на аналитичен регистър по сметка 422-подотечни лица, от която ревизорите установяват, че на 09.09.2024 г. е осчетоводена сума в размер на 44 989.09 лв. /левовата равностойност на 23 000 евро/ с партньор „ВП Къмпани Несебър“ ЕООД с основание „получена сума от подотчетно лице" и е кредитирана сметка 411/2. Подчертава се в ревизионния доклад, че на същата дата и със същата сума, сметката 422 е кредитирана и е дебитирана сметка 401/2 с партньор „Пикулев" ЕООД с основание „плащане от подотчетно лице". Същевременно ревизорите проследили, че на процесната дата 09.09.2024г. сума в размер на 44 989,09 лв. не е постъпвала по банковата сметка на РЛ от дружеството „ВП Къмпани Несебър ООД“.

По отношение извършено плащане по другата фактура №0000000002/04.10.2024 г. Приходния орган е получил сведения по представено банково извлечение за периода 09.09.2024г. - 14.11.2024г. на притежаваната от ревизираното дружество банкова сметка, според която на 03.10.2024г. /вж. л.148/ е наредена сума в размер на 405 927,00 лв. към физическото лице P. A. P. с основание „TITLE DEED SIGNET FN 03.10.24 PRCE OF 53 APARTAMENTS“. В тази връзка от РЛ с ИПДПОЗЛ №Р-16002125000571-040-002/29.04.2025г. са изискани предвари-телен договор за покупко-продажба от 30.08.2024г. /който е посочен в НА 89/2024 г./, както и доказателства във връзка с осчетоводената сума от 44 984,09 лв. по сметка 411/2 от „ВП Къмпани Несебър“ООД. Изискани са и доказателства за получаване на сумата - в брой или по банков път. В отговор на ревизорите са изпратени по електронен път хронологии по счетоводните сметка и банково извлечение. Писмени обяснения не били дадени и според РД до приключване на ревизионното производство РЛ не е представило изискания предварителен договор.

Извършения в хода на ревизията анализ на данните за осчетоводяване плащането по фактура №0000000001/09.09.2024г. на хронологичен и аналитичен регистър на фирма „Консулт Енд Мениджмънт" ЕООД и представените счетоводни справки за това дружество е констатиран осчетоводен предоставен заем на 02.09.2024г. на управителя на ревизираното дружество Н. Х. в размер на 45 100,00лв., но според РД от предоставено банково извлечение не можело да се установи титуляра на сметката. Реално ревизорите установили 2 бр.изходящи превода (30 000,00 лв. и 15 100,00 лв.) към Н. Х. с основание договор за заем. В аналитичния регистър на „Консулт Енд Мениджмънт" ЕООД било отбелязано, че тази сума е прихваната с вземане от „ВПК Несебър“, без доказателства вземането във връзка с каква доставка е направено. Приходният орган приема, че предоставения заем е на физическото лице Н. Х., а не на дружеството „Бг Билд Макс" ЕООД и не може да бъде извършено прихващане на сумите със задължения между фирмите. Освен това по представен аналитичен регистър на „Бг Билд Макс" ЕООД сметка 422-Подотчетни лица, ревизията установила, че на 09.09.2024г. е осчетоводена сума в размер на 44 984,09 лв., която е записвана едновременно/паралелно към подотчетни лица - „ВП Къмпани Несебър" ООД и „Пикулев" ЕООД. Констатирано е, че тази сума съответства и на банковото извлечение, с което управителя Н. Х. е наредил средства към А. П., управител на дружеството „Пикулев" ЕООД.

На база констатираното ревизията приема, че представените счетоводни справки от дружествата „Консулт Енд Мениджмънт" ЕООД и „ВП Къмпани Несебър" ООД не доказват по безспорен начин вярно извършените счетоводни записвания. От данните събрани от представените счетоводни справки /аналитични и хронологични/ приходния орган установява извършени редица счетоводни операции между дружествата, които не доказват по безспорен път, че със сумата в размер на 44 984,09лв. е извършено авансово плащане към дружеството „Пикулев" ЕООД. Според РД установено е единствено извършено плащане между две физически лица Н. Х. /от името на Г. А. Г./ и А. П..

Във връзка с извършената продажба на апартаменти по НА № 89/2024 г. ревизията е изискала от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД с ИПДПОТЛ № Р-16002125000571-041-001/30.04.2025г. информация и документи. Последната е получената и входирана с вх.№55-16-9118/04.06.2025г. и според която „ПИКУЛЕВ" ЕООД, [ЕИК] е със седалище и адрес на управление: [населено място], район *, п.к. *, [улица], ет. *, оф. * представляващия се от пълномощник адвокат И. П. Т. /всъщност адреса на това дружеството е и съдебния адрес на жалбоподателя, ако се приеме като връзка между дружествата за субективния елемент „знание“, по -долу/ Декларирано е, че уговорената продажна цена по НА е реално платена по банковата сметка, открита на името на едноличния собственик на капитала и управител А. П. П. в Р. Ф., тъй като дружеството не разполага с банкови сметки в страната, нито с касови наличности и нямало как да бъдат предоставени поисканите от ревизията справки и извлечения от сметки. На ревизорите били преодставени предварителен договор за продажба с анекс към него, 2 бр. данъчни фактури и преводни нареждания към тях с уточнение, че заради неуредени финансови отношения предходния счетоводител отказал да представи намиращите се при него счетоводни записвания и документи, поискани от ревизията.

От анализа на данните събрани във връзка с представения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.08.2024 г. ревизията е констатирала, че вписаните в него 53 бр. самостоятелни обекта се продават от „ПИКУЛЕВ" ЕООД на трето лице – Г. А. Г., без връзка с ревизираното дружество. Установено е също, че на 02.09.2024 г. е внесена авансова вноска от 23 000,00 евро от Н. Т. Х., с основание по споразумение за продажба на недвижими имот в полза на Г. А. Г. /вж.л.121/. РД отбелязва, че за това плащане фирмата „ПИКУЛЕВ" ЕООД издава фактура № 0000000001/ 09.09.2024г. към ревизираното дружество „БГ Билд Макс" ЕООД на стойност общо 44 984,09 лв. /37486,74 лв.,главница и 7497,35 лв. ДДС, вж. л.109/, реално плащането е извършено от физическото лице Н. Х..

На следващо място РД сочи констатацията на ревизорите по отношение на пълномощника в сделките по придобиване на процесните имоти. Адвокат И. П. Т. е бил упълномощаван да извършва правни и фактически действия от името на дружествата, участвали във въпросната продажба на самостоятелни обекти – констатирано от една страна че адв.И. Т. е упълномощен от Н. Х., управителя на „Бг Билд Макс" ЕООД за учредяване и регистриране на дружеството /купувача на недв.имоти/, в търговския регистър същевременно по пълномощие И. П. Т. е участвал при за изповядване на сделката /НА № 89/ на 03.10.2024 г. пред нотариус Л. С. Ч., като пълномощник на „ПИКУЛЕВ" ЕООД, продавача на недв.имоти с купувач „БГ Билд Макс“ЕООД. Отделно от това А. П., управител на „ПИКУЛЕВ" ЕООД е упълномощил адв. И. Т. за извършване на промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] в [населено място], [улица], ет.*, офис *, на който ревизията установява регистрирани други дружества, чийто съдружник и управител е И. П. Т..

Констатираното е дало основание на приходния орган да приеме, че ревизираното дружество „БГ Билд Макс" ЕООД е създадено с цел изповядване на сделките с „ПИКУЛЕВ" ЕООД и „Люис К" ЕООД във връзка с което „ПИКУЛЕВ" ЕООД издава фактури към „БГ Билд Макс" ЕООД. От страна на ревизираното дружество не е доказано плащане по издадената фактура за извършено авансово плащане, налични били само счетоводни записи. Фактурите са отразени в дневниците за продажби в м.09. и м.10.2024г. от „Пикулев" ЕООД, но е констатирано, че ДДС по СД за м.09 и м.10.2024г. не е внесен по сметка на бюджета.

По отношение на сключения от „БГ Билд Макс" ЕООД предварителен договор за продажба на недвижим имот от 02.09.2024 г. /преди регистриране на РЛ в търговския регистър-на 04.09.2024 г./ РД посочва, че договорът с купувача „ВП Къмпинг Несебър" ООД на процесните 65 бр. самостоятелни обекти във вила „*" е за договорена сума 850 000,00 евро, която е много над покупната, за което са издадените фактури за авансови плащания, описани по РД те са:

Фактура №0000000001/05.09.2024 г. на стойност 44 984,09 лв. /РД отбелязва, че не се установява плащане/,

Фактура №0000000002/03.10.2024 г. на стойност 484 900,00 лв. /плащане по банков път/,

Фактура №1000000001/18.11.2024 г. с данъчна основа 162 359,42 лв. и ДДС 32 471,88 лв. /плащане по банков път/

Посочва се, че до момента на изготвяне на РД не е изповядана сделката с „ВП Къмпинг Несебър" ООД /за сделката е начислено ДДС в размер 32 471,88лв. /

Поотделно данъчните периоди, обект на ревизията са посочени в РД последователно, като за период 01.09.2024 г. – 30.09.2024 г. се посочва, че ревизираното дружество не е регистрирано по ЗДДС, регистрирано е на 17.10.2024 г. в данъчен период 01.10.2024 г. – 31.10.2024 г. Отразено е още, че в хода на ревизията на дружеството е възстановен ДДС в размер на 74973,49 лв., деклариран по подадена СД вх. № 21001523167/ 13.11.2024 г. и възстановен на дружеството с АПВ№П-16002125004985-004-001/10.02.2025г.

Предвид установеното и на база събраните доказателства, ревизията е приела, че са налице основания за установяване на отговорност по реда на чл.177 ЗДДС за дължимия данък по доставки, извършени от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД, документирани с фактури с получател „БГ Билд Макс“ ЕООД /според таблицата на стр.10 РД доставчик, както следва:

Фактура № 0000000001 от 09.09.2024 г., основание „Авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 30.08.2024 г.“, на стойност 37 486,74 лв. и ДДС 7 497,35 лв.

Фактура № 0000000002 от 04.10.2024 г. с основание „Продажба на 53 бр. СО в сграда идентификатор 11538.1.1.13 по НА № 89/03.10.2024г.“ на стойност 337380,68 лева и ДДС 67476,14 лева /ф-рите приложени на л.108-109 от делото/

Приходният орган обосновава отговорността по чл. 177 ал.1 ЗДДС с обстоятелствата установени в хода на ревизията, а именно, че РЛ е регистрирано лице по смисъла на чл. 11, ал.2 ЗДДС получател по облагаема доставка - закупени 53 бр. самостоятелни обекти по НА 89/2024 г. От ревизираното лице е приспаднат данъчен кредит по фактурите за закупени ДМА от доставчика "ПИКУЛЕВ" ЕООД, който е бил длъжен да внесе посочения на отделен ред в двете фактури данък добавена стойност в бюджета. "ПИКУЛЕВ" ЕООД е отразило издадените от него фактури през м.09.2024г. и м.10.2024г. на „БГ БИЛД МАКС" ЕООД в дневниците си за продажби, които участват при определяне на резултата на подадените СД по ЗДДС както следва за: периода 01.09.2024г. - 30.09.2024г. подадена СД № 22143342377/14.10.2024г. - 5997,88 лв. и за периода 01.10.2024г. - 31.10.2024г. подадена СД № 22143351796/12.11.2024г. - 67476,14 лв.

По този повод ревизията сочи, че към датата на издаване на ревизионния доклад по проверка в програмен продукт СУП, "ПИКУЛЕВ" ЕООД не е внесъл в прихода на бюджета декларирания за внасяне по подадените справки декларации ДДС за месеците 09.2024г. и м.10.2024г., същевременно доказано е, че получателят по доставките „БГ билд макс" ЕООД е ползвал правото на данъчен кредит по процесните фактури чрез включването им в дневника за покупки за м. 10.2024г.

От страна на приходния орган е формиран извод, че получателят на доставките е знаел, че данъкът няма да бъде внесен, хипотезата на чл.177, ал.2 ЗДДС, поради установени в хода на ревизията предпоставки за това, а именно, че дружеството „БГ Билд Макс" ЕООД е регистрирано на 04.09.2024г., т.е. след датата на подписване на предварителния договор за покупко-продажба от 30.08.2024г. и след осчетоводено плащане на сума в размер на 23 000,00 евро /РД сочи лв./ от лицето Н. Х.. Упълномощеното лице адв. И. П. Т. действал в това си качество и за двете дружества – при вписването на дружеството „БГ Билд Макс" ЕООД в Търговския регистър, и като пълномощник на продавача „ПИКУЛЕВ" ЕООД при подписване на НА № 89/2024 г.на процесните недвижими имоти. Освен това според РД всички действия по сключване на предварителния договор и плащането на задатъка доказано са се случили преди регистрация на „БГ Билд Макс" ЕООД, т.е. дружество е създадено с цел изповядване на сделката с „ПИКУЛЕВ" ЕООД.

Предвид установеното и на база събраните доказателства с ревизията е прието, че за „БГ Билд макс“ЕООД са налице основания на чл.177, ал.1 и ал.2 ЗДДС във връзка с ал.6 от ЗДДС на „ангажиране солидарна отговорност за дължимия и невнесен ДДС от доставчика "ПИКУЛЕВ" ЕООД, деклариран с подадената СД по ЗДДС до размера на ползвания данъчен кредит, както следва:

• за периода 01.09.2024г. - 30.09.2024г. подадена СД № 22143342377/14.10.2024 г. - 5997,88 лв.

• за периода 01.10.2024г. - 31.10.2024г. подадена СД № 22143351796/ 12.11.2024 г. - 67476,14 лв.

С издадения РД на ревизираното дружество се вменява отговорност по чл.177 от ЗДДС за декларирания и невнесен ДДС по СД по ЗДДС от доставчика, тъй като ползвания данъчен кредит по издадените от "ПИКУЛЕВ" ЕООД фактури е в по-голям размер от дължимия от доставчика ДДС по СД по ЗДДС. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ върху сумата са начислени лихви в приложение към РД.

Ревизионният доклад е връчен електронно на „Бг Билд Макс" ЕООД на 23.07.2025 г. (л.74). На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на ревизираното дружество е предоставена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. В срока, продължен до 05.09.2025 г., съгласно уведомление за удължаване на срока за подаване на възражения № Р-16002125000571-РУС-001/04.08.2025 г. е подадено възражение по електронен път (л.54-55) в което „Бг Билд Макс" ЕООД се позовава на липсата на основание за приложимостта на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС. Счита, че неправилно се търси отговорност от ревизираното лице, не е доказано наличието на кумулативно предвидените в нормата предпоставки, а органа се позовава на косвени предположения без преки доказателства че дружеството е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика на стоката.

След като са получени направените възражения на 18.09.2025 г. е издаден оспорения Ревизионен акт № 16002125000571-091-001, в който възраженията са приети, като недоказани и неоснователни. Изцяло са възприети констатациите в ревизионния доклад, като подробно са изложени доводи за търсене на отговорност по чл. 177 ал.1 и ал.2 ЗДДС с формиран извод, че регистрираното лице „Бг Билд Макс" ЕООД - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице /„ПИКУЛЕВ“ ЕООД/; ползвало право на приспадане на данъчен кредит; като регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

В съдебното производство от жалбоподателя са направени доказателтвени искания за събиране на гласни и писмени доказателства. С определение от 16.03.2026 г. съдът е допуснал двама свидетели при режим на довеждане от жалбоподателя, но до приключване на съдебното дирене страната нито проявява активност за ангажиране нито сочи причини за недовеждането им в проведеното второ заседание по делото. По искане на жалбоподателят съдът е изискал информация от БНБ, Регистър на банковите сметки и сейфове и в посочената справка за банкови и платежни сметки към писмо вх. № 805/30.03.2026 г. се сочи, че „Бг Билд Макс" ЕООД има открити две сметки в „Банка ДСК“ЕАД - Набирателна сметка в лева на 02.09.2024 г., която е закрита на 09.09.2024 г. и Разплащателна сметка в евро, открита на 05.09.2024 г. и закрита на 13.03.2026 г. Справката съдържа и идентификационните номера на наложени запори по сметките на дружеството.

При така събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и като такава е процесуално допустима.

По съществото на същата, съдът взе предвид следното:

Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, вменява задължение за съда при преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, да прецени дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Оспореният ревизионен акт за установени задължения на ревизираното лице - жалбоподател е издаден от компетентните за това лица от възложителя на ревизията на длъжност Началник на сектор и на ръководителя на ревизията на длъжност, главен инспектор по приходите, видно от оправомощителните заповеди, изброени по-горе в решението. РА е издаден в предписаната от чл.120, ал.1 от ДОПК писмена форма, по образеца по чл.120, ал.3 ДОПК, с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, т.1-8 ДОПК, в т.ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените публични задължения като главница и акцесорната лихва по чл.175, ал.1 ДОПК. Фактическите констатации и правни изводи на РА са конкретизирани, чрез тези по приложения към него ревизионен доклад /РД/, съставляващ съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК, неразделна негова част.

По релевираните възражения за нищожност, които най-общо са изложени в жалбата без липса на конкретно позоваване. Ревизионният акт както се посочи по-горе отговаря и съдържа задължителните в правните норми реквизити, спазени са изискванията на процесуалните норми, преценен така, за съда липсва основание да приеме съществен порок като основание за прогласяване нищожност на оспореният акт. Правните и фактически изводи на решаващият орган са изложени конкретно и обосновани на събраните в хода на ревизията доказателства. Дадена е възможност на жалбоподателя да изложи своите възражения и те са обсъдени и приети от решаващия орган за неоснователни. Спазени са основните принципи в данъчния процес – правото на защита е свободно изразено при спазване на останалите принципи на законност и обективност, при което неоснователни доводите, че РА е нищожен.

Не са налице основанията да се приеме нищожност и с оглед компетентността на органа, извършил ревизията - сектор Ревизии в ИРМ-Пазарджик. Според ТР № 3 от 26.06.2025 г. на ВАС по т. д. № 2/2024 г., ОСС, І и ІІ колегия, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.

Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК, с издаването на Заповед за възлагане на ревизия и заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ на Началник сектор, определени по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.

РА има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 ДОПК - като ревизираното лице „Бг Билд Макс" ЕООД е надлежно идентифицирано с данните по чл.81, ал.1, т.2 - 5 ДОПК; определени са поименно и по длъжност ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните видове задължения, посочен е ревизирания период и е даден срок за извършване на ревизията съобразно чл.114 от ДОПК. Целта на ревизията е установяване на отговорност по чл.177 ЗДДС за дължим ДДС по доставки, извършени от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД за данъчен период 01.09.2024 г. – 31.10.2024 г.

Ревизията е извършена в определения съгласно чл.113, ал.1, т.3 от ДОПК, във вр. с чл.114, ал.1 от ДОПК, 3 - месечен срок от датата на удължаване на срока до 14.07.2025 г., считано от който, в дадения 14-дневен срок за резултатите й е съставен ревизионен доклад №Р-16002125000571-092-001/22.07.2025 г. от органите по приходите от ревизиращия екип и на 18.09.2025 г. е издаден оспорения РА.

Ревизираното лице се е възползвало от правото си по чл.117, ал.5 ДОПК да направи писмено възражение срещу РД, които са обсъдени в оспорения РА, но са приети за неоснователни и след анализ на събраните и представени документи са установени обстоятелства по чл. 177, ал.1 и ал.2 ЗДДС. Регистрираното лице - „Бг Билд Макс" ЕООД като получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, тъй като е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Доказано в рамките на проведеното ревизионно производство, че ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Не се установява разлика между фактическите и правни основания, послужили за издаването на ревизионния акт за ангажиране на отговорност и обстоятелствата, установени при ревизията и посочени в доклада, като основания за реализиране на отговорност на лица в случаи на злоупотреби по чл. 177 ал.1 и ал.2 ЗДДС. Спазена е процедурата за обжалване по административен ред и с решението си по реда на чл. 155 ДОПК Решение № 417 от 05.12.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП е потвърдил оспорения Ревизионен акт, с който на „Бг Билд Макс" ЕООД са установени задължения по ДДС - главница 74 973,49 лв. и лихви от 8 287,39 лв. за вменена солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за период м. 10.2024 г.

Приложимата разпоредба на чл. 177 ал.1 от ЗДДС, на която разпоредба са се позовали органите по приходите, гласи следното: Регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК. За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

Според заложеното в разпоредбата на чл. 177, ал. 6 от ЗДДС отговорността тежи върху прекия получател по доставката, свързана с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Т.е. задължително условие е органите по приходите да се предприели активни действия по събиране на задължението от доставчика /главния длъжник/ и те да са се оказали неуспешни. И след изчерпване на възможността дългът да бъде събран от пряко отговорното за него данъчно-задължено лице, се прилага институтът на отговорността за чуждо задължение. Всъщност по този начин ревизионно производство не формира преки данъчни задължения за субекта, на когото е издаден ревизионният акт, а се концентрира до привличане на отговорността му за чужди задължения, респективно ревизията не прави този данъчен субект титуляр на данъчно задължение, а длъжник за заплащането на чуждо такова.

Фактическият състав на чл. 177 ЗДДС, поражда особен вид солидарна отговорност, ангажирането на която включва обективни елементи – неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя, така и субективен елемент – знание у получателя на доставката затова, че данъкът няма да бъде внесен (така ал. 2) Фактическият състав на солидарната отговорност би бил осъществен, ако се установи изискуемата от закона кумулативност на обективните и субективни елементи на нормата. Или предпоставки за възникване на отговорността са едновременно наличието на следните условия: 1.Осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е бил длъжен да внесе ДДС; 2. Дължимият данък не е внесен; 3. Получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък; 4. Ползвал е право на приспадане на данъчен кредит по доставка с предмет, същата стока или услуга; 5. Получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби е за приходната администрация.

В конкретния случай, съдът намира за установено и доказано по категоричен начин от приобщените по делото доказателства, че:

1. Регистрираното по ЗДДС лице „Бг билд макс“ ЕООД е получател по облагаеми доставки на недвижими имоти – 53 бр. самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 11538.1.1.3, с адрес [населено място], м. * по 2 бр. фактури издадени от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД –доставчика. по които получателят е приспаднал данъчен кредит (в размер на 74973,49 лв.) Не е спорно, че ДДС за възстановяване е деклариран от „БГ Билд Макс“ЕООД по СД вх. № 21001523167/13.11.2024г. и възстановен с АПВ от 10.02.2025 г.

2. За осъществените облагаеми доставки доставчикът “ПИКУЛЕВ“ ЕООД е издал фактури № 1/09.09.2024 г. и № 2/04.10.2024 г. с посочени на отделен ред ДДС, съответно по първата фактура ДДС е 7 497,35 лв. и по втората е 67 476,14 лв., който данък е бил длъжен да внесе в бюджета. Не се разколебава установеното в хода на ревизията, /проверка от приходния орган чрез проверка в програмен продукт СУП/ че „ПИКУЛЕВ“ ЕООД не е внесъл в приход на бюджета декларирания ДДС за внасяне по процесните фактури, чийто получател е „Бг Билд Макс“ ЕООД. На практика доказателства за това обстоятелство не се представиха и в съдебното производство.

3. Получателят на доставката „Бг Билд Макс“ ЕООД е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързано с невнесения от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД данък. Всъщност това обстоятелство не се отрича. В качеството на получател по доставките „Бг Билд Макс“ ЕООД е отразило в отчетните си регистри /дневник за покупките/ доставките като такива с право на данъчен кредит.

4.От приетите по делото доказателства се установява, че ползваният данъчен кредит от дружеството-получател „Бг Билд Макс“ ЕООД и невнесеният данък от дружеството-доставчик „ПИКУЛЕВ“ ЕООД, произтичат от едни и същи доставки /облигационни отношения, придобиване на недвижим имот - самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 11538.1.1.3, с адрес [населено място], м. */, както и че фискът е ощетен.

5. Основният спорен момент се явява последната предпоставка дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен /основанията на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС/. По отношение на– субективния елемент на фактическия състав, разпоредбата на ал. 3 на същия член предвижда, че за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо в същия, изменен или преработен вид; облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Доколкото във фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС липсват нормативно установени условия, при съществуването на които знанието се счита за съществуващо към релевантния момент, то относими към преценката за наличието му се явяват онези обективни факти, чието проявление разкрива, че на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. В т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 на Съда на Европейския съюз се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. От значение за преценката дали данъчно задълженото лице следва да бъде държано отговорно за чуждото задължение е дали то e действало добросъвестно и е предприело разумни мерки в рамките на собствените си възможности. Знанието е присъща на физическите лица интелектуална дейност, а пренесено спрямо юридическите лица, се имат предвид лицата, които образуват и изразяват волята им. Т. е. знанието на едно юридическо лице, доколкото е субективна категория, е налице, когато се установи по отношение на физическите лица, които осъществяват неговото управление/в случая едноличен собственик на капитала и управител ЕООД/. За обосноваване на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, в свои решения ВАС приема, че е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката. В Решението по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, но в т. 59 от Решението по обединени дела С-439/04 и С-440/04 уточнява, че преценката относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. Съобразно Решение по дело С-271/06, при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие в отклонение от данъчно облагане не противоречи на Общностното право. Единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността му за заплащане на данъка.

В случая са известни основанието и размерът на задължението, което не е платено в полза на фиска. Извършената в хода на ревизията проверка показва, че „ПИКУЛЕВ" ЕООД не се е разчело с бюджета за м. септември и м. октомври 2024 г. и има заведено изпълнително дело № 251635780/2025г. Дружеството не притежава банкови сметки в страната, няма активи. Впрочем, пред приходния орган управителят на ревизираното дружество декларира /декларация от 28.02.2025 на л.203/ точно това обстоятелство като мотив за извършения превод към физическото лице А. П. П.. Ясно е за платеца Х., че това лице не е издател на въпросните две фактури. Всички дължими суми по фактури, издадени от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД се следват по банковата сметка на дружеството, физическото лице не може да плати задължение по фактура на ЕООД, когато фактурата е издадена от регистрирано по ЗДДС лице. Фактурата е необходима за документиране на данъчното събитие и знаейки, че парични средства няма да постъпят в патримониума на доставчика-издал фактурата, то получателят няма как да не е наясно /и длъжен да е наясно/, че данъкът няма да бъде внесен.

В подкрепа тезата на приходния орган са събраните по делото доказателства, разкриващи поредица от действия и връзки, привидно обективирани и обвързани през призмата на счетоводна отчетност. Факт е, че двете дружества „БГ БИЛД МАКС" ЕООД и „ПИКУЛЕВ" ЕООД нямат други фактури декларирани в отчетните си регистри по ЗДДС, освен тези свързани с покупко-продажбата на имотите. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижимите имоти от 30.08.2024 г. с продавач „ПИКУЛЕВ" ЕООД и купувача Г. А. Г. е за продажба на 53 бр. самостоятелни обекти, построени на етап „груб строеж", находящи се в сграда с идентификатор 1 1538.1.1.1., представляваща масивна жилищна сграда „Вила *" със застроена площ от 1 086,90 кв.м. по плана на гр. Свети Влас, м. Юрта за продажна цена в размер на 230 000,00 евро. Същевременно, два дни по-късно на 02.09.2024 г. все още неучреденото дружество „БГ БИЛД МАКС" ЕООД /вписано в ТР на 04.09.2024 г./ подписва предварителен договор за продажба на 65 бр. самостоятелни обекти, построени на етап „груб строеж", находящи се в същата сграда „Вила *" /с идентификатор, застроена площ и местонахождение по цитирания предварителен договор/ за продажна цена в размер на 850 000,00 евро на „ВП КЪМПАНИ НЕСЕБЪР" ООД. Става ясно, че „БГ БИЛД МАКС" ЕООД предварително се съгласява да продаде 12 бр. самостоятелни обекти повече. Действително дружеството е придобило впоследствие другите 12 самостоятелни обекти чрез покупка от продавача „ЛЮИС К" ЕООД на 14.11.2024 г. /вж.нот.акт № 28, л. 152 и сл.от делото/, но прави впечатление, че договорената на 02.09.2024 г. продажна цена на едни и същи имоти е в пъти повече в сравнение с тази на 30.08.2024 г. При тази обективна хронология, става ясно, че целта на счетоводните операции е придобиване на 65 бр. самостоятелни обекти от „ВП КЪМПАНИ НЕСЕБЪР“ ООД като се учреди ново дружество с аналогична дейност „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД, което на свой ред закупи 53 бр. от обектите от „ПИКУЛЕВ“ ЕООД без издължаване към бюджета на дължимия за сделката ДДС, което обосновава наличието на умисъл относно извършваните действия с цел неплащане на данъци.

На следващо място Н. Т. Х. нарежда от лична си сметка 23 000,00 евро по лична сметка на А. П. /вж.операционна бележка от 02.09.2024 г./, като декларира пред приходния орган, че произхода на средствата е получен от Х. заем от „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, прилага банкови извлечения за получаване на сумата (без ясна индивидуализация за титуляра на счетоводния запис, вж. л.126) От значение в случая е обстоятелството, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството предоставило заема „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е Т. Д. Б., който е управител и собственик на 50% от капитала на друго дружество „ВП КЪМПАНИ НЕСЕБЪР“ ООД. Т.е. дружеството предоставило заемните средства за авансовото плащане по договора за покупко-продажбата на 53 бр. самостоятелни обекти във въпросната сграда е свързано лице (чрез съдружника Т. Б.) с крайния получател на обектите. Доказателства за връщане на т.нар. „заем“, получен от Н. Т. Х. не са представени нито в хода на ревизията, нито по настоящето дело. Не се отрича констатираното в хода на производството, че Г. А. Г., посочен като купувач на обектите в предварителния договор от 30.08.2024 г. е наето лице по трудов договор в „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, обстоятелство, което също засвидетелства свързано лице с реалния платец на авансовото плащане.

Друг допълнителен аргумент в подкрепа наличието на последната кумулативна предпоставка свързана със субективния елемент за знание е обстоятелството, че едно и също упълномощено лице адвокат И. П. Т. е действало в качеството си на упълномощено лице за двете дружества „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД и „ПИКУЛЕВ“'ЕООД. По пълномощие адв. Т. учредява и вписва новото дружество „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД в търговския регистър. Същевременно в качеството си на представляващ продавача „ПИКУЛЕВ“ ЕООД участва в сделката за придобиването на процесните недвижими имоти, като пълномощник посочен в нот.акт № 89/2024г. Адвокат И. Т. е извършвал действия за промяна на седалището и адреса на управление на „ПИКУЛЕВ“ЕООД от [населено място] в [населено място]. Следователно за настоящия съдебен състав няма съмнение, че действителните връзки между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател, както и че двете дружества са били наясно с фактите /лично управителите и чрез упълномощения представител/, оповестени от приходния орган, че целта на операциите е неплащане на дължимия ДДС по процесните две фактури № 1/09.09.2024 г. на стойност 37 486,74 лв. и ДДС 7 497,35 лв. и фактура № 2/04.10.2024 г. на стойност 337 380,68 лв. и ДДС 67 476,14 лв. В тази връзка е относима е и конкретна практика на Върховния административен съд, на която решаващият орган се позова, а именно че когато по отношение на ревизираното лице и доставчиците по веригата съществува обвързаност, която надхвърля рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател, тези отношения са показателни за наличието на знание у получателя на доставката, че начисленият данък по фактурата няма да бъде внесен. Поради което в случая са налице доказателства както преки, така и косвени, за знание на получателя по доставката по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.

Ето защо съдът намира за обосновани и правилни изводите на приходните органи за доказаност на субективния елемент, формирани след пълно и всестранно обсъждане на събраните доказателства и данни за сложна взаимовръзка между дружествата и операциите, целящи избягване плащането на данъчни задължения. Приложената в случая разпоредба на чл. 177 ЗДДС е в съответствие с чл. 205 от Директивата, който допуска държавите членки да въведат солидарна отговорност за чуждо задължение по ДДС при наличие на знание или задължение за знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Такава отговорност не противоречи на принципите на правната сигурност и пропорционалност, когато се основава на обективни данни, установяващи знание за участието в схема за неплащане на данък, какъвто е и фактическият състав на чл. 177 ЗДДС. - Решение № 3433 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2026 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 6/2019 г., ОСС. I и II колегия - отговорността на получателя не обхваща целия размер на невнесеното чуждо задължение, а се ограничава само до ползвания от него данъчен кредит. Само по себе си вече упражненото и признато право на приспадане на данъка от получателя не е пречка за ангажиране на отговорността му по чл. 177 от ЗДДС, а е една от изискуемите материалноправни предпоставки за реализирането й. В съответствие с принципите на пропорционалност и правна сигурност и с цел опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, правилно от страна на приходният орган е съобразено, че мерките не би следвало да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел в рамките на пряката вреда. Затова вменената с оспорения РА на дружеството-жалбоподател „БГ БИЛД МАКС“ ЕООД отговорност по чл. 177 ЗДДС правилно е определена в рамките на дължимия невнесен от доставчика „ПИКУЛЕВ" ЕООД косвен данък, общо в размер на 74 973,49 лв., за период м. 10.2024 г.

Ревизиращият екип е издал оспорения акт, след като е събрал доказателства и мотивирано е обосновал извод за предварително знание, че ДДС по процесните фактури няма да бъде внесен в приход на бюджета. На основание чл. 175, ал.1 ДОПК, вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ решаващият орган в съответствие с разпоредбите приема дължимост и на прилежащите към задължението лихви /изчислени към датата на РД в размер на 8 287,39 лв./ В този смисъл е постановеното ТР № 4/10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. № 2/2020 г. на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК, че обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. Съвместимостта с правото на ЕС на това правно положение изрично е възприета с Решение на Съда (първи състав) от 20 май 2021 година по дело C-4/20. В него е посочено, че член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на данъка върху добавената стойност /ДДС/, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма плати този данък. Решение № 11979 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2025 г., VIII о., докладчик съдията Т. К.; Решение № 10269 от 16.03.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 3291/2025 г.

Предвид изложените по-горе мотиви, жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случая се претендира в размер на 3738,05 евро /вж.допълнителна писмена защита/, но съгласно актуалната редакция, изм. с ДВ бр. 17/26 г. на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правна помощвъв вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и процесуална активност на юрисконсулта следва да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева или 153,39 евро.

Ще следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 4.09 евро, заплатена за предоставена от дирекция „Регистри“, управление „Банково“ при БНБ справка, по искане на жалбоподателя. Страната е останала задължена след като не е представила доказателства за плащане на тази сума по определение от 06.04.2026 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК, Административен съд - Смолян в настоящия състав