Решение № 71 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Балчик по дело № 288/2023 г.

Производството е образувано по предявена искова молба от Софийски Университет „Св.Климент Охридски“ ЕИК •••, с адрес в •••, представляван от Ректора-Професор д.ф.н. А.Г., чрез пълномощника си адвокат Н. А. от АК-В., със съдебен адрес в •••, срещу Държавен Културен Институт-Културен център Двореца , с ЕИК•••, с адрес в •••, представлявано от Директора Ж. М..

Исковата молба е с приета в БРС с Рег.№2255 от 23.05.2023 година.

Правното основание на иска е в разпоредбата на чл.109 от Закона за собствеността.

Съдът е оставял без двиЖ.е исковата молба няколко пъти.В изпълнение на указанията на съда,със заключение на вещо лице по назначена съдебно-оценителна експертиза е установена цена на иска,като е и заплатена дължимата държавна такса за образуване на производство.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

С Решение № •••г. Министерски съвет на Република България предоставя безвъзмездно за управление на Софийски университет "Св. Климент Охридски" имотпублична държавна собственост, находящ се в •••, представляващ поземлен имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-5 от 04.02.2004г., целия с площ от 183488 кв.м. при граници на имота: ПИ с идентификатори №№№•••••••••••••; съгласно акт за публична държавна собственост № •••г. съставен и подписан от областен управител на област с административен център Д..

Съгласно предоставените правомощия и във връзка с изпълнение на решението на МС на РБ, на задълЖ.ята си по управление и стопанисване на имота, Ръководството на Университетска ботаническа градина разпореди извършване трасиране на южната граница на имот с идентификато𠹕•• по КККР на гр. Б.. За извършените геодезически измервания е съставен Протокол за трасиране, означение и координиране. В резултат на извършените измервания па терен се установи, че касата на ДКИ КЦ „Двореца“ представляваща дървена конструкция с покрив от старобългарски керемиди и с площ от около 3 кв.м. не фигурира в АПДС № •••г. на ДКИ КЦ „Двореца", както и че същата е изградена незаконно от ответника,на територията на имота под управлението на Софийски университет, пред южната граница на около 70 см. В дясно от вход „В.“, като задната и част е долепена да каменната подпорна стена, която е част от конструкцията на стълбището на входа. Същата не е отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.. Поставянето на обекти на територията управлявана от Софийски университет без негово знание и съгласие и при очевидно неспазване на разпоредбите и законовите изисквания, правила и норми, представлява нарушение на предоставените права на университета предоставени му с Решение № 9 218/2001г. на Министерски съвет на РБ и намеса в автономността на висшето учебно заведение. С уведомително писмо изх.№ 992-00-35/19.03.2018г. подписа от Ректора на университета проф. дфн А.Г., адресирано до Директора на ДКИ КЦ Двореца е предоставен срок за преместването на касата извън територията на ПИ. След като не се предприеха необходимите действия СУ "Св. Климент Охридски" предяви иск по чл.108 от ЗС срещу ответника.

С решение № 50021 от 07.03.2023 г. постановено по гр.д. № 2130 от 2022г. на ВКС на РБ ГК, първо отделение, потвърди решението на ДОС по в. гр.д. № 227/2021г., с което е уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу ДКИ КЦ „Двореца“ в неговата установителна част: за признаване правото на СУ "Св. Климент Охридски" на управление върху терен с площ от 3 кв.м.,представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., целия с площ от 183,491кв.м., която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота на около 70 см. вдясно от вход „В.“ Съгласно мотивите на ВКС с оглед осъждане на ответника за предаване владението на мястото , следва да се предяви иск по чл.109 от ЗС, предвид факта , че върху него е разположена чужда постройка и отнемането на владението на чужда постройка може да се извърши само след премахването и.

С оглед гореизложеното, ищцовата страна моли съда да постанови съдебно решение,с което да осъди ответника ДКИ КЦ „ДВОРЕЦА“ да преустанови действията, с които нарушава правото на управление и стопанисване на предоставения недвижим имот на СУ "Св. Климент Охридски", като премахне незаконно изградената каса за продажба на билети, изградена от дървена конструкция със старобългарски керемиди, разположена върху площ от 3 кв.м., представляващи реална част от целия поземлен имот с идентификатор № •••; по КККР на гр. Б., находяща се пред южната граница на около 70 см.,в дясно от вход „В.“, като задната и част е долепена да каменната подпорна стена, която е част от конструкцията на стълбището на входа, освободи и предаде владението на имота.

Претендира се присъждане на направени деловодни разноски.

Към исковата молба се прилоЖ. писмени доказателства,правят се доказателствени искания.

С Определение№329 от 28.06.2023година е назначена съдебно-техническа експертиза,чрез която е определена цената на иска,в размер на 498,50 лева,като ищецът е заплатил дължимата държавна такса за образуване на производство

С Разпореждане №1201 от 30.10.2023год. съдът е изпратил препис от исковата молба, уточняващата молба и прилоЖ.ята на ответника на основание чл.131 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок, в Районен съд-Балчик е постъпил писмен отговор от ответника ведно със прилоЖ.я получен в БРС с Рег.№5763 от 21.12.2023година.

В своя писмен отговор ответникът Държавен Културен Институт-Културен център Двореца, с ЕИК•••, с адрес в •••, представлявано от Директора Ж. М., чрез пълномощника си Адвокатско дружество “С. и Д.“, представлявано от адвокат Д. С. и адвокат М. Д. със съдебен адрес в ••• твърди, следните обстоятелства и факти:

Ответната страна твърди,че исковата молба е нередовна.

1/ С Искова молба Вх. № 2255/23.05.2023 г. ищецът СУ „Св. Климент Охридски“ е предявил два иска срещу ДКИ „Културен център-Двореца“, гр. Б., а именно:

Първи иск - Негаторен осъдителен иск по чл. 109 ЗС, с който иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови действията, с които нарушава правото му на управление и стопанисване на предоставения му недвижим имот /с площ от 3 кв.м./, като премахне незаконно изградената каса за продажба на билети, разположена върху площ от 3 кв.м., пред южната граница на имота, в дясно от вход „В.“.

Втори иск - Ревандикационен иск но чл. 108 от ЗС, с който иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да освободи и предаде владението върху имота от 3 кв.м., пред южната граница на имота, в дясно от вход „В.“.

В исковата си молба ищецът е изложил обстоятелства, на които счита, че се основава предявения от него негаторен осъдителен иск по чл. 109 ЗС, но в нарушение на чл. 127. ал. 1, т. 4 от ГПК не е изложил обстоятелства досежно предявения от него ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, чието искане до съда се съдържа в петитума на ИМ, поради което исковата молба е нередовна.

2/ В исковата си молба ищецът не е изложил твърдения кой е собственик на процесната постройка от 3 кв.м., както и на поземления имот, поради което исковата молба е нередовна.

3/ В нарушение на чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 129, ал 6 от ГПК ищецът не е представил документ за внесена ДТ по предявения от него ревандикационен иск по чл. 108 отЗС, чието искане до съда се съдържа в петитума на ИМ, поради което исковата молба е нередовна.

Ето защо и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК ответната страна моли съда да остави исковата молба без двиЖ.е до отстраняване на нередовностите й, съгласно изложеното погоре възраЖ.е.

НЕДОПУСТИМОСТ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.

1/ Недопустим е предявения ревандикационен иск от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, с който за втори пореден път се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ДКИ „Културен институт-Двореца“ гр. Б. да освободи и предаде владението на имота /терен с площ от 3 кв.м./, въпреки, че между същите страни е налице окончателно съдебно решение № 50021/07.03.2023 г. на ВКС 1 г.о., по гр.д. № 2130/2022 г., с което този иск е отхвърлен от съда.

Ето защо и на основание чл. 299 от ГПК и чл. 297 от ГПК, ответната страна, с писмения си отговор моли съда, служебно да прекрати производството по предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС /заявен с петитума на исковата молба, като недопустимо повторно заведено дело.

2/ Недопустим е предявения негаторен осъдителен иск по чл. 109 ЗС от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, тъй като с него се иска осъждане на ответника да преустанови действия, с които нарушава правото му на управление и стопанисване на предоставения му недвижим имот /с площ от 3 кв.м./, като премахне незаконно изградената каса за продажба на билети, разположена върху площ от 3 кв.м., пред южната граница на имота, в дясно от вход „В.“.

С РМС № ••• г. /т. 2/ на ищеца Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ е предоставено само правото на управление на имот публична държавна собственост, но не и „правото на стопанисване“, каквото право не съществува в ЗС и ЗДС и не е част от действащото законодателство. Такова право на управление е имало по отменената НДИ /отм./ действаща в периода 1975-1996 г.

Освен това, в т. 2 на РМС № ••• г. няма описание на предоставения за управление имот, а се препраща към скица № 10882/20.05.2009 г., която не е представена от ищеца с ИМ, въпреки, че скицата не е индивидуален административен акт, а и същата скица не е неразделна част от РМС, тъй като МС не е издател на тази скица.

Важно е, че правото на управление и правото за предявяване на иск, не е право на собственост.

3/ Описаният в исковата молба имот публична държавна собственост, предоставен с т. 2 на РМС № ••• г. на ищеца не е идентичен с поземления имот в представената от ищеца с ИМ Скица № 15-747786/16.08.2019 г. на СГКК-гр. Д..

Това е така, тъй като площта и границите на имота публична държавна собственост ПИ с идентификатор № ••• по ККРНИ по представената от ищеца Скица № 15- 747786/16.08.2019 г. на СГКК-гр. Д. се различават от площта и границите на същия имот описани в Акт за публична държавна собственост № 5160/06.12.2012 г. на МРРБ.

И по точно, предоставената на ищеца площ от имота по РМС № ••• г. е 183488 кв.м., а не е 183491 кв.м., като в този смисъл е налице противоречие и в обстоятелствата част на ИМ, където на стр. 1 ищецът твърди, че с РМС № ••• г. му е предоставено право на управление на имот с площ от 183488 кв.м., а на стр. 2 твърди, че същия този имот е вече с друга площ от 183491 кв.м., като посочения имот не съществува в затворени материализирани граници, тъй като на терена южната му граница не е материализирана на терен и няма отличителни знаци на местността.

В този смисъл границите на ПИ с идентификатор № ••• не могат да бъдат установени на място /на терен/ чрез техническа експертиза, поради обективния факт, че на терена липсва материализираната граница от юг на същия имот, където същия имот граничи с други държавни имоти /ПИ с идентификатор № ••• /морски плаж Б.- Д./; ПИ с идентификатор № ••• /морски плаж Б.-Д.-юг/; ПИ с идентификатор № ••• / морски плаж Б.- Д.-север/ и ПИ с идентификатор № ••• /имот публична държавна собственост - друг вид зелена площ/.

Три от посочените съседни държавни имоти /изключителна държавна собственост/ са отдадени под наем от Министъра на туризма със Заповед № ••• г. на ответника ДКИ „Културен център-Двореца“, гр. Б..

Освен това при описанието в ИМ на границите на ПИ с идентификатор № •••, от който се претендира реална част от 3 кв.м., ищецът е посочил и вписал в ИМ имоти, които изобщо не граничат в действащата ККРНИ с предоставения му за управление имот и такива имоти като граници /съседи/ не фигурират както в одобрените ККРНИ със Заповед № ••• г. на ИД на АГКК, така в действащите към момента ККРНИ. Това са имоти с идентификатори №№•••, които не са граници/съседи на процесния имот.

По одобрената ККРНИ към 2004 г., а и понастоящем в действащата ККРНИ в източната си част ПИ с идентификатор № № ••• граничи, не с описаните от ищеца в ИМ имоти, а с други държавни имоти, които не са посочени от ищеца като граница в предоставения за управление имот описан в ИМ. Това са следните имоти/ ПИ с идентификатор № ••• /морски плаж Б.-Д./; ПИ с идентификатор № ••• /морски плаж Б.-Д.- юг/; ПИ с идентификатор № ••• / морски плаж Б.-Д.-север/ и ПИ с идентификатор № ••• /имот публична държавна собственост - друг вид зелена площ/.

В този смисъл ИМ е нередовна, тъй като при предявен вещен иск, какъвто е негаторния осъдителен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да индивидуализира реалната част от поземления имот, която претендира чрез актуалния му градоустройствен статут, тъй като за територията, в която се намира процесния имот е налице ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № ••• г. на Общински съвет-Б., поради което индивидуализацията на претендираната реална част от имота следва да се направи от ищеца чрез посочване на граници по действащия ПУП - нещо което не е направено от ищеца в ИМ.

НЕОСНОВАТЕЛНОСТ НА ПРЕДЯВЕНИЯ НЕГАТОРЕН ИСК.

1/ Неоснователен е предявеният негаторен осъдителен иск по чл. 109 ЗС от СУ „Св. Климент Охридски“, тъй като ответникът не извършва неправомерни действия, с който да уврежда предоставения за управление на ищеца поземлен имот.

И това е така, тъй като с РМС № ••• г. е предоставено безвъзмездното право на управление на Министерство на културата за нуждите на ДКИ „Културен център- Двореца“, гр. Б. на ПИ с идентификатор № •••, с площ от 183488 кв.м., заедно със всички намиращи се в същия поземлен имот сгради и съоръЖ.я, т.е. това включва и подпорната стена на имота, която е гръб на постройката от 3 кв.м.

В последствие с т. 1 на РМС № ••• г. е отнето само правото на управление върху поземления имот с идентификатор № •••, с площ от 183488 кв.м., като МС не е отнел правото на ДКИ „Културен център-Двореца“, гр. Б. на управление на сградите и съоръЖ.ята в същия поземлен имот, вкл. и на подпорната стена с характеристиката на строеж, т.е. съоръЖ.е.

Ето защо, всички съществуващи сгради и съоръЖ.я в ПИ с идентификатор № •••, с площ от 183488 кв.м. се управляват на правно основание от ответника ДКИ „Културен център-Двореца“, гр. Б., поради което и СУ „Св. Климент Охридски" не може да има претенции върху тях, или претенция за пластове на почвата, разполоЖ. хоризонтално на земната повърхност под сградите и съоръЖ.ята, предоставени за управление на ответника.

2/ Неоснователен е предявеният негаторен осъдителен иск по чл. 109 ЗС от СУ „Св. Климент Охридски“, тъй с ИМ ищецът иска ответникът да преустанови действия, с които нарушавал правото му на управление и стопанисване - без да посочи обаче какво е действието, което му пречи да упражнява право на управление върху поземления имот, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението.

За да бъде уважен иска по чл. 109 от ЗС , с който съдът дава търсената защита за нарушено право на собственост /а не на управление и стопанисване/ от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Или ищецът следва да установи, че е собственик, както и неоснователното действие и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване на упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия - такива твърдения липсват в обстоятелствената част на ИМ и не са излоЖ. от ищеца, поради което искът е неоснователен.

3/ Предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като построяването на незаконна сграда или постройка само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като по силата на законовата презумпция на чл. 92 от ЗС построеното, ако представлява самостоятелен обект, принадлежи на собственика на мястото. А собственик на мястото в конкретния случай е Държавата.

Ето защо, всички сгради и съоръЖ.я построени в ПИ с идентификатор № •••, с площ от 183488 кв.м., който е публична държавна собственост са собственост на Държавата, поради което и ищецът не може да има претенция за премахването им именно защото те са държавна собственост.

В този смисъл, в ИМ няма твърдения, че именно ответникът е изградил процесната постройката с площ от 3 кв.м., разположена пред южната граница на имота. Твърденията на ищеца са само за ползване от ответника на същата постройка, а след като по силата на РМС № ••• г. и РМС № ••• г е предоставено безвъзмездното право на управление на ответника на всички намиращи се в същия поземлен имот сгради и съоръЖ.я, вкл. и подпорни стени, то не се касае за неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС от страна на ответника, поради което предявеният иск е неоснователен.

4/ Неоснователно твърдението на ищеца, че постройка с площ от 3 кв.м., пред южната граница на имота е незаконно изградена и подлежи на премахване, защото нарушавала неговите права на управление върху същия имот.

Това твърдение не отговаря на фактическата и правна действителност, тъй като от представеното с настоящия отговор Удостоверение № ••• г. на Гл. архитект на Община Б. за търпимост на строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се установява, че постройка с площ от 3 кв.м., пред южната граница на имота е търпим строеж.

Законността или незаконността на един строеж може да бъде установена от компетентните за това административни органи, а именно Гл. архитекти и ДНСК, а не и от съдебни експертизи.

С разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ бр.82/2012 г., се създава режим на търпимост на всички строежи /вкл. и подпорните стени в имота/, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Касае се за валидизационна норма, която променя правното полоЖ.е и влияе върху законосъобразността й.

И тъй като узаконяването на постройка с площ от 3 кв.м., пред южната граница на имота има обратно действие, то същата тази постройка, чието премахване се иска от ищеца, не става законна за в бъдеще, т.е. от момента на узаконяването, а се счита законна от момента на построяването /до 31.03.2001 г./, поради което не може да се приеме, че се създава ново правно полоЖ.е, важащо само занапред.

Ето защо от обратното действие на узаконяването на постройка с площ от 3 кв.м., пред южната граница на имота, следва, че се касае за законна постройка, която е съществувала в поземления имот преди издаване на РМС № ••• г., с което целия процесен имот, заедно със всички сгради и съоръЖ.я /вкл. и подпорни стени/ са предоставени за управление на ответника, както и преди издаване на РМС № ••• г., с което се предоставени права за управление на ищеца само върху поземления имот, без сградите и съоръЖ.ята, вкл. и подпорните стени на имота.

Ето защо, предявеният иск по чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен, доколкото същият е правно средство за възстановяване на имота в състоянието от преди нарушението, а в случая такова състояние не е съществувало и не съществува, т.е. липсва предишно състояние, което да определи съдържанието на дължимото от ответника поведение, в случай на осъждане му, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

5/ Неоснователно и несъстоятелно е твърдението на ищеца, че е предприел трасиране на южната граница на ПИ с идентификатор № ••• във връзка с изпълнение на решението на МС, при което се установило, че касата на ответника, с площ от 3 кв.м. била изградена незаконно от ответника на територията на имота.

Според твърденията на ищеца и описанието й в ИМ процесната постройка с площ от 3 кв.м. е разположена пред южната граница на ПИ с идентификатор № •••, т.е. пред имота, а не в него, поради което излиза така, че процесната постройка е разположена в друг съседен държавен имот /ПИ с идентификатор № •••/, който обаче не е предоставян за управление на ищеца СУ „Св. Климент Охридски“, поради което предявения от него иск за чужд имот е недопустим.

6/ Предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като процесната постройка с площ от 3 кв.м е функционална свързана и е неразделима с подпорната стена, която е гръб на самата постройка.

Абсурдно е, да се твърди от ищеца от една страна, че процесната постройка с площ от 3 кв.м. е разположена пред южната граница на ПИ с идентификатор № •••, т.е. в друг имот и от друга страна да твърди, че тази постройка в чужд имот му пречи да упражнява правото си на управление в съседния имот, в който не е разположена постройката.

В мотивите на т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, по т.д. № 4/2015 г. е прието, че за да бъде уважен иска по чл. 109 от ЗС във всички случай е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответника е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените, като съдът следва да извърши конкретна преценка по всяко дело кои въздействия са по-големи от обикновените.

В конкретния случай твърдим, че ответникът не е осъществявал неоснователно въздействие върху ПИ с идентификатор № •••, нито е създавал пречки на ищеца за управлението на имота. Това е опит за заобикаляне на закона чрез злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК.

7/ Неоснователно и несъстоятелно е твърдението на ищеца, че с решение № 50021/07.03.2023 г. на ВКС 1 г.о., по гр.д. № 227/2021 г., е уважен иск по чл. 108 от ЗС между настоящите страни, ДОКАТО от фактическа и правна страна това не е така по силата на чл. 5 от ГПК, защото в конкретния случай следва да се приложи общия разум при неясното, непълно и противоречиво съдебно решение на което се позовава ищеца.

И това е така, защото обсъжданото решение на ВКС не е тълкувателно и задължително за всички съдилища в Република България, а по същество е неизпълнимо, още повече, че по силата на чл. 235, ал. 2 от ГПК същото решение следва да се основава върху закона /чл. 108 от ЗС/. В конкретния случай това решение не е основано на закона, защото квалифицирания от съда иск по чл. 108 от ЗС не е уважен, като се има предвид, че съдът се произнася по целия иск, а не по негови части. След като с решението си ВКС е отхвърлил осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, то между настоящите и тогавашни страни не може да има сила на присъдено нещо по чл. 297 от ГПК, защото в законна сила влиза предявеният иск, а не негови части, още повече, че искът по чл. 108 от ЗС е осъдителен, а не установителен.

Правният извод от действащото законодателство сочи, че искът по чл. 108 от ЗС е претенцията на носителя на едно вещно право за връщане на вещта от лицето, което неправомерно я владее или държи, т.е. това е осъдителен иск, а не установителен. Освен това по същество този иск е вид иск за собственост, но съществуват и други искове за собственост, а именно исковете по чл. 109 от ЗС и по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

След като няма влязъл в сила осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, по аргумент за обратното не можем да имаме уважен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В този смисъл с тълкувателни норми не могат да се отменят нормативни разпоредби /чл. 15 от ЗНА/.

Или, по силата на чл. 46, ал. 1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове /чл. 108 от ЗС/ се прилагат според точният им смисъл или се тълкуват в смисъл който най-много отговаря на други разпоредби /аналогия на закона/ или на целта на тълкувания акт /чл. 108 от ЗС/ и на основните начала на правото на Република България.

Повтаряме, че предмет на делото по чл. 108 от ЗС е нарушено вещно право на собственост, което по силата на тази разпоредба включва и правомощието да се иска връщане на вещта. Ако това не е доказано съгласно решение № 50021/07.03.2023 г. на ВКС 1 г.о., по гр.д. № 227/2021 г., поради отхвърляне на осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, то не е налице достатъчно основание да се уважи осъдителния иск по чл. 108 от ЗС. А след като осъдителния иск не е доказан в предходния съдебен спор, то не може да се уважава една част от самия иск, тъй като исковата претенция е неделима и съдът няма законови правомощия да разделя иска /чл. 2 от ГПК/.

Важно е, че ако се приеме тезата на ищеца, че е уважена само установителната част от иска по чл. 108 от ЗС, следва да се приеме, че е уважено правото на собственост само за част от процесната вещ - постройка от 3 кв.м. /каса/, което е правен абсурд, защото повтаряме, че осъдителният иск по чл. 108 от ЗС е неделим.

Ето защо, позоваването на ищеца в обстоятелствената част на ИМ на решение № 50021/07.03.2023 г. на ВКС 1 г.о., по гр.д. № 227/2021 г. е без правно значение, защото няма сила на пресъдено нещо по чл. 297 от ГПК, както и поради безспорния факт, че със същото съдебно решение е отхвърлен осъдителния иск по чл. 108 от ЗС.

Правото на е предвиждане за това, което ще направи съдията, а е прилоЖ.е на правната норма и правоотношението между страните и интереса между страните в гражданския процес.

В този смисъл настоящият иск е недопустим, защото собственик на ПИ идентификатор № •••, както и на претендирана от ищеца постройка от 3 кв.м. /каса/ е Държавата и е недопустимо Държавата да съди сама себе си, тъй като поземленият имот, както и сграда са държавна собственост. А исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС са искове, който могат да се предявяват само от собственика - Държавата.

В този смисъл правото на управление и на ищеца и на ответника не е идентично с правото на собственост, тъй като имат различна правна природа и обем като правомощие на права.

В този смисъл настоящият иск е недопустим, поради липса на активна и пасивна легитимация.

След получаване на писмения отговор,съдът с Разпореждане№65 от 19.01.2024година е оставил без двиЖ.е исковата молба,като е дал указания на ищцовата страна да уточни дали предявява иск по чл.108 от ЗС, като представи удостоверение за данъчна оценка на имота,посочи цена на иска, да заплати дължима държавна такса за образуване на дело по иск по чл.108 от ЗС.

В изпълнение на дадените указания,ищцовата страна,в срока даден от съда, уточнява с писмена молба с Рег.№990 от 26.02.2024година,че не предявяван иск по чл.108 от ЗС. Уточнява, че предявяван само иск по чл.109 от ЗС,като уточнява петитума му.

По повод направеното искане за конституиране на трето лице помагач,а именно Държавата, инкорпорирано в писмения отговор на ответната страна,съдът се е произнесъл с изрично определение. С Определение№210 от 24.04.2024година съдът е оставил без уваЖ.е искането с правно основание в разпоредбата на чл.219 от ГПК за конституиране на трето лице помагач, а именно Държавата, направено от ответната страна и инкорпорирано в писмения отговор. Към днешна дата, определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Редовно призована ищцовата страна се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, а именно адвокат Н. А. от АК-В..

От името на ищцовата страна, адвокат А. поддържа исковата молба.Представя доказателства,прави доказателствени искания. Пледира да се уважи изцяло предявения иск, като основателен и доказан. Претендира направени деловодни разноски. Представя писмена защита.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание от процесуални представители - адвокат М. Д. от АК-С. и адвокат Д. С. от АК-С., оспорват предявения иск. Поддържат писменият си отговор. Представят доказателства. Правят доказателствени искания. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират направени деловодни разноски.

По делото са назначени,изслушани и приети, като част от доказателствения материал заключения на вещи лица по съдебни експертизи.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Процесният имот е постройка, представляваща каса за продажба на билети, находяща се пред вход “В.“ В УБГ-Б. и е налична на терена.

Процесната постройка се намира на 0,70 м., вдясно от каменното стълбище, което служи за вход към вътрешната част на ботаническата градина и в горния си край излиза непосредствено до сграда “М.“. Процесната постройка е ситуирана плътно до висок около три метра каменен зид, служещ за ограда на архитектурно-парковия комплекс.

Площта на постройката е 3 кв.м. Процесната постройка попада в ПИ с идентификатор •••, под управлението на Софийски университет.

Процесната постройка е с най-лекия режим на строителни обекти от лека дървена конструкция, дъсчени стени и плосък едноскатен покрив с покритие от старобългарски керемиди. Не е фургон, контейнер, павилион с модулна или лесно разглобяема конструкция. Има характер на жилищна сграда с обслужваща функция-търговски обект-каса за продажба на билети.

За процесната постройка няма издадени строителни книжа - виза, проект, строително разрешение. Има издадено удостоверение за търпимост, придружено с конструктивно становище на строителен инженер.

Постройката не е отразена в кадастралната карта на гр.Б., одобрена със заповед №300-5-5 от 04.02.2024 година на Изпълнителния директор на АГКК, така и в предходните планове:

• ЗРП на курортна зона „Д.“,одобрен със заповед №768 от 07.09.1995година на Кмета на гр.Б.;

• Кадастрален план на Архитектурно-парков комплекс „Двореца“, одобрен със Заповед № РД-02-01-14-45 от 10.01.2000 година на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Не се установяват изработени след 2004 година нови планове, свързани с нови геодезически измервания в района.

Предявен е негаторен иск, с правно основание в разпоредбата на чл.109 от ЗС.

За неговата основателност, следва да се установи, че ответникът е попречил за функционалното използване на имота на ищеца. Видно от събраните доказателства, процесната постройка е на оградата на ищеца, т.е. води до ограничаване правото на собственост.

Съдът установява, че на СУ "Св. Климент Охридски" гр. София, по Решение № 218/2011г. на Министерски съвет на Република България се предоставя на учебното заведение безвъзмездно за управление имот публична държавна собственост, находящ се в •••, представляващ имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № ••• г. с площ от 183488 кв.м. при посочени в скицата граници, съгласно АПДС №••• г. След приемане ръководството на УБГ разпорежда извършване трасиране на място на част от границите на имота, респективно южната граница на ПИ ••• по КККР на гр. Б., за което е съставен протокол за трасиране, означение и координиране. Видно от извършените замервания се установява, че е налице процесната дървена постройка.

Според съда се установява, че с изграждането на процента дървена постройка, ответната страна е допуснала засягане на правото на собственост на ищеца.

Следващият елемент от доказването е свързан с установяване законността на процесната постройка.

Ответната страна твърди, че постройката е законна, тъй като за нея има издадено удостоверение за търпимост №29 от 10.09.2018 година на Община Б..

По повод издаденото удостоверение за търпимост и твърденията за законосъобразност, съдът съобразява следното:

Видно от събраните доказателства, процесната постройка няма собствен идентификатор и издадени строителни книжа по повод нейното изграждане.

Удостоверението за търпимост не е неоспоримо. То може да бъде атакувано, както по административен ред, така и косвено гражданския процес, чрез оспорване на удостоверените в него факти.

Ищцовата страна не е била участник в административната процедура по издавена на удостоверението за търпимост.

Съдът приема за доказано, че касата не е построена преди 2000г., а след 2011г. или 2012 година, доколкото не фигурира в КККР на гр. Б. от 2004г., не фигурира и в АПДС от 2012г.

Касата не би могла да се нарече търпим строеж ,не е изобщо строеж , няма основи , стъпва направо върху каменната плоча на земята.

Ищцовата страна търпи ограниченията от поставянето на такъв обект върху

поземления имот, върху който има права на управление.

Касата е незаконна, поставена е върху терена, без изискуемите по закон строителни книжа, разрешение за строеж и съответно съгласуване с НИПК, поради което и като такъв обект не може да ограничава правата на СУ "Св. Климент Охридски", респективно УБГ Б., върху терена.

Обектът „каса“ не е сграда и не попада сред сградите, върху които държавата е предоставила права на управление на ДКИ"КЦ Двореца"/не фигурира в списъка на сградите в АПДС №••• г. изготвен въз основа на Решение на МС № •••г., поради което ирелевантно е в настоящия случай, кога обектът е бил поставен преди или след 31.03.2001 г. в каквато насока са възраЖ.ята на ответната страна.

Съгласно РМС №•••г. Министъра на културата упражнява правата на държавата върху имоти публична държавна собственост със статут на културна ценност съгласно чл.14, ал.1, т.14 от ЗКН, доколкото управлението е предоставено от МС на РБ на ведомството, което ръководи.

Тази каса не попада в обхвата на обекти, представляващи културна ценност, попада изцяло в поземлен имот с идентификатор № ••• и е под управлението на СУ, поради съдът приема, че иска е допустим и основателен.

Ако касата е била налична към 2010г., т.е. изградена преди действието на ЗУТ 2001г. Няма логика ответната страна да се снабдява с удостоверение за търпимост през 2018 г. Биха се сдобили с такова още през 2010 г.

Има разминаване между площта за постройката, за която е издадено удостоверението за търпимост, която според него следва да е 9 кв.м.

Видно от заключенията на вещите лица, площта на процесната постройка е само 3 кв.м.

С оглед изложеното, съдът приема, че удостоверение за търпимост №29 от 10.09.2018 година на Община Б. е непротивопоставимо на ищцовата страна, и не е пречка за уважаването на иска по чл.109 от СК, с оглед доказаната намеса, чрез процесната постройка на ответната страна с правото на собственост.

Видно от заключението по съдебната експертиза с вещо лице М. Х., стойността на необходимите материали, труд, механизация и допълнителни материали за премахване на дървената постройка - каса е 498,50 лева, с равностойността на 254,56 евро.

С оглед изложеното съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По деловодните разноски :

С оглед изхода на делото,ответната страна следва да заплати в полза на ищцовата страна направените деловодни разноски, а именно 1500 евро адвокатско възнаграждение в размер на 25,56 евро държавна такса за образуване на производство, депозити за възнаграждения на вещите лица в размер на 485,73 евро.

Направените от ответната страна деловодни разноски,следва да останат за тяхна сметка.

Водим от гореизложеното, съдът,