Решение № 11666 от 13.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 57741/2024 г.

Гражданско дело № 20241110157741 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. Ж. срещу М. Н. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр., за установяване, че ответницата е осъществила спрямо ищеца пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., по признаци увреждане и лично положение, както и тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., за осъждането й да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за заплащане на обезщетение в размер от 27000 лв. (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК) за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, унижение и накърняване на достойнството. В исковата молба ищецът излага твърдения за извършено от ответницата спрямо него нарушение, изразяващo се в неравното му третиране и тормоз, при работата й като деловодител в Софийски градски съд. Поддържа, че на 30.12.2015г., около 10:40 часа, при опит в качеството си на упълномощен адвокат да направи справка по гр.д.№ 3301/2015г. по описа на СГС, ГО, I-14 с-в, ответницата първоначално отказала да му предостави делото за запознаване, тъй като не го открива, а впоследствие, едва към 11:30 часа му го дала, но отказала занасянето му в „Адвокатска стая“ за четене и той бил принуден да го чете в деловодството, стоейки прав до 12:30 часа. Същият ден към 13:30 часа ищецът отишъл отново, вече придружен от И. К., но ответницата и пред него отказала да му предостави делото за запознаване в „Адвокатска стая“, докато накрая все пак решила да го занесе там. По този начин ответницата възпрепятствала нормалния и спокоен достъп до делото на ищеца за упражняване на адвокатските му права, което при тези условия било затруднено, тъй като страда от детска церебрална парализа и е с призната инвалидност при трайно намалена работоспособност 75%. Ищецът твърди, че това заболяване му причинява трудности в ходенето и болки при стоене прав, поради което отказвайки да му предостави делото за запознаване в „Адвокатска стая“ ответницата го лишила от достъпна среда. Сочи, че с това нейно поведение били нарушени правата му на равни условия за упражняване на професията по признаци увреждане и лично положение сравнимо с други адвокати, имащи достъпна среда, поради което същото осъществява състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., както и тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за осъществена дискриминация и тормоз по сочените от него признаци, като излага подробно обосновани доводи в подкрепа на защитната си теза. Твърди, че е предоставила на ищеца поисканото от него дело за справка в деловодството на съда. Посочва, че ищецът е настоял да получи копия от постъпили по делото документи, които към този момент все още не били докладвани на съдията докладчик, тъй като същият отсъствал, а съгласно ПАС нямала право да предостави исканите копия без разпореждане на съдията. Освен това съгласно Заповед № 3679/28.10.2015г. на Председателя на СГС справките по делата се дават от 09:00 до 14:00 часа в деловодството, а след 14:00 до 17:00 часа се извършват единствено от деловодителите в „Адвокатска стая“. Поддържа, че е действала съобразно тази заповед. Делото било предоставено на ищеца за четене в „Адвокатска стая“ в 13:30 часа след разрешение от Завеждащия деловодната служба на I ГО, след като бил уведомен за случая. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно и от приобщените писмени доказателства се установява, че ищецът А. Н. Ж. е вписан като адвокат в САК и именно в качеството си на адвокат с предоставени пълномощия от страна по гр.д.№ 3301/2015г. по описа на СГС, ГО, I-14 с-в, е посетил на сочената от него дата 30.12.2015г. деловодството на съдебния състав за извършване на справка по това дело. Безспорно е и видно от представено експертно решение на ТЕЛК от 30.09.2008г., че ищецът има пожизнено призната трайно намалена работоспособност 75%, с водеща диагноза детска церебрална парализа. Не се спори също, че ответницата М. Н. К. към 30.12.2015г. е била в служебно правоотношение със СГС, назначена на длъжност съдебен деловодител, като на тази дата е била на работното си място в деловодството на съда, където е обслужвала граждани и адвокати включително по делата на I-14 с-в в ГО на СГС. Като доказателства са приети Заповед № 1588/01.06.2015г. на и.ф. Председател на СГС и Заповед № 3679/28.10.2015г. на Председателя на СГС, с които са приети вътрешни правила за създаване на организация на работа в деловодствата на съда при предоставяне на справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата. От тяхното съдържание се установява, че през процесния период предоставянето на справки по делата от служители в деловодствата на Гражданските отделения – първоинстанционни състави, въззивни състави и брачни състави, и Търговското отделение на съда, се извършва за времето от 09:00 до 14:00 часа, а в останалото време – от 14:00 до 17:00 часа, справките се извършват единствено от деловодителите в „Адвокатска стая“ въз основа на електронната деловодна система на съда, като по изключение, при техническа невъзможност за достъп до тази система, справките се извършват в деловодствата на отделенията. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. К. и Р.Г.. Разпитан, свидетелят К. излага, че на 30.12.2015г. имал уговорка за служебна среща с ищеца в 11:30 часа в кантората му. Когато отишъл там установил, че ищецът отсъства и се свързал с него по телефона, като ищецът го уведомил, че се бави в СГС, тъй като отказват да му предоставят поисканото от него дело. Свидетелят посочва, че след като към 13:15 часа отново се свързал с ищеца и той все още бил в съда, отишъл там и влезнал заедно с него в деловодството, където му казали, че делото било на доклад. К. поискал да се провери по контролния талон откога делото е на доклад и при сверяване по картона се установило, че делото е в деловодството, след което го предоставили на ищеца. Свидетелят твърди, че ищецът поискал да му занесат делото в „Адвокатска стая“, но му било отказано. След като станало ясно, че се налага ищецът да остане да чете делото в деловодството, свидетелят излязъл навън, като не знае колко време ищецът е останал, за да си провери книжата по делото. Уточнява, че в деловодството нямало столове за посетители и ищецът стоял прав. Отношението от страна на всички деловодители било грубо. Затова свидетелят подал жалба по Председателя на СГС. Свидетелят Г. съобщава, че през 2015г. е била „Завеждащ служба деловодство“ в Първо ГО на СГС и в това си качество имала задължения да разпределя работата в съдебното деловодство, да следи за нейното изпълнение, да уведомява служителите за всички заповеди и писмени разпореждания на ръководството и да съблюдава за спазването им. Посочва, че съгласно вътрешните правила на съда не било позволено делата да се изнасят от деловодството нито от страните, нито от техни пълномощници. В „Адвокатска стая“ се носели само насрочените дела, а останалите дела не било разрешено да се носят там за четене. По заповед на Председателя на съда било определено приемно време за четене на делата в деловодството до 14:00 часа. Дава сведения, че не е присъствала в деловодството при първоначалното посещение на ищеца, но е била там след като следобед той се появил отново. Пристигнал в приемното време, преди 14:00 часа, придружен от друг човек. Тогава ответницата обслужвала четири състава. Дочула, че ищецът говори на висок тон на ответницата и тогава се доближила, за да разбере какво се случва. Установила, че ответницата е предоставила на ищеца поискано от него дело, което е било приготвено за доклад на съдията по постъпили документи, но той настоявал да му бъде осигурено място, където да го чете. В деловодството нямало осигурено свободно място за четене, нямало столове за външни лица, посетителите можели да стоят на пътеката зад парапета, разделящ ги от гишетата. По същото време в деловодството имало и друг адвокат, който четял делото си там. Тъй като условията в деловодството действително били лоши, а оставало малко до края на приемното време, свидетелят посочва, че по нейна преценка и на нейна отговорност решила да удовлетвори искането на ищеца и наредила на ответницата да му занесе делото в „Адвокатска стая“, въпреки че това не било позволено според правилата. Посочва, че престоят на ищеца в деловодството продължил около 10-15 минути, като през това време не е имало неуважително отношение към ищеца от никой от служителите. Останалите събрани доказателства сочат, че по повод на процесния случай е била подадена жалба от ищеца до Председателя на СГС, който е сезирал Софийския Адвокатски Съвет за извършване на проверка. Съдът не обсъжда материалите и постановените актове по образуваната преписка, доколкото направените констатации по същата не са обвързващи за съдебния състав. Що се отнася до депозираната до Председателя на СГС жалба от И. К., представена по делото, видно от съдържанието й в нея се съдържат изложени от К. сведения по случая, които обаче не могат да послужат за установяване на обстоятелства от значение за разрешаване на правния спор, тъй като не могат да се ценят като свидетелски показания, доколкото не са събрани в рамките на настоящото производство по предвидения в процесуалния закон ред. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: При изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на исковите претенции на ищеца, сезиращите съда искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява пряка и непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като в нормите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. са дефинирани двете проявни форми на дискриминация – пряка и непряка. Пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. представлява всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на посочените в ал. 1 признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. А според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл. 5 ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, подбуждането към дискриминация, изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, също се смятат за дискриминация. Според дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. в понятието тормоз се включва всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца, който следва да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че спрямо него е налице дискриминация. Само, ако ищецът докаже такива факти, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното – че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да обори твърденията му. Неизпълнението от страна на ищеца на вменената му тежест на доказване е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. Неравноправното третиране в случаите на пряка дискриминация е не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. Поради това основателността на исковете по чл. 71 ЗЗДискр., основани на твърдения за пряка дискриминация, се предпоставя не само от факта на понеблагоприятно третиране на определено лице, а още и от това, че такова третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като е налице и пряка връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която причина при всички случаи следва да се изразява в един или няколко от релевантните законови признаци. В случая ищецът основава исковите си претенции на твърдения за неравното му третиране от страна на ответницата при негово посещение в деловодството на СГС за справка и запознаване с гражданско дело като адвокат по същото. Съдът намира, че от събраните доказателства по делото не може да се обоснове извод за поведение на ответницата, осъществяващо състав на дискриминационно третиране по ЗЗДискр. При преценката за наличието на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който ищецът е третиран и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., не е налице дискриминация. В случая се установи, че отказът на ответницата да предостави на ищеца поисканото дело за четене в „Адвокатска стая“ не е бил продиктуван от нейна лична преценка и решение в конкретния случай, а съобразен с издадени от ръководството на съда заповеди делата, които не са насрочени и съответно не се намират в „Адвокатска стая“, да се предоставят за справки в рамките на обявеното приемно време на деловодството в канцеларията, където то се помещава. Посочените заповеди не допускат изнасяне на делата от деловодството, включително за четене в „Адвокатска стая“, където след приемното време на деловодството може само да се дават справки въз основа на електронната деловодна система на съда. С тези заповеди е утвърден ред за извършване на справки по делата съобразно чл. 143 ПАС, като създадените правила следва да бъдат еднакво прилагани, без изключение, спрямо всички посетители – граждани и адвокати, поради което може да се приеме, че последните се намират при сравними сходни обстоятелства. С оглед заеманата от ответницата длъжност, тя е била длъжна да обслужва посетителите съобразно така утвърдените правила, като предоставя справки по делата само в деловодството и в определеното за целта приемно време. Поради това отказът й да позволи на ищеца да се запознае с делото извън помещението на деловодството е бил съобразен с вменените й служебни задължения, а не по причина, свързана с личността на ищеца или заболяването му. В тази връзка следва да се отчете, че нито се твърди от страна на ищеца, нито по делото има данни, че ответницата е имала различен подход при обслужване на други явили се за справки по делата адвокати. Утвърдените вътрешни правила, освен еднакво поставени спрямо всички посетители, по сведения, събрани от свидетеля Г., са и били еднакво прилагани за всеки от тях, включително в конкретния случай. Правилата въвеждат обективно поставени условия за предоставяне на справки, включващи ограничения за време и място, без да оставят на преценката на служителите в деловодствата кога и къде могат да позволят извършването на справки във всеки отделен случай. Затова и соченото от ищеца поведение на ответницата, изразяващо се в отказ да му позволи да чете поисканото дело извън деловодството, при липса на данни да е позволявала това спрямо други адвокати в такива случаи, не го е поставило в по-неблагоприятно положение съпоставимо с лица със сходно качество на пълномощници по дела на основата на който и да е от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Този извод не се променя от събраните данни за поведението в конкретната ситуация на началника на деловодната служба – свидетеля Г., разрешила изнасяне на делото от деловодството, доколкото същото макар и в услуга на ищеца, т.е. поставящо го в по-благоприятно положение, е било изцяло въпрос на нейно решение по изключение, каквото не е било предвидено да се прави дори за лица с увредено здраве. По отношение твърденията на ищеца, че ответницата първоначално отказала и да му предостави самото дело под предлог, че не се открива в деловодството, съдът намира, че същите остават недоказани. Ищецът сам твърди, че в крайна сметка е получил делото за справка и е направил такава, което обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. Дори да се приеме твърдяното от ищеца, че не е получил веднага при поискване делото, то не са ангажирани доказателства, сочещи колко време от явяването му в деловодството и по каква причина е било забавянето, за да се прецени дали е било оправдано. В тази връзка съдът съобразява, че дадените от свидетеля К. показания за времето до пристигането му в деловодството, за да придружи ищеца, не възпроизвеждат негови лични, непосредствено придобити възприятия за релевантните факти – конкретно поведение на конкретен деловодител, а пресъздават предадена му от ищеца информация по телефона. От друга страна, свидетелят посочва, че при отиването му след 13:15 часа в съда делото все още не било открито, което не съответства на твърденията на ищеца, че още към 11:30 часа делото му е било предоставено. Това разминаване внася съмнение в добросъвестното пресъздаване на ситуацията от страна на свидетеля и разколебава доказателствената стойност на показанията му в достатъчна степен, за да не бъдат кредитирани като достоверен източник на данни в тази им част. Поради това не може да се приеме, че правото на достъп на ищеца до делото е било нарушено, още по-малко по причина на нежелано поведение, осъществено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Що се касае до твърденията на ищеца за лишаването му от достъпна среда като лице с увреждане, следва да се отбележи, че изграждането и поддържането на такава среда не може да се вмени на ответницата, която както в лично, така и в служебно качество не е сред правнозадължените лица, натоварени с правомощия да осигурят среда за равен достъп като част от условията за интеграция на хора със специални потребности. Липсата на подходящи условия в деловодството на съда, включващи осигуряване на достатъчно пространство и пригодено за четене обзавеждане със седящи места, не е във волята и контрола на ответницата, за да се преценява поведението й в тези условия на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. като насочено към поставяне на ищеца в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, и/или целящо или резултиращо в накърняване достойнството му и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Въз основа на изложеното съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на никоя от проявните форми на дискриминация, поради което предявеният иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е неоснователен, съответно неоснователни са и обусловените от него искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. и същите следва да се отхвърлят. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответницата, респ. в полза на осъществилата в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатното й процесуално представителство адв. Л., видно от представената в този смисъл декларация. Ответницата не доказва сторени от нея разноски. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адв. Л. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер от 800 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 409,03 евро, отчитайки обема на осъществената от нея защита, включваща и явяване в пет съдебни заседания, и като съобразява постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите. С тези мотиви съдът