Решение № 340 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 646/2024 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Г. С. Р. от гр.Бургас, [ЕГН], със съдебен адрес гр.Бургас, ул.Генерал Гурко 7а, ет.5, оф.14а. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощници – адвокат М. Г. от АК Бургас и адвокат В. Б. от АК София.

Ответник по жалбата е кмета на община Созопол, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.Княз Борис І 10, вх.Б, ет.1. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Ю. Б. от АК Бургас.

Заинтересована страна е Министерство на културата гр.София. Тази страна не взема участие в производството, редовно призована.

Предмет на оспорване е заповед № 8-Z-298/13.03.2024г., издадена от кмета на община Созопол, издадена на основание чл.73 ал.3 от Закона за културното наследство. Със заповедта се задължава жалбоподателя, в качеството му на собственик на сграда в поземлен имот с идентификатор 32737.501.717 по КК на с.Индже войвода, а именно НКЦ „Къща на наследници на Георги Бакалов“, за своя сметка да извърши в определен срок посочени в седем пункта укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2.

В жалбата и допълнително в с.з. се оспорва приетата от ответника фактическа обстановка, както и правните изводи. Прави се оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения – неизясняване на фактическата обстановка преди издаването на заповедта и липса на адекватни мотиви. Сочи се в тази връзка, че заповедта е издадена въз основа на констативен протокол от 2020г., който не е актуален относно състоянието на имота. Сочи се липсата на констатации и мотиви в заповедта, които да се свържат с разпорежданията, касаещи художествени ценности и църковно обзавеждане. Правят се доводи и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага подробни доводи за липса на основания за оспорване и неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска отхвърляне на жалбата. Иска присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Видно от приложената заповед № 8-Z-298/13.03.2024г. на кмета на община Созопол, органът е разпоредил следното:

1. Собственикът да възложи изготвяне на конструктивно обследване на сградата – НКЦ, въз основа на резултатите от което, при необходимост, да се възложи изготвянето на проект за укрепване на същите.

2. Собственикът да възложи изготвяне на становище за състоянието на художествените ценности и църковното обзавеждане, както по отношение на технологията за намеса, така и мерки за съхраняването им по време на изпълнението на ККР. Становището следва да бъде изготвено от художник – реставратор, вписан в регистъра по чл.165 от Закона за културното наследство.

3. Собственикът да възложи изготвянето на пълно архитектурно и фото заснемане на НКЦ с детайли, като се представи актуалното състояние на всички елементи и материали с изведена проблематика.

4. Въз основа на пълното архитектурно и фото заснемане и конструктивното обследване на обекта, собственикът да възложи изготвянето на проект за консервация и реставрация на НКЦ с всички нейни елементи. Проектът следва да съдържа задължително и част технология за КРР. С проекта да се предвиди, след разкриване на покрива, при констатирано лошо състояние на конструктивни елементи и необходимост от тяхната подмяна да се изработи работен конструктивен проект. Състоянието на разкритата покривна конструкция да бъде документирано чрез подробно фото заснемане. Проектът да бъде изработен съгласно изискванията на Наредба № 4/21.12.2016г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на НКЦ, издадена от министъра на РРБ.

5. Горецитираната документация в срок до 01.06.2025г. да бъде представена в Министерство на културата от собственика за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН.

6. В седемдневен срок след получаване на положително становище на горецитираната документация от министъра на културата, собственикът да представи същото, заедно със съгласуваната проектна документация в община Созопол за процедирането им по реда на ЗУТ и/или във връзка с уведомяване по реда на чл.83а ал.7 от ЗКН, във връзка с изпълнение на предвидените в проекта дейности.

7. Собственикът следва да изпълни горецитираните проекти, след тяхното съгласуване с Министерство на културата по реда на чл.84 от ЗКН и одобряването на същите по съответния ред в едногодишен срок, считан от датата на одобряване.

Във връзка с писмо от кмета на община Созопол до Министерство на културата, с вх. № 08-00-115/07.02.2020г., относно извършени проверки за сгради, негодни за ползване, опасни за гражданите и застрашени от самосрутване, намиращи се в с.Индже войвода, в периода 18-21.08.2020г. била извършена съвместна проверка от инспектор от главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата и служител на община Созопол, при която са констатирани обстоятелства, застрашаващи сграда с идентификатор 32737.501.717.1 със статут на недвижима културна ценност, разположена в ПИ 32737.501.717 по КК на с.Индже войвода. Сградата е с пл. № 190 в кв.21 по ЗРП на селото. По стария кадастрален и регулационен план на селото, действал към момента на декларирането на паметниците на културата през 1976 година, имотът е бил с пл. № 245. Огледът на място е извършен в присъствието на кмета на селото А. Д. и собственика на сградата Г. Р.. Огледът е обективиран в приложен по преписката протокол от 15.09.2020г., подписан от длъжностните лица, които са го извършили. В протокола е описана общо конструкцията на сградата и състоянието и, като са изведени изводи, че състоянието може да се определи като недобро. Дадени са препоръки до кмета за издаване на указания по чл.72 ал.3 от ЗКН.

В изпълнение на горните препоръки, с писмо № 94-00-3695/18.09.2020г., кметът на община Созопол е дал на собственика Г. Р. указания по чл.72 ал.3 от ЗКН, а именно да ограничи достъпа на хора чрез поставяне на временна метална ограда, както и да постави информационна табела по металната ограда, забраняваща достъпа до сградата – недвижима културна ценност. С молба вх. № 94-00-3980-1/26.10.2020г. Р. сочи, че има затруднения по поставянето на оградата и моли за продължаване на срока.

Със заповед № 8-Z-1218/08.10.2020г., издадена от кмета на община Созопол на основание чл.73 ал.1 от ЗКН, е назначена 7-членна комисия за проучване на процесната сграда НКЦ, включваща изискуемите специалисти и длъжностни лица по тази разпоредба. С писмо № 94-00-3980/13.10.2020г. Р. е уведомен за назначаването на комисията и е поканен да осигури достъп за оглед на имота на 27.10.2020г. Огледът е извършен, за което е съставен и приложен по преписката констативен протокол № П-2/30.10.2020г., съобразно изискването на чл.73 ал.2 от ЗКН, със следните констатации:

НКЦ „Къща на наследници на Георги Бакалов“ в с.Индже войвода е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата с писмо № 4216/15.12.1976г. на НИПК и съгласно § 12 ал.1 от ПЗР на ЗКН запазва статута си на декларирана единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Това обстоятелство не е било спорно между страните в развилото се производство. Наред с това по делото са представени писмо от Министерство на културата изх. № 9400-9208/10.04.2023г., съставено от директора на НИНКН, с което жалбоподателя е бил уведомен, че собствената му „къща н-ци на Георги Бакалов“ в с.Индже войвода е била декларирана като такава по стария ред, като към писмото са приложени копия от доклад изх. № 4216/15.12.1976г., изготвен от специалист проучвател към отдел „Изучаване“, с предложение за одобряване на приложените списъци на декларираните архитектурностроителни паметници на културата, сред които е посочена и процесната „къща н-ци на Георги Бакалов“ в с.Индже войвода. Върху самия списък е положена клиширана резолюция „одобрявам“ с положени печат, подпис и дата.

Относно градоустройствения статут на сградата, констатациите са идентични с тези по приложения протокол от 15.09.2020г., описани по-горе. Констатирано е, че собственик на процесната сграда е жалбоподателя Г. С. Р.. Това обстоятелство не е било спорно между страните в развилото се производство и е отразено еднозначно във всички приложени по преписката официални и частни документи. В констативната част на протокола е описана и проведената процедура по временно укрепване съгласно чл.72 от ЗКН.

Подробно е описано в протокол № П-2/30.10.2020г. състоянието на процесната двуетажна необитаема сграда. Стените на приземния етаж са от каменна зидария от калов разтвор със сантрачи. Стените в етажа са от дървена конструкция, а отвън са покрити с талпи. Стоборът (чардакът) е излизал конзолно по северната и източната стена на къщата. той е бил изграден под стрехата върху надпуснатите подови греди и е бил обкован отвън с отвесно наредени една до друга чамови дъски. Покривът е скатен, с дървена конструкция и покритие от едноолучни керемиди. Каменната зидария по фасадите на партерния етаж е в общо добро състояние, като на места се наблюдават леки пукнатини, както и изветряване на каловия разтвор. В югоизточния ъгъл на първия етаж, от южната страна на каменната зидария, се наблюдава пукнатина в средната от трите части, разделени хоризонтално от сантрачи. Под ъгъла на най-долния ред сантрачи на същото място е започнало отмиване на калната замазка и изваждане на някои от камъните на зидарията. Дървената конструкция на етажа е в недобро състояние, като се наблюдава изгниване и прояждане на места. Носещите греди на балконите/еркерните наддавания на северната и в северната част на източната фасада на етажа са изгнили/изветрели. Балконът и покривната конструкция над него, намиращи се в средата на етажа на южната фасада, са провиснали. носещите греди на подовата конструкция на етажа са в общо сравнително добро състояние, като има някои прогнили и проядени от дървояди. Преградните стени на етажа са в много лошо състояние, като на много места са останали само дървените носещи подпори и подкоси. носещите греди и обшивката на таванната конструкция над етажа са прогнили/проядени. Покривната конструкция е в лошо състояние, същата е деформирана, като има наличие на загниване и разрушение на основни носещи дървени елементи (колони, греди, ребра и обшивка). Стрехите са пропаднали, а част от керемидите са нестабилни. На места липсващите турски керемиди са заменени с вълнообразни ламаринени листове. Формулиран е общ извод, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ от увреждане, а състоянието на сградата може да се определи като недобро.

В заключение комисията е обективирала в 7 точки препоръки относно вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, съобразно изискването по чл.73 ал.2 от ЗКН. Препоръките съответстват на разпореденото в оспорената пред съда заповед № 8-Z-298/13.03.2024г. на кмета на община Созопол, с две съществени изключения.

От една страна комисията е препоръчала собственикът незабавно да вземе мерки за окастряне на дървото, което е в непосредствена близост със западната част на северната фасада на сградата. Фактически констатации относно наличието на такова застрашаващо НКЦ дърво не са изложени в протокола. В заповедта на кмета липсва аналогично разпореждане до собственика Р.. От друга страна, както бе посочено по-горе, съгласно т.2 от заповедта на собственика Р. се разпорежда да възложи изготвяне на становище за състоянието на художествените ценности и църковното обзавеждане, както по отношение на технологията за намеса, така и мерки за съхраняването им по време на изпълнението на ККР. Становището следва да бъде изготвено от художник – реставратор, вписан в регистъра по чл.165 от Закона за културното наследство. Фактически констатации и формулирани предложения на комисията в изготвения протокол по този въпрос липсват. Липсват и мотиви в оспорената заповед, съдържащи фактически констатации за наличие на художествени ценности и църковното обзавеждане в процесната НКЦ.

С писмо до зам.кмет на община Созопол с вх. № 94-00-3980-3/11.10.2023г. жалбоподателят Р. е уведомил общината, че е оградил процесната НКЦ и е поставил необходимата информация (вероятно табели); направил е частична реставрация с ремонт на покрива, балкона на юг, верандите на изток и север, без прозорците, вратите от юг и стълбището с вратата от двора от север, както и вратата с портал от запад за дворното място, до самия северозападен ъгъл на къщата, като ползваните дъски са били дъбови, а не чамови. Р. посочва в писмото си, че е възложил и се работи върху проектно задание за пълна реставрация. Предвид тези твърдения на собственика с писмо изх. № 04-00-113/07.12.2023г. община Созопол е поискала от Министерство на културата информация наличен ли е в министерството проект за консервация и реставрация на процесната НКЦ. Няма данни от МК да е постъпила обратна информация за наличието на такъв проект.

По делото е назначена експертиза на културно наследство, изготвена от Я. И. специалист – уредник в Регионален исторически музей гр.Бургас. От заключението на вещото лице се установи, че процесната НКЦ е типичен образец на странджанска къща, двуетажна, четириделна. Първият етаж отчасти е бил преграден като стаи и стълбище за втори етаж, а в основната си част е бил дам, т.е. обор. По дължината на целия втори етаж минава коридор, а в дясно се намират всички жилищни помещения – дневна, две спални и кухня. В края на коридора има малко складово помещение за храна, в близост до кухнята. В кухнята има частично запазено огнище с голям отвор и размери, градено от ломен камък, с два долапа от двете му страни. Малко коридорче в средата на къщата води до балкона. Вещото лице сочи, че общото състояние на къщата не е добро, но нейната културна и научна стойност е неоспорима като автентичен образец на културно-историческото наследство в региона. При извършения оглед на място вещото лице не е установило наличието на художествени ценности или църковна утвар.

По делото е назначена и съдебнотехническа експертиза, изготвена от строителен инженер С. И., с оглед установяване на конструкцията и състоянието на процесната сграда. Вещото лице отчасти потвърждава констатациите на комисията по чл.73 ал.2 от ЗКН, като дава допълнителни данни, включително и във връзка с твърденията на жалбоподателя, че след издаването на протокола и дадените с него указания, е извършил ремонтни и възстановителни работи по обекта.

Вещото лице е установило добро строително състояние на носещата и покривна конструкции, с необходимост от възстановяване на покритието от едноулучни („турски“) керемиди. Извършени са СМР (ККР) от собственика, включващи заздравяване на конструкцията и обезопасяване на покрива срещу метеорологични въздействия.

Вещото лице е установило, че конструкцията на партерния етаж е надеждна и осигурява стабилитета на разположения върху нея втори етаж. Конструкцията на втория етаж е надеждна и осигурява разположената върху нея покривна конструкция. Покривната конструкция е надеждна и осигурява сградата срещу проникване на вода. Като общ извод вещото лице е посочило, че сградата е безопасна в конструктивно и санитарно-хигиенно отношение.

Във връзка с поставен от жалбоподателя въпрос вещото лице е посочило, че при липсата на одобрен проект за възстановяване на сградата, въз основа на метода на възстановителна стойност, необходимите работи са на стойност около 71 500лв., което е 30% от общата стойност на сградата, съгласно приложена в заключението подробна таблица. Вещото лице е посочило в писменото си заключение, че стойността се отнася за ремонт, който е с цел възстановяване на сграда в същия вид – с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Вещото лице е посочило, че при демонтиране и последваща реконструкция на сградата, стойността на дейностите би била около 225 700лв., като е уточнило, че състоянието на носещата конструкция на сградата не налага демонтиране.

В съдебно заседание на 14.10.2024г. вещото лице е уточнило пред съда, че при огледа на място, при съпоставяне на актуалното състояние на сградата и констатациите по чл.73 ал.2 от ЗКН е установило и описало в заключението си които са ремонтните работи, извършени по сградата след започването на процедурата по защита на НКЦ. Вещото лице е дало заключение пред съда, че към 2020г. конструктивно сградата не е била увредена до състояние да изгуби стабилитета си, т.е. сградата не е била застрашена от самосрутване. Покривът е бил в недобро състояние и това е създавало предпоставки в бъдеще да се стигне до опасност от самосрутване, но към 2020г. такава опасност не е била налице. Вещото лице е посочило, че във връзка с извършения ремонт не е констатирало налични строителни книжа.

Като доказателство в съдебното производство е приобщен заверен препис от нотариален акт № 11/03.06.2021г. по н.д. № 183/2021г. на нотариус Б. К. гр.Бургас, с който въз основа на обстоятелствена проверка Г. Р. и М. Р. са признати за собственици на жилищна сграда на площ 117 кв.м., на два етажа, с РЗП 234 кв.м., с идентификатор 32737.501.717.1 по КК на с.Индже войвода. Липсват по делото твърдения и данни за последващи промени в собствеността.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената заповед е с правно основание чл.73 ал.3 от ЗКН и е издадена от компетентния за това кмет на община Созопол, на територията на която се намира подлежащата на защита НКЦ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на защита като НКЦ, както и лицето в чиято тежест е възложено това премахване и основанията за това. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Производството е започнало и се е развило по правилата на чл.72 и чл.73 от ЗКН. Не е основателно оплакването, че за да издаде указанието по чл.72 ал.3 от ЗКН кметът не е бил надлежно сезиран, тъй като отправените до него искания и молби от собственика Р. са имали насоченост към други развиващи се производство пред общинската администрация – искане за разрешение за изработване на частично изменение на ПУП-ПР за имота. Издаването на указанията по чл.72 ал.3 от ЗКН е в обществен интерес и не е обвързано с изпълнението на задължението по чл.72 ал.1 от собственика, т.е. неизпълнението от страна на собственика на НКЦ да уведоми компетентните органи по опазване на културното наследство не може да препятства провеждането на процедурите по опазване на това наследство. Затова съдът преценя, че указанията за временно укрепване са били надлежно издадени от кмета на община Созопол. В изпълнение на чл.73 ал.1 и 2 от ЗКН е била назначена комисия в състав, включващ лицата, посочени в закона, която е извършила оглед и необходимото обследване на процесната НКЦ, като надлежно е обективирала констатациите си в констативен протокол, приложен по преписката. Протоколът е връчен на жалбоподателя, а преди това му е било осигурена възможност да участва в извършването на огледа на място, осъществен от комисията.

Независимо от горното е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неизясняване на значими за решаването на случая факти, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Приложима е материалната норма на чл.173 ал.3 от ЗКН, съгласно която въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл.71 ал.1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Прилагайки към конкретния случай тази норма, съобразно чл.71 ал.1 от ЗКН органът е следвало да издаде заповедта спрямо собствениците на установената недвижима културна ценност. Това означава, че съобразно изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК преди всичко е следвало да се съберат доказателства относно собствеността върху обекта. Такива доказателства не са събрани и налични по преписката, като органът очевидно е приел за безспорно, че именно жалбоподателя Р. притежава недвижимия имот, представляващ културна ценност. Това обстоятелство обаче е вярно само отчасти, т.е. Р. е само един от собствениците, както се установи от събраните в съдебното производство доказателства. Пропускът да се изясни служебно собствеността върху имота и да се съберат необходимите за това доказателства от органа представлява съществено процесуално нарушение – основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Материалната норма на закона изисква заповедта да бъде издадена спрямо собствениците, т.е. недопустимо е задължението за извършване на необходимите за запазване на културната ценност дейности да се възлага само на част от тях. (В този смисъл - решение № 15224/12.11.2019 г. на ВАС по а.д. № 3498/2019г., III о.) Като е направил именно това органът е издал заповедта в нарушение на материалния закон – основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 от АПК.

Отделно от горното съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на заповедта в частта и относно т.2 (собственикът да възложи изготвяне на становище за състоянието на художествените ценности и църковното обзавеждане, както по отношение на технологията за намеса, така и мерки за съхраняването им по време на изпълнението на ККР; становището следва да бъде изготвено от художник – реставратор, вписан в регистъра по чл.165 от Закона за културното наследство). В обстоятелствената част на заповедта липсват изложени мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, които логично да могат да се свържат именно с това разпореждане. Такива липсват и в констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта. Както се установи в съдебното производство - художествени ценности и църковно обзавеждане не са били налични при огледа на вещото лице и не са открити данни такива да са били налични към момента на издаването на заповедта. Допуснато е съществено нарушение на правилата по чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи служебно изясняване от органа на фактите и обстоятелствата и събиране на необходимите доказателства, за правилното решаване на въпроса. Органът е разпоредил действия във връзка с намиращи се в сградата художествените ценности и църковното обзавеждане, без да изясни дали наистина такива са налице. Допуснато е и съществено процесуално нарушение по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, предвид липсата на изложени мотиви, кореспондиращи с разпореждането по т.2 от заповедта. Налице е самостоятелно основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК относно т.2 от оспорената заповед.

Предвид изложеното съдът прие, че жалбата е основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорената заповед следва да се отмени изцяло.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК община Созопол следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас