Решение № 1434 от 23.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6521/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110206521 по описа за 2025 година

Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, срещу Наказателно постановление (НП) № 696077-F696903 от 17.03.2023 година на заместник директора на ТД на НАП София - А. К. Г., с което на „•••••“ ООД на основание член 180а, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на член 86, ал. 1 във връзка с член 84 от ЗДДС.

С жалбата се твърди, че НП е постановено при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон, с оглед на което е направено искане за отмяна. Твърди се, че нарушението не е доказано.

Настоящото съдебно производство е второ по ред, след като с решение № 13987 от 23.04.2025 г. по КАНД № 1785/2025 г. на АССГ е отменено решение от 28.08.2024 г. по АНД № 6258/2023 г. на СРС, НО, 21-ви състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на НП, като изразява становище за това, че в случая не е изследван въпросът кога е прехвърлена собствеността върху стоката на дружеството, респ. кога е възникнало данъчното събитие, свързано със задължението на дружеството да начисли ДДС, като състави съответните счетоводни и данъчни документи. Претендира в полза на страната да бъдат присъдени, направените разноски за адвокатско възнаграждение в първото по ред въззивно производство и в настоящото, както и в производството пред касационната съдебна инстанция.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от юрисконсулт, която оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите и въъзраженията на страните, събраните доказателства по делото, след като провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Търговското дружество „•••••“ ООД е регистрирано по ЗДДС и е извършило вътреобщностно придобиване на стоки, по-конкретно на ADL-SR - сензор за слънчево излъчване, ADL-SR - сензор за скоростта на вятъра, ADL- SR - сензор за температура, ••••• SUN2000-215KTL Н О , ••••• Smart регистратор и удължена 10-годишна гаранция, по фактури, издадени от доставчик „••••• s.r.o.“ - данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС във Чешка Република, с идентификационен номер по ДДС VIN ••••••••••, като за придобиването на стоките страните не са сключвали писмен договор, а имали устна договорка. Във връзка със закупуването (придобиването) на горепосочените стоки, от страна на продавача (доставчика) са издадени следните фактури:

1. ФАКТУРА № •••••••••/15.08.2022 г., издадена от доставчик „•••••

s.r.o.“ - данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС във Чешка Република, с идентификационен номер по ДДС VIN ••••••••••,

по която дружеството извършва вътреобщностно придобиване на стоки:

ADL-SR Сензор за слънчево излъчване, ADL-SR Сензор за скоростта на вятъра, ADL-SR Сензор за температура, на стойност 1 041,00 евро при левовата равностойност в размер 2 036,02 лева, върху която сума, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от ЗДДС, „•••••“

ООД е следвало да начисли данък в размер на 407,20 лв., като издаде

данъчен документ - протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срока по чл.

117, ал. 3 от ЗДДС /не по-късно от 15 дни от датата на която данъкът е

станал изискуем/, който данък да е посочен на отделен ред, да посочи

този протокол е регистър дневник за продажбите и включи размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС за съответния данъчен период. Дружеството е начислило

дължимия данък през данъчен период месец октомври 2022 г., като е

издало протокол № 0000000002 на 01.10.2022 година.

2. ФАКТУРА №•••••••/16.08.2022 г., издадена от доставчик „••••• s.r.o.“

• данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС във Чешка

Република, с идентификационен номер по ДДС VIN ••••••••••. По

посочената фактура дружеството извършва вътреобщностно

придобиване на стоки: ••••• SUN2000- 215KTL Н О , ••••• Smart

регистратор и удължена 10-годишна гаранция, на стойност 98 100,00

евро, левовата равностойност на която е в размер 191 866,92 лева, върху

която сума, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 84 от ЗДДС,

„•••••“ ЕООД е следвало да начисли данък в размер на 38 373,38 лева,

като издаде данъчен документ - протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срока по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС /не по-късно от 15 дни от датата на която

данъкът е станал изискуем/, който данък да е посочен на отделен ред, да

посочи този протокол в регистър „дневник за продажбите“ и включи

размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация

по чл. 125 от ЗДДС за съответния данъчен период. Дружеството е

начислило дължимия данък през данъчен период месец октомври 2022 г.,

като е издало протокол № 0000000002 на 01.10.2022 година, който

протокол е общ и за фактура № •••••••••/15.08.2022 г. и е посочен в регистъра за “Дневник за продажби“ за месец октомври 2022 година.

Размерът на данъка по посочените две фактури е включен в справката-

декларация за ДДС за месец октомври 2022 година, подадена на 11.11.2022 година, като е издаден акт за прихващане и възстановяване № П-22221023011673-004-001 от 13.02.2023 година.

Във връзка с превоза на стоките е издадена ТОВАРИТЕЛНИЦА № ••••••••••, съгласно която датата и часът на получаване на стоката са 22.08.2022 г. 15:49 часа.

С резолюция № П-22221023011673-0РП-001 от 17.01.2023 година,

изменена с резолюция № П-22221023011673-0РП-002 от 08.02.2023 година е възложено извършването на проверка на „•••••“ ООД, в резултат от която било установено гореописаното вътреобщностно придобиване на стоки. От С. В. И. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 6 9 6 9 0 3 от 20.02.2023 година за две нарушения на чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84 от ЗДДС, извършени съответно на 15.09.2022 година във връзка с начисляването и декларирането на ДДС по фактура № •••••••••/15.08.2022 г., издадена от доставчик „••••• s.r.o.“ и по фактура № •••••••/16.08.2022 г., издадена от доставчик „••••• s.r.o.“. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена при анализа и съпоставката на приобщените писмени доказателства, АУАН, и на гласните доказателства, изводими от показанията на свидетеля И., която е актосъставител по случая.

Както АУАН, така и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им - Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2028 година на Заместник Директора на ТД на НАП София и Заповед № 2946 от 10.11.2022 година на Изпълнителния директор на НАП. АУАН и НП са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

Дружеството „•••••“ ООД е извършило вътреобщностно

придобиване (ВОП) по ФАКТУРА № •••••••••/15.08.2022 г. и по ФАКТУРА №•••••••/16.08.2022 г., за което в случая е налице ТОВАРИТЕЛНИЦА № ••••••••••, съгласно която датата и часът на получаване на стоката са 22.08.2022 г. 15:49 часа.

На 01.10.2022 г. „•••••“ ООД издало протокол № 2 по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, в който отразило извършената доставка, като цитирало и двете издадени фактури, посочени по-горе, с обща данъчна основа от 193 902,95 лева и начислило ДДС в размер на 38780,59 лева, като включило протокола в регистър „Дневник продажби“ за данъчен период октомври 2022 г. и включило размера на данъка в справка – декларация за ДДС за октомври 2022 г., която подало на 11.11.2022 г. в ТД на НАП София, приета с вх. № 22104948656.

Настоящият съдебен състав приема, че датата на извършване на вмененото нарушение е неправилно определена от административнонаказващия орган. Въпреки, че от страна на дружеството е извършено нарушение, то не е осъществено на датата, визирана в НП, а именно 15.09.2022 г. Посоченото несъответствие на елемент от обективна страна на обвинението с фактите, изводими от доказателствата, води до незаконосъобразност на процесното НП като издадено в противоречие с материалния закон и обуславя неговата отмяна.

Не е спорно по делото, че „•••••“ ООД е задължено лице по чл. 117 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС . Съгласно чл. 86, ал. 1 , ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Издаването на данъчния документ става по реда, визиран в чл. 117 ЗДДС - не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем следва да се издаде протокол с нормативно определено съдържание. Срокът за подаване на справката-декларация, в която размерът на данъка следва да се включи, е посочен в чл. 125, ал. 5 - до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. С нейното подаване ще се изпълни и задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС .

В настоящия случай е налице вътреобщностно придобиване /доставка (ВОД) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС , при което данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването. В общия случай, данъкът става изискуем към датата на възникване на данъчното събитие /чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/ и съобразно чл. 86 от ЗДДС възниква задължение за регистрираното по закона лице да го начисли като издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС , да посочи издадения протокол в регистър „Дневник продажби“ и включи размера на данъка при определяне на резултата в справката-декларация за съответния данъчен период. Изискуемостта на данъка при ВОП, се определя съобразно с нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС , която гласи, че същият става изискуем на 15-ден на месеца следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2. Данъчното събитие при ВОП възниква към датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната (В този смисъл е решение № 5189 от 24.04.2024 г. по адм. д. № 11458/2023 г. на ВАС). С оглед на това в случая от значение за своевременно начисляване на данъка са два отделни момента: първият се определя спрямо това, кога е настъпило данъчното събитие, а вторият, съобразно това, кога данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В случая се установява, че договор между страните не е сключван, а са имали единствено устна договорка, при което не е изрично уговорено кога се прехвърля собствеността върху стоките. С оглед на това следва да се приеме, че собствеността е прехвърлена с доставянето на стоките на купувача на територията на Република България и преминаването им в негово владение, като вещно-прехвърлителният ефект настъпва с предаване на вещта, в случая при нейното получаване от купувача на 22.08.2022 г. в 15:49 часа. На тази дата е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗДДС , защото това е датата на фактическото предаване на стоката (В този смисъл е и решение № 2496 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 6270/2012 г. на ВАС, съгласно което данъчното събитие настъпва на датата на фактическото предоставяне на стоката).Разпоредбите на ал. 3 на чл. 51 от ЗДДС, касаещ ВОД и чл. 63 от ЗДДС, регулиращ ВОП, уреждат изискуемостта на данъка, която настъпва винаги след данъчното събитие. В случая данъчното събитие е настъпило на 22.08.2022 г. с доставянето на стоката на купувача, следователно наказващият орган неправилно се е позовал на ал. 4 на чл. 63 от закона, която предвижда, че данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тя е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. В случая фактурите са издадени във връзка с направени плащания, които са преди датата на възникване на данъчното събитие.

В случая датата на данъчното събитие е 22.08.2022 г., при което следва, че данъкът е станал изискуем на 15.09.2022 г. като дружеството е следвало да впише същия в протокола по чл. 117 от ЗДДС до края на 30.09.2022 г., който ден е бил работен и не съвпада с официален празник. Вместо това, „•••••“ ООД е издало протокол № 2 за тази доставка на 01.10.2022 г., което е с един ден закъснение, поради което действително е налице административно нарушение, но административният орган не е определил правилно датата на извършване на нарушението, тъй като е приложил неправилно закона спрямо конкретиката на случая и не е съобразил спецификата му с оглед ВОП. Така административнонаказващият орган неправилно е приел, че данъчното събитие съвпада с датата на издаване на фактурите, а от там неправилно е определил датата, на която данъкът става изискуем, респ. датата до която дружеството е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. С оглед на всичко това издаденото НП противоречи на закона и следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН въззивникът има право на разноски и в негова полза следва да се присъдят реално направените разноски за адвокатско възнаграждение за първото по ред въззивно производство, за настоящото съдебно производство и за производството пред касационната съдебна инстанция, или общо разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за заплащането на която следва да се осъди въззиваемата страна НАП. В полза на въззиваемата страна НАП не се дължат разноски, поради което такива не следва да се присъждат в полза на НАП.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, съобразявайки правната сложност на делото, изискващо прилагането на редица норми по ЗДДС.

По тези мотиви, съдът,