Решение № 613 от 15.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6007/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-000291/01.02.2024 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. С. П. с ЕГН •••••••••• от с. С. обл. Пловдив ул. „И.“ № 1 е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лв. /76,69 евро/ за нарушение по чл.43 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 13 /тринадесет/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за опреД.е първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят Д. С. П. не се явява лично в съдебно заседание, не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адвокат – адв. М. Д. от АК Пловдив. Чрез жалбата и с допълнителни писмени молби се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Аргументира се наличие на двойна наказуемост за жалбоподателя – при нарушаване на принципа „ne bis in idem“, заради наличие на осъдителен спрямо П. съдебен акт за същото деяние, посочено като състав на административно нарушение в атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски за процесуалното представителство по производството от адвокат. Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, е изразено становище от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Оспорва се твърдение на насрещната страна за маловажност на случая. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Д. С. П. от с. С. обл. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1997 г. с придобити категории В, М и АМ. До м. януари на 2024 г. спрямо него били издадени едно наказателно постановление и четири фиша за нарушения на правилата за движение по пътищата. Преди обяд на 01.01.2024 г. жалбоподателят Д. П. управлявал в гр. Пловдив собствения си лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № .... Около 11:20 ч. полицейските служители при Първо РУ при ОД на МВР Пловдив В.Ш. и И.К. – изпълняващи задълженията си съвместно в наряд като автопатрул, видели при обход по ул. „Стефан Стамболов“ в гр. Пловдив жалбоподателят П. да управлява автомобила си „Пежо Партнер“ с рег. № .... Тъй като имали информация за този водач, че употребява алкохол и наркотични вещества, полицаите решили да последват с полицейския си автомобил този на жалбоподателя и да спрат лицето за извършване на полицейска проверка. Подаден бил от полицейския автомобил звуков и светлинен сигнал на жалбоподателя за спиране, но П., въпреки възприемането на следващ го полицейски сигнал и наличие на подадена звукова и светлинна сигнализация, не спрял, а ускорил с автомобила си с цел да избегне полицейската проверка. Последвало автомобилно преследване на П. от полицейските служители, като жалбоподателят с управлявания от него автомобил с рег. № ... преминавал през тревни площи, качвал се по бордюри и тротоари, създавайки опасност за пешеходци и други участници в движението, неправилно изпреварвал движещи се коли, навлизал в различни улици с висока скорост, като през цялото това време бил следван от полицейския автомобил. Част от движението на П. с автомобила с рег. № ... било по ул. „Поручик В. Стефов“, където около № 21 навлезнал в насрещното движение с цел изпреварване на колона от автомобили, с което се създала опасност от транспортно произшествие с насрещнодвижещи се автомобили. На кръстовището на ул. „Поручик В. Стефов“ с ул. „Димитър Талев“ жалбоподателят направил с колата си рязък десен завой, навлезнал в насрещното движение като засякъл движещите се срещу него автомобили, продължил по ул. „Димитър Талев“, минал през ограничителни колчета на пътното платно и продължил по черен път в посока Митница Пловдив. Полицейските служители следвали дотогава непрекъснато автомобила на жалбоподателя, но след преследване по черния път намалили скоростта и изгубили визуален контакт с движещия се пред тях П.. За този случай полицейският служител Ш. изготвил подробни докладни записки до Началника на Първо РУ Пловдив. На 08.01.2024 г. Д. П. бил установен от служители на МВР и задържан по Закона за министерството на вътрешните работи за срок от 24 часа. За това поведение на П. на 01.01.2024 г. при управление на собствения му автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ... при избягване на полицейска проверка и така осуетявайки изпълнението на задълженията на служителите на МВР, било образувано наказателно производство – бързо производство № 9/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив – за престъпление по чл.270 ал.1 от НК – противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. Въз основа на изготвената от полицейски служител В.Ш. докладна записка относно преследването на жалбоподателя П. на 01.01.2024 г. при управляване на автомобила му с рег. № ... св. И. П. съставил на Д. П. няколко акта за установяване на административни нарушения /АУАН/ за всеки описан случай на допуснато такова нарушение при движението на водача П.. Един от тези актове - АУАН серия GA № 551773/08.01.2024 г., бил за управлението на автомобила „Пежо Партнер“ с рег. № ... в 11:27 ч. в гр. Пловдив на ул. „Поручик В. Стефов“, където около № 21 изпреварил колоната от движещи се автомобили и създал непосредствена опасност за останалите движещи се по улицата участници при невъзможност за безпрепятствено връщане – като осъществяващо състав на административно нарушение по см. на чл.43 т.4 от ЗДВП. При предявяване на АУАН нарушителят П. отказал да подпише акта, който отказ бил удостоверен с подпис на свидетел. Въз основа на АУАН серия G A № 551773/08.01.2024 г. било издадено атакуваното НП № 24-1030-000291/01.02.2024 г., с което административнонаказващият орган Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, наложил на жалбоподателя Д. С. П. административно наказание глоба в размер на 150 лв. /76,69 евро/ за нарушението по чл.43 т.4 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДВП. По бързо производство № 9/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив бил изготвен от прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив обвинителен акт и внесен за разглеждане в Районен съд Пловдив, където било образувано спрямо Д. С. П. като подсъдим НДОХ № 486/2024 г. за престъпление по чл.270 ал.1 от НК. С Определение № 531/25.01.2024 г. по НДОХ № 486/2024 г. по описа на РС Пловдив VІІ н. с., влязло в сила на 25.01.2024 г. /преди издаване на процесното НП № 24-1030-000291/01.02.2024 г./ П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.270 ал.1 от НК за това, че на 01.01.2024 г. в гр. Пловдив противозаконно е пречил на органи на властта – младши инспектор В.Т.Ш, на длъжност „полицай в участък Първенец“ към Първо РУ ОДМВР - Пловдив и младши инспектор И.П.К., назначен на длъжност „полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОДМВР - Пловдив да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДв.П: „Полицейските органи могат да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелство за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, като чрез бягство не е изпълнил нареждане за спиране и проверка на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер 2.0Д“ с рег. № .... За така извършеното престъпление по чл.270 ал.1 от НК на подсъдимия Д. П. било наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. П., АУАН, справки за нарушител/водач, заверени копия на 6 бр. наказателни постановления – всички те издадени на 02.02.2024 г. спрямо нарушителя П., оправомощителна заповед, копие на обвинителен акт по НОХД № 486/2024 г. по описа на РС Пловдив, копия на 3 бр. докладни записки изготвени от полицай В.Ш., уведомително писмо, справка за съдимост. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля по делото И. П. при проведения при условията на усност и непосредственост разпити, като отчете логичността и последователността в изложението му, съответствието и допълването на показанията с писмените доказателства по делото. Същественото в случая от показанията на свидетеля е, че лицето не е бил очевидец на действията на нарушителя П. при управление на автомобила с рег. № ... на 01.01.2024 г., както и че приетото за налично нарушение по чл.43 т.4 от ЗДВП свидетелят е счел за извършено, позовавайки се на описаното от страна на колегата му – полицай В.Ш. в докладна записка до Началника на Първо РУ. Съдът ползва като годно писмено доказателство и АУАН серия G A № 551773/08.01.2024 г., изготвен от св. П., доколкото от една стана АУАН съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, а от друга и в конкретния случай констатациите в същия АУАН от фактическа страна се подкрепят от останалите налични писмени доказателства – докладни записки, копие на обвинителен акт, а и не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, не е изложено от страна на лицето нарушител и възражение било то при предявяване на АУАН, било то в в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. При така възприетата от доказателствената съвкупност и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Д. С. П. с поведението си на 01.01.2024 г. е реализирал формално елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.43 т.4 от ЗДВП. Жалбоподателят е управлявал на 01.01.2024 г. в 11:27 ч. на ул. „Поручик В. Стефов“ в гр. Пловдив собствения си лек автомобил „Пежо „Партнер“ с рег. № ..., където около № 21 изпреварил колоната от движещи се автомобили, навлезнал в насрещното движение без да може да се върне безпрепятствено в неговата лента, с което се създала опасност от транспортно произшествие с насрещнодвижещи се автомобили. Въпреки формалното реализиране на състав на административно нарушение по см. на чл.43 т.4 от ЗДВП, настоящата инстанция счете, че ангажираната спрямо Д. П. административна отговорност следва да отпадне. В националното ни законодателство, както и в европейските и множество други национални правни системи, е възприет, принцип за забрана за повторно наказване на едно и също лице за едно и също деяние – принцип „non bis in idem“, която забрана намира приложение и е уредена и в административно-наказателните /чл.17 от ЗАНН/ и в наказателните производства. Обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-000291/01.02.2024 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив се прие от съда за издадено при неправилно приложение на закона. Това е така, защото жалбоподателят П. при издаването на това НП вече е бил наказан в друго производство за същите си деяния, преценени от фактическа страна, за които е санкциониран и с обжалваното НП – с осъдително Определение № 531/25.01.2024 г. по НДОХ № 486/2024 г. по описа на РС Пловдив VІІ н. с., влязло в сила на 25.01.2024 г. за престъпление по чл.270 ал.1 от НК. При конкуренцията между наказателна и административно-наказателна отговорност законодателят отдава приоритет на наказателната, в който изричен смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълкователно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Конкретен нормативен израз на това законодателно разрешение са разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, поставящи движението и съществуването на административнонаказателното производство в зависимост от данните за наказателното преследване на дееца. Спазването на указанията по приложението на процесуалния закон по чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН представлява механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа „non bis in idem“ при паралелно или последователно провеждани административно-наказателни и наказателни производства. Принципът „non bis in idem“ е нормативно предвиден в процесуалното законодателство както в наказателния процес с разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, така и в административно-наказателния – чрез нормите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Конкретното поведение от фактическа страна на жалбоподателя Д. П., с което е прието да е извършил процесното административно нарушение по чл.43 т.4 от ЗДВП – при управление на 01.01.2024 г. в 11:27 ч. на автомобил „Пежо „Партнер“ с рег. № ... на ул. „Поручик В. Стефов“ в гр. Пловдив да е навлезнал в насрещното движение без да може да се върне безпрепятствено в неговата лента, с което се създала опасност от транспортно произшествие с насрещнодвижещи се автомобили, въпреки забраната за това, е част от изпълнителното деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК, за което той е вече наказан в друго приключило производство с наказателен характер – по НДОХ № 486/2024 г. по описа на РС Пловдив VІІ н. с., като и самото престъпление по чл.270 ал.1 от НК се състои и в други допълнителни фактически действия на жалбоподателя, но това не променя извода, че за начина, по който той е осъществил тази маневра, вече е понесъл отговорност в друго производство. Спазено е изискването в двете дублиращи се наказателни по своя характер производства обект на изследване да е „същото деяние“. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълкователно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС преценката за идентичността на деянието се прави от гледна точка на самото инкриминирано фактическо поведение, а не на възможността за различната му правна квалификация по националното право. В този смисъл същото деяние ще е налице, когато то произтича от идентични факти или от такива, които по съществото си са значително същите. Изяснено е още, че нарушението (престъплението) следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, неразделно свързани помежду си във времето и пространството. Следователно без значение е, че в единия случай поведението на жалбоподателя е подведено под състава на престъплението по чл.270 ал.1 от НК, а в другия е квалифицирано като административно нарушение. Същественото обстоятелство е, че и в двата случая различните по вид наказания са наложени за едно и също фактическо поведение. Деянието, което е предмет на контрол в настоящото производство – изпреварване на колона от автомобили без възможност за безпрепятствено връщане и създаване на непосредствена опасност за участниците в движението, е съставна част от цялото изпълнително деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Съществено е и това, че наказателното производство по НОХД № 486/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив е приключило първо по време с влязъл в сила съдебен акт от 25.01.2024 г. Двете дублиращи се производства имат наказателен характер съгласно автономното понятие по смисъла на ЕКПЧ. Към момента на издаване на процесното НП – 01.02.2024 г., наказателното производство, водено за същото деяние, вече е било приключило (считано от 25.01.2024 г.). Затова наказващият орган е следвало на основание чл.54 ал.1 т.8 от ЗАНН да прекрати административно-наказателното производство с мотивирана резолюция. Като не е сторил това, а е издал наказателно постановление, с което е санкционирал жалбоподателя за същите факти, за които П. вече е бил наказан в приключилото първо по време наказателно производство, административно-наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Поради това и процесното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на така очертания изход по делото – с отмяната на Наказателно постановление № 24-1030-000291/01.02.2024 г. като незаконосъобразно, не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна. Относно направеното с допълнение към жалбата искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания П. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, но и предвид направеното в съпроводително писмо молба-становище на Началник Сектор „Пътна полиция“ възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски, същото искане се явява според съда частично основателно като следва да бъде уважено, но не в пълния претендират размер от 700 лева /357,90 евро/. Според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от мл. адв. М. Д. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 19.12.2025 г. е било договорено възнаграждение в размер на 700 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Налично е писмено възражение от насрещната страна по делото за съразмерност на претендираните разноски, което възражение следва да бъде споделено от съда. Този размер от 700 лева се явява според съдебния състав несъобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредбата вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН, а и със сложността откъм факти и право на самото дело, за което е оказана правна помощ от адвокат. Съразмерният и съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. е размерът от 204,52 евро, който и ще следва да бъде уважен. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-000291/01.02.2024 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя П. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото, а и съобразно горното, съдът следва да възложи тези разноски – в размер на 204,52 евро, в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §.5 т.1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН РС Пловдив ХХІІІ н. с.