Решение № 2470 от 15.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 343/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Благоевград против решение № 5/20.01.2026 г. по АНД № 444/2025 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление (НП) № 01-2500276/18.07.2025 г. Касаторът, действащ чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва обжалваното решение като постановено в нарушение на чл. 28 от ЗАНН. Поддържа се, че процесното нарушение на чл. 36, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ) е формално по своя характер, доказано е и е правилно квалифицирано, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касационния ответник. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Хотел Медите“ ЕООД в писмен отговор оспорва основателността на касационните доводи. Поддържа „евентуално“ формално възражение за прекомерност на заявени от касатора разноски. Административен съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Районен съд – Сандански е образувано по жалба на „Хотел Медите“ ЕООД, [ЕИК], срещу НП № 01-2500276/18.07.2025 г., издадено от директор на ДИТ - Благоевград (АНО), с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 76, ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция на дружеството в размер 2 500 лв. за нарушение по чл. 36, ал. 5 във вр. с чл. 36, ал. 1 от ППЗТМТМ, изразяващо се в това, че като местен работодател спрямо К. И. З., имаща качеството на лице по чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ (работник, който е гражданин на трета държава, но е член на семейство на български гражданин), не е декларирал в срок до 12.09.2024 г. пред Дирекция „Бюро по труда“ – Сандански заетостта на лицето, която е започнала на 04.09.2024 г. и е с място на работа в обект, намиращ се на територията на община Сандански. С обжалваното решение Районен съд – Сандански е отменил процесното НП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в конкретния случай от формална страна са налице признаците на нарушение по чл. 36, ал. 5 във вр. с чл. 36, ал. 1 от ППЗТМТМ, но че АНО неправилно е оценил нарушението като обичайно, а не като маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН. Според съда е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АНО не е приел за достатъчно смекчаващо обстоятелство, което да обоснове маловажност на случая по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, че на 09.09.2025 г. работодателят е подал уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ до ДИТ – Благоевград за започването на работа на Зилберман. Прието е, че доказаното просрочено изпълнение на задължението за деклариране на „същото обстоятелство пред бюро по труда [населено място] се явява изцяло формално нарушение, което по никакъв начин не може да се твърди, че е обикновеното от такъв вид“. Изводът за по-късно изпълнение на процесното задължение по чл. 36, ал. 5 във вр. с чл. 36, ал. 1 от ППЗТМТМ съдът е извел във основа на факта, че след започване на проверка за спазване на трудовото законодателство – на 09.05.2025 г. по работни места, работодателят е декларирал на 28.05.2025 г. заетостта на Зилберман пред Дирекция „Бюро по труда“ – Сандански. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е установена правилно от въззивния съд, но изводите му за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници – граждани на трети държави, които са членове на семейство на български граждани. Съгласно чл. 9, ал. 2, пр. второ от ЗТМТМ заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 5 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Този ред е установен за процесния случай в чл. 36, ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ и предполага деклариране на заетостта на лицето по чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ от страна на работодателят в 7-дневен срок от началото на заетостта пред Дирекция „Бюро по труда“ – Сандански чрез представяне на декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, копие от валиден документ за пребиваване на наетото лице и заверено от работодателя копие на трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника - гражданин на трета държава. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ). Настоящият касационен състав намира, че редът и целта на деклариране на заетостта пред съответната Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта по чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. чл. 36 от ППЗТМТМ са различни от реда и целта на уведомяването на ИАГИТ, съгласно установеното в чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. При това положение не може да се приеме за обоснован извода на въззивния съд, че доказаното към 09.09.2024 г. уведомяване по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ на ИАГИТ за действително започване на работа на Зилберман като гражданин на трета държава е относимо смекчаващо обстоятелство към преценката дали неизпълнението на друго задължение към Дирекция „Бюро по труда“ – Сандански по реда чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ за деклариране на заетостта на същото лице, но в качеството му на лице по чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗТМТМ, е маловажен случай. С други думи, както изпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е неутрално към преценката за маловажност на процесното нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ във вр. с чл. 36 от ППЗТМТМ, респ. не е и не може да бъде смекчаващо обстоятелство по см. на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, така и неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ не е и не може да се разглежда като отегчаващо обстоятелство за административнонаказателната отговорност за нарушението на чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ във вр. с чл. 36 от ППЗТМТМ. Наред с изложеното, обстоятелството, че работодателят е изпълнил със закъснение задължението си за деклариране на заетостта пред Дирекция „Бюро по труда“ – Сандански, следва да се отхвърли като омаловажаващо нарушението обстоятелство. На първо място, изпълнението е към 28.05.2025 г. и като такова свидетелства за забава от близо осем месеца, спрямо 12.09.2024 г. като момент на нарушението. На второ – изпълнението е очевидно продиктувано от започналата проверка като няма никакви данни за предхождащо намерение за деклариране на заетостта. В този смисъл, изводите на въззивния съд, че нарушението „се явява изцяло формално“, но че не е „обикновеното от такъв вид“, може да се подкрепят само по отношение формалността, а по отношение на това дали представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН следва да бъдат ревизирани. Установеното по делото не предполага, че осеммесечното забавяне в изпълнението на задължението отличава конкретния случай като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от другите обикновени случаи, каквито следва да се посочи, че районният съд „по никакъв начин“ не сочи в какво се изразяват, макар да отличава същите от процесния. С оглед на гореизложеното и предвид безспорната доказаност на нарушението, липсата на процесуални нарушения в хода на производството по установяването и санкционирането му, както и констатираната липса на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме, че с процесното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на „Хотел Медите“ ЕООД. Това на свой ред налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид характера на спора и обема осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението за всяка инстанция е в размер на 66,47 евро, или в общ размер на 132,94 евро, която сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Благоевград