Решение № 37 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 856/2025 г.

наказателно дело № 20254310200856 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №25-0906-000489/29.07.2025 година издадено от Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на Н. В. И. от гр. С., ЕГН ••••••••••, на основание чл.182 ал.5 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 600.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като е посочено, че нарушението е в условията на системност, видно от ел. фишове серия К с номера 7163990 и 8644732, влезли в сила на 19.04.2024 г. Посочено е, че във връзка с постъпило възражение е извършена проверка и изготвен Доклад № 906р-5455/ 12.06.2025 г. но че няма основание за прекратяване на анд. Преписка тъй като отговаря на изискванията на ЗАНН, за това, че на 25.01.2025 г. в 14:26 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № ПП I-4 като Водач на лек автомобил, при обстоятелства: За това, че на 25.01.2025 г. в 14:26:59 часа на ПП I-4, км 65+700, с посока на движение към гр. С., е управлявал собствения си лек автомобил Т.Р. ••, с peг. № •• •••• ••, със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 31 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, и е показано на водача със снимков материал № 20250125142659, радар №107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, № 7163990, за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 19.04.2024 г, серия К, № 8644732, за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 19.04.2024 г. АУАН е съставен по преписка № 906р- 1627/21 г, с нарушение № 35081 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което е извършил:

1. Вр. чл.21 ал.1 водач системно превишаващ разрешената максимална скорост, извън населено място от 31 до 40 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21 ал. 2 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Н. В. И., който го обжалва в срок, чрез адв. Кривошиева и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че дори и да се приеме, че доверителят и е управлявал на 25.01.2025г. по соченото в АУАН МПС и е извършено нарушението описано в АУАН, което обстоятелство ние оспорваме, то това нарушение не извършено системно. Сочи, че съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, TP № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Счита, че не е налице основанието, процесното нарушение да се квалифицира като "системно", предвид съдържанието на разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Сочи, че в видно от самото НП, че и двата цитирани ЕФ са влезли в законна сила на 19.04.2024 г. -т.е. след влизането в законна сила на същите няма други наказания освен процесното , за да се приеме , че е налице „системност" , по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. С оглед гореизложеното намира,че оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, при съществени нарушения на материалния закон, предвид налагането на наказание при условията на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 5 от ЗДвП и следва да бъде отменено. Сочи, че на следващо място съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Сочи, че съгласно действащия към 25.01.2025г. ЗДвП по чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 е било предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, а че по сега действащия закон, а именно от 07.09.2025г. предвидените по чл.182, ал.5 от ЗДвП наказания не включват лишаване от право да се управлява МПС за нарушения по чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП. (5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 64 от 2025 г.*», в сила от 7.09.2025 г.) и че при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. При това положение, моли съда ако приеме, че жалбоподателят действително е извършил нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност да приложи по-благоприятния закон и да не се лишава от право да управлява МПС. Моли съда да отмени Наказателно постановление Наказателно постановление № 25-0906- 000489/29.07.2025г.на Началник група в ОДМВР Ловеч, сектор ПП Ловеч, като незаконосъобразно и алтернативно моли, ако се докаже извършеното нарушение да приложите по-благоприятния закон и отмените НП в частта, в която Н. В. И., ЕГН •••••••••• е лишен от право да управлява МПС за срок от 6м. и са му отнети 26 точки. Моли съда да присъди на доверителя и сторените по делото разноски в размер на заплатен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призована се е явила процесуалният му представител адв. Кривошиева, която моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно акцентирайки на обстоятелството, че е недоказано извършването на нарушението при условията на системност, моли съда ако прецени, че доверителят и е извършил процесното нарушение, да приеме,че същото не е извършено в условията на системност и да отмени същото в частта, в която е наложено лишаване от право да управлява МПС, а на същия да се наложи само наказание глоба, като съдът съобрази настъпилото изменение, което е по – благоприятно за доверителят и.

Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А. И., В. Р. Д. и С. И. С., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.04.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №0504398 от св. В. Р. Д., в присъствието на св. Т. А. И. и св. С. И. С. против Н. В. И. от гр. С., ЕГН ••••••••••, за това, че на 25.01.2025 г. в 14:26:59 часа, на ПП I-4 с посока на движение към гр. С. е управлявал собствения си лек автомобил Т.Р. ••, с peг. № •• •••• ••, със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 31 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, и е показано на водача със снимков материал № 20250125142659, радар №107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, № 7163990, за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 19.04.2024 г, серия К, № 8644732, за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 19.04.2024 г. АУАН е съставен по преписка № 906р- 1627/21 г, с нарушение № 35081 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което виновно е нарушил чл.21 ал. 2 от ЗДвП. В акта в графа иззети доказателства е посочено – преписка №906р- 1627/2021 г. – нарушение №35081. По съставения акт жалбоподателят не е вписал възражения. Актът е подписан от жалбоподателя на 08.05.2025 г., когато му е бил връчен и препис от последния.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно

постановление.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Видно от събраните по делото доказателства, след като било установено процесното нарушение била предприета процедура по установяване на собственика на процисното МПС, в хода на която се установило, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят И.. На същия била предоставена възможност да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, като същият попълнил такава на 17.03.2025г., /л.9 от делото/, в която декларирал, че на процесните, дата, час и пътен участък процесния автомобил е бил управляван от него. Предвид така отразеното в декларацията на жалбоподателя била връчена покана за съставяне на АУАН за нарушение по ЗДвП. След като жалбоподателя не се явил в указаният му в поканата срок, на 07.04.2025 г. в негово отсъствие бил съставен процесния АУАН, който бил връчен на жалбоподателят на 08.05.2025 г. по делегация.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че собственика на процесното МПС е попълнил тази декларация на 17.03.2025 г., като обстоятелството, че той лично е управлявал процесния л.а. със превишена скорост от 91 км.ч. на 25.01.2025 г. в 14.26.59 часа е станало известно на актосъставителя едва на 17.03.2025 год. Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че процесния АУАН е съставен на 07.04.2025 г. е спазен от актосъставителя.

Видно е от приложената по делото призовка /л.9 от делото/, и че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на процесния АУАН, и след като последния не се е явил правилно същият е бил съставен в негово отсъствие като е спазена процедурата по връчването му.

Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят преди съставяне на процесния АУАН жалбоподателя собственоръчно е декларирал, че именно той е управлявал процесното МПС на посочените в акта и НП дата и час, а освен това при връчване на процесния АУАН не е вписал в графа възражения, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесните, дата, час и място.

При така събраните доказателства, съдът намира, че направените от жалбоподателят възражения касаещи липсата на доказателства за авторството на деянието и че друго лице е управлявало МПС на процесните дата, час и място се явяват неоснователни, като подробни аргументи опровергаващи наведените едва в хода на съдебното следствие възражения в тази насока съдът ще изложи по - надолу.

Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.

В процесния АУАН е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

В обжалваното НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение. Посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. В НП са посочени и доказателствата които подкрепят административно наказателното обвинение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, с оглед на което се явяват неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателят възражения в тази насока.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че констатациите в АУАН, които са пренесени в последствие и в обжалваното НП, съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Т. А. И., В. Р. Д. и С. И. С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал снимков материал № 20250125142659, с нарушение №35081, заснет с техническо средство SITRAFFIC Lynx с №107С499А01080023, заснемащо и записвашо дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС. По делото е приложен този снимков

материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 94 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в НП е вписана скорост от 91 км. ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран. От собственоръчно попълнената и подписана от жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесното МПС по чл.188 от ЗДвП, се установява и че на процесните дата, час и място, процесния автомобил е управляван именно от него.

Безспорно е установено по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение – 25.01.2025 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №113-СГ- ИСИС/08.08.2024 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

В подкрепа на показанията на тримата разпитани по делото свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – АУАН Серия AД бл. №0504398/07.04.2025 год.; Декларация – Покана; Справка от АИС – КАТ - Регистрация на МПС; Снимков материал; Доклад рег. №906р-5455/12.06.2025г.; Схема; Протокол от проверка №113-СГ- ИСИС/08.08.2024г. на БИМ; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823; ЕФ серия К №7163990 на ОДМВР - С.; справка АИС – АНД; ЕФ серия К №8644732 на ОДМВР – Смолян; справка АИС – АНД; Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; пощенски плик; писмо №373-000-3539/08.10.2025г. /наш вх. №11801/14.10.2025г./ от ОДМВР – Смолян, РУ – Чепеларе, ведно с разпечатка от АИС АНД; писмо рег. №120400-24040/10.10.2025г. /наш вх. №11855/13.10.2025г./ от МВР, ОДМВР – С., ведно с приложени разпечатка от АИС – АНД. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 91 км.ч. след отчетен толеранс от минус 3 % в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 60 км.ч., при въведено ограничение от 60 км.ч. с п.з. В-26, от което следва, че при издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство.

От субективна страна деянието е извършено при небрежност, тъй като

жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък, за който с п.з. В-26 е било въведено ограничение от 60 км.ч., не е следвало да надвишава 60 км.ч., с оглед разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. А. И., В. Р. Д. и С. И. С. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства. Съдът, както е посочено и по - горе дава вяра на показанията на тези трима свидетели, като приема същите за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и описват една и съща фактическа обстановка, а освен това са съответстващи и на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че, както актосъставителят така в последствие и АНО са дали правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената, с оглед събраните по делото писмени доказателства от които се установява, че за процесния пътен участък е било въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26 от 60 км.ч.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в НП са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен знак, поради което направените в тази връзка възражения от страна на процесуалният представител на жалбоподателя се явяват неоснователни.

По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесното НП е посочено, и че ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

В обжалваното НП е посочено като място на извършване на нарушението - ПП I-4, км. 65+700, землището на с. Малиново, както и че нарушението е извършено в хипотезата на ал.2 на чл.21 от ЗДвП като и в самото НП е посочено ограничението на скоростта от 60 км./час, въведено с п.з. В-26. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието. Изписването и на административен адрес не е забранено, но не се изисква от закона и не носи допълнителна информация от значение за правилното определяне на фактите, т.е. не е съставомерен елемент в случая, без описанието на който да може да се говори за допуснато съществено нарушение. А и в случая, тъй като нарушението е извършено на място, където липсва обозначаване посредством административен адрес, е невъзможно да се посочи такъв. В тази връзка, с посочването на участък от пътя, а именно- ПП I-4, км. 65+700, землището на с. Малиново е изпълнено и изискването за наличие на реквизита-място на извършване на нарушението, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д., който че към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Деян Петров Давидов – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год. издадена от Министъра на МВР.

Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в НП дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение.

Относно възражението на жалбоподателя, че на процесната дата, час и място друго лице е управлявало процесното МПС, а именно неговия баща – В. И., съдът намира, че същото се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния автомобил е станало известно на актосъставителя от приетата и вложена като доказателство по делото 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, в която жалбоподателя собственоръчно е декларирал, като собственик на процесния л.а., че на процесната дата, час и място именно той е управлявал л.а. с превишена скорост.

С разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, преди съставяне на АУАН и издаване на НП.

В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е упражнил правата си по чл.188, ал.1 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, преди съставяне на процесния АУАН, в която е посочил себе си като лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място.

С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че е оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП. Видно от ангажираните в хода на административно наказателното производство писмени доказателства, жалбоподателя едва след като му е бил съставен процесния АУАН се е досетил, че на процесните дата, час и място процесното МПС е било управлявано от друго лице.

Съдът вземайки предвид изрично посоченото в разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, че „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“, както и съобразявайки обстоятелството, че в случая, видно от представените по делото писмени доказателства, след като е установено нарушението на жалбоподателя като собственик на процесното МПС е била предоставена възможност да упражни правата си по чл.188, ал.1 от ЗДвП и той ги е упражнил, и че едва след като е посочил, че той лично е управлявал МПС на процесната дата, час и място на същия е бил съставен процусния АУАН, намира, че въпреки ангажираните от него след съставянето на процесния АУАН доказателства не следва да се приема тезата му, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесните дата, час и място за меродавна. В конкретния случай твърдения за управление на МПС-то от друго лице са били наведени от жалбоподателя след съставяне на процесния АУАН, и то след като вече жалбоподателят е бил подал декларация по чл.188 от ЗДвП, в която собственоръчно декларирал, че именно той е управлявал процесното МПС на процесните дата, час и място, към който момент неговото право да сочи нови факти се явява преклудирано. В случай, че се възприеме обратното становище би се достигнало до невъзможност да се ангажира отговорността нито на собственика на МПС, нито на посочения от него водач на същото. Ето защо, по мнение на настоящия съдебен състав в случая не е оборена въведената с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция, че именно жалбоподателя следва да понесе административнонаказателната отговорност за процесното нарушение. Следва да се подчертае, че декларацията се дава под страх от наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е изяснила, че за да бъде освободен собственикът от наказателна отговорност, следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила, и то преди съставяне на АУАН и издаване на НП. Жалбоподателят не е изпълнил това изискване. Напротив декларирал е, че именно той е управлявал МПС на процесната дата. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно положение спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата. По този начин не се размества доказателствената тежест в процеса.

Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 от ЗДвП не е оборена и за процесното нарушение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По силата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за превишаване от 31 до 40 km/h - водача се наказва с глоба 300.00 лв.

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл.182, ал.5 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за системно нарушение, за което към датата на която се твърди, че е извършено нарушението, се е наказвал с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

В &6, т.62 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция за системно нарушение, когато е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В атакуваното НП са посочени два електронни фиша, които според наказващия орган определят процесното нарушение като системно.

ЕФ серия К №7163990 издаден от ОД на МВР С. е влязъл в сила на 19.04.2024 г.; нарушението е извършено на 21.02.2023 г.; издаден е на 10.03.2023 г. и е платен на 05.04.2024 г., като с него за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от НК на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 лева.

Нарушението по втория ЕФ серия К № 8644732 издаден от ОД на МВР Ловеч е извършено на 21.12.2023 г., т. е. преди влизането в сила на 19.04.2024 г. на ЕФ серия К №7163990 издаден от ОД на МВР С.. Този ЕФ е издаден на 08.02.2024 г., връчен е на 04.04.2024 г., влязъл е в законна сила на 19.04.202г., и е платен 05.04.2024 г., като с него за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от НК на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300.00 лева.

Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл.21 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Съдът счита, че не е налице основанието, процесното нарушение да се квалифицира като "системно", предвид съдържанието на разпоредбата на &6, т.62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Видно е от самото НП, че не са налице влезли в сила ЕФ за три нарушения преди процесното, а двата цитирани ЕФ са влезли в законна сила на една и съща дата - 19.04.2024 г., и че към датата на извършване и на двете визирани с тях нарушения, не е бил влязъл в сила нито един от тях, т. е. след влизането в законна сила на същите няма други наказания освен процесното, за да се приеме, че е налице "системност", по смисъла на &6, т.62 от ДР на ЗДвП.

На следващо място разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗАНН, е изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., като съгласно новата редакция, в сила от 07.09.2025 г., при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Съдът намира, че процесният случай е именно такъв.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в АУАН и в НП място, дата и час жалбоподателя е управлявал лек собствения си лек автомобил Т.Р. ••, с peг. № •• •••• ••, със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26, т.е. с превишение от 31 км/ч., като събраните по делото доказателства, които са анализирани по – горе безспорно сочат на извод, че жалбоподателя е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП. С оглед посоченото изменение на санкционната разпоредба обаче и чл.3, ал.2 от ЗАНН, същото следва да бъде санкционирано по разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, с налагане на административно наказание глоба в размер на 153.39 евро/ 300.00 лева.

Предвид това и доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д, като с посочената норма за районния съд е предвидена възможност за преквалифициране на деянието чрез изменение на оспореното НП, без правото на защита на страната да е нарушено или ограничено, съдът намира, че следва да се измени основанието за налагане на санкцията като се приложи закон за по - леко наказуемо нарушение - в случая това е състава на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. В същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и тълкувателна такава - ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС.

Ето защо следва да се преквалифицира при условията на чл.3, ал.2 от ЗАНН санкционната норма в такава по чл.182, ал. 2, т.4 от ЗДвП като се отмени наложеното на жалбоподателя наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и се намали наложеното му наказание глоба в размер на 600.00 лв. на 153.39 евро/ 300.00 лева, в който смисъл атакуваното НП следва да бъде изменено.

Съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б.а от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност. С оглед горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо не се отличава от типичните нарушения от този вид, а освен това се касае и за извършено нарушение при условията на повторност, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай, жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата 500.00 лв., което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие. От страна на АНО е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63, ал. 4 от ЗАНН. Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски не са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“, като предвид направеното от АНО възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ОД на МВР – Ловеч следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата 204.52 евро/ 400.00 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатска защита и да остави без уважение в останалата част искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, до пълния размер от 306.78 евро/ 600.00 лева, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът