Решение № 288 от 11.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 336/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 147/06.01.2026г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, чрез юрк. Н. К., против решение №1042/21.12.2025г, постановено по гр.д.№3389/2024 г. по описа на РС- Б.. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи на въззивника в отговора и писмената защита. Не са обсъдени представените към отговора документи, от които се извежда тезата за факта на знание у дядото на ищците за държавната собственост на имота, впоследствие трансформирана в общинска. Като такива се сочи подаването от С. Ц. на 19.09.1983г. на молба за предоставяне право на строеж и издаването на такова от ОНС Б. на 20.09.1983г., с което на практика наследодателя на въззиваемите е признал държавната собственост на имота. Анализират се и други писмени доказателства, с които се твърди, че такова знание е била налице и спрямо прекия наследодател на ищците - тяхната майка Р. Ц.а със сключването на 03.02.1982г. на договор за учредяване право на строеж между нея и АПК „Д.Б.“ - Б.. Оспорва се като неправилен и фактическият извод на съда, че процесният имот не е бил част от АПК/ТКЗС/ДЗС или други подобни организации. В жалбата се сочат подробни доводи в тази насока и най - вече липсата на събрани доказателства от съда, при направено от въззивника изрично оспорване и искане за събиране на доказателства в тази насока, а именно - относно идентичността /пълна или частична/ на спорния имот с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с.Д. и имота, посочен в Разрешение за строеж № 25- 1/18.02.1985г.; Заповед № 106/20.09.1983г.; Договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот; Договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя в землището на с.Д., община Б.. В тази връзка се твърди допуснато процесуално нарушение на принципа на чл. 10 от ГПК и неустановяване на истината по делото, чрез оставяне на неизяснен релевантен факт по делото, от съществено значение за изхода на спора. Оспорват се и фактическите и правни изводи относно наличието на фактическия състав на давностно придобиване. Сочи се, че е налице разлика между факта на държане на имота и владението му, като се твърди, че от събраните гласни доказателства не се установява факта на трансформиране на държането на имота от наследодателите на ищците във владение. При аргументи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски. Преписи от въззивната жалба са връчени на въззиваемите страни К. и А. Ц.и, като в срока по чл. 263, ал.1 ГПК от тях е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се изтъкват аргументи, че въззиваемите са установили пълно и главно в кумулативност всички признаци на владението, включително и при условията на присъединяване на владението на техните праводатели, считано от 1950г. до настоящия момент. Оспорва се твърдението на въззивника за неизясняване на делото относно факта на идентичност на имота с описаният такъв в част от представените от тази страна писмени доказателства, като се настоява, че искането за допълнителна експертиза за това е преклудирано. Оспорва се твърдението на въззивника за неправилен извода на съда, че спорният имот не е бил коопериран, както и че е станал общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС. Поддържа се, че въззивникът не е установил да е собственик на имота, като се развиват съображения в тази насока. Твърди се, че имотът не е земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, не е подлежал на реституция по този закон, не е бил включен в ТКЗС, ДЗС и други такива образувания и не е част от фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. При поддържане на възражения в горната насока се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Не се правят доказателствени искания. Жалбоподателят, редовно призован, се представялва от пълномоник, който поддържа жалбата и оплакванията в нея. Ответните по жалбата страни, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна по изложените в отговора съображения. Във въззивната жалба е поддържано твърдението, че релевантен факт е останал неиязснен. Изрично страната се е позовала на допуснато процесуално нарушение по установяването му. Посочено е, че става дума за въпроса идентичността /пълна или частична/ на имота, описан в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б. и имота, с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с.Д.. Въззивният съд е приел това възражение за основателно. Изготвената от геодезист експертиза е посочило категорично, че не може да отговори на въпроса за идентичност на описания в писмените документи имот с процесния, поради липсата на идентични топографски елементи, графични материали, регистър на стари съседи и други съпоставими характеристики, въззивният съд е допуснал изготвянето на нова техническа експертиза, изпълнима от вещо лице - строителен инженер. На експертизата е поставена задача да отговори на въпроса дали в имот с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с.Д., община Д. е извършено строителство, огради и други съоръжения, в случай че има да ги датира /дата на изграждане/, да ги посочи по вид, размер, местоположение, дали изграденото на място съответства на описаното в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б.. Към заключението вещото лице да изготви и онагледи изводите си и в скица. Такава експертиза е изготвена и приета по делото. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред РС е образувано по искова молба от К. С. Ц. и А. С. Ц., с която срещу община Б. е предявен положителен установителен иск- за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) на основание давностно владение, установено през 1950г. от техния дядо по майчина линия С. М., след това предадено през 1986г. на тяхната майка Р. С.а Ц.а, и продължено от 2020г., и понастоящем от ищците на недвижим имот с идентификатор № 24367.120.46, индивидуализиран в исковата молба Ищците твърдят в исковата молба, ме дядо им по майчина линия С. М. е владял и стопанисвал процесния имот от 1950г. След това, от 1986г. майка им Р. Ц.а ползвала и владеели имота, като родителите на ищците са изградили в него вила. От 2020г. до настоящия момент ищците твърдят че владеят и стопанисват имота, като са продължили владението от своя дядо и майка, като владението се изразявало в обработване на земята, засаждане и отглеждане на трайни насаждения (овощни дръвчета), на зеленчуци, построена вила, част от имота се ползва като ливада, коси се ежегодно. Твърдят, че имотът е ограден с циментови колци и мрежа и метална врата. Сочи се, че в имота има ток и вода, открити партиди на името на семейството и сметките за тях са плащани редовно. Твърди се, че това владение е осъществявано повече от 84 години явно , несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че считат същия за тяхна собственост. През 2024г. решили да се снабдят с документ за собственост за притежавания имот, като подали молба декларация до Община Б. за снабдяване с документ за собственост, като ответникът им отхвърлил молбата поради наличието на АЧОС № 4140/23.10.2014г. за имота. Считат, че ответникът оспорва правото им на собственост върху имота, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим имот на основание този АЧОС. Ответната община оспорва иска и твърдението, че ищците са установили владение върху имота, тъй като същият е придобит от държавата. Ответникът твърди, че се легитимира като носител на вещно право на собствеността върху процесния имот и правоприемството от държавата, настъпило по силата на закон. Въззиваемата страна сочи, че е придобила имота на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1. т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1. т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, на 02.01.2024 г. или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Оспорва се изобщо възможността ищците да придобият имота по давност, поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Сочи, че за процесния имот с Договор от 03.05.1982г., сключен между АПК „Д. Б.“ и майката на ищците Р. С.а Ц.а било отстъпено право на строеж в полза на майката на ищците да изгради жилищна сграда (вила) върху държавна земя. В тази връзка смята, че сочи, че праводателите на ищците са били наясно, че имотът е бил част от АПК и че е бил собственост на държавата. От въззиваемата страна към отговора пред РС са представени писмени доказателства. В тях са отразени иманета на следните лица Р. С.а Ц.а и С. К.ов Ц.. От ищците, настоящи въззиваеми, не са представени доказателства за сочената в исковата молба роднинска връзка с тези лица, съответно техни майка и дядо, но доколкото от ответната община тези факти не се оспорват, а и се сочат писмени доказателства, в които тези имане са посочени, съдът счита, че не е спорен фактът, че майката, респ.дядото на ищците са съответно лицата Р. С.а Ц.а и С. К.ов Ц.. Анализът на събраните писмени доказателства пред РС, сочат на следните факти: От представения препис от договор за учредено право на строеж от 03.05.1982г. се установява, че на посочената дата между АПК „Д. Б.“ и лицето Р. С.а Ц.а e сключен договор, с който АПК „Д. Б.“ е предоставил на Р. Ц.а правото на строеж върху неурегулиран незастроен имот от 900 кв.м. в землището на с.Д., махала „М.“, при граници – Б. А., В.М., път и имот на Д. А., който е държавна собственост, предоставен за оперативно управление в АПК Б.. С договора ползвателите са поели задължение да работят в АПК Б. непрекъснато в продължение на 10 години за периода – 03.05.1982г. до 03.05.1992г. В края на текста на договора изрично е изписано, че до ОНС Б. се отправя предложение да се предостави на Р. С.а Ц.а правото на строеж върху описания в договора имот, на основание Постановление № 11/02.03.1982г. На 19.09.1983г. С. К.ов Ц. е подал до председателя на ОНС Б. молба с искане да му бъде предоставено правото на строеж върху парцел № 105 в с.Д.. Със Заповед №106/20.09.1983г., Председателят на ОбНС - Б. е наредил, на основание чл. 15 от ЗС, чл.130 от ЗТСУ и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти да се отстъпи право на строеж върху държавна земя на С. К.Ц. в пл. №105 по плана на с. Д., актуван с Акт №5870 от 19.09.1983г., състоящ се от 700 кв.м. по 3 лв/кв.м. за земята на сума 2100лв. Лицето да построи вила, гараж, жилище. Заповедта подлежи на одобряване от ИК на Окръжен народен съвет. След внасяне на съответните суми да се сключи договор за отстъпено право на строеж между Общински народен съвет и лицето.След внасяне на съответните суми да се сключи договор за отстъпено право на строеж между Общински народен съвет и лицето. На л.95 от РС е приложено копие от приходна квитанция № 041867 за събрана от С. Ц. на сума 189 лв. за режийни разноски-21лв. и местна такса — 168 лв,, посочени в Заповед №106/20.09.1983г. и Квитанция към приходен ордер №363, платена сума от 21 лв. за право на строеж. На 12.10.1983г. между Председателя на ИК на ОбНС - Б. и С. К.Ц. сключен договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, с който на С. Кост.Ц. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място в с. Д. с площ 700 кв.м. , като в договора е описано, че става дума за имот, одържавен с Акт № 5870/01.09.1983г. На 12.12.1984г. С. К.ов Ц. е подал до Началника на управление /отдел, служба/ „Архитектура и благоустройство при ОНС молба с вх.№ 94-00- 2942/14.12.1984г. за издаване на разрешение на строеж на вила по плана на Д.. Към молбата е описал прилагането на Заповед № 106/20.10.1983г. На 16.02.1985г. е издадено Разрешение за строеж № 25-1 от Общински народен съвет — Б., с което се разрешава на С. К.ов Ц., с адрес: гр. Б., ул. „А.К. №6 въз основа на заповед за отстъпено право на строеж №106/20.09.1983г., съобразно одобрените проекти от 30.01.1985г. от арх. П.Д. за строеж на вила с размери 7/6,50м., в мах.“М.“ на с. Д., Б.ска селищна система, при условие строителството да се извърши по стопански начин, при условията на чл. 10, ал.5 от ЗС, удостоверение №100/501/19.02.1985г. на ДСК. На л.97 от РС е приложено копие на Скица № 94-00-1501 от 15.06.1983г. с надпис „Скицата важи за строеж“. Текста на визата в скицата е нечетлив. Показано е застроителното петно на строежа с размери 5,00м./8,00м. и котировка на отстоянията на сградата от имотните граници - от североизток - 3,00м. и от северозапад - 5,00м. С нарочна молба-декларация от 17.07.2024г. ищецът А. С. Ц. поискал от ответната община да му бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № 24367.120.46 по КК на Б.. На 17.07.2024г. от страна на ответника е съставено удостоверение, съгласно което за процесния имот има съставен Акт за частна общинска собственост № 4140/23.10.2014г., с който имотът е актуван като частна общинска собственост, на основание 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Това решение е прието като доказателство по делото, от което в Приложение № 1 , неразделна част от него, под № 345 е описан имот с № 12001 с площ от 76,439 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, начин на възстановяване – в съществуващи стари реални граници. Пред РС са събрани и гласни доказателства. Св.С.Г. сочи, че познава ищците и семейството им. Съсед е на спорния имот, който твърди, че се намира в местността „М.“ в землището на с.Д.. Сочи , че ги дели път, описва приблизително площ на имота от около 1,5 – 1,8 дка и с форма на правоъгълник. Знае, че ищците имат вила в този парцел, който е заграден с мрежа и с железна врата. В имота има градина, всякакви овощни дръвчета – ябълки, круши, череши. Свидетелят сочи, че ищците поддържат имота, косят го и само тях е виждала на имота. Преди това в имота къщата е била построена от родителите им, може би преди 35 години. Това място ищците го имат от майка им, а тя го има от своя баща, който се е казвал С.. Свидетелката сочи, че имотът е бил владян и от С., който е косял сено, а бащата на ищците е посадил дръвчета в имота. Имотът е заграден от всички страни, имотът е поддържан от ищците, а в къщата има ток и вода. Ищците са споделели, че имат проблем с общината, не е виждала нейни представители или други лица в имота, а ищците са постоянно в него, обработват го и не са го изоставяли. Свидетелката сочи, че е влизала в двора, докато са били живи родителите на ищците. В показанията си уточнява, че двамата братя са засаждали в имота домати, чушки, орат с фреза, а другата част е засаден с всякакви овощни дръвчета, а в началото на имота има и лозница. Не знае имотът да е бил част от АПК и дали изградената в имота сграда е законна или не. Не знае бащата на ищците да е имал други имоти, но знае за притежавани такива от братът на дядото на ищците, но не и къде се намират. Св.Х. А. също сочи, че познава ищците, родителите им и техните дядо и баба. Знае, че ищците имат къща в махала М. в с.Д., в която се намира в близост от 25 метра до мястото, на което свидетелят живее. Сочи, че ищците имат къща на този имат, поддържат го, имат градинка, дръвчета, садят чесън, домати, и др. култури. Към къщата има двор от около 1,5 дка,, заграден е още от баща им когато ищците са или на около 7 – 8 години с циментови дебели колци от траверси и телена мрежа., с железна врата, която се заключва и отключва. В съседство на този имот е имот на брата на майката на ищците. Според свидетеля става дума за този имот по едно време „им беше заедно“, а впоследствие „си го разделили на две“, а С. го дал на дъщеря му. Според свидетеля родителите на ищците са в този имот най – малко 40 години, но също така сочи, че майка им и баща им едно време са садили тютюн на АПК, но имотът не е бил на АПК. Родителите на ищците са садили тютюн на друго място, а не в процесното, защото нямало вода, но на този имот те са правили скеле, за да сушат тютюна. Свидетелят знае процесния имот с вилата за собствен на ищците и се учудил като разбрал, от ищците, че е бил общински. Свидетелят не е виждал други лица на имота, освен ищците, които го поддържат, а преди това за имота се грижели родителите им. В имота има посадени от тях овошки, които са зад къщата. Никога имота не е бил изоставян от ищците, не знае да са имали спорове за него с други лица и само те са го обработвали. Къщата е сторена от родителите им, не знае имота да е бил на АПК или за него да е имало учредено право на строеж с АПК. Не може да определи точната форма на имота, но от двете му страни има път. Сочи, че сградата също е поддържана, представлява масивна постройка на един етаж, с таван, гараж и мазе. За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот от РС е приета съдебно – техническа експертиза. Според вещото лице процесният имот с идентификатор № 24367.120.46 по КККР на м.“П.“ , с.Д., от момента на отразяването му (съществуването му) в картата на възстановената собственост (КВС), одобрена на 15.12.1995г. до настоящия момент е земеделска земя в землището на с. Д., с НТП - овощна градина. Територията в която попада процесният имот е предвидена за възстановяване на земи в стари реални граници. Вещото лице е категорично, че не са открити данни за внасянето на имота в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Със Заповед № РД-18-146/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Д.. Вещото лице е извършило съпоставка на цифровите модели (КККР и КВС), при което е установено, че ПИ с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с. Д. е бил част от имот с № 120001/№ 120037 от КВС в землището на е. Д., т.е. е налице частична идентичност между имотите, като вещото лице е проследило хронологично настъпилите изменения, както следва: Процесният имот е бил част от по- големи имоти. Първоначално имот с № 120001 е отразен в КВС на 15.12.1995г. с площ от 76,437 дка, начин на тайно ползване – овощна градина, т.е. от тогава придобива номер по КВС и започва да съществува. След това от него е заснет имот с № 120037, като остатъчен от 120001 с площ от 68,352 дка, с непроменен начин на трайно ползване – овощна градина. Със Заповед № РД-10-121 от 28.07.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Б. се одобрява Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. и Имот№ 120037 е актуван с Акт№4140 от 23.10.2014 г. за частна общинска собственост/приложен като доказателство по делото/. Имот № 120044 е образуван като остатъчен от бивш имот № 120037 след възстановяване на имоти на бивши собственици. Имот № 120044 е преобразуван в системата на кадастъра (КККР за неурбанизираната територия на землището на гр. Б.) със Заповед № РД-18-146/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор 24367.120.44. ПИ с идентификатор 24367.120.44 е изменен със Заповед № КД-14-88 от 02.09.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК (с която се одобрява КК на урбанизираната територия на махала М.), като е образуван и ПИ с идентификатор 24367.120.46 (част от бивш ПИ 24367.120.44). За процесния имот 24367.120.46, представляващ част от бивш имот № 120001, не е подавано искане за възстановяването му на база влязло в сила признавателно решение в съответствие с чл. 45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Експертът е категоричен, че процесният имот не е възстановен, тъй като в Общинска служба „Земеделие“ - Б. не е подавано искане и не е премината процедура по възстановяването му. На въпроса дали е налице пълна или частична идентичност между имот с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с. Д. и имот посочен в Разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985 г.; Заповед № 106/20.09.1983 г.; Договор от 03.05.1982 г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот; Договор от 12.10.1983 г. за отстъпване на право за строеж върху държавна земя, в землище на с. Д., община Б., вещото лице е посочило, че не е възможно да изведе такива констатации, поради липсата на идентични топографски елементи, графични материали, регистър на стари съседи и други съпоставими характеристики. В заключението вещото лице е установило при огледа на място през м.08.2025г., че става дума за ограден имот, с ограда – паянтова от бетонни колове и телена мрежа между тях и с построена в него масивна двуетажна жилищна сграда и трайни насаждения /овощна градина/, но без познания да датира дърветата и оградата. Вещото лице е проследило цифровите ортофотокарти относно процесния имот и за периода от 2006г., 2011г., 2013г., 2017г., 2012г. и 2024г. е установило следи от земеделска дейност и ясно различими трайни насаждения – дървета. При огледа на място потвърждава, че имотът е ограден от всички страни с изградена паянтова ограда от бетонни колове с телена мрежа между тях. На Приложение № 1 в зелен цвят експертът е представил с плътен зелен кръг наличните овощни дървета в процесния имот, като броят на същите е над 40 и с построена масивна двуетажна жилищна сграда, заснета на място с идентификатор № 24367.120.46.1. При така установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка с обжалваното решение искът е уважен и по отношение на ответната община е прието за установено, че всеки един от ищците е собственик на по ½ ид.ч. от процесния имот по давност, установена през 1950г. от техния дядо по майчина линия С. М., след това предадено през 1986г. от тяхната майка Р. С.а Ц.а и продължено от 2020г. и понастоящем от ищците. Тъй като изготвената пред РС експертиза е посочила, че не може да отговори на въпроса за идентичност на спорния имот с този, описан в следните документи - разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., въззивният съд е допуснал нова техническа експертиза. Възложил е на вещо лице - строителен инженер по възможност да установи пълна или частична идентичност на изградената в спорния имот сграда с описаната в посочените документи. От огледа и измерванията на място вещото лице е установило, че в имот с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с. Д., община Б. е извършено следното строителство: изградена е двуетажна масивна вила със застроена площ от 53,30 кв.м., разположена в северната част на имота. Размери на вилата в план 6,50м./8,20м. В приложената скица на имота сградата е означена с 1. В имота, в близост до жилищната сграда, е построена външна тоалетна с метална конструкция и размери в план 1,04м./1,04м., височина 2,00м. В приложената скица на имота постройката е означена с №2. В близост до източната граница на имота е изградена стопанска постройка /плевня/ за съхранение на сено/. Размери на сградата в план 1,74м./252 м., височина 2,38м. В приложената скица на имота постройката е означена с № 3. Западно от жилищната сграда е изградена бетонова подпорна стена за укрепване на терена, с дължина 11,00м. височина 0,80м. - 1,00м. и дебелина средно 0,30м.. В приложената скица подпорната стена е означена с № 4. От изток, север и юг и частично от запад процесния имот е ограден със ст.бетонови и метални колове и оградна метална мрежа на обща дължина 126,50м., а по границата с ПИ №120.25, с дължина от 67,50 м. е без огради. За онагледяване на извършеното строителство в ПИ №120.46 по плана на с. Д. вещото лице е приложило и 5 бр. снимки. Изградените в имота сграда /масивна вила/, външна тоалетна, плевня, подпорна стена и ограда са от преди 40 години. Разрешението за строеж № 25-1/18.02.1985г., е издадено въз основа на одобрените проекти от 30.01.1985 г. от арх. П. Д. за строеж на вила с размери 7/6,00м. (42,00 кв.м.), в мах.“М.“ на с. Д., Б.ска селищна система. Посочените размери в разрешението за строеж за застрояване на вилата се различават от изпълненото на място строителство с 1,20м. в повече в дължина и 0,50 в повече в широчина на сградата. Според вещото лице има различия , отразени в констативната част на заключението, между одобрения архитектурен проект и изградената сграда на място. Вещото лице е извършило и справка в техническия архив на общината сочи, че се е запознал със строителните книжа, издадени на името на С. К. Ц.. Сочи, че според издадената Скица с виза изх. №94-00-1501/15.06.1983г., която важи за строеж, гл. архитект на Община Б. е записал: Петната е нанесено от техническата служба при съвета за проектиране на вилна сграда с размери 8,00м./5,00м. съгласно ситуацията и Заповед №106/20.09.1983г. В скицата със зелен цвят е нанесено строителното петна с размери 7,00м./6,00м., застроена площ 42,00кв.м. На 30.01.1985г. от главния архитект на Община Б. е одобрен архитектурен проект на вила на С. Ц. с мазе /ПРУ/ с чисти размери 2,52м./2,80м. и вход от запад, етаж с разпределение: кухня, дневна, спалня, WC с предверие и подход от голяма тераса. Подход към етажа от изток от външна стълба с 5 стъпала 17,5см./28см. Сградата е проектирана с двускатен покрив, с таван - общо подпокривно пространство. Застроена площ на вилата 48 кв.м. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в приложената по делото скица с виза, не е окончателното петно за застрояване, като има разминаване за това защото гл. архитект върху скицата с визите е начертал със зелен цвят друга форма и друго местоположение на вилната сграда, но е категоричен, че отстоянията на вилната сграда от съседните имоти, от север и от запад, са спазени. Налице е разлика между това, което е утвърдено със заповед № 106/1983г. по отношение на отстъпено право на строеж и действително изпълненото на място. Разликата е в широчина и в дължина на застроената площ на вилната сграда са съответно с 0,50 м. и 1,20 м. в повече. Вещото лице сочи, че не е налице пълна идентичност, между описаните в документите сграда с това, което е изградено на място, с оглед посочените по- горе отклоненията от размерите на сградата, но приблизително има такава. Според вещото лице установеното отклонение от разрешеното, с това, което е установил на място не е съществено. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите за правилността е ограничен от поддържаните в жалбата основания. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата основания. По същество: Предявеният иск е положителен установителен – за установяване на правото на собственост на ищците върху спорния имот. Ето защо в тяхна тежест е да установят чрез провеждане на пълно и главно доказване придобивния способ, на който се позовават. В случая твърдят осъществявано от тях давностно владение от 2020г. до настоящия момент и присъединяване на такова от 1950 от техния дядо по майчина линия - С. М. и от 1986г. от тяхната майка Р. С.а Ц.а – правно основание чл.79 и сл. ЗС вр. с чл.82 ЗС. Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост върху вещи. Фактическия състав на този способ включва кумулативното наличие на обективния и субективен елемент. Обективният признак се изразява в осъществяване фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, а субективният в съзнанието да се държи една вещ като собствена, като доказването на намерението като психическо състояние, в случаите, различни от придобивния способ - наследяване, е установена оборимата презумпция на чл.69 ЗС, според която се предполага държане за себе си, ако не се установи друго. Основен принцип в гражданския процес е диспозитивното начало, изразяващ се в задължение на съда да се произнесе само на заявените и поддържани от страните факти и основания. Ето защо следва да се разгледа само заявеното основание давност и присъединяване на владение по см. на чл.82 ЗС от праводателите на ищците. Съгласно чл.82 от ЗС присъединяването на владение е допустимо, както при общо /при наследяване/ така и при частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. При универсалното правоприемство владението на универсалния праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако универсалното правоприемство е основано на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на откриване на наследството, без да е необходимо да има действия по предаването му. Продълженото от наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя. При частно правоприемство има прехвърляне на владения имот от досегашния владелец на настоящия по силата на договор за продажба, замяна, дарение, завет, публична продан на недвижим имот или друг производен придобивен способ. За да има присъединяване на владението на частния праводател към владението на частния приобретател, е необходимо осъществяване кумулативно на две обстоятелства - действително придобивно основание годно да прехвърли собственост /сключване на действителна сделка, извършване на действителна публична продан, завет и т.н./, но и извършване на действия по предаване на владението върху имота от досегашния владелец или негови универсални правоприемници на новия владелец или негови универсални правоприемници. При едностранното завладяване на имота от новия владелец, без предаване по волята на прехвърлителя, разпоредбата на чл. 82 ЗС е неприложима. При частното правоприемство продълженото от частния приемник владение може да е еднородно или разнородно с това на частния праводател. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 33/19.06.2018г. по гр.д.№ 1931/2017 г. на ВКС, 1 г-о., решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.; решение № 178 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, 1 г.о. и много др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато се присъединява еднородно владение необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение - общо 10 г. за недобросъвестно и 5 г. за добросъвестно, а когато е разнородно при присъединяване необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е като при недобросъвестно владение – от 10г. При тези съображения съдът намира, че ищците не установиха присъединяване на владение от посочените лица и години. На първо място – ищците не са представили доказателства за установяване дали лицата С. М. и Р. С.а Ц.а са съответно техни дядо по майчина линия и майка. За да настъпи предаване на владение при универсално правоприемство, каквото се твърди в исковата молба, в този случай ищците следваше да представят удостоверение за наследници или други доказателства, с които да удостоверят сочената родствена връзка с тези лица, за да се прецени дали са техни наследници по закон. Също така е останал неустановен и респ.недоказан фактът, кога е настъпила смъртта на тези лица, тъй като присъединяване на владение от наследодател при универсално правоприемство настъпва в деня на откриване на наследството. В този смисъл не са събрани доказателства от ищците за присъединяване на владение от С. М. и Р. Ц.а, тъй като не установиха факта, че са техни наследници по закон, както и кога е открито наследството на всеки един от тях, част от което да е владението като фактическо състояние. На следващо място – дори да се счете, че от ответната страна не е спорен фактът, че дядото на ищците се е казвал С. М., то считано от 1950г. не се събраха доказателства това лице да е осъществявало фактическа власт по см. на чл.68 от ЗС върху процесния имот. Следва да се има предвид, че в ДВ, Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г. е обнародван ЗС, който влиза в сила от 17.12.1951г. Съгласно императивната разпоредба на чл.86 от ЗС , в редакцията й към влизане в сила на този закон, е въведена абсолютна забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост. Със ЗС се отменя действалия до този момент Закон за давността /ЗД/, поради което с § 4 от ПП на ЗС е постановено, че относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон се прилагат разпоредбите на настоящия. Дори да се счете, че дядото на ищците е установил фактическа власт върху имота преди влизане в ЗС, то по силата на чл.86 ЗС давността е спряла да тече, считано от 17.12.1951г. От соченото начало на владение от дядото от 1950г. до спиране на течението на давността на 17.12.1951г. не е изтекла дори една година. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., давностният срок започва да тече най – рано от 01.06.1996г. Горните срокове и императивни разпоредби са относими към възможността за придобиване на спорния имот по давност, тъй като нито ищците в исковата молба не твърдят, а и от събраните по делото гласни или писмени доказателства и експертизи, не се установи да е бил собственост на физическо лице, т.е. липсват данни спорния имот както преди, по време, а и след процесите на масовизация в страната и след влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991г. да е бил собственост на трети физически лица. Ето защо относно забраната спрямо такъв имот да тече давност е приложима разпоредбата на чл.86 от ЗС. С оглед вида на установеното застрояване въз основа на техническата документация, свързана с разрешаването му, приетата от въззивния съд техническа експертиза прави извод за частична идентичност на изграденото на място. Следователно, с косвени данни, следва да се приеме за доказана идентичността на недвижимия имот, описан в издаденото разрешение за строеж 25-1, заповед № 106 от 20.09.1983г. и договор за учредяване право на строеж от 12.10.1983г., със спорния имот с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с. Д.. Във всички цитирани документи спорния имот е посочен като държавен, а в договор за учредяване право на строеж от 12.10.1983г. и в заповед № 106 от 20.09.1983г. изрично е цитиран и акт № 5870 от м.09.1983г. /непредставен по делото/, с който имота е определен за държавен. По изложеното, следва извода, че изобщо за спорния имот, като такъв с неустановен собственик следва че по силата на чл.6 ЗС /отм./, към датата на издаването на строителното разрешение и сключване на договор за учредяване право на строеж със С. Ц. е бил държавна собственост, по отношение на който е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност до 01.06.1996г. Следователно, до тази дата ищците не могат да присъденият владение нито от 1950г. от С. М., нито от 1986г. до 01.06.1996г. от Р. Ц.а, тъй като не може да се присъедини владение, което не е могло да тече по силата на императивната норма на чл.86 ЗС. Според съдебно техническата експертиза, приета от РС, вещото лице е категорично, че и към настоящия момент спорния имот е заснет по КККР с идентификатор 24367.120.46 по КККР на с. Д., но става дума за земеделски имот. Следователно, от писмените доказателства и от експертизите се установява, че имотът е бил държавен и земеделски, както към образуването на ТКЗС, така и към датата на влизане в сила през 1991г. на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху имотите, заварени от ЗСПЗЗ като земеделски по см. на чл.2 от закона и чиято собственост не подлежи на възстановяване. След като по делото няма данни от карти, планове, от експертизите или по друг начин пряко или косвено да се установи, че спорният имот е бил собственост на трети физически лица преди образуване на ТКЗС, няма данни да е бил внасян в ТКЗС, за да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, и към 1991г., и към настоящия момент е земеделски, следва че става дума за държавен имот, част от държавния поземлен фонд. Съгласно чл.24, ал.7 от ЗСППЗ земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Цитираната разпоредба е материална и императивна и за приложението й съдът следи служебно без да е необходимо някоя от страните да се позове на нея / т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Само на това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не може да се придобива по давност земя от държавния поземлен фонд, независимо от срока на владение. Ищците не могат да присъденият и владение от лицето Р. С.а Ц.а и за периода от 01.06.1996г. до 2020г., поради следното: Не е установен фактът на наследствено правоприемство с това лице и датата на откриване на наследството му. Дори да се счете, че не е спорен фактът, че лицето Р. Ц.а е майка на ищците, то от събраните доказателства не се установява същата да е установила владение върху спорния имот. От представения договор от 03.05.1982г. се установява, че на посочената дата между нея и АПК „Д. Б.“ e сключен договор, с който АПК „Д. Б.“ е предоставил на Р. Ц.а правото на строеж върху неурегулиран незастроен имот от 900 кв.м. в землището на с.Д., махала „М.“, при граници – Б. А., В.М., път и имот на Д. А., който е държавна собственост, предоставен за оперативно управление в АПК Б.. С договора ползвателят е поел задължение да работи в АПК Б. непрекъснато в продължение на 10 години за периода – 03.05.1982г. до 03.05.1992г. и изрично е отправено предложение до ОНС Б. да се предостави на Р. С.а Ц.а правото на строеж върху описания в договора имот, на основание Постановление № 11/02.03.1982г. Това постановление е сред изрично посочените в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което сочи, че ако се приеме за безспорен фактът, че лицето Р. Ц.а е майка на ищците и същата е установила владение върху спорния имот по силата на сключения с АПК Д.Б. договор за строеж , то следва извода, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ недвижимият имот по този договор е имал характер на земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ и следователно става дума за земя по § 4 от ЗСПЗЗ /определение № 556 от 05.12.2019г. на ВКС по гр.д.№ 2663/2019г., 1 г.о., ГК; решение № 373/21.05.2010г., по гр.д.№ 3906/2009г. на ВКС, 1 г.о.ГО; решение № 185/25.06.2013г. по гр.д.№ 2066/2013г. на ВКС, 1 г.о ,ГК и др./. Като земеделски имот в тази хипотеза същият е подлежал на възстановяване при условията на ЗСПЗЗ. След като имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на него не са били заявени реституционни претенции, то съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и при издаване на Протоколно Решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което процесния имот с № 120001 по КВС с обща площ от 76,439 дка, представляващ овощна градина №345 от Приложение № 1 към протокола е включен като остатъчен фонд /вж. изводите на вещото лице пред РС относно идентичността на спорния имот, като част от описания в Приложение №1 под № 345/, следва, че по силата на закона – ч.19, ал.1 ЗСПЗЗ имотът е придобит от общината и на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Като част от общинския поземлен фонд, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОС имотът не може да се придобива по давност. По делото вещото лице – геодезист е посочило, че не може да установи идентичност на описания в договор от 03.05.1982г., сключен между АПК „Д. Б.“ и лицето Р. С.а Ц.а имот със спорния. Също така няма данни по делото дали учреденото с този договор право на строеж е било реализирано. От събраните писмени доказателства и техническата експертиза, изготвена от вещото лице строителен инженер се установява, че в спорния имот има изградена двуетажна жилищна сграда, която е частично идентична на тази, с която на лицето С. Ц. е учредено право на строеж с договор от 12.10.1983г., заповед № 106 от 20.09.1983г. и разрешение за строеж. В част от тези документи лицето е описано като Ц., а в други е Ц.. От ищците освен, че не е установен пряко факта на родствена връзка с това лице, не е установена и идентичността на имената в документите, че касаят едно и също лице. Дори да се счете, че този факт не е оспорен от ответната страна, следва да се вземе предвид, че с тези документи се установява фактът, че на лицето С. Ц. /Ц./ е учредено право на строеж върху държавна земя по силата на чл.15 от ЗС /отм./ вр. с чл.130 от ЗТСУ /Отм./ и чл. 103 от НДИ /отм/. Към датата на учредяване на правото на строеж е била в сила разпоредбата на чл.15 от ЗС в редакцията след изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., според която граждани могат да придобият право да построят сграда върху държавна земя и да придобият право на собственост върху нея, а съгласно ал.3 правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята. Ето защо, дори да се счете, че С. Ц. /Ц./ е праводател на ищците, то същият е установил по силата на учреденото му право на строеж фактическата власт върху недвижимия имот на облигационно основание – по силата на договор за възмездно отстъпване на право на строеж върху държавна земя. Учреденото по силата на този закон право на ползване върху държавен (общински) парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него, и съгласно чл. 15, ал. 3 (отм.) ЗС и чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.) се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж. Правилото на чл. 15, ал. 3 ЗС е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 ЗС, обнародвано в ДВ, бр. 87/1974г. С това изменение е установен нов режим за държавните имоти, върху които е отстъпено право на строеж на граждани, като е разширен обемът на правата им, включително и при вече придобито право на строеж. Следователно в случая упражняваната фактическа власт е на основание правото на ползване на държавна земя, което означава, че наследодателят на ищеца, а след това и самият ищец, се явяват държатели, а не владелци на имота, като държат вещта не за себе си, а за другиго. Ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика), презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота, и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се брани. В тежест на този, който се позовава на придобивната давност, е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от терена – правното основание за упражняването на такава фактическа власт е изрично предвидено в чл. 15, ал. 3 ЗС (ред. ДВ, бр. 87/1974 г.). В случая първият момент, в който може да се приеме, че ищецът е демонстрирал открито на собственика на имота, че е преобразувал държането във владение, е подаването на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирал имота като негова собственост. По този начин ищецът ясно и недвусмислено е заявил намерението си да свои имота и с това е отрекъл правото на собственост на ответната община / в този смисъл е съд.практика - Определение № 1989/17.04.2026 г. по гр. д. № 2549/2025 г. на ВКС/. Предвид горното разрешение, следва извода, че на соченият от ищците като техен наследодател по силата на разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗС /Отм./ е предоставено правото да ползва земята след осъществяване на учреденото право на строеж и по отношение на нея има спрямо действителния собственик качеството на държател. От учредяване на правото на строеж през 1983г. до 2020г. от събраните гласни или писмени доказателства не се установиха факти, от които да се приеме, че това държане е било трасформирано от наследодателите на ищците във владение, това да е демонстрирано спрямо собственика на вещта, за да може това владение впоследствие да се присъедини като такова от ищците. В показанията на св.С.Г. се сочи, че къщата в спорния имот е била построена от родителите – бащата и майката на ищците, а не от дядото по майчина линия, който се казвал С.. В същото време в договора за учредяване на правото на строеж, строителното разрешение и заповед № 106/20.09.1983г., касаят лице с лично име С., но с фамилно име, различно от посоченото от ищците като техен дядо по майчина линия - С. М.. В този смисъл е останал неизяснен въпросът относно това на кое лице е учредено правото на строеж и дали това е същото лице, което го е реализирало, има ли това лице и каква родствена връзка с ищците, т.е. дали това е бащата или дядо на ищците или става дума за трето лице. Този имот бил даден на майката на ищците от техния баща /така св.Г. и св.М.. Свидетелите описват, че имота е ограден и откакто се помнят знаят, че освен ищците, а преди това техните родители и баба и дядо са ползвали имота, като са го косели, засаждали са плодове и зеленчуци, а една част от имота е засят с различни плодни дръвчета. Дори да се счете, че не е спорен въпросът, че лицето, на което е учредено правото на строеж е дядото на ищците, всички установени от разпитаните двама свидетели фактически действия, които са извършвани в процесния имот, както от ищците, така и от техните родители и баба и дядо, не установяват трансформиране на държането във владение. Всички действия са такива по ползване и стопанисване на недвижимия имот по предназначението му като земеделски такъв. Всички действия по обработването му като градина и овощна такова, застрояването му и дори ограждането му са все действия, свързани с типичното и нормално ползване на един имот от държателя, на който по силата на закона му е предоставено правото да ползва и земята към сградата, която му е било разрешено да построи. След като от събраните гласни доказателства не може да се установи превръщане на държането във владение, както от праводателите на ищците, така и от самите ищци, следва, че спорния имот ищците не могат да придобият по давност. Нито при условията на присъединяване на владение от посочените в исковата молба лица и периоди, нито при осъществяване на собствено такова, считано от 2020г. На самостоятелно основание въззиваемите не могат да се позовават на осъществявана от тях на давност по отношение на имота, считано от 2020г., тъй като към този момент е бил в сила моратириумът относно забраната да се придобиват по давност държавни или общински имоти частна собственост. С последващи множество изменения на § 1 от ДР на ЗС спирането течението на давностния срок по чл.86 ЗС е продължавано до 31.12.2022 г. Едва с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. От тази дата до приключване на устните състезания дори да се установи осъществявано от ищците владение, изтеклият срок не е достатъчен за оригинерно придобиване на имота. По изложените аргументи съдебният състав счита, че въззиваемите страни пълно и главно не са провели успешно доказване на придобивното основание, на което са се позовали в исковата молба и не са придобили имота по давност. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, а предявеният иск отхвърли като неоснователен и недоказан. С оглед изхода от спора на въззивника следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, както следва - за юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице – 2050 лева /1048,15 евро/ пред първата инстанция и сумата от 849,86 евро разноски пред въззивната инстанция. Водим от горното, съдът