Решение № 692 от 17.2.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 737/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64, ал.8 от ЗУО. Образувано е по жалба от Община Септември против акт за установяване на публично държавно вземане №1 от 24.04.2025г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик. Твърди се, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изложени са подробни съображения. Моли се актът да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът Директор на РИОСВ – Пазарджик поддържа, че жалбата е неоснователна, като оттегля акта в частта, в която са установени задължения за м.юли, 2024г. за разликата над 41,700 т. до 417,00 т. депонирани отпадъци. Излага подробни съображения. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е акт за установяване на публично държавно вземане №1 от 24.04.2025г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик, с който на основание чл.64, ал.8 от ЗУО, във връзка с чл. 166 от ДОПК, във връзка с чл.26, ал.1, чл. 20 и чл. 26, ал. 2 от Наредба №7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, е установено по основание и размер задължение на Община Септември като ползвател на Регионално депо за неопасни отпадъци в м.“Баира“, землище на с.Алеко Константиново общо в размер на 386 026,80лв, представляващи непреведени месечни отчисления по чл.64 от ЗУО за 2023г. и 2024г. Оспореният АУДПВ е издаден след изпратено на 24.02.2025г. писмо изх. № УО-10-9 (л. 64) от директора на РИОСВ – Пазарджик до община Пазарджик с искане за предоставяне на информация за постъпили суми по сметка на общината за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2024г. в качеството й на собственик на Регионалното депо за неопасни отпадъци, от страна на Община Септември като негов ползвател. С писмо от 04.03.2025г. (л. 65) община Пазарджик е изпратила отговор, че не са постъпвали суми за платени отчисления по чл. 64 от ЗУО от страна на община Септември за периода 01.01.2023г. до 31.12.2024г., както и на по-късен етап, отнасящи се за същия период. Във връзка с постъпилия отговор и на основание чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци до община Септември е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № АНД-01-3 от 12.03.2025г. (л.13) за заплащане на дължимите отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2023г. и 2024г. Поради неплащане на установеното задължение в срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентно изготвена и неоспорена от страните. ВЛ установява, че община Пазарджик като собственик на Регионалното депо за неопасни отпадъци, находящо се в м. „Баира“ в землището на с.Алеко Константиново, общ.Пазарджик ежемесечно е предоставяла информация на РИОСВ – Пазарджик относно количеството депонирани отпадъци от ползвателя на депото – община Септември. На 05.06.2025г. с писмо изх. № 20-00-100-001 до РИОСВ – Пазарджик Община Пазарджик е представила повторно информация, че за м.юли, 2024г. количеството депонирани отпадъци възлиза на 41,700 т., а не 417 т. както е посочено в първоначалното писмо. В резултат на тази корекция общото количество депонирани отпадъци за 2024г. възлиза на 852,88 т. Според констатациите на ВЛ размерът на депонираното количество отпадъци не съответства на посочения в АУПДВ, като при изготвяне на заключението са съобразени данните, предоставени от Община Пазарджик, „Център за рециклиране – Пазарджик“ ДЗЗД, както и информацията, съдържаща се в самия АУПДВ. Така за 2023 г. по информация от община Пазарджик количеството депонирани отпадъци е 2835,26 т.; по информация от „Център за рециклиране – Пазарджик“ ДЗЗД количеството депонирани отпадъци е 2838,66 т. в АУПДВ количеството депонирани отпадъци е 2835,26 т. за 2024 г. по информация от община Пазарджик количеството депонирани отпадъци е 1128,18 т.; по допълнително представена информация от община Пазарджик с писмо от 2025 г. – депонираното количество за 2024 г. е 852,88т. по информация от „Център за рециклиране – Пазарджик“ ДЗЗД количеството депонирани отпадъци е 835,84 т. в АУПДВ количеството депонирани отпадъци е 1 228,18 т. По делото е направено изявление за оттегляне на административен акт (л. 68), с което административният орган на основание чл. 156, ал. 1 от АПК е оттеглил частично АУПДВ № 1 от 24.04.2025г. за м.юли, 2024г. за разликата над 41,700 т. до 417,00 т. и за общия размер на неплатени отчисления за 2024г. над 81 023,60 лв. до 116 677,10 лв., както и за общо дължимата сума, обективирана в АУДПВ №1 от 24.04.2025 г. за периода 2023г. и 2024 г. - над 350 372,30 лв. до 386 026,80 лв. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради липса на годен за обжалване административен акт, а производството по делото - прекратено. В останалата част жалбата е процесуално допустима като подадена в срок - актът е връчен на община Септември на 29.04.2025г., а жалбата е постъпила на 09.05.2025г. - от легитимирано лице със съответен правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Разгледана по същество е неоснователна. В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на РИОСВ – Пазарджик, съгласно изискването на чл.64, ал.8 от ЗУО - дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Актът е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По силата на чл.64,ал.3 от ЗУО отчисления по чл.64, ал.1 от ЗУО се дължат както от собственика на депото, така и от ползвателя. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗУО общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9, създават по реда на този закон регионално сдружение. Община Пазарджик е член на такова регионално сдружение на общините, което е юридическо лице със седалище в общината, която е собственик на терена, върху който е изградено съоръжението за третиране на отпадъци – в случая това е Община Пазарджик. Няма спор по делото, че Община Септември е ползвател на регионалното депо, в този смисъл са и многобройните писмени доказателства по делото, вкл. ежемесечните таблици, изготвяни от общината, за количеството депонирани отпадъци и размера на дължимите, съответно платени отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В разпоредбата на чл. 26, ал.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. са изброени всички писмени доказателства, въз основа на които се издава АУПДВ, като същите не са в условията на кумулативност. Разпоредбата на чл. 26 от Наредбата препраща към две основания за съставяне на АУПДВ при невнесени отчисления - по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 20 -, като всяко от основанията касае различни етапи и хипотези, предвиждащи внасяне на отчисления. В настоящия случай необходимите документи за издаване на АУПДВ са тези относно количествата депонирани отпадъци и покана към собственика/ползвателя на депото за доброволно изпълнение и същите са налични към момента на издаване на акта. Не е необходим констативен протокол от проверка на място на собственика на депото и/или лицето, което го стопанисва, доколкото липсва необходимост от подобна проверка – количествата депонирани отпадъци са установени от изпращаните от Община Пазарджик до РИОСВ справки. (В този смисъл напр. решение №5338 от 21.05.2025 г. на ВАС). Същевременно информацията за количествата депонирани отпадъци е предоставена от източник, изрично посочен в чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., а именно собственика на депото – община Пазарджик - поради което същата следва да бъде приета за достоверна. Твърди се от жалбоподателя, че административният орган е издал акта, позовавайки се на грешни справки. В обстоятелствената част на адм. акт е посочено, че е издаден въз основа на информация, подадена от собственика на депото, а именно община Пазарджик. Към датата на издаване на акта количествата депонирани отпадъци за 2023г. са били 2835,26 т., а за 2024 г. – 1228,18 т. Наред с това по делото е представено становище на ответника – РИОСВ Пазарджик, в което посочва, че след постъпване на жалбата пред него са представени доказателства – справка от „Център за рециклиране – Пазарджик“ ДЗЗД. От нея се установило, че количествата депонирани отпадъци от община Септември за 2024г. са по-малко от обективираните в АУПДВ. Независимо, че съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2023 г. релевантният източник на информация за количествата депонирани отпадъци е собственикът на депото, а не „Център за рециклиране – Пазарджик“ ДЗЗД, РИОСВ е изискала повторна справка от община Пазарджик относно количествата депонирани отпадъци от община Септември. В отговор е получена справка, видно от която е допусната техническа грешка в десетичната запетая и реално количеството за м.юли, 2024г. е 41,700 т. при първоначално декларирано 417 т., което е довело и до оттегляне на акта в тази му част. Към момента на издаване на АУПДВ тези обстоятелства не са били известни на ответника. В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че административният орган не е положил дължимата грижа да събере всички доказателства и да изясни фактическата обстановка напълно и всестранно. Поради изложените съображения съдът намира жалбата в тази част за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд – Пазарджик