Решение № 177 от 27.7.2018 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 110/2018 г.

Производството пред Районен съд гр. Дупница е образувано по искова молба, предявена от М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• •••, съдебен адрес: •••, кантора № 10 чрез адвокат Х.Ц.Х. срещу „•••” ООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление: гр. С., район „ ••• ”, ул. „ ••• ” № •••, ет. •••, ап. •••, управител - Р.С.Б., с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите С постановеното по делото решение от 15.07.2016 г., съдът е обявил за окончателен сключения на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството между М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• •••, и „•••” ООД ( в несъстоятелност), ЕИК •••, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „ ••• ” № •••, предтавлявано от управител - Р.С.Б. /на Апартамент № ••• ( ••• /, находящ се на трети (втори) жилищен етаж, със застроена площ от 42 (четиридесет и два) кв.м., състоящ се от дневна - столова, тоалетна - баня, складово помещение, входно антре и тераса ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова от общите части от правото на стоеж върху /УПИ/, в който ще се изгради сградата, представляващ парцел Х (десети), кв. 1а /едно „а”/ с урегулирана площ от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ кв.м. по регулационния план на гр. Сапарева баня, , одобрен със заповед № 1031 от 16.07.1982 г. при съседи на имота от две страни улици с основни точки 1-2 и 44-45, УПИ парцел 1-ви /първи/ и УПИ парцел IV /четвърти/ представляващ съгласно схема на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил. самостоятелен обект с идентификатор 65365.602.1117.1.27 в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65365.602.1050, 65365.602.1117 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД 18- 15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: заповед КД – 14 – 10 – 360/28.10.2011г. на Началника на СГКК – Кюстендил, предназначение: жилище, апартамент, при условие, че М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• доплатят остатъка от продажната цена от 1 680, 00 (хиляда шестстотин и осемдесет) евро на основание чл. 362, ал. 1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, осъдил е М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• да заплатят местен данък в размер на 98, 36 лева; нотариална такса в размер на 73, 12 лева, съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и държавна такса от 0, 1 % по сметка на АВ за вписване на акта от 3, 28 лева., осъдил е „•••” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ••• седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „ ••• ” № •••, да заплати на М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• сторените по делото разноски в размер на 2 412, 33 лева, наложил възбрана върху описания по-горе недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето, дал на М.И.Т., ЕГН: •••••••••• и И.П.Т., ЕГН: •••••••••• ••• шестмесечен срок за отбелязване на настоящото решение, считано от влизането му в сила. С молба от 05.10.2017 г. ответникът е поискал обезсилване на така постановеното решение, твърдейки, че видно от Справка - извлечение от банковата сметка на „•••“ ЕООД в лева, с IBAN •••, при „Банка Пиреос България“ АД, г-жа Т. е внесла сумата от 3 276 лв, сума, която е различна както от сумата 1680 евро, която е задължена да заплати съгласно обявения за окончателен предварителен договор, така и е различна от тази сума, която е осъдена да заплати с решение № 375 от 12.07.2016 г., постановено по гр.д. № 845/2015 г. на РС-Дупница. Сочи, че така направеното изпълнение е непълно, като е заплатена сума, по-малка от дължимата - банковата сметка на кредитора-продавач е заверена със сума, различна от тази, която ищците са били длъжни да заплатят в законоопределения срок. Твърди, че със Закона за Българската народна банка, е фиксиран обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955, 83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с. г. става 1, 95583 лева за 1 евро и изчислена по този курс, левовата равностойност на задължението за заплащане на цена е 3 285, 79 лв. Изпълнението, освен непълно, се приема и извършено в нарушение на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, тъй като уговорената между страните продажна цена е във валута евро, а постъпилата по банковата сметка на дружество – ответник е в лева. Позовава се на задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 82/ 21.03.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на ВКС, Трето Гражданско отделение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която при преценка на основателността на предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът следва да съобрази само дали в законоустановения срок купувачът е платил посочената в решението сума и дали - 3 - неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обосновава се, че съдът няма възможност да извършва преценка дали определения за изплащане остатък е незначителен по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и да отхвърли искането само на това основание. Твърди се, че до момента на депозиране на молбата за обезсилване на решението ищците не са предприемали други действия по изпълнението, освен посочения по-горе банков превод от 05.10.2016 г. В указания на ответниците по молбата – ищци в производството срок за становище е депозирано такова от тях чрез процесуалния им представител, в което се оспорват изложените в молбата – предмет на настоящото производство твърдения на молителя, сочи се че на ответника са му преведени именно 1 680 евро, като се представя вносна бележка с обмяна на валута. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното. Изводите на ДнРС за неоснователност на молбата и липса на предпоставките по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението от 15.07.2016 г., с което е обявен за окончателен сключеният на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот между ищците М.И.Т. и И.П.Т. и ответника „•••“ ООД, при условие, че ищците доплатят остатъка от продажната цена от 1 680.00 евро на основание чл.362, ал.1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК. Настоящото производството се развива на основание чл. 362, ал.2 от ГПК и има за предмет проверката на отрицателното условие по този текст – неизпълнение на задължението на ищеца да плати цената на недвижимия имот, предмет на обявения за окончателен договор за покупко-продажба. Доколкото твърдението на ответника, че цената не е платена, представлява отрицателен факт, насрещната страна, която се ползва от положителното решение, следва да проведе пълно и главно доказване, че е изпълнила задължението си по чл. 362, ал.1 от ГПК чрез реално плащане или по друг начин. По делото е представена вносна бележка с обмяна на валута, от която е видно, че на 10.05.2016 г. ищцата М.Т. е превела по сметка на „•••“ ООД, която сметка е посочена от самото ответно дружество /видно от протокол от 04.10.2016 г. л. 188 от първоинстанционното дело/ сумата от 1 680 евро, която е конветирана в левовата й равностойност по курса на еврото към деня на превода и възлиза на 3 276.00 лева. По отношение на еврото е налице фиксиран обменен курс към лева, въведен по силата на чл. 29 ЗБНБ и решение № 223/1998 г. на БНБ ("валутен борд"), като всяко лице може да се снабди с евро или да закупи български лева срещу притежавано от него евро по фиксиран курс ( чл. 30 ЗБНБ), поради което следва да се приеме, че за правните субекти еврото и българския лев са равностойни носители на стойност. В чл.29 от ЗБНБ е регламентирано, че когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка. Чл. 30 от същия закон установява, че при поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0, 5 на сто, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента, т.е. банките могат да купуват, респ. продават евро срещу левове при равностойност, която не е фиксирана и може да се отклонява от официалния валутен курс с не повече от 0.5 на сто. В случая същественото е, че видно от вносна бележка с обмяна на валута, длъжника е изпълнил акуратно задължението си да внесе по сметка на ответника „•••“ ООД сумата определена с решението от 15.07.2016 г. възлизаща на 1 680 евро, колкото е задължението на ищците по предварителния договор. Т.е. отклонението в случая от официалния валутен курс е правнорегламентирано от чл.30 от ЗБНБ и е обстоятелство, стоящо извън вмененото задължение на ищците да внесат дължимата сума. Що се касае до довода на въззивното дружество, че е изпълнено в нарушение разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗЗД, доколкото по сметката на ответника е преведена левовата равностойност на сумата от 1680.00 евро, КнОС го приема за несъстоятелен. С Тълкувателно решение 4/2014 г. от 29 април 2015 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика досежно възможността за претендиране и присъждане на парично вземане във валута, различна от тази на възникналото задължение. Според утвърденото разбиране пренебрегнатото от страната изискване да търси точно изпълнение, което несъмнено включва и валутата, в която се измерва паричното задължение, задължава съда да утвърди вземането с валутата, при която то е възникнало, което е сторено от районния съд с решението от 15.07.2016 г. Действието на кредитора „•••“ ООД, изразяващо се в посочване на невалутна банкова сметка, •••а сума, имплицитно представлява приемане изпълнението да се извърши не в евро, като е уговорено, а в левовата му равностойност. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде потвърдено По депозираната частна жалба на „•••“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „ ••• “, бул. „ ••• “ № •••, ет. •••, ап. •••, чрез синдика М. Ш., насочена срещу определение от 12.12.2017 г. по гр.д.№845/2015 г. по описа на Районен съд Дупница. С оспорвания първоинстанционен акт ДнРС е осъдил „•••“ ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати на М.И.Т. и И.П.Т. сума в размер на 500.00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар в производството по чл.362, ал.2 ГПК. КнОС споделя извода на районния съд за дължимост на сторените в това производство разноски. Чл.81 ГПК задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки свой акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Производството по чл.362, ал.2 ГПК има самостоятелен характер, доколкото същото може да бъде развито или не с оглед поведението на задължената страна. Участието на страната в това производство е свързано със сторени от същата разноски, които съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК следва да й се възложат, предвид разпределението на тежестта за разноски. В тази връзка е Определение № 918 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.. Като е сторил това, районния съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд