Решение № 63 от 9.9.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 64/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. Т. К., ЕГН ••••••••••, със служебен адрес гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35, кмет на Община Велинград, чрез процесуалния му представител адвокат Г., срещу Наказателно постановление № 01/26.02.2026 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Пазарджик. С обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на жалбоподателя К. Т. К. – кмет на Община Велинград, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 022,58 € (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем цента), представляващи равностойността на 2 000 лв., за извършено административно нарушение по чл. 120 във връзка с чл. 156, ал. 1 от ЗУО, изразяващо се в неизпълнение в определения срок на задължително предписание, дадено с Констативен протокол № 11-34/15.05.2025 г., издаден на основание чл. 19, ал. 3, т. 15 вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 120 от ЗУО, за организиране на почистването на замърсени с отпадъци терени в землището на гр. Велинград, кв. „Чепино“, м. „Анезица“. В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се претендира неговата пълна отмяна. Поддържа се, че актът е издаден срещу ненадлежен субект – наложена е глоба на физическо лице, докато имотите се стопанисвали от Община Велинград, която като юридическо лице подлежи на санкциониране с имуществена санкция. Твърди се, че замърсените имоти са частна собственост на физически лица, поради което за кмета и общината липсвало правно основание да извършват почистване с публични средства. Изтъква се, че задължението на кмета е такова по чл. 19, ал. 3, т. 3 от ЗУО, а не по т. 15 от същата разпоредба. Защитава се, че в случая отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана по чл. 151, а не по чл. 156 от ЗУО. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.. Развива аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски. В подадена писмена защита навежда оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения: съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без надлежно връчване на покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, неяснота и противоречие в обстоятелствената част на актовете относно това дали се вменява задължение за „организиране“ или за „физическо извършване“ на почистването, както и неправилно указване на компетентния съд за обжалване. Въззиваемата страна – Директорът на РИОСВ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ш.. Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Излага мотиви, че задължението на кмета по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е лична организационна публичноправна функция, която важи за цялата територия на общината и не зависи от формата на собственост върху имотите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Районен съд – Велинград, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: По повод постъпил в РИОСВ – Пазарджик сигнал вх. № С-51/05.05.2025 г. от Д. Г., ведно с приложен снимков материал, препратен по компетентност до РИОСВ - Пазарджик и от Министерството на околната среда и водите с писмо изх. № 94-00-432-1/07.05.2025 г., относно образувано нерегламентирано сметище в гр. Велинград, района на кв. „Чепино“, м. „Анезица“, на 15.05.2025 г. била извършена извънредна проверка на място от Б. М. А. – към онзи момент старши експерт в РИОСВ – Пазарджик, в присъствието на Красимир Толупов – главен специалист в Община Велинград. При проверката на място контролният орган установил нерегламентирани замърсявания с различни по вид отпадъци в три обособени участъка с географски координати, както следва: 1. На терен с координати N 42,009100 / E 23,990400 – замърсяване със строителни отпадъци (тухли, керемиди, гипс), биоразградими отпадъци и купчина найлони на площ от около 50 кв. м; 2. На терен с координати N 42,008700 / E 23,989500 – замърсяване с текстилни и смесени битови отпадъци (дюшеци, одеяла, възглавници, дрехи), разпилени на площ от около 150 кв. м; 3. На терен с координати N 42,009000 / E 23,988900 – замърсяване с найлони и чували, напълнени с торови маси, на площ от около 80 кв. м. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол № 11-34/15.05.2025 г. В същия, на основание чл. 19, ал. 3, т. 15 във връзка с чл. 55, ал. 1 и чл. 120 от ЗУО, на кмета на Община Велинград било дадено задължително предписание да организира почистването на замърсените с отпадъци терени, описани в констативната част на протокола, както и да предприеме мерки за недопускане на нови замърсявания. За изпълнение на предписанието е определен конкретен срок – до 12.06.2025 г. Констативният протокол с даденото задължително предписание бил входиран в деловодството на Община Велинград с вх. № 32-01/102/15.05.2025 г. На 20.06.2025 г., след изтичане на определения краен срок за изпълнение, служители на РИОСВ – Пазарджик - М. Г. К. – старши експерт, и св. Б. М. А. – старши експерт, в присъствието на Радка Халачева – главен специалист в Община Велинград, извършили проверка по последващ контрол на описаните терени. При проверката било констатирано, че даденото задължително предписание не било изпълнено. Терените не били почистени от наличните замърсявания, като били установени и новонатрупани строителни отпадъци (бетонови късове, изолационни материали) и едрогабаритни битови отпадъци (дивани). За резултатите от последващия контрол бил съставен Констативен протокол № 19-01/20.06.2025 г., входиран в деловодството на Община Велинград с вх. № 32-01/135/20.06.2025 г. В протокола присъствалата служителка на общината вписала възражение, че имотите са частна собственост. С покана изх. № АНД-01-23/03.09.2025 г. жалбоподателят К. К. бил поканен на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в 5-дневен срок от получаването да се яви в РИОСВ – Пазарджик за съставяне на АУАН, като изрично е уведомен, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Поканата била изпратена чрез пощенски оператор („Еконт“) и връчена на 04.09.2025 г. на Диана Бухова. След изтичане на указания срок и поради неявяване на поканеното лице, на 11.09.2025 г. старши експерт М. Г. К. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17/11.09.2025 г. против К. Т. К. – кмет на Община Велинград, в условията на чл. 40, ал. 2 вр. чл. 4 от ЗАНН. В акта подробно са описани констатираните факти и е повдигнато административно обвинение за нарушение на чл. 120 вр. чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Препис от съставения АУАН е предявен и връчен лично на К. Т. К. на 17.09.2025 г. Въз основа на съставения АУАН Директорът на РИОСВ – Пазарджик издал обжалваното Наказателно постановление № 01/26.02.2026 г, с което на К. Т. К. – кмет на Община Велинград, на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО била наложена глоба в размер на 1 022,58 € (2 000,00 лв.). Наказателното постановление било изпратено на жалбоподателя с писмо от 27.02.2026 г., получено на 14.03.2026 г. и е оспорено пред съда с жалба, изпратена по електронен път на 18.03.2026 г. Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства: АУАН № 17/11.09.2025 г., Наказателно постановление № 01/26.02.2026 г., КП № 11- 34/15.05.2025 г., КП № 19-01/20.06.2025 г., сигнал вх. № С-51/05.05.2025 г. ведно със снимков материал, писмо от МОСВ с изх. № 94-00-432-1/07.05.2025 г., уведомителни писма на РИОСВ, писмо от Омбудсмана на Република България вх. № С-51-(5)/12.06.2025 г., покана изх. № АНД-01-23/03.09.2025 г. ведно с куриерски документи от „Еконт“, Скици на поземлени имоти, както и от показанията на разпитания свидетел Б. М. А.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. А., тъй като същите са последователни, логични, обективни и кореспондират напълно със съдържанието на приложените по делото официални констативни протоколи и писмени доказателства. Свидетелката пряко и лично е участвала както в първоначалната проверка на 15.05.2025 г., при която е издадено предписанието, така и в последващата проверка на 20.06.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка съдът установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 1 вр. ал. 7 и чл. 157, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗУО. Актовете са съставени в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Наказващият орган е изпратил нарочна покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, връчена чрез куриер. Действително, поканата е с посочен адрес гр. Велинград, ул. „Христо Ботев“ № 6, ет. 4. Това обаче според извършена служебна справка е постоянният адрес на жалбоподателя, като в куриерската разписка е посочен и мобилен телефон. Не би могло да се очаква, че покана, адресирана до кмета на общината, ще бъде получена задължително лично от него. Логично е същата да бъде предадена на общински служител, който на свой ред да придвижи поканата до кмета. Връчването по този начин според настоящата инстанция не би могло да се приеме за съществено процесуално нарушение. След като лицето не се е явило в дадения срок, за органа е възникнала възможността по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН да състави акта в отсъствие на нарушителя. Дори да се приеме, че са били налице неточности при адресирането на поканата, съставеният АУАН е бил предявен и връчен лично на нарушителя на 17.09.2025 г., с което изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН са спазени и на лицето е предоставена пълна възможност да упражни правото си на защита, да направи възражения и да ангажира доказателства. АУАН и НП отговарят изцяло на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно, с посочване на датата, мястото, обстоятелствата на извършването му и нарушените законови разпоредби. Нарушителят е надлежно индивидуализиран. Посочването в обстоятелствената част на задължението за „организиране на почистването“ кореспондира точно с материалноправната норма на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и даденото с КП № 11-34/15.05.2026 г. предписание. Неправилното указание в края на НП относно компетентния районен съд не представлява съществено нарушение, тъй като не е ограничило правото на оспорване и жалбата е разгледана от местно компетентния Районен съд – Велинград. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. По силата на чл. 120 от ЗУО, при констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУО предвижда, че за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица – имуществена санкция от 5 000 до 20 000 лв. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че с КП № 11-34/15.05.2025 г. на кмета на Община Велинград е дадено надлежно задължително предписание по чл. 120 от ЗУО да организира почистването на замърсените площи в срок до 12.06.2025 г. При извършената на 20.06.2025 г. проверка по последващ контрол е констатирано пълно неизпълнение на това предписание. С това от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 120 във връзка с чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че като физическо лице или кмет не е пасивно легитимиран да отговаря за неизпълнението на предписанието. Задължението по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е вменено пряко и лично на кмета на общината като орган на местната изпълнителна власт. Неизпълнението на задължително предписание, адресирано до кмета, ангажира личната административнонаказателна отговорност на физическото лице, заемащо тази длъжност, чрез налагане на административно наказание „глоба“ по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а не имуществена санкция на общината като юридическо лице. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, доколкото в случая изпълнителното деяние представлява именно неизпълнение на даденото предписание от контролен орган по смисъла на чл. 119 от закона и не би могло да квалифицира като нарушение по чл. 151 от ЗУО. Неоснователен е и доводът, че частният характер на замърсените поземлени имоти освобождава кмета от задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Законодателят е възложил на кмета цялостната организация и отговорност по управлението на отпадъците и предотвратяването на нерегламентирани сметища на територията на цялата община, независимо от формата на собственост върху отделните имоти. Вмененото задължение е организационно и изисква предприемане на комплекс от фактически и административноправни мерки за ликвидиране на замърсяването, включително упражняване на контролни правомощия спрямо собствениците и при необходимост почистване с последващо възстановяване на разходите по реда на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО. В настоящия случай по делото липсват данни кметът или ръководената от него общинска администрация да са предприели каквито и да е фактически или организационни мерки за изпълнение на даденото предписание в предоставения едномесечен срок. Нещо повече – при извършената последваща проверка е установено, че замърсяването с отпадъци се е разраснало. Деянието е извършено виновно под формата на неполагане на дължимата грижа за изпълнение на задължителното предписание. Размерът на наложената глоба от 1 022,58 € (2 000,00 лв.) е определен в минималния предвиден от закона размер по чл. 156, ал. 1 от ЗУО. С оглед високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с опазването на околната среда, здравето на населението и чистотата на водите в курортен район, настоящият случай не разкрива признаците на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения обжалваното наказателно постановление е изцяло правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото съгласно чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските. От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е претендирано юрисконсултско възнаграждение. В случая НП се потвърждава и съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 € (седемдесет евро). Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът