Решение № 472 от 15.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1263/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за мораторни лихви. В исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав, ищецът твърди, че между „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, като превозвач и „ТТЛ“ ЕООД, като клиент е сключен договор № 39/2021 г., по силата на който след отправени заявки от клиента, превозвачът организира и изпълнява железопътни превози на товари, срещу което ответникът се задължава да заплаща превозните разноски, включващи основните цени, добавъчните такси и цените за допълнителни услуги, договорени с 32 бр. анекси, представляващи неразделна част от договора. Посочва, че в изпълнение на договора през периода от 25.11.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. превозвачът осъществил в полза на клиента железопътни превози на товари, за които издал на „ТТЛ“ ЕООД 12 броя фактури и 2 дебитни известия, подробно описани в исковата молба, заедно с опис-сметки, представляващи неразделна част от всяка фактура, дебитно и кредитно известие. Твърди, че описсметките съдържат пълна индивидуализация на всички извършени конкретни превози, а именно: номер на товарителницата /превозния документ/, дата на товарителницата, номер на вагон, вид товар, отправна и получаваща гара, тегло на товара, период на превоза, превозна цена, добавъчни такси и обща сума. Посочва, че горепосочените фактури и дебитни известия са получени от клиента и са платени на превозвача със забава. Със споразумение от 25.10.2022 г. страните констатирали и постигнали съгласие за дължимите към 03.09.2022 г. задължения на ответника към ищеца за главници, възникнали от договор № 39/2021 г. в общ размер на 2 254 002,10 лева с ДДС. Твърди, че началният момент, от който се начислява лихва за забава, е денят, следващ изтичането на 30 дневния срок, считано от датата на получаване на фактурите и дебитните известия, а крайният момент е денят, предхождащ този, в който е подписано споразумението, а именно: 24.10.2022 г. Посочва, че ответникът му дължи лихви за забава върху 12 броя фактури и 2 дебитни известия, издадени в периода от 25.11.2021 г. до 31.12.2021 г., изчислена от падежа по всяка фактура и дебитно известие до 24.10.2022 г. вкл. и която възлиза на 22 218,90 лева. За събиране на сумата подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед, ответникът възразил. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „ТТЛ“ ЕООД дължи на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата в общ размер на 22 218,90 лева – лихви за забава, върху заплатени главници по 12 броя фактури и 2 дебитни известия, издадени в периода от 25.11.2021 г. до 31.12.2021 г. Претендира разноски. С писмен отговор по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС ответникът счита исковата молба за недопустима, а по същество – неоснователна. Не оспорва, че страните са сключили договор № 39/2021 г. Също така, счита, че не е спорно между страните, че падежът за плащане на всяка от 12 броя фактури и 2 броя дебитни известия за осъществяване на превоз на товари, издадени от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД настъпва в срок от 30 календарни дни, считано от датата, на която издадените фактури са получени на ръка от служител на изпращача „ТТЛ“ ЕООД. Твърди, че всички товари по 12 броя фактури и 2 броя дебитни известия и товарителниците към тях са получени от „ТТЛ“ ЕООД в периода от 30.11.2021 г. до 21.12.2021 г., съответно падежът на плащанията на сумите/главниците и лихвите по тях е в периода от 30.12.2021 г. до 21.01.2022 г. Твърди, че с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от сключения между страните договор, на която ищецът се позовава, е уговорена неустойка за забава, която обезпечава потенциалните вреди в случай на неизпълнение от страна на ответника – неточно изпълнение, изразяващо се в забава на плащането. Прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 109 ЗЖпТ. Счита, че вземането за неустойка замества вземането за превозна цена, поради което следва да бъде прието, че процесуалното право на иск за вземане на мораторна неустойка се подчинява на правилата за погасителната давност, относими към иска за вземането за главница. В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 378 ТЗ. Посочва, че в чл. 378 ТЗ е уредена именно специална едногодишна погасителна давност при искове за вреди по договора за превоз. Посочва, че искът за заплащане на неустойка, предявен от страна на кредитора, следва да бъде разглеждан като подвид на иск за вреди. При условията на евентуалност, прави възражение за погасено по давност вземане за договорна лихва за забава, като приложение следва да намери чл. 109 ЗЖпТ. Счита, че ЗЖпТ не се ограничава до специална давност спрямо искове по повод на конкретен вид задължения, както прави ТЗ по повод на някои видове търговски сделки като превозния договор, а предвижда от специалната давност да се ползват всички искове. При условията на евентуалност, прави възражение относно погасяването акцесорните вземания съгласно чл. 119 ЗЗД. Посочва, че изтичането на погасителната давност води до погасяване на правото на иск за главното задължение. Счита, че от акцесорния характер на вземането за мораторна лихва следва, че „ако се погаси главното задължение /чрез плащане, подновяване, прихващане, сливане или по друг начин/ се погасява и задължението за лихва“, както и че „акцесорното вземане споделя съдбата на главното“. При условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. На следващо място, твърди, че претендираните от ищеца лихви на стойност 22 218,90 лева са опростени по силата на споразумението от 25.10.2022 г. Прави извод, че страните по споразумението изрично са се съгласили, че с погасяването на посочените задължения по определения в споразумението от 25.10.2022 г. погасителен план, ще считат финансовите си задължения за окончателно уредени, включително няма да имат никакви претенции помежду си. Счита, че по силата и на основание на споразумението от 25.10.2022 г. следва да се приеме, че ищецът „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД като кредитор е опростил по смисъла на чл. 108 ЗЗД дължимостта от „ТТЛ“ ЕООД сума в размер на 22 218,90 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва по всичките 12 бр. процесни фактури и 2 бр. дебитни известия до 25.10.2022 г. Иска да се измени заповедта за изпълнение, в частта в която е присъдена лихва върху лихва предвид чл. 294, ал. 2 ТЗ. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска, както и да бъде изменена заповедта за изпълнение в частта й за присъждане на лихви върху лихви в полза на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД. Претендира разноски. В исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 20692/2025 г. на СРС, 58 състав, ищецът излага същите фактически обстоятелства, както в исковата молба по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав във връзка със сключен между страните договор № 39/2021 г. и споразумение от 25.10.2022 г. Посочва, че на 31.10.2021 г. са издадени на ответника 4 бр. фактури, които са заплатени от „ТТЛ“ ЕООД, но със забава. Твърди, че лихвата за забава се дължи за периода от 02.12.2021 г. до 24.10.2022 г. вкл. и в общ размер на 8 681,25 лева. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената сума, като срещу издадената от районния съд заповед „ТТЛ“ ЕООД възразило. Предвид изложеното иска да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 8 681,25 лева за лихва за забава върху конкретно индивидуализираните с исковата молба главници. Претендира разноски. С писмен отговор ответникът оспорва исковата молба. Излага идентични съображения срещу неоснователността на иска, каквито са посочени по-горе по спора, по който първоначално е образувано гр.д. № 20591/2025 г. на СРС. В исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 20693/2025 г. на СРС, 165 състав, ищецът излага същите фактически обстоятелства, както в исковата молба по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав във връзка със сключен между страните договор № 39/2021 г. и споразумение от 25.10.2022 г. Посочва, че в изпълнение на договора през периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл. превозвачът осъществил в полза на клиента железопътни превози на товари, за които издал на „ТТЛ“ ЕООД 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, подробно описани в исковата молба, заедно с опис-сметки, представляващи неразделна част от всяка фактура, дебитно и кредитно известие. Твърди, че опис-сметките съдържат пълна индивидуализация на всички извършени конкретни превози, а именно: номер на товарителницата /превозния документ/, дата на товарителницата, номер на вагон, вид товар, отправна и получаваща гара, тегло на товара, период на превоза, превозна цена, добавъчни такси и обща сума. Излага твърдения и за сключено споразумение между страните на 25.10.2022 г. Посочва, че ответникът му дължи лихви за забава върху 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, издадени в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г., изчислена от падежа по всяка фактура и дебитно известие до 24.10.2022 г. вкл. и която възлиза на 20 409,97 лева. За събиране на сумата подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед, ответникът възразил. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „ТТЛ“ ЕООД дължи на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата в общ размер на 20 409,97 лева – лихви за забава, върху заплатени главници по 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, издадени в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. Претендира разноски. С писмен отговор ответникът оспорва исковата молба. Излага идентични съображения срещу неоснователността на иска, каквито са посочени по-горе по спора, по който първоначално е образувано гр.д. № 20591/2025 г. на СРС. С допълнителна искова молба ищецът излага допълнителни аргументи по спора във връзка с твърденията на ответника наведени в отговорите на исковите молби. Счита за неоснователни и неправилни доводите на ответника, че вземането представлява мораторна неустойка, а не лихва за забава. Поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност по ЗЖТ е напълно неоснователно. Посочва, че ответникът неправилно е приложил института на давността, като се аргументира с чл. 109, ал. 4 ЗЖТ във вр. с ал. 2 от същата разпоредба. Счита за неоснователни и възраженията на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 378 ТЗ, по чл. 109 ЗЖТ, по чл. 119 ЗЗД и по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва твърдението на ответника, че претендираните от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД лихви са опростени по силата на споразумението от 25.10.2022 г. Посочва, че със споразумението от 25.10.2022 г. задълженията не са опростени, а е предоговорен нов срок за плащане по погасителния план. Счита искането на ответника за изменение на заповедите за неоснователно, тъй като в нито една от заповедите за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадени по заповедните производства, няма присъдена лихва върху лихва, нито е предявена такава от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД в исковото производство. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички отправени с първоначалните отговори възражения. Иска същите да бъдат уважени като изцяло основателни. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С определение от 25.04.2025 г. по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС районният съд е съединил на основание чл. 213 ГПК за съвместно разглеждане с делото производствата по гр.д. № 20692/2025 г. на СРС и гр.д. № 20693/2025 г. на СРС, като е посочил, че обединените дела ще продължат под гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав. С определение от 09.05.2025 г. по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС делото пред районния съд е прекратено, изпратено е по подсъдност на СГС и е образувано настоящото производство. От приложеното ч.гр.д. № 77026/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав се установява, че на 07.01.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът „ТТЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата 22 218 лева, представляваща незаплатени мораторни лихви по Договор № 39/2021 г., сключен между „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, от една страна като превозвач и „ТТЛ“ ЕООД, от друга страна като клиент във връзка с издадени 12 броя фактури и 2 дебитни известия, подробно описани в исковата молба, заедно с опис-сметки, представляващи неразделна част от всяка фактура, дебитно и кредитно известие. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Производството пред СРС е образувано за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. От приложеното ч.гр.д. № 70428/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав се установява, че на 15.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът „ТТЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата 8 681,25 лева, представляваща незаплатени мораторни лихви по Договор № 39/2021 г., сключен между „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, от една страна като превозвач и „ТТЛ“ ЕООД, от друга страна като клиент във връзка с издадени 4 броя фактури, подробно описани в исковата молба, издадени на 31.10.2021 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Производството пред СРС е образувано за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. От приложеното ч.гр.д. № 73067/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав се установява, че на 16.01.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът „ТТЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД сумата 20 409,97 лева, представляваща незаплатени мораторни лихви по Договор № 39/2021 г., сключен между „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, от една страна като превозвач и „ТТЛ“ ЕООД, от друга страна като клиент във връзка с издадени 12 броя фактури, 1 дебитно известие и 6 кредитни известия, издадени в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г., изчислена от падежа по всяка фактура и дебитно известие до 24.10.2022 г. вкл. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Производството пред СРС е образувано за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. За да бъдат уважени предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е съществувало валидно правоотношение по договор за железопътен превоз, по силата на който в тежест на ответника е възникнал главен дълг за превозни разноски; че ответникът е изпаднал в забава относно погасяване на този главен дълг, както и размерите на законната лихва за горепосочените периоди. Страните не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД и „ТТЛ“ ЕООД е бил сключен Договор № 39/2021 г., по силата на който ищецът, като превозвач след заявки от ответника, като клиент организирал и изпълнил превози на товари срещу задължението на клиента да заплати превозните разноски, включващи основни цени, добавъчни такси и цени за допълнителни услуги, договорени с 32 бр. анекси към договора. Съгласно чл. 17 и чл. 31 от договора, цените на конкретните превози и превозните разноски се договарят с анекси към договора и се заплащат в 10-дневен срок от изпращане на ел.поща на клиента. Установява се, че с Анекс № 16/04.02.2022 г. срокът е изменен на 30 дни и започва да тече според уговорките между страните от връчване на всички документи /фактури, опис-сметки, товарителници/ на ръка на служител на ответника. Не се спори, че между страните е сключено споразумение от 25.10.2022 г. , в което ответникът признава задълженията си към ищеца, от които 1 374 159,47 лева – задължения за превозни разноски с изтекъл падеж, възникнали в периода 31.10.2021 г. до 31.01.2022 г. по фактури, подробно описани в Приложение № 1 към споразумението. С чл. 2 страните са постигнали съгласие главниците на задълженията с изтекъл падеж по ал. 1, тире едно, т.е. за превозни разноски, да се заплатят на 24 броя месечни погасителни вноски, с начален месец – месец октомври 2022 г., съгласно конкретно посочен погасителен план. Установява се от ангажираните по делото доказателства, че ищецът е изпълнил описаните в процесните фактури превози на товари, а ответника е платил дължимото за тях възнаграждение със забава на посочените в исковите молби дати. С отговорите по предявените искове, приети за съвместно разглеждане, ответникът не оспорва горепосочените обстоятелства. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че общата стойност на законните лихви за забава изчислени върху стойността на всяко от 12 бр. фактури и 2 бр. дебитни известия приложени към исковата молба по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав е 22 218,90 лева или 11 360,34 евро. Общата стойност на законните лихви за забава изчислени върху стойността на всяка от 4 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие, приложени към исковата молба по гр.д. № 20692/2025 г. на СРС, 58 състав е 8 681,25 лева или 4 438,65 евро. Общата стойност на законните лихви за забава върху стойността на всяка от 12 бр. фактури, 6 бр. кредитни известия и 1 бр. дебитно известие, приложени към исковата молба по гр.д. № 20693/2025 г. на СРС, 165 състав е 20 409,97 лева или 10 435,45 евро. Няма данни за извършени плащания от страна на ответника за погасяване на горепосочените задължения. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че задълженията за лихви за забава са опростени с подписаното споразумение от 25.10.2022 г. Както се посочи, с подписаното споразумение ответникът изрично е признал какви задължения има за главници, като страните са разсрочили плащането на главния дълг на месечни вноски с посочени падежи. Постигнатото съгласие за разсрочване на задълженията не влияе на обстоятелството, че към датата на подписването му тези задължения вече са били забавени. Следователно към 25.10.2022 г. в полза на ищеца е съществувало вземане и за законна лихва върху просрочените главници, която е начислена и претендирана в настоящото производство от датата на падежа на главния дълг по договора до датата, която предхожда подписване на споразумението 24.10.2022 г. Това, че вземанията за законна лихва не са включени в предмета на споразумението, не означава, че задълженията са опростени от ищеца. Съгласно чл. 108 ЗЗД задължението се опрощава, като кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. В случая нито се твърди, нито се установява страните да са сключили договор, по силата на които ищецът да е опростил на ответника процесните вземания за законна лихва. Обратно на заявеното в отговорите на исковите молби, в споразумението не се съдържа изявление, че страните ще считат финансовите си задължения за окончателно уредени, както и че няма да имат никакви претенции помежду си. Предвид изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали акцесорните вземания за законна лихва за забава върху просрочените главници за описаните в исковите молби периоди. Размерът на дължимите законни лихви е изчислен от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза при съобразяване уговорения между страните 30- дневен срок за плащане от датата на получаване на фактурата до датата, предхождаща плащането, респ. подписване на споразумението за разсрочване на 25.10.2022 г. Ето защо исковете за основателни за пълните предявени размери, съответно от 22 218,90 лева или 11 360,34 евро по исковата молба по гр.д. № 20691/2025 г. на СРС, 156 състав; 8 681,25 лева или 4 438,65 евро по исковата молба по гр.д. № 20692/2025 г. на СРС, 58 състав и 20 409,97 лева или 10 435,45 евро по исковата молба по гр.д. № 20693/2025 г. на СРС, 165 състав. Предвид основателността на исковете следва да се разгледа заявеното при условията на евентуалност възражение на ответника за погасяване на процесните вземания по давност. Процесното правоотношение за извършване на железопътен превоз на товари се урежда от специалния Закон за железопътния транспорт. В чл. 109, ал. 4 вр. ал. 2 ЗЖТ, на която разпоредба ответникът се позовава, е предвидено, че правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен срок, считано от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара – от момента на установяване на липсата с констативен протокол, в случаите, когато се отнася до вътрешни превози. В същия срок могат да бъдат предявени и исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси. От съдържанието на разпоредбата е видно какви вземания се погасяват с кратката едногодишна давност, като тя няма отношение към вземанията за лихва за забава, поради което не е налице основание за прилагането й. Неоснователно е позоваването на ответника на чл. 378 ТЗ, където е предвидено, че искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност. Цитираната разпоредба има предвид вземания за вреди, каквито не са процесните. Доколкото липсва специална уредба по отношение давностните срокове за погасяване на вземанията за мораторна лихва, то приложение следва да намери уредбата, дадена в Закона за задълженията и договорите и конкретно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В случая тригодишният срок на най-старите претендирани задължения в трите образувани производства пред СРС до датата на подаване на заявленията по чл. 410 ГПК не е изтекъл, поради което предявените искове не са погасени по давност. Различен извод не следва при съобразяване разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, която предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Това е така, тъй като за периодите, за които се претендират лихвите за забава главницата не е погасена, нито по давност, нито чрез плащане. Главният дълг е валидно възникнал и не е погасен на падежа, поради което претендираното обезщетение за неточно изпълнение във времево отношение е напълно допустимо. Предвид изложените съображения предявените искове следва да се уважат изцяло. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да съобрази и направените разноски в заповедното производство. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски по заповедните производства за държавна такса в общ размер 524,70 евро /1 026,21 лева/ и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер 76,69 евро /150 лева/, а за настоящото производство за държавна такса в общ размер 524,70 евро /1 026,21 лева, за депозит за вещо лице 460,16 евро /900 лева/ и за юрисконсултско възнаграждение 76,69 евро /150 лева/. Така мотивиран, Софийски градски съд