Решение № 1924 от 22.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 411/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. Закона за чужденците в Република България. Делото е образувано по жалба от адвокат С. Ц., като пълномощник на Е. - М. А.– гражданин на Руската федерация, против РЕШЕНИЕ № УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР - В., по Заявление за събиране на семейство, рег. № 4509/23.10.2023 г. В съдебното производство жалбоподателят е представляван от адвокат, който: поддържа жалбата и представя заверен на български език превод на удостоверение за сключен граждански брак, № А-00598; претендира възстановяване на разноски за водене на делото, съгласно списък. Ответникът, посредством юрисконсулт: оспорва жалбата; желае юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерен размер на адвокатското. Съдържащите се в делото доказателства, както и представеното в съдебно заседание удостоверение са приети без оспорване от страните. Съдът установява следната фактическа обстановка. Подателят на жалбата Е. - М. А. е гражданин на Руската федерация, според документите с пол жена. В Република България е пристигнала на 11.08.2023 г. с дългосрочна виза „Д“, с разрешение за продължително пребиваване тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, за срок до 24.04.2025 г., след подадено заявление от „Брандмейкър БГ“ ЕООД. С процесното Заявление за събиране на семейство, рег. № 4509/23.10.2023 г. (л. 10 от делото на Административен съд – Варна) е заявила желание за събиране на семейството й, като е посочила имена на съпруг „Б. - Е. С.“. Представила е изискуемите, според чл. 12, ал. 1 от ППЗЧРБ документи. Анализирайки представените документи директорът на ОД на МВР – В. е посочил в оспорваното решение, че: според удостоверение за граждански брак (л. 26 от делото на АС – Варна) на 27.03.2019 г. е сключен такъв между Е. - М. А. и К. - М. С.; според заключение на Отдел „Служба за Гражданско състояние“ в [населено място], към дело № 366 /05.10.2022 г., издадено на 07.10.2022 г. и според представени медицински документи, издадени на 01.10.2022 г. от медицинското заведение “Мед тайм“ в [населено място], на лицето К. - М. С. е издаден на 29.11.2022 г. нов Акт за раждане, с който е променен акт за раждане от 28.11.1986 г. и в регистрите за гражданско състояние е отразена промяна на пола му - от мъжки на женски, както и промяна на имената - от К. - М. С. на К. - Е. С.; видно от удостоверение, от 29.11.2022 г. на Отдел „Служба за гражданско състояние“ в [населено място] съпругът К. - Е. С. е променил имената си на Б. - Е. С. – факт, вписан в регистъра за смяна на имената под № 160229540000200209009, на 29.11.2022 г. С процесното Решение № УРИ 365р-68397/29.11.2023 г. областният директор е отказал да издаде положително решение, във връзка с процедурата по чл. 12 ППЗЧРБ, с цел събиране заявителя Е. - М. А. със съпруга й Б. - Е. С.. За да постанови този отказ административният орган е изложил следните мотиви: „съгласно българското законодателство в разпоредбите на чл. 46, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на РБ и на чл. 5 от СК бракът е доброволен съюз между мъж и жена; съгласно чл. 12 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право; документът, удостоверяващ семейната връзка (удостоверение за сключен на 27.03.2019 г. граждански брак между Е. – М. А. и М. С. К.), макар и формално да е съставен изцяло съгласно изискванията на действащия в Руската федерация закон, към датата на подаване на Заявление, peг. № 4509/23.10.2023 г. не е допустим за изпълнение по реда на българското законодателство, поради последвалата промяна в пола на единият съпруг; Е. М. и Е. Б. са представили доказателства, че са от един и същ пол - женски, която промяна в данните би имала за последица определянето на брака като сключен между лица от един и същи пол по рождение, което обективното право на Република България не признава“. Тези мотиви са обосновани с цитиране на текстове от: Решение № 15/26.10.2021 г. по конституционно дело № 6/2021 г. на Конституционният съд на РБ за тълкуване на понятието „пол“; Тълкувателно Решение № 2/20.02.2023 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, по тълк. дело № 2/2020 г. Ответникът е отчел и факта, че към подаденото от „Брандмейкър БГ“ ЕООД заявление за предоставяне на Е.-М. А. разрешение за продължително пребиваване, тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ е приложено и съдебно решение на Бердски градски съд, Н. област, издадено на 19.02.2015 г. С него отделът на службата по гражданско състояние е задължен да направи корекции в записа на Акт за раждане № 333/28.02.1987 г. на Е. - М. А., [дата на раждане], в частта на името: от “М.“ на „М.“; от бащиното „А.“, на „А.” и пола - от „мъжки“ на „женски“. С други думи при раждането си жалбоподателят по настоящото дело – М. А. Е. е била регистрирана като дете с пол „мъж“. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема от правна страна следното. Жалбата до Съда е процесуално допустима, за да бъде разгледана по същество. Жалбата е основателна, макар и по мотиви, различаващи се от изложените в нея. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България са регламентирани в Закона за чужденците в Република България. С процесното Заявление за събиране на семейство, рег. № 4509/23.10.2023 г., попълнено и подписано на предварително подготвен формуляр жалбоподателят Е. - М. А. – гражданин на Руската федерация пожелал съпругът й Б. – Е. С. да получи разрешение за пребиваване в РБ, с цел събиране на семейството. В печатния текст на формуляра е записано „… чл. 12 ППЗЧРБ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ“, но събирането на семейство е предпоставено (чл. 12 ППЗЧРБ, вр. чл. 24, ал. 1, т. 13, вр. чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ) и от получаване на разрешение за продължително пребиваване. Каза се по – горе, че конкретната причина с процесното решение да бъде отказано събиране на семейство е непризнаване на представеното удостоверение за сключен на 27.03.2019 г. граждански брак между Е. – М. А. и М. С. К.), съставено в [населено място] – Руска федерация. За удостоверението е прието да е недопустимо за изпълнение „по реда на българското законодателство, поради последвалата промяна в пола на единият съпруг“. Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ, задължително условие за получаването на разрешение за продължително пребиваване в РБ е лицето да притежава виза, но едновременно с това да отговаря и на условията: чужденецът (в случая – Б. – Е. С.) да е член на семейството на чужденец (Е. – М. А.), получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване, „когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство“. Разпоредбите на чл. 12 ППЗЧРБ регламентират условията и реда, специално за получаване право на продължително пребиваване, с цел събиране на семейство. Необходимите за целта документи са изброени в ал. 1, а ал. 3 разпорежда, заявлението да бъде разгледано едва след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“ и с Дирекция „Консулски отношения“, при МВнР, каквито съгласувания са направени. В действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс не е уредена процедура като тази, по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ – признаване и допускане до изпълнение на документи, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, вкл. на документи, издадени от държави, които не са членове на ЕС. В чл. 12 ППЗЧРБ съществува разпоредбата на ал. 10, според която „В случаите, когато компетентната служба за административен контрол на чужденците откаже да признае документ по гражданско състояние, който е представен пред нея, заинтересованото лице може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд“. Настоящият съдебен състав обаче приема, че употребеният в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ израз „когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство“ касае само правната валидност на такива документи, т.е. – дали са издадени (съставени) от легитимен държавен или друг орган. Изискването за признаване на процесното удостоверение за граждански брак засяга същото само като документ, удостоверяващ, че Е. – М. А. (заявителят) и Б. - Е. С. са сключили такъв брак, т.е., че са семейство, но не следва да се разпростира и върху това, дали съпрузите са от различни полове. Процесният случай не касае граждански брак, сключен в Република България, поради което позоваването от ответника на чл. 46 от Конституцията е неуместно. Вярно е, че според цитираното от ответника Решение № 15/26.10.2021 г. на Конституционния съд на РБ, по конституционно дело № 6/2021 г. понятието за „пол“ следва да бъде разбирано само в биологичен смисъл, но неколкократно цитираните по – горе разпоредби на ЗЧРБ (чл. 24, ал. 1, т. 13 и чл. 12 ППЗЧРБ) не поставят условието съпрузите да са с различен пол. Тълкуването на понятието „членове на семейство на чужденец“ (чл. 2, ал. 3, т. 1 ЗЧРБ - „лицата, които живеят с него в едно домакинство и са съпруг/съпруга“) не дава основание да бъде прието обратното. Сключеният в Руската федерация граждански брак не е прекратен или анулиран, а държавата на произход на двамата чужденци е допуснала промяна на пола (от мъж на жена) и името - от К. - М. С. на К. - Е. С., с издаването на нов Акт за раждане от 29.11.2022 г. за промяна на акт за раждане от 28.11.1986 г., като в регистрите за гражданско състояние е отразена промяната. Впоследствие (каза се вече), видно от удостоверение, от 29.11.2022 г. на Отдел „Служба за гражданско състояние“ в [населено място] съпругът К. - Е. С. е променил имената си на Б. - Е. С.. Цитираното от ответника Тълкувателно Решение № 2/20.02.2023 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, по тълк. дело № 2/2020 г. не е относимо към процесния случай, понеже касае искане за промяна на данни в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация, на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди да е транссексуален. Директива 2003/86/ЕО на Съвета, от 22.09.2003 г., „относно правото на събиране на семейството“ дефинира (чл. 2, б. „г“) събиране на семейство като „влизане и пребиваване в държава-членка на членове на семейството на гражданин на трета страна, пребиваващ законно в тази държава-членка, с цел да се съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице“. Директивата е приложима за процесния случай, предвид чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1, б. „а“ от същата, като в б. „а“ е използван изразът „съпруг на кандидата за събиране на семейството“, но не и „съпруга“. Изисквания за упражняване правото на събиране на семейството са посочени в Глава IV със същото наименование, като чл. 6 постановява, че „Държавите-членки могат да отхвърлят заявление за влизане и пребиваване на членове на семейството на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве“. В оспорваното по настоящото дело решение ответникът не се позовава на това изключение, съответно не твърди, че семейството на заявителя Е. – М. А. застрашава обществения ред, поради това, че и двамата му членове се определят като индивиди от женски пол. Според преамбюла на Директивата: „